И аз не знам защо пиша, може би просто да споделя. Избягвам да обсъждам толкова лични неща с приятели, но понякога човек има все пак нужда да си излее душата. 
Не целя да реша проблема си във форума, по-скоро искам да знам какво бихте направили вие в такава ситуация и били ли сте изобщо. Или просто споделете каквото ви хрумне по темата, пък и било то само да ми набиете канчето. 
Живея с приятеля си от няколко години, след още някоя и друга ще се оженим. Нямаме деца. Много се обичаме и сме щастливи, харесва ни да прекарваме всяка минутка заедно. Обичаме се, но периодът на самото влюбване и опознаване е минал отдавна.
От известно време ми се налага често да пътувам по работа до друг град и да пренощувам там. Оставам при един познат, в чието жилище живеят още двама човека. Единият (нека го наречем Х.) си е вкъщи често и прекарваме много време заедно. Допаднахме си, разбираме се, забавляваме се уж като приятели. Но наскоро се усетих, че флиртувам и кокетнича, когато съм с него. Приятно ми е вниманието, а и той наистина е чудесен човек. Х. явно също ме харесва и не пропуска повод да ме поглези. Физически също ме привлича, изтръпвам всеки път когато (случайно или не) ме докосне, помилва по бузата или по ръката... А когато ме прегърна два пъти (един път от благодарност за нещо и един път- спонтанно след закачка) така ми се разтупка сърцето, че не исках никога да ме пусне. Сексуални мераци всъщност нямам- бих избрала да ме помилва по челото пред това да изкараме супер дива нощ в леглото. 
Мисля, че по-скоро ми харесва тръпката от непознатото, това, че е забранено залитване, плахата нежност, с която ме докосва.
Близост, ласки и сексуална задоволеност получавам от истинската си връзка. Отношението ми към приятеля ми не се е променило изобщо. Обичам го, наслаждавам му се и много му се радвам, когато съм с него. Това за мен невинно глезене с Х. ми дава липсващото вълнение от началото на влюбването. Но... уж съм умна жена, а май се увлякох твърде много в този флирт. Разчитайки на това, че аз се контролирам, изобщо не помислих за неговите чувства.
Късно снощи останахме пак двамата да пийнем нещо и да си говорим. Х. си играеше нещо с бретона и челото ми, беше толкова приятно, че се отпуснах и затворих очи. И ... ме целуна. По устните, но леко и бързо, дръпвайки се веднага. Направо по детски непринудена целувчица, която обаче много ме развълнува много и ме накара да потреперя от удоволствие! Реагирах за секунди, макар и глупаво- скочих и казах, че е станало късно и му пожелах лека нощ. 
Изчаках да си измие зъбите и легне, за да не се засечем в банята докато аз мия моите. Макар че хич не ми се искаше да измивам целувката му... За щастие още я чувствам! Сутринта станах по-рано и тръгнах на работа преди той да е станал. Скрих се като щраус направо. Но ще се видим отново след няколко дни, пак ще останем сами вкъщи вечерта. Не съм сигурна как да реагирам. Ако се направя, че нищо не е станало, може Х. да си помисли, че не е имало значение за мен или че не ми е харесало. Искам да му обясня, че е чудесен и при други обстоятелства отдавна бих била с него. Но че, колкото и да ми се иска, можем да останем само на ниво флирт или приятелство. Знам, че най-добре би било да се дистанцирам, но егоизмът ми не го позволява. Чувството като съм с него е толкова красиво, като наркотик направо...
Имам ли право да искам от него да продължим както преди, но с ясното съзнание, че нищо повече няма да се случи? Били ли сте в подобна ситуация?
Не целя да реша проблема си във форума, по-скоро искам да знам какво бихте направили вие в такава ситуация и били ли сте изобщо. Или просто споделете каквото ви хрумне по темата, пък и било то само да ми набиете канчето. Живея с приятеля си от няколко години, след още някоя и друга ще се оженим. Нямаме деца. Много се обичаме и сме щастливи, харесва ни да прекарваме всяка минутка заедно. Обичаме се, но периодът на самото влюбване и опознаване е минал отдавна.
От известно време ми се налага често да пътувам по работа до друг град и да пренощувам там. Оставам при един познат, в чието жилище живеят още двама човека. Единият (нека го наречем Х.) си е вкъщи често и прекарваме много време заедно. Допаднахме си, разбираме се, забавляваме се уж като приятели. Но наскоро се усетих, че флиртувам и кокетнича, когато съм с него. Приятно ми е вниманието, а и той наистина е чудесен човек. Х. явно също ме харесва и не пропуска повод да ме поглези. Физически също ме привлича, изтръпвам всеки път когато (случайно или не) ме докосне, помилва по бузата или по ръката...
А когато ме прегърна два пъти (един път от благодарност за нещо и един път- спонтанно след закачка) така ми се разтупка сърцето, че не исках никога да ме пусне. Сексуални мераци всъщност нямам- бих избрала да ме помилва по челото пред това да изкараме супер дива нощ в леглото. Мисля, че по-скоро ми харесва тръпката от непознатото, това, че е забранено залитване, плахата нежност, с която ме докосва. Близост, ласки и сексуална задоволеност получавам от истинската си връзка. Отношението ми към приятеля ми не се е променило изобщо. Обичам го, наслаждавам му се и много му се радвам, когато съм с него. Това за мен невинно глезене с Х. ми дава липсващото вълнение от началото на влюбването. Но... уж съм умна жена, а май се увлякох твърде много в този флирт. Разчитайки на това, че аз се контролирам, изобщо не помислих за неговите чувства.
Късно снощи останахме пак двамата да пийнем нещо и да си говорим. Х. си играеше нещо с бретона и челото ми, беше толкова приятно, че се отпуснах и затворих очи. И ... ме целуна. По устните, но леко и бързо, дръпвайки се веднага. Направо по детски непринудена целувчица, която обаче много ме развълнува много и ме накара да потреперя от удоволствие! Реагирах за секунди, макар и глупаво- скочих и казах, че е станало късно и му пожелах лека нощ. Изчаках да си измие зъбите и легне, за да не се засечем в банята докато аз мия моите. Макар че хич не ми се искаше да измивам целувката му... За щастие още я чувствам! Сутринта станах по-рано и тръгнах на работа преди той да е станал. Скрих се като щраус направо.
Но ще се видим отново след няколко дни, пак ще останем сами вкъщи вечерта. Не съм сигурна как да реагирам. Ако се направя, че нищо не е станало, може Х. да си помисли, че не е имало значение за мен или че не ми е харесало. Искам да му обясня, че е чудесен и при други обстоятелства отдавна бих била с него. Но че, колкото и да ми се иска, можем да останем само на ниво флирт или приятелство. Знам, че най-добре би било да се дистанцирам, но егоизмът ми не го позволява. Чувството като съм с него е толкова красиво, като наркотик направо...Имам ли право да искам от него да продължим както преди, но с ясното съзнание, че нищо повече няма да се случи? Били ли сте в подобна ситуация?
Макар,че такова споменаване на женитба в годините напред, а още от сега искаш да кокетничиш пред други, оле мале, ама както и да е.
всъщност ти сама можеш да прецениш как е най-добре да постъпиш - ако можеш да се дистанцираш от този "флирт", естествено, най-добре е да направиш това. Ако обаче цял живот ще си мислиш "Ами ако...", за мен например това е най-страшното... твърде вероятно е, ако се отдадеш на изкушението, този господин Х много бързо да загуби очарованието си 
майтап де. 
И тези, които ми се смеете (то си е за смях де, ама е хубаво да се почувстваш пак като тийнейджърка), и тези които са по-мили. А eci, friki и минзухар май напълно са разбрали как се чувствам. 
Това означава ли, че трябва да флиртуваме "безобидно" , за да запълваме тази празнота