Семейството ми се разпада!

Lorini, отдавна усещам , че връзката ни е изчерпана.Когато поискам да поговорим и да вземем някакво решение-Двамата, заедно,той твърди, че си измислям проблемите и преувеличавам.Не искал даправи секс ,тъй като когато нещо не му било наред-работа,отношения с роднини....липса на финансова стабилност нещо в него се пречупвали и нямал желание.За тов аи много време се опитвах да го разбера.Аз също , когато съм притисната и притеснена не мога да се оъпусна и да се хвърля в сексуални подвизи, но неговото продължава...без край.
От близо 2 години и половина загуби високо платена работа,но тя пък беше много психически натоварваща за него, а и смея да твърдя за цялото ни семесйтво.Тогаво го подкрепих,тъй като смятах, че ще е по-добре да сме с по-малко пари ,но със здрави нерви, а то какво стана -нещата се влошиха.Сега се занимава с малък бизнес, но не може да изкарва толкова,колкото преди,а и в момента се разработва.Аз също скоро ще имам възможност да започна арбота,която обаче ще е много вреемка,но пък изключително добре платена,но...той озверява само при споменаването на тази тема.Кой щял да гледа детео,вечер докато ме няма?ако предложа след градина майка му да ни помогне,той се ядосва още повече.И там имаме проблеми-тя пък иска да и палщаме сметките тъй като е на една пенсия, а не ни помага с почти нищо-поне за детето.Искаме да продадем големия апартамент, в който жиее и да купим 2 по-малки-тя пак не е съгласна.Мъжът ми също и е ядосан ,но не предприема нищо.С родителите ми се разбират добре, но пък сравнявайки моите и неговата майка(баща му почина преди почти 2 години) се ядосва ,че неговата майка е незаинтересована за нас и егоистично настроена.
Сега озъзнавам, че наистина много му се насъбра-напускане на работа, смъртта на баща му,нови отговорности и задължения покрай детето, но не мога повече аз да бъда силаната в нашата връзка.Научи ме да съм сама-с детео , с възпитанието, с домакинскито задължения.Понякога се чудя той изобщо за какво ми е?Сякаш си имам второ дете.

Самсама,
Не разбирам, защо като искаш да почнеш работа неговата майка трябва да гледа твоето дете? Потърсете детегледачка - щом наистина ще е добре платена. Но те предупреждавам - нищо и никой не може да замени майката и бащата. Защото детето има нужда от контакт с тези хора, и най-вече вие имате нужда от тези контакти за да знаете че това е вашето дете, че вие все още сте негови родители. За да съпреживявате с него радости и болки.
Или ти или бащата трябва да държат нещата с детето под контрол, вие да сте му приятелите. Дори и да прибегнете до детегледачка, трябва да намерите достатъчно време за общуване с детето.
Да казвам, че съпругът ти е такъв или онакъв - не мога. Според мен ти имаш право да изискваш от него, но не и от неговата майка. Вероятно от товята майка също имаш право да изискваш. Защото съпругът ти се е съгласил да се ожени за теб, а твоята майка - да те има. Но майката на съпругът ти не ти е задължена по никакъв начин. И ти не бива да се забъркваш по какъвто и да е било начин в отношенията на мъжа ти и майка му.

За да имаш желание за секс не трябва да ти тежат много неща на главата, не трябва да си смазан от проблеми.
Детегледачката е добър вариант при често закъсняване след работа и когато детето е с лека температура и дооздравява.

Във всеки случай от прочетеното установих, че нито жената, нито мъжът са склонни на компромиси занапред, и никой не иска да си помисли как се чувства другия. А бракът се крепи на компромиси според мен. Има възходи и падения, напрежението се натрупва с всяка изминала година, като лятната почивка до известна степен успява да го намали, в крайта сметка годините заедно и навика си казват думата, човек забравя да се поставя ня мястото на другия. Ако никой не отстъпи поне една крачка, не виждам развръзка. В някои моменти човек трябва да си преглътне гордостта, особено ако види от отсрещната страна желание за преговори.

Благодаря на всички ви за отговорите и съветите!За сега взех решението за известно време да не живеем заедно.Отседнах в моя приятелка с детето и помолих мъжа си да си помислим ,останали сами със себе си какво иска всеки от нас от живота, от другия и от самия себе си.Той ми каза, че ако веднъж напусна тази къща повече никога няма да се върна, но аз с риск да стана точно така съм решена поне за седмица да сме разделени.Искам да помисля трезво, насаме и на малко спокойствие.Толкова е хубаво тук-спокойно,без скандали и нерви, не се усеща онова напрежение, което в къщи витае из въздуха.Струва ми се , че и детето е по-спокойно.Мисля , че ми трабват още малко сили и ще се оправя сама, сам сама в живота.Не съм сигурна, че мога да продължа  и подпомогна нашата връзка,не съм сигурна ,че искам да сме пак семейство......Ще видим какво ще стане!