Една случка днес в градинката ме провокира да пусна тази тема:
Седим си с една приятелка на пейката,а нашите мъници си щъкат около нас.На съседна пейка седят две майки,едната от които
ни е позната.Децата им са по-малки от нашите с няколко месеца(ако това има значение).Моят синковец е много подвижен и прелюбопитен,непрекъснато снове из градинката.Но днес близо до пейката,на която бяхме седнали се беше излегнало едно куче,
(не беше домашно,със сигурност) и си лежеше в средата на припек,обаче моят Калоян много обича да ходи и да ги дърпа кучетата за ушите.На село имаме питбул,когото използва за конче,но това е друга тема.Казвам го,за да подчертая,че обичам кучетата,но мисля
че всичко си има граници.Та,въпросното куче си лежеше,но синът ми упорито искаше да го дърпа за ушите.Аз няколко пъти го дърпах от него и му обяснявах,че не го познаваме това куче и че не трябва да го пипа.Майката от съседната пейка,която не познавам стана и
каза,че кучето е с нея,и че е чисто,даже се опита да му отвори устата,за да се уверя,че нищо нямало да му направи.
Аз не казах нищо.
След има-няма 2 минути Калоян пак се затича към кучето,аз казах на моята приятелка,че трябва да се чувствам виновна,че съм си пуснала детето в градинката и детето ми безпокои кучето.Явно са ме чули на съседната пейка(а аз не го казах с цел те да ме чуят,просто ми стана неприятно),и се чува едно-"Чувствай се както си искаш!"
Аз-Моля?Въпросната майка ми обяснява как нали ми е казала,че кучето е добро,и че няма да го ухапе.На което аз отговарям,че все пак е куче и му нямам вяра,колкото и да е добро и възпитано.И че не разчитам на късмета си дали ще ми се размине гнева на кучето. 
"Ако направи нещо-АЗ отговарям!" 
Това беше нещото,което всъщност ме изуми.Толкова се ядосах,че единственото,което и казах е,че нито я знам коя е и каква е,че така ще ми говори.И че не му е мястото на кучето(бездомното!) при децата!И защо не видях нейното дете да ходи при въпросното куче и да му бърка в устата.Наистина можеше да стане доста хаплив диалог,но аз се въздържах,по принцип съм доста цапната в устата,но този път прекратих спора,защото ми се стори безсмислен.Обаче после ме хвана яд. 
Кажете ми аз ли не съм в ред или такова поведение е нормално?За мен не е,не толкова кучето ми пречеше.Вбеси ме репликата-
"АЗ отговарям!".Сигурно стана доста объркан постинга
,ще се радвам да прочета и Вашето мнение.
Седим си с една приятелка на пейката,а нашите мъници си щъкат около нас.На съседна пейка седят две майки,едната от които
ни е позната.Децата им са по-малки от нашите с няколко месеца(ако това има значение).Моят синковец е много подвижен и прелюбопитен,непрекъснато снове из градинката.Но днес близо до пейката,на която бяхме седнали се беше излегнало едно куче,
(не беше домашно,със сигурност) и си лежеше в средата на припек,обаче моят Калоян много обича да ходи и да ги дърпа кучетата за ушите.На село имаме питбул,когото използва за конче,но това е друга тема.Казвам го,за да подчертая,че обичам кучетата,но мисля
че всичко си има граници.Та,въпросното куче си лежеше,но синът ми упорито искаше да го дърпа за ушите.Аз няколко пъти го дърпах от него и му обяснявах,че не го познаваме това куче и че не трябва да го пипа.Майката от съседната пейка,която не познавам стана и
каза,че кучето е с нея,и че е чисто,даже се опита да му отвори устата,за да се уверя,че нищо нямало да му направи.
Аз не казах нищо.След има-няма 2 минути Калоян пак се затича към кучето,аз казах на моята приятелка,че трябва да се чувствам виновна,че съм си пуснала детето в градинката и детето ми безпокои кучето.Явно са ме чули на съседната пейка(а аз не го казах с цел те да ме чуят,просто ми стана неприятно),и се чува едно-"Чувствай се както си искаш!"
Аз-Моля?Въпросната майка ми обяснява как нали ми е казала,че кучето е добро,и че няма да го ухапе.На което аз отговарям,че все пак е куче и му нямам вяра,колкото и да е добро и възпитано.И че не разчитам на късмета си дали ще ми се размине гнева на кучето. "Ако направи нещо-АЗ отговарям!" Това беше нещото,което всъщност ме изуми.Толкова се ядосах,че единственото,което и казах е,че нито я знам коя е и каква е,че така ще ми говори.И че не му е мястото на кучето(бездомното!) при децата!И защо не видях нейното дете да ходи при въпросното куче и да му бърка в устата.Наистина можеше да стане доста хаплив диалог,но аз се въздържах,по принцип съм доста цапната в устата,но този път прекратих спора,защото ми се стори безсмислен.Обаче после ме хвана яд. Кажете ми аз ли не съм в ред или такова поведение е нормално?За мен не е,не толкова кучето ми пречеше.Вбеси ме репликата-
"АЗ отговарям!".Сигурно стана доста объркан постинга
,ще се радвам да прочета и Вашето мнение. 
- всъщност отговаряш ти за детето си, а тя за кучето.
а и са заплаха за нищо неподозиращите ни деца. Синът ми няма страх от кучета и посяга да ги пипа, а не се знае как би реагирало едно куче на емоционална детска реакция 
Кучетата нямат нищо общо... 
Ако семейството ми гледаше питбул, не бих вързвала кусур на други хора, припознали куче за свое.
,а не родителите ми,ако си ме разбрала погрешно.
и то от непознат, очевидно бяха големи комплексари 
Чудесно обощение!
общината си стои безучастно и безотговорно е оставила всичкло на произвола.. В София градинките и парковете са В МНОГО ПЛАЧЕВНО СЪСТОЯНИЕ, МНОГО ЗЛЕ (само в центъра са излъскани) и така си стоят и рушат и децата си ходят, настъпват и по някога лапат кучешките изпражнения и никой не го брига за каква мизерия става на въпрос. Никой никого не глобява, никой не е отговорен, няма ред И КУЛТУРА... 
