Любители на котки - тема 11

Здравейте момичета...страхотни попадения имате в снимките доста се хилих на някои от тях....

аз да ви кажа вече трети ден в къщи си е тишина...дразнеща дори на моменти...щуротийка 1,2 и 3 заминаха в новите си домове...пръв пътува момченцето...новите му стопани са баба и дядо на едно село, чийто предишен котарак починал миналата година от старост и дядото бил много привързан защото обичал да си го води навсякъде и да си му говори...какво по - хубаво нещо за малкия...той си умира някой да му обяснява, дори го кръстихме Мрънко защото останейки сам ако не му викнеш или кажеш нещо дори да е на крачка от теб мрънкаше...компания ще правят и малко детенце през почивните дни и родителите, та къщата ще е пълна...бил кротък през пътя ...спал е през цялото време в детенцето, което е на 2-3 годинки...майката също много му се глези и въпреки че сърчицето ми се късаше видях поне че е в добри ръце и ще се грижат за него...новото му име е Мрънчо 

другите две щуротийки ние с мъж ми закарахме при моята баба...още на първите 1-2 км започнаха да мяукат ам супер жално, че бях на път да обърнем колата обратно...отивайки им беше подредено купичките с храна вода, суха храна, бебешката им къщичка, пясък (за първите дни само), но диваненцата се скриха зад дивана...голям страх беше...милите грам не ми се искаше да ги оставям, а то за капак беше някаква лудница там от животни и хора, та допълнително се шашнаха..на следващата вечер ходихме да ги видим и още отваряйки вратата и чувайки гласа ми буквално скочиха и се гушнаха в мен...голямо глезене падна...донесох им и играчките че от притеснение бях забравила, но те неща за игра си бяха намерили - покривка, ябълки каквото се сетиш...все още седяха в стаята, но вече се бореха упорито и проявяваха любопитство...тези дни отново ще отидем...

аз да ви питам мислите ли че е добра идея да заведем майка им да ги види или не...тя сравнително добре прие нещата...търси ги, но пък се гушка много, загуби леко от апетита си...най -много мяука като им е хванала буболечка...нооооооо пък сега ми ги носи на мен...снощи донесе някаква смесица от голяма пеперуда и малко врабче...буболечка беше, но огромна...дори на на колко пъти я изпусна в къщата та беше пищене и крясъци от моя страна, а пък Java искрено си се забавляваше...

miracle не се притеснявай за котецето и аз нищо не разбирах  от котета пък дори и с потомство се справихме...въоръжете се с много обич и не се ядосвайте на пакостите му...при нас за пишкането всичко стана от само себе си ...майката сама се научи и изобщо не съм и обяснявала ...на малките след използване на новата им къща за тоалетна няколко пъти ги занесох и им показах що е то пясък и как се използва...че се сетих малкия как го учех и като го видех да рови и тичах и го носех в банята...та един ден рови той в гранулките и викам си няма как да стане всички ядат тук не може да къкаш в храната и го нося в банята в пясъка...в следващия момент го гледам милия като се нажабури с камъчетата от пясъка и почна да ги хрупа, той бил гладен но си търсел подходящо за хрупкане парченце (аз им мешам гранулираната храна с такава за козинка и витаминки)...
а за хаоса в къщи не е чак толкова голям - дали мъж ми дали котетата все тая не обръщай внимание...единствено трябва да обезопасиш къщата, но се предполага че си го сторила като имаш детенце...питай каквото имаш нужда

а по темата за змиите...наистина таралежите вършат работа, въпреки че като гледам наша Джувания как се трепе с всичко живо и какво носи не се учудвам и змия да пребори, зависи от котето...

Майката ще ги е забравила до няколко дни. Първите три-четири дни ще ги търси и ще мяука жално, но след това ще престане. Ако беше в природата, тя самата щеше да ги разнесе по съседските дворове след време, за да запази своята територия, тъй че не се тормози.

Поздрав за всички любители на коткиhttp://www.youtube.com/watch?v=Xgk9ouBuj-4&feature=related

и мъж ми това непрекъснато ми обяснява че не са стадни животни, но се чудех да я заведа да си поиграят защото сега видимо и е доста скучно и въпреки опитите ми да се боричкаме...някак си и е кофти че не може да ме гушне и да ме хвърли суплекс на другата страна както правеше с малките...с каквото и да си играем губи интерес бързо (изключвам лова на буболечки и мухи, който и е любим и предполагам я кефи когато пищя от тях)...

незнам сега се замислям за кастрацията, защото толкова щастлива както когато беше с бебетата не съм я виждала...страхотна майка много грижовна и същевременно и нас ни вмъкваше в графика, като едно голямо семейство....замислих се че сигурно и аз ще съм от нейната гледна точка някой ден и ще и поверявам да гледа моите малки  

dannyangel клипчето е много яко

иначе ето малко с … 95;ки в новият им дом на селo (между другото борбата на снимката е за един бонбон и беше придружена със съскане и ръмжене, които няма как да покажа)

Щом си играят значи всичко е наред 

Привет момичета,
много ви благодаря за съветите.
От страни ми изглежда лесно, но ще видим.
Ще се опитам да прочета и старите теми, ама се очертават доста странички, но постепенно надявам се да успея. А и вие пишете интересно.
Ще продължавам да следя темата с интерес и когато си вземем котьо ще се похваля. Вчера го видяхме, голям сладур е, но е още много малък едва си стъпва на крачетата, а е останал единствен от поколението и сам си хапва всичко, което има майка му и се надявам бързо да порасне. Нямам търпение.
Сега си търся книга, от която да прочета малко повече инфо. Тия дни ще посетя и ветеринарната аптека да видя какво предлагат.

Желая ви само хубави емоции с вашите любимци и да не правят бели ако може 

ааааа те белите са най - забавното нещо...дигнат ти кръвното в първия момент и след това с усмивка разказваш на всички за дивотийките...

а щом са почнали да си хапват и твърда храна не е проблем вече...нашите похапваха от всичко, дори като пораснаха щипките за пране им бяха любимото нещо за дъвкане...

и да не забравя да благодаря за идеята за рошавите топченца...голяма игра падна с тях...дори и Джувания ги хареса

Никога не съм се сещала за книга да чета по въпроса .
Може би защото от малка имах котка.
Дано скоро малкия бъде при вас.

wb,
дори и да я заведеш на село при тях, тя вече няма да ги помни. А като гледам снимките, ами те са вече младежи  време им е да заживеят отделно от нея. Явно са се адаптирали вече, щом си играят 


dannyangel, страхотен клип 


miracle, чакаме да видим котьо след някоя друга седмица 

Заведи я на лекар  .Така от разстояние няма как да помогнем.
А иначе трудно ли диша?

 miracle когато Java беше бебе и поръчах  безплатен мострен комплектот тук, който съдържаше книжка с инфо за малките котета и поведението им (имаше доста неща които ми се струваха странни предвид че цял живот с куче съм се занимавала) имаше суха храна един пакет и два три пауча ...от тук тръгна любовта и към паучовете...ако искаш поръчай го ако не ще трябва да поразровя да открия книжката да я сканирам

а за 1 седмица наистина ли си мислите че ще е забравила бебоците   аз мислех да си я водя да си играят...въпреки че тя още кърмеше младежите въпреки че са на 2 1/2 месеца и си месля че няма как за толкова кратко време да ги забрави (но ги отдръпваше напоследък изобщо не спеше в спалнята, а те чинно се гушкаха и трите на леглото)...което ме подсеща друго...трябва ли да и давам по - малко храна защото тя още има кърма и баба ми ме предупреди да и намаля храната за да и спре млякото...има ли подобно нещо

poli_96 ако е честичко наистина я заведи на лекар...може да е настинала или недай си боже нещо по - сериозно...иначе ако е инцидентно...баба ми имаше лакома котка която доста се давеше с храната си понеже винаги бързаше да хапне повече от другите

Според мен си е за лекар.Може да има нещо заседнало.По-добре направо я води при ветеринар.