Попаднах на това преди време и аз като такъв настоящ и последвало бивш държавен служител напълно подкрепям написаното. За разлика от Дон Кихот, обаче немога и неискам да се боря с вятърните мелници.
За тези от вас, които не знаят, аз работя в държавно учреждение... по-точно университет... Много хора ме питат "Защо?"... Понеже напоследък и аз самият си задавам този въпрос, реших да си отговоря, барем се поуспокоя, че не съм се объркал нещо.. 
Та.. ето ги моите 10 причини да работя в държавно учреждение:
1. Защото обичам да работя за без пари
Един от нашите кандидат-студенти беше написал "Грозно е да се живее с 300 лева заплата". Не е вярно! Страхотно е! Чувството да затъвам в дългове всеки ден няма равно. Напоследък започнах да изпитвам нещо като оргазъм когато вземам заем. Най-екстремално е усещането когато вземам по-крупна сума и нямам идея от къде ще изкарам, че да я върна... Разбира се, като държавен служител се радвам на невероятни привилегии като 13-та заплата или премии за храна.. С 13-та заплата изкарвам цяла година, докато си изплащам заемите (все пак е непредвиден приход), а с премиите за храна (около 40 лева веднъж годишно) си плащам тока, телефона, интернета, транспорта, водата, храната и кабелната телевизия за цяла година...
2. Защото обичам да работя на две места
Директно следствие от първото... Понеже съм алчен сребролюбец и огромната държавнослужителска заплата, която имам ми се вижда малко, работя и на второ място. На частно. Там не изкарвам редовно пари, само от време на време. За сметка на това огромното количество работата е сигурно на 100%. Понеже 9-10 часовия ми държавен 8-часов работен ден въобще не ми стига и имам огромното желание да работя още и още и още, работя и след работа... Сядам си вкъщи пред компютъра и си работя по частните проекти за частната втора работа. Не, въобще не се раздвоявам, напротив - лесно е да превключиш от една платформа на друга. И какви са тия глупости - специализация в една платформа - таратанци! Може спокойно да се работи на две, три или четири платформи - .NET и любимото ми PHP/Apache/MySQL, например. Всъщност ако намеря достатъчно силно кафе, ще науча и трета плтформа, Java да речем, и ще работя на нея, вместо да спя. Не ми трябва сън. Това е измислица на докторите, с която да обясняват причината за болестта, когато не знаят истинската....
3. Защото обичам да имам много шефове
Не обичам да завися от един човек. Тъпо е. Затова завися от няколко. Имам 4-5 шефа. Никой, разбира се, не е шеф за нещо точно определено. Так се случва, че те понякога не знаят кой за какво ти е шеф и те препращат надяво-налясно. Представяте ли си колко е тъпо да имаш проблем и да отидеш при един човек и той да вземе, че да вземе управленско решение .... !! Не ги разбирам хората, как издържат само с по един шеф. Освен това, когато имаш само един шеф никога не може да са получи така, че той да ти каже различни неща. А като имаш няколко шефа, единия може да ти каже "направи го", а другия "не, в никакъв случай недей да го правиш". Просто не знаете какво е чувството - половината ми "Аз" решава задачата, а другата половина не я решава.. А най-готските ми преживявания са, когато тези две противоположни мнения се разминават във времето... Така например, току-що съм свършил въпросната задача и ми звънне втория или третия шеф и ми каже "ама защо го правиш ти, аз отдавна го възложих на Гинка".. Това е момент на душевно сближение между мен и Гинка.. и двамата сме свършили нещо, което не е трябвало да свършим, и двамата напразно.. чувстваме се по-полезни и по-щастливи....
4. Защото обичам да тичам
Работата в държавното учреждение е много динамична. Още от сутринта, преди да си си стигнал до работното място, някой те хваща изпод ръка и те влачи да видиш какъв проблем има с компютъра си. Забавно е. Докато се опитваш да обясниш, че все още не си се събудил или че това е работа на Иванчо, вече си пред проблемния компютър и оправяш въпросния проблем ... Но нищо - има справедливост и за сметка на това Иванчо никога няма да свърши твоята работа. Така преди да си стигнал до работното си място, още докато се връщаш от там дето са те завлякли първо, някой те пресреща и мърморейки, че закъсняваш за работа и нищо не вършиш те дърпа да оправиш неговия проблем.. И така някъде по обяд си стигаш до работното място със скучната идея да си провериш пощата и да пиеш едно кафе най-сетне, но се появява шефа (един от 4-мата) и ти съобщава радостната вест, че няма да ползваш почивката си, защото си дошъл чак на обяд на работа, а на всичкото има и еди-какво си дето ти трябва да го свършиш. Хубавите работни дни обикновенно приключват с изпълнението на тежка шефска задача, поставена точно преди да излезеш обедна почивка, която с Гинка сме правили едновременно, за да могат двама нашите общи шефове да има за какво да спорят докато си пият бирата след работа. Тогава се чувствам пълноценен и знам, че моето държавно учреждение не може без мен, знам за какво съществувам ...
5. Защото обичам шефа да се отнася с мене като с дебил
Никой не е по-голям от шефа. От нито един от четиримата. Затова всеки ден като ставам сутрин и се моля да ми назначат още един шеф. Поне още един. Хората като мен, т.е. напълно неспособни пълни непрокопсаници, работещи на две места от алчност трябва да понасят подобаващото уважение от страна на шефа си. Затова и нашите шефове се отнасят към нас като към дебили. Често ми се е случвало да влеза при шефа, за да се опитам да прокарам идея, която ще направи работата ми по-лесна и по-качествена ей така - от мързел. Щото ме мързи да правя еди-какво си и има начин процеса да се автоматизира. Но шефа усеща това и отхвъля всичко казано от мене. "Не!" - казва той троснато - "Автоматичните процеси нямат контрол и няма човек, носещ отговорността!! Ти ще го вършиш ръчно! Ти!!!" - и ме сочи с тлъстия си пръст - "Никакво автоматизация! Какво от това като отдела се казва "автоматизирани информационни системи"!!! Хората са в основата на всеки автоматизиран процес!". Прав е шефа! Прав е, защото е много по-мъдър от мене.... Така трябва! Нека си знам мястото и да не се опитвам да се скатавам.. 10-на минути по-късно шефа ме вика при себе си и споделя неговата идея по същия проблем, която е съвършенно различна и много по-гениална, нищо че много прилича на моята. Ахвам от изумление! "Подозирам че съм много гениален!" - казва шефа със скромна усмивка на лице, а огромните му колкото Санстефанска България бузи почервеняват от притеснение. "Така е!" - потвъждавам аз и се срамувам, че въобще съм се опитал да мисля по този проблем. Покланям се до земята от уважение и моля да бъда изритан с крак от кабинета на шефа, защото шефа заслужава да изпита удовлетворение от перфектната идея, която е създал...
6. Защото обичам да няма нищо сигурно
Представяте ли си колко е скучно да работиш на трудов договор със осигуровки и пенсионно и прочее?!?! Че така ако утре се разболея и всичко ще ми е покрито!! Скука.. Друго си е като търсиш заем за да си купиш лекарства. Тръпка. Много по-яко е да блъскаш цял живот на граждански договор... И да нямаш осигуровки. За какво са ми! Аз нали съм алчен и предпочитам да си ги получавам, а не да ми се трупат. Ама не ги получавам, щото като не ги пише на хартия и зако да ми ги дават?! ... Ами ако не се разболея - тези пари остават затворени! Освен това.. с трудовоте договори оставаш еднообразно обвързан.. Как ще те изритат от работа утре.. Не могат - щото имало било закон... Скука! Съвсем друго си е шефа да те извика и пред очите ти да скъса гражданския договор, щото примерно Гинка се е справила по-бързо в последната паралелна задача и шефа е загубил три каменици - за останалите три шефа по една... Така е, това заслужавам като съм по-бавен от Гинка.. В последствие животът ще заблести с пълната си красота - банката ще ми вземат апартамента, за да погася заемите, които съм взел от алчност, жената ще отиде да живее при комшията, защото той е шеф в неговата си работа, а ще аз остана сам на улицата и ще отида да живея пред апартамента на шефа, защото той е с централно парно и в мазата му е топло през зимата и студено през лятото. И ще е много по-добре е от бившия ми апартамент, защото там е било топло през лятото и студено през зимата. А и така сутрин може шефа да ме подритва с умиление като отива на работа, за да си спомням за чудесните времена преди Гинка да ме изпревари... Как това ще се случи ако съм на трудов договор.... ??
Освен това е много яко, като ме питат на каква длъжност съм всъщност и аз не знам какво да отговоря... Всъщност - дори и държавен служител не мога да се нарека, щото служителите на университетите не са държавни служители, а нещо като полу-държавни .. Получават се много весели ситуации.. Много смешни моменти сме изживяли като сме се опитвали да си обясним кой каква длъжност заема и кой на кого е подчинен ... В частните фирми няма такова нещо.. там всеки си знае кой му е шеф и кой и кога трябва да свърши работата... Скука! Частниците са комунисти... и работят в утопия! Не може то така - всеки да си знае какво трябва да прави... Комунизмът се провали, ще се провалят и частните фирми а ние държавните служители ще бъдем успелите. Разбира се, точно тогава държавните учреждения ще се приватизират и ще пропаданат заедно с частните.. Защото няма нищо сигурно в държавното учреждение! Не е ли красив животът?
7. Защото обичам хората да бягат от отговорност и аз да опирам пешкира след това
Не мога да понасям работа, в която предлагам гениално решение на проблем и след това всички ме поздравяват.
Отвратително! Не мога да понасям работа, в която като се случи издънка и отдела застава зад гърба на служителя си. Отврат! Лицемерие! Много по-чисти и здравостъпили на земята са професионалните взаимоотншошения, в които аз опирам пешкира заради шефа (един от 4-мата) а той поздравленията за перфектните (мои) идеи. Така знам за какво работя! За шефа... А иначе - какво? Имам добри идеи, реализирам ги и ме повишават. Че то така кога ще свърши - няма спирачка... А в държавното учреждение шефа ме пази да не се издигна много. Така няма опасност да стана кариерист! В момента в който се издигна прекалено много, просто ще ми скъсат гражданския договор ... Така съм имунизиран и срещу работохолия...
Най-любимите ми ситуации са, когато работим по паралелни задачи - тогаз ако Гинка се издъни - прааас - аз виновен.. Това наистина спомага за сплотяването на колектива.. Частните фирми тим билдинг ще ми правят- дръжки! Ще ми ходят по разни тропически острови да играят разни игрички на плажа, барем Стамат да прасне Унуфри с топка пясък в окото, че да станат най-сетне противници поне за малко... Смятайте колко е зле ситуацията там. Като в детска градина! Друга си е работната обстановка в държавното учреждение - там си противник с всички във всеки един момент от денонощието.. Няма нужда от разни екскурзии и приятелски вечери - ценно време се губи така... и парите на данъкоплатеца....
8. Защото обичам инфарктни моменти и не мога да живея без солидна доза стрес в ежедневието си
Работата в държавното учреждение е изпълнена със стрес!Нее, това въобще не е лошо.. Чувствам се като в SWAT екип.. Опсаностите дебнат зад всяко ъгълче... Перфектната работна среда, създадена от хората преди мен е толкова стаблина, че може с един клик да загубиш данни за хиляди ... лева ... примерно ... пари на държавата ... примерно ... Е-е-ее-еее, разбира се, че ще ги платиш от собствения си джоб! Да няма шефа даплаща за твоите издънки!
Благодарен съм, че имам и втора работа. Така инфарктните моменти стават двойно повече. А най-красиви са ситуациите, в които и на двете работни места предстои важен момент, а ти не си готов за нито единия от двата - тогава усещаш солта на живота.. а стреса, който изпитваш те кара да се чувстваш жив-мъртъв... Благодарение на работата си разбираш какво е да си мъртъв, още преди да си умрял. След известно време и ти вече не знаеш жив ли си или си умрял - нещо като "нирвана" на държавния служител. Никоя частна фирма не е способна да ти даде подобен експириънс!
9. Защото обичам тежка администрация
Да вземем за пример командировките... Въпрос - какво е това: "Павлов, трябва да отидеш до София да се срещнеш с клиенти от Зимбабве. На ти едни 2000 лева, отседни в Шератон, заведи ги на луксозен ресторант, впечатли ги! Върви!" ... Отговор: "примерна командировка в частна фирма". Примерна, казах... Скука. Утопично - нереално! По много по-реалистичен начин седят нещата в държавното учреждение. Там подобна командировка не може да се случи, разбира се, защото поне трима от четиримата шефове са расисти, а четвъртия не знае какво е Зимбабве и какво е негър. Командировките в държавното учреждение се случват в къде-къде по-професионален тон. Обикновенно командирането протича долу-горе така: Вика те шефа със троснат тон в стаята си и казва: "Върви в София, затвори на хората от министерството устата, кажи им, че няма да им свършим работата, защото ти си неспособен да я свършиш и се остави да те набият след това, защото си ги ядосал. Пари вземи на заем, а след това, ако ми харесва как си си свършил работата в София може и да ти платим командировъчни, ама най-вероятно няма да стане, щото дължа на Каменаров (втория шеф) четири-пет бири. Спи на пейка, както предния път, защото така ще харчиш по-малко пари на данъкоплатците....". А-а-а, какво ще кажете! А-а-аах! Пляс! Виждате ли колко по-прецизно е дефинирана задачата за командировка в държавното учреждение... Просто не остава място за въпроси... И това е само началото... отиването на командировка е много вълнуващ процес, изпълнен с много срещи с много колеги от администрацията, сплотява колектива и помага на учреждението да работи като добре смазан механизъм... След като получиш професионално прецизираното задание за командировка, отиваш до началник "отдел Финанси" на втория етаж за да си поискаш финансово предложение, защото отдавна нямаш тонер или листи за да си го разпечаташ. Пътьом минаваш през общоуниверситеска канцелария да си вземеш и командировъчно. Поне са на един етаж. Връщаш се в стаята си на първия етаж, попълваш финансовото предложение. Отиваш до стаята на шеф #3 един етаж по-надолу, за да се подпише на финансовото предложение. Обясняваш му на дълго и на широко какво ти е казал първия шеф. Качваш се до втория етаж, за да може заместник-ректор да се подпише на предложението. Отиваш в счетоводно-финансовия отдел да го одобрят. Забравил си командировъчното. Връщаш се до първия етаж, до твойта стая, да си го вземеш. Няма го! А!.. Шеф #1 минал и го взел, щото той пък щял да ходи на командировка до Златни пясъци, да провери дали морето е все така солено, тъй като единия от алгоритмите му за класиране на кандидат-студенти използвал коефицент за рандомизация, правопропрционален на количестовто сол в литър черноморска вода. Качваш се до финансово-счетоводен отдел да си поискаш второ командировъчно. Слизаш да си го попълниш в стаята, защото лелката от отдела на която вчера си и чистил компютъра от вируси така те е увикала, че я притесняваш за втори път в рамките на 20 минути, че те е било страх да поискаш химикал. Вирусите са били от порно портал. Чистенето на вируси въобще не ти влиза в длъжността, но си решил да направиш услуга. Има си човек, отговарящ за сигурността, който вероятно потова време е проверявал същите тези портали какви червеи използват...
... многоточие... силно подчертано многоточие.... Попълваш командировъчното. Слизаш един етаж по-надолу, за да вземеш подпис от шеф #2. Обясняваш му надълго и нашироко (отново) защо ще ходиш в командировка, тъй като той вече е забравил. Подписва се. Качваш се до канцеларията на втория етаж, за да изведеш командировъчното. Край! Вече имаш правото да наречеш тази собствено-финансирана разходка до София "командировка". Сега като те питат "Къде ще ходиш утре?" отговаряш с нескрита гордост "Командировка до София - работна среща с представители от министерство на образованието!" ... Какъв контраст! А този от частната фирма какво ще кажа? "Отивам да дундуркам едни негри"...
10. Защото обичам шуробаджанащината, интригите и лицемерието
Съществата като мен, работещи в държавно учреждение обичат да помагат на роднини. Обичат да помагат и на познати. Не мога да разбера защо, обаче, всички твърдят че държавните служители са дръпнати и навикват. Да, може да се случи, да влезеш да попиташ за нещо в неподходящия момент - например да влезеш в канцелария, точно когато жената вътре си е счупила маникюра на палеца, защото е хванала перфоратора наобратно.. Но къде не може да се случи подобно нещо? Е, вярно че никой не ти се усмихва, докато си върши работата, но си има причина за това - повечето служители на държавни учреждения не си купуват пасти за зъби (виж т.1) и фактически ти правят услуга като не се усмихват. Но трябва да подчертая, че ние, държавните служители не сме темерути... Когато говорим помежду си се усмихваме.. като се стараем колегата да види цялото великолепие на усмивката ни и да усети цялото благоухание на дъха ни, барем се натрови и не дойде пак да иска да си вършим работата... Винаги си помагаме, нищо че почти никога няма как да си помогнем един на друг... по-точно не искаме... Защото си имаме шефове, те ни дават задачи и трябва да ги свършим преди Гинка ... Не искаме и защото утре като се появим в канцеларията, лелката е забравила за свършената от нас работа ... Работа която сме свършили, защото човека, който трябваше да я свърши прави същите онези неща, за които лелката от канцеларията се страхува, че ще и бъде увикан света.. И докато поддържаме този толкова финно балансиран свят, баджанака на шефа става началник "отдел Феодализъм и връзки със предлагащите подкуп" и фактически се превръща в твой шеф #5 ... Не е ли чудесен нашия държавно-учрежденски свят!!!
Реално
Реално... Реално нещата не седят така, разбира се... Всички прилики с реални лица и събития са случайни! (винаги съм искал да имам повод да го напиша това изречение)... Всъщност, част от лиричните герои по-горе съществуват на яве... Но реалността е малко по-друга. Въпреки това моите 10 причини да съм държавен служител са точно нещата против които съм се обявил, които отричам и срещу които се боря. Да, трудно е! Да, има по-лесен начин. Но ако аз съм поредния отказал се, поредния отвратен от обстановката, ако съм поредния избрал по-лесния път, кой ще проемни света? Нашето любимо държавно учреждение е малък модел на нашата любима държава... Все някой трябва да я промени... Enjoy!
Та.. ето ги моите 10 причини да работя в държавно учреждение:1. Защото обичам да работя за без пари
Един от нашите кандидат-студенти беше написал "Грозно е да се живее с 300 лева заплата". Не е вярно! Страхотно е! Чувството да затъвам в дългове всеки ден няма равно. Напоследък започнах да изпитвам нещо като оргазъм когато вземам заем. Най-екстремално е усещането когато вземам по-крупна сума и нямам идея от къде ще изкарам, че да я върна... Разбира се, като държавен служител се радвам на невероятни привилегии като 13-та заплата или премии за храна.. С 13-та заплата изкарвам цяла година, докато си изплащам заемите (все пак е непредвиден приход), а с премиите за храна (около 40 лева веднъж годишно) си плащам тока, телефона, интернета, транспорта, водата, храната и кабелната телевизия за цяла година...
2. Защото обичам да работя на две места
Директно следствие от първото... Понеже съм алчен сребролюбец и огромната държавнослужителска заплата, която имам ми се вижда малко, работя и на второ място. На частно. Там не изкарвам редовно пари, само от време на време. За сметка на това огромното количество работата е сигурно на 100%. Понеже 9-10 часовия ми държавен 8-часов работен ден въобще не ми стига и имам огромното желание да работя още и още и още, работя и след работа... Сядам си вкъщи пред компютъра и си работя по частните проекти за частната втора работа. Не, въобще не се раздвоявам, напротив - лесно е да превключиш от една платформа на друга. И какви са тия глупости - специализация в една платформа - таратанци! Може спокойно да се работи на две, три или четири платформи - .NET и любимото ми PHP/Apache/MySQL, например. Всъщност ако намеря достатъчно силно кафе, ще науча и трета плтформа, Java да речем, и ще работя на нея, вместо да спя. Не ми трябва сън. Това е измислица на докторите, с която да обясняват причината за болестта, когато не знаят истинската....
3. Защото обичам да имам много шефове
Не обичам да завися от един човек. Тъпо е. Затова завися от няколко. Имам 4-5 шефа. Никой, разбира се, не е шеф за нещо точно определено. Так се случва, че те понякога не знаят кой за какво ти е шеф и те препращат надяво-налясно. Представяте ли си колко е тъпо да имаш проблем и да отидеш при един човек и той да вземе, че да вземе управленско решение .... !! Не ги разбирам хората, как издържат само с по един шеф. Освен това, когато имаш само един шеф никога не може да са получи така, че той да ти каже различни неща. А като имаш няколко шефа, единия може да ти каже "направи го", а другия "не, в никакъв случай недей да го правиш". Просто не знаете какво е чувството - половината ми "Аз" решава задачата, а другата половина не я решава.. А най-готските ми преживявания са, когато тези две противоположни мнения се разминават във времето... Така например, току-що съм свършил въпросната задача и ми звънне втория или третия шеф и ми каже "ама защо го правиш ти, аз отдавна го възложих на Гинка".. Това е момент на душевно сближение между мен и Гинка.. и двамата сме свършили нещо, което не е трябвало да свършим, и двамата напразно.. чувстваме се по-полезни и по-щастливи....
4. Защото обичам да тичам
Работата в държавното учреждение е много динамична. Още от сутринта, преди да си си стигнал до работното място, някой те хваща изпод ръка и те влачи да видиш какъв проблем има с компютъра си. Забавно е. Докато се опитваш да обясниш, че все още не си се събудил или че това е работа на Иванчо, вече си пред проблемния компютър и оправяш въпросния проблем ... Но нищо - има справедливост и за сметка на това Иванчо никога няма да свърши твоята работа. Така преди да си стигнал до работното си място, още докато се връщаш от там дето са те завлякли първо, някой те пресреща и мърморейки, че закъсняваш за работа и нищо не вършиш те дърпа да оправиш неговия проблем.. И така някъде по обяд си стигаш до работното място със скучната идея да си провериш пощата и да пиеш едно кафе най-сетне, но се появява шефа (един от 4-мата) и ти съобщава радостната вест, че няма да ползваш почивката си, защото си дошъл чак на обяд на работа, а на всичкото има и еди-какво си дето ти трябва да го свършиш. Хубавите работни дни обикновенно приключват с изпълнението на тежка шефска задача, поставена точно преди да излезеш обедна почивка, която с Гинка сме правили едновременно, за да могат двама нашите общи шефове да има за какво да спорят докато си пият бирата след работа. Тогава се чувствам пълноценен и знам, че моето държавно учреждение не може без мен, знам за какво съществувам ...
5. Защото обичам шефа да се отнася с мене като с дебил
Никой не е по-голям от шефа. От нито един от четиримата. Затова всеки ден като ставам сутрин и се моля да ми назначат още един шеф. Поне още един. Хората като мен, т.е. напълно неспособни пълни непрокопсаници, работещи на две места от алчност трябва да понасят подобаващото уважение от страна на шефа си. Затова и нашите шефове се отнасят към нас като към дебили. Често ми се е случвало да влеза при шефа, за да се опитам да прокарам идея, която ще направи работата ми по-лесна и по-качествена ей така - от мързел. Щото ме мързи да правя еди-какво си и има начин процеса да се автоматизира. Но шефа усеща това и отхвъля всичко казано от мене. "Не!" - казва той троснато - "Автоматичните процеси нямат контрол и няма човек, носещ отговорността!! Ти ще го вършиш ръчно! Ти!!!" - и ме сочи с тлъстия си пръст - "Никакво автоматизация! Какво от това като отдела се казва "автоматизирани информационни системи"!!! Хората са в основата на всеки автоматизиран процес!". Прав е шефа! Прав е, защото е много по-мъдър от мене.... Така трябва! Нека си знам мястото и да не се опитвам да се скатавам.. 10-на минути по-късно шефа ме вика при себе си и споделя неговата идея по същия проблем, която е съвършенно различна и много по-гениална, нищо че много прилича на моята. Ахвам от изумление! "Подозирам че съм много гениален!" - казва шефа със скромна усмивка на лице, а огромните му колкото Санстефанска България бузи почервеняват от притеснение. "Така е!" - потвъждавам аз и се срамувам, че въобще съм се опитал да мисля по този проблем. Покланям се до земята от уважение и моля да бъда изритан с крак от кабинета на шефа, защото шефа заслужава да изпита удовлетворение от перфектната идея, която е създал...
6. Защото обичам да няма нищо сигурно
Представяте ли си колко е скучно да работиш на трудов договор със осигуровки и пенсионно и прочее?!?! Че така ако утре се разболея и всичко ще ми е покрито!! Скука.. Друго си е като търсиш заем за да си купиш лекарства. Тръпка. Много по-яко е да блъскаш цял живот на граждански договор... И да нямаш осигуровки. За какво са ми! Аз нали съм алчен и предпочитам да си ги получавам, а не да ми се трупат. Ама не ги получавам, щото като не ги пише на хартия и зако да ми ги дават?! ... Ами ако не се разболея - тези пари остават затворени! Освен това.. с трудовоте договори оставаш еднообразно обвързан.. Как ще те изритат от работа утре.. Не могат - щото имало било закон... Скука! Съвсем друго си е шефа да те извика и пред очите ти да скъса гражданския договор, щото примерно Гинка се е справила по-бързо в последната паралелна задача и шефа е загубил три каменици - за останалите три шефа по една... Така е, това заслужавам като съм по-бавен от Гинка.. В последствие животът ще заблести с пълната си красота - банката ще ми вземат апартамента, за да погася заемите, които съм взел от алчност, жената ще отиде да живее при комшията, защото той е шеф в неговата си работа, а ще аз остана сам на улицата и ще отида да живея пред апартамента на шефа, защото той е с централно парно и в мазата му е топло през зимата и студено през лятото. И ще е много по-добре е от бившия ми апартамент, защото там е било топло през лятото и студено през зимата. А и така сутрин може шефа да ме подритва с умиление като отива на работа, за да си спомням за чудесните времена преди Гинка да ме изпревари... Как това ще се случи ако съм на трудов договор.... ??
Освен това е много яко, като ме питат на каква длъжност съм всъщност и аз не знам какво да отговоря... Всъщност - дори и държавен служител не мога да се нарека, щото служителите на университетите не са държавни служители, а нещо като полу-държавни .. Получават се много весели ситуации.. Много смешни моменти сме изживяли като сме се опитвали да си обясним кой каква длъжност заема и кой на кого е подчинен ... В частните фирми няма такова нещо.. там всеки си знае кой му е шеф и кой и кога трябва да свърши работата... Скука! Частниците са комунисти... и работят в утопия! Не може то така - всеки да си знае какво трябва да прави... Комунизмът се провали, ще се провалят и частните фирми а ние държавните служители ще бъдем успелите. Разбира се, точно тогава държавните учреждения ще се приватизират и ще пропаданат заедно с частните.. Защото няма нищо сигурно в държавното учреждение! Не е ли красив животът?
7. Защото обичам хората да бягат от отговорност и аз да опирам пешкира след това
Не мога да понасям работа, в която предлагам гениално решение на проблем и след това всички ме поздравяват.
Отвратително! Не мога да понасям работа, в която като се случи издънка и отдела застава зад гърба на служителя си. Отврат! Лицемерие! Много по-чисти и здравостъпили на земята са професионалните взаимоотншошения, в които аз опирам пешкира заради шефа (един от 4-мата) а той поздравленията за перфектните (мои) идеи. Така знам за какво работя! За шефа... А иначе - какво? Имам добри идеи, реализирам ги и ме повишават. Че то така кога ще свърши - няма спирачка... А в държавното учреждение шефа ме пази да не се издигна много. Така няма опасност да стана кариерист! В момента в който се издигна прекалено много, просто ще ми скъсат гражданския договор ... Така съм имунизиран и срещу работохолия...
Най-любимите ми ситуации са, когато работим по паралелни задачи - тогаз ако Гинка се издъни - прааас - аз виновен.. Това наистина спомага за сплотяването на колектива.. Частните фирми тим билдинг ще ми правят- дръжки! Ще ми ходят по разни тропически острови да играят разни игрички на плажа, барем Стамат да прасне Унуфри с топка пясък в окото, че да станат най-сетне противници поне за малко... Смятайте колко е зле ситуацията там. Като в детска градина! Друга си е работната обстановка в държавното учреждение - там си противник с всички във всеки един момент от денонощието.. Няма нужда от разни екскурзии и приятелски вечери - ценно време се губи така... и парите на данъкоплатеца....
8. Защото обичам инфарктни моменти и не мога да живея без солидна доза стрес в ежедневието си
Работата в държавното учреждение е изпълнена със стрес!Нее, това въобще не е лошо.. Чувствам се като в SWAT екип.. Опсаностите дебнат зад всяко ъгълче... Перфектната работна среда, създадена от хората преди мен е толкова стаблина, че може с един клик да загубиш данни за хиляди ... лева ... примерно ... пари на държавата ... примерно ... Е-е-ее-еее, разбира се, че ще ги платиш от собствения си джоб! Да няма шефа даплаща за твоите издънки!
Благодарен съм, че имам и втора работа. Така инфарктните моменти стават двойно повече. А най-красиви са ситуациите, в които и на двете работни места предстои важен момент, а ти не си готов за нито единия от двата - тогава усещаш солта на живота.. а стреса, който изпитваш те кара да се чувстваш жив-мъртъв... Благодарение на работата си разбираш какво е да си мъртъв, още преди да си умрял. След известно време и ти вече не знаеш жив ли си или си умрял - нещо като "нирвана" на държавния служител. Никоя частна фирма не е способна да ти даде подобен експириънс!
9. Защото обичам тежка администрация
Да вземем за пример командировките... Въпрос - какво е това: "Павлов, трябва да отидеш до София да се срещнеш с клиенти от Зимбабве. На ти едни 2000 лева, отседни в Шератон, заведи ги на луксозен ресторант, впечатли ги! Върви!" ... Отговор: "примерна командировка в частна фирма". Примерна, казах... Скука. Утопично - нереално! По много по-реалистичен начин седят нещата в държавното учреждение. Там подобна командировка не може да се случи, разбира се, защото поне трима от четиримата шефове са расисти, а четвъртия не знае какво е Зимбабве и какво е негър. Командировките в държавното учреждение се случват в къде-къде по-професионален тон. Обикновенно командирането протича долу-горе така: Вика те шефа със троснат тон в стаята си и казва: "Върви в София, затвори на хората от министерството устата, кажи им, че няма да им свършим работата, защото ти си неспособен да я свършиш и се остави да те набият след това, защото си ги ядосал. Пари вземи на заем, а след това, ако ми харесва как си си свършил работата в София може и да ти платим командировъчни, ама най-вероятно няма да стане, щото дължа на Каменаров (втория шеф) четири-пет бири. Спи на пейка, както предния път, защото така ще харчиш по-малко пари на данъкоплатците....". А-а-а, какво ще кажете! А-а-аах! Пляс! Виждате ли колко по-прецизно е дефинирана задачата за командировка в държавното учреждение... Просто не остава място за въпроси... И това е само началото... отиването на командировка е много вълнуващ процес, изпълнен с много срещи с много колеги от администрацията, сплотява колектива и помага на учреждението да работи като добре смазан механизъм... След като получиш професионално прецизираното задание за командировка, отиваш до началник "отдел Финанси" на втория етаж за да си поискаш финансово предложение, защото отдавна нямаш тонер или листи за да си го разпечаташ. Пътьом минаваш през общоуниверситеска канцелария да си вземеш и командировъчно. Поне са на един етаж. Връщаш се в стаята си на първия етаж, попълваш финансовото предложение. Отиваш до стаята на шеф #3 един етаж по-надолу, за да се подпише на финансовото предложение. Обясняваш му на дълго и на широко какво ти е казал първия шеф. Качваш се до втория етаж, за да може заместник-ректор да се подпише на предложението. Отиваш в счетоводно-финансовия отдел да го одобрят. Забравил си командировъчното. Връщаш се до първия етаж, до твойта стая, да си го вземеш. Няма го! А!.. Шеф #1 минал и го взел, щото той пък щял да ходи на командировка до Златни пясъци, да провери дали морето е все така солено, тъй като единия от алгоритмите му за класиране на кандидат-студенти използвал коефицент за рандомизация, правопропрционален на количестовто сол в литър черноморска вода. Качваш се до финансово-счетоводен отдел да си поискаш второ командировъчно. Слизаш да си го попълниш в стаята, защото лелката от отдела на която вчера си и чистил компютъра от вируси така те е увикала, че я притесняваш за втори път в рамките на 20 минути, че те е било страх да поискаш химикал. Вирусите са били от порно портал. Чистенето на вируси въобще не ти влиза в длъжността, но си решил да направиш услуга. Има си човек, отговарящ за сигурността, който вероятно потова време е проверявал същите тези портали какви червеи използват...
... многоточие... силно подчертано многоточие.... Попълваш командировъчното. Слизаш един етаж по-надолу, за да вземеш подпис от шеф #2. Обясняваш му надълго и нашироко (отново) защо ще ходиш в командировка, тъй като той вече е забравил. Подписва се. Качваш се до канцеларията на втория етаж, за да изведеш командировъчното. Край! Вече имаш правото да наречеш тази собствено-финансирана разходка до София "командировка". Сега като те питат "Къде ще ходиш утре?" отговаряш с нескрита гордост "Командировка до София - работна среща с представители от министерство на образованието!" ... Какъв контраст! А този от частната фирма какво ще кажа? "Отивам да дундуркам едни негри"...10. Защото обичам шуробаджанащината, интригите и лицемерието
Съществата като мен, работещи в държавно учреждение обичат да помагат на роднини. Обичат да помагат и на познати. Не мога да разбера защо, обаче, всички твърдят че държавните служители са дръпнати и навикват. Да, може да се случи, да влезеш да попиташ за нещо в неподходящия момент - например да влезеш в канцелария, точно когато жената вътре си е счупила маникюра на палеца, защото е хванала перфоратора наобратно.. Но къде не може да се случи подобно нещо? Е, вярно че никой не ти се усмихва, докато си върши работата, но си има причина за това - повечето служители на държавни учреждения не си купуват пасти за зъби (виж т.1) и фактически ти правят услуга като не се усмихват. Но трябва да подчертая, че ние, държавните служители не сме темерути... Когато говорим помежду си се усмихваме.. като се стараем колегата да види цялото великолепие на усмивката ни и да усети цялото благоухание на дъха ни, барем се натрови и не дойде пак да иска да си вършим работата... Винаги си помагаме, нищо че почти никога няма как да си помогнем един на друг... по-точно не искаме... Защото си имаме шефове, те ни дават задачи и трябва да ги свършим преди Гинка ... Не искаме и защото утре като се появим в канцеларията, лелката е забравила за свършената от нас работа ... Работа която сме свършили, защото човека, който трябваше да я свърши прави същите онези неща, за които лелката от канцеларията се страхува, че ще и бъде увикан света.. И докато поддържаме този толкова финно балансиран свят, баджанака на шефа става началник "отдел Феодализъм и връзки със предлагащите подкуп" и фактически се превръща в твой шеф #5 ... Не е ли чудесен нашия държавно-учрежденски свят!!!
Реално
Реално... Реално нещата не седят така, разбира се... Всички прилики с реални лица и събития са случайни! (винаги съм искал да имам повод да го напиша това изречение)... Всъщност, част от лиричните герои по-горе съществуват на яве... Но реалността е малко по-друга. Въпреки това моите 10 причини да съм държавен служител са точно нещата против които съм се обявил, които отричам и срещу които се боря. Да, трудно е! Да, има по-лесен начин. Но ако аз съм поредния отказал се, поредния отвратен от обстановката, ако съм поредния избрал по-лесния път, кой ще проемни света? Нашето любимо държавно учреждение е малък модел на нашата любима държава... Все някой трябва да я промени... Enjoy!
ако искаш да не работиш може би, но аз обичам работата и динамиката, а заплатата ми в частна фирма е двойна, буквално.
- ко прайм, частника дава голяма заплата ама забравя за осигуровките... точно когато най-са ни нужни... при държавната служба няма такъв филм....
Брат ми работи в тази сфера, е извинете 550 лв. ЧИСТО за семейство с малко дете как ви се струва. За да свържат 2-та края ходи да работи още на едно място, незнам коя точка беше от горните 10!
, а на работата си почива от вкъщи 
и изобщо не съм го проверявала за грешки! 
Естествено, там където се вършеше работа, се назначаваха хора с конкурс и балъците (и моя милост 
Работата е повече отколкото си представят някои. 
Има ли места при Вас? Търся в момента работа. Да ти пратя СV-то? Пиши на лични или e-maila.