Кръщене - Преображенски Манастир

  хайде, моля ви   
умея да бъда подкупна      

Не знам дали правят кръщенета там ( поне преди години не правеха). Миналата година имаше само 2 монаха: единият много възрастен, а другият (игумен) интересуващ се от други работи. Свестните не се задържат дълго.
Обожавам това място, но не е свято и не бих си кръстила детето там, докато не дойде някой свят монха, който да очисти мястото. (става въпрос за манастира край Търново)Не бих го направила  от морални съображения (религиозна съм и с мъка пише тези редове)...

Татко ми се кръсти там. Беше доста отдавна. Знам, че игумена е о.Георги. Нощувахме в Арбанаси. Най-добре потърси кординати в страницата на Великотърновска митрополия.

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/preobrazhenski/index.htm

Yellow Tulip  до довечера ще ти дам телефона и подробности ......

Миналата седмица с мъжа ми бяхме в Преображенския манастир и двамата бяхме очаровани както от мястото, така и от игумена на манастира - отец Георги. Покани ни на кафе и бонбони и си говорихме близо три часа. Стори ми се много благ и приятен човек, който го е грижа за съдбата на манастира.
Калинка, моля те сподели какво имаш предвид с твърдението, че мястото не е чисто?! Любопитно ми е, защото ние останахме със съвсем хубави впечатления, дори решихме скоро да кръстим госпожицата си там.

Kalinka за първи път не те разбирам- как и защо написа това за манастира
Yellow Tulip свърза ли се,какво стана?

Не ми се влиза в големи подробности, за да не разбунвам духовете.
Познавам едно момче, което помага в "Св. Александър Невски"и преди няколко години го бяха поканили да си почине в манастира. Беше си тръгнал скоропостижно, след няколко случки (не бих искала да споделя какви).
Преди години бяхме свидетели, когато и как две монахини от Арбанаси редовно бягаха там и влиянието, което им се оказваше (едната на 22-23 години искаше да става игуменка и доста неприятни неща направиха). Като редовно ходещи на църква в манастира, където те бяха,  бяхме неволно свидетели на всички случки.....
Миналата година бях там ( и аз харесвам много този манастир) и възрастният монах ме позна от предишните години. Оплака се, че нещата със службите не са както трябва и никой не се задържа там по разни причини (имаше преди време много благ монах, но и той бързо напуснал).

Мнението ми е лично и не ангажирам никого с него. Честно казано, бих предпочела да знам по-малко, но......

 Разбирам те!
Дано майчето пуснало темата -сподели за развоя на нещата

Една голяма  за теб.

Калинка, благодаря за отговора! Не че ме удовлетворява, защото обичам прямите неща, а не недомлъвки и шушукания под сурдинка. Но пък уважавам и правото на всеки да разкрива или не това, което знае. Моите впечатления също са лични и за щастие положителни. Надявам се да си останат такива! Пък кой каквото прави си се пише на неговата сметка, има кой да съди! 

Tatalina,
съжалявам, но не мога да напиша нещата, които знам.
Не се и съмнявам за впечатленията ти. Отец Георги е винаги сладкодумен с непознати и ако няма негови гости (вие сте били ксъметлии, защото рядко се случва), то умее да омайва посетителите. И все пак има разлика, когато си живял там и когато си за 3 часа. 
Между впрочем, много често съдбата на манастира (пропадането на църквата в пропастта) се свързва с това, което е ставало в хотела, който се е намирал там. Аз вярвам в знаците отгоре и затова и падналите скали ги свързвам с даден знак.
Но пак казвам, това е лично мое мнение и не ангажирам никого с него.

Калинка, всеки има своята гледна точка, разбирам.  Но не разбирам защо отец Георги би се държал така гостоприемно с нас, ако беше толкова "лош" и не свят човек. Той не поиска нищо от нас, нито спонсорство за манастира, нито нещо друго... Дано не се разочаровам при избора ми да кръстим дъщеря ми там.

И още нещо - игуменът каза, че манастирът е предлагал стаи за спане за кратко и то защото са били "задължавани". От кога и защо - не разбрахме, не го разпитвахме на тая тема. Проверих, обаче, кога е паднала въпросната скала в двора на манастира и почудо запазила църквата непокътната - годината е 1913-та. Съмнявам се, че по това време в манастира е имало хотел, както твърдиш ти. Както казах вече, предпочитам фактите, пред градските легенди 

Стана ми интересно и сигурно ще проуча случая. Не обичам да бъда заблуждавана - по-добре да знам истината, пък сама да преценявам как да я тълкувам. Много неща само се "говорят" в публичното пространство, объркват хората и ги отдалечават от вярата. Когато се твърди нещо е добре да се аргументира, а не просто да се хвърля "бомба" (по примера на жълтите вестници) без да се държи сметка за влиянието й върху съзнанието на хората.

Скалата, която е в градината под лозата е от 1913. В началото на 90-те години (1991 или 1992) паднаха нови скали, които разрушиха помещенията до манастира. По чудо, една от тези скали е прескочила църквата (монасите са били вътре и са имали служба) и сега се намира отзад, от страната на старите, изоставени сгради.
Стаи на хотелски начала е имало много преди това (мисля 70-те години), както и пропадането на църквата и сградите. Църквата е била на мястото на пропастта, посока изглед към манастир Света Троица.  Миналата година все още можеха да се купят картички в манастира, които са от онова време. Слава Богу, монасите тогава са успели да спасят доста от нещата, които са били в църквата. 

; на снимката вдясно

Разбирам всеки, който отива там и се влюбва в мястото. И аз съм така от 30 години. Разбирам и желанието за кръщаване там, което трябва да се изпълни, ако сърцето и дущата ти го искат. Всъщност самият акт е по-важен. За съжаление, понякога дистанцирането от някои неща е доста трудно.

Слава Богу, силата на вярата, която ти се дава, те оставя в лоното, въпреки че понякога изпитанията са доста много. Убедих се в това в периода 2000-2002 година.

Никъде не съм споменавала нещо за пари  Жените и мъжете с жени не са интересни.
Пак казвам, че огромна част от живота ми е минал в този регион и съм участвала активно в религиозният живот там, така че понятието градски легенди не ми е познато.

Мястото е прекрасно, има прекалено много грехове извършени там и дано Бог даде сила за покаяние един ден. Всичко, всъщност, е в Божиите ръце.

Права си, разбира се!
Подозирам за какво иде реч. Лошото обаче е, че заради мнения като твоите, аз лично се разколебавам. Сигурно и много други като мен.  Губя вяра и вече сериозно се замислям дали да кръстя детето си там, всъщност изобщо има ли свято място, на което с чиста съвест да кръстя госпожицата си?!... И имат ли отражение греховете на монасите върху живота на кръстените там?!... Може би прекалено много се замислям...

Всичко е в нашите ръце! Бог ни е дал правото на избор, какви да сме,
но и отговорността да поемаме следствията от действията си.

Съжалявам, че разводнявам темата за Преображенския манастир.
Дано авторката на темата се включи с разказ за кръщенето на детенцето си.

В неделя бяхме там. Излязох от манастира с много неприятно чувство. Не ми се изпада в подробности, за да не ме сметнете за хахава, но съм се научила с годините да вярвам на интуицията си.

Не бих си кръстила детето там.

Tatalina,
Приеми, че написаното от мен е вид изпитание за теб  и може би е с цел да доведе до укрепване на вярата ти... Аз поне така приех нещата, когато неволно научавах неща или когато майка ми беше пребита от свещенник и неговият помощник (между впрочем, пак в този регион).

Имаше преди години в един от манастирите там (един от най-посещаваните), един отец, който много обичаше чашката. Прекалено даже. Та той все казваше : "Господи, помилуй мен грешният". Надявам се повече да са като него. Както написах, важно е самото кръщене като акт, а извършващият е само инструмент. За съжаление, се иска много сила да го приемеш и мислиш това и малко са способните на това. Би ми се искало да съм една от тях, но пътят е доста дълъг......

Със сигурност има прекрасни отци и свети места. И не са един и двама. Но миряните трябва да   ги открият за себе си.

По принцип винаги съм била против кръщаването само защото е модерно или на места, които са по-така. Бих ти дала съвет да се опиташ да навлезеш в истинският църковен живот, където живееш (ходене на служба, изповед, причеставяне) и неусетно ще ти бъде открито мястото и човекът, който ще искаш да кръсти детето ти. Но това трае повече от 3 часа. 

Успех!


 

здравейте на всички и много ви благодаря за коментарите. все още не съм предприела стъпки за кръщенето. За съжаление ми е малко трудно да се организирам. Все някой от хората, които искат, а и аз държа да присъстват са много ангажирани. То и аз не съм по-добре. Детето, между другото е вече на 10 години и с нея трябва да се съобразя, но със сигурност ще го направя и ще е там. Ще пиша веднага, за да ви кажа какво става.

Много, много Ви благодаря! Аз отскоро съм тук, но имам чувството, че имам много нови приятелки.

Здравейте и от мен.Аз много исках да кръстя синът си когато направи една годинка в Преображенският манастир по ред причини,част от тях са че мъжът ми се познаваше донякъде с о.Георги,че манастирът е близко до родното ми място-Свищов и щеше да е удобно за повечето гости и някой други причини,които предпочитам да не споделям.Много отрано мислихме затова.Мъжът ми се обади 100 пъти на о.Георги по тоя повод и той все му казваше,че няма никакъв проблем,да го напомни като наближи...И като остана по-малко от 1 седмица до кръщенето и вече всички гости бяха поканени,всичко организирано и мъжът ми пак звъни на отеца и той му казва,че му се налага някяво пътуване някъдеси и да му звънне на предната вечер да разбере дали ще стане или не работата Направо бях изпаднала в шок при този развой,ами какво ще правим ако всичко се провали часове преди цялата организация Хукнахме веднага до едно манастирче до Свищов и Слава Богу уговорихме там нещата ,обадихме се после лично на всички гости за промяната в плановете...абе въобще да не чувам вече за този манастир.Толкова се разочаровах и то при положение,че мъжът ми го свързват доста неща години назад там и сме ходили неведнъж и се е обаждал на о.Георги също неведнъж за празници и по други поводи... Съвет не искам да давам дали да кръстите децата си там,нооо добре помислете преди това и ако е възможно се презастраховайте максимално.

Калинка, не се познаваме, затова не знаеш, че не правя нищо заради модата. Затова и дъщеря ми още не е кръстена , въпреки настояването на бабите да е по-скоро и да не отлагам. Още не бях избрала мястото, но посещението в Преображенския манастир направи силно впечатление и на двамата с мъжа ми и съвсем спонтанно решихме, че това е мястото. След прочетеното тук, обаче, пак се разколебах... Да, явно това е изпитание. Търсенето на свято и подходящо място за кръщаването продължава.

За мен мястото - манастирът или църквата, е важно. Аз самата съм кръстена в Рилския манастир. Свързана съм по особен начин с мястото и планината като цяло - там се чувствам като у дома.

Понякога, не три часа, а само един миг е достатъчен, за да разберем, да познаем и да прозрем!