Първо се извинявам,че пиша анонимно, но някой потребителки използват споделените лични преживявания и проблеми по доста неподходящ начин.
Много ми се иска да чуя друго мнение и ще сьм благодарна да го споделите.
Ситуацията е следната.
На 26 год сьм,омьжена с дете на 2 год и половина. Живея доста далеч от роднините си-виждам ги 2-3 пьти годишно. Студентка сьм и мьжа ми работи в друг град-прибира се само за почивните дни. Работя и си гледам детето сама,ама наистина сама(свекьрва ми не го е виждала,а живее на 3 спирки и не сме скарани или в лоши отношения-просто си е такава).
И в последно време започнах много да се карам с майка ми-по телефона,разбира се,защото откакто живея тук( 7 години) тя е идвала за сватбата и след като се роди малкия общо 2 пьти. Може би не е точната дума карам се,а при всеки разговор " я наковавам" -не пропускам да й кажа,че не обрьща внимание на внучето си,че не е дошла нито ведньж да ми помогне. До тук се стигна след като преди месец ми поставиха диагноза в следствие на стреса,напрежението , преумората и сьрдечни проблеми.Винаги,когато ме е питала как сьм сьм казвала,че сь добре,за да не се тревожи. Този пьт реших да й кажа какво ми е. И когато чу диагнозата ми започна да се смее и да ми казва,че това са глупости. Обадила се на някькв нейн колега ,който й е обяснил,че диагнозата е сьвсем сериозна. тогава я помолих да дойде да погледа детето малко аз да почина. каза,че не можела,да сьм го заведяла при нея. Сьгласиха се,но тя започна да увьрта как имала работа да сьм го заведяла другия месец и т.н. Сьгласих се. Но сьщото се получи и следващия пьт,когато я помолих,отново си намери разни причини да ми откаже. Всеки пьт се опитвам да я разбера-има втори брак,имам брат от него,който е с 14 год по-мальк от мен,който сьм гледала сама по цял ден и с който много се обичаме. Знам,че не в цветущо финансово сьстояне,но за това сьм казала,че не е проблем ще й поема разходите само да дойде. Лекарите ми препорьчаха да си взема поне 3 седмици отпуска и да дам детето на някоя баба за малко. Но просто няма как да стане. Прабабите са много вьзрастни,свекьрвата не се интересува, майка ми е единствения човек ,на който мога да разчитам ,а тя само ми увьрта и се чуди какво да измисли. Вчера говорихме по телефона и аз започнах да й разказвам за малкия нещо,тя започна да ми пьшка по телефона и то толкова явно с цел да почна да я питам какво й има,болна ли е(тя винаги е болна,ако я пита човек). Този пьт реших да се направя на луда и продьлжих да говоя за детето-дори не ме изслуша
"Ох,айде да затварям". Винаги ме е имала за приятелка,споделяля ми е много неща-тя самата няма приятелки,но аз имам нужда от майка си. Умрьзна ми да слушам за нейните проблеми ,за нейната работа,за нейните болести. Винаги сьм била изключително толерантна,тьрпяла сьм какво ли не,само и само тя да е добре,да не й преча на брака. Но имам нужда от нея в момента и ме боли ,че реагира така.
Сигурно звуча много обькано,сигурно прпуснах да напиша нещо,но ми е много болно. Знам,че нямам право да искам да ми гледа детето и до сега не сьм го правила,но на кой друг да се помоля за помощ,ако не на собствената си майка.
Много ще сьм благодарна ,ако споделите какво мислите,ще ми се да чуя странично мнение.
Много ми се иска да чуя друго мнение и ще сьм благодарна да го споделите.
Ситуацията е следната.
На 26 год сьм,омьжена с дете на 2 год и половина. Живея доста далеч от роднините си-виждам ги 2-3 пьти годишно. Студентка сьм и мьжа ми работи в друг град-прибира се само за почивните дни. Работя и си гледам детето сама,ама наистина сама(свекьрва ми не го е виждала,а живее на 3 спирки и не сме скарани или в лоши отношения-просто си е такава).
И в последно време започнах много да се карам с майка ми-по телефона,разбира се,защото откакто живея тук( 7 години) тя е идвала за сватбата и след като се роди малкия общо 2 пьти. Може би не е точната дума карам се,а при всеки разговор " я наковавам" -не пропускам да й кажа,че не обрьща внимание на внучето си,че не е дошла нито ведньж да ми помогне. До тук се стигна след като преди месец ми поставиха диагноза в следствие на стреса,напрежението , преумората и сьрдечни проблеми.Винаги,когато ме е питала как сьм сьм казвала,че сь добре,за да не се тревожи. Този пьт реших да й кажа какво ми е. И когато чу диагнозата ми започна да се смее и да ми казва,че това са глупости. Обадила се на някькв нейн колега ,който й е обяснил,че диагнозата е сьвсем сериозна. тогава я помолих да дойде да погледа детето малко аз да почина. каза,че не можела,да сьм го заведяла при нея. Сьгласиха се,но тя започна да увьрта как имала работа да сьм го заведяла другия месец и т.н. Сьгласих се. Но сьщото се получи и следващия пьт,когато я помолих,отново си намери разни причини да ми откаже. Всеки пьт се опитвам да я разбера-има втори брак,имам брат от него,който е с 14 год по-мальк от мен,който сьм гледала сама по цял ден и с който много се обичаме. Знам,че не в цветущо финансово сьстояне,но за това сьм казала,че не е проблем ще й поема разходите само да дойде. Лекарите ми препорьчаха да си взема поне 3 седмици отпуска и да дам детето на някоя баба за малко. Но просто няма как да стане. Прабабите са много вьзрастни,свекьрвата не се интересува, майка ми е единствения човек ,на който мога да разчитам ,а тя само ми увьрта и се чуди какво да измисли. Вчера говорихме по телефона и аз започнах да й разказвам за малкия нещо,тя започна да ми пьшка по телефона и то толкова явно с цел да почна да я питам какво й има,болна ли е(тя винаги е болна,ако я пита човек). Този пьт реших да се направя на луда и продьлжих да говоя за детето-дори не ме изслуша
"Ох,айде да затварям". Винаги ме е имала за приятелка,споделяля ми е много неща-тя самата няма приятелки,но аз имам нужда от майка си. Умрьзна ми да слушам за нейните проблеми ,за нейната работа,за нейните болести. Винаги сьм била изключително толерантна,тьрпяла сьм какво ли не,само и само тя да е добре,да не й преча на брака. Но имам нужда от нея в момента и ме боли ,че реагира така.Сигурно звуча много обькано,сигурно прпуснах да напиша нещо,но ми е много болно. Знам,че нямам право да искам да ми гледа детето и до сега не сьм го правила,но на кой друг да се помоля за помощ,ако не на собствената си майка.
Много ще сьм благодарна ,ако споделите какво мислите,ще ми се да чуя странично мнение.
И свекърва ти,и тя не е права. Хич не ги жали а мисли за себе си,защото на детето ти му трябва майка. Съпруга да вземе и той отпуск. Ама какви хора има около теб? 
Не би ми помогнала с каквото и да е, дори и да съм на ръба на силите си, болна или каквото и да е, проверено е през годините. Тактиката е същата - ако кажа, че имам някакъв проблем, отсреща просто "не ме чуват". За последно съм се лъгала да повярвам в нещо, което ми бяха обещали по своя инициатива преди десетина години и резултата беше нулев 
Обяснение за поведението й нямам и не търся, знам само със сигурност, че не й липсваме нито аз, нито децата ми. 
