Малко странно заглавие, но ще дам конкретен пример, за да изясня какви пък са ми вълненията, провокирали пускането на настоящата тема.
Когато имаме някои слаби места, например веднъж наранено самолюбие/гордост или пък просто нещо, което по някакъв начин ни е засегнало преди, даден човек или обстоятелства са ни накарали да се чувстваме по определен кофти начин...По-късно, периодично в живота ни се появяват хора и обстоятелства, които са различни от онези, които например нямат ни най-малко за цел да ни наранят или върнат в онова минало кофти състояние, но ние реагираме веднага като ужилени, както се казва, виждаме това, което имаме на подсъзнателно ниво и реагираме остро от инстинкт за самосъхранение.
Например след преживяна една несподелена любов в миналото, дори в невръстните ранни младежки години, почувствала се веднъж неоценена, сега усещам в себе си едно такова прекалено остроожно чувство на гордост. Т.е. може преди това даден човек хиляди пъти да ми е доказал, че държи на мен, ако веднъж по каквато и да е напълно обективна причина усетя полъх на нежелание да сподели нещо с мен, веднага се врътвам и повече не проявявам инициатива. А той може да се чуди какво ме прихваща...и става от нищо - нещо...
И понеже наскоро пак ми се случват такива, искам да се излекувам от старите си възприятия, ама е трудно...
Дали всеки има такава ахилесова пета и как преодолявате моментите, в които нищо неподозиращи хора и обстоятелства ви уцелват точно там...
Когато имаме някои слаби места, например веднъж наранено самолюбие/гордост или пък просто нещо, което по някакъв начин ни е засегнало преди, даден човек или обстоятелства са ни накарали да се чувстваме по определен кофти начин...По-късно, периодично в живота ни се появяват хора и обстоятелства, които са различни от онези, които например нямат ни най-малко за цел да ни наранят или върнат в онова минало кофти състояние, но ние реагираме веднага като ужилени, както се казва, виждаме това, което имаме на подсъзнателно ниво и реагираме остро от инстинкт за самосъхранение.
Например след преживяна една несподелена любов в миналото, дори в невръстните ранни младежки години, почувствала се веднъж неоценена, сега усещам в себе си едно такова прекалено остроожно чувство на гордост. Т.е. може преди това даден човек хиляди пъти да ми е доказал, че държи на мен, ако веднъж по каквато и да е напълно обективна причина усетя полъх на нежелание да сподели нещо с мен, веднага се врътвам и повече не проявявам инициатива. А той може да се чуди какво ме прихваща...и става от нищо - нещо...
И понеже наскоро пак ми се случват такива, искам да се излекувам от старите си възприятия, ама е трудно...
Дали всеки има такава ахилесова пета и как преодолявате моментите, в които нищо неподозиращи хора и обстоятелства ви уцелват точно там...
Човека отсреща хал хабер си няма, но като се случи така ми е гадно. Опитвам се да не го показвам по никакъв начин, но вътрешно ми е много кофти. 
? 
. Ранима съм лесно да кажем.