Имам много добро семейство. Мъжът ми е прекрасен, обичаме се много, детето ни е добро и безпроблемно. В парка обаче срещам един баща... Като ме види, забравя за всичко наоколо (последния път почти го сгази един колоездач), гледа ме в очите пронизващо и просто го усещам.... усещам, че ме желае, че ме поглъща, дишането му се учестява, не знае къде да си сложи ръцете и т.н. Дълго време не му обръщах никакво внимание, т.е. естествено чувствах се леко поласкана от вниманието му, но само в рамките на емоции от типа "е, значи не съм съвсем за изхвърляне". Той е много красив, постоянно го снимат за модел в каталози и т.н., но това не му е професия. Кофтито е че професията му е много интересна, в моята област и има много повече опит от мен в нея. Разговорите ни са безкрайно интересни, времето минава неусетно, много се смеем (остроумен е и с невероятно чувство за хумор).
Всичко ок, но от известно време започнах да го сънувам.
Будя се с чувство на вина, избягвам местата, където мога да го срещна и се опитвам да си наложа да мисля за него. Най-лошото е, че в последно време, когато сме интимно с мъжа ми, изведнъж той нахлува в мислите ми и това ме възбужда. След като свърши всичко, се чувствам ужасно! Не зная какво да направя, за да престане това нещо! Колкото и да се опитвам да не мисля за него, не става. Лошото е, че винаги, когато работя, се сещам за някой негов съвет, или нещо, което е казал и не мога да се отърва от него дори по време на работа.
Моля ви за съвет как да спра, да го премахна, да съм по-силна и да не позволя да ми наруши хармонията в семейството и връзката ми. Ако ви се е случвало нещо подобно, кажете как го направихте. Благдоря!
Всичко ок, но от известно време започнах да го сънувам.
Будя се с чувство на вина, избягвам местата, където мога да го срещна и се опитвам да си наложа да мисля за него. Най-лошото е, че в последно време, когато сме интимно с мъжа ми, изведнъж той нахлува в мислите ми и това ме възбужда. След като свърши всичко, се чувствам ужасно! Не зная какво да направя, за да престане това нещо! Колкото и да се опитвам да не мисля за него, не става. Лошото е, че винаги, когато работя, се сещам за някой негов съвет, или нещо, което е казал и не мога да се отърва от него дори по време на работа. Моля ви за съвет как да спра, да го премахна, да съм по-силна и да не позволя да ми наруши хармонията в семейството и връзката ми. Ако ви се е случвало нещо подобно, кажете как го направихте. Благдоря!
. Иначе желанието ще расте ли расте и можеш да се намериш в сложни ситуации. Между другото този човек нямаше да има такова място в мислите ти ако нещо в живота ти не върви.Дори и да не си го признаваш или да го знаеш съзнателно.
. Защо не се поразровиш малко във форума,сигурна съм ,че ще я откриеш 
. Просто ангажирай ума си. С времето ще отшуми, сигурна съм. 
Благодаря все пак. 
И аз съм човек, а не робот и не мога да бъда програмирана.... Не сме се докоснали дори, не смятам и да го правя... Но това неизказаното в очите..., този метър или два пространство между нас, което е с такъв заряд, че буквално ме е страх да направя крачка към него, ...това ме убива. После се чувствам зле, изтощена и гневна. 
Как се чувствам като две личности и какво напрежение е в самата мен. Ужасно е и на никой не го пожелавам. 
Чудя се защо толкова често се срещат подобни теми , всъщност, вече не се чудя, плаша се от този факт. Никой никога не знае какво и кога ще го "тресне", никой не е застрахован да застане пред подобна дилема, в която явно каквото и да избере човек не може да има всичко....Знам кое е правилното решение, всички го знаем, просто не знаем как да се примирим , как да заживеем отново в мир със себе си...?! 
Споделям твоето мнение. Все едно аз сам го писала. Подкрепям мислите за 100 кг. лелка!!!! 
! 
В неделя вечерта! 
(искрено се надявам), че с това идване до вас няма как да не се замисля..
