Здравейте, много искам да си имам бебе но не мога да преодолея страха от раждането и процедурите до самото раждане.Давам си кураж но страха ми надделява, а страшно много го искам и ми е много трудно 
- Публикувана: 1 септ. 2008, 14:21 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2008, 11:01 ч.
Непреодолим страх
Разбирам те!
Аз съм жена преживяла проблемна бременност, за която дори не искам да изпадам в подробности, ужасно раждане, завършило със секцио, от което се възстанових много трудно. Но.......сега имам син на почти 4 години и искам второ дете.
Никой не е застрахован от нищо на този свят, но смятам че няма по-прекрасно нещо от това да дадеш шанс на една душичка да се роди от твоята плът и кръв. Кураж!
Аз съм жена преживяла проблемна бременност, за която дори не искам да изпадам в подробности, ужасно раждане, завършило със секцио, от което се възстанових много трудно. Но.......сега имам син на почти 4 години и искам второ дете.
Никой не е застрахован от нищо на този свят, но смятам че няма по-прекрасно нещо от това да дадеш шанс на една душичка да се роди от твоята плът и кръв. Кураж!
Катето - нормално е да имаш притеснения, когато обаче почнеш много да мислиш върху евентуални проблеми, само си вредиш на психиката и нищо друго. Мисли непрекъснато колко естествен процес е това. Жените раждат и са раждали хиляди години. По принцип нищо, което е заложено в природата на човек не трябва да е страшно. Всяка жена е създадена така, че да роди - това не е болест, не е някаква страшна процедура от типа на операция или нещо друго, това е просто физиологичен процес, който е заложен дълбоко в нас. Сигурна съм, че си прочела или чула разни щуротии, колко страшно и болезнено е било при някого - ако се огледаш ще чуеш и прочетеш за още толкова истории, в които пък всичко е било необичайно лесно и безпроблемно. Защо трябва да мислиш, че ще си от изключенията, защо трябва да се концентрираш само върху негативите, които изобщо не е ясно дали ще се случат върху теб! Мисли как да си бременна и да родиш е най-естественото и хубаво нещо, което може да ти се случи, как всъщност ти вече си готова да го направиш и наистина ще се почувстваш готова! 
Катето,нормално е да има притеснение от непознатото ,но чак пък "непреодолим страх".Защо затормозяваш предварително съзнанието си с мисли ,които първо нямат основание и второто-първо забременей,почувствай в себе си новия живот ,погали с ръка коремчето си и тогава му мисли.Има начини да се почувстваш по силна-например да си избереш лекар на който вярваш,да споделяш с близките си своите страхове и надежди, да търсиш подкрепата на любимия /ако ти се въртят тревожни мисли/ ,да се разхождаш ,да се занимаваш с любимите си неща В ОЧАКВАНЕ на най-хубавия за жената момент-ДА СТАНЕ МАЙКА.
Какви са тези толкова страшни процедури ,които те тормозят толкова-изследвания ,взимане на секрети,прегледа от доктора ли ,ехографа ли
...що ли???Не бива с тези черни мисли да товариш главата си.
не мога да преодолея страха от раждането и процедурите до самото раждане.
Какви са тези толкова страшни процедури ,които те тормозят толкова-изследвания ,взимане на секрети,прегледа от доктора ли ,ехографа ли
...що ли???Не бива с тези черни мисли да товариш главата си. 
А защо те е толкова страх ? Доколкото разбирам досега не си забременявала и не си раждала. Ако страхът ти е породен от ужасяващите разкази на приятелки, мога да те уверя, че има жени, които дори не разбират кога са родили 
, при всеки е различно. Аз съм ужасно страхлива и с ненормално нисък праг на болкопоносимост и въпреки това родих 2 деца, мечтая си и за трето 
. Така че се успокой и поработете с мъжа ти за бебе. А когато дойде време да раждаш ще обсъдиш с доктора някакъв вид обезболяване и ще видиш, че всичко ще е наред.
Убедена съм, че ако желанието за бебе е наистина силно, никакъв страх не би могъл да те спре
.
? Доколкото разбирам досега не си забременявала и не си раждала. Ако страхът ти е породен от ужасяващите разкази на приятелки, мога да те уверя, че има жени, които дори не разбират кога са родили , при всеки е различно. Аз съм ужасно страхлива и с ненормално нисък праг на болкопоносимост и въпреки това родих 2 деца, мечтая си и за трето . Така че се успокой и поработете с мъжа ти за бебе. А когато дойде време да раждаш ще обсъдиш с доктора някакъв вид обезболяване и ще видиш, че всичко ще е наред. Убедена съм, че ако желанието за бебе е наистина силно, никакъв страх не би могъл да те спре
.
Мисля, че винаги дълбоко в себе си всяка жена ще изпитва страх. Страх по-скоро от неизвестното, но повярвай ми колкото повече времето наближава, колкото по-често общуваш с човечето в теб, толкова по-бързо жадуваш срещата си с него. Дай Боже всеки му раждането да бъде една вълнуваща приказка Все пак имаш 9 месеца за нагласа, хич не му мисли и не се вслушвай в негативните разкази на някои жени, имам чувството, че всеки иска да сподели най-драматичното, най-трудното в своето раждане, а то не винаги е най-същественото. Положителната нагласа обаче е задължителна. Успех!
Все пак имаш 9 месеца за нагласа, хич не му мисли и не се вслушвай в негативните разкази на някои жени, имам чувството, че всеки иска да сподели най-драматичното, най-трудното в своето раждане, а то не винаги е най-същественото. Положителната нагласа обаче е задължителна. Успех!
Мила Кате,
Аз не съм раждала, но приятелки, които са раждали са ми разказвали как е протекло при тях. Всичките те казват, че в момента, когато гушнат бебенцето си, забравят за самото раждане. Значи не е толкова болезнено на фона на огромното щастие, когато прегърнеш детенцето си.
И още нещо - докато следвах, имах бременна колежка, която се притесняваше много от раждането. Една наша доцентка и каза думи, които не мога да забравя: "Огледай се и помисли - целия този свят около нас е роден..."
Пожелавам ти повече кураж, положителна нагласа и съвсем скоро да ни се похвалиш, че чакаш бебе и че го чакаш с нетърпение и без страхове!
Аз не съм раждала, но приятелки, които са раждали са ми разказвали как е протекло при тях. Всичките те казват, че в момента, когато гушнат бебенцето си, забравят за самото раждане. Значи не е толкова болезнено на фона на огромното щастие, когато прегърнеш детенцето си.
И още нещо - докато следвах, имах бременна колежка, която се притесняваше много от раждането. Една наша доцентка и каза думи, които не мога да забравя: "Огледай се и помисли - целия този свят около нас е роден..."
Пожелавам ти повече кураж, положителна нагласа и съвсем скоро да ни се похвалиш, че чакаш бебе и че го чакаш с нетърпение и без страхове!
Мило Кате, мисля, че няма от какво да се страхуваш, може би всеки има в себе си дозата претиснение, но чак пък непреодолим страх не ми се вярва! Ако някой ти е напълнил главата с глупости опитай се да ги забравиш! Преди години с първата ми бременност бившата ми свекърва и приятелките и ми разказваха страхотии за раждането и колко боляло и колко неконфортно се чувстваш, но в крайна сметка се оказа съвсем различно! Има болка, но тя е поносима, още повече, че когато видиш роденото си вече дете забравяш за нея, а след години дори не си спомняш боляло ли те е или не!
Надявам се скоро да се оттърсиш от страховете си и да си родиш едно или повече прекрасни бебчета!
Надявам се скоро да се оттърсиш от страховете си и да си родиш едно или повече прекрасни бебчета!
Мили момичета аз съм една раждала жена и ви заявявам -не е толкова страшно...има болка ,но и тя се търпи и е преди раждането ...самото раждане не боли ...просто се напъваш... после имам и една операция от извънматочна бременност ,която е като секцио и там не се умира и пак ще се възстановите ...Да се стягате...мислете да е живо и здраво бебето пък ние ще се оправим,ще помним този ден винаги и най-доброто ...ще си имаме бебчета...така че цената си заслужава... 
Благодаря Ви милички за окуражителните думи.Подействахте ми нямате си представа колко успокоително.Благодаря че Ви има! 
Избягвай "приятелките си",които ти дават подробно описание как са раждали,преди време моя позната без никой да я пита,бяхме се събрали на кафе и тя пред всички
"добре,че сте само момичета,да ви разкажа как раждах и да внимавате"-с такъв поучителен тон,все едно само тя е раждала
И като се започна,един филм на ужасите според изкривените и представи....оттогава избягвах да я виждам
,а и тя само за това говореше,без да се съобрази ,че може наистина да постресне някоя от нас!Така,че като видиш такива родилки-мъченици,бягай далече от тях
Никога не съм се замисляла дали е страшно,желанието ми е по-голямо от страха.Според мен няма от какво да се притесняваш,когато гушнеш малкото човече според мен всичкия страх изчезва.
Кате, виж какво открих, мисля, че ще ти е от полза! Не само за теб естествено!
http://www.roditeli.info/family/statia/strah/
http://www.roditeli.info/family/statia/strah/
Кате, виж какво открих, мисля, че ще ти е от полза! Не само за теб естествено!
http://www.roditeli.info/family/statia/strah/
http://www.roditeli.info/family/statia/strah/
Страхотна статия, много интересна беше за мен!
Когато прочетох това за "конструктивната болка" си спомних разказите на моята майка за раждането(родила 2 пъти - по нейни думи -много лесно) - тя винаги ми е казвала, че тази болка не е като другите болки. Било все едно осъзнаваш, че това, че те боли е нормално, че всъщност болката ти помага, а не ти вреди. Чак сега осмислям какво ми е говорила.
Много полезно и интересно!
И аз от години живях в ужас от болката при раждането и така докато една моя приятелка не роди преди няколко години. Та като я попитах как е и тя каза че по време на раждането се е чувстава по същия начин както при болезнена менструация. И това доста ме успокои.... Ми то кажи речи аз тогава "раждам" почти всеки месец... и ей ме на - още съм жива 
Естествено, от раждане до раждане има разлика, но мисълта ми е, че при мен страхът беше по скоро страх от неизвестното. Представях си някаква болка, която никога не съм изпитвала и се страхувах как ще се справи тялото ми с нея....
Сега вече не ме е страх и нямам търпение да забременея
Естествено, от раждане до раждане има разлика, но мисълта ми е, че при мен страхът беше по скоро страх от неизвестното. Представях си някаква болка, която никога не съм изпитвала и се страхувах как ще се справи тялото ми с нея....
Сега вече не ме е страх и нямам търпение да забременея
Никога не съм се замисляла дали е страшно,желанието ми е по-голямо от страха.Според мен няма от какво да се притесняваш,когато гушнеш малкото човече според мен всичкия страх изчезва.
СТрахх ли??? какво е това яде ли се .... ако наистина искаш бебче страх няма ...само желание
аз също искам да стана мама, но моя проблем не е свързан с притеснение от самото раждане или процедури, свързани с бременността. искам да забременея, имам чудесен човек до себе си, който също иска да си имаме бебче. просто изпитвам ужас от мисълта, че ще има малко дете в къщата ми по цял ден, всеки ден. обикновенно трудно се разбирам с деца. страх ме е, че няма да обикна детето си, защото повечето ми познати казват, че имат някакъв заложен майчински инстинкт, който при мен очевидно липсва 
babyville,когато видиш плодното сакче,когато чуеш тупкащото малко сърчице,когато усетиш движенията на малкото човече в теб,когато усетиш живота в теб и когато накрая изпиташ сладостта на раждането,прегръщайки плода на вашата любов,тогава мисля,че няма да си задаваш въпроса дали ще обичаш детето си
Братовчедка ми не понасяше малки деца,а има три,за които дава живота си
Братовчедка ми не понасяше малки деца,а има три,за които дава живота си
Преди да видя двете чертички около година и половина мечтаех за бебе, всяка мисъл ми беше за бебе, като ги видях първата реакция беше бурна радост, разплаках се, нагушках си котката(тогава само той беше с мен) и в следващия момент ми се зави глава от страх- не от раждането, а от мисълта дали ще се справя с призванието да бъда майка.В кризисни ситуации не мога да реагирам - преди време племенничката ми се задави с дъвка и спря да диша и аз седях и гледах
Страх ме е много дали ще се справя с малкия човек и знам,че живота му ще зависи главно от мен, но въпреки този страх, искам тази моя мечта да се сбъдне - искам да бъда майка
Страх ме е много дали ще се справя с малкия човек и знам,че живота му ще зависи главно от мен, но въпреки този страх, искам тази моя мечта да се сбъдне - искам да бъда майка
защото повечето ми познати казват, че имат някакъв заложен майчински инстинкт, който при мен очевидно липсва
Това се придобива не е заложено , обешавам ти сама ще се обедиш 
Никога не съм се замисляла дали е страшно,желанието ми е по-голямо от страха.Според мен няма от какво да се притесняваш,когато гушнеш малкото човече според мен всичкия страх изчезва.
