''раздавате''ли се на приятелите си и отвръщат ли ви те със същото?Напоследък моите приятели се сещат за моето съществуване само ако имат нужда от някаква услуга.През останалото време все едно не съществувам. 
- Публикувана: 1 септ. 2008, 19:54 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 15:02 ч.
за приятелите
Ооох, толкова ми е познато и на мен... Най-добрата ми приятелка /не знам дали все още мога да я наричам така/, живее в чужбина. Миналото лято се върна в България, защото майка й /лека й пръст/, тогава се разболя. Всеки ден приятелката ми беше в нас, търсеше мои връзки с лекари, доценти, професори. Мъжът ми ги кара с колата по лекари, в други градове... Както и да е, жената почина, а моята приятелка повече не ми се обади... замина си в чужбина и ни се чу, ни се видя вече...Повече от година... Направих всичко възможно за майка й, дори и невъзможното. Но беше прекалено късно. Знам, че никой не е виновен за така стеклите се събития, но... в крайна сметка в какво се състои приятелството?! Повече от година се питам! Не искам благодарност или нещо подобно, далеч съм от тази мисъл! Просто ми е много мъчно, че така се получи! 
Имам 4 истински приятелки, заедно сме от 1-ви клас, мога да разчитам на тях по всяко време както и те на мен. Знаем си и добрите и лошите черти, разбираме се с един поглед, че дори и заздравихме връзката помежду ни като станахме една на друга кумове, че и децата си кръстихме .....Не се оплакам от приятелки както се пееше в една песен "Нямам нужда от много приятели,стигат ми двама,трима...."
То истинското приятелствмо не е ли точно в това,когато имаш нужда от него,то да е там...А другите са просто маса,както бе писал някой по горе...Аз имам и истинскиприятелки и приятели,с които по-рядко се виждаме,но мога да разчитам на тях...А маса колкото щеш 
,но те са само ей така,да не ми е скучно през свободното време...
,но те са само ей така,да не ми е скучно през свободното време... 
Дали се "раздавам"- тях трябва да питаш. Нямам приятели, с които да се виждам всеки ден, даже през ден. Има скъпи за мен хора, на които не съм се обаждала от години, нито те на мен. Не, не бъркам думата- не са ми просто познати. За кафета и забавления не е нужно чак приятелство, си мисля.
Приятелите от "мъжки пол"- на тях не виждам пък кво има да им се коментира.
Приятелите от "мъжки пол"- на тях не виждам пък кво има да им се коментира.
Има хора, с които просто обичам да бъда. Те изпитват, надявам се, същото. Всичко това от години. Станали са част от живота ми, толкова е естествено присъствието им, че дори не го мисля. Имам и нови "познанствоприятелства", за тях не мога още да говоря.
Животът е бил благосклонен към всички нас, не ни е поставял в драматични ситуации, в които да си мерим раздаването. Правим си малки прекрасни жестове, понякога всички не сме чак толкова прекрасни. Човещина.
Животът е бил благосклонен към всички нас, не ни е поставял в драматични ситуации, в които да си мерим раздаването. Правим си малки прекрасни жестове, понякога всички не сме чак толкова прекрасни. Човещина.
Труден е този разговор.
Във времето някои познати плавно преляха в Приятели./ с главно П/
Други приятели преминаха къде плавно, къде не, в графата " Не, благодаря"
работата ми е такава, че в определени периоди на годината се сдобивам с невероятен брой приятели, съученици, които сме седяли на един чин и про.. , а после, просто ще ме прегазят с колите си. Карай.. те са в графата - познати клиенти.
От ерата на НЕТ-а / Чата в Дир-а/ ми останаха 5-6 човека, дето съм се виждала с тях 3-4 пъти, но посред нощите да ми звъннат , хуквам и до Варна. Както те са хуквали за мен. Това е необяснимо, но аз и не търся обяснение.
Колкото и да е странно, но за три години ТУК, вече има хора, за които бих тръгнала веднага.
Някои от тях , дори не съм и виждала, но бих.
И разбира се, че говоря за дами. С едно изключение.
Във времето някои познати плавно преляха в Приятели./ с главно П/
Други приятели преминаха къде плавно, къде не, в графата " Не, благодаря"
работата ми е такава, че в определени периоди на годината се сдобивам с невероятен брой приятели, съученици, които сме седяли на един чин и про.. , а после, просто ще ме прегазят с колите си. Карай.. те са в графата - познати клиенти.
От ерата на НЕТ-а / Чата в Дир-а/ ми останаха 5-6 човека, дето съм се виждала с тях 3-4 пъти, но посред нощите да ми звъннат , хуквам и до Варна. Както те са хуквали за мен. Това е необяснимо, но аз и не търся обяснение.
Колкото и да е странно, но за три години ТУК, вече има хора, за които бих тръгнала веднага.
Някои от тях , дори не съм и виждала, но бих.
И разбира се, че говоря за дами. С едно изключение.
И на мен приятелството ми е малко болна тема. След като преди време "най-добрата" ми приятелка направи нещо, с което целеше да ме злепостави и определено да ме нарани. 
Мъчно ми е, че това момичето на което много държах в един момент безпричинно се завъртя на 180 градуса. Но това е стара история. Инъче ми останаха две мацки, с които мога и сега да си споделя проблемите, както и те споделят свойте с мен. 
Радвам се, че ги има, и че все още държим една на друга.
Мъчно ми е, че това момичето на което много държах в един момент безпричинно се завъртя на 180 градуса. Но това е стара история. Инъче ми останаха две мацки, с които мога и сега да си споделя проблемите, както и те споделят свойте с мен. Радвам се, че ги има, и че все още държим една на друга. 
Всичко е до болка познато....
Вече не само приятелите, но и много близките хора ни търсят само за помощ и услуги, иначе не се сещат .....
Имаме си една компаниика, много си се обичаме всичките и си помагаме взаимно.
Лично моя добра приятелка нямам - за съжаление....Всчкте са от страна на мъжът ми.
Моите ме предадоха.
Много съм наивна, направо тъповато....
Вече не само приятелите, но и много близките хора ни търсят само за помощ и услуги, иначе не се сещат .....
Имаме си една компаниика, много си се обичаме всичките и си помагаме взаимно.
Лично моя добра приятелка нямам - за съжаление....Всчкте са от страна на мъжът ми.
Моите ме предадоха.
Много съм наивна, направо тъповато....
Преди време една приятелка ми каза, че не съм И се обаждала два месеца. Работата е там, че аз на никого не бях се обаждала. Поскарахме се малко, а приятелството ни е от 20 години. Аз направих първата крачка - казах И, че приятелството трудно се създава, защо трябва да го разрушим от един такъв случай. И така, продължаваме да сме си приятелки. Разбира се, случката не ви я разказвам подробно.
Знам, че мога да разчитам на нея, както и тя на мен. Радвам се, че я има
!
Не си мислете винаги, че ако някой не ви търси, то е защото не иска да бъде с вас. Понякога, може да не може да ви се обади, да не може да излезе, да е ангажиран, да има проблеми...
Знам, че мога да разчитам на нея, както и тя на мен. Радвам се, че я има
!Не си мислете винаги, че ако някой не ви търси, то е защото не иска да бъде с вас. Понякога, може да не може да ви се обади, да не може да излезе, да е ангажиран, да има проблеми...
онзи ден имах нужда от приятели - да помогнат при ситуация, в която е изпадал всеки от вас - да пренесем багажа от една къща в друга..............дойдоха 2-ма човека, приятели на мъжа ми. Иначе, у нас идват по 20-30 когато е за иху аху.........тъпо, нали........
Защо се оплаквате с това иху-аху? Аз нямам такъв проблем. На иху-аху идва който е поканен, т.е. - този, който ние сме преценили, че се вписва в понятието "приятел". "Талаш" не ми е нужен нито за сериозни неща, нито за веселба. Той си запълва празнините в незначителните ситуации.
от малка инстинктивно се пазя от приятели - жени, въпреки че отвреме-навреме попадам на бисери и от женски пол. Толкова лицемерие, използвачество и суета която не разбирам. И появи ли се мъж на хоризонта - любимата ти уж приятелка се превръща в конкурент и се държи като човек, който все едно никога не си познавал. 
Най-красивите ми спомени са с приятелите ми от мъжки пол. Пояснявам че са само приятелства - без намесени чувства и секс.
За истински приятели - броят се на пръстите на едната ми ръка..
Най-красивите ми спомени са с приятелите ми от мъжки пол. Пояснявам че са само приятелства - без намесени чувства и секс.
За истински приятели - броят се на пръстите на едната ми ръка..
Имаме няколко приятелски семейства изпитани през годините.И мога да твърдя,че наистина са Приятели.Някои и посред нощ сме ги вдигали,други са ни помагали в трудни моменти,на трети сме разчитали и така...........И багаж са пренасяли .Не се сърдим като не се чуем известно време,но и това рядко се случва.Ние им отвръщаме със същото.Както те могат да се раздават за нас,така и ние.
.Не се сърдим като не се чуем известно време,но и това рядко се случва.Ние им отвръщаме със същото.Както те могат да се раздават за нас,така и ние. Аз пък държа аз да съм приятел... това кой как се отнася към мен хич и не ме интересува... иначе казано, не го взимам навътре де... 
Предпочитам малко приятели,но затова пък истински
