Бой на детската площадка - реакция

Неприятно.  Ти познаваш ли иначе другата майка? Малко пресилена ми се вижда реакцията й само за едно ощипване, да не би да сте се дърпали и преди или твоето детенце да е удряло нейното повече пъти?  Не че и тогава е нормално да шляпаш чуждо бебе.
Никога не са ми удряли детето, не съм сигурна как ще реагирам. Предполагам, че няма да е приятна гледка за околните.

Темата не е ли за Нашите деца?

Не ми се е случвало някой да си позволи да удари детето ми. Където и да било- на детската площадка, на гости, в заведение..... Недопустимо. Същия този човек, който би си позволил такова нещо, почти със сигурност ще получи шамар от мен, особено ако е непознат. Нормално е децата да се скубят и щипят, особено в тази възраст. Моят се е "бил" много пъти на площадката, всяка майка си хваща нейното дете и обяснява и успокоява. На който не му изнася, не идва на площадката и това е.

на мнение съм,че децата са малки и така си играят едва ли не.Бих зашлевила човека,който си позволи същото с моето дете

На мен какво ми се случи. Бяхме на морето. Седим и хапваме в едно кръчме на плажа. Малкия си играе с други деца на пясъка. След малко виждам как две по големи момиченца го бутат и удрят. Докато стигна до тях той вече плачеше и ми обясняваше как това са лоши какички и го бутат. Направих им забележка, че не се удрят по малките деца, но отвътре ми идеше... А родителите никакви ги нямаше. Пепи отиде да си играе с момченцата. След малко пристигна разреван, че и те са го ударили. Не бях видяла кое дете го е ударило. Ами взех го и си тръгнахме.
На моя позната пък ритнаха детенцето й, че даже кръв му потече от устата. И не беше неволно. Тя направи голям скандал, но не е посягала. Това е неприемливо за мен. Да направиш забележка на детето и на майката разбирам. Но да удариш чуждо дете... няма да си го позволя никога. Може да ми се иска или да сметна че е правилно, но няма да го направя. Децата си имат родители за тази работа.
А за другия вариант не мога да кажа нищо. Пепи не удря децата. Почти винаги си дава играчките. Но естествено ако посегне на някое дете, веднага ще му направя забележка. Но пък нека някой родител да се опита да удари моето. Ще ме хване бесовицата направо.

Оле майко, тия хора съвсем изтрещяха.   Аз преди няколко дена попаднах на една истеричка, която не спираше да крещи на своите деца, а накрая пък каза на синът ми: "Ти стига си стрелял с този пистолет, че като ти шибна един шамар и на теб след малко..."   И това, защото детето стреляше към дъщеря и. Играеха си просто.

Съгласна съм с Мечо Пух, че е нормално деца на тази възраст да се щипят , скубят и т.н.Трябва да се обяснява спокойно, че така не трябва, а не да се шамарят децата, защото боя води до още по-голяма агресия у тях.
А ако някой удари детето ми пред мен направо ще откача.Не знам как ще реагирам, но няма да е много спокойно.В крайна сметка аз не смея дори да се скарам на чуждо дете, дори на племенницата ми.Ако се налага обяснявам спокойно, ако не проработи и това си взимам детето и се махам, но не мога да си позволя да ударя.Много леко й се е разминало на тази женичка.

Охх,аз най-редовно се озовавам в центъра на подобни битки,защото дъщеря ми си пада доста бойна натура.Най-редовно се извинявам на родители на разревани деца,обяснявам на нея,че така не се прави,карам се и т.н.Досега обаче никога не съм срещала подобна неадекватна реакция от друг родител.Със сигурност нямаше да замълча на въпросната особа,защото на тази възраст децата не правят това съзнателно и бой от други хора е недопустим.

Миналото лято малката ми дъщеря беше системно бутана,хапана,щипана и всичко което се сетите от детето на една приятелка.Всеки път майката на "агресора"му правеше забележки,пляскаше го,обясняваше че така не се прави,ноооо никакъв ефект,никакъв!Накрая спряхме да се виждаме и проблема се реши

Много неприятна случка! Разбирам тревога ти.. 

Моето дете е от другата страна на барикадата - постоянно е бутан и удрян и то безпричинно, защото той винаги си дава играчките, рядко посяга към някоя когато вижда, че друго дете ще го изпревари. Много ми е болно да гледам детето си как за някаква количка отнася грубостите на по-малки и по-големи!  Но когато се случи, старая се да не реагирам остро с идеята, че той трябва да намери своя начин на социализация с връстниците си. Нямам предвид да участва в масой бой за играчка, а да се научи, че навън е джунгла, не е като вкъщи, няма кой да го пази, трябва да се справя. Далеч съм от мисълта, че другият родител би възпитавал детето си да се бие, за да получи това, което иска! 

Когато е обект на грубянство, обяснявам на Калоян, че другото дете не е искало да го нарани, а много иска играчката и че децата трябва да си поделят общите неща, всяко да играе с чуждите играчки, за да е по-весело и интересно. Следя много внимателно, обаче, реакцията на другата майка. Не ми се е случвало да попадна на майка, която удря детето си за наказание, винаги обясняват как така не се прави, но общото ми впечатление е, че тези приказки не помагат! 

Това, което съм виждала в действие и съм чела, е т. нар. "техниката на изнасяне" - когато детето сгафи, майката го отдръпва веднага от децата и взема играчката от ръката му. Обяснява му, че щом се държи така лошо с другите деца (не казва "ти си лош", а "постъпката ти е лоша") няма повече да играе и ще го прибере вкъщи. Тук, обаче, идва момента, в който детето започва да "работи" майка си със жален хленч, изразяващ "искам при децата". Майката не трябва да отстъпва, защото всяко действие си има последствие и за детето е необходимо да разбере, че то отговаря за постъпките си. Разбира се, зависи от възрастта на детето! И още нещо - детето трябва да е спокойно, а не да плаче или да се тресе от истерия, за да може да чуе майка си - доказано е, че разстроеното дете не чува никакви обяснения, а повишаването на тона му влияе още по-зле.

Другата техника е "отразяване на чувствата". Тя се използва при всички случаи на гневни изблици от страна на детето. Майката кляка, за да се изравни с детето и гледайки го право в очите му говори: "Зная, че си ядосан, защото искаш да си играеш с колата, а детето не ти я дава. Разбирам чувствата ти и аз на твое място бих се ядосала. Играчката е много хубава и предполагам, че много искаш да я вземеш и т.н. Но, знаеш ли, не е нужно да удариш, за да я получиш. Можеш да я поискаш или да изчакаш детето да се наиграе и тогава да я вземеш..." Изразявайки чувствата на детето, то е наясно, че майка му го разбира и иска да му помогне! Лека-полека то се успокоява, а с времето нещата се подобряват.

Простете за дългия пост, надявам се да е бил полезен. 

Моята дъщеря също дере,удря,блъска,щипе другите деца-стоя винаги до нея,но не всеки път мога да реагирам моментално....Не се е случвало някоя майка да удари дъщеря ми-незнам как бих реагирала ако това стане.......

никога не ми се е случвало. Дано и да не се случва в бъдеще.
Дъщеря ми засега се оправя с агресивните деца, без да се налага да се намесвам.
Но да си кажа честно, рядко сме срещали агресия. Никол понякога дърпа чуждите играчки, но никога не се е стигало до рев и удари. А другите майки веднага са казвали нека си играе, аз нося много играчки за да дам веднага на ощетеното дете.

Друго ми се случи и то от близък човек. Бяхме на село, малката си играе, и взе гсм-а на леля ми, която веднага и го грабна, доста грубо от ръцете и и кресна, че това не е за игра. Детето беше изненадано и стреснато, защото никога не е чувало повишен тон. Може и да е моя грешка това. Но моята реакция беше, с леден тон и обясних повече да не крещи и ръкомаха пред детето, защото следващият път ще има последствия. Бях сигурна, че ако викна и аз детето ще се разплаче.
Не оправдавам малката, че взе телефона, но пък мразя хората да крещят и ръкомахат без причинно. В тази ситуация, можеше да си го поиска, детето веднага щеше да го върне или да го даде на мен.

Не бих позволила друга майка да крещи или посяга на детето ми. Ако е виновно, аз имам достатъчно ъкъл за да реагирам. Както и аз не бих викнала на дете. Бих се обърнала към майката. 

ами аз предлагам да купи6 една опаковка Диезепам, да запи6е6 номера на най-близката психиатрия ,да сложи6 тези две не6та в торби4ка за подаръци и да ги подари6 на тази МАМА.Все пак приятел в нужда се познава 

Много неприятна случка!
Но нищо не е в състояние да ме изненада,след като една майка ми вдигна луд скандал на площадката-моето дете минало и взело кроасана на нейното...
Вика,вика...не само детото ами и мен щеше да набие....

Много ужасна случка наистина, аз не знам дали бих се държала толкова сдържано като теб и бих поставила тази майка на мястото й да видим колко е ербап  Според мен тази женица има проблеб с нервите и за по-лесно си го изкарва на децата. Случвало ми  се е и Кристиан да удари и него да го удрят. Аз винаги правя забележка, както и повечето майки и обяснявам, че децата не се удрят и т.н. Дразни ме единствено ако има агресия от по-големи деца, а майките дори не ги поглеждат, а и да видят как се държат децата им не правят забележка. Ти обаче си направила всичко необходимо и все пак да не забравяме, че не говорим за зрели хора, а за съвсем малки дечица, които тепърва се учат какво може и какво не и докато не се научат експериментират с всякакви методи. Жалко за другото дете, защото след като удря твоето без да се замисля какво ли прави с нейното като я нервира не ми се мисли.

е, не го ли върнахте този кроасан...аз пък не бих позволило детето ми да дръпне на някой, това което яде...

Иначе по темата - нямам идея как бих реагирала...или ще се шашна тотално и няма да мога да реагирам или съвсем инстинктивно тя ще си отнесе шамар....знам ли за радост не съм изпадала в подобно положение...

Ами дръпнало го детето,какво да направя,обеснявам кое не се пипа ,но дете е...
(беше на пейката оставен)
Разбира се ,предложих й неотварян(имах).
Не го искаше.
Предложих и пари-още повече се развика.
Проблемът(според нея)-детето не е възпитано,защото пипа чужди неща

Ам да си гледа работата....явно тя нещо не е наред със собственото си възпитание

Случката на площадката е просто .
По въпроса-била съм и от едната,и от другата страна на барикадата.

Когато детето ми е посягало да удари или блъсне(обикновено за някоя играчка) винаги съм била достатъчно близо да реагирам(хващам ръчичката,дръпвам го настрани и обяснявам защо не бива да прави така).Обикновено след това е по-внимателен,ако пък продължи с поведението си-махам го от мястото където сме.Вярно е че всеки път бях като развален грамофон с тези обяснения за едно и също,но явно в един момент осъзна детето за какво иде реч,защото подобни изблици намяляха,и постепенно спряха.

В обратната ситуация-когато някое друго дете посегне на моето,реагирам по същия начин-намесвам се,единствено обаче действията ми са насочени към моето дете,отделям го от ''дразнителя'',успокоявам го ако се е разстроил(ако не е оставям ги да си продължат играта,като съм още по-нащрек).Обикновено майките на другите деца правят забележка на своите си,не съм аз човека който може да вика,да се кара или да заплашва чуждото дете,камо ли пък да му посегна .И очаквам същото отношение и уважение към моето дете.Точно по тази причина незнам как бих реагирала във вашата ситуация-просто е абсурдно...по принцип съм спокоен и кротък човек,но това май би ме изкарало от рамките на добросъвестна майка

Mного неприятна случка. Не знам как бих реагирала на подобно нещо, а и не съм се замисляла, защото знам, че тук където живеем в момента това е невъзможно! Дори и да се случи има закон и ред и жената ще си понесе последствията. Недопустимо, немислимо и още каквото се сетите е да се удря чуждо дете. Лошото е, че в България няма закон, който да защитава децата от подобни истерички. Детето е защитено и от собствените си родители, никой няма право да шамаросва дете!

Тук във Франция на мен ми е трудно, защото все още не съм в час с езика. Някои деца са много буйни, както навсякъде, но родителите изобщо не се трогват от постъпките на децата си. Седят си безучастно на пейките, а аз дори не мога да направя забележка. Само гледам лошо и мърморя на български. Явно от погледа и интонацията ми се досещат и не припарват до детето ми.
Иначе дъщеря ми е кротка и не е агресивна, не е удряла друго дете.

Ако някой си позволи да удари моето дете, ще получи същото, без съмнение.
Сина ми засега е от потърпевшите. Не се е случвало да удари друго дете, но ако го направи ще се извиня на майката, ще му обясня, че не трябва да прави така и ще го отдалеча от детенцето.

Бръмбазела, мерси, намирам го за много полезен!

Преди време моята приятелка ми сподели, че умира от срам на площадките, но нищо не помагало - дъщеря й хващала децата изотзад и почва да ги души и тя ходи да ги разтървава и се извинява. Обаче не ми е казвала да е имала такъв случай - някой да я изпревари и да нашляпа дъщеря й.

Лелее, имало и други като нас!
На мен напоследък ми е адски неспокойно като излизаме навън с малкия на детската площадка, т.е. при другите деца. Иска да си играе сред тях, но да не го закачат. Приближи ли се някое дете към него, много често малкия показва недоволство и ако другото детенце е по-настоятелно да му вземе било играчка, било мястото на люлката, Калоян замахва с ръка и го удря. Умирам си от срам. Пробвах тактиката да застана на ниво с него и да му говоря, гледайки го в очите, да обяснявам, че не е правилно и т.н. - ефект нямаше. Сега вече като се случи, го вземем и въпреки хленченето му, си тръгваме незабавно. До сега не съм срещала чак такава реакция, като описаната от теб. Крайно неприятна е и незнам как бих се въздържала за пред децата от скандал, но ще ми е много трудно със сигурност.

ooooх    и на нашата площадка има една баба с внуче на 4-5 сигурно години де 
тази жена всеки ден се кара на някое дете и то на много висок глас... все някой пречи на нейното да си играе спокойно 
еееее да си стои вкъщи тогава... ама никой не и го каза досега  защо ли?
то моето е още малко иначе и на нас би се лепнала... аз едвам се стърпявам да вика на чуждите деца па ако викне на моето лошо и се пише 
не че на мен не ми се случва да направя забележка на някое по голямо детенце да внимава с по малките но тихо, спокойно и с обяснения какво може да им се случи и че са много мънички...

а за пляскане 
децата не са за да се пляскат!!!
и който още не го е разбрал едва ли е добър родител и всъщност изобщо не заслужава "дете"
 

И аз имам какво да споделя 
Преди около месец съм извела детето си на площадката, то на година и 7-8 месеца, аз бременна в 8 месец, но стоя права до нея, защото я знам, че много тича и е палава
По едно време тя се заиграва с едно момиченце и взема нейната топка. Започват да си подават топката и дори се смееха
По едно време пристига една лелка, която явно е баба на детето и започва да ме навиква, ама много истерично...
"Защо твоето дете пипа нашите играчки, защо не му носите играчки, омръзна ми да нося играчки за чуждите сополиви деца
Първо детето ми не беше сополиво второ нейното дете минути преди това ни изяде чипса и солетите тогава тая седеше на пейката и си пушеше, без да се кара, ама като видя, че децата си играят и забавляват дойде да развали работата
Направо ми идеше да я набия, ама честно!!!!!!!!!!!!!!

Златна, много неприятно. Явно си има хора които търсят повод за скандали. Въпреки, че в случая не е имало повод...скандалджийка.

Не разбрахте ли, че на всяка детска площадка все някой някого не харесва? Роман мога да напиша за това, кое не ми харесва в нашата ...Засега  само мълча и си трая , избягвам конфликтите /да се разбира определени деца/, обаче детето си расте и незнам докога ще е така. Въпреки това  никой да не си въобразява, че ще заплаши детето ми с бой. Хеле пък да го направи пред мъжа ми, който в седмицата по-често от мен разхожда детето.

Бръмбазела Мрънк, ти от кой квартал си ? Любопитно ми е, щото принципно в нашата градинка такива методи не могат да бъдат приложени своевременно поради "ответна реакция"?

Как така ще удари детето ми Разбирам да му направи забележка, все ще го приема, но при условие, че ти си реагирала веднага, тя да посегне на моето Ще се разправям с нея, след като става въпрос за децата ми.

На твое място аз щях да й скоча на тази... и...

Веднъж ми се е случвало един дядо да избута дъщеря ми от пясъчника, за да не напраши неговото дете. Не че го правеше, ама превантивно - да не е там. Тя залитна, падна, удари се и се разплака. Пердето ми падна. Не съм от типа хора, които ще правят забележка и ще се карат с хората, но тогава такъв скандал вдигнах и така крещях, че сама не можех да се позная. Добре че въпросният тип заключи, че съм "проста" и си тръгна, защото иначе не знам до къде можехме да стигнем. Бях бясна и много плаках след това.

Хора всякакви.

Инак смятам, че е нормално децата да се опитват да разрешават конфликтите си с бой. Нито могат да се "пазарят", нито да делят и менкат в тази възраст. Аз винаги правя забележка на моето, както правя и забележка на чуждите, които я удрят, в случай че не се намесва друг родител.

Ами на твое място нямаше да е обяснявам, а щях да й зашлевя звучна плесница (това ако съм добричка, че по начало ритници раздавам - на тази кокошка).

НИКОЙ възрастен няма право да удря детето ми - НИКОГА и при НИКАКВИ обстоятелства. И ако не реагирам съответно на това, което са му направили - разбирайте, да причиня пое 2 пъти по- голяма болка и 10 пъти по- голямо унижение на насилника, значи не мога да го защитя и не ставам изобщо за родител.

Не се намесвам само ако някой насилва собственото си дете - нямам прави, уви - но дори и тогава се възмущавам гласно - демек, на висок глас - от безобразието, което се извършва пред очите ми.

Не знам как бих постъпила , ако ударят детето ми , най -вероятно няма да се овладея и да ползвам описаните техники , които са доста ефикасни между другото, обаче ще се чувствам много зле че съм позволила на детето си да види как майка му удря друг човек...но все пак още не съм попадала в подобна ситуация .Малкия обича да контактува /доколкото може да се каже за неговата възраст/ , но като хваща за ръка друго дете е малко груб и се притеснявам че може да му причини болка , затова гледам да стоя наблизо .В бъдеще ще разговарям , ще обяснявам ..дано не се стига до по-сериозни сблъсъци.

не знам, по принцип като ми посегнат първо удрям, а после се обяснявам.. та сигурно щеше да си го отнесе. друг е въпроса после какви щяха да са последствията от цялата случка, ама едва ли точно за последствия бих мислила в такъв момент.

аз пък днес на каква изтрещяла лелка попаднах караше детето си да настъпи моето по ръката, защото било малко и не трябвало да си играе точно там... (дали не й вдигнах скандал, а) ама тя май по принцип не е в ред, защото преди това пък се скара на едно дете, че викало, а и друг път също съм я виждала да крещи по хората, и съответно полза от скандала едва ли има. простаците от такива неща не разбират. ..ама свят голям, хора всякакви.
поне осъзнах, че съм напълно неподготвена за подобно неадекватно поведение от страна на родител. ако посегне да удари ще си го получи, ама да учи детето си да причинява болка?...

  Случвало се е 1-2 пъти  сина ми да   "пострада" - така да се каже от по- големи деца , засега не е посягал- най- много да се разплаче ако не му дадат играчка примерно . Първата ми реакция ако са го ударили е да го отдръпна и да го успокоя, но не ми е минавало за секунда през ума да посегна на другото дете 
  Естествено винаги майката е реагирала на момента-както и ти си направила и в крайна сметка , това са нормални неща- на тази възраст децата все още не разбират достатъчно , минават през различни периоди... То ако всички деца можеха да са безупречно възпитани , разбиращи и възприемащи до 1,6 г.- 2г. нямаше да се казва- "Липсват му първите 7 години " , а " Липсват му първите 2 години"

Преди около 2 години един баща беше ударил моят син, защото беше бутнал неговата дъщеря. Цялата работа стана заради трето дете, което е приятелче на моят син. И в момента, в който го удари аз скочих и се засилих към него. Беше клекнал и го спаси това, че беше прегърнал щерка си. Иначе щях да го пребия сигурно. Виках му като луда, а той седи и ми клепа на фандъци. Пълен путьо маринкин. Ако беше някой по ербаб татко сигурно аз щях да го отнеса, но в случая го отнесе той. И до ден днешен като ме види и ме заобикаля на страни без да ме поглежда!!!

Благодаря, ви за отговорите   , изчетох всичко.Бях се притеснила, къде точно бъркам и дали наистина реагирам адекватно на ситуацията.И да има безхаберни родители , който си стоят и гледат как децата им тормозят другите по площадките, а после ако някой реагира на поведениеот на детето, започва луд скандал.И обикновено всички родители недоволстват тихичко и мълчат.Вече се страхувах, че  съм станала като тях, но вчера срещнах родители присъствали на случката, който без да споменавам за това, започнаха първи и бяха възмутени и учудени от поведението на другата майка.
За това, аз да й крещя и удрям - не ми е в природата(иначе лошо за нея, че не ми влиза в категорията женицата/поне 15-20 см. съм  над нея/ и няма голям шанс)
Бурна реакция от моя страна, ще има само един ефект -още по бурен скандал(нещо което не понасям).да не говорим че дъщеря ми се плаши от викове и крясъци(няма къде да чуе такива в къщи) и се беше разплакала.Благодаря ви за отговорите, помогнахте ми 'да си сверя часовника'

   Случката ме втрещи. Не заради това, че децата се щипят и карат за играчки, а заради реакцията на въпросната майка. Извеждам малката да се порадва на по-големите батковци и каки (на 1 или 2 годинки са) и забелязвам, че и те са на вълна пощипкване и удряне. По принцип винаги съм до количката и ако се приближат съм нащрек. Тя много им се радва и не искам да я лишавам от това да ги гледа как си играят.

   Много благодаря на Бръмбазела за споделеното инфо.

И мен.
Често казано нямам думи за поведението на тази жена.
Не бих позволила някой да удря детето ми.
С мен нека се разправя- случвало ми се е, но да посяга на детето  ще последва от моя страна здрав

Случката е мн. неприятна, но най-лояото е че каквато майката- след време такова ще стане и детето    

Направо го съжалявам с такава майка

Скандалджии бол ,случката направо ме втрещи.Не вярвам на очите си ,че такива неща стават.Ама явно стават-стават,дано не попадам в такава ситуация. Там където аз се събирам с други майки и деца-в повечето случаи цари спокойствие и ако нещо излезе леко извън рамките между децата-реакциите са винаги навременни и адекватни.

Много нагла тая майка........ .Не ми се е случвало и дано не ми се случи,че на мен лесно ми пада пердето.......... Но при всички случаи реакция ще има........ Никой не може да удря чуждите деца.........

Не  ми се е случвало подобно нещо и незнам как бих реагирала   Определено постъпката на другата майка не е нормална и нищо не я оправдава  

Аз обаче искам да разкажа друга случка. Ей тука си признавам, че отвътре ми е идвало да шляпна чуждо дете, но никога не съм го правила и няма да го направя. За какво става въпрос - играе си моята дъщеричка и при нас идва едно по-голямо момиченце (на около 5 годинки) уж да си играят. Да обаче другото момиченце започва да пощипва, побутва, поскубва моето. Моята щерка плаче. Аз правя забележка на по-голямото и съответно се отстраняваме от голямата площадка и отиваме на малката. ОК, но онова детенце идва пак и сяда до Вики. Казвам й , че не могат да играят заедно. По-голямото детенце обаче отказва да се отдръпне.. Ок. Вземам Вики и отиваме на страни. Голямата какичка идва пак и казва, че тука ще стои и пак ще удари Вики, когато аз се обърна на страни. E, вярвайте ми, кипнах. През цялото време стоях залепена до щерката. Когато дойде бащата на какичката, щото вече трябваше да се прибират, а си беше и изпил кафенцето на спокойствие, аз му се оплаках. Втрещи се човека, накара, какичката да се извини, но нищо. Най-накрая, той се врътна, тръгна, а какичката хукна след него. Последва шамар по ръката ( от бащата на девойчето) и това беше.
Следвашият път като се засякохме на друг парк, какичката естествено не ни позна, но аз й забраних да се доближава до Вики и да иска тебешир от нашите.

По въпроса за бабата, която се карала за играчките. Ами, до някъде я оправдавам. Аз нося една чанта играчки и една чанта с дрехи, храна, сок, вода и т.н. Е, вярвайте ми , че не мога да се примиря деца без нито една играчка в парка да идват да грабят нашите, Вики да плаче, а аз после да си събирам играчките от всички ъгли на парка. Не става А най-мразя репликите: "Ние в къщи имаме кофички и лопатки, ама не ги взехме". Ми ходете си играйте вкъщи тогава

Моята дъщеря е на годинка и два месеца и тя вече почна да не дава играчки( копира братовчедка си, която е на годинка и 10 месеца) и ако я оставя или не забележа не бих се учудила и да удари някое детенце, знам ли уж е кротка ама е малко дете все пак.  Иначе тя често е удряна , бутана,скубана от някое детенце в парка и никога , ама никога и през ум не ми е минавало да пляскам другите деца, защото всички са или на нейната възраст или годинка по-големи, все са си малки още. Ако някое по-голямо дете я удари , съм си позволявала да му кажа , малко по остро , че така не се прави , зависи от ситуацията , но обикновено си вземам детето и го отделям по настрани за да не се бият и плачат. Но е абсурдно да си позволя да бия чуждо дете - поне заради такава случка, не знам и аз как бих реагирала ако някоя майка си позволи да го направи с дъщеря ми , не ми се е случвало , но сигурно и аз ще съм шокирана от простотията.
Пожелавам ви повече да нямате такива неприятни преживявания.   

Честно казано, сигурно бих й шибнала някой на тази майка...

Ние живеем в една къща с брата на мъжа ми,който има 2 дечица и по цял ден сме на двора заедно!
Малкото им дете е на 1,4г.,а голямото-на 4 години!Понеже баткото винаги е взимал играчките на малкото,сега то ги взима от моята дъщеря и даже я удря,драска,блъска... Става въпрос за всички играчки,независимо наши или техни!И на мен не ми е приятно,още повече,че аз я водя да ходи за двете ръчички и дори да иска,не може да се защити.А и не мисля,че ще го направи,защото е кротушанка!Етърва ми се кара на нейното дете,аз също му правя забележка,но няма резултат... Такова нещо да го нашляпам -не съм си го и помисляла! Някой път си взимам играчката на Лизи,но пък другото детенце започва да плаче. Друг път казвам на Лизи "Дай я да си поиграе тя малко и ще ти я върне" ,но ми е жал като я гледам разочарована.   А и никога не й я връща... Много е сложно с тия деца,но не бих си замълчала ако някой пляска детето ми!