Незнам дали темата е за тук, но се надявам да може да ми помогнете. Бременна съм във втори месец, но още не съм събрала смелост да кажа на родителите ми. Те са малко по-консервативни и незнам как ще реагират, тъй като сигурно според тях съм още малко (на 20 години съм). Предвариелно Ви благодаря!
- Публикувана: 5 септ. 2008, 17:52 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2008, 20:25 ч.
Дайте ми съвет
Миличка, дано не ми се обидиш, но явно наистина си малка.
Жените, които не са малки (бих предпочела "твърде млади") да стават майки, не се страхуват и притесняват как ще реагират родителите им при новината за бременност. Не, че не се интересуват от реакцията на родителите си, просто са достатъчно социално и емоционално зрели да се справят с бременността си, независимо от това какво мислят мама и тате. Ти не ми звучиш така...
А нищо чудно, че се притесняваш от реакцията им! Предоплагам, че зад това има някаква история - може би ти не си завършила образованието си, не си подготвена още да се справяш самостоятелно финансово или нещо от този род - ти си знаеш и сподели, ако искаш.
Да си го кажем направо, в днешни дни, на 20 години човек е биологично подготвен да създаде деца, обаче социалната и емоционалната зрялост обикновено не са на нужното ниво. И е нормално - в повечето случаи е така. Е, не е правило, естествено. Имам приятелка, кояго е на 21, всеки момент ще ражда. Тя обаче успя да организира живота си така, че да не се налага да се оправдава пред родителите си за решението си да има дете, та и аз - на 32, имаше на какво да се науча от нея.
Не знам какъв е твоят сручай, но ти желая успех. Според мен е по-добре да им го сервираш по-бързо. Ако отлагаш, току виж се обидили, а и нещо ме кара да си мисля, че би разчитала доста на подкрепата им.
Успех и пиши, ако имаш нужда от подкрепа!
Жените, които не са малки (бих предпочела "твърде млади") да стават майки, не се страхуват и притесняват как ще реагират родителите им при новината за бременност. Не, че не се интересуват от реакцията на родителите си, просто са достатъчно социално и емоционално зрели да се справят с бременността си, независимо от това какво мислят мама и тате. Ти не ми звучиш така...
А нищо чудно, че се притесняваш от реакцията им! Предоплагам, че зад това има някаква история - може би ти не си завършила образованието си, не си подготвена още да се справяш самостоятелно финансово или нещо от този род - ти си знаеш и сподели, ако искаш.
Да си го кажем направо, в днешни дни, на 20 години човек е биологично подготвен да създаде деца, обаче социалната и емоционалната зрялост обикновено не са на нужното ниво. И е нормално - в повечето случаи е така. Е, не е правило, естествено. Имам приятелка, кояго е на 21, всеки момент ще ражда. Тя обаче успя да организира живота си така, че да не се налага да се оправдава пред родителите си за решението си да има дете, та и аз - на 32, имаше на какво да се науча от нея.
Не знам какъв е твоят сручай, но ти желая успех. Според мен е по-добре да им го сервираш по-бързо. Ако отлагаш, току виж се обидили, а и нещо ме кара да си мисля, че би разчитала доста на подкрепата им.
Успех и пиши, ако имаш нужда от подкрепа!
Таткото е на 29 години. Много държа на подкрпата на родителите ми. Сигурна съм, че първоначално ще има ама вие помилихте ли го хубаво, ще можели да се справите и всякакви такива неща, но после ще се зарадват и то много. Просто незнам как да им го кажа. Ние се прместихме да живеем в друга държава и незнам дали по телефона да им кажа или когато си отидем в София. А финансово не се притеснявам, за момента, защото както и таткото работи, така и аз и бих казала, че сме добре! 
Ако не мислите да се прибирате скоро по-добре намерете начин да им кажете по телефона. Според мен е по-добре пред варианта да ви посрещнат на вратата и ти да си вече в 8 месец-примерно. А щом родителите ти принципно няма да са против-тогава нямаш прблем 
. Щастливо бременеене от мен и накрая живо и здраво бебче 
. Щастливо бременеене от мен и накрая живо и здраво бебче
Ние се прибираме всеки месец. Разбирам Ви защо казвате, че наистина още съм прекалено млада. Темата е "как да кажа на родителите ми, че съм бременна", а не например "как да кажа на мъжа ми и т.н." Просто в момена е чувствам самичка, няма на кой да кажа какво ми е, какво чувствам, няма с кой да споделям. Ще кажете ами мъжа ти за какво е? А то точно там се крие и отговора. Той е мъж и не може да разбере точно как се чувствам...Единствените хора, с които сподлям, това сте Вие в този форум. Разберете ме сега, защо се нуждая от подкрепата на близките ми. Трудно е да си на място където нямаш приятели, нямаш с кой да си кажеш някоя приятелска дума и т.н.
Може да прозвучи грубо, но ситуацията ми изглежда в следната перспектива - 20-годишно момиче (невидяло нищо от живота) - вързано от мъж, на който му е време. Човека те обича - ок, ама май не е помислил да ти остави още 5-6 годинки въздух.
Все едно сестра ми да забременее (тя е на 20). Че тя си е още дете. Тия години са за учене, не за деца.
Но всеки си има различни възгледи все пак. Щом си щастлива - това е по-важно.
Все едно сестра ми да забременее (тя е на 20). Че тя си е още дете. Тия години са за учене, не за деца.
Но всеки си има различни възгледи все пак. Щом си щастлива - това е по-важно.
Oт личен опит и аз да кажа, че първо родителите са разтревожени и объркани, а после се размекват. И още - ако не си казала, когато те види майка ти, обзалагам се, че ще познае по външния ти вид.
Можеш спокойно да им кажеш по телефона, щом това няма да доведе до конфликт. А ако се опасяваш от някаква негативна реакция (не ми се струва, че е такъв случаят) - още по-добре е по телефона, така ще попремислят, докато те видят.
Ти най-добре си ги познаваш. Затова ще си прецениш дали предпазливо или направо като гръм от ясно небе.
Макар че засега съм само читaтелка, те поздравявам с чудесното събитие и желая на теб и таткото леко очакване и щастливо запознаване с вашето бебче!
Можеш спокойно да им кажеш по телефона, щом това няма да доведе до конфликт. А ако се опасяваш от някаква негативна реакция (не ми се струва, че е такъв случаят) - още по-добре е по телефона, така ще попремислят, докато те видят.
Ти най-добре си ги познаваш. Затова ще си прецениш дали предпазливо или направо като гръм от ясно небе.
Макар че засега съм само читaтелка, те поздравявам с чудесното събитие и желая на теб и таткото леко очакване и щастливо запознаване с вашето бебче!
Може да прозвучи грубо, но ситуацията ми изглежда в следната перспектива - 20-годишно момиче (невидяло нищо от живота) - вързано от мъж, на който му е време. Човека те обича - ок, ама май не е помислил да ти остави още 5-6 годинки въздух.
Все едно сестра ми да забременее (тя е на 20). Че тя си е още дете. Тия години са за учене, не за деца.
Но всеки си има различни възгледи все пак. Щом си щастлива - това е по-важно.
Все едно сестра ми да забременее (тя е на 20). Че тя си е още дете. Тия години са за учене, не за деца.
Но всеки си има различни възгледи все пак. Щом си щастлива - това е по-важно.
Момичето чака бебе от мъж, който я обича и който тя обича. Проблемът е просто как да съобщи на родителите си, а не че се чувства малка (млада) за дете.
emanuela88, кажи им го в прав текст, без усукване и овъртане, покажи, че си щастлива от факта, че си бременна и те ще се зарадват за теб. Може би в първия момент ще са леко шокирани, но дори и чаканата бременност може да бъде изненадваща
Лека и безаварийна бременност ти желая!
Дали си твърде млада за дете-това е много относително. Има хора ,които и на 35 не се чувстват готови за дете. Ако ти мислиш,че си готова и имаш доверие на човека до теб не виждам къде е проблема .Давай смело-сигурна съм ,че ще се зарадват.Още повече ,че и теб сигурно са те родили на тази възраст 
.Давай смело-сигурна съм ,че ще се зарадват.Още повече ,че и теб сигурно са те родили на тази възраст Просто в момена е чувствам самичка, няма на кой да кажа какво ми е, какво чувствам, няма с кой да споделям. Ще кажете ами мъжа ти за какво е? А то точно там се крие и отговора. Той е мъж и не може да разбере точно как се чувствам...Единствените хора, с които сподлям, това сте Вие в този форум. Разберете ме сега, защо се нуждая от подкрепата на близките ми. Трудно е да си на място където нямаш приятели, нямаш с кой да си кажеш някоя приятелска дума и т.н.
А-ха, сега май ми стана по-ясно! Ти си в чужда страна, свсем прясно бременна и - да, естествено, че ще ти е самотно
Ами, вдига тогава телефона и - първо на родителите ти, а после и на всички БГ приятели. Имам няколко приятелки, които караха бременност в чужбина и не им беше леко без близки.
Ееее, големи промени - и друга държава, и бременност. На всеки би му дошло в повече!
Ами - успех и пиши как са реагирали вашите!
Само не раэбрах какъв проблем имаш ?С кой ще живееш за в бъдеще с него или с родителите си .Просто ги уведомяваш и толкоэ .Живота си е твой и ти решаваш .Детето е на път, какво има да се чудиш, не е вещ за да го скриеш. От сега нататък ще ти се налага да взимаш решения за теб ,детето ,семейството, да носиш последствия от това, така че свиквай ,няма друг да решава вместо теб.
Може да прозвучи грубо, но ситуацията ми изглежда в следната перспектива - 20-годишно момиче (невидяло нищо от живота) - вързано от мъж, на който му е време. Човека те обича - ок, ама май не е помислил да ти остави още 5-6 годинки въздух.
Все едно сестра ми да забременее (тя е на 20). Че тя си е още дете. Тия години са за учене, не за деца.
Но всеки си има различни възгледи все пак. Щом си щастлива - това е по-важно.
Все едно сестра ми да забременее (тя е на 20). Че тя си е още дете. Тия години са за учене, не за деца.
Но всеки си има различни възгледи все пак. Щом си щастлива - това е по-важно.
Какво всъщност се опита да кажеш? Интересен начин на осъзнаване на майчинството имаш. Аз родих дъщеря си на 20 г., а мъжа ми беше на 29г. Не ме е вързал, изживях това, което исках, и не чувствах бременността и майчинството, като липса на въздух. О, и не бях дете вече, а осъзнат човек. Аз също се притеснявах как да кажа на родителите си, не защото се страхувах от реакция, а просто ми беше за първи път и съм по притеснителна. С втората бременност бях по-смела в съобщаването, но пак бях притеснена. А бях на 26г. Представям си и ситуацията да съм далеч от близки и приятели.
stoilkov, едва ли иска да го скрие и да вземе някой друг решението вместо нея. Ама, защо сте такива ужасни не знам.
emanuela88 , не се притеснявай. Щом си ходите всеки месец, кажи им го лично. Отидете на гости при тях. Седнете на масата и им кажи, че имате много хубава новина. Думичките " Бременна съм" са достатъчни. Пожелавам ти лека бременност и прекрасно бебе. И не се притеснявай, може би ще им е нужно малко време да осъзнаят радостта, която си им донесла.
Таткото го познават и много го харесват, особено баща ми. Много се обичаме!!!Наистина съм малка, но след като съм почувствала и след като и дамата го искаме, мисля че в такъв случай няма граница!
Препоръчани теми