Eто новият тип журналистика.... деца с увреждания

Валенцето, както казвах няколко пъти досега, според мен тези епитети отразяват обществените нагласи към дечицата с увреждания! И мисля, че именно заради това съществуват такива институции, закътани нейде далеч от очите ни! Посланието е им като цяло, е, че трябва да се скрият, като, че не иде реч за деца, а за хуманоиди!
Мнението ми е, че тези дечица, трябва да бъдат отглеждани в семействата си, защото се нуждаят повече от всеки друг от обич и нежност!
Ако мнението ми те е засегнало, много съжалявам! Всички имаме различен начин на възприемане на света! Аз само споделих, как аз го усещам, като не исках по този начин да кажа, че вашите усещания са неправилни или по-малко правилни!

Aко ти го чуваш така, това означава, че "великият" журналист, носител на куп награди и устремен към заветното място на главен редактор, не е в състояние да изрази с думи мисли, чувства и настроения. Не знае какво означава "клониране", а и не само. И къде е тръгнал тогава да пише?

Едно послание трябва да е формулирано ясно и разбираемо.

Да, не е лесно за децата с увреждане. Ама никак даже.
В древна Спарта са ги убивали. У нас много "хуманно" ги убиват бавно и постепенно.
Един ще ги нарече "хуманоиди"
Друг ще им забрани мястото в детската градина.
Трети ще си пази детето да не ги види, че "какво ще му обясни после".
Четвърти ще им предпише лекарство, което ще им влоши положението.
Пети ще им се подиграва в училище.

Виновно ли е едно детенце, че се е родило с 2 или 6 пръста?
Защо трябва да е захвърлено в институция, на милостта на чужденки-доброволки?
Поставете се на тяхно място - помислете си, че вътре в себе си човек е личност, независимо дали има 2, 5 или 6 пръста...
Това не го прави по-малко човек.
Но липсата на човещина определено прави някои журналисти по-малко хора.

Валенце, наясно съм с това  

Мисля си, че то се дължи точно все още на бълг. манталитет и многото предразсъдъци на хората. Затова статиите трябва да целят разчупването им.

И аз съм забелязала, че образованието и интелекта не водят задължително до промяна. Наблюденията ми са върху доста по-елементарни неща. Тъй като живея в чужбина, тук повечето българи, които съм срещала, си карат с бълг. разбирания за всичко, дори по въпроси, които могат да ги вкарат в сериозни неприятности, като расизъм, някои аспекти във възпитанието на собствените им деца... а какво остава в България, където като цяло дори рядко имат откъде да черпят пример за корекция...

Е да,ама някой път просто това е невъзможно.Има много болни деца,много,чието отглеждане вкъщи е опасно за живота им.И затова са нужни домове.Не че възхвалявам подобни учреждения,но понякога без тях не може.

Като е искал да каже това, защо не го е казал на пресконференцията свикана специално заради неговата статия. Защо не обясни просто и ясно на хората, които е засегнал, дълбокия си душевен мир и сложен изказ, защо не им обясни какво точно е имал предвид. Вместо това прави декларация „Не се чувствам виновен” (това е извинението, някой питаше), като на всичкото отгоре има наглостта да ги обвинява, че зад възмущението им седяли дълбоко законспирирани политически интереси. Видиш ли, абсурд е някой просто да обича тези деца и да го боли за тях. Щеше ли да се защитава и да обвинява, ако беше искал да каже друго. Не, щеше просто да обясни. Пък те, макар и да не са чак толкова сложни личности като него, току виж го разбрали.
Между другото, направихте ли си труда за прочетете кои са засегнатите?

Майки, служители на дома в Бузовград и членове на сдружението. Майки, голяма част от тях вероятно имат деца с увреждания, служителите на дома и други хора, които многократно сигурно са били в дома и познават децата.

Ами аз специално за журналистиката (и в частност в Б-я) имам много крайно мнение. А безочието в родината на всички нива е факт. Хубавите неща май ги правят само доброволци и непрофесионалисти.

Съгласна съм с теб, но съм сигурна, че това трябва да бъде последната стъпка, а ма наистина последната, което за жалост не е българската действителност! Сигурна съм, че има начини за подкрепа на родители на деца с увреждания, които биха спомогнали изоставянето им. И пак не съм сигурна, че "Домове" от този тип са удачният вариант!
Другото, което исках да кажа и не знам дали бях разбрана, е, че за съжаление нагласите в обществото ни като цяло са изключително дискриминиращи спрямо тези деца, и това е една от основните причини да има излишно много "Домове", в които се изолират тези дечица. Да не говорим, че здрави дечица биват инвалидизирани до степен, че не могат да станат от леглата си и не успяват да развият елементарни умения, да не говорим, че има такива, които регресират и загубват вече придобити умения!

Може би не съм права за тази статия и имам объркани усещания и светоглед. Съжалявам за болката, която ви е причинила, но това, което ме кара да съхраня надеждата, е, че е предизвикването на толкова и различни емоции може би ще доведе до промяна в нагласите и подобряване на живота на тези дечица!

Aбсолютно си права!


“Това са фабрично увредени човешки същества, неподлежащи на ремонт, или поредните излишни членове на обществото.”

Елементарна манипулация със заучени фрази от фентъзи романчета, умело използвани в точния момент, за да те стреснат и да си помислиш, ах каква откровеност и честност, колко смело! Естествено, щом не е сълзливо, значи не е лицемерно, а честно и откровено.
Тези „излишни членове на обществото” подлежат на „ремонт” и лекарството е едно, грижа и любов, същото като за всяко друго дете. Защо са изоставени? По „блестящ” начин авторът дава отговор на този въпрос, също и на въпросът, защо лекарите толкова настойчиво съветват, почти принуждават майките да изоставят новородените си деца с увреждания. Защо ги гледат, като че са побъркани, ако въпреки всичко решат да си вземат детето и да си го гледат.

„По принцип, житейска визия за увредените деца Държавата няма.”

Напротив, пак „блестящо” описва именно тази държавна визия за тези деца. Спомнете си Масларова, чиято първа реакция след филма за Могилино беше: „Ами те толкова си могат, ние там сме създали прекрасни условия.” Тя и всички останали около нея разсъждават точно като автора, сложили сме там разни шарени дрънкулки и някакви хора, какво повече да направим, те не подлежат на „ремонт” и развитие, каква полза от тези „членове на обществото”, нали имат покрив над главата и някаква база там, като за пред хората!
Този дом е от най-добрите, Масларова води там и чужденците да се хвали, въпреки, че не благодарение, а въпреки нея в този дом се полагат добри грижи за децата. Директорката и персонала явно се грижат с любов за тях, дават всичко от себе си, извеждат ги на слънце да „кълват солетки”. Директораката явно е направила чудеса от храброст за да постигне всичко това, много хора помагат, преодоляла е дори куп бюрократични „социални” малоумщини и е допуснала чужди специалисти. (Как ли се е справила с ДАЗД да им даде лиценз за работа с деца в БГ?!) Пише проекти, намира пари, ремонтира, пуска външни хора да прегръщат децата, да контактуват с тях, намира време за всичко и всеки. И идва някакъв, който нарича децата й извънземни хуманоиди, „фабрично увредени”, от които полза никаква.
Животът на тази жена е посветен на това, тези деца да се усмихват, почти както ако бяха вкъщи при родителите си, този някой си е видял усмивките и чул веселия глъч, но как да му обясниш какво седи зад това, с какво трябва да се бориш и какво ти е коствало в тази държава, с тази визия за тези деца.
Защо не си позволи смелостта да отиде на гости на семействата, отглеждащи децата си с увреждания и да си послужи с подобни евтини фентъзи епитетчета? Много просто, защото ще го осъдят! Тука е по-лесно, ДАЗД, АСП, МТСП и другите институции да се раздвижат, чакай ти, още повече, че и те са „обективно потресени” като него. Особено Масларова, знаете й многострадалната физиономия, това е защото е потресена, и тя е била за час там.
Какво толкова, че написал нещо си, че словоблудствал, че се е изгаврил с толкова хора и децата им, за които се грижат, че ги е използвал. Нали има свобода на словото, а и на толкова журналистически мизерии и угодничество сме се нагледали, че току виж писаниците му минат за смели, честни и новаторски.

asiasia ,знаеш ли какво е всеки ден в продължение на два месеца,първите два месеца от живота на детето ти,лекари един през друг да те убеждават ,че детето ти няма бъдеще при теб,че е обречено да умре,да го оставиш в дома,да го забравиш.и не говоря просто за някой стар ,пенсиониран доктор нейде из Родопите,говоря за столицата ни,за един от най-добрите ни родилни домове,за неговата шефка.Два месеца!и то не само за моето дете,за хиляди такива.Ми що този журналист не започна оттам-че няма никаква програма за психическа помощ на подобни семейства,за психолог,присъстващ при съобщаването на тежката истина,а не в коридора доктора да ти каже-ми то умира,няма да стане от него човек?!И аз щях да си оставя детето,да,и се чудя как ли въобще не го направих.и в домовете е плно с такива деца,които все пак са имали шанс за развитие,какъвто има и моето дете.
Много грозно,нагло,нахално и още мога да изброявам,ми се струва това-няма за какво да се извиня ,което казва този човек.
asiasia,нищо лично към теб,всеки може да чувства нещата както си иска.Ама именно защото чувствата се превръщат в действия и думи,ей затова се стига до това "хуманоиди" и прочие.

За мен друго стана интересно. Разбирам как се чувстват майките на дечица с проблеми - мнението им е много ясно заявено. Разбирам и това, че те се тревожат силно как ще се приемат от обществото, което никак не е в дълбочина запознато с проблема, думите и картинката, описана в статията. Е, много майки казахме как сме възприели текста - само че ни се обяснява, че не, не е трябвало така да го възприемем, а всъщност зад него седяло нещо друго.
Хора, всеки си има свой начин да възприема и видяно, и чуто. Аз никъде в текста не видях пропаганда на това, че децата са излишни - чух болка от това, че са изолирани и изглеждат излишни и очевидно съвсем не само аз съм го приела така. А някой сега ми обяснява какво е трябвало да чуя, като в училище ни се вменява `какво е искал да каже автора` - дразнещо е, имам си уши и глава на раменете и знам отлично какви емоции събужда у мен текста и те не са такива, за каквито се опасявате.
Хуманоид на мен лично ми създава много ясна картинка, думата е много въздействащо описателна и е част от речника на младежта, по който журналистите често се подхлъзват - сигурна съм, че ако покажа снимка на второкласниците ми и ги помоля да опишат какво виждат, реакциите и описанията им ще са подобни и то не защото искат да обидят, а защото гледат такива филмчета. И оттук идва вече стъпка две - че аз мога да им разкажа какво е това дете, да създам у тях настройка и отношение и представата им да се промени. Това - настройката, поуката, настройването на общественото мнение в някаква посока - определено липсва липсва в текста на въпросния журналист и оттам тръгва явно проблемът с картинката, която е създал.
Не коментирам останалите неща около автора - звучат много грозно, за това съм съгласна. Но самият текст е толкова лековат и повърхностен, че едва ли ще бъде прочетен от много хора и едва ли си заслужава парата, която се раздуха около него.
С всичко това правите пиар на човек, който не го заслужава - нещата се раздухват около името и амбициите му, а не около децата с проблеми и отношението към тях - помислете за това и не наливайте вода в мелница, от която печели някой друг, но не и децата.

 

Чудя се защо изобщо обсъждате нещо такова
Аз също съм майка на едно много "дефектно " дете и честно да ви кажа,точно сега бих обсъдила с вас нещо такова:
http://www.bulforum.com/index.php?showtopic=62238&st=0&g … d=1495111897&
http://www.youtube.com/watch?v=CNho9hblvAs
Това определено си струва да се говори за него,а не онзи човек чийто мозък изобщо няма да  разбере този баща

Колкото изказали се- толкова и мнения... Толкова ли е важно какво е написал някой си в някакъв си провинциален вестник и неговите преживявания?! На кого му пука? Не е ли по-важно как се помога на тези деца, защото може да са "излишни", може да ни стряскат с не-нормалния си вид, но те същестуват. Аз, да си призная, освен да пускам ес-ем-ес-и и да превеждам по дарителски сметки, нищо друго не съм направила, за да помагам на такива деца. И това винаги много ми е тежало - че така и не намерих за себе си начина по който да отдавам. Е, скоро идва Коледа и пак ще успокоим гузните си съвести...

Ходила съм  често на посещения в такива домове. Болката и страданието от гледна точка на човек, който не се сблъсква толкова често с толкова концентрирано на едно място според възприятията му страдание, наистина са ужасяващи. Наблюденията ми са, че дори и да не си го позволяваш, изпитваш съжаление към децата и е трудно да ги възприемеш като равностойни на останалите. Просто ти се иска всичко, което виждаш да го няма. И е трудно и да говориш, и да пишеш за това. И никога не излиза достатъчно истинско и въздействащо, както би ти се искало.
Почти винаги съм посещавала заедно с други хора подобни домове. Това, което виждам е, че всички ги е страх от болката, не я разбират, молят се да не ги настигне никога.
И ако някой тук ми каже обратното, няма да му повярвам.

Да, Daniella, важно е какво е написал някой си в някакъв си провинциален вестник, защото не си е дал сметка каква позиция изразява, как по този начин обижда дечицата, лишава ги от достойнство, как се изправя срещу беззащитни душици, които няма как да го съдят. Важно е, защото СА ПУБЛИКУВАЛИ ТАЗИ СТАТИЯ. Важно е, защото е разбираемо, че не всеки може да отдели време за тази кауза: изобщо не мога да обвиня хората, които изпращат само sms-и, естествено е в нашето забързано ежедневие, а и не всеки е длъжен и трябва да чувства необходимостта и не всеки може да намери силите да го направи: трудно е, адски е трудно. И това е нещо, за което не мога да обвиня никого. Както не мога да обвиня нито една майка, която е изоставила детето си: както са казали съфорумките по-напред, месеци наред ни обясняват как децата ни така или иначе ще умрат скоро, ако ли пък не - само ще вегетират. Това е разбираемо, не е разбираемо обаче да обиждаш другите, различните, тези които също чувстват, мислят, могат, но по свой начин. Обикновено се въздържам от крайни коментари, но в този случай не бих могла: няма човек с нормално светоусещане, който да прекара няколко часа с тези деца и да намери сили да ги нарече по този начин (да не говорим, че не става дума за един епитет, а за множество такива във въпросната статия). Дори да намери сили, един средно интелигентен човек, какъвто предполагам авторът вярва, че е, и очевидно има тези претенции, би трябвало да се замисли... Не знам дали е било просто от желание да се направи на интересен, потретям и ще го направя още 1000 пъти ако е нужно: ако на човек не му достига сивото вещество да обмисли нещата и да прецени как звучат и какво би било тяхното влияние върху хората, за които се отнасят, то поне трябваше да има кой да спре тази статия от печат!