Слънчева седмица в едно синьо лято 04-10 юли

И аз търсих телетъбисите в нета безуспешно.Намерих ги само като компютърна игра,но изобщо не е същото .Имам свалени "Татко барба" - 2 филмчета,Наталия ги обожава.

DMCA-removal-from-Google pulno e s animacionni filmi, tegli se prez torrent programa
i http://torrents.linkos.bg - pak prez torrent programa

Реза - пиши на Съни (Томова), тя имаше телетъбис, ама май на касета

а аз ти препоръчвам Пепеляшка или Снежанка
може и татко Барба - обаче едно и също филмче за по една седмица

Реза,и на мен  Нина ми препоръча да пускам филмчета на Калоян.Купих му "Пепеляшка"на Дисни и му го пускам,но не мога още да разбера колко гледа,понякога много се дърпа и е неспокоен,а понякога заспива.
Радвам се,че е отпаднала поредната предполагаема диагноза,но знам че това не може да те успокои,защото неизвестността е ужасно неприятна.Много се моля скоро да се разбере какво и е на Дианка
А относно снимките хич не си мисли,че си се оттървала .Заспал бил Калоян...айде ще те чакам в Плевен,пък може и в Рибарица-там,ако знаеш каква е красота,идеално е за снимки Ние си отпътувахме,тъкмо се прибрахме и утре заминаваме пък на Рибарица.Така че,ако има някой път натам да 
 

а как сте с нета на Рибарица?

ние ще пътешестваме....но в друга посока...
Радуил....
все пак...Рибарица е в списъка на местата за ходене...та нищо чудно да се засечем скоро:)
и тогава ще види Коко що е то фотосесия:)))))))

Абе нали ме знаеш,че без нет не издържам и ще видя какво мога да направя,ама там няма кабелен и е само през телефон с карта,та ще влизам не толкова честичко.Търсих те в мсн,ама те няма.
Ех,как забравих да се похваля,пък толкова се радвам ...Като тръгнахме към София,Калоянчо беше 6 900кг,а днес го премерих и е 7 450кг.Минахме пустите 7кг Толкова си бях мечтала за това и ето сбъдна се.Най-после започна да наддава.Досега две години изобщо не мърдаше от 5кг,та затова сега толкова много се радвам.Та ако така продължава,може и да закръгли 10кг до края на годината ,пък за мама яка гърбина
 

Благодаря на всички, които ме подкрепиха.............Денят мина, трудно, но мина...........и така след 3 месеца отново....няма да има край за жалост....

Кураж мамо Igi, сигурна съм че ще има край. Вярвам и ще се моля за това
А специално за малкия герой едно голямо БРАВО

Мамо Иги, сигурно е било много тежко, но нали всичко се прави за по-добро. Кураж и дано след три месеца мине много по-леко и ни пишеш много по-оптимистично. Целувки на юнака 
Искрице, браво на Калоянчо, все по-тежък да става, а пък мама ще мъкне, къде ще ходи 

Мамо Иги, браво на малкото юначе , много го нагушкай от лелите от форума, той е смело детенце със смела мама!
Искрице,  почвай да тренираш, мускули трябват , много се радвам за Калоянчо, все така да папка и наддава сладкото човече 

Мамо, Иги, не се отчайвай! Точно когато ни е най-тежко става нещо, с което се убеждаваме, че няма винаги да е така. Не се тревожи за бъдещето. Сигурна съм, че нещата само ще се подобряват. А какво стана всъщност? Успешно ли беше това гадно бужиране? Милият Мишо! Предай му поздрави от нас и дечицата!
А на Искрица какво да кажа - урааааааааааааа! Калоянчо е пораснал!!!!!!! Колко хубаво е това!!!!!!!    Браво на него! Ама сигурно това е от техниките на Нина! Голям агент е тя!
Ами, какво да ви кажа! Браво на всички вас! Много сте ми любими!

Да бужирането е успешно за момента, но и бъдещето ще покаже, ако се храни нормално тези дни, но денят мина много тежко, Мишо се разплака отчаяно още когато влязохме в асансьора за операционните и така се вкопчи в мен, после за капак стояхме още 15 минути пред вратата на самия етаж на операционните, да обяснявам по-подробно за евентуалната новопоявила се алергия, което допълнително го стресира, той буквално пищеше и ме стискаше, а аз се надвиквах през него с анестезиоложката,( тя беше някаква нова и докато говореше с мен непрестанно питаше шефката си за разни неща, чух да се споменава и слагане на урбазон)......много глупаво, не може ли предварително и в по-спокойни условия да говорим, това не го разбирам. Доколкото виждам след това е имало голяма борба по слагането на абоката, вените му са напукани и има дупки къде ли не, и това сам и сред чужди непознати лица, мама я няма там. а когато ми го смъкнаха беше явно още не на себе си и на всичкото отгоре не заспа нито минута (друг път спи с часове), дали защото в малкия бокс в който ни сложиха имаше още една майка с едно бебенце и той се дразнеше от това. За първи път го видях такъв агресивен, хленчеше непрестанно, риташе ме, блъскаше ме, крещеше ми да се махам и аз не успях да го гушна и прилаская и успокоя, не ми даваше да се доближа до него. След 3 часа в това състояние, направо побъркващо, вече можех да му дам да яде нещо и му просветна пред очите, изпи едно шишенце с мляко и малко- по-малко влезе в час. Повярвайте ми вечерта се чувствах като била на корида....И днес още нямам сили, чуствам се като пребита....А когато си тръгвахме от отделението накара сестрата да го гони из манипулационната за да му свали омразния абокат, хем ми беше смешно, хем съжалявах. че онова малко момченце, което се свиваше в мен и търпеливо ги чакаше да свършат с манипулациите го няма вече...От тук нататък ще ни е много трудно...Това е от нашия болничен ден, за разлика от костенурката Франклин, за която 20 пъти прочетохме преди бужирането, ние се представихме много бурно... Е това е от нас за сега...
Много целувки на всички вас.

Мамо Иги, подкрепям те и дано следващия път да е по-леко! И бързо да влиза във форма малкия човек!

Искрице, за Рибарица беше препоръчала една къща в друга тема, но тя беше голяма. Може ли да се огледаш за къща с 2 спални, чудим се дали там да ходим на почивка или на друго място. Ние сме ходили в една къща много близо до х-л Евергрийн, доволни бяхме, но беше малко сенчеста и най-важното имаше дървеници (или други щипещи животни) и на сутринта бяхме нахапани. А ме е страх да не попаднем пак на "домашни животни". Иначе много ми хареса - дворче, рибка, сега си представям и басейнче...

Иги, предполагам е ужасно - мен тръпки ме побиха само докато четях... НО радвай се, че малкия е със собствен характер и се бори, това е част от израстването! Бъдете живи и здрави  и по-малко ходене по доктори!
Да ти кажа, когато последния път нещо настоявах на бебчо и дори леко го шляпнах по памперса и го оставих да пореве   след като го успокоих и той ми надааде тупаник с гневно блеснали очи   ТАка че мога да си представя пък какво ще е на 2г!

браво на малките герои - Мишо и Калоянчо!!!
мамо Иги, чак ми се дорева като четох за денят ви прегръщам те силно и дано по-рядко посещавате чичо доктор!
Наде, вие ходите ли още на гимнастика? нали ме нямаше...не съм в час