Когато не се гледаше в чуждото канче...
Малко идеализираш нещата. Да, нямаше ги тези неща, но имаше други "необлаги". А чуждото канче пак беше гледано, дори докладвано.
- Публикувана: 19 септ. 2008, 10:41 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2008, 23:09 ч.
В кое време ви се иска да живеете?
Малко идеализираш нещата. Да, нямаше ги тези неща, но имаше други "необлаги". А чуждото канче пак беше гледано, дори докладвано.
В никакъв случай не искам да живея в стари времена-без баня,канализация,смрад навсякъде,без климатик,двд и телевизор..нееее,това не е за мен.Много ми се иска обаче мъъъничко да мога да поживея във Франция през 50-те и 60-те години...да бъде муза на някой художник и да ме рисува гола,докато аз пуша цигара. 
В 1980г. искам... и времето да спре. Когато си имаше софийско жителство, когато София беше чиста и красива. Когато хората бяха хора. Когато децата играеха до късно на улицата. Когато нямаше коли, нямаше микровълнови печки, нямаше GSM-и, нямаше наркотици, нямаше тик-так, нямаше интернет... И ако другаря Живков беше вечен... 
Защото тогава хората те поздравяваха на улицата, а не те псуваха. Тогава не палиха планините и горите (преди няколко дни запалиха Рила, а вече и Родопите си отиват), не взривяваха цели квартали (Челопечене още ли го има на географската ни карта?) Времена в които хората нямаха много материални облаги, но имаха много повече като ценностна система, бяха хора.
Времена в които хотелите по Слънчев Бряг и Златни Пясъци се брояха на пръсти, когато цял месец можеше да си останеш на морето, а морето си беше море, времена в които не изгаряха цели влакове по време на движение (София-Кардам), времена в които нямаше камикадзета по пътя... Е в това време искам да живея, в тази епоха.
Когато хората просто си бяха хора. Когато не се гледаше в чуждото канче...
Защото тогава хората те поздравяваха на улицата, а не те псуваха. Тогава не палиха планините и горите (преди няколко дни запалиха Рила, а вече и Родопите си отиват), не взривяваха цели квартали (Челопечене още ли го има на географската ни карта?) Времена в които хората нямаха много материални облаги, но имаха много повече като ценностна система, бяха хора.
Времена в които хотелите по Слънчев Бряг и Златни Пясъци се брояха на пръсти, когато цял месец можеше да си останеш на морето, а морето си беше море, времена в които не изгаряха цели влакове по време на движение (София-Кардам), времена в които нямаше камикадзета по пътя... Е в това време искам да живея, в тази епоха.
Когато хората просто си бяха хора. Когато не се гледаше в чуждото канче...
На мен ми се прииска да цапна Буталото зад врата. 
Много съм лоша днес и нетолерантна. Ще се опитам да се сдържам.
Анджелина много ме измъчи с тази тема. В крайна сметка реших, че искам да живея навсякъде (с някои изключения, де) по всяко време, но ме е страх. Я чума ще ме нападне, я горски разбойник, Господ ще ме изгони от Рая, ще ме отвлекат в робство и ще ме продадат на константинополския пазар, ще ме пипне тежка дезинтерия и ще ме карат да танцувам "Танца на мъртвеца" на онази дъска, от която падаш в морето (както и да се казваше).
Обаче и сега е страшно (да не изброявам).
Отивам да се скрия в килера.
Някой да ми нахрани троловете и да ми свърши работата, моля. Пък после да ми каже през ключалката какво ново-вехто във форума.
Много съм лоша днес и нетолерантна. Ще се опитам да се сдържам. Анджелина много ме измъчи с тази тема. В крайна сметка реших, че искам да живея навсякъде (с някои изключения, де) по всяко време, но ме е страх. Я чума ще ме нападне, я горски разбойник, Господ ще ме изгони от Рая, ще ме отвлекат в робство и ще ме продадат на константинополския пазар, ще ме пипне тежка дезинтерия и ще ме карат да танцувам "Танца на мъртвеца" на онази дъска, от която падаш в морето (както и да се казваше).
Обаче и сега е страшно (да не изброявам
). Отивам да се скрия в килера.
Някой да ми нахрани троловете и да ми свърши работата, моля. Пък после да ми каже през ключалката какво ново-вехто във форума.
В 1980г. искам... и времето да спре. Когато си имаше софийско жителство, когато София беше чиста и красива. Когато хората бяха хора. Когато децата играеха до късно на улицата. Когато нямаше коли, нямаше микровълнови печки, нямаше GSM-и, нямаше наркотици, нямаше тик-так, нямаше интернет... И ако другаря Живков беше вечен...
Защото тогава хората те поздравяваха на улицата, а не те псуваха. Тогава не палиха планините и горите (преди няколко дни запалиха Рила, а вече и Родопите си отиват), не взривяваха цели квартали (Челопечене още ли го има на географската ни карта?) Времена в които хората нямаха много материални облаги, но имаха много повече като ценностна система, бяха хора.
Времена в които хотелите по Слънчев Бряг и Златни Пясъци се брояха на пръсти, когато цял месец можеше да си останеш на морето, а морето си беше море, времена в които не изгаряха цели влакове по време на движение (София-Кардам), времена в които нямаше камикадзета по пътя... Е в това време искам да живея, в тази епоха.
Когато хората просто си бяха хора. Когато не се гледаше в чуждото канче...
Защото тогава хората те поздравяваха на улицата, а не те псуваха. Тогава не палиха планините и горите (преди няколко дни запалиха Рила, а вече и Родопите си отиват), не взривяваха цели квартали (Челопечене още ли го има на географската ни карта?) Времена в които хората нямаха много материални облаги, но имаха много повече като ценностна система, бяха хора.
Времена в които хотелите по Слънчев Бряг и Златни Пясъци се брояха на пръсти, когато цял месец можеше да си останеш на морето, а морето си беше море, времена в които не изгаряха цели влакове по време на движение (София-Кардам), времена в които нямаше камикадзета по пътя... Е в това време искам да живея, в тази епоха.
Когато хората просто си бяха хора. Когато не се гледаше в чуждото канче...
По-точно не мога да го кажа
Иначе, аз бих искала да живея в София през 30-те години. Спокойно време на подем, елегантни дами, всички се поздравяват по стъргалото... Да си пия бирата в "Дълбок зимник", право от Прошековата фабрика и да ходя на екскурзия до Лозенец.
Другото, което ме блазни, е 60-те, ама в Щатите
)
Препоръчани теми