За чуствата към бившия съпруг...

Звучиш..много тъжна..Не се самосъжалявай..щом е станало, значи е имало причина..Трябва да гледаш само напред..
Относно чувствата ми към бившия..Ами като към "бивш"..макар все още да сме официално съпрузи..Изпитвам силни терзания само преди да взема решение, а след това всички драми изчезват като с вълшебна пръчица..
Все още раздялата ни е съвсем прясна, за да преценя реално последиците..
Но не ми липсва..никак даже..Дори съм в пъти по-спокойна.
Изпитвам само огромно чувство на облекчение..

  Мммм...позната ситуация-аз дори се навивах за още шансове ,обвинявах себе си и все го търсех да говорим,да се разбираме и тайно се надявах да каже,че това е само поредната лъжа...Ама не би! И ,Слава Богу!!!
  Наистина се чувствах толкова изпразнена и безтогловна,сякаш някой друг живееше живота ми-в един момент всичко се разби,изчезна,изпари се и не можех да повярвам,че това се случва на мен.Остана ми детето и тук дойде огромната помощ на родителите ми.Започнах наново,започнах да се уча да живея сама(нашето беше ученическа лЮбов и аз де факто нямах представа колко е хубаво сам вземаш решения и да не се съобразяваш с нешие мнение).Лошото беше,че нямах и приятели,но пък намерих нови-хората,които ме приеха в този момент,когато бях на крачка от лудостта и до сега са до мен,и до сега са в сърцето ми...
  Около 3 години да се пречистя,да се взема в ръце и хоп-налетях на настоящия ми късмет.Но все още,някъде в мен боли-не съм простила,не знам дали и ще мога-изгубих много,страшно много в тази връзка,дадох всичко  от себе си,пръснах се и така и не разбрах дали успях да сглобя парчетата наново...Не мога да се примиря,че позволих всичко това да се случи на мен и да засегне и родителите ми!А в момента влияе и ужасно травмира детето ми!

Ние сме разделени вече 1 година, но все още не мога да се оттърся от чувствата си към него - мразя го, после пак го обичам, проклинам го, желая го. Не съм сигурна защо се получава така - дали още го обичам или защото ме е яд, че той си живее новия живот с другата, а за мен остават грижите по децата.
 Надявам се, че скоро ще спра да мисля за това и ще заживея пълноценно. За сега се усещам как като правя някакви планове за бъдещето несъзнателно го включвам в тях. Питам се кога най-после ще осъзная и ще се примиря с факта, че той вече не е част от моя живот, че сме само аз и децата.

Бяхме заедно 9 години, преди да се разделим и да започнем бракоразводното дело. Изведнъж останах сама, с дете на годинка. Страшно беше, сякаш целият познат свят се е срутил. Бях на ръба на нервна криза, пропуших, не ядях нищо, отслабнах много. Един ден се сринах на улицата. Ходих на невролог - предписаха ми успокоителни. Тежко беше, но мина и замина.
Сега, почти 6 години след развода, се чудя как съм могла да се тръшкам за този човек, толкова чужд и далечен ми се струва.
Явно не е било заради него, а заради целия ред и установени навици, родствени отношения, които се разбиха; загубата на (уж общите) приятели, самотата вечер и през почивните дни и т.н. Сега виждам, че е било за добро - нито тези мними приятели ми липсват, нито неговите близки, нито установените ни семейни порядки, той пък изобщо.
Просто етап от живота ми, приключил, но дал съществен принос за това, което съм сега. Не съжалявам, не мисля, че са били пропилени години - ако не бях извървяла този път, нямаше да съм това, което съм днес. Нито пък щеше да го има прекрасното ми момиченце. 

Съчувствам ти за положението, в което се намираш, но те съветвам да си отговориш искрено на някои въпроси: Мислиш ли, че той те обича? Мислиш ли, че можете да забравите миналото и да се промените толкова много, че да не възникнат пак проблемите, довели до раздялата ви? Склонна ли си на такъв компромис? А той? Но без отговори "Може би".
Освен това, съветвам те да отидеш на консултация с психолог - нито е срамно, нито странно - разводът е тежка травма за всеки човек и няма нищо лошо в такъв момент да се потърси подобна специализирана помощ и подкрепа. (Виж например това)

Винаги е трудно когато човек тотално промения живота си. Но се налага.....Колкото до емоциите - времето лекува - мъдра приказка, която е вярна. 5 месеца не е голям период от време. Аз имах спадове и възходи в емоциите към БНД по-дълго време. Сега ми е безразличен и се чудя как и кога сме били заедно...Толкова е чужд, че ми е неприятно като се размотава из нас и съм забранила! Той идва да вижда малката като гостенин и да се държи като такъв!
Най-важното е в такъв момент да си помислиш искаш ли трагичен край на връзката или трагедия без край с компромиси и напред-назад непрекъснато. Животът си продължава, трябва да се види какво друго ни чака по пътя....Така че смело напред каквото и решение да вземеш!

Мила     
И аз преминах през същите чувства, както ти!На моменти имах усещането, че никога няма да мога да го превъзмогна!Дори и сега след повече от година, на моменти ми иде да го  Трудно е, особено когато те е предал човека, на когото си имала най-голямо доверие!Но нещата, които не ни убиват ни правят по-силни! Morgana ти го е казала много правилно - времето лекува! 5 месеца не са много време, за да успееш да се изправиш на крака.На мен ми костваше много повече време, за да осъзная действителността и факта, че живота ми се обърна на 160 градуса и никога няма да е същият!Но ние жените сме силни и се справяме, особено когато имаме и деца!Заради тях трябва да сме силни!
Искренно се надявам, че ще се справиш 
Пожелавам ти по-скоро да преодолееш болката и разочарованието! И да бъдеш много щастлива!         

аз не съм имала бивш съпруг, но дълга и романтична и консумирана първа любов - да
до ден днешен ис спомням с умиление, но така ИСКЧАМ
ако с годините исках да намразя - и това щеше да стане
при дълги години раздяла, човек има право да избира чувствата си
в началото...може само да ги направлява бавно и леко и да се старае да не потъне в океана от чувства
успех, мила и се бори
но не се поддавай нито на омраза нито на любов ако нямаш сериозни основания

Всички изпитвате идентични чувства - нормално е, когато са те предали..Боли много и за съжаление адски дълго..Но минава. И идва насладата от свободата..
Радвам се, че си спестих поне тази остра болка и си тръгнах първа..Ще понеса всички да "хвърлят камъни" по мен..но поне  си спестих демонстративното предателство..
Сега не аз, а той си живее с богата си любовница..Рано или късно всичко се разбира..)

Казват, че не виждани очи се забравят.... Сигурно е така!
Поне искам да е така!
Аз самата незнам какви чуства изпитвам към него!
Мразя го заради всичко, което ми пречини!
Обичам го, защото ми даде най прекрасното нещо на света-сина ми!
Ненавиждам го, заради лъжите му!
Презирам го, заради подлостта му!
Уважавам го,  заради детето си!
Искам обаче да дойде ден, в който да няма нито едно чуство към него!
Просто да е само баща на сина ми!
Тогава сигурно ще се чуствам истински слободна!

Да, трябва време, за да се постигне равнодушие към бившия или БНД каквото е там. Това, което запазена марка пише е така....ноооо...не мога да обичам подлеци...а това, че ми е направил дъщеря - не е толкова голям героизъм, за който да го уважавам! А и не мога да го уважавам...просто загуби моето уважение от доста време....Но време трябва....то лекува всичко.
А междувременно пробвай да продължиш напред без да се губиш в дебрите на самосъжалението и носталгията по минало време....Успех! 

Колко си мъдра Наде-това е голяма истина -много то4но казано

аз мога спокойно да кажа,че нямам чуства -тоест граничат ми с безразли4ие-и нюансите му зависят от самият него-като ме дразни някой път с изпълненията си(мъжете милите нали са лесно манипулируеми и се оставят да ги водят за нослето разни недорасли ) мога да съм много проклета-като се държи уважително ,като голям човек си комуникираме много добре-предимно по въпроси за детето-в на4алото си мислех ,4е много го мразя ,но това беше просто нараненото ми самолюбие и тая омраза продължи много кратко-после осъзнах,че никога не съм била истински щастлива с него,че реално не е лош човек,просто не е 4овека за мен ,тайничко му благодарих ,че ми даде при4ина да си тръгна и да намеря "моя човек" и както казва Надето избрах да не го мразя-даже си мисля ,че някой ден като" пресъхне мътната вода дето са му подляли" може и приятелски отношения да имаме

за ад ми мине аз се залавям за работа - дали ще бачкам физически или ще градя новия си живот - все неща които ще ми помогнат да не мисля за миналото
запазена марка - опитай с твои си лекове да се лекуваш - надали ти е първата и единствена връзка...знаеш как да се измъкнеш от ямата - остава и да го поискаш...нали помниш? хващаш се за косата и дърпаш...

ех Мерелинче, колок ми е жал, че ви се случи това...но наистина предпочитам като теб да вярвам, че всяко зло за добро...и в най-тъмното някоде има светлина - дори да е само в спомените ти...търси я и ще я намериш
прегръдки момичета и дай боже лека ви нощ - оставете миналото отзад...то е като да ровиш във вехтошарник - може да намериш залто, а може и нещо гадно и плесенясало...
гледането напред съсредоточено и със забрана да си въртиш главата особено назад - помага.... 

Нищо не чувствах при раздялата, отдавна бяхме станали само съквартиранти и само детето ни свързваше.
Аз се реших на раздялата. Почувствах облекчение.
Знам, че той е изпитвал смесени чувства - обида, гняв, любов, омраза. Пращал ми е смесени смс-и - ту че ме обича, ту че ще ми почерни живота. Тогава започна и психическият тормоз - следене, обикаляне по моите приятели , за да им говори за мен, обаждане на родителите ми , за да им каже що за стока е дъщеря им...
Прекъснах всякакви контакти с него няколко години. Преди месец отново позвъни на вратата ми - заради детето реших да се държим цивилизовано, дори кафе пием заедно. Явно е разбрал, че вече няма шанс - имам ново семейство и нов живот.
Това е - приемам го САМО като бащата на сина ми.

Ние сме разделени от година и три месеца. И аз ще се побъркам. Мразя го, обичам го, обвинявам го, оправдавам го, обвинявам себе си, търся си оправдания. Мисля кой какво ще каже, общи роднини, семейни порядки. И правя крачки-две напред три назад. Вече имам друг човек до себе си, който се грижи безпрекословно за мен и децата ми. А аз не спирам да изпитвам вина и това ще ме побърка. Не знам как да постъпя-да дам пореден шанс на БНД?!!

да се включа и аз по темата.Никога не сме били женени с бащата на детето ми.Все още ми е тръпка,въпреки че скоро ще станат 2години в които не съм чувала нищо за  него-все още ми  е тръпка!Не мога да го мразя въреки че ме предаде.Нокога не бих му дала втори шанс от страх че може да нарани не само мен,а и детето. А най-лошото е че се усещам че го сравнявам с всички!

И аз да кажа. Вярно, е че след една такава раздяла е доста трудно да се освободиш емоционално. Доста време трябва да мине.А най трудното е че, при всички положения трябва да подтискаш в себе си както положителните, така и отрицателни емоции към него, при появата на неговата близост.Не го мразя, но не го и обичам, просто претръпнах към ситуациите в който ме поставяше и продължава де ме поставя.Очаквам всичко от него и нищо не може да ме учуди. Просто това е неговият стил на комуникация.Но за едно съм сигурна, определено така ми е по добре.

лелее,ако БНД-то се появи..незнам как ще реагирам.най-вероятно ще започна със кавгите(защитна реакция при мен).После съжалявам,но никога не се извинявам за думите си.Май няма да угаснат чувствата ми скоро.

Е, аз също започвам при срещите леко на въпреки...Но това не е израз на положителни чувства, просто си познавам човека. Не му ли скръцна със зъби да изпълни обещаното...не го чакай! но иначе го възприемам като необходимо зло - баща на малката и трябва да подържам относително приятелски взаимоотношения!
Бях чела, че имало някакво измислено правило - болката от раздялата минавала горе-долу за времето, през което сте били заедно....Но не винаги е така, има изключения! Пожелавам ви да сте от изключенията, при които минава по-бързо!

много добре казано. 

Конкретно на въпроса - да го преодолея ми отне около година.
Сега, 3 години по-късно, съжалявам за изгубените с него години от живота си. За да съм още по-ясна, цитирам Милк: да знаех, че така щеше да е, забременявам на първия месец... за да не губя следващите 4 години - и кой откъде е.
само за това съжалявам - пропуснах години от младостта си заради него. 4 с него и следващите 3 - без него. ............ 7 общо отидоха.....

Б..си 
Има нещо вярно все пак в това.. 7 години бях щастлива и 7 години си го изчаках културно и в надежди, че може и да се оправи..
Значи затова сега не боли? Изтърпяла съм си "периода"..
Наистина не ми липсва..въобще..

И АЗ МОМИЧЕТА СЪМ ОТ СКОРО ВЪВ ВАШИЯ ОТБОР.От 10 септември до сега се разделяхме 2 пъти,но вече няма връщане назад.Първите дни страшни заплахи,обиди.....но сега слава богу спря само детето чува.по принцип го напуснах аз,крайно време беше ,срашен психо тормоз,но като чета тук .....Дали ще ми липсва? едва ли -отговарям си сама.Имали сме не малко хубави моменти,дали ще бушуват и в мен чувства???? силен човек съм ,но сега ще съм сама!какво ли ме очаква,толкова съм отвратена от него че даже не искам да чувам за мъже,дали ще мога да изпитвам нещо кум друг.С него бяхме стигнали до там че и секс не правехме,не можех,измислях си причини да не ме докосва,сигурна съм че психическата травма нанесена ми от него ще ми пречи страшно никой и с нищо не може да ме впечатли.сигурна съм че ше остана сама.......... а колко го обичах........

miroasi Не си мисли такива неща.как ще останеш сама?Такива филми няма.и аз си мислех че ще съм сама и аз като теб бях отвратена За всеки който се изпречеше на пътя ми ми минаваха какви ли не мисли.И в крайна сметка стигах до извода,че само се опитват да ме наранят и не давах шанс на никой.След като мине болката мисля че ще се отпусна и ще си намеря половинка.човек различен от БНД-то,човек на който мога да се опра дори и да е за дреболия.Вярвам в това и мился че не е илюзия.

каси, ма умрем да ме цитираш на4и.
цун ма.
са и друг повод ще ти дам, или:
каквито и 4увства да е имало, дойде ли момента да обясняваш има ли детето ти и то баща и татко, вси4ко се изпарява.
и понеже дето реагира първосигнало с абсолютно то4ни въпроси, след обяснението, следва още по-трудно обяснение на логи4ни въпроси, 4е хем да има, хем да няма и да не познава.
няма любов, няма омраза, има само "да пукне дано", 4е да не ти се налага да обърташ до време в което дете е достаъ4но голямо да изкажеш каквото имаш да изказваш, ако имаш въобще.

мама терорист,благодаря ти че си толкова отзивчива и ми отговаряш навсякъде по темите,тази сутрин ме събуди в 9(нали съм при мама и си подремвам повечко -имам нужда)със звучните си грозни псувни,да съм му водела детето защото в неговия град-на 30 км от моя имало панаир. е аз ли трябва да го заведа?? а и много ме е стах че няма да ми върне детето,ще се опита така да върне мен.КАКВИ СА ЧУВСТВАТА МИ-НЕНАВИСТ,ОМРАЗА,БЕЗРАЗЛИЧИЕ,ГНЯВ, а всичко това беше моята голяма любов

Всъщност най-лошото чуство с което трябва да се пребориш е това да осъзнаеш, че човека, който си обичала не си го познавала! Аз поне моя бивш, незнам дали толкова години съм го познавала... Незнам с кого съм живяла! И съм казвам, както и ти miroasi това беше голямата ми любов! От няколко дни обаче се питам, срещала ли съм я всъщност!? Страховете ти са нормални, чувствата ти също! Аз минах  през всичко това! Затворих тази страница от живота си! Говорих с психолог и това всъщност ми помогна най-много, за да мога да се отърса от объркващите ме чуства!
Колкото и глупаво да прозвучи, но ставайки сутрин си казвам колко е прекрасно всичко. Ще изпия сутрешното си кафе, ще прегърна сина си, ще го заведа на градина, той ще пореве, но какво по-хубаво от това да пусне гнева си, че трябва да се подчини на моите желания. След това ще повися в някое задръстване, но пък защо да се нервирам, това не зависи от мен, ето, просто повод да си допия кафето в колата на спокойствие. Ще пусна радиото до дупка ще препявам на любимата си песен! Да, живота ми е прекрасен! Аз съм идиална, просто се обичам! Може да ме помислите за луда, но ето такива мисли ме накараха да излезна от състоянието в което бях изпаднала! Мъжа ти иска да закараш детето на панаир, закарай го, това е един повод, ти да прекараш деня си свободна, да изпиеш кафе с отдавна позабравени приятели, дори повод да се пораходиш. Напсувал те е, напсувай го и ти, въпреки, че си над тези неща или просто с най-добрия тон му кажи, че няма никакви проблеми. Бъди над нещата, гледай позитивно и ще видиш колко по хубаво и леко ще ти е на душата. Прегръщам те!

чакайте сега - това че човек се мени не го ли знаете? защо толкова глобално да се зачерква нещо?
аз живея с един мъничък страх в сърцето ми, че някой дн ще се обръна и ще кажа нещо подобно...моного съм мислила над смисъла да с влага нещо в нещо несигурно, още повече в нещо дето се мени...ми има смисъл
и Куин го изпяха подобаващо - една година любов е по-добре от цял живот самота!!! разбира те ли - и ден и два...сртуват си опита! стурва си щастието което си има...някои хора не страдат от раздяла...просто защото не познават срещата!
аз искам 2ч любов...но ги искам! и съм готова да понеса след това болката то евентуалната раздяла....
само когато си ПРИТЕЖАВАЛ нещо можеш дза ИЗГУБИШ...само този дето няма нищо - няма какво да губи....но и това са най-страшните и безплодни души....те са изгубени...без цел, без кауза, без вяра....

http://www.youtube.com/watch?v=DR8EzQM7os8&feature=related
смисъл има дори да губиш - защото това значи че си пиртежавал, нали?
не съжалявайт за някои неща.... или поне не си стурва да губите остатъка то живота си в съжаление....
казват, че Господ затова не дал право на човка да може да поправя грешките си - защото цял живот би прекарал в поправки!

, съгласна съм с теб!
Човек се променя обаче със седмици, месеци, години, а когато се промени от днес до утре, значи просто не си го познавал! Аз няма как да не кажа, че съм го обичала, че сме имали прекрасни моменти и не бих изкривила душата си и да кажа, че не е било така! Било е! Било е прекрасно! Знаеш ли, кое е най-лошото в такива ситуаций, че хората понякога правят на инат, напук, ей така, да нараняват... Аз го правя! Казвала съм на бившия неща, които не съм ги мислила, ей така от инат, за самозащита дори, сигурно в тези моменти и той се е чудел дали въобще ме е познавал някога! И така и той сигурно, много неща сме си казвали, дали от инат, дали за да се нараним, дали за да прикрием сълзите си и чуствата си, но сме си казвали и тогава съм си казвала "колко е лошо, да не познаваш тази страна у човека, който е бил до теб". Разбира се, няма как да познаваш тази черта от характера му, нали? Той си е бил такъв и като сме се запознали, но не сме се запознали със скандал, за да знам, че е такъв!

хех. от разбито сърце никой не е умрял.
и такова никой не е залепил по-после.
отиваш в странни абстракции.
болката по загубено 4уство и усещане всеки може да понесе, има една друга болка, която оба4е се понася трудно. и това е болката на отговорния.
та, не мерси съм аз на година любов. който има токова за да даване да си ползва, ма с някой друг.
по-добре без и4, в такъв слу4ай.
или необи4ан е в пъти по-добре от опустошен.
който го е играл тоя филм - ш ти каже. който не е - късмет му е.

МИлк, аз съм играла филма, само не съм била майка по това време...е после и такава станах и минах през бразилски сериал и пак устисках в тази си вяра - че любовта си струва...но само ако човека си струва
но пък своята отговорност носех с кеф дори в болката в личен план...отговорността ми ме спаси от разбитото ми сърце тогава на времето...и ми даде сили да понеса много неща, дори нова отговорност в живота с
не съжаляавам за дните си в любов, дори когато са завършили не добре - но хората са си стрували тази любов, дори да сме имали караници в края...дори да са ме обидили и наранили - те са си стурвали, може би и затова всичко си е струвало...

ЗАпазена марка, човек се променя понякога лавинообразно отраз - сина ми е така...трупа, трупа и оп - вади новото си лице....дъщерята е всеки ден с нещо ново, но сина е жив пример за това как може човек да трупа промяната в себе си бз видими външни белези и то раз да се променя когато назрее момента...

catnadeen, много обичам да те чета! Действаш ми позитивно!