Проблем с 2 годишно момченце

  • 2 670
  • 23
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 2 039
Момичета, имам проблем със сина си. Ходи на ясла от 2 седмици, частна. Детето ходи с огромно желание, като го вземаме, не иска да си ходи, реве и прегръща какичките и госпожите. Казват ми в яслата, че е много послушен, добър, абе, любимец е там. Но... Като си дойде вкъщи, става страшно  Sad Sad Sad Неспирен рев, тръшкане, непокорство... Не иска да гушка, да целува, не иска да си играе с играчките си вкъщи, хвърля ги, блъска и истерясва пред 10мин без причина, да не говорим как ни бие. Нощем често плаче на сън, тръшка се в кошарата си, без дори да се събуди. Опитваме какво ли не, с добро, с лошо, с търпение, с нетърпение, но не става. И сега, вместо времето от 18ч. до като си легне да е време за нас, да се порадваме заедно, то е някакъв ад и мъчение.
Не знам какво става и как да се справя  Confused Моля ви за съвет  Praynig  bouquet

# 1
  • Върху лъчите на Слънцето.
  • Мнения: 1 992
Моето момченце тръгна на ясла от 17 септември. Ходил е само 3 дни, но с тази разлика, че той не иска да ходи. У дома положението е същото. Явно и при тези, които се чувстват добре там, и тези, които не приемат яслата, положението е тежко.  Sad Предполагам, че е заради промяната.

# 2
От възрастта е.След няколко седмица ще го израстнат.Бебешки пубертет.
Моят син е на 2,2г.Само до преди седмица иначе кроткото ми дете беше станало нетърпимо.Откакто стана на 2 години почна да се тръшка,да реве,да плаче насън и да се държи много непривично.Лекарката в детската консултация ни каза да не му обръщаме внимание,когато почне да ляга по пода и да пищи.Отнесли сме немалко псувни и критики от околните,обаче наистина помага.И на мен не ми е приятно детето ми да се въргаля по земята и да квичи като недозаклано прасенце,но явно единствено търпението помага.(Тапите за уши също).

# 3
  • София
  • Мнения: 1 223
Нормално е, все пак дечицата цял ден пазят поведение в ДГ и трябва да изпуснат "парата". За жалост и много възрастни се държат по сходен начин, когато са подложени на стрес на работното място  Confused Да не забравяме, че за децата тръгването на ДГ е като сблъсък с нова вселена - няма я мама, изведнъж им се налага да свикнат с много непознати деца и хора, да спазват нови порядки...
В нашият случай, много помагаше разходката след взимането от  ДГ - обяснявах си го, като "плавен преход" на неутрална територия, межу двете  различни среди.
Успех и дано бързичко да откриете "вашият" начин  Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 3 611
По-скоро е от промяната.И моя големия го правеше същото(без да е ходил с желание,ама хич),правеше го и когато е бил за 2-3 дни при някоя баба(въпреки,че с голямо желание ходеше).Явно им е трудно да се справят с непрекъснато променящата се обстановка,още не им е узряла нервната система,нали са си мъничета Laughing.

# 5
  • Мнения: 9 814
При моето дете също имаше подобен процес на адаптация.
В яслата беше най-послушното, тихо и кротко дете, докато не затворехме външната врата на ДГ.
Още в двора почваше с номерата- истерия за всичко, постоянен рев и т.н.
Премина от само себе си. Просто детето го надрасна.

# 6
  • Мнения: 2 197
При дъщеря ми е същото. Тя ходи на ясла от 01.03. В яслата е абсолютно слънчице - послушна, прави всичко, което и кажат сестрите, не тича, не удря играчките и т.н. Връщат ми я със суперлативи от рода на "какво идеално дете". Да не говорим, че яде като невиждала и си спи в момента, в който я сложат в леглото. Точно 5 минути след като я взема от яслата детето се променя коренно - започва се едно тичане , тропане, хвърляне, удряне на хора и играчки, скачане и това без спиране до 23.00 часа.
Така че не мисля, че е временно явление. Явно децата като нашите, които "пазят поведение" в яслата след това си го изкарват в оставащото им до сън време. Че и с лихвите.

# 7
  • Мнения: 109
Аз мога да споделя какво правя с мчоето дете,но ти си реши дали е приемливо за теб тъй като мои близки смятат че позволявам повечко неща.

Като го взема от яслата тръгваме по тротоара и му казвам "Хайде сега мами тичай".Нашия хуква като невидял,но само по тротоара и ако се излъже по шосето бива върнат в правия път WinkСлед което го питам какво иска той да прави и аз се съобразявам с желанието му като естествено съм си освободила предварително времето от други ангажименти и се занимавам единствено с него.Ако се разплаче за нещо или просто си мрънка му говоря тихичко и с най-голямата усмивка която мога да разпъна на лицето си и той така се шашка,че му се усмихвам вместо да се карам на белите му че просто спира и той почва да се чуди какво става hahahaКарам му се само за неща с които си застрашава здравето или живота иначе го оставям да изпусне парата както намери за добре.По този начин просто спря да му е интересно да хвърля играчки,защото няма реакция от моя страна или му обяснявам спокойно,че като я счупи няма да получи друга.Отговаряше ми"Мама ще купи от магазина",но аз "Неее мама няма да купи друга"-и наистина не купувам да разбере че няма да има.

Стана малко разхвърляно но се надявам да си разбрала основното.За този тип поведение обаче трябва да си напълно спокойна Laughing

# 8
  • Мнения: 2 039
Много ви благодаря, момичета, за разбирането и споделения опит   bouquet За съжаление малкият все още не говори, сега, в момента проговаря.Нямам търпение да може да ми казва какъв е проблемът и да може да ме изслушва, иначе няма как да стане с обясняване.Явно наистина е период, който трябва да се израсте  Peace Може би пък не съм достатъчно търпелива и се ядосвам на бурните му прояви  Rolling Eyes

# 9
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Ти си си наред, не се безпокой. Това е период и ще отмине, период на адаптация, на бебешки пубертет или пък 2 в 1. При нас е същото с по-малката, моят начин на справяне е игнор на истерията, каквото и да направи - рев, тропане с крак, тичане и пищене, и т.н. Ако не спре сама предупреждавам, че следва тайм аут и ако и тогава не спре, я извеждам от стаята за 2-3 минути (по минута за всяка година възраст на детето). Действа. Обаче да ви кажа пък тя как ме цака - тъй като вече сме без памрес, всеки път като и приложа тайм аут, почва да вика, че и се пика и аз нямам избор - извеждам я от стаята и я водя в тоалетната. След това вече е спокойна.

# 10
  • Мнения: 413
Детето ми е колкото твоето почти, с 8 дни разлика са. Simple Smile
И Вики е от две седмици на ясла.Там е най-послушното дете, но в къщи...за всяко нещо трябва да повторя около 20 пъти за да го направи.Преди да съм довършила тя вече ми казва "НЕ".Опитва се да се налага, дори посяга да ни удря.Е, не е постоянно, на моменти е.Не се тръшка, не изпада в истерии, но общо взето не слуша.
Имахме и друг проблем - будеше се по няколко пъти нощем със страшен рев и няма успокояване.По 1 час се дере, не дава да я пипна или гушна.Все едно не е там, сякаш не ме чува като й говоря.Чак ми беше страшно, просто се чудехме какво да правим.
Слава Богу вече 3-4 вечери не го е правила.Сякаш се успокои.
Колко приказки изприказвах, колко обяснявах...
Стрес си е за малките човечета, ново място , нови хора, нов режим...сигурно се чувстват изоставени на моменти.
Заедно с това сега с в период на т.нар. "бебешки пубертет"... ooooh! Simple Smile
Объркано стана, но като цяло исках да кажа, че вероятно детето го преживява по този начин.
Ще мине.Освен да проявим търпение и разбиране, колкото и да е трудно на моменти. Blush Simple Smile

P.S. И аз не съм от най-търпеливите... Embarassed

# 11
  • Мнения: 2 722
Преди 2 години минах през това за пръв път, другата седмица ще ми е за втори  Mr. Green
Оцелява се.
Период е, а по мои наблюдения не зависи от това дали ходи с желание или не.
Ще отшуми, трябват ти само тапи за уши и здрави нерви.
Това го пиша сега, от позицията на претръпнала вече, но ако знаеш какво ми беше първия път  ooooh!

# 12
  • Мнения: X
Нормалне период, зареди се с търпение. Цял ден са си сдържали емоциите малко или повече, не е, като при мама и вечер им избиват чевиите. Важното е ти да си спокойна, за да му помогнеш да мине през този период и да не променящ нищо от наложените до момента правила. Това, че ви бие хич не е хубаво, не му давайте.

# 13
  • София
  • Мнения: 416
И ние минахме през този период на постоянно тръшкане и реване,но в последствие отшумя и вече като го взема от ясла  всичко си е нормално.

# 14
  • Върху лъчите на Слънцето.
  • Мнения: 1 992
Колко дълго продължи този период? Разбире се, при всеки е различно, но горе-долу...

# 15
  • Мнения: 2 039
Нормалне период, зареди се с търпение. Цял ден са си сдържали емоциите малко или повече, не е, като при мама и вечер им избиват чевиите. Важното е ти да си спокойна, за да му помогнеш да мине през този период и да не променящ нищо от наложените до момента правила. Това, че ви бие хич не е хубаво, не му давайте.

Разбирам, че не е хубаво да бие, даже , откровенно казано, на моменти побеснявам  Twisted Evil , но какво да направя  ooooh! Ако му отвърна, почва да бие, хапе и щипе още по-силно; ако му стисна ръцете, за да не прави тези неща, после започва да хвърля ценни предмети(умишлено набелязани от умната му главица  Close); ако съм търпелива и мила и се опитам да го гушна и да му обясня, че ме боли, започва да се дърпа и да гледа така, все едно е засрамен, а после пак си знае своето  Tired Та, как да го отуча да ни бие, с цел да избегна да го пребия  Mr. Green Whistling(направо побеснявам, като ми причинява болка без причина, та аз съм толкова любяща майка с него, с какво съм го заслужила  Rolling Eyes)???

# 16
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Първо не се терзай с мисълта какво си заслужила и какво - не, твърде е малък още да го оцени. Той просто реагира.
Второ - прибери всички ценни предмети, които не искаш да загубиш при някой негов изблик.
Трето - пробвай с тайм аут - изпращаш го сам за две минути в другата стая, като през това време не си при него, не му позволяваш да прекъсне наказанието, а после ако е в настроение може да му обясниш защо това е лоша постъпка, но без да наричаш него лош. Ако не е в настроение, остави разговора за по-късно. Но... не го гушкай, когато те удря - това само ще го научи на грешен модел за искане на внимание: той удря, ти гушкаш.
И четвърто - прочети книгата на Ф.Додсън "Как да приучим децата към дисциплина", има доста идеи, все някоя ще проработи при твоето дете.
Успех!

# 17
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Нормалне период, зареди се с търпение. Цял ден са си сдържали емоциите малко или повече, не е, като при мама и вечер им избиват чевиите. Важното е ти да си спокойна, за да му помогнеш да мине през този период и да не променящ нищо от наложените до момента правила. Това, че ви бие хич не е хубаво, не му давайте.

Разбирам, че не е хубаво да бие, даже , откровенно казано, на моменти побеснявам  Twisted Evil , но какво да направя  ooooh! Ако му отвърна, почва да бие, хапе и щипе още по-силно; ако му стисна ръцете, за да не прави тези неща, после започва да хвърля ценни предмети(умишлено набелязани от умната му главица  Close); ако съм търпелива и мила и се опитам да го гушна и да му обясня, че ме боли, започва да се дърпа и да гледа така, все едно е засрамен, а после пак си знае своето  Tired Та, как да го отуча да ни бие, с цел да избегна да го пребия  Mr. Green Whistling(направо побеснявам, като ми причинява болка без причина, та аз съм толкова любяща майка с него, с какво съм го заслужила  Rolling Eyes)???
аз бия по дупето докато не се откаже...но това правя аз
все пак светът е такъв - никъде и никой не търпи бой още повече безпричинно - ако аз не му покажа, че удари ил -  ще бъде ударен и то по-силно, когато вън някой му го покаже ще е късно...но това е моята позиция
ще се намерят хиляди с позиция - обаснявай до побъркване и изчаквай да вдене...ама в живота никой не чака...за мен това е неприемливо - детето има неща които ако го застрашават - по-добре той да реве, вместо аз за него....

# 18
  • Мнения: 2 722
Малкия се опитва да ме удря като не стане неговата. Невероятен инат е /виждам че са само с два дена разлика/. Но у дома има правило - Мама не се удря. Наруши ли го - отива да пази стената с лице към нея. Бавно се постигна резултат, но се постига със сигурност. Тези дни като ме удари, сам отива към стената, но пък се появи нещо ново - почва да обижда с една от десетте думи които знае - Мама Лош! и се опитва да ме наплюе  Mr. Green
За това още не съм измислила наказание и в момента съм пуснала "игнор" в действие.

# 19
  • Мнения: 2 039
Малкия се опитва да ме удря като не стане неговата. Невероятен инат е /виждам че са само с два дена разлика/. Но у дома има правило - Мама не се удря. Наруши ли го - отива да пази стената с лице към нея. Бавно се постигна резултат, но се постига със сигурност. Тези дни като ме удари, сам отива към стената, но пък се появи нещо ново - почва да обижда с една от десетте думи които знае - Мама Лош! и се опитва да ме наплюе  Mr. Green
За това още не съм измислила наказание и в момента съм пуснала "игнор" в действие.

Добре де, как, аджаба, да го накарам да стои до стената, няма начин  Confused Няма да ме послуша !

# 20
  • София
  • Мнения: 2 686
Ще следя темата с интерес, защото и ние сме в тази ненадмината до сега ужасна фаза.

# 21
  • Мнения: 2
Ти си си наред, не се безпокой. Това е период и ще отмине, период на адаптация, на бебешки пубертет или пък 2 в 1. При нас е същото с по-малката, моят начин на справяне е игнор на истерията, каквото и да направи - рев, тропане с крак, тичане и пищене, и т.н. Ако не спре сама предупреждавам, че следва тайм аут и ако и тогава не спре, я извеждам от стаята за 2-3 минути (по минута за всяка година възраст на детето). Действа. Обаче да ви кажа пък тя как ме цака - тъй като вече сме без памрес, всеки път като и приложа тайм аут, почва да вика, че и се пика и аз нямам избор - извеждам я от стаята и я водя в тоалетната. След това вече е спокойна.
misleh 4e samo nie sme taka za pi6kaneto.Kogato ne iska da si liaga kazva-barzo ako.Iavno e ot vazrasta Simple Smile

# 22
  • Мнения: 2 722
Добре де, как, аджаба, да го накарам да стои до стената, няма начин  Confused Няма да ме послуша !

Не е никак лесно, но става. Аз го научих с глуба сила. Хващам го за двете ръце и го занасям до стената. Казвам - наказан си, той се гъне, гърчи и опитва да се тръшне, но аз го подпирам с тяло, да стои, за да разбере какво се иска от него. Като трябва, стоя наказана и аз 3-те минути, след което му позволявам да се махне от стената на плача. За 5-6 пъти с показно и задържане, разбра за какво иде реч.

# 23
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Не е никак лесно, но става. Аз го научих с глуба сила. Хващам го за двете ръце и го занасям до стената. Казвам - наказан си, той се гъне, гърчи и опитва да се тръшне, но аз го подпирам с тяло, да стои, за да разбере какво се иска от него. Като трябва, стоя наказана и аз 3-те минути, след което му позволявам да се махне от стената на плача. За 5-6 пъти с показно и задържане, разбра за какво иде реч.

Това наказание се нарича тайм аут - все същото е, като да го пратиш в другата стая, или да си има стол на наказанието, или ъгъл на срама, или ....т.н. Конкретното местоположение не е важно - идеята е да разбере, че е направил нещо лошо и да има малко време да се успокои, да размисли или просто да си изтърпи наказанието. Авторката, избери това, което е най-удобно за теб. Аз вече казах, че за мен е да я пратя в другата стая, затварям вратата и я държа за дръжката от другата страна, защото тя естествено се опитва да си отвори. На 3, 5 или 10 път ще се откаже.

Общи условия

Активация на акаунт