Здравейте!Искам да ви попитам как ви се отразява напрежението,или успявате да мислите трезво и дишате спокойно...С мъжа ми се обичаме много,заедно сме от доста време,но не знам вече-все проблеми от най-различно естество.Или ще е колата,или работата,или роднините...все някакъв стрес.Ще ми се да свикна с всичко това,но не успявам-притеснявам се за всяко нещо и нон стоп съм си напрегната.Сега уж решихме да си имаме вече бебоче-заедно сме от 5 години и половина,но пак изникна един сериозен проблем и не ми е хич и до мисъл за деца в момента.По принцип наистина ми се иска,но чак ме хваща страх,че ще ми стане нещо от толкова притеснения.На 26 съм-би трябвало вече да съм свикнала с реалния живот,а всъщност...все съм си в едно тревожно състояние.Дайте някакви съвети..как да се насиля да мисля положително или това си идва от"вътре".
- Публикувана: 25 септ. 2008, 23:56 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2008, 10:29 ч.
Напрежението ...
Не трябва да се "насилваш" да мислиш положително, а да се убедиш, че собствените ти тревоги всъщност се сбъдват. Понякога предизвикваме нещата само с мисълта си. Няма нещо, което да съм пожелала и да не се е сбъднало. Затова много внимавам какво си пожелавам и какво мисля. Прочети книги свързани с положителното мислене, дано ти помогнат!
Tristan77,благодаря за отговора-мисля че е и до възпитание-в смисъл такъв пример съм получавала и получавам от родителите си-и те така реагират на ситуациите от живота.Сега майка ми остана без работа и всички са в шок-само за това се говори,вайкане,притеснение...аз хем се опитвам да ги успокоя,хем вече съм отделно семейство-справяме се финансово,но не мога да помогна и на тях,или поне не много за сега и това ми тежи.А и те всъщност не биха приели помощ...Не живеем близо и по телефона звучат доста зле-но това е сегашната причина,аз така съм си винаги-все има за какво да се притесня.Опитвам се да се радвам на малките неща,но май не успявам съвсем... 
Отдавна съм се убедила, че животът не е само цветя и рози. Аз също много се притеснявам за всичко. Но откакто се родиха децата обръщам по-малко внимание на проблемите на другите. Добре, че е мъжът ми, който винаги е положително настроен и ми вдъхва надежда.
След две седмици ни предстои да се преместим в друга държава, с две деца, но благодарение на него съм сигурна, че всичко ще е наред.
След две седмици ни предстои да се преместим в друга държава, с две деца, но благодарение на него съм сигурна, че всичко ще е наред.
Напрежението се натрупва от всичко около нас - напрежение на работа, вкъщи, проблеми от различен характер и все по-трудно намирам време за разпускане и това всичко се натрупва. На моменти се усещам, че ме налягат все тъжни и тежки мисли, но добре че е съпругът ми -той е вечният оптимисти и ме изкарва от тези ми състояния. А и детето на първо място.
Но човек трябва да е само позитивно настроен и лошите моменти са само нещо временно / така си казвам вече /
Но човек трябва да е само позитивно настроен и лошите моменти са само нещо временно / така си казвам вече /
Според мен не трябва да си внушаваш само лоши неща, мисли повече позитивно и даже в проблемите търси хубавата страна на нещата. Предполагам, че във всички семейства има проблеми с коли, къщи, роднини и др., но важното е да имаш подрепата на своята половинка и да се радваш на малките неща. 
Появата на едно дете не прави живота по-лесен. Напротив, това също е много стресов период, особено докато е малко. Една кола можеш да я продадеш или купи, ако нещо не й е наред или просто ти писне, но с детето е съвсем различно нещо. Ако вие и сега трудно се справяте с другите проблеми, които явно са повече от материално естество, тежестта ще ви се стори още по-голяма с бебе на ръце, защото то преобръща целия живот.
Ако си решила да бременееш, няма какво да чакаш, защото винаги ще изникват някакви проблеми. Ако ви е писано да се справите - ще успеете със или без бебе.
Ако си решила да бременееш, няма какво да чакаш, защото винаги ще изникват някакви проблеми. Ако ви е писано да се справите - ще успеете със или без бебе.
И аз съм така. Но съм забелязала, че обикновено проблемът при мен се засилва, когато съм много изморена. Работата ми беше много натоварваща психически, знаех, че е такава, още преди да я започна. Но с времето се пристрастих, осъзнавах, че умората там ме кара да мисля глупости и да не мога да спя нощем, но не можех да напусна. Сега, когато съм в майчинство, съм много по-спокойна. Напълно вероятно е и при теб да има някакъв основен проблем, който да разрешиш и вече да се чувстваш по-добре.
Здравей,при всички има напрежение, в света в който живеем е изпълнен със страх за утрешният ден.Може би си в преходен период опитай се да намериш малко време за себе си отидете някъде с мъжа ти макар и за 2дни.А за детето не му мисли много ще се случи когато най малко очакваш,това ще те накара да се насачиш вниманието в друга посока.Според мен имаш нужда от промяна.Ако искаш пиши на лични.Горе главата .Кажи си има и по зле хора от мен.Аз ще бъда от днес оптимист и ще видиш че нещата ще се наредат.
bimba-, проблеми винаги ще има.Колкото и да не ни иска ,те са част от живота.Аз не познавам човек без проблем или справил се с всички.Оправиш един,изниква друг.Както казваш-колата се разваля,съкращават съпруга /та,покрива протича,проблем със свекърва,проблем с детето, с колегата...Винаги ще има някой или нещо да ти трови живота.ОБАЧЕ...Ако му позволиш...Ако мислиш само за проблеми,сама ще се побъркаш.
И да ги мислиш,и да не ги мислиш,те си съществуват.Важното е да се справиш с поредния, и да го забравиш...Има и безоблачни периоди...
Може би трябва да се опитваш да мислиш за хубавите неща...не е лесно,но е по-хубаво...Има една мисъл,която аз си повтарям когато ми е особено зле...
Най-тъмно е преди зазоряване...Много е вярна!
И да ги мислиш,и да не ги мислиш,те си съществуват.Важното е да се справиш с поредния, и да го забравиш...Има и безоблачни периоди...
Може би трябва да се опитваш да мислиш за хубавите неща...не е лесно,но е по-хубаво...Има една мисъл,която аз си повтарям когато ми е особено зле...Най-тъмно е преди зазоряване...Много е вярна!
В последно време ще се пръсна по шевовете. Имам чувството, че от всички страни хвърчат камъни и то все насочени към моята глава. Тъкмо им се случи нещо хубаво и веднага още поне две не съвсем положителни други неща. Явно някакъв природен баланс. В началото се впрягах. Мислех. Денонощно. Вече не си давам толкова зор, каквото зависи от мен го правя, а това което става в последствие...не е в моите юрисдикции 
По принцип съм спокоен човек и нямам проблеми да се справя с напрежението. Имали сме много проблеми, и сега имаме нерядко. Но запазваме самообладание, и гледаме само напред и нагоре.
Колата ни е счупена--ходим си с градкия транспорт.
Плащаме заеми--имаме си всичко обаче.
Общо взето не се тревожа за бъдещето--то е такова, каквото си го направим. Всеки проблем може да се разреши.
Колата ни е счупена--ходим си с градкия транспорт.
Плащаме заеми--имаме си всичко обаче.
Общо взето не се тревожа за бъдещето--то е такова, каквото си го направим. Всеки проблем може да се разреши.
Много е хубаво когато има на кого да кажеш, как се чувстваш и защо ?Какво те тревожи ?Какви мисли ти минават през ума?Усетиш ли опора и подкрепа до теб ще си спокойна.Важно е да можеш да казваш на човека до теб ,абсолютно ВСИЧКО.И той на теб,разбира се.Ако по стечение на обстоятелствата това не може да стане с времето напрежението няма да намалява.
Напрежението се натрупва от всичко около нас - напрежение на работа, вкъщи, проблеми от различен характер и все по-трудно намирам време за разпускане и това всичко се натрупва. На моменти се усещам, че ме налягат все тъжни и тежки мисли, но добре че е съпругът ми -той е вечният оптимисти и ме изкарва от тези ми състояния. А и детето на първо място.
Но човек трябва да е само позитивно настроен и лошите моменти са само нещо временно / така си казвам вече /
Но човек трябва да е само позитивно настроен и лошите моменти са само нещо временно / така си казвам вече /
Това последното много ми хареса и ще се опитам да си мисля така
Днес съм малко по-добре и колкото и да не е розово положението,ще се опитам да не се стресирам чак толкова.Днес мъжа ми нещо издава фронта-казва,че не му се яде и доста тъжно ме гледа и затова трябваше аз да събера смелост и да го успокоя поне малко.bimba-, проблеми винаги ще има.Колкото и да не ни иска ,те са част от живота.Аз не познавам човек без проблем или справил се с всички.Оправиш един,изниква друг.Както казваш-колата се разваля,съкращават съпруга /та,покрива протича,проблем със свекърва,проблем с детето, с колегата...Винаги ще има някой или нещо да ти трови живота.ОБАЧЕ...Ако му позволиш...Ако мислиш само за проблеми,сама ще се побъркаш.
И да ги мислиш,и да не ги мислиш,те си съществуват.Важното е да се справиш с поредния, и да го забравиш...Има и безоблачни периоди... Може би трябва да се опитваш да мислиш за хубавите неща...не е лесно,но е по-хубаво...Има една мисъл,която аз си повтарям когато ми е особено зле...
Най-тъмно е преди зазоряване...Много е вярна!
И да ги мислиш,и да не ги мислиш,те си съществуват.Важното е да се справиш с поредния, и да го забравиш...Има и безоблачни периоди...
Може би трябва да се опитваш да мислиш за хубавите неща...не е лесно,но е по-хубаво...Има една мисъл,която аз си повтарям когато ми е особено зле...Най-тъмно е преди зазоряване...Много е вярна!
Правилно ли разбрах, че понеже майка ти е без работа и се вайка, на теб не ти е до деца?
Появата на едно дете не прави живота по-лесен. Напротив, това също е много стресов период, особено докато е малко. Една кола можеш да я продадеш или купи, ако нещо не й е наред или просто ти писне, но с детето е съвсем различно нещо. Ако вие и сега трудно се справяте с другите проблеми, които явно са повече от материално естество, тежестта ще ви се стори още по-голяма с бебе на ръце, защото то преобръща целия живот.
Ако си решила да бременееш, няма какво да чакаш, защото винаги ще изникват някакви проблеми. Ако ви е писано да се справите - ще успеете със или без бебе.
Ако си решила да бременееш, няма какво да чакаш, защото винаги ще изникват някакви проблеми. Ако ви е писано да се справите - ще успеете със или без бебе.
Не,не си ме разбрала,нямаме финансови проблеми.Мъжът ми изкарва достатъчно пари, за да живеем нормално.Но аз съм си такава...все се притеснявам.Даже в момента сме по-добре с парите от когато и да било.Просто не мога да помогна и на родителите си.По-скоро се притеснявам за здравето им,защото са доста притеснени,а и както написах,те не биха взели пари от нас.
Но всичкото това не е толкова важно-в смисъл моментната ни ситуация.По-скоро аз съм си такъв човек-за всичко се шашкам,дори и ако не си платя парното например за един месец ми е напрегнато от вътре.А всичкия този стрес със сигурност не влияе добре.Хем го знам и не се успокоявам.
Материалните проблеми не се заключават само във финансови такива. Достатъчно е да ти е развалена колата и да не можеш да я ползваш някакво време и в спешни ситуации или нещо друго. 
С тези твои думи ще се съглася
Но имам познати,които и колата да им се запали пак няма да им трепне-живеят си живота и не им пука,ама наистина.Имам една приятелка,нямат жилище,не се очертава и да имат скоро,финансово не са добре,тя не работи,но си е весела и щастлива винаги като я срещнеш и все едно си е най-щастливия човек на земята. А аз имам чувството,че колкото човек се опитва да пробие и да постигне нещо в живота,толкова повече препятствия среща по-пътя си и от там идва и притеснението и стреса.Вие какво мислите по този въпрос? Може би донякъде е до характер и възпитание, донякъде и от обстоятелствата в живота.
А за твоята приятелка - познавам хора, които много успешно създават образа на щастливи пред околните и направо си вярват. Но само те си знаят какво става.
А за твоята приятелка - познавам хора, които много успешно създават образа на щастливи пред околните и направо си вярват. Но само те си знаят какво става.
А има и хора, които не приемат ежедневието като непрекъснат проблем или драма. И не изпитват непрестанен страх от живота. Ей така, съвсем наистина си живеят с отпуснато сърце, без да се опитват да го докарват на спокойна и щастлива фасада. Понеже аз съвсем не съм от тях, дълго не вярвах и си мислех, че нещо мамят. Обаче - не. Такива са си.
Харесвам хора, които живеят смело, но не винаги съм от тях, даже често не съм, за това добре разбирам авторката на темата. За съжаление, справянето с напрежението е умение, което се развива в много ранна детска възраст. Когато, на по-късни години, се окаже, че стратегиите за управление на стреса не работят, самовнушения от рода на "има и по-зле" или "дяволът не е чак толкова черен" не помагат. По-добре май човек да открие какво наистина го успокоява и да го прилага в кризисни моменти.