Как се справят децата, които не са ходили на градина?

Здрвавей!Синът ми не е ходил на градина,само на предучилищна група.Много лесно се адаптира  в първи клас и в предучилищната.

Да но не е така явно с всички деца. АЗ самата бях силно изненадата, когато миналата седмица, голямото дете на сестра ми тръгна на предучилищна в училище. Не е ходил на градина до сега. Това му е първи контакт.
И какво става? Сутрин плаче, повръща, боли го стомаха, не хапва залък, сърцераздирателни сцени, но не на тръшкане и пищене, а толкова жално, толкова милно, в смисъл как едва ли не го пращат на заколение, все едно го гонят от вкъщи, едни такива сцени, направо ..... И на всички наоколо им се свива сърцето, баби реват и те (крият се от него де) дядовци клатят глава тревожно, таткото и той горкия се чуди какво да прави. И сестра ми направо в чудо се е видяла да се справя със ситуацията. Но 2 мин след като излезе от вкъщи, дядо му казва че все едно е забравил за сълзите и мъката в сърцето и душата пък и наобед му няма нищо. Но сутринта отново. И едни въпроси, не може ли да не ходи, ама въобще да не ходи на училище? Там между другото седи и не мърда дори и в междучасието. Седи си на чина. Не ходи до тоалетна, вода не пие, закуската не хапва. Ей така.
А той иначе е страшно умно и интелигентно дете. И един красавец и въобще парче и половина, а какво се е нашашкал - не зная.

Аз имам 2 момичета, много познати, роднини и приятелки с деца, ама такова чудо никой не беше чувал и виждал край нас

Дано почне да го преодолява, че майка му в чудо се е видяла.

Никакъв проблем с адаптацията. МОже да е до характери, може и да е допълнително заради извънкласните занимания още преди това. Ходиха на градина съвсем малко време, но през цялото си ранно детство имаха занимания и контакт с други деца. За мен е мит това, което разправят някои психолози, че едва ли не, ако детето не е ходило на градина или ясла вече е аутсайдер, защото не било развило умения за общуване. Грънци!

Записвам се , защото и моята пикла не ходи на градина и може да имаме някакъв проблем.
Водим я на различни занимания - танци ,рисуване , английски и се справя добре. Обаче за мен е най - важно , че тя ходи със желание и се отнася много отговорно към "задълженията" си. Не знам докога ще е толкова отговорна , но засега това ме радва.
ДГ не искам да коментирам , но ми е писнало да обяснявам на близки и познати , че умения за общуване могат да се придобият на много места , не само в ДГ, че песнички и стихотворения детето може да научи и у дома и  , че изобщо може да стане човек и без ДГ /обаче душа да им яка на мама и тате /

Абсолютно вярно 

Мдаааа,много си права Записвам се и аз,защото темата живо ме вълнува! MamaBelle ,благодаря,че я пусна

Големите ходеха на ясла и на градина, имаха прекъсване от година и нещо, когато си ги гледах вкъщи, бяха на 4 и на 5, всичко беше наред.
Малкият е майчино детенце, дълго кърмен, гледах го сама до 3 и по-нататък с баба ми. Не можа да тръгне на градина. Записвах го на три места, ходеше по няколко седмици и отказваше да се адаптира. Клечи, скучае, чака да свърши мъчението. Вкъщи ревеше, в градината - не. Не съм го насилвала, работех у дома, не беше проблем да си остане при мен, а и има брат и сестра и не е самотен в никакъв случай. Сега е на 6, навърши ги точно в началото на учебната година. Записах го на предучилищна в квартално училище. Госпожата е мила, хареса му, ходи без проблем. Първия ден на влизане е бил доста напрегнат, разправя татко му, но не е ревал. На излизане вече е бил съвсем спокоен. Пише домашни, разните му там квадратчета и чертички, рисува, учи стихчета и жъне шестички с усмивчици в кръгчето. Ходи без оплаквания, жената няма никакви забележки към него, проблем с адаптацията няма, явно си му е дошло времето да се социализира. Днес се похвали, че говорел с госпожата и й задавал въпроси. Щото доскоро отказваше да говори с непознати... Харесва я, но била малко тъпа, щото нарисувала паяк само с четири крака. За проблем не се сещам освен че не ще да разучи къде е тоалетната в училището. Ходи си вкъщи преди тръгване и като се върне. Добре че е на 3 минути от нас... Ако му се доходи много, ще пита, надявам се.....

Това е. Предполагам, че тръгна безропотно, защото гледа вече няколко години как големите ходят и не роптаят, а и учителката наистина е млада, хубава и много мила жена, предразполага да я харесват.

Успех в проучването и в пускането на детенцето.

ET ,благодаря за подробния отговор А това--все едно се отнася за моята дъщеря при предишния опит да тръгне на градина.Сега уж са малко по-различни нещата,но....ще видим.

Голямата ми дъщеря не е посещавала детска градина, поради ред причини. На 5 години тръгна на Алианс. На 6 г. я записахме в предучилищен клас в училище.  Там имаха психо тест, тя постигна най-добри резултати от всички деца; така ни каза психоложката, която остана учудена, като разбра, че не е ходила на детска градина. В момента е в 1-ви клас и няма проблеми, самото дете си е много дисциплинирано и организирано. Всичко е индивидуално.

Ще следя темата с интерес

Благодаря ти,прозвуча много обнадеждаващо

Брррр,Четяща,през какво си преминала Благодаря ти,че сподели опита си с нас!

Синът ми не ходи на градина: след два неуспешни опита се отказахме, по съвет на детски психолог. Записахме го направо в предучилищна, където бързо свикна с обстановката, въпреки че беше свито дете. Благодарение на заниманията вкъщи на 6 години можеше да чете, да пише с печатни букви и да смята до 20 , т.е. в предучилищната дозатвърдиха това, което вече бяхме научили. В училище също бързо се окопити в новата обстановка. По отношение на справянето с учебния материал - винаги е бил сред първите по успех в класа.
Според мен някои деца не се чувстват добре в детската градина, защото не са готови да се отделят от дома, но това не е и нужно на този етап. Това, че едно дете не е ходило на детска градина, по никакъв начин не означава, че няма да се справя добре в училище.

За да не се справя едно дете би трябвало да живее изолирано само вкъщи, без да се среща с други деца, да няма братя или сестри и възрастните да не му обръщат внимание във всеки смисъл на думата, включително и да не му говорят, четат приказки или да играят с него. Ако на детето се обръща внимание, ходи на някакви занимания или дори само да има братя и сестри или да има приятелчета в парка, пак ще се ориентира в учебната среда и ще усвои материала. Така или иначе на предучилищна ще трябва да тръгне, защото е задължително за всички деца. Детските градини предимно са място за отглеждане на децата - да са нахранени и на топло, докато майките им са на работа.

Не е така.Занимавала съм се много с Ния,баща и и баба и също-съответно тя умее да общува с възрастни,води с тях очарователни разговори,но с деца не може,а и не иска.Не се притеснявам дали ще се справи с учебния материал,а с общуването с връстниците си
С това съм абсолютно съгласна.

Едва ли детето през целия си живот общува само с възрастни, нали? Няма как да не ходите в някоя градинка или поне да се е запознало с някои деца на рожден ден или от комшийските.

Постоянно сме по площадки и паркове лятото,зимата се събираме с приятелски смемейства с деца,но Ния говори с родителите им предимно,настоява да седи с нас на масата,а не с децата и твърди,че не са и интересни

Може да е до характер. Има деца, които предпочитат да общуват с възрастните, независимо дали ходят на градина. Или ако ходят на градина повече си общуват с учителките и лелките, отколкото с другите деца.

Моето дете е такова общително и винаги играещо с по голями деца или  по голям човек.Има огромното желание да е КАТО БАТИ ПРИ ДЕЦАТА(това  винаги казваще когато го взимахме от предучилище)

И според мен е така,но останалите от семейството са на мнение,че градината ще промени нещата

да следя темата