Мъжът ми иска да се върне у дома...

Е защо бе ма®к-че, плачеш!
Всеки греши, опитай се да приемеш, че по този начин си признава грешката!
Защо да се превърне в ужас без край?
Толкова безнадеждно ли е било всичко, и преди да си тръгне?
Ако тръгваш с тази нагласа, по-добре не приемай да се върне.
Раздялата ви би трябвало да ви е накарала и двамата да преосмислите някои неща от съвместния си живот до този момент. Не влачи старите негативи, опитай се да проведеш нормален разговор с него, без натяквания и обвинения, просто излей душата си - това, което те е измъчвало във взаимоотношенията ви.
И знай, понякога мъжете много трудно понасят да бъдат между чука и наковалнята - имам предвид отношениетя ви със свекървата. Имам представа от драгалевски тип свекърви, знам че не ти е било лесно. Ама е трудно да се изправиш срещу майка си, също така - говоря за него.
В никакъв случай не го оправдавам за постъпката му, представяям си какво ти е било на душата, и сега какво ти е.
Не съм преживяла същото, но и аз се измъкнах след семеен каттаклизъм, който до известна степен ме накара да преосмисля и собствените си грешки, което ми беше много в плюс.
Успех. 

Не е било безнадеждно преди да си тръгне, били сме щастливи... Имах всичко, в последтвие обаче се почуствах така, че все едно не съм имала нищо....
Поговорихме!
И какво разбрах.. нищо! Липсвала съм му! А къде беше той, когато липсваше на детето?
Той ми липсваше в началото и ми беше ужасно трудно!
Свикнах, превъзмогнах много неща, дадох си сметка за всичко! За моите грешки, за неговите, за нашите общи...
Посрещнах безумно много безсънни нощи, безкрайно много дълги дни...
Любовта ми към него си отиде, заедно с него в онзи ден!
Страстта, желанието, топлотата намерих другаде, в други неща!
Намерих неща, които да ми носят щастие и да се радвам на малките неща около мен!
Сега изведнъж идва, усъзнал се, сгрешил....
Да преглътна нещата ще го направа, да ги забравя няма!
Да го обичам отново, едва ли!
Намерих щастието си в очите на сина ми, намерих силата си в него!
Сега пак заради него ще намеря и начин да живея с баща му, за да бъде той щастлив!
Няма да натяквам, няма да обвинявам, ще се науча да живея така и дано някога изпитам пак онази прекрасни чуства...

Допускаме грешката да не осъзнаваме тези работи, преди да ни опре яйцето на дупето...

Дано съумее да излекува този отровен гняв в сърцето ти, иначе е безсмислено да съжителствате заедно.
Било то и заради детето.
Защото някой ден ще ви попита "Е защо аджеба, не се разделихте, като не се обичате?"
Защото детските душички са радари за всички тези неща, улавят, и ги боли.

извини эме но знаеш ли какво искаш?
преди дни - едно, сега когато се почувства силна - опс не го искам...
наистина сигурно трябва да останеш сама, за да осъзнаеш наистина какво губиш...
прости ми силните думи, но се осъзна! преди да е късно!
до вчера рева за болката то загубата....сега вече не било загуба, а печалба, не било любов ми сега вече ще дириш нова...
или си срещнала друг, или властта сега да си го върнеш тъпкано те главозамайва

седни дома пред компа и се попрочети назад...виж си болката и люовта...била си отишла тогава с него...глупости на търкалета дето викат децата - оня ден писа колко те боли загубата, сега ново двадесет!
хвани се в ръце и се обуздай - нормално е да си ядосана и да искаш да му го върнеш, но така ще съсипеш и малката надежда за възможно щастие

помисли и не оплаквай нероден Петко...виж как ще тръгнат нещата и ако се закучат - ще имаш достатъчно поводи да плачеш и оплакваш...сега е рано и излишно
искаше нещо...опитай се да му се зарадваш когато го получаваш, дори да не на 100% това дето си желала...
пък като не стане - винаги можеш да го изгониш, нали? и тогава пак ще си "силна" и "свободна"

успех, харесвам те много и затова си позволявам по-остър тон - не искам да пропилееш тази възможност да продължите заедно...защото "вървят ли двама да дирят брод, и прод да няма....."помниш, нали?

catnadeen, знам какво съм писала и не съм забравила... Дълго ще помна всичките сълзи и чуства, който изпитах, всичкото унижение и страха!
Не съм забравила! Не съм срещнала друг! Не съм и търсила!
Ще го приема в събота... Много неща няма да са същите... аз дори не му вярвам...
Детето споделило с баба си (майка ми), че татко му го водил на кафе с някаква кака...
Потърсих обяснение, но бях наречена "луда"! Казах му какво изпитвам, това което казах и на вас в предишната тема и отговора бе "ангажимент към теб нямам"... Така ме поля със студена вода, че доста бързо се събудих и излязах от времето на чакане  и надежди за нещо, което просто явно не е било и съм се лъгала!
И сега дни по-късно му упря ножа до кокъл! Водя, че няма да го бъде така и че няма да го чакам и да преглътна и майка му и това, че е решил да си поживее и дойде да съжалява и да търси прошка!
Защо дойде когато видя, че вече мога и без него! Ама защо да гони дивото, като е по-лесно с питомно!
Защо не дойде когато детето вдигна темперетура през ноща, а аз нямах лекарства, нямах пари за бензин за да слезна до някоя денонощна аптека....
Защо?
Защо чак сега ме пита как е било детето, все едно не е чувал писъците му подире му, когато го оставяшя всяка събота вечер!
Защо дойде сега, когато вече знае, че съм решила, че това ще е края и че прогледнах за хиляди неща!
Защото е страхливец!
Не не се чуствам победител, нито горда, че дойде да се извинява!
Не не съм забравила всичките си безумни лутания между хилядите чуства, който изпитвах и думите, които стовари върху мен през тези месеци! Много е лесно да дойдеш и да кажеш "Липсваш ми, така ти говорех, защото знаех, че се нервираш"! Това ли му бе оправданието за всичко!
Дали пропилявам възможността да върна нещо или пропилявам възможността да бъда наистина щастлива...незнам!
Незнам дали е моето щастие той, тук и сега! Да ще дам шанс, заради детето ми, не заради себе си и не заради него!
Не искам да обричам всичко на провал преди да е било... Не искам обаче и да излъжа отново сина си и себе си!

На път си да допуснеш голяяяяма грешка..
Дано се осъзнаеш по-навреме..

запазена ма®ка, безкрайно добре те разбирам. Разбирам и противоречивите чуства, които изпитваш.
Не искам да звучи обезкуражаващо, но аз не вярвам във N-тите шансове. Болката и обидата не могат да се
заличат просто така. От това, което прочитам в поста ти оставам с усещането, че тоя човек не се разкайва.
Не съжалява, за това което ти е причинил, не осъзнава колко безотговорно и безчуствено е постъпил.
Поставена си пред много тежък избор и честно да ти кажа никак, ама никак не ти завиждам.
Все пак ти желая да вземеш най-правилното за теб решение и да си убедена в него, защото
ако те гризат непрекъснато съмнения дали си постъпила правилно и търсиш непрестанно знаци за нов провал в
отношенията ви - няма да стигнете много далеч.

нека си позволя като свидетел на две семейни драми да кажа, че нещата ЕДНОСТРАНЧИВО звучат винаги много убедително...ама много....
не може да съдим, без да чуем и мъжа на ЗАпазена марка....
в това съм убедена като свиделет на две мои близки семейства и техните проблеми, осбонео едното семейство и двамата са ми дългогодишни приятели...нещата чути само от дената страна изглеждат по един начин, като чуеш и др - вече картина се извърта на 180 градуса

Запазена марка, няма да те убеждавам в нищо
идеята "заради детето" и на мен не ми харесва ....човек трябав да прави нещо поне малко и за себе си иначе ще се провали...само заради друг не се живее...поне аз така мисля....и когато имаш свобода на волята и възможен избор....
ти си силна и знам едно - АКО НЕ ПОТРЪГНЕ ще си идеш...не оплаквай обаче предваритено нещата - порсто си кажи, че това е шанс, който дължиш на вас и на малкия...а какво ще се получи - БОжа работа

за това какво ще се получи...аз се жених насила
сега съм благодарна, тогава мразех тези, заради които се омъжвах...
не правим планове, но дето се вика съдба/Господ/аллах - отреждат понякога съвсем различно от мислите и чувствата ни....
никога не съм предполагала, че ще бъда толкова щаслива в своето "нещастие" както приемах брака си преди 4г

catnadeen, това което казваш:
е така и не е така. Мъжката и женската гледна точка за една и съща история в повечето случай са толкова
противоречиви, че като слушаш двамата участници в една и съща драма, се чудиш дали разказват за едно и
също нещо. Освен това знам един мъж колко може да изкриви истината, за да я направи угодна и удобна.
Аз давам мнението си на база личен опит и на база поста на запазена марка.
Не съдя никого, просто казвам на момичето да мисли хубаво, щото това иди ми - дойди ми, ела си - ходи си
е убийствено за психиката - и нейната и на детето. А тя не е убедена че го иска, даже май-обратното.
Мъжа и в тази ситуация не ме интересува. 

абе така или иначе е дала шанс
сега да стисне зъби и да почака да види...пък знае ли човек може пък този мъж да се промени...
странно що така отраз поискал да се върне....и що поискал да си тръгне
въобще историята има много неясноти, които и запазена марка не споделя /и правилно - не знае кой чете/
личния ми съвет е да се абстрахира от нашите менния - не можем при толкова много неизвестин в тази история да дадем правилно решение...може и някой и да уцели ама кой ли ще е ....
та - да не ни слуша, а да види какво ще стане...очи да видят, ръка да пипне...
знам само едно - ако не й хареса, скоро ще е тук "щасливо" разведена, но пък ако успее брака й - ние най-много ще се радвама за нея
успех! запази спокойствие, но и не му давай да си разиграва коня...ако не се отнесе с нужното уважение след като и той има винаа за случилото се...знае пътя през вратата!
веднъж си се оправила - винаги ще се справяш и сама...и с него дори ако се наложи!

Така...,
ще ти кажа какво мисля по същество - разбор на чувствата ти не мога и няма да правя..,
но ти наистина трябва да се опиташ да го направиш заради самата себе си!

Та принципното ми становище е ---- ако сърцето ти наистина е изстинало напълно към този човек, само заради детето не си струва.  И какво значи "прибира се в събота"? - това звучи все едно той ти е казал:"реших да се върна".., а ти си отговорила:"ами добре тогава"... Изобщо не виждам участието на твоята личност и твоята човешка воля в това "решение". --------- Извинявай ако съм рязка, ама писанията ти ми се струват дезориентирани и лишени от собствен смисъл, сякаш си в транс, пуснала се по течението и си се оставила то да те носи...
Искам да те поразтърся от тоя унес, затова ще ти кажа следното, пък ти ако искаш ме чуй: Няма нищо по-лошо от това, когато си изправена пред особено важна житейска дилема, да се самозаблуждаваш че уж вземаш някакво решение, пък всъщност да се оставяш на течението да те отведе в някаква посока! Събуди се! Погледни навътре в себе си и си задай въпроса изпитваш ли още чувства към тоя мъж... и се постарай да си отговориш максимално искрено - не каквото ти се иска да е, а това което наистина изпитваш. И ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, то тогава и даването на шанс има смисъл. В тоя случай също ще е добре, доколкото е възможно обективно да прецениш способен ли е твоят човек на промяна /ти най-добре си го познаваш/... и ако действително смяташ че е вероятно той да е преосмислил нещата, просто си длъжна да опиташ отново - при това не само заради детето, но и заради вас двамата.    Ако обаче в теб всичко е претръпнало към него.., лично според мен не си струва да правиш "жертви в името на детето". Да вървиш упорито срещу същността си е най-вредното, което можеш да си причиниш - с времето угнетението в теб само ще расте и ще дойде ден, когато ще плачеш много по-горчиво от сега, защото ще чувстваш че вече не можеш да продължаваш така.., а междувременно детето ще е още отраснало и още повече свикнало с присъствието на баща си около себе си и още по-трудно ще ти е тогава наново да вземеш решение за раздяла... Казвам ти го като човек, който е минал точно по този път.., ама аз поне имах "извинението" когато го прибрах навремето моя бивш, че още изпитвах доста силни чувства към него, но нещата се сринаха в последствие окончателно...

Дългичък се получи поста и мислите ми вероятно не звучат много подредено, но се надявам да извлечеш полезното за себе си от тях! 
Късмет!

Незнам и аз самата как изведнъж реши да си идва! За всичките тези месеци раздяла сме се виждали само в събота за да дам детето и после той да го върне... Говорехме по нашите неща в самото начало няколко пъти изяснихме се той каза, че не искал да живее с мен, да си подам молба, да се консултирам с адвокат... Последно уговорката бе да извърши всичко необходимо с неговия адвокат, аз си казах какви са моите условия, той неговите и просто трябваше само да подпиша и да се пусне молбата.... Вчера дойде и аз мислех, че сигурно ще говори нещо свързано с развода, а той просто ме втрещи! Липсвала съм му, искал да си дойде... И аз питам как така изведнъж, каква е причината и той разбира се, изтъкна единствено това, че съм му липсвала! Питаме дали той ми липсва и бях честна с него, че е било така само в началото, после са били смесени чуства, а сега просто свикнах да съм сама! И при въпроса ми, как е решил да си идва и защо чак сега, какво е правил и чакал тези 5 месеца, той ми заяви, че е решил да си дойде в събота и че  той мен няма да пита какво съм правила за тези месеци,искал да си дадем шанс! И разбира се, както вчера, така и днес просто не мога да разбера какво се е случило за да стигне до тук та да се прибира... Той където говореше, аз с теб няма повече да живея, не те обичам, не ми създаваш домашен конфорт и какво ли не! И сега друго запя! Отговор на това, как така се промени изведнъж едва ли ще получа някога лично от него!
Нямам участие в това решение, просто го приех!
Не само, че съм в транс, просто незнам какво се случва около мен... Всичко някакси минава покрай мен и нито имам силата, нито волята да се опълча срещу това! Ако сгреша! Искам да дам шанс, не защото го обичам, нямам чуства, а просто за да знам, че съм го направила, че съм се опитала! Ако се подредат нещата добре! Ако ли не, поне ще е чиста съвестта ми пред детето ми, пред мен самата до някъде, че съм се опитала да направа нещо, за негово или за общо добро! Върва срещу себе си, знам! Знам, че може да е поредната ми грешка в нашите отношения и че след време едва ли би било по-лесно на детето, ако пак се повтори всичко! Дали ще е по хубаво незнам...надявам се! Надявам се, защото страха ми в момента, че пак може да си направи същите своеволия е много по-малък от това, ако се наложи да мине детето ми отново през всичко!
Знам, че само "заради детето' не си струва да го приема обратно, но пък детето ми е достатъчна причина да се опитам.... Неговото щастие е много важно за мен, той е целия ми свят, всичко, най-близкия ми човек, въздуха, който дишам, силата ми, всичко това за мен е сина ми!Знам, че ще бъде щастлив татко му да си е вкъщи, а аз просто трябва да се справя и с това.....
Просто загубих себе си!
Вчера ме попита, кога ще си сложа отново халката, казах му, че тогава, когато заслужи сигурно ще си е сложа пак... Всякаш тази халка ще промени нещата!
Днес сутринта се надявах, че ще се окаже сън, че не може да ми се случва това, но не е! Страха ми и болката ми сега са много по-голями от преди няколко месеца! Просто незнам.... толкова са объркани мислите ми! Дано поне той знае какво прави!

Не знам защо сте се разделили. Но освен дете имаш и родители. Те какво мислят за връщането на блудния син?
Ако ми се случи аз бих пробвала да си оправим отношенията. Но просто много бързо прощавам на хората, забравям, че са ме обиждали и все се надявам на по-добро. Но бих пробвала само заради нас двамата, не в името на детето. Детето и без баща ще порасне, друг ще си намери. Имам лош пример - роднини след лоша постъпка на мъжа и изнасяне - живеят отново заедно от 1973 г.  само в името на дъщерите. Да не коментирали в у-ще, че са деца на разведени. Е, жената още от тогава изглежда състарена, погледа и е озлобен, влизат в къщи и са като съквартиранти. Била съм много пъти на гости - личи си. Дъщерите пораснаха, чувстваха това винаги и сега просто не уважават майка си. Пред хората - сплотено семейство, грижа един за друг, а в къщи - гледат се равнодушно и водят служебни разговори. Споделяли са с мене, че това не им харесва и положиха усилия да се оженят надалеч, да се виждат рядко.
Има време до събота, помисли си и според мене - пробвайте.

ще се справиш и с това
какво ще стане...не знам
нямам и идея...имам няколко и те са корнно различни една то друга
знам само, че си постъпила правилно - за мен поне...
другото не зависи то теб и ще се определи от двама ви...но ще се иска и малко твое участие....
успех и пиши...като напишеш не става по-леко, но понякога на др ден като прочетеш виждаш по-ясно нещата за себе си...

Много добре те разбирам..загубих 7 години заради същите  разсъждения..
Въпреки всичко, което направих и изтърпях - не се получи..
И какво като съвестта ми е чиста?? Кой точно оценява това?
На 7-годишно  е доста по-трудно да обясниш  защо обръщаш света му наопаки, отколкото на едно бебе или 2-4-5 годишно..
Дано ти не сбъркаш..Успех!

Добре, ок, решил да се върне, хубаво. Ама защо чак в събота? Защо не веднага? В друг град ли е? Това от понеделник си е почти цяла седмица?    Ей това не разбирам. Звучи ми като, "абе ще си дойда, ама първо тука още нещо да си довърша дето съм го подхванал"... И друго ми направи лошо впечатление: "той мен няма да пита какво съм правила за тези месеци". Защо? Защото ако те пита ти би имала правото да му зададеш същшия въпрос. Моето мнение е, че това трябва да се разнищи - кой квото правил да се изясни СЕГА, за да няма после - чух това, разбрах онова, ти защо не си ми казал, пъка аз...
Дано ви се получи, стискам палци. И дано ти си щастлива, щото само голямата любов към сина ти няма да ти е достатъчна
ако другия човек не ти дава нищо. 

Пожелавам им щастие!

Въпреки че някои неща ме смутиха - що не си сложиш халката, видиш ли колко съм благороден - няма да те питам какво си правила тези пет месеца. Как така става, че доскоро не е искал да те види, а сега изведнъж да се връща ...

Не съм привърженик на игричките от рода "Иди си - ела си".

Gercho и аз си задодох същите въпроси! Питах и него, както се сещаш, отговор не получих! Живее на 10 км от вкъщи!
Когато му казах, че аз няма от какво да се претеснявам, защото съвестта ми е чиста и че докато нямам нещо черно на бяло и не приключат взаимоотношенията ни не бих си позволила да търся нова връзка. Той пък излезна благородник, каза, че дори и да съм имала нещо, нямало значение за него, все пак нали сме били разделени! Иска явно неговата съвест да успокои! Незнам!
Питам го "Какво стана гаджето, с гаджето ли нещо се скара, мама ли те нервира или си отпочина от нас?", а той с не, та не, просто съм му липсвала и с това изчерпва всичко, всякаш е достатъчно! Добре, че не ми каза, че е разбрал, че ме обича, че тогава вече трябваше да си тресна от някъде главата, щеше да е нагло много! И така, чакам съботата и сърцето ми се е свило....
Даже ми каза, понеже, аз за да излезна от нелофката ситуация в която изпаднах, казвам е добре, че си ми дал до събота време, та да мога да посъбера нещата на любовника и той чак ми вика "е, ти гледай пък да си довела някой вкъщи при детето и тогава вече ще видиш!". И на въпроса ми, защо мисли, че бих могла да направа такова нещо, все пак все още ми е останало нещо в главата и дали пък да не съди за мен по собствените си постъпки той просто сменя темата и обръща нещата, само и само камъните да не са в неговата градина!
Вече съм сигурна, че когато си тръгна нещата с майка му са били просто добре дошли за него, а съществената причина е била просто друга жена! Имах съмнения някакви, но сега се обеждавам, че сигурно съм била права! Походил е господина, надивял се и явно не са му се получили нещата и сега айде обратно.... Разбира се, пак не мога да съм 100% сигурна в това и да го опрекна, но за да си връзва така гащите още от сега, явно не е защото чак пък толкова съм взела, че съм му долипсвала или пък нещо друго! Знам ли вече и аз! Всичко ми е някаква шега и не мога да повярвам все още, че това ми се случва!

Миличка, наистина си в много трудна ситуация. И повярвай ми, много добре те разбирам.
Пак ти повтарям, нека само да не ставам досадна, но разчопли всичко, не оставяй нещата да се размият във времето,
изискай си точни и ясни отговори на въпросите които те измъчват. Иначе ще си отровиш душата.
Освен това изисквай за в бъдеще честни и коректни отношения, не любов! Честност! Щото живот в съмнения и подозрения
си е мъка...

Запазена марка,странен човек е съпругът ти.Хем се изнася от домът ви ,хем при срещите ви ти казва,че не желае да има нищо общо с теб ,и че не те обича,хем в момента му липсваш!На мен по ми прилича на прилъстен и изоставен.И аз съм на мнение ,че си длъжна да опиташ,но не и да продължаваш,да търпиш прищявките му(днес ми липсваш,утре не).Постави си твоите изисквания относно съжителството ви и грижите за детето и дано намерите верния път .

И на мен.
И няма гаранция, че няма да се случи отново. Аз бих се занаитила да го прибера... за известно време. Ако видя, че наистина се е разкаял и има желание да се съберем (но не просто заради детето!), тогава ще отстъпя (но само ако действително и аз го искам).

всички знаем какво си мисли запазена марка
всички си го мислим
за мен е излишно в петък вечерта да я тормозим с нашите подозрения - тя вече се е съгласила да го приеме
едно й казвам - ако той не я УБЕДИ че си стурва...тя знае какво да прави

Така...
Момичета, вече незнам какво да направа! Или аз не съм нормална или вече незнам какво се случва!
Подходих към цялата ситуация много негативно, но въпреки това, заради детето преглътнах някакси нещата и просто се нагодих за всичко, което престои....
Днес скъпият ми съпруг ми звъни и заявява, че решил, че не утре, а другата неделя щял да си дойде!!!  И аз, просто тотално вече изтрещях и го питам "Ама, ти подограваш ли се с мен? Последно какво ще правиш?" И той ми заявява, че вуйчо му не бил добре и го чакали всеки момент и затова нямало да си дойде! И аз нищо не казах, незнам какво да кажа, то в крайна сметка вуйчо му и в понеделник също не беше добре... Все пак той го е знаел това! И след което обаче ми казва "Утре, кога да дойда да взема детето?". Е, вече не е нормално това! Значи няма как да си дойде, че вуйчото всеки момент може да почине, но детето може да заведе там... Ок, ама ако почине докато сина ми е там, какво прави тогава той! Аз ли нещо съм в грешка незнам, в мен ли нещо куца... Сега другата неделя щял да си идва.... Да, обаче вече незнам дали в неделя ще има кой да му отвори вратата! Бясна съм на себе си, на собствената си глупост, че пак му гласувах някакво доверие и той пак се възползва от  това! Не мога да го издържам!
Незнам дали има някакъв смисъл вече, та дори и заради малкия!?

запазена ма®ка, предварително се извинявам за това което ще кажа, но!!!
тоя човек си прави гавра с теб, не те зачита за 5 стотинки и въобще не му пука как
се чустваш и какво мислиш. Аз тълкувам ситуацията така:той изчаква нещо, някаква развръзка и в зависимост
от това накъде ще тръгнат нещата, ще прецени дали да се върне, просто си дава време. Да, обаче
ако съм права има вероятност другата неделя той отново да намери повод да не се прибере. И
ти ще останеш с пръст в устата и с големи, но напразни надежди и очаквания.
Мисли добре момиче, струва ли си да загубиш още години от живота си,
заради това нищожество. Аз бих ти казала, че дори и заради детето няма смисъл.
Млада си, дано намериш сили да започнеш начисто с някой друг. 

това вече е повече то колкото без да съм в твоето положение разбирам...и дано не ми се налага да разбирам
аз лично бих отсвирила...само е трудно да се измисли деликатно...ма май е все тая как ще стане ако решиш да го отсвириш...
обаче сега както мисля - аз бих му заявила, че или си идва в неделя или чао...щом не може в събота - ок, обаче в неделя вечер или с куфарите доа или когато и да дойде - ще спи пред вратата
това наистина е неприлично поведение в ситуацията в която сте...да бе друго - ок, да не бе знаел, че вуйчо му е зле...а това вече е непростимо безумие
успех, нямам сили да те посъветвам кавото и да е защото твърде много неща /или всъщност нищо, но не знаем/ зависи то теб....

Аз така или инече не исках да си идва или поне не бях сигурна дали отново мога да живея с него! Сега пък неделя... Не е нормално това! Още в понеделник ми каза за вуйчо ми, всичко това, което днес извади като оправдание да не си идва утре! Не му вярвам! А и още по гадно ми е да ползва това нещо, като оправдание... В крайна сметка, защо не си дойде още във вторник, пък чакаше събота, сега неделя! Еми грубо звучи, ама ако вуйчо му не почине до неделя, какво тогава....
Проблема е друг! Според мен просто е искал да ме изпробва, да види дали вратата все още му е отворена! Е, да, ама тя е отворена само заради сина ми, а не заради нещо друго! Или пък понеже в събота (миналата) излизах (крайно време беше да се разнообраза от 5 месеца) и той взе, че се претесни, че ще взема да го ударя на живот или пък да си хвана някой... Понеже имаше някакви намеци за това, държах да е наясно, че не бих започнала връзка докато не се реши семейното ми положение! Знам ли вече и аз каква е истинската причина за всичко това! Всякакви варианти мога да измисла, но да търся под вола теле, няма смисъл. Жалкото е, че се гаври с мен и с положението ни!
Това  е подигравка не само с мен, а и с детето му! Казах му и на него, няма да допусна да ме прави на маймуна, не съм се намерила на улицата, че да ме подмята като парцал и да си прави каквото реши, според това, какво му се е прищяло на него!
Дори и не съм молила да си идва, сам го реши, дори не пита искам ли, а сега..... Лъже себе си вече, на мен не ми пука! Стъпка всичко! Едва ли някога ще може да върне доверието ми към него, уважението ми и всичко останало! Просто стъпих на земята вече! Ще проведа утре един последен разговор с него, но вече ми е пре достатъчно всичко и просто да запазиме някакви нормални отночения заради детето и да си продължава по пътя! Аз съм луда, че дори си помислих, че дори повярвах, че наистина ще вземе да си дойде....  Няма да подложа на това детето си и себе си! Едва ли ще може да събере отново частите на вече всичко разрушено...Незнам вече какво да направя!

ти направи достатъчно отстъпки
сега направи това което искаш - ако не го желаеш - просто го разкарай
ако имаш съмнения...така и така си дала шанс - поне извърви пътя до края...там ще решиш
просто направи това, което ти идва то вътре...защото дълга си изпълни, сега вече е ред даа послушаш сърцето си
само пак ще кажа - ако имаш и най-малкото съмнение дали да му дадеш шанса - може би му го дай - тъй да се каже вече би отбой заради детето, поне използвай ситуацията...щото ако после решиш да даваш шанс ще се чувстваж още по-предадена и....
успех, с теб сме и ще се надяваме за най-доброто за теб - каквото и да е то!

Ами ако, вуйчото умре - дали ще чака да минат 40 дни? Или ще цъфне с траурна лентичка и ще кара бавно и тъжно? Знам, че звуча гадно, но това е живота.
Според мене това са типични отношения за Драгалевци и Симеоново/имам рода там/ - постоянни клюки кой, къде, с кого, някой видял, друг без да иска казал, трети раздухал клюката.  Имаше период преди  4 год. опитаха се да ме накарат да им играя  играта . Да, ама не както казваха. И апартамента и детето са мои.
Поне аз бих си замълчала, не бих го канила повече. Ако иска да види детето- да го заведе в парк, сладарница. Събота и неделя времето ще е хубаво. Да не го води в дома си, все пак вуйчо е болен...
А говорила ли си със семейстовото си, те какво мислят по въпроса? Все пак това са най-близките хора за детето и тебе, мнението им не е опредеящо, но е важно. Ако реши да пази траур дълго време - нали детето ще трябва да живее с тебе и родителите ти.

Извинявай,но как мислите да живеете заедно,като ти не го понасяш?Като съквартиранти?Ще се разминавате или непрекъснато ще си натяквате грешките?Едно е сигурно и то ,е че си объркана и то тотално.Досега имам усещането ,че той ти диктува живота (идвам си,не си идавм),крайно време е ти да поставиш правила,или си идваш в неделя ,или не идвай въобще.Той само те разиграва и ти къса нервите,а това е още преди да си дойде,а после?Мила ,пожелавам ти успех,но не ползвай детето си за оправдание,че допускаш всичко това заради него.Аз самата съм дете на разведени родители,преживчх и двата развода на майка ми,и никога не съм я упрекнала за това.

запазена ма®ка  ,аз не знам добре твоята история-не много често чета насам историите(и тайно се надявам да са намалели,но уви...),но от постингите виждам,че се каниш да дадеш втори шанс на съпруга си само в името на детето,да е щастливо то.Все едно ти се принасяш в някаква жертва,без да има какво да се спасява,щото няма нищо останало;без изгледи за общо щастливо бъдеще,защото няма с кого...Много тъжно ми стана,няма да има кой да оцени саможертвата ти,нито огромния компромис.
  Само искам да те питам-наистина ли мислиш,че детето ще е щастливо,когато мама страда?Когато тя не се усмихва и не пее,как то ще се научи само да прави тези неща?Наистина ,трудно е без таткото(нашия ни остави ,когато сина ни беше на 3г.,а пак се извинявам,че не знам колко е голямо твоето момче),но той вече веднъж си е тръгнал,малчо се приспособил,но с такива ярки примери(за неясните желания на конкретния господин)как би му се отразила една повторна история?
  Не съм против втория шанс,но не бързай-помисли дали този човек(не ти,не детето) заслужава това,след като си е тръгнал и е изоставил задълженията си;дали не  е само театър за повдигане на собственото его?Дано не съм права.......

запазена ма®ка, как си, прибра ли се в къщи блудния син?

Не ми трябва да чета останалото... Ако наистина се чувстваш така, не го приемай обратно. Ти не си спокойна от това решение и несигурността ти ще се превърне в разочарование... И пак наново... Нека не съм лош пророк, но аз също давах шансове и после си блъсках главата. Помисли си мнооого хубаво какъв компромис със себе си правиш.
 

Днес беше рождения ден на сина ми. Той разбира се присъства, държа се нормално, все едно нищо не се е случило... Незнам, преиграва малко! Бях поканила братовчедка му със семейството и, майка му, но никой  от тях не дойде! Не че се впечетлих особено от постъпката им, но можеха да уважат сина ми, негов бе празника все пак! Все тая, дори и не съм очаквала повече! Гузен не гонен бяга!
Не сме говорили особено много с него или поне не изяснихме докрай нещата, той винаги бяха от това!От това, което си  казахме си извадих някой изводи, според мен просто предложението му в понеделник е било някакво моментно желание, а не защото наистина го чувства така! Пак се почуствах излъгана, разочаровна, дори и без да очаквам каквото и да е от него! Незнае какво иска, това е истината! Не си е дал сметка за нищо, сам си го каза! Просто няма как да спечели доверието ми отново! Дори след всичко, сега и това, за мен вече изхода е ясен! Дадох шанс, а той го пропиля дори и без да се е възползвал от него! Сам потърси нещо, а после пак подви опашка! Не мога да отрека, че наистина видях, че му е болно от това че детето се разкъсва, когато сме заедно тримата, но той никога не би си дал сметка, защо всъщност е така! Много по-лесно му е да обвини, без да потърси грешките и в себе си. Аз признах грешките си не само пред себе си, а и пред него... Той просто мълча и каза, аз не съм мислил за това! Е, щом не е мислел, значи не е от значение дали ще сме заедно или не! Яд ме е на него, че отново прави нещо без дори и да помисли преди това, какви ще са последтвията! Незнам, за мен мъжката дума, трябва да тежи, а неговата дори не значи нищо!

След това, което разказваш, ти трябва да си му благодарна. Той просто те е улеснил в избора ти. Щом не знае какво иска и те разиграва с "иди ми-дойди ми", да стои далеч от теб и да не ти обърква мислите повече.

ПП Да ти е живо и здраво детенцето! Много да те радва, да расте силно и разумно! Дано оттук нататък само щастие и усмивки да има пред вас!

ППП Моето дете също е везничка и от мен да знаеш - в тях има вродено чувство за справедливост, което си е безценно качество само по себе си

Миличка, виждам че и сама си стигнала до единственото разумно, макар и горчиво решение... И разумността му е заключена дори само в тия две твои изречения, които съм цитирала - очевидно този човек изобщо не е наясно със себе си и постъпките и изявленията относно намеренията му са плод на отделни импулси, а не на размисъл. Щом раздялата ви не е била в състояние да го тласне към наистина сериозна преоценка на отношенията ви и преподреждане на приоритетите в живота му, не виждам какъв друг по-сериозен тласък би могъл да получи...
Така че, режи и хвърляй овреме - иначе по-нататък ще ти става само по-трудно!..
Да ти е жив и здрав малкият рожденник! /на патерица/   Пожелавам ви много радостни мигове двамата заедно.., но за целта първо трябва да възвърнеш равновесието в собствения си живот - тогава и той ще расте спокойно и щастливо дете.

Честит ти рожденик със закъснение!

Относно несигурния настоящо-бивш съпруг- бягай надалеч и се радвай, че си се отървала толкова леко и си спасила детето от разочарованието и болката от поведението на татко му.

хей ак сте
явно нямаш новини щом не пишеш но все пак...дано се справите достойно - независимо какво решите да правите един с друг

Не съм писала, защото няма нищо ново или поне нищо неочаквано!
Пак не се прибра, но този път и никой не го е чакал!
Вуйчо му почина в четвъртък и в събота беше погребението, а след това той замина във Варна командировка и дори и не сме се чували. Всъщност не сме се виждали от рождения ден на детето!
Незнам какво се случва с него! От кога се ходи командировка събота и неделя, а и той работи с банки, коя банка работи през тези дни! Нещо пак ме пързаля, но вече не си го слагам на сърце, защото няма смисъл да се товаря с излишни неща!

Със закъснения, но все пак, никога не е късно, да благодариш на някого! Та момичета: БЛАГОДАРЯ Ви за вниманието и пожеланията към сина ми! Да ви се връщат! 

радва ме всеки твой пост ...издава воля и решеност да сесправиш...вярвам ще се оправиш и ще забравиш...а той...той ще си плаща
докато имаш нужда ще сме тук за теб...за малко потупване по рамото или нещо др ако е нужно
успех

Подкрепям Catnadeen. За това сме се събрали тук - да се утешаваме, да споделяме, да се подкрепяме. Пък защо не и да се радваме заедно на хубавите неща, които ни се случват!

Много благодаря на всички ви, че ви има, защото (без да преувеличавам) вие сте били най близките ми хора в най-тежкия ми момент!!! Благодаря Ви от сърце!!! Дай Боже повече да споделяме и да се радваме на хубавите неща, които ни се случват! Дано да са все повече и повече тези моменти, за всяка една от нас! 

Без да чета темата, директно на въпроса.

И аз искам остров. Ама .... нЕма. 

Все едно чета за себе си, обаче в моя случай аз го изгоних преди година и половина, първите месеци и аз щях да простя, ако видех промяна, но сега вече не. Знам че съм силна и че мога и сама, чувствам се много по-добре без него и се ядосвам всеки път като го видя. Делото ни е насрочено на 30.10, а той нзи ден разбрал (незнам как), че имам връзка с друг мъж, и аз станах лошата, защо...защото се опитвам да намеря щастието другаде, не съм оставила детето ни, а той какво прави за него - почти нищо, че той сам ли си е седял през цялото време, а и преди това като го нямаше по цели нощти системно, да ама много е лесно друг да е виновен, той ме бил чакал да се съберем, а аз съм имала друг, ужас, абе къде ме чакаш, та делото е на 30 и аз никога не съм давала и най-малка надежда да се събираме. Та много добре знам за какво става въпрос, но аз шанс не бих дала, не и само заради детето, защото децата за съжаление са най-неблагодарни, защото родителите всичко прощават. Млади сме и имаме право на наше щастие, децата ни, да са живи и здрави, ще пораснат, а ние какво, ще си пропилеем живота, а не.  от мен, бъди силна и не се предавай, пък каквото сабя покаже.
Лека вечер

Ей, Силве, ако можех да те прегърна за думите ти, щях да го направя ! Толкова много пъти съм спорила с разни хора, че не трябва да се погребваме живи заради децата си! Че имаме и ние право на живот и щастие, че нашият свят не се изчерпва само с грижата към тях! И че тези ми разсъждения въобще не ме правят лош родител, а тъкмо напротив - показвам на детето си, че трябва да е силно и да има право да отстоява своето, независимо от трудностите!     

И аз съм си мислила много пъти така и дори не веднъж съм казвала на приятелка, която е в подобно ситуация, че е луда да се заробва, заради детето и колко по-леко ще бъде и на тримата им, ако се разделат, а не прават този компромис, заради дъщеря им.... И все такива неща в този ред на мисли, но когато ми дойде на мен до главата, обежденията ми и принципите ми, някакси потънаха някъде и обичта ми към сина ми взе връх над всичко останало! И аз незнам!
От няколко дни детето само плаче и казва "искам тати тука при мен седи, да гледа Краси"... Ей такива думи и изблици на тъга в детето ми ме побъркват и ме карат да се чуствам полувин човек! Разкъсвам се между разума си и това кое е правилно и между това, че сина ми страда ужасно и ме кара да се чуствам виновна, че дори и на полувина и аз имам вина за това му състояние! А най-ужасното е, че не мога да му помогна! Много е чуствителен знам и си мислех, че този период ще отмине, но той се завръща и то със страшна сила!
След 2 дни рев се обадих на баща му и му казах, да дойде да го вземе, за да се успокои малко, а той ми каза, да съм го била извела малко навън! Еми ако можех да го накарам сигурно щях да го направа, но сина ми не искаше да излезне и се бе вкопчил в дивана. Полудях, дори не си направи труда да звънне след някой друг час да пита успокоил ли се е, какво е станало! А предишния ден идва да го вземе, но сина ми абсолютно отказа да излезне навън, пък да тръгне с него абсурд. Искаше да стоят двамата вкъщи.
Та емоцийте ми дойдоха повече, огорчението, че не си мръдна пръстта да ми помогне, а после пак ще каже, ама защо не ми каза, че еди какво си... То е лесно така! Та обадих му се и му казах, че искам до края на седмицата да се консултира с адвокат и искам някакъв резултат и че докато не се реши проблема, няма да вижда детето! Сега сутринта ми звъни да ме пита дали съм го завела на градина и дали бил ревал! И пак все едно нищо... Незнам просто вече как да процедирам с този човек! И аз в емоцийте си понякога съм безумно крайна, но нито с добро, нито с лошо, той все си прави каквото пожелае. Лесно е, да си баща веднъж седмично и все друг да е лошия и да чупиш стойки, защо съм му креснала, защо еди какво си.... И аз ако го виждам само в събота и цяла седмица ми е спокойно и не мисла, за хиляди неща ще съм най-прекрасния родител на света!

Ако кажеш на детето истината? Че тати няма време за него? И спри да полудяваш! Старай се да не избухваш, дори кагато имаш повод за това - заради детето. Може да направиш друго - като говориш с БНД нека детето да е до теб, остави телефона на високоговорител (без той да знае естествено) и го предизвикай при следваща една такава ситуация да откаже да вземе детето. Ако то чуе всичко от неговата уста може много да си улесниш задачата. Може да е подло, но понякога е за добро.

Той е малък, на 3 години е, няма как да разбере, че татко му не може или пък че не иска да дойде! На мен самата ми е много сложно да му обясна ситуацията, защото каквото и да кажа, той казва, че иска татко му да спи при него и мама! Аз гледам напрекъснато да му казвам, колко много го обичаме с баща му и че тати живее в друга къща, но той си знае, че иска тати да живее в неговата къща, в неговата стая... Той се обърка съвсем, ние с баща му не се виждахме освен да си предадем детето и когато той реши да се връща вкъщи и времето прекрана заедно 3-мата явно го обърка и той реши, че все пак може да се върне, знам ли?

Нищо, че е на 3, не е много малък, за да няма спомени. Не изключвай ефекта от това, което ти казах. Още повече твоето колебание отначало не ти е било в услуга, а тъкмо обратното. Дай на детето да разбере (с по-твърд тон, ако трябва), че положението ще бъде такова и после го остави. То ще свикне, ще видиш. Създай му уют и спокойствие и няма да имаш проблем. Просто трябва време да мине и всичко ще си дойде на местото. Знам, че ти се къса сърцето като го слушаш как плаче, но не трябва да се притесняваш излишно - все пак и за двамата е период на адаптция.