Куче vs Бебе = ?

няма куче, което да не пуска косми.
аз имах пинчер и пак успяваше да окосмява всичко 

по повод питането ти не мога да взема отношение.
за мен не съществува vs.

ако можех - и куче и бебе 
предполагам от хигиеничка гледна точка е добре да си вземете куче когато детето е на 3 -4 , т.е. не пълзи и разбира като му се обяснява...

все пак вие още нямате животинка, ако имахте - то все някакси щеше да се справиш и с куче и с бебе....

Много теми има.
Аз не знам за куче, което косми да не пуска.
Изгледах дъщеря си до 3-тата и година с куче, кучето беше на 6 месеца като се роди тя /две бебета ми бяха / - никакви проблеми не съм имала и съм "ЗА" с двете ръце, ако човек има възможност и сили да гледа животно.
Сега продължаваме с котката и ... така.
За детето е голяма радост, за теб ще е малко зор  

Аз пък по принцип съм против.  Косми, лиги и все пак си е животно - като падне беберона на бебето и кучето го помисли за играчка какво правим?! Преди година мислехме с мъжа ми да си вземем котка (той умира за животинки, макар сега да имаме само рибки), казах му, че ще вземем, но решим ли да имаме дете я махам! В интерес на истината незнам дали щеше сърце да ми даде да я дам на друг, аз също не съм безсърдечна, но детето е много по-важно. Сега съм му купила едно плюшено кученце (булдоче) от ИКЕА и съм го предупредила, че това му е кучето в близките години. Той сам признава, че не е добре куче и бебе, виж като порасне бебето и започне да разбира грижата към животните ще го възпита като по-отговорно дете.

Един от множеството доводи и на моя приятел да не си вземем животинче беше този с "ами някой ден бебе и куче...", но искам да ти кажа, че майка ми е отгледала и мен и брат ми с куче и всичко си ни е наред   

Поредната тема, дано не стане бой.
При нас формулата куче + бебе  работи успешно 9 години.
Първо си взехме кучето и то беше първото ни дете. Дори твърдя, че ни научи да се грижим за друго живо същество по някакъв начин, без разбира се да го сравнявам с дете.
После дойде бебето, но ние никога не сме си мисли "какво ще стане като имаме бебе". Знаехме, че ще си ги гледаме и двете.
Кучето е голяма отговорност за 10-15 години и ако не сте съгласни с това по-добре да не си взимате.   
Има малки породи, които принципно се гледат по-лесно (виж аватара ми), но пак си искат грижи. Трябва да мислите и какво ще го правите, когато сте на почивка. Кучето се извежда минимум два пъти на ден и няма студено е, снощи си легнах късно и т.н. Освен това кучето не обича много да седи само, нужни са му хора.
Преценете си добре желанията и силите.

Категорично не. Кучката на баща ми е една шепа животно и ръси косми като планинска мечка Обичам кучета, но синът си обичам повече.

Топчо, взимай догито. Като дойде бебето ще му мислиш 

                  Интересен въпрос! Който не е гледал куче просто не може да си представи,че бебето се гледа далеч по-лесно. При нас обаче куче + бебе си работи от пет години и беше 4 кучета + едно бебе,сега стана 1 куче и четири бебета.За съжаление домашните ни любимци бяха по-старички и вече ги няма. Сега кучето е съвсем "новичко" и само като му замирише на бебе и се крие в дън земя. Никога не ни се е случвало кучето да помирише даже на бебето играчка или някаква друга вещ.Имаме огромна тераса и сега ще я разделим на две,за да организираме на кучето спокойно кътче.Малките го тероризират по всевъзможни начини и ми е жал за животинката.Делим пространството и никой не ходи в чуждото. Кученцето не може да понесе "ласките" и радостта на малчуганите и за това въвеждаме "драконовски" мерки срещу малките разбойници.

Аз съм против. Едни познати имат бебе и малко куче. У тях мирише ужасноооооооо.

аз да ти кажа гласувам с две ръце и два крака за - ние също си взехме преди една година малко куче (за тренировка) и то сега ни е като дете. Днес даже става на една годинка и празнувахме. Изобщо не мерише ако се грижиш както трябва (но от теб зависи колко време искаш да вложиш в "обучението"). Нашето куче се изживява като котка вече и може да си седи само с дни (за сега рекорда е три дни с включен телевизор и само с една унищожена плюшена играчка, която и без туй си е негова; що се отнася до тоалетната както казах изживява се като котка и си има нещо като котешка тоалетна но за кучета, която не мерише но трябва да се сменя на всеки 5 дни - ние я ползваме само ако трябва да пътуваме без кучето).  Нямам вяра на други да ми гледат кучето да си кажа честно. Исках също само да кажа че има много породи кучета, който не пускат козина; има кучета с косми които се считат като "човешки", които не причиняват алергии например и не са опасни за деца; те не пускат много "коса" също (почти минимално). Пример за такива породи: Френски Пудел и Йоркширски териер. Йоркитата са супер сладки и умни - препоръчвам ти я. Ние си взехме Померанче (родителите са регистрирани шампиони на породата);Помераните за мен са едни от най-умните дребни породи, но имат козина а не просто "коса". Но за сметка на това си я сменят само в началото на пролетта и есента и това е - за една седмица сме готови с космите.

Моля ви се хора да не ме нападате заради любовта ми към кучетата, просто изказвам мнение по темата и се опитвам да помогна.

                        Пропуснах да кажа,че нашето куче е шелти/мини коли,ако мога така да го нарека/ и въпреки,че е като топка космат до сега не съм намерила и един косъм из къщата.Също сменя козината си пролет и есен.Пролетта когато зимната козина пада трябва да се реши защото в противен случай тя се заплита в другата и става като кече, но не пада.Решиш и прибираш.Проблем за около 1-2 седмици.Ние винаги сме гледали кучета и никога не е мирисало на куче в къщата.Просто си трябват грижи и те са.....доста повече от тези за едно дете. Детето пораства и почва да си казва какво и как,а кучето си е една постоянна трудоемка грижа. Което не значи ,че не могат да се гледат и двете.Въпрос на личен избор.

Ние пък си имаме куче,което почти не се скубе ....Йоркшeрите са edni ot кучетата ,които най малко се скубят(вземете си такова ).Естествено обаче е,че трябва да го вчесваш 1-2 пъти през деня .Взехме си я ,защото имах проблеми със забремняването,и си казах ,ами поне куче да имам...и същия месец ,в който сме я взели съм забременяла ...после дойде и другата беба ..Та сме си с 3 принцески(едната е от косматите ).Наистина си изсиква доста грижи ,но и за децата е мн хубаво-най вече да си играждат имунитет .Като родих каката(тук няколко дена след раждането идва акушерка в къщи,защото в болницата,най много 1 вечер да преспиш )доиде жената от крамзорга и първото нещо което направи,бе да качи кучето при бебето да е оближе. ...така че айде стига с това,че децата са ви по мили от кучетата(от тази гледна точка)Ако кучето се ваксинира,подържа ...всичко ще е ок.

Този въпрос никога не стоял пред мен - несъвместими са просто.
Имахме куче и го махнахме.Кучето беше на мъжа ми и го имаше 12 год. - дядо пинчер 
Е, раздели се с него.Няма да ти разправям колко време не можехме да изчистим космите.Накрая сменихме всичко в хола.
А и миризмата  Кой каквото да разправя, винаги като отида в къща с куче се усеща.Колкото и да се къпе.
Ако имаме къща с двор - на двора да бих взела, иначе не!

При нас варианата беше две кучета и бебе и дори не ни е минавала мисълта да ги махаме. Сега вече е едно, другото почина   .Дъщерята спеше с питбула в леглото до нея чак до раждането.Кофти е само,че децата свикват с тях и внука вече два месеца продължава да търси починалото кученце и все пита кога ще  се върне.

А от това изказване направо лъха злоба. Да накараш някой, който си обича кучето да се раздели с него, не ми го побира акъла. Сега щастлива ли си, а той?

Няма куче, което да не пуска косми. Но съвместяването на куче и бебе работи при изключително много хора. Аз лично не виждам никакъв проблем да се гледат на едно място. При редовно ваксиниране и обезпаразитяване кучето си е един перфектен член на семейството.

Това е уникално изказване! Какво значи несъвместими са? Кучето е бозайник, доста близко по разум до малко дете и бих казала възпитаването и отглеждането на малко дете и куче са доста подобни (моя опит с бебе  куче преди 16 години  и с моето бебе преди 2 е удивително еднакъв). А подобни мухльовци като мъжа ти, позволили да се махне куче, което 12 години е било член на семейството са ми просто отвратителни. Определено не е имало каквито и да било освен хипотетични опасности, съпровождащи съвместното им съществуване. Но на теория и блока може да падне, а и хиляди други неща.
Единственото, което ми пречи да си взема ново куче (моето почина миналата година на 16 години) е, че апартамента ни е две стаи и няма място. Ако се преместим в малко по-голям веднага ще си взема. Дъщеря ми обожава кучета, котки и други животни. Радвам се, че съм успяла да я науча така.

Мислех , че ще има много отрицателни отговори, а то обратното Това може само да ме радва. 
Кучето което сме си харесали е дребно / според мен има значение / и наистина мисля , че ако му се поддържа добра хигиена няма да има миризми.

Много кофти звучи това.. Предполагам , че "дядо пинчер" не ти е бил много любим 


Момичета, ето това е мъничето за което се води спора вкъщи 

Цък

Тополинка, избрали сте си такова сладуресто кутре.  Ако бях на твое място, бих го взела.

Имали сме много кучета, имам много приятели с кучета, не ми е правило впечатление да е мръсно или миризливо.

Пожелавам ти и куче, и  дете! 

Не ме питай как търпя да не го взема 

И аз имам приятелка с куче в която изобщо не се усеща каквато и да било миризма..

А относно пожеланието ти - благодаря ти от сърце 

   Аз не съм имала куче, но имам котка преди да се роди баткото. Още си я имам.    Има косми навсякъде, но отдавна не им обръщаме внимание. Не се доближава до децата, внимава и те да не се доближават до нея.  Но с куче е по-различно, според мен. Кучето излиза навън, а когато бебето лази и лапа де каквото му попадне... Иначе имам приятели с куче и бебе-живи и здрави са си и двете.
   Но кучето иска много грижи! Кой беше писал,че тези, които нямат куче , не знаят ,че се гледа по-трудно от бебето. Е, аз нямам ,но съм абсолютно на това мнение!  Баща ми има огромно хъски. Голяма радост и голяма игра е с него, но по 2-3 часа разходки всеки ден, особено в снега! Лятото , като им бяхме на гости и бебето лазеше, го дадоха на брат ми. Много косми, нищо ,че се реше постоянно, но пък то е огромно куче, с дълга козина. По-малките едва ли ще правят проблем.

сигурно е от бебето 

И аз и жена ми сме отгледани с животни,живи и здрави сме,когато взимахме решение да купим котарак обсъдихме въпроса с това,че рано или късно ще имаме дете-и двамата бяхме на мнение,че няма нищо по-хубаво от това едно дете да израсте с домашен любимец.Грижите са много,а за космите има решение-ролка която ги залепва,чистят се моментално и бързо без да тежи-продава се в Пикадили.Миризмите са напълно контролируеми и отново зависят от човека и старанието му за подържане на чистота.
Не смятам,че възпитанието в непоносимост,погнуса и омраза към животни е велико човешко постижение в полза  на едно дете.

Проблем няма. Но има хора, които не обичат животни. Това е.

Тополинка, имам ротвайлерче на 2 и половина години и бебе на 11 месеца. Да не се заричам, но никога не бих махнала кучето. Мога да ти кажа 100 хиляди причини да си вземеш сладкото пале, но ще ти изреда и някои неудобства, а ти мнооого добре си прецени. Зор голям ти казвам е с космите. Чисти се със стирката на всеки час, а когато песа се разфихри за да забавлява детето, пуловер мога да оплета от събраните косми  По принцип съм разделила всекидневната на две с цел разделение на местообитанията, но малката му хвана цаката и при секунда невнимание се е докопала до кучето, следва скубане от нейна страна и облизване от негова, или тя хваща негова играчка от едната страна, а той от другата и се дърпат  После правим основно почистване на бебето, понякога придружено с преобличане и така.
Космите сами по себе си са опасни ако детето поглъща повече от тях - по тях е кучешката тения и цялата външна мръсотия. Алергиите идват от пърхута, а него го имат всички кучета. Той всъщност е микроскопични епителни (кожни) клетки. Ако детето ти има алергия ще я отключи независимо от това дали имате куче. Научно е доказано, че деца отглеждани с животни имат в пъти по-малко шанс да отключат алергия (има страхотна статия в Нешънъл Джиографик от 2006 г.).
Ще трябва да създадеш строги хигиенни навици у детето, пипа кучето => веднага след това си мие ръцете. Така правя и аз, никога не пипам кучето без после да си измия ръцете (по сто пъти на ден  ).
Всичко друго е свинщина и безотговорно поведение.
Не може да пипаш кучето, без да се измиеш; не може кучето да оближе детето без да го измиеш веднага; не може кучето да има допир с играчките на детето, без да се измият след това....
Един куп неща с които ще трябва да се съобразиш в ежедневието си. Ако си готова на всичко това, взимай сладура и на добър час. А ако мъжа ти все още се колебае, пусни едно съобщение на лични и на драго сърце ще се срещнем някъде с вас, за да ми каже мъжа ти дали е виждал такава обич, каквато е на дъщеря ми към кучето. Тя се тресе цялата от превъзбуда и крещи от радост когато песа благоволи да й обърне внимание, а то кучето просто е преценило, че не винаги му е приятно някой да се опитва да му изтръгне езика  Иначе най-новия им номер е тя да се захваща за долната му челюст (пръстите й са в устата му), той се изправя и детето се набира на челюста му за да се изправи и тя.   

Та тя е един малък цирков актьор 
Благодаря ти за милия пост, довечера на драго сърце ще го покажа на мъжката половина, та да види , че не само аз съм на мнение , че бебе и куче не са несъвместими същества .
  

Ние нямаме куче , нито какъвто и да е домашен любимец в къщи , но имам две приятелки , които имат кучета и родиха с мен, казват че няма проблем, напротив малките,, като поотраснаха, много се забавлявали с домашните любимци , които пък покорно търпели всички издевателства на бебетата върху тях  .
Не мисля че ще е проблем, то зависи от животното, но ако не е агресивно според мен няма никакъв проблем.

Топсън, като догито в подписа ти ли искаш да си взимаш? Ако е такова идвам да живея у вас 

Да, миуо.. Именно като него. Страшно е това куче, направо думи нямам колко е сладурско 

Искам и аааааз
Ама да знаеш, че са голема дивотия тия мъници, много са енергични и със сигурност ще ви вкара във форма за отрицателно време едно такова куче. Можете да си играете на фрисби с него, много са добри в тая игра тези териерчета 

Даа, именно защото са енергични го избрахме такова.. Не ми трябва някой пор дето спи постоянно 

Хихи, като го вземеш да се похвалиш непременно със снимков мат'реал естествено 

Дано да го вземеме, чеее.. 

Абе как няма да го вземете, не вярвам твойта котка да е толкова жестока да те лиши от другарче за игра. Стискам палци да склони

Вземете си кученце.Аз съм израснала с куче и не си спомням да съм се "търкаляла" в косми, а напротив ми беше много забавно да си играя с него.Просто трябва да се чисти повече.

Много добра си е комбинацията. Моя син страшно обича животни и е много мил с тях. Кучето ни умря и сега си нямаме. Мисля да си вземем пиленца сега. Проблема е, че когато се си ходим до България няам кой да ни го гледа. За това за сега няма да взимаме...та и вие добре си помислете - ще можете ли да се грижите и за кучето!

Това Джак Ръсел териерче ли е? Ако да- поздравления за избора, имахме позната с такова кученце, беше страшно умно и игриво.
Оххх, това е и моята болка, израснала съм с котка и страшно много ми липсва комуникацията с животинката. Но мъжът ми не иска и да чуе за животно-не ги обича и вкъщи трудно приема поразиите от малкия, а за горкото животинче да не говорим. С малкия много се радваме на кученца и котки, позволявам му да ги гали, не го дърпам като повечето майки- че хапели, били заразни и т.н. Страшно много искам да си вземем животинка- моята Сара, страхотно мила и умна ангорска котка, я няма от две години и всеки ден се сещам за нея. Мисля, че тази любов към животните се изгражда докато сме малки и няма нищо по-хубаво от съжителството на дете и животинка.

И ние сме пред един такъв проблем. Съпругата ми е изживяла последните 15г. с куче и като се оженихме и ние си взехме едно (дзвера вляво), но сега чакаме бебе. Всички съседи и роднини ни съветват (едва ли не принуждават) да се оттървем от Боно за поне една година, но аз съм си малко твърдоглав и ние си го обичаме като синче. Замислям се за хигиената и особенно за космите, но не мога да си представя да се разделим за ЕДНА ГОДИНА. Мисля, че негативният ефект над съпругата ми от тази раздяла ще е по-голям от риска който поемаме. А иначе той просто е ненормален (ужасно игрив и емоционален) и бая зор ще видим.

Бих желал да попитам нещо: а защо циганчетата не ги хващат алергии и т.н., ако видите някои от тях в какви условия живеят... Обяснявам си го с мъжката си логика по следния начин: колкото увеличаваш постепенно напрежението над един организъм, той става толкова по-издръжлив на тези условия (има граници на пречупване  и частни случаи). Не мога да си спомня кой, един от българските царе така е придобил имунитет към змийската отрова, което му спасява живота.

Аз съм израстнал с животни, никога не съм ходил в болница, с изключение на алкохолната кома на 16-тия ми рожден ден. Мисля си: освен това, че ще израстне по състрадателен, ще падне и вероятността от поява на алергии. Дали съм прав незнам...

Благодаря ви за споделения опит, ще поразровя в следващите дни малко на тази тема. А след 5 мес. на аватара ще има два дзвера

Кученцето е страхотно, но никога не бих гледала дете и четириного в един апартамент.......косми,миризма,мръсотии/ колкото и да се 4исти  /.....Ако имам къща с двор може 

Да много сме щастливи
И къде съм написала, че аз съм го накарала да махне кучето!?Мъжа ми е толкова твърдоглав, че нищо не мога да го накарам да направи против волята си.
За тези 12 г. съпруга ми  е разходил кучето си не повече от 12 пъти.Основно свекъра и свекърва ми се грижеха за животинката.Тогава живеехме заедно в един апартамент и имаше постоянни спорове кой да го разходи, кой да го изкъпе (2 пъти в годината) кой да го нахрани.Като се появи бебето просто им беше по-лесно да го дадат (уж да живее щастлив живот в къща с двор) от колкото малко да повишат хигиената си, като например свекърва ми да си мие всеки път ръцете като го пипа, да чисти по-редовно стаята им и дрехите си от космите които се разнасяха из целия апартамент...Няма да обяснявам с подробности да не се ужаси някой, какви елементарни неща за някои хора са трудни и сложни.Едно куче е голяма грижа и отговорност, не може да му сложиш едно найлонче пред вратата и да го научиш да пикае там, когато от трима човека един няма да се прибере да го изведе...Още много мога да пиша, но по-добре да спирам.

И аз имам такава.Направо се задушавам толкова тежка миризма,а кучето се гледа перфектно,но за съжаление миризмата която излъчва  е меко казано ужасна....

Писала съм много по темата за куче и дете. Аз съм твърдо ЗА. Мечтала съм цял живот за куче, защото родителите ми не искаха да ми вземат. Грижите и чистенето не са малко, но радостта е в пъти повече. Аз обичам разходките навън, когато е студено, когато вали дъжд или сняг, а откакто имаме куче, сме всеки ден в парка. Като се роди детето сме цяла орда. Научихме и приятелите ни да идват в парка с нас и там изкарахме всички летни вечери. Даже пътувахме тази година в Прага и там си намерихме парк, в който да пием бири и да се кефим на зеленината и глъчката от деца и кучета.  Пристрастени сме, така да се каже.

Мария, от това, което чета за пореден път се убеждавам, че не животните са проблем, а отношението на хората към тях. Всички тръбят, че кучетата са мръсни, миришат и цапат. Естествено, когато къпеш едно куче два пъти в годината, не си чистиш къщата и ти тежи да правиш разходки навън, нормално е да не е чисто. Но не кучето е виновно за лошата хигиена. Всичко зависи от стопаните. Когато моето дете се роди, чистех три пъти повече заради кучето. Честно казано, не съм си виждала къщата по-чиста, излъскана и ухаеща на чисто. От страх да не стане нещо на бебето. И никога не ми е тежало, защото си обичам хайванчето и обожавам редките напоследък моменти, когато мога да се опъна на дивана и то да си легне в скута ми. Място, логично заето винаги от детето. 

Мисля си, че във вашата къща кучето няма място, просто хората, които живеете в нея, не сте готови да отделите това време и внимание. Което е напълно разбираемо - всеки обича да разполага с времето си по различен начин и понякога едно куче изяжда голяма част от него. Но в никакъв случай това не важи за отношенията куче-бебе по принцип.

Ние също ще вземем куче, и един ден ще имаме деца. Обаче живеем в къща, и кучето няма да пускаме вътре. За мен не е въпрос само на хигиена. За тези които живеят с кучето, всичко е перфектно (говоря само за тези които съм наблюдавала,не за всички които имат кучета) и нищо не им мирише.