- Публикувана: 5 окт. 2008, 10:05 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2009, 07:07 ч.
Как се промени мъжът ви с годините?
Почти всяка втора тема тук в ДиС започва винаги по един и същ начин:
"В началото много го обичах и той за мен беше най-прекрасния човек. Но после той се промени и започнаха проблемите...."
Вашият съпруг промени ли се с годините от времената в които много го обичахте и ако се е променил в каква посока е промяната - в положителна или отрицателна.
Или пък той не се е променял, но поговорката че "Любовтта е сляпа" важи с пълна сила и вие просто не сте виждали или не сте искали да видите и отрицателните му качества в началото. И после когато вече ви идва акъла в главата си викате "Боже, за какъв принц се ожених, какво магаре стана"
"В началото много го обичах и той за мен беше най-прекрасния човек. Но после той се промени и започнаха проблемите...."
Вашият съпруг промени ли се с годините от времената в които много го обичахте и ако се е променил в каква посока е промяната - в положителна или отрицателна.
Или пък той не се е променял, но поговорката че "Любовтта е сляпа" важи с пълна сила и вие просто не сте виждали или не сте искали да видите и отрицателните му качества в началото. И после когато вече ви идва акъла в главата си викате "Боже, за какъв принц се ожених, какво магаре стана"
Борисе, да си чувал приказката за вълка със сменента козина..., според мен човек може да се промени към добро/лошо до определена възраст(около 20 год. говоря за формиране на характер), след което той е изграден като личност и трудно се променя. Вярно е, че като си хванем гадже не си показваме рогата на първия ден а и любовта е сляпа казват хората, така че поне според мен истинския облик на човека се показва като премине любвта и остане уважението и приятелството, тогаз лъсва истинската козина на кумчо вълчо в някой случай.
Борисе, да си чувал приказката за вълка със сменента козина..., според мен човек може да се промени към добро/лошо до определена възраст(около 20 год. говоря за формиране на характер), след което той е изграден като личност и трудно се променя.
Ами и аз това си мисля че хората след 20 годишнината си не се променят и затова винаги ме учудва че много жени твърдят че мъжете им са се променили с годините по-често в отрицателна посока.
Отидете например във подфорума "Родители отглеждащи сами децата си" там има доста разведени жени. И всички те твърдят, че мъжете им в началото, когато са се женили за тях, не били такива а после станали гадни и отвратителни същества.
Как е възможно един мъж да се промени толкова много от най-прекрасния човек в началото, в най-мразения човек в края. Има два начина - или мъжете сме много променливи като характери или вие жените нещо бъркате в преценките си.
Няма как да не се променяме! В живота ни се случват неща, които спомагат за това. При нас промяната дойде с появата на сина ни-повече отговорности, безсънни нощи, което доведе до изнервени ситуации, както и липса на свободно време един за друг. В края на деня, когато детенце заспи двамата сме изморени. А какво да говорим за свободно време за приятели, излизания и т.н. - просто такова липсва. Всичко това дава отражение на характера на човек. Ежедневието те поглъща. И двамата сме се променили-станхме родители!
Като гледам ,всички сте с малък семеен стаж.Поживейте 28-30 години заедно и като се обърните назад ще видите какво е.
Разбира се,че се променяме с годините,но някои повече.Моят,например,от флегматик,след като починаха родителите му и видя,че всичко него чака се превърна в работохолик.Ама от гадните,дето не търпи той като работи другите да стоят! И все по-често е изморен,съответно докато вечеря и е заспал! Иначе е същият любящ баща,а сега и дядо. Аз съм станала по-спокойна,по-търпима,по-не обръщам внимание на дреболии,докато той е станал по -изнервен и по-нетолерантен.Затова гласувах ,че се е променил към по-лошо.
Мисля че не аз съм виновна за това,а обстоятелствата,самият живот!
Разбира се,че се променяме с годините,но някои повече.Моят,например,от флегматик,след като починаха родителите му и видя,че всичко него чака се превърна в работохолик.Ама от гадните,дето не търпи той като работи другите да стоят! И все по-често е изморен,съответно докато вечеря и е заспал! Иначе е същият любящ баща,а сега и дядо. Аз съм станала по-спокойна,по-търпима,по-не обръщам внимание на дреболии,докато той е станал по -изнервен и по-нетолерантен.Затова гласувах ,че се е променил към по-лошо.
Мисля че не аз съм виновна за това,а обстоятелствата,самият живот!
си е все същото магаре-умен, грижовен, разсмива ме, когато поиска и ме изкарва извън нерви без да иска 
Много се промени, но и в двете посоки, така че не мога да определя цялостно накъде - повече към лошото или повече към доброто. Стана по-самоуверен, по-мъжествен, някак порасна откак е баща, чисто физически става по-хубав с годините 
От друга страна стана по-нервен, по-нахален и повече ме дразни 
Едно време беше такова сладкишче. Сега се опитва да се налага чат-пат, което хем ме привлича, хем ме кара да ритам срещу ръжена, женска ми работа 
От друга страна стана по-нервен, по-нахален и повече ме дразни Едно време беше такова сладкишче. Сега се опитва да се налага чат-пат, което хем ме привлича, хем ме кара да ритам срещу ръжена, женска ми работа 
Не мисля, че се е променил.
Прост пример:
Запознали се в студентските години, когато животът е безгрижен и се изчерпва с купони и веселба, после влязат в реалния живот - работа, деца, отговорности, жената си налегне парцалите и си изпълнява задълженията, а мъжът иска да си кара по стария начин - като ерген на хотел. Ето - не се е променил, ама няма кой да го търпи
...
Как е възможно един мъж да се промени толкова много от най-прекрасния човек в началото, в най-мразения човек в края. Има два начина - или мъжете сме много променливи като характери или вие жените нещо бъркате в преценките си.
Как е възможно един мъж да се промени толкова много от най-прекрасния човек в началото, в най-мразения човек в края. Има два начина - или мъжете сме много променливи като характери или вие жените нещо бъркате в преценките си.
Прост пример:
Запознали се в студентските години, когато животът е безгрижен и се изчерпва с купони и веселба, после влязат в реалния живот - работа, деца, отговорности, жената си налегне парцалите и си изпълнява задълженията, а мъжът иска да си кара по стария начин - като ерген на хотел. Ето - не се е променил, ама няма кой да го търпи
За 8 години успяхме да се промениме и двамата ,дали към лошо или към добро незнам ,но поне така си ошлайфахме характерите ,че вече много, много рядко се дразниме или караме . Явно разбрахме кой какво иска от другия и промените се отразяват добре на семейството 
Другият варянт е да сме си свикнали с косурите и да не обръщаме внимание на нещата които не ни изнасят 
Другият варянт е да сме си свикнали с косурите и да не обръщаме внимание на нещата които не ни изнасят
Моят не се е променил. След 18 годишен брак си е същото магаре. В началото на брака ни си мислех, че ще го моделирам и ще стане като мен, със същия поглед към живота, с моите интереси, за да си имам сродна душа, но с годините разбрах, че това е невъзможно. В крайна сметка се примирих и си намерих ниша за оцеляване. Понякога се улавям, че наистина живея с него, заради децата. Но пък сексът ни е добър, а в други отношения сме коренно различни.
Незнам дали съм права, но според мен хората не се променят, по-скоро не сме ги познавали как реагират в различни ситуации.
Незнам дали съм права, но според мен хората не се променят, по-скоро не сме ги познавали как реагират в различни ситуации.
Борисе, да си чувал приказката за вълка със сменента козина..., според мен човек може да се промени към добро/лошо до определена възраст(около 20 год. говоря за формиране на характер), след което той е изграден като личност и трудно се променя.
Ами и аз това си мисля че хората след 20 годишнината си не се променят и затова винаги ме учудва че много жени твърдят че мъжете им са се променили с годините по-често в отрицателна посока.
Отидете например във подфорума "Родители отглеждащи сами децата си" там има доста разведени жени. И всички те твърдят, че мъжете им в началото, когато са се женили за тях, не били такива а после станали гадни и отвратителни същества.
Как е възможно един мъж да се промени толкова много от най-прекрасния човек в началото, в най-мразения човек в края. Има два начина - или мъжете сме много променливи като характери или вие жените нещо бъркате в преценките си.
Най-често това става, когато настоящата жена/съпруга му се вика/ бъде заместена с друга изгора.Тогава Той променя чувствата си към нея-->поведението си-->нормално е да е към по-лошо.Тогава жената и на челна стойка да застане-в неговите очи ще е зла, мрънкаща, грозна и т.н.И да се държи като със зла , мрънкаща и грозна жена не е същото сякаш....
Боре, променят се хората много, често не е за добро.
Аз самата също се промених.
Има два начина - или мъжете сме много променливи като характери или вие жените нещо бъркате в преценките си.
Обаче има нещо, което мога да кажа със сигурност и то защото съм го изпитала нееднократно.
Ние всички се променяме, но не толкова в същността си. Променяме по-скоро изискванията и критериите си за партньора до себе си. Ако човекът до нас не е способен да следва тези промени, или пък ние не успяваме да следваме неговите промени... тогава връзката отива на зле.
Затова толкова рядко любовта остава жива след няколко години съвместен живот, защото малко са хората, които имат търпението и усета да се следват. А за някои двойки е дори невъзможно, поради кардиналните им различия.
Мен ако питате, само в законите на електромагнетизма плюса и минуса се привличат. В любовта е точно обратното - еднаквото с еднакво.
Мъжете се променят когато излезнат от пубертета и влезнат в критическата - период между двете няма
Според клишето, жените като се омъжат стават кифли, запускат се и след няколко години се "олелчват", докато видиш ли, мъжете остарявали бавно и благородно като виното, посребрените коси на слепоочията, бръчките, коравия поглед, блабла ... абе нещо в стил Пол Нюмън (лека му пръст!)
По мои наблюдения в доста семейства мъжете станаха некви отвратителни мекотели, шкембета, паласки, торбички под очите, слаб тонус, смачкани парцали...а жените от невзрачни посредственячки са разцъфнали в сочни стегнати пичета на по тридесет и няколко години, с гладка кожа и лъчезарна усмивка....чак ми идва да им посегна.
Като видя някоя такава двойка, направо ми става жал!
По мои наблюдения в доста семейства мъжете станаха некви отвратителни мекотели, шкембета, паласки, торбички под очите, слаб тонус, смачкани парцали...а жените от невзрачни посредственячки са разцъфнали в сочни стегнати пичета на по тридесет и няколко години, с гладка кожа и лъчезарна усмивка....чак ми идва да им посегна.
Като видя някоя такава двойка, направо ми става жал!
4удех се 2 или 5 -та опция да сложа
много свежарска анкетка
моят мъж с годините само да добавя към останалото от анкетата улегна и надебеля . ина4е си знам животното и знам с кого съм се хванала . изненади не е имало
Jade явно зависи от характерите защото ние например 4удесно се допълваме и сме не напълно противоположности, но имаме много разли4ия . наи важното е когато хората умеят да се изслушват един друг и имат глави на раменете си ( могат трезво да преценяват обстоятелтва и дадености ) останалото е блала
Борисе моята гледна то4ка за " лошите мъже" е 4е има такива "типове" които просто в един момента удрят по масата и казват " така ще стане " без изобщо да обмислят проблема които е пред тях .. това не довежда обикновено до никъде ..само до една озверяла жена и един сърдит мъж
. а другата ми версия е 4е просто "въпросните добри съпруги" си гледат живота и дори не се опитват да разберат мъжа до себе си ..да не говорим да му угодят (п.с. това разбира се са философтвания на сухо ...слава богу такъв тип сем. отношения ми е 4ужд )
много свежарска анкетка
моят мъж с годините само да добавя към останалото от анкетата улегна и надебеля . ина4е си знам животното и знам с кого съм се хванала . изненади не е имало
Jade явно зависи от характерите защото ние например 4удесно се допълваме и сме не напълно противоположности, но имаме много разли4ия . наи важното е когато хората умеят да се изслушват един друг и имат глави на раменете си ( могат трезво да преценяват обстоятелтва и дадености ) останалото е блала
Борисе моята гледна то4ка за " лошите мъже" е 4е има такива "типове" които просто в един момента удрят по масата и казват " така ще стане " без изобщо да обмислят проблема които е пред тях .. това не довежда обикновено до никъде ..само до една озверяла жена и един сърдит мъж
. а другата ми версия е 4е просто "въпросните добри съпруги" си гледат живота и дори не се опитват да разберат мъжа до себе си ..да не говорим да му угодят (п.с. това разбира се са философтвания на сухо ...слава богу такъв тип сем. отношения ми е 4ужд ) 
Много се промени затова го смених с по нов модел. 
Казват ,че жените цял живот се опитват да променят мъжете си по свой критерий, да добият образ по техен модел. Когато това стане започват да се чудят "Този в момента, няма нищо общо с мъжа , за който се ожених"
Иначе за 20 години заедно научих го да говори и сега се виждам в чудо, като не мога да взема думата от него. Иначе определено е пораснал, помъдря, побеля, има бръчки, които знам , че са предимно от мен
Но си е все същото добро момче!
"Този в момента, няма нищо общо с мъжа , за който се ожених"Иначе за 20 години заедно научих го да говори и сега се виждам в чудо, като не мога да взема думата от него. Иначе определено е пораснал, помъдря, побеля, има бръчки, които знам , че са предимно от мен
Но си е все същото добро момче!
Със сигурност се е променил, със сигурност и аз съм се променила. Има още какво да се желае от него, но се надявам да продължи да се променя. Според мен ключа към успеха е в начина, по който ще подходиш, начина по който ще му го кажеш,а също и постоянството. Нужно е много постоянство. 
Ами май си е същото магаре каквото си беше. Е помага ми за всичко, обаче понякога ще надмине дъщеря си по детинщини - ма кво да ги правиш мъже.
И двамата се променихме.Смятам, че към по-добро.
Той стана по-отговрен, грижовен.Честно казано като забременях бях силно притеснена, че ще се справи с ролята на баща, защото и двамата бяхме нощни птици, единственото което плнирахме беше поредното излизане с приятели или пътуване на някъде.Но ме изненада доста приятно.Сега го моля да излезем някъде, той предпочита да си стои в къщи.Помага ми в домакинството ако е на кеф, гледа детето - понеже работата му позволява, го гледа и като е болен и не е на ясла.Колко н*срани памперса е сменил Не мога да се оплача за сега, но са минали само 4 години.Ще видим след още 4, 14 и т.н., може да не съм на същото мнение
Той стана по-отговрен, грижовен.Честно казано като забременях бях силно притеснена, че ще се справи с ролята на баща, защото и двамата бяхме нощни птици, единственото което плнирахме беше поредното излизане с приятели или пътуване на някъде.Но ме изненада доста приятно.Сега го моля да излезем някъде, той предпочита да си стои в къщи.Помага ми в домакинството ако е на кеф, гледа детето - понеже работата му позволява, го гледа и като е болен и не е на ясла.Колко н*срани памперса е сменил
Не мога да се оплача за сега, но са минали само 4 години.Ще видим след още 4, 14 и т.н., може да не съм на същото мнение 
Не мога да гласувам, защото няма верен отговор за мен. Моят мъж се промени толкова много, че стана различен човек - и физически, и емоционално, стил на живот, цели, предпочитания и така ... Някой път го гледам и осъзнавам, че това изобщо не е човекът, за когото съм се омъжила. Обаче не мога да кажа дали се е променил в добра или лоша посока. Просто е различен - с плюсове и минуси, като всеки от нас. Май мъжете израстват дълго време, не знам.
Незнам,има си и положителните и отрицателните си черти.Няма някаква голяма промяна,освен бащинството-което му се отрази много добре.Осъзна колко сме важни ние двамата,за децата си.Любовта ни също се промени бавно и постепенно.От безумната обич в началото,стана дълбока и искрена любов,а след раждането на децата,просто няма дума с която да изразя това чувство,на пълноценност,обич,щастие.Естествено,той не е идеален,аз също,но го обичам такъв какъвто е.Не съм видяла промяна към по-лошо,дано и да не видя 
.
.
Промени се положително Той и преди си беше благороден, ама за тези години се научи да разбира повече и най-вече да търси да разбере гледната точка на другия, търси да постигне компромис, стана по-улегнал, някак си съвсем се издигна над ежедневните "дребнавости", и всичко това без ни най-малко да се е обезличил.
Той и преди си беше благороден, ама за тези години се научи да разбира повече и най-вече да търси да разбере гледната точка на другия, търси да постигне компромис, стана по-улегнал, някак си съвсем се издигна над ежедневните "дребнавости", и всичко това без ни най-малко да се е обезличил. 
Отговорих последната опция,въпреки ,че не 100% вярна.Не го познавах във всичките му светлини.Беше връзка от разстояние, 300км.Виждах ме се 2 пъти в месеца(за почивните дни).Естествено бяхме мили винаги,по телефона сме се карали ,но то не е същото-не можеш да видиш кога на какво, как реагира....След повече от година и половина се оженихме,първата половина не работеше бяхме все заедно,скитахме на сам на там,после почна да скита с приятели а аз бременна сама по цял ден.После родих,почна работа и така от тогава все няма време за нас.Друг е въпроса ,че се оказа ,че трябва да става неговото,понякога да си изкара яда на мен,че е сприхав,инат и куп работи -с някой се примерих и знам как да овладея ситуацията,с други все още се боря. 
.Със сигурност и аз не съм идеална,но съм пълната му противоположност и сигурно за това го "търпя" .Сестра му все ми се чуди как го издържам,ама съм търпелива и знам как и кога и какво да кажа.
.Със сигурност и аз не съм идеална,но съм пълната му противоположност и сигурно за това го "търпя" .Сестра му все ми се чуди как го издържам,ама съм търпелива и знам как и кога и какво да кажа. Аз лично много се промених с годините - едно време бях нисък, плешив, грозен и без зъби...но след първата си годинка взех да се променям. Сега единственият ми недостатък е, че съм твърде перфектен.
ех мъже,мъже
Вашият съпруг промени ли се с годините от времената в които много го обичахте и ако се е променил в каква посока е промяната - в положителна или отрицателна.
Или пък той не се е променял, но поговорката че "Любовтта е сляпа" важи с пълна сила и вие просто не сте виждали или не сте искали да видите и отрицателните му качества в началото. И после когато вече ви идва акъла в главата си викате "Боже, за какъв принц се ожених, какво магаре стана"
Или пък той не се е променял, но поговорката че "Любовтта е сляпа" важи с пълна сила и вие просто не сте виждали или не сте искали да видите и отрицателните му качества в началото. И после когато вече ви идва акъла в главата си викате "Боже, за какъв принц се ожених, какво магаре стана"