Публикувана: 5 окт. 2008, 12:25 ч.
Последно мнение: 23 дек. 2008, 09:46 ч.

останах сама

10 754
43
1

1
2
3
Всички

5 окт. 2008, 12:25 ч.

софия
Мнения: 88

Отдавна не съм влизала във форумите.Бях шастлива,не чувствах нужда да търся савети......до вчера....погребах мъжа си.
Не искам да ви тормозя ,не искам да ви натоварвам,но моля ви кажете ми ,дайте ми съвет,как да кажа на детето.Тя е само на 3 годинки,и толкова много го обичаше.Моля ви кажете кого да попитам ,към кого да се обърна,как да и кажа .......не знам.Дайте съвет ,ако можете или ме насочете към форум за подобни съдби,защото в момента нямам сили да търся-вас ви познавам ,най -хубавите ми моменти покрай раждането и бременноста са ми минали с вас.

# 1 5 окт. 2008, 12:51 ч.

Мнения: 589

О,милата!!! Hug

Всички тук ще ти бъдем подкрепа в тези тежки моменти.
Аз,за съжаление,не знам какво да те посъветвам...Може би е още рано да казваш на детето истината,знам ли...Все си мисля,че трябва да мине малко време,да се поуталожи твоята скръб...Знам,че това не минава,губила съм близки,но поне мъъничко затъпява с времето тази страшна болка...

# 2 5 окт. 2008, 14:14 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

мило момиче, нямам този горчив опит, но уви тук имаше вдовици и дори наскоро - дано ми прости че споменава, но младо и мило момиче, остана също като теб изневиделица само...с малкия си син
дано влезне и да ти помогне - само тя си знае как се справи с болката от тази огромна загуба, още повече и когато е напълно неочаквана
бих си позволила да дам следните предложения - максимално искрено да споделиш с детето че баща й е на друго място, недостъпно за вас, че е добре...просто да не го чака поне не тук и сега....истината макар и силна моментна болка, понякога ни спестява много дисконфорт после-....
кураж и сме тук...ен ни притесняваш - пиши и споделяй, приятел - в нужда се познава...
сърцето ми се пълни с болка само като те чета, представям си какво ти е ....дано Господ ти прати и сила и утеха заради малата принцеса и...заради теб самата

# 3 5 окт. 2008, 16:02 ч.

софия
Мнения: 88

казах и преди малко....четохме приказка за едно еленче и майка му и татко му.Така го почувствах ,в този момент го почувствах че трябва да й го кажа.Казах и Вики ,мама трябва да ри каже нещо за тати.А тя сякаш само това чакаше-какво мамо? Казах и че тати е заминал мноооого далеч и няма да се върне,че тати е станал звездичка горе на небето и там ни гледа.Попитаме зашо така бе мами-какво дакажа,само аз си знам как не ревнах.казах и че там тати е отишъл да помага на др звездички ,които имат нужда от помощ,че няма да се върне,но че мн ни обича и винаги ще ни гледа от там какво правим.Момичета обади му се по тел.да муказе че не иска да е звездичка...........и ми даде и на ме мен.говорих му все едно е там,казах му колко красива е била вики днес в новата си рокля(сестра ми се прибра от чужбина и е донесла "прелестна" рокля за нея )Казах му че и ние мн го обичамеи чао.господиииииииииииии помогни ми

# 4 5 окт. 2008, 16:38 ч.

Мнения: 589

Душички мили... Hug

# 5 5 окт. 2008, 16:41 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

мило майчице, още много ще боли...добре си направила - най-доброто за детето...
ще водите още много разговори, ще си говори тя с него...братовчедка ми бе на 6г когато баща й почина и първата година тя говореше с него...дали наистина ги усещат като по-сензитивни?
дано имаш сили...да можеше да ти помоган...много ми е мъка...иска ми се да няма толкова болка...но уви

# 6 5 окт. 2008, 19:22 ч.

София
Мнения: 1 352

Искрени съболезнования за загубата ти.
Това със звездичката е добър вариант. Постъпила си правилно.
Прегръщам те, пожелавам ти много, много сили Hug

# 7 5 окт. 2008, 22:24 ч.

Мнения: 2 175

Незнам какво да кажа..

Hug

Сила и разум ти пожелавам

Отбивай се тук..ще намериш подкрепа..

# 8 5 окт. 2008, 22:49 ч.

Мнения: 1 217

И аз съм винаги насреща,ако ти потрябва каквато и да е помощ Hug

Сигурна съм,че не ви е изоставил.Докато го носите в сърцето си и той ще е винаги с вас.Знам,че би дал всичко за да ви види щастливи.Заради него трябва да намериш сили и да продължиш напред.Можеш!!! Hug

Ние ВИНАГИ ще бъдем тук! Hug

# 9 6 окт. 2008, 02:00 ч.

Мнения: 355

Не мога да си представя как те боли в момента и от това, което пишеш направо ме заболя сърцето, без да познавам теб и детенцето ти. В момента чета една много хубава книжка на Мадлен Алгафари - "Вяра имам". Има стихове и психология, писма на пациенти и нейните отговори. Една от историите е за жена - майка на две деца, загубила мъжа си. И съвети как да се бори с болката - да не я подтиска, а да я остави да се излее, за изплаче сълзите си, да скърби, за да може после да има сили да продължи напред и да бъде добра майка на децата си и пълноценен човек. Не зная какъв кураж и утеха можем да ти дадем в момента - всичко е толкова скоро....., но виждам, че си силна жена - щом можеш да пишеш тук и да намериш сили да го кажеш на детето си..просто нямаш право да не се справиш - заради теб, заради детето ви и заради тази звездичка, която ви гледа от небето и сигурна съм - много ви обича и се гордее с вас двете.

# 10 6 окт. 2008, 06:15 ч.

Мнения: 1 732

Кураж, мила майчице!
Не мога дори да си представя каква е болката ти...
Прегръщам те силно! Hug

# 11 6 окт. 2008, 08:24 ч.

Мнения: 903

Иска ми се да можех да ти кажа нещо от което наистина да ти олекне.., с което наистина да ти помогна.., но уви такива думи няма... Затова единствено - кураж! Hug

Постъпила си правилно като си казала на детенце. Вероятно още много пъти тя /дъщеричката ти/ ще те поставя в такива ситуации, в които ще иска да се свърже с тати, да си поговорят.., ще изисква съдействието ти за това.., възможно е някой път дори да ти се разсърди заради това, че ти няма да си в състояние да угодиш на желанието й... И в тези моменти ще ти е нужна огромна сила за да подтиснеш собствената си мъка и да успокоиш нея... Но, ако тая мисъл поне малко ще те облекчи, мисля си че твърде ниската възраст на детенце е все пак едно предимство - едно че тя не би могла за осъзнае в дълбочина загубата, която ви е сполетяла /така както я осъзнаваш ти/; второ - малките деца обикновено са бързо адаптивни, много по-адаптивни към нови ситуации и неща от колкото възрастните. Затова ми се струва, че при дъщеричката ти пренагласата към това ново положение /без татко до нея/ ще протече разбира се не без трусове, но все пак плавно... Много по трудна ще ти е адаптацията на теб самата... Затова пиши винаги когато почувстваш нужда!
Съчувствам ти и силно те прегръщам! Hug

# 12 6 окт. 2008, 14:42 ч.

Мнения: 165

Останах без дъх... Последните години загубих много любими хора и твоята история ме разчувства наново... Това за звездичката е идеалният вариант и ако може по някакъв начин всеки път като стане въпрос за него да й намекваш някак, че той няма да се върне. Не за друго, ами за да не остане излъгана и да го очаква напразно.

# 13 6 окт. 2008, 15:09 ч.

Мнения: 398

Прегръщам те силно.Много кураж и винаги ще намериш подкрепа тук.

# 14 6 окт. 2008, 17:20 ч.

Мнения: 26

Съжалявам много...Прегръщам те Cry

# 15 7 окт. 2008, 01:34 ч.

Мнения: 575

Искренни съболезнования от мен и много кураж мило момиче. Трудно е , особено когато хората си отиват без време. Но вие сте тук и трябва да продължите и заради него. Аз наистина вярвам , че той е някъде там , високо, и ви гледа и ще се грижи и бди над вас. Hug

# 16 7 окт. 2008, 10:53 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Думи нямам Sad

Съболезнования.

# 17 7 окт. 2008, 17:38 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Съжалявам......... Cry

Тук има едно мамче с детенце на възраст като твоето. Преди няколко месеца почина мъжът й, беше съсипана. Можеш да се свържеш с нея.
Имаш малкото си момиченце, тя ще ти дава сили Hug

# 18 7 окт. 2008, 22:25 ч.

На морето!
Мнения: 5 757

Миличките вие, ужасно много болка и тъга има в думите ти, не знам как се сдържаш да не плачеш пред детето, аз се разплаках докато четях.
Дай воля на тъгата си, плачи, крещи, обвини Бог, че ти го е взел, не дръж в себе си тази огромна болка.
Прегръщам те силно Hug

# 19 7 окт. 2008, 22:51 ч.

софия
Мнения: 88

Благодаря на всички за милите думи.Само като и видя разстроеното личице, когато се замисля ,се спирам да рева.ЗАРАДИ НЕЯ СЕ СМЕЯ ,ЗАРАДИ НЕЯ ТИЧАМ И ИГРАЯ ,нищо че сърцето ми плаче.Имам ли избор???? Не мисля. Още не съм се наревала,още не съм го осъзнала,още толкова неща......А вече живота без него ме връхлита и не знам как да се справям.Трябва да мисля за обикновенните дребни материални неща ,а ми се иска да не мисля за тях никога.

# 20 9 окт. 2008, 01:45 ч.

Мнения: 393

О,мила,

Моите съболезнования! И поклон пред силата и куража ти!Трудно е да загубим близък човек,трудно е да продължим-една част от нас си отива,оставя някъде,но не можем да спрем.Колкото и да е трудно животът продължава.
Прегръщам ви силно и от все сърце и се надявам пътя ви да бъде лек!

А той ще ви гледа там отгоре и ще ви пази,защото хората,които обичаме,никога не ни напускат Praynig

# 21 12 окт. 2008, 18:06 ч.

Milichka badi smela!Znam che mnogo boli no takav e jivota i nie ne sme podgotveni da se sblaskvame s loshoto.Galko za takav mlad jivot,za detenceto ne se pritesniavai ti triabva da sviknesh s novoto polojenie v jivota.Gore glavata milichka ti si silno momiche vinagi si bila silna.Samo ne izmeniai na sebe si badi takava kakvato si bila binagi-SILNA.Viarvam v teb i sam sigurna che shte se spravish!!A za Viki ne se pritesniavai,tia shte porasne nai jalkoto e che niama da pomni bashta si,uvi taka e mnogo e malka za da ima spomeni.Oshte vednaj gore glavata i ne slushai nikoi osven sarceto si!!!! Stop

# 22 13 окт. 2008, 00:54 ч.

софия
Мнения: 88

Дали съм силна.....може би.Така съм се стегнала пред детето,че чак започвам да се срамувам от себе си ,че не съм посипала косите си с пепел.Не нося черно,не съм сложила некролози на вратата(имаше но само за малко или когато детето не е там да го вижда),защото не искам детето ми да вижда баща си на некролог.Не рева по цял ден (само сега пред вас,когато малкото слънчице е заспало) ,забавлявам се с детенцето ми.....все едно нищо не е станало.ТА днес дори посегнах към телефона да му се обадя да му се похваля как малкото ни момиченце се е качило на тези въжета в парка Заимов и се е спускала като Тарзан...и изобщо не я беше страх.Посегнах и спрях....сетих се.Щях да се свия на земята от болка ,ако тя не беше там ,и да ревна с цяло гърло. ДА ще се справя,но ще е кошмар от който не мога да избягам.

# 23 13 окт. 2008, 07:06 ч.

Мнения: 340

Много ти съчувствам от сърце, но не мога да ти кажа нищо успокояващо защото всяко успокоение ми звучи лъжливо. Голяма трагедия те е сполетяла, която (за мен специално) е сравнима само със загубата на дете, защото човек се жени за някой за да прекара целия си живот с него и не очаква такава скорошна раздяла.

Добре е за детето, че си силна и се стягаш пред него, но намирай време и начин да изживееш мъката си. Такава голяма мъка не трябва да се потиска в името на това да бъдем силни, защото когато човек потиска силни чувства, те винаги избиват някъде другаде. Баща ми почина доста млад и майка ми заради нас потисна мъката си и всички й се възхищаваха колко е силна. Но година-две по-късно я хвана паническо разстройство, което според психиатрите е причинено точно от потиснатата мъка по баща ми. Споделяй мъката си с близките си и тук (може би темата ти е за Родители преживели загуба) и така мисля, че ще е по-добре за психическото ти здраве...

Hug

# 24 15 окт. 2008, 22:59 ч.

Тази година аз загубих трима мои близки на сърцето ми хора.....
Моите искрени съболезнования!!!

# 25 16 окт. 2008, 16:40 ч.

Мнения: 36

Съжалявам за загубата ти, на мен ми се случи същото преди 3г и половина. Имам две дечица, тогава бяха на 6 и почти 4 год. По същият начин след погребението им обясних за звездичката, а те милите само това чакаха, сякаш са усещали че е станало нещо такова. По форумите няма много хора с подобна загуба, но горе-долу разведените имат почти сходни на нашите проблеми и може да са ти опора. Трябва да проумееш че няма на кого да разчиташ, взимаш се в ръце и се бориш сама с живота.Ежедневните победи с проблемите действат окуражаващо.
Относно децата- големият има някви спомени, но малката, която вече е в първи клас ако не са снимките и видеозаписите почти нищо не помни. Доста често си поплакваме вечер тримата, защото каквото и да правиш другите деца си имат татко нали? Просто не е честно. Ако има нещо с което мога да помогна като съвет, може да ми пишеш на лични.
Най-важното е да не се затваряш в себе си.....

# 26 17 окт. 2008, 02:07 ч.

София
Мнения: 175

Прегръщам ви силно и ако имате нужда от нещо, просто пиши Hug

# 27 17 окт. 2008, 10:13 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Много тъжна тема Sad

Цитат на: Мама на двама :) в чт, 16 окт 2008, 16:40

Доста често си поплакваме вечер тримата, защото каквото и да правиш другите деца си имат татко нали? Просто не е честно.

Поне знаете, че не ви е изоставил защото не го интересувате.
Желая много сили на майките и дечицата в това положение Hug

Цитат на: petmil в пт, 17 окт 2008, 02:07

Прегръщам ви силно и ако имате нужда от нещо, просто пиши Hug

# 28 23 окт. 2008, 18:26 ч.

Мнения: 1 243

Понякога ви чета, защото смятам, че сте ужасно смели и борбени жени Hug

Не съм за този подфорум ( дано и никога не бъда )!

mamvalia, не съм плакала така от много време, сърцето ми се сви от болка като те четях. От думи няма да намериш утеха, затова и няма да пиша нищо излишно, само времето ще ти помогне - не да забравиш, а да свикнеш с болката! Cry

Прегърни малкото ангелче от мен, сигурно няма да помни татко си като порастне, тя е още толкова мъничка, ще слуша само вашите разкази за него, но и поне няма да страда толкова, колкото ако беше по-голяма и осъзнаваше какво се случва!

Много сила ти пожелавам! Praynig

# 29 29 окт. 2008, 23:28 ч.

BG
Мнения: 2 217

mamvalia, искрени съболезнования! Hug

По прекрасен и неповторим начин си разказала историята със звездичките ... Ти си невероятно силна жена!

# 30 11 дек. 2008, 19:44 ч.

Мнения: 7

Здравейте ! Малко късно се включвам в темата. Мога да кажа на всички самотни майки, кураж и не се предавайте, живота продължава.И аз така преди почти 5 години останах сама със сина си.По същия начин му говорих за звездичките, че от там ни помага тати...Аз се посъветвах и с психолог тогава, разказах му като приказка.Започнах от църквата, там където и всеки път палим по 2 свещички - 1 -та за здраве и 2-та за тати..Трудно е, няма да ви залъгвам. Трудно е да си и майка и баща. Дано всяка от вас да намери опората на мъж, някакси да го замести. Е аз още не съм случила на такъв. Ще чакам , ще се надявам. Нали сме живи и здрави, детенцето ми ходи на училище, вече е 2-ри клас. Е успехи и късмет

# 31 11 дек. 2008, 20:18 ч.

Мнения: 157

Нищо смислено не мога да кажа в такъв момент... Просто трябва да си смела! С теб сме!!!

# 32 12 дек. 2008, 20:11 ч.

софия
Мнения: 88

Вече се ядосвам на него...знам че не е можел нищо да направи,знам че всичко е ...съдба,но това не ми пречи да му се ядосвам.А толкова мноооого ми липсва.Честно да ви кажа ,момичета,завиждам на тези от вас ,които са разведени или разделени с бащите на децата си.Боже как ви завиждам,дори и за това, че можете да ги намразите ,да им се обадите и да им се накрещите за нещо.Не ми се сърдете,просто ...иска ми се да беше жив и здрав,та дори и на другия край на света.Не знам може и да не съм права,може и някой да се разсърди...тежко ми е.И боли.
На всички НАС -самотни родители -пожелавам преди всичко здраве,щастие и много,много късмет през идващата НОВА ГОДИНА.
Нека всичко лошо ни подмине ,и .........живота продължава,нали?

# 33 12 дек. 2008, 21:05 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: mamvalia в пт, 12 дек 2008, 20:11

4уждата паница е по-сладко?
или 4уждата къща по-леко се 4исти?!
нека, да ти кажа, каква е разликата, валя:
или ако твоят мъж е умрял веднъж и от тук насетне за теб могат да останат само хубави спомени - в такива слу4аи и лошите стават хубави, то, при други е всеки ден - всеки ден възкръсва миналото и погребваш всеки ден, при това без да съумееш да запазиш хубавите спомени.
някъде беше писано, 4е при вдовиците и най-ве4е за техните деца, липсата и огор4ението от другия родител го няма, или майката успява да изгради един съвършен и оби4ан образ, който децата носят през целия си живот, а в последствие - пресъздават.
а за физи4еската болка, и за усещане на присъствие - това не зависи от факти4еската смърт. всяка раздяла е една смърт. понякога оба4е тленността е по благосклонна и благородна.

и на теб хубава следваща година.
и да, живота продължава.

# 34 13 дек. 2008, 16:34 ч.

софия
Мнения: 88

Извинявай мила milk ,и на всички ,които може да съм засегнала.Не съм го написала в никакъв случай с лошо чувство.Далеч съм от мисълта ,че на вас ви е по-леко,или че само аз съм най-нещастния човек на света.Беше просто споделяне на мисъл,и то на човек,като мен,който не знае какво е да си самотен родител.Казах ,че завиждам,но моля ви, в никакъв случай не е онова гадно ,злобно чувство,просто....както и да е.Извинявам се на всеки който се чувства засегнат. Не знам дали дъщеря ми ще има идеален образ на баща си или не-да зависи от мен,но и дори и това не знам дали е правилно или не.
Просто ми липсват дори караниците и грозните сцени ,сърденето и извиняването по телефона.....липсват ми дори и лошите моменти,ако ме разбирате,ако ли пък не......

# 35 13 дек. 2008, 17:32 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: mamvalia в сб, 13 дек 2008, 16:34

не ми се извинявай. няма за какво.
това което аз се опитвам да ти кажа е, 4е имаш възможността да запазиш един прекрасен образ за себе си и щастието да бъдеш откровена във всеки момент с детето си, защото пред смъртта вси4ки сме безсилни.
пред живота оба4е - не е така. всеки си носи сам отговорността за решението.

# 36 13 дек. 2008, 18:31 ч.

Мнения: 903

Цитат на: milk в сб, 13 дек 2008, 17:32

това което аз се опитвам да ти кажа е, 4е имаш възможността да запазиш един прекрасен образ за себе си и щастието да бъдеш откровена във всеки момент с детето си, защото пред смъртта вси4ки сме безсилни.
пред живота оба4е - не е така. всеки си носи сам отговорността за решението.

Милки, страхотни думи... - мога само да се съглася с тях...

А на теб, мила mamvalia ще изпратя много Hug

... Разбирам всичко което си написала - за начина по който се чувстваш... и наистина не е нужно да се извиняваш...

# 37 14 дек. 2008, 22:21 ч.

софия
Мнения: 88

БЛАГОДАРЯ ВИ МОМИЧЕТА,давате ми сили в един много труден момент.Наистина в съзнанието ми всичко е много розово.Е, в никакъв случай не е беше светец,но сега сякаш всичко лошо забравям.
А за децата-не знам как е при вас,но мойта щерка се оптва да използва ситуацията вече.Не иска да спи наобяд и като и се накарах ,че вече е време да легне ,и че няма да и пускам филмче ,тя ревна и вика ..ако,тати беше сега тука,щеше...не знам си какво-не чух до края.Направо онемях,не знаех как да реагирам.Накрая и казах че ,ако татко и е бил тука много по отдавна щеше да и се е скарал, че не си е легнала-което си е истина .Мъжа ми не беше от най-търпеливите,и знам че съм реагирала правилно,но почвам да се чудя,още колко пъти ще чувам подобно нещо от дъщеря ми,и още колко ли пъти ще го използва за да постигне едно или друго нещо.Преди беше лесно,ако не слуша мен,татко си слушаше,но сега вече ...поне на мен ми е много трудно.Как се справяте вие? Как успявате да не ги превърнете в най- глезените и непослушни деца на света,защото мойта вече натам отива...Как се справяте ,без да спирате да им показвате огромната си любов ,и в същото време да не им позволявате всичко..границата е
твърде тънка ,а не знам как ще се справя,при положение, че не мога да я гледам да реве...и изобщо ...

# 38 15 дек. 2008, 00:20 ч.

Мнения: 1 196

О, това го има и при нас. Заплашва ме, че ще отиде да живее при баща си ooooh!

И аз един път доста се бях изнервила и му казах да си събира багажа и че звъня на баща му да дойде да го вземе. Гадно от моя страна, но след миг вече ми се извиняваше. Сигурна съм че всички деца се пробват да се възползват от дадена ситуация, но не трябва да им го позволяваме. Твърда ръка в кадифена ръкавица Peace

# 39 16 дек. 2008, 01:13 ч.

Мнения: 14

Съболезнования!
Бъди силна!

# 40 19 дек. 2008, 01:50 ч.

Мнения: 3 611

Толкова не съм плакала не помня от кога. Cry

Съжалявам за загубата ви.
Бъди силна и обичай детенцето си като за двама. Hug

# 41 19 дек. 2008, 14:20 ч.

Мнения: 2 641

Аз без да претендирам за удачност, бих препоручала книгата Пипи дългото чорапче. Тя е една от любимите ми детски книги. Там се разказва как майката на Пипи умряла и станала ангел и я гледа от небето , а баща й негърски крал, нейде из моретата. В случая хубавото на книгата е че не драматизира факта че Пипи няма майка , а баща и е някъдеси и тя живее сама, а че именно така и е добре, има сили и вяра и се оправя съвсем сама с всичко - като по книга разбира се, но аз бях страшно впечатлена, прочетох сама книгата в 1 клас и ми стана любима още тогава. Веселите истории които и се случват и факта че е доволна от положението си , мисля че ще се отрази позитивно и на твойто детенце.

# 42 19 дек. 2008, 16:55 ч.

Мнения: 320

mamvalia разгледах снимките Ви - Боже, толкова сте хубави. В момента не намирам точните думи, а толкова много неща искам да ти кажа. Така не съм плакала от много време. Съжалявам за загубата ви. Имаш прекрасна принцеса, да ти е жива и здрава. На теб желая сила, вяра и кураж. Hug

Ние сме с теб.

# 43 23 дек. 2008, 09:46 ч.

Мнения: 766

мила ,разгледах снимките ви- толкова не съм плакала скоро...бъди силна- няма да ти е лесно- аз съм на 26 - когато бях на 16 видях баща си в ковчег- това ме беляза за цял живот- увредило е детският ми мозък...твоето ангелче ще порасне без тати, но няма да има зловещи картини запечатани в главата си...ти си силна и макар и трудно ще я отгледаш- живота е жесток- сега моето детенце е на 3 - колкото твоята принцеска- ние също сме сами.....Бог да пази милите ни дечица и нека ни помага да се борим ....

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: