Радостта ми трая само шест дни

Съжалявам за случилото се. Само мога да предполагам колко ти е тежко, но за всичко, което ни се случва има причина. Естественно, че ще видиш пак двете чертички, нека само мине определения от лекаря период на пазене и ти пожелавам да ни зарадваш с хубава вест.
Причини да не се закрипи плодът има много, от кухо яйце, до малоформации, просто така е в природата, щом вече втори път забременяваш, не виждам причина да не стане и трети и при желание и четвърти.

Малко неща болят повече от това  .
Преживяла съм го и знам, какви са ужасните чувства, които непрекъснато те връхлитат, от гняв, към вина и други разни... Все са тежки.
Но, не се притеснявай - когато едно дете трябва да се появи на този свят, то обикновено става чудо.
Наплачи се - в този момент, това е най-доброто, което можеш да направиш за себе си.
 

Много, много съжалявам!

Както ти е казал лекарят, наистина е божа работа!

Дано скоро се похвалиш с нова, успешна бременност! Пожелавам ти го от сърце!!!

renxy,разбирам те напълно. Много е тежко и колкото и лошо да ти прозвучи аз ще ти кажа така :Може би  да не е бил закрепен плода, може би  да е имало някаква малформация и ако е било последното бъди благодарна,  че се е случило  на 6-тия ден. Защото аз мила носих 9 мес бебето си със вродена малформация без да зная. Не че не ходих на прегледи но..........  След като родих моето дете живя само 5 дни. Повярвай ми тогава щеше да те боли в пъти повече .
Пожелавам ти по -  скоро да  преживееш загубата. Винаги ще  се връщаш назад във времето ,но човек свиква.  Дадено ни е да понесем мнооооого неща на този свят. Следващият път ти пожелавам да си щастлива 9 мес и дълги години след това със своята  втора рожба.

Съжалявам много за болката ти! Сигурна съм, че не след дълго ще видиш отново двете чертички и ще се радваш на хубаво здраво бебче  И когато това стане - непременно да ни се похвалиш 

И аз съм го преживяла и много добре знам как се чувстваш,беше преди 3 години никого няма да го забравя...сега си имам живо  и здраво момиченце и знам,че всяко зло е за добро...
Не се притеснявай  ще имаш друга възможност да родиш и да отгледаш второ детенце...Пожелавам ти го с цялата си душа

Много съжалявам за загубата ви Не се отчайвайте и не спирайте да вярвате,че щастието отново ще ви сполети 

Колко неприятно! Но приеми, че всяко зло е за добро. По-добре това да се случи само 6 дни след първия тест, отколкото да те сполети, когато вече живееш с мисълта за скорошно раждане.
Продължавай да опитваш. Моя приятелка, след първото си дете, пометна 6 пъти. Но накрая сдоби така жадуваната втора рожба.
Не се самонавивай, че няма да имаш друго дете!

Разбирам те. Преживяла съм неколкократно 
Кураж и всичко е Божа работа

Разбирам те и знам колко ти е тежко сега.  Но искам за ти дам малко надежда.  И моята първа бременност трая само седмица. А я чакахме цели 9 месеца. В началото на юли видях двете чертички и на на 07.07 се видя и точката с ехографа. На 10.07 сутринта прокървих и въпреки прогестерона още слеобяда получих кръвоизлив и го загубих. Изпаднах в страшна депресия и добре, че мъжът ми беше до мен. Събрахме багажа и се прибрахме в БГ. Правих изследвания на хормоните и те не бяха добри, което още повече ме обезсърчаваше. Но през това време не се пазехме, защото при толкова ранен аборт нямало нужда...
Когато не ми дойде на очакваната дата си помислих, че цикълът ми не се е нормализирал още.... Да, ама не! Оказах се бременна! И живот и здраве ще си имаме априлско бебе.
Пожелавам ти го и на теб Избърши сълзите, гушни малкото съкровище, което имаш и вярвай, че в следващите месеци отново ще ти се случи Чудото и всичко ще бъде наред!   

Знам колко боли,съжалявам че още една майка е трябвало да изживее такава болка.Но както са ти казали преди мен,поплачи си почини си и горе главата.Аз го изживях през юли,много ме болеше също като тебе се чуваствах празна и някак си излишна.Гушках детето си и плачех ,а тя ме успокояваше като възрастен човек и ме милваше.Сега с нетърпение очаквам да измине срока на задължителното пазене,за да започнем с опитите  за бебе.
Прегръщам те силно и се моля за всички жени като нас. 

Аз не съм преживяла точно това но знам какво е да чакаш да забременееш след първото раждане се наложи известно време да изчакаме заради секциото после трябваше да приемам хормонални хапчета но ето че след 2 месеца ще имам сладко розово вързопче.Искам да ти вдъхна кураж и вяра да тежко е случилото се изпитания бол...но радостта идва дори и по-късно Кураж мила и за теб ще има щастие!

За съжаление, тези ранни тестове май само усилват скръбта. Човек се настройва, почва да мечтае и после пропада в дупката. Наплачи се, почини си, погрижете се и двамата за себе си, пий си редовно фолиевата киселина, защото противозачатъчните не позволяват доброто й усвояване.

Чудото ще се случи скоро и ще бъдеш щастлива. Радостите в живота ти ще траят много повече от шест дни.

Съжалявам за болката която си преживяла ·
Дано скоро отново изпиташ щастието което очакваш·

Благодаря сърдечно за подкрепата на всички .Чакам с нетърпение да мине срока през който трябва да се пазя и да започнем с опитите.Уф ужасно дълго ми се вижда 4-5 месеца ама за съжаление няма как . А като си помисля само че си мечтаех децата да са с 2 години разлика...Докато се усетя дъщеря ми стана на 3 а ние все отлагахме и като се решихме...Но така било писано явноДано с всички си пишем в друга тема а тази остане празна!

Как така трябва да чакате 4-5 месеца за нови опити?! 
При толкова ранна бременност и като не ти е правен кюретаж, доколкото знам не се изчаква, да не говорим пък за 4-5 месеца! Поне при нас беше така и благодоря на Бог.
Това с пазенето известно време е за аборти на по-късен етап от бременността. 

Скъпа renxy,

Много съжалявам за това, което е трябвало да преживееш.
Доколкото разбирам, това се е случило на съвсем ранен стадий от бремеността ти и при положение, че е за първи път, за момента не би трябвало да те притеснява много що се отнася до една следваща бременност.
Преди време, принудена от обстоятелствата, се рових в много източници, търсейки отговор за моя късен спонтанен аборт и все се каня да обобщя основните информации и да направя отделна тема.... надявам се скоро да намеря време да го направя и така да помогна с каквото мога на засегнатите мами.

Накратко ще ти разкажа основните неща, надявам се това да ти помогне и да ти донесе покоят, който ти е така необходим сега.
Най-общо в медицината има следната квалификация:
= до 12 г.с. се счита за ранен спонтанен аборт;
= от 12 г.с. нататък или тегло на плода (извинявам се за тази дума, но това е терминът, който използват - аз лично не я харесва) под 500 г - късен спонтанен аборт;
= преди 37 г.с. - преждевременно раждане;

Изследнията през последните години в тази област показват, че основната причина за ранните спонтанни аборти са хромозомни аномалии, тоест счита се, че отхвърлянето на ембриона от организма на майката е своего рода механизъм на природата за подбор.
Затова вече гинеколозите не правят особени усилия за спасяване на бременността през първите три месеца, когато има индикации за отхвърляне. Никой не може да каже, защо точно се получава така и защо при една и съща жена може да има нормална бременност, последвана от ранен спонтанен аборт, в някои случаи и повече и след това друга нормална бременност...

По съвсем различен начин обаче стоят нещата в по-късен етап от бременността, а именно след 12 г.с. Тогава всяко преждевременно прекъсване на бременноста има конкретна причина, която трябва да бъде открита, лекувана и по възможност отстранена или взета под внимание при следващо забременяване. За тази цел гинекологът трябва да е достатъчно отговорен и добър професионалист и да насочи жената, а в някои случаи и мъжа й, да направят съответните изследвания. Причините могат да бъдат много и различни:
инфекции, хормонални, имунологични, генетични проблеми, нарушения в обмяната на веществата, други съпътстващи заболявания на майката, дори психосоциални проблеми.
Късните спонтанни аборти и преждевременните раждания имат своите сериозни причини и те трябва да се търсят, откриват и лекуват, за да не се налага никоя от нас да преживее отново и отново този кошмар.

Желая на теб и на всички момичета тук много здраве, любов и късмет.

Сега съм решила преди да опитаме отново да накарам лекарката да ми направи всякави изследвания  и най-вече да види как се възстановявам след кюретажа.Всъщност нямах възможност да се консултирам кое е по-добрия вариант на толкова раена етап дали да ми се прави кюретаж или не.Просто когато се случи отидох в Шейново за да консатират това което вече знаех ,за друго нямах сили.Искам да попитам възможно ли е на 40-тия ден още да нямам цикъл( той моя и без това не е от най-редовните) и не е ли сигнал за нещо сериозно? А вие колко време след кюретаж успяхте да забременеете отново и как протече новата бременност?
http://www.mamaibebe.com/ticker.php/age/51196.gif"

Много съжалявам за случилото се!
обикновено първия цикъл идва до 40 дни, но  може и по-късно - не се притеснявай!

renxy, всички въпроси, които си задаваш трябва да бъдат зададени на лекар, а не на нас. спонтанният аборт в 6 г.с. не означава, че на теб или партньора ти ви има нещо. мисля, че в момента си търсиш за какво да се притесняваш, недей, излишно е. иди на лекар, мисля, че едно професионално мнение хем ще те успокои, хем ще ти помогне какво да правиш с закъснелия цикъл.

съжалявам мила

Аз преживях абсолютно същото , по абсолютно същият начин.  Никой не можа да даде отговор на въпроса ми - "защо?", природата така била решила ... . Шест месеца по - късно забременях отново и за щастие всичко беше О.К.

Не се отчайвайте, милички. Опитвайте пак и дано скоро имате хубави, здрави бебчета. 

Не се отчайвайте, мили.
Животът е пред вас. Ще направите следващи опити, които ще са сполучливи.
Просто така е трябвало да стане.

Много съжалявам, миличка!
Не се отчайвай, разбира се, че пак ще видиш двете чертички, само не спирай да се надяваш!
 И дано пролетите сълзи днес, се превърнат в  усмивки  утре!