За отношението към възрастните

Разбира се, уважавам и почитам възрастните хора. Отнасям се с респект и особено внимание към тях( не само заради възрастта и мъдростта им). Така съм възпитана, така възнамерявам да възпитам и децата си.
Не разбирам, обаче защо визираш в чудесната си тема прочетеното във форума по отношение на майките и свекървите.
Смятам, че не е проява на неуважение, когато някоя от тях се намесва  прекалено да и бъде направена забележка с подходящо подбрани думи, умерен тон и без обиди. Премълчаването в подобна ситуация и прекалените компромиси водят до натрупването на напрежение, което би могло само да ескалира нещата и вместо да засвидетелстваме уважението си мълчейки и съобразявайки се,  да постигнем точно обратния ефект, когато 'чашата прелее'. Повечето от оплакванията от майки или свекърви тук се дължат точно на напрежението натрупано, заради това 'криво разбрано уважение' към по-възрастния в семейството и невъзможността ни да намерим умерения и уважителен тон с който да разрешим конфликтните ситуации по между си още в зародиш или просто на 'простотия и проклетия' (както често казва една мъдра съфорумка).

преди ни възпитаваха че по-възрастния трябва да се уважава безпрекословно.
сега битува мнението, че само ако заслужавал ...
а взаимоотношенията снаха-свекърва излиза от обичайнато общуване между хора на различни възрасти

Възпитана съм да уважавам възрастните хора. Такова е и отношението ми към тях.
Взаимотношенията снаха - свекърва не ги коментирам, защото никога не съм ги имала и най - вероятно няма да ги имам.

Уважавам, почитам, заитам!
Но! Възраста не е оправдание за никой и не дава на никого право да изисква , парадира или системно да се опитва да налага мнение и стил на живот и поведение.

Повечето хора уважават възрастните, проблема е че възрастните не уважават по-младите. Защото повечето от тях не могат да разберат, че техните деца вече са пораснали и са зрели хора със собствено мнение и способни да се справят сами с живота си. Възрастните трябва да спрат да се отнасят към децата си като към невръстни хлапета, ако искат подобаващо уважение.

Смятам че възрастните хора са много интересни. Аз такива неща научавам от тях дето никъде (даже в нетЯ) не могат да се научат

Ако предразположиш един човек над 75 да разказва, историите им са невероятни!

Уважавам хората, които уважават мен. Без възрастови дискриминации, моля 

Зачетох се в статията и си мисля следното: ако човек е отгледал деца, дал им е образование и ги е възпитал добре, значи те ще се обърнат след време и ще се погрижат за него.
Ако човек е купил на децата си жилища, значи той е преценил, че инвестицията си заслужава и ако е бил прав децата му ще му помагат на стари години.
Ако човек е видял, че от отрочетата му и чеп за зеле не става, но с цената на всичко им е купил дом или им е преписал своя - лош избор, нормално е да клечи премръзнал под дъжда и да проси за хляб.
Ако човек си има дом, може да го продаде, да живее колкото Бог му даде на квартира и да има за топло и хляб. Но ако държи да остави жилище на децата си след като почине, ами редно е те да се погрижат за него.
Ако човек не е имал свои деца и не е осиновил, т.е. цял живот е мислил само и единствено за своя си задник - съвсем в реда на нещата е сега да няма кой да го погледне, но пак си остава варианта с жилището.

А уважение се заслужава, не се дава при навършване на определена възраст, защото днешното калпаво поколение е възпитано именно от тези хора, които сега трябва да уважаваме.

Сиси, като понатрупаш годинки под Слънцето и започнеш да ставаш по-възрастна, което въобще няма да усетиш колко бързо ще се случи, друга песен ще запееш.
 Истината е, че на възрастните хора не се обръща достатъчно внимание. Безмислено е да се коментират неща в негативна посока.

И аз така 

Подкрепям това мнение, като добавям и помагам.

Разбира се! Но у нас, провокирани от мизерията и нищетата - условията, на които ги подлага дъжавата, доста възрастни хора са настроени лошо към младите. И за това се получава този порочен кръг - кое от кое уважение е провокирано.

Възпитана съм да уважавам !
Само понякога  ми се иска да не ги уважам много,нооо по принцип съм уважителна
Скоро в градския транспорт отстъпих мястото си на един възрастен господин,който след като ми благодари ми каза следния виц,като предварително се застрахова да не се засегна :Ето го и вица
 Пътувал в автобус възрастен човек- прав - местата били заети
До него на седалката стояли двама млади,но не ставали да му отстъпят място
Той казал - деца ,не са ли ви учили ,че се отстъпва място на възрастен човек,мен ме болят краката!
А младите - а ти като беше млад отстъпваше ли?
Дааа - казал възрастния човек!
А младите - ами ей за това сега те болят краката !

Отношенията снаха-свекърва няма да ги коментирам , защото ако напиша точно в действителност какво мисля за повече от половината свекърви , би трябвало да ме баннат от форума . Както и да е , мисля , че ви стана ясно .

Сега , за отношението към възрастните хора като цяло . Ами горният цитат го казва много точно , ясно и с не много думи . Това е самата истина . Смятам , че всички трябва да си живеем живота , без да се намесваме в този на другия , без да пречим и да досаждаме с "БЕЗЦЕННИ СЪВЕТИ , РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ " . Мога да дам няколко примера , които са много показни за това , че ние по - младите сме едва ли не длъжни да помагаме винаги на възрастните хора ( срещу което аз нямам големи възражения , само да не е тази дума - ДЛЪЖНИ ) , но когато ние имаме нужда от някаква помощ и ...............
Бях бременна с втората си дъщеря около 6-7 месец , когато веднъж съм с голямата (в количката беше тя все още ) и трябва да се кача по едни стъпала . Седнали отстрани до стъпалата три баби на една пейка . О трите кръстосали краката , пийват си кафенце и пушат цигари и , естествено , никоя не става да ми помогне . АЗ НЕ СЪМ СЕ И НАДЯВАЛА НА ПОМОЩ ОТ ТЯХ . Обаче коментара на едната баба ме накара да изкажа на глас доста груби , но много истински думи .
"Вижте , ма , вижте младите как могат 'сичко да праят . Виж го туй , бременно и през стълбите успява да вдигне детито. "
И тези думи , след като няколко месеца по - рано ( много съм злопаметна , за добро или лошо ) бях помогнала на същата тази баба ( не живеем в голям град ) да си носи чантата от пазара.

Друг случай : В магазина съм и чакам на опашка . Едната ми дъщеря се дърпа от мен и иска там бонбони и незнам си какви глупости , другата я държа в ръце и тя също нещо се дърпа . В същото време се опитвам да вървя напред , за да не забявам опашката . В това време един дядо , при все цялата опашка дойде и застана НАЙ - ОТПРЕД с думите :
-"Ама аз , възрастен човек на опашка ли да чакам ? "
Има още много други примери , с които възрастните хора ( някои от тях де  ) заслужават моето уважение .

 

Дори и остарели,невъзпитаните си остават такива,каквито са били на младини-стават сприхави и заядливи, безкромпомисни старци и старици, уви! Но по принцип, старостта трябвада се уважава, нетрябва да забравяме, че и ние ,ако доживеем старост ще сме немощни и охкащи ,мърморещи и даващи акъл без да са ни искали съвет  , и ще се надяваме да звънне телефона и да ни попитат как сме, да се отвори вратата и някое от децата да дойде ей така да ни види просто, да изпекло нещо вкусно и да дойде да ни донесе и на нас,или да купи плодове и да се сети, че и на нас ще ни се хапват Възпитавам децата си също в уважение, едно време ме учеха да целувам ръка на баба и дядо,сега децата ми го правят с моята баба...тяхна прабаба...старостта трябва да се уважава!
    На тия наконтените,с оскубани вежди и гримирани ...и аз не им отстъпвам място или ред,когато съм премаляла от умора и поседнала или чакаща на опашка...

100% съм съгласна с мнението на Дидка! Ако не ме беше изпреварила, щях да напиша абсолютно същото! Не се знае какви ще сме ние на тези години. А когато съм скапана и изнервена на някоя опашка, или в автобуса, не забравям че възрастния човек срещу мен можеше да е моята майка, или моят дядо. Като знам колко е направил за мен и колко ми е дал баща ми например, за в бъдеще никога не бих го оставила и бих му простила всяка глупост присъща на възрастните хора /имаше една приказка, че хората стават като деца когато остареят/. Възрастта трябва да се уважава. Ще опитам да възпитам и децата си така. Друг е въпроса, че злобата, наглостта и нахалството на някои възрастни хора не изискват кой знае какво уважение. Но не са малко и по-младите такива.

Свекърва ми не е възрастна. Уважавам я, защото не се виждаме с месеци 

За възрастните по принцип--уважавам ги,но не и когато се държат лошо. Никога не бих направила забележка на по-възрастен човек, но ако нещо не ми харесва, просто отминавам. Това не е неуважение, а по-скоро игнориране. Както казва Дидка, това е до възпитание.
Много често съм виждала възрастни хора, които се държат по-зле от някой пубертетчета...Имам много случки, но не съм злопаметна. Просто махвам с ръка--простотията е навсякъде около нас.
Аз гледам да се държа добре, пък, казват--Връщало се. Ще видим... 

Мнението ми е такова , защото докато беше в добро здраве баща ми буквално ме гонеше от къщи, а сега е на моите ръце/ на памперси/ и  всичко каквото правя,първо трябва да се съобразявам с него, а след това с всичко друго. Така, че говоря от опит. Иначе и аз уважавам възрастните....

Точно от днес имам пресен случай който много ме вбеси. Отивам да си купя плодове от пазара и там на една сергия се разправят дядо и продавачка. Ставаше въпрос за грозде, което струва 3 лв и дядото иска да си купи, но видно не беше хубаво цялото грозде и той искаше да си избере ,а продавачката не му позволи и му каза: " Недостига,че пари нямаш, а пък и претенции какво грозде да ти сложа. Нахални пенсионери бе, по 100лв вземат и претенции. ." Божее все едно ме някой ме прободе с нож в корема, толкова се запалих,че ми идеше оная като грозде да я намачкам .
 С тази случка искам по темата да кажа,че не ги уважаваме достатъчно. Наистина има и заядливи пенсионери, но има и млади такива. Просто не знам, за мен тия хора са толкова изстрадали,че не знам има ли повече на къде.

Да, уважавам ги, НО, ако ме уважават мене. Ако става въпрос за свекървата........ Да, ще я гледам и храня като остарее, защото така съм възпитана, но не от уважение. А просто, защото трябва. И това поради ред причини, които няма да изброявам, защото не е затова темата. Виж Мама ще я гледам и храня, защото я уважавам, защота жената със всички възможни средства и начини се опитва да ми помага в борбата с живота. Това отношение не е защото едната ми е майка, а другата свекърва. Все пак свекървата има син, поне към него би трябвало да има достойно за уважение отношение, ама уви не.
 За другите хора не, знам. колебая се. най се чуствам обезверена, когато съм бремена, защото тогава усещам дебелоочието на хората. Бремена съм в осми месец, корема ми личи значително. това обаче не пречи на хората в градския транспорт да се правят, че не ме виждат. В 50% от случаите, когато ми се налага да използвам такъв ми се налага сама да си прося място, за да седна. Днес даже една жена след като видя, че от известно време стоя права в опити да ме забележи някой, ме попита дали искам да ми измоли от някой място да седна. За което и благодарих много. Значи все пак са останали единици хора, които са достойни за уважение.

Уважението НЕ Е даденост, то се печели.Без оглед на възрастова граница.

  Имат ги тези отношения ,  хората които са  направили такъв избор .

Иначе и аз съм възпитана към уважение към по-възрастните 

 
По този повод- моята свекърва казва,че трябва да я уважавам,защото е по-възрастна,и защото ми е дала сина си.
Е,не няма да я уважавам!Тя да се държи отвратително,а само защото е по-възрастна да я уважавам?
С това,че съм по-млада,човешките ми права,не се намаляват!
Още 1 пример;
Бях в 8ми мес бременна и с бебе на 11 мес в количка,когато минах през пазара.Загледах се в ягодите,а беше началото на сезона им,съответно все още скъпи.Продаваше ги достатъчно възрастна жена,която ми обясняваше,че съм бременна и трябва да си купя.Аз си купих 1кг,не защото толкова ми се ядяха,а защото я съжалих.Но тръгвайки ми се сториха доста по-малко от 1кг.Влязох в нашият магазин и ги изтеглих-бяха с 250гр по-малко и много се ядосах.
На някои може да му се стори дребнаво,но на мен ми стана много обидно.
Възпитавана съм да уважавам възрастните и ги уважавам,но някои от тях прекаляват!
Научила съм наистина много мъдри неща от тях,и 1 от тях е  как да не се държа когато остарея(дано не го забравя някога)