Здравейте мами,
Нова съм във форума, но го чета с интерес от доста време. Днес реших и аз да излея моята мъка и да поискам съвет. Ето и моята история.
Преди 6г. се запознах с моя приятел, който беше на почивка в БГ (той е българин, но цялото му семейство е имигрирало преди 15г. в Щатите). Тогава бяхме просто познати, но и двамата усещахме тръпката. Тъй като беше само на почивка тук, той си се прибра в Щатите и както се казва всеки си пое своя път.
Две години по-късно, един ден се видяхме най-случайно и разбрах, че е решил да прави собствен бизнес в БГ и за момента се е установил тук. Уговорихме си среща за по кафенце, така след 2 месеца заживяхме заедно. Беше луда любов. След 1.5г. той трябваше да се връща в USА, като уговорката ни беше да стои там няколко месеца и след това да заминем заедно. Върна се по-рано от очакваното, след 3 месеца. Аз бях щастлива, че отново сме заедно. Постоя тук около 6м. и каза, че пак трябва да се връща в USA, но не може да ме вземе със себе си. Аз отново чаках и се надявах, но този път 8м. разделени. Започнах да му казвам, колко ми е трудно сама, че искам да съм до него, но той не правеше нищо по въпроса. Пак се върна в БГ за 6м. (лятото), а сега го няма от 1г. и ми казва, че ще се върне чак по празниците и няма да стои повече от месец. Казва ми, че ме обича, но когато му задам въпроса дали иска да създаваме семейство заедно ми казва, че не иска да обсъжда тези неща по скайп. Попитах го, дали ще сключим брак, когато дойде за да мога да отида при него, той ми каза, че не обичал фиктивните бракове. Обясних му, че нашия няма да е фиктивен, защото не го правим само и само аз да отида в Щатите, а с единствената цел да сме заедно. Той обаче, нито приема, нито предава. Казва ми, че иска да се чувствам и държа като негова съпруга, без да имаме брак. Говори ми за работни визи и студентски бригади, а аз отдавна съм завършила. Едва ли не да започвам 2-ро висше за да отида на бригада там. А дали ще стане, не се знае. Вече започвам да се чудя, какво става. Толкова ли му е трудно да сключи брак с мен, имайки в предвид, че аз го чакам от 4г. А той си има двойно гражданство. Напоследък все недоволства, все се оплаква от мен. И когато го попитах дали иска да се разделим, той ми казва, че не иска това. Хем така, хем така.
Извинявайте за накъсаното съобщение, много съм развалнувана и пиша, каквото и както ми е в главата. Моля ви мами, дайте ми съвет. Много го обичам и съм готова на всичко за него. Искам вече семейство, дете, дом. Всички около мен се радват на това богатство, а аз чакам ли, чакам. Искам да съм с него, но той явно не. Не зная, какво го спира. Обясних му, че няма да му се сърдя, ако е решил да се разделим. Но той отрича, казва ми че всеки ден мислел, кое е най - доброто за мен, че никога нямало да ме остави. Обясних му, че на мен това не ми е достатъчно, че аз искам семейство, дете и т.н Но той избягва въпроса.
Нова съм във форума, но го чета с интерес от доста време. Днес реших и аз да излея моята мъка и да поискам съвет. Ето и моята история.
Преди 6г. се запознах с моя приятел, който беше на почивка в БГ (той е българин, но цялото му семейство е имигрирало преди 15г. в Щатите). Тогава бяхме просто познати, но и двамата усещахме тръпката. Тъй като беше само на почивка тук, той си се прибра в Щатите и както се казва всеки си пое своя път.
Две години по-късно, един ден се видяхме най-случайно и разбрах, че е решил да прави собствен бизнес в БГ и за момента се е установил тук. Уговорихме си среща за по кафенце, така след 2 месеца заживяхме заедно. Беше луда любов. След 1.5г. той трябваше да се връща в USА, като уговорката ни беше да стои там няколко месеца и след това да заминем заедно. Върна се по-рано от очакваното, след 3 месеца. Аз бях щастлива, че отново сме заедно. Постоя тук около 6м. и каза, че пак трябва да се връща в USA, но не може да ме вземе със себе си. Аз отново чаках и се надявах, но този път 8м. разделени. Започнах да му казвам, колко ми е трудно сама, че искам да съм до него, но той не правеше нищо по въпроса. Пак се върна в БГ за 6м. (лятото), а сега го няма от 1г. и ми казва, че ще се върне чак по празниците и няма да стои повече от месец. Казва ми, че ме обича, но когато му задам въпроса дали иска да създаваме семейство заедно ми казва, че не иска да обсъжда тези неща по скайп. Попитах го, дали ще сключим брак, когато дойде за да мога да отида при него, той ми каза, че не обичал фиктивните бракове. Обясних му, че нашия няма да е фиктивен, защото не го правим само и само аз да отида в Щатите, а с единствената цел да сме заедно. Той обаче, нито приема, нито предава. Казва ми, че иска да се чувствам и държа като негова съпруга, без да имаме брак. Говори ми за работни визи и студентски бригади, а аз отдавна съм завършила. Едва ли не да започвам 2-ро висше за да отида на бригада там. А дали ще стане, не се знае. Вече започвам да се чудя, какво става. Толкова ли му е трудно да сключи брак с мен, имайки в предвид, че аз го чакам от 4г. А той си има двойно гражданство. Напоследък все недоволства, все се оплаква от мен. И когато го попитах дали иска да се разделим, той ми казва, че не иска това. Хем така, хем така.
Извинявайте за накъсаното съобщение, много съм развалнувана и пиша, каквото и както ми е в главата. Моля ви мами, дайте ми съвет. Много го обичам и съм готова на всичко за него. Искам вече семейство, дете, дом. Всички около мен се радват на това богатство, а аз чакам ли, чакам. Искам да съм с него, но той явно не. Не зная, какво го спира. Обясних му, че няма да му се сърдя, ако е решил да се разделим. Но той отрича, казва ми че всеки ден мислел, кое е най - доброто за мен, че никога нямало да ме остави. Обясних му, че на мен това не ми е достатъчно, че аз искам семейство, дете и т.н Но той избягва въпроса.
Аз също това си помислих 
Дано имаш същия късмет като мен и бързо да намериш някой който да те накара да забравиш! 
.И аз бих си помислила това.Или пък родителите му,да имат по големи планове с някоя мома от там 
