ЗДРАВЕЙТЕ, имам проблем със сина ми който е първи клас-като цяло е много будно и умно дете,спортува,с техниката(компютър,плейстейшйн) е на ТИ но е много расеян,неиска да си пише домашните,в занималнята ако един ден слуша два НЕ, отговаря убижда и това което ме претеснява е че агресията му е насочена към нас(мен и съпруга ми).Бих казала че е задоволено дете,мъжа ми е много спокоен-но виждам че вече и той не може да се владее.Опитвах с наказания,отговора е-МНОГО ВАЖНО КАКВО МИ ПУКА,обяснявам,говоря но всичко е времено и то много за малко.Дайте ми съвет моля ВИ,ако се обърна към психолог към кой да е или ВИЕ ако сте имали подобен проблем как сте постъпили.БЛАГОДАРЯ
- Публикувана: 7 окт. 2008, 09:38 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2008, 15:56 ч.
ДАЙТЕ МИ СЪВЕТ-ПРОБЛЕМ С ПЪРВОКЛАСНИК
Мисля, че психологът е последната инстанция, към която трябва да се обърнеш. Говори с класната и учителката от занималнята. Опитай се да предразположиш детето си да споделя с теб. Може би има проблеми в училище, за които ти не знаеш. Децата са склонни да премълчават някои неща, защото не знаят как биха реагирали родителите им.
А поведението му изведнъж ли стана такова? Мислиш, ли че има конкретна причина?
Голямата ми дъщеря (също пръвокласничка) ми създава подобни проблеми. И класната й, и учителката в занималнята непрекъснато се оплакват (а тръгва и на английски и танци...). Вярвам им, защото знам какво е диване. Майка ми я прибира от училище и всеки ден е разтреперана. Миналата седмица не се стърпях и я набих. Оттогава почти всяка нощ сънувам кошмари, преживявам сцената отново... свива ми се стомаха като се сетя. Но ако не влезе в правия път още бой ще яде. Не може да върти толкова хора, да ме излага и да ме прави луда.
Голямата ми дъщеря (също пръвокласничка) ми създава подобни проблеми. И класната й, и учителката в занималнята непрекъснато се оплакват (а тръгва и на английски и танци...). Вярвам им, защото знам какво е диване. Майка ми я прибира от училище и всеки ден е разтреперана. Миналата седмица не се стърпях и я набих. Оттогава почти всяка нощ сънувам кошмари, преживявам сцената отново... свива ми се стомаха като се сетя. Но ако не влезе в правия път още бой ще яде. Не може да върти толкова хора, да ме излага и да ме прави луда.
А поведението му изведнъж ли стана такова? Мислиш, ли че има конкретна причина?
Голямата ми дъщеря (също пръвокласничка) ми създава подобни проблеми. И класната й, и учителката в занималнята непрекъснато се оплакват (а тръгва и на английски и танци...). Вярвам им, защото знам какво е диване. Майка ми я прибира от училище и всеки ден е разтреперана. Миналата седмица не се стърпях и я набих. Оттогава почти всяка нощ сънувам кошмари, преживявам сцената отново... свива ми се стомаха като се сетя. Но ако не влезе в правия път още бой ще яде. Не може да върти толкова хора, да ме излага и да ме прави луда.
Голямата ми дъщеря (също пръвокласничка) ми създава подобни проблеми. И класната й, и учителката в занималнята непрекъснато се оплакват (а тръгва и на английски и танци...). Вярвам им, защото знам какво е диване. Майка ми я прибира от училище и всеки ден е разтреперана. Миналата седмица не се стърпях и я набих. Оттогава почти всяка нощ сънувам кошмари, преживявам сцената отново... свива ми се стомаха като се сетя. Но ако не влезе в правия път още бой ще яде. Не може да върти толкова хора, да ме излага и да ме прави луда.
Не ви трябва психолог. Защо не опиташ без наказания? Наказанието е неуважение към детето, както и да го замаскираш и то точно така го разбира. Опитай да се сближиш с него, да се сприятелиш, да разбереш какво го интересува и защо, да разбереш защо "не слуша". Опитвайки се да му бъдеш 'родител' в смисъла на човек, който само раздава правила наляво и надясно, ще сбъркаш, защото синът ти може да е малък, но е отделен човек. Затова го опознай по-добре. Може да мислиш, че го познаваш, всички майки мислят, че познават най-добре децата си, но това за съжаление не е вярно. Майките трябва да положат почти толкова усилия да опознаят детето, колкото би положил всеки непознат човек. Като начало разбери кои са приятелите му, защо ги харесва, какво правят заедно, без да задаваш тези въпроси директно - ще бъдат възприети като разпит. Попитай го дали може да те научи на нещо на компютъра, което не разбираш. Покажи му нещо, което не знае. И така.
Ние не сме наказвали децата никога - нито отнемане на каквото и да било, нито стоене в стаята или в ъгъла, нито забрана да правят едно или друго - никога. От малки ги възпитаваме с любов, разбиране и уважение, като изискваме същото и почти никога няма проблеми с дисциплината, а вкъщи всички сме приятели и се уважаваме като хора, а и всеки знае, че когато мама или татко кажат нешо, то най-често е правилно, а и ще бъде обяснено и обсъдено, а не наложено като правило с изискване за съображение. Затова не съм привърженик на наказанията - не само че не са ефективни в дългосрочен план, но и нанасят вреда. За мен наказание и възпитание нямат нищо общо.
Ние не сме наказвали децата никога - нито отнемане на каквото и да било, нито стоене в стаята или в ъгъла, нито забрана да правят едно или друго - никога. От малки ги възпитаваме с любов, разбиране и уважение, като изискваме същото и почти никога няма проблеми с дисциплината, а вкъщи всички сме приятели и се уважаваме като хора, а и всеки знае, че когато мама или татко кажат нешо, то най-често е правилно, а и ще бъде обяснено и обсъдено, а не наложено като правило с изискване за съображение. Затова не съм привърженик на наказанията - не само че не са ефективни в дългосрочен план, но и нанасят вреда. За мен наказание и възпитание нямат нищо общо.
Вчера ние пак влязохме в конфликт с моето диване- понеже не й позволих нещо (с обяснението защо не може), тя ме излъга. А домашното го писа от 3 до 9 ч.- 6 часа!
По повод на написанато от Jordan- по един и същ начин гледам и двете си дъщери. Защо с едната нямам никакви проблеми и се разбираме перфектно, а другата ми къса нервите всеки ден?! Мисля, че наистина ни трябва психолог (още преди 4-5 год. мислех да се обърна към такъв, но все си мислех, че би трябвало да мога да се справя с моето дете).
По повод на написанато от Jordan- по един и същ начин гледам и двете си дъщери. Защо с едната нямам никакви проблеми и се разбираме перфектно, а другата ми къса нервите всеки ден?! Мисля, че наистина ни трябва психолог (още преди 4-5 год. мислех да се обърна към такъв, но все си мислех, че би трябвало да мога да се справя с моето дете).
choteva при някои деца готовността за училище е на различно ниво от тази при други. Когато детето е и единствено в семейството е по-трудно /защото ако да речем има по-голям брат и сестра, знае поне част от нещата, които се изискват от един ученик/.
Споделям мнението на Нана и Рени, че ви е нужен психолог. Това не е нито срамно, нито излишно, просто нашите схващания са закостенели в тази насока.
И с големия и с малкия съм имала проблеми в първи клас / с малкия бяха в предучилищната поради ред причини/.
С големия решавахме проблемите на парче и сами и си блъскахме главата - част от проблемите още напомнят за себе си - несъздадени навици, неустановени правила и порядки.
С малкия се обърнах към психолог и работим с него доста успешно, въпреки малките проблемчета, като цяло малкия ми син се адаптира доста по-леко в 1-ви клас от брат си.
И Да - съгласна съм тук с Jordan, че наказанията и заплахите не само няма да помогнат, а още повече ще усложнят нещата.
Споделям мнението на Нана и Рени, че ви е нужен психолог. Това не е нито срамно, нито излишно, просто нашите схващания са закостенели в тази насока.
И с големия и с малкия съм имала проблеми в първи клас / с малкия бяха в предучилищната поради ред причини/.
С големия решавахме проблемите на парче и сами и си блъскахме главата - част от проблемите още напомнят за себе си - несъздадени навици, неустановени правила и порядки.
С малкия се обърнах към психолог и работим с него доста успешно, въпреки малките проблемчета, като цяло малкия ми син се адаптира доста по-леко в 1-ви клас от брат си.
И Да - съгласна съм тук с Jordan, че наказанията и заплахите не само няма да помогнат, а още повече ще усложнят нещата.
А преди това как се е държал? Не вярвам преди първи клас да е бил кротко и спокойно дете, и изведнъж да се е превърнал в невъздържан ученик. За повечето деца преходът от дома (ДГ) към училище с неговите доста по-строги порядки и безброй задължения /да седиш 5 часа на чина, да пишеш домашни, да изпълняваш, да не закъсняваш и пр./ е доста стресиращ. Този стрес, в зависимост от темперамента, може да има различни прояви (някои са агресивни, други се затварят в себе си и т.н.)
Не мисля, че имате нужда от психолог. Със спокойни разговори, търпение и любов ще превъзмогнете проблема.
Не мисля, че имате нужда от психолог. Със спокойни разговори, търпение и любов ще превъзмогнете проблема.
Отговора "не ми пука", ми говори, че детето си е решило, че всички са му длъжни и, че света се върти около него.
Сина ми е много темпераментен с тръгването на предучилищна се започна и със сериозните проблеми, но ние обясняваме, че всяко действие си носи последствията, два пъти ни излъга и си изяде боя и много преосмисли поведението си. Детето трябва да знае, че има правила и, че те се спазват. Боят не трябва да е наказание за всичко, наказание е да го лишите от нещо което много обича, например да гледа филми или да играе на компютъра, а боят е крайната фаза... Когато го лишиш от нещо което много обича, тогава ще го осети като наказание. Бъдете безкомпромисни да се спазват правилата и ще имате успех. И най-важното детето трябва да знае, че го обичате въпреки, че се държи ужасно, защото може да се озлоби още повече срещу вас. Моя син се беше тръшнал по едно време, че не искал да учи и аз му казах "Който не работи, не трябва да яде", ако няма да учиш те пращам да работиш, ще събираш кашони от контейнерите и ще ги предаваш на вторични суровини и ако не се върнеш с пари ще останеш гладен. Даже почти го бях замъкнала до контейнера...Много се замисли от тогава и сега поне с ученето проблеми нямаме.
Джордан, що не хванеш да си намериш някое друго място да си играеш театрите!!
Сина ми е много темпераментен с тръгването на предучилищна се започна и със сериозните проблеми, но ние обясняваме, че всяко действие си носи последствията, два пъти ни излъга и си изяде боя и много преосмисли поведението си. Детето трябва да знае, че има правила и, че те се спазват. Боят не трябва да е наказание за всичко, наказание е да го лишите от нещо което много обича, например да гледа филми или да играе на компютъра, а боят е крайната фаза... Когато го лишиш от нещо което много обича, тогава ще го осети като наказание. Бъдете безкомпромисни да се спазват правилата и ще имате успех. И най-важното детето трябва да знае, че го обичате въпреки, че се държи ужасно, защото може да се озлоби още повече срещу вас. Моя син се беше тръшнал по едно време, че не искал да учи и аз му казах "Който не работи, не трябва да яде", ако няма да учиш те пращам да работиш, ще събираш кашони от контейнерите и ще ги предаваш на вторични суровини и ако не се върнеш с пари ще останеш гладен. Даже почти го бях замъкнала до контейнера...Много се замисли от тогава и сега поне с ученето проблеми нямаме.
Джордан, що не хванеш да си намериш някое друго място да си играеш театрите!!
migito, струваш ми се прекалено крайна в отношението си към детето.
Не ми допадат твоите методи и не мисля, че са правилни.
Това с контейнера може да приложиш на тинейджър, но на дете в предучилищна или първи клас е прекалено.
Наказанието и боя водят само до агресия и смачкване на самочувствието.
Родители, които не умеят да общуват с децата си прибягват до тях, тъй като са най-лесният начин да подчиниш детето. Но след време всичко това се връща на родителя.
На авторката препоръчвам да изтегли и прочете тази книга:
http://teacher.bg/cs/files/folders/ebooks/entry219.aspx
Не ми допадат твоите методи и не мисля, че са правилни.
Това с контейнера може да приложиш на тинейджър, но на дете в предучилищна или първи клас е прекалено.
Наказанието и боя водят само до агресия и смачкване на самочувствието.
Родители, които не умеят да общуват с децата си прибягват до тях, тъй като са най-лесният начин да подчиниш детето. Но след време всичко това се връща на родителя.
На авторката препоръчвам да изтегли и прочете тази книга:
http://teacher.bg/cs/files/folders/ebooks/entry219.aspx
Хора, които не се се сблъсквали с трудни деца нямат и идея за какво става въпрос. Нещата не винаги стоят така, както пише по книгите.
Напълно подкрепям Рени! Имам двама сина, възпитавам еднакво, давам еднакво, изисквам еднакво. Но те са различни!
Едиия има едни качества, другия - други!
Единия е добър в едно, другия в друго!
Е имат една обща черта и двамата са диви и не се вписват в определението послушко
Съгласна съм че боят, наказанията и заплахите не помагат - понякога обаче са необходимо стъпало към по-нататъшна борба с дадени недостатъци / е без боя може би/, като мързел, немърливост, невъзпитание и т.н.
Изчела съм безброй книги за възпитанието и развитието на децата, контактувам със всякакви хора свързани с израстването им и въпреки това има мигове, в които се чувствам безпомощна и недостатъчно силна, за да реша даден проблем касаещ децата ми.
Лесно се размахва пръст по форумите и се дават насоки, бас държа обаче, че много от тези самоуверени тук родители имат същите проблеми, просто за разлика от някои от нас не си ги признават.
Осъзнаването на проблема е част от решението му. А отричането му - води до влачене с години и нерешаването му.
п.с. Рени надникни в темата "Темпераментните деца" в Нашите деца.
Детето просто може да има обучителни проблеми.
Консултацията с психолог само може да ти помогне да разбереш детето си, дори не е необходимо то да знае, че го водиш при психолог. Говори предварително с психолога, а на детето кажи, че отивате при твоя приятелка или приятел....
Обърна ли въобще внимание на това? Как чете, как пише, как смята и как е с ориентацията във време и пространство? Знаеш ли какво е дислексия?
Консултацията с психолог само може да ти помогне да разбереш детето си, дори не е необходимо то да знае, че го водиш при психолог. Говори предварително с психолога, а на детето кажи, че отивате при твоя приятелка или приятел....
Консултацията с психолог само може да ти помогне да разбереш детето си, дори не е необходимо то да знае, че го водиш при психолог. Говори предварително с психолога, а на детето кажи, че отивате при твоя приятелка или приятел....
Абсолютно подкрепям горното мнение. Особено частта за психолога, който си остава най-компетентен и ще прецени наистина какъв е проблема. Също така е важно детето да има доверие в този човек и затова одобрявам представянето му за приятел.
Към авторката - не виждам да имаш проблем.
Дете е. Днес му се играе, утре е голям. В общи линии първи клас е времето, в което децата се приспособяват към учебния процес.
Обърни внимание на материала им. Там няма нищо непознато за децата.
Може детето да се уморява. И да става раздразнително. В понеделник е добре, а във вторник не му се пише.
Оф: Джордан - този списък, в подписа ти, реалните ти деца ли са? Как се реши ?
Дете е. Днес му се играе, утре е голям. В общи линии първи клас е времето, в което децата се приспособяват към учебния процес.
Обърни внимание на материала им. Там няма нищо непознато за децата.
Може детето да се уморява. И да става раздразнително. В понеделник е добре, а във вторник не му се пише.
Оф: Джордан - този списък, в подписа ти, реалните ти деца ли са? Как се реши ?
Рени, ако чувстваш, че имаш проблем, просто се обърни към психолог.
Нека той/тя прецени. Може би става въпрос за обучителен проблем, може би моделите на предишното ви общуване не са подходящи за новата ситуация, може би...нещо друго.
Мисля, че си струва да се вслушаш в споделеното от Лени, а и ако си склонна, да те свърже с дамата, която помага на нейното семейство, ще е добре за всички.
Нека той/тя прецени. Може би става въпрос за обучителен проблем, може би моделите на предишното ви общуване не са подходящи за новата ситуация, може би...нещо друго.
Мисля, че си струва да се вслушаш в споделеното от Лени, а и ако си склонна, да те свърже с дамата, която помага на нейното семейство, ще е добре за всички.
Цитат
moeto dete e v predu4ili6tna paralelka.otkakto e tragnal na u4ili6te niamam bial den,postoqno me sre6tat maiki i mi kazvat 4e moiat sin e butnal ili sbil tiahnoto dete .govorehme,karahmese i kato go popitam za6to toi vse kazva{ami bez da iskam}tova do predi 3 dni dokato ne otidoh da go vzema i negovata u4itelka mi kaza 4e predi6niat den kato go e izpra6tala na avtobusa s negovite drugar4eta e zapo4nal da q nari4a nikakvica gadniarka i e posiagal i po ne q,govorihme,obiasniavahme i ostana obe6tanieto 4e vee4e niama da pravi taka no prodaljava.u4itelkata kaza 4e 6te go ka4i v pedagogi4eskata staq prosto 6te se pobarkam.sa6ti te problemi imahme i v deckata gradina no samo s decata no tava ve4e prelia 4a6ata.ai vseki kazva6e toi e buen 6te go izrasne.pravisi kakvoto si poiska i ot ni6to ne go e strah ne mu pukalo .molia daite mi savet da i da se obarna kam psiholog
моето дете е в преду4или6тна паралелка.откакто е тръгнал на у4или6те нямам бял ден,постоянно ме сре6тат майки и ми казват 4е моят син е бутнал или сбил тяхното дете .говорехме,карахме се и като го попитам за6то той все казва{ами без да искам}това до преди 3 дни докато не отидох да го взема и неговата у4ителка ми каза 4е преди6ниат ден като го е изпра6тала на автобуса с неговите другар4ета е запо4нал да я нари4а никаквица гаднярка и е посягал и по нея,говорихме,обяснявахме и остана обе6танието 4е вее4е няма да прави така но продължава.у4ителката каза 4е 6те го ка4и в педагоги4еската стая просто 6те се побъркам.са6ти те проблеми имахме и в децката градина но само с децата но тава ве4е преля 4а6ата.а и всеки казва6е той е буен 6те го израсне.прави си каквото си поиска и от ни6то не го е страх не му пукало .моля дайте ми съвет да и да се обърна към психолог
Моля, пишете на Кирилица!
Здравейте!!!Аз имах подобни проблеми със средният ми син...Трябва да ви кажа първо че пубертетите в човешкият живот са три-на 2-3години,на 6-7години,и големият който си е...Тогава с децата ни настъпват много промени,както в начина на живот,така и със самото биологично израстване,и при всички деца протичат различно-да ви кажа само за успокоение че деца с труден пубертет се оправят по-добре в живота...
Втората причина според мен е защото материалът в първи клас е труден,и дават страшно много домашни-аз направих следното,отмених му допълнителните домашни-казах на учителката че тези от допълнителните сборници НЯМА да ги пишем,и да видите какво чудо стана...Моето дете започна да пише разкази...
И третото-представете си че вие започвате работа,в нов колектив,с нов шеф,който е прекалено взискателен,и ви дава много задачи,почти непосилни,и вие трябва да се доказвате на 100% всяка минута...Как бихте се чувствали?!Това е вид защита,интуитивна-"напада за да се защити"...
Да добрият психолог помага,ние ходихме при една страхотна жена,която много ни помогна,и най-малкото успокои мен самата,за да съм готова да поема новите истерии на сина си спокойно...Тя беше психолог в 88 у-ще,ако сте близо може да я потърсите,но имена не помня...Спомням си обаче как през цялото време на вратата и чукаха деца от 88 у-ще,да търсят съветите и,или може би просто да поговорят...
И това преминава-ние се справихме,ще се справите и4 вие!!!
Втората причина според мен е защото материалът в първи клас е труден,и дават страшно много домашни-аз направих следното,отмених му допълнителните домашни-казах на учителката че тези от допълнителните сборници НЯМА да ги пишем,и да видите какво чудо стана...Моето дете започна да пише разкази...
И третото-представете си че вие започвате работа,в нов колектив,с нов шеф,който е прекалено взискателен,и ви дава много задачи,почти непосилни,и вие трябва да се доказвате на 100% всяка минута...Как бихте се чувствали?!Това е вид защита,интуитивна-"напада за да се защити"...
Да добрият психолог помага,ние ходихме при една страхотна жена,която много ни помогна,и най-малкото успокои мен самата,за да съм готова да поема новите истерии на сина си спокойно...Тя беше психолог в 88 у-ще,ако сте близо може да я потърсите,но имена не помня...Спомням си обаче как през цялото време на вратата и чукаха деца от 88 у-ще,да търсят съветите и,или може би просто да поговорят...
И това преминава-ние се справихме,ще се справите и4 вие!!!
Здравейте!
Аз също си имам проблемчета с малката
пърокласничка е...
Тази сутрин направи голям цирк в коридора
Реве за тати и не иска да влезе в класната стая...
Часът започна,тя пищи и търчи из коридора...
Госпожата се изнерви,чистачките я пресрещат от двете старни...
а аз съм се скрил зад вратата в края на коридора за да я излъжат че съм си заминал...
Плакала е сутрин,но това беше върха...
Проблема най вероятно е в нас с майка и,но не знам ,как да постъпя довечера...
Предупредих жена ми да не и се кара,а просто да мълчи и да е обидена...
Аз съм добрия,а тя е лошата
Не знам ,как та постъпя и ще се радвам да ме посъветвате!!!
Аз също си имам проблемчета с малката
пърокласничка е...Тази сутрин направи голям цирк в коридора
Реве за тати и не иска да влезе в класната стая...
Часът започна,тя пищи и търчи из коридора...
Госпожата се изнерви,чистачките я пресрещат от двете старни...
а аз съм се скрил зад вратата в края на коридора за да я излъжат че съм си заминал...
Плакала е сутрин,но това беше върха...
Проблема най вероятно е в нас с майка и,но не знам ,как да постъпя довечера...
Предупредих жена ми да не и се кара,а просто да мълчи и да е обидена...
Аз съм добрия,а тя е лошата
Не знам ,как та постъпя и ще се радвам да ме посъветвате!!!
Красимир в случая не мисля, че има нужда от добро и лошо ченге. Моят син в първия учебен ден се разплака и не искаше да остане в стаята без мен. Благодарна съм на прекрасната му госпожа, че успя да го накара да се чувства добре в училище.
По твоя случай мога да кажа само, че нещо силно тревожи момиченцето ви в училище. Седнете тримата с мама, гушнете я и се опитайте да разберете какво е?!
Може да е дете от класа, което я тормози или и се подиграва. Може би госпожата е прекалено строга и взискателна, може би някой я е обидил, заплашил, нагрубил в междучасието.
Плакала ли е в детската градина?
Вече 2 месеца ходят на училище - подобна сцена е силен сигнал, че детето е в стрес! Не подценявайте ситуацията.
По твоя случай мога да кажа само, че нещо силно тревожи момиченцето ви в училище. Седнете тримата с мама, гушнете я и се опитайте да разберете какво е?!
Може да е дете от класа, което я тормози или и се подиграва. Може би госпожата е прекалено строга и взискателна, може би някой я е обидил, заплашил, нагрубил в междучасието.
Плакала ли е в детската градина?
Вече 2 месеца ходят на училище - подобна сцена е силен сигнал, че детето е в стрес! Не подценявайте ситуацията.
Благодаря ти за отговора!!!
Ако има значение последните месеци на градината също имаше такива моменти...
но чак толкова,като тази сутрин не...
Доста деца от нейната група са в нейния клас...
Ще поговоря с нея довечера и ще опитам да разбера.
Дано утре сутринта не ми го сервира същото
Ако има значение последните месеци на градината също имаше такива моменти...
но чак толкова,като тази сутрин не...
Доста деца от нейната група са в нейния клас...
Ще поговоря с нея довечера и ще опитам да разбера.
Дано утре сутринта не ми го сервира същото
За да се промени картинката, трябва да разберете какво тревожи детето. Подобно поведение никога не е без причина. При синът ми реакцията в първия учебен ден беше всъщност именно реакция на страх и паника да не се повтори ситуацията от предучилищната, която беше едно наистина екзистенциално преживяване за детето. Аз също като вас не обръщах особено внимание в началото на негативните реакции на детето тогава, едва когато нещата станаха сериозни и стигнахме до намеса от специалист разбрахме къде е проблема.
Бъдете много меки и любящи, но настоявайте да разберете причината.
Хубаво е че има познати деца около нея, това обикновено ги успокоява - има ли си добри приятелчета?
Понякога и скарване с добър приятел може да е причина за подобно негативно поведение.
Бъдете много меки и любящи, но настоявайте да разберете причината.
Хубаво е че има познати деца около нея, това обикновено ги успокоява - има ли си добри приятелчета?
Понякога и скарване с добър приятел може да е причина за подобно негативно поведение.
Незная дали четеш в тази тема, но може да попиташ.....
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.0
мисля,че реакцията на детето ти се дължи на стрес и страх.моят син е във втори клас,в първи клас имахме проблеми с държанието му,беше ми писнало да ме вика госпожата .слава богу с много приказки,с две-три посещения при училищния психолог и не на последно място след адаптацията на детето към училищните порядки,нещата се оправиха.и на теб да ти се струпат наведнъж толкова много нови и сложни неща и ти ще реагираш по някакъв начин!а че е разсеян......то явно е при повечето момчета!
Здравейте Мами! След като прочетох всички съвети които сте дали, мисля че ако се пробват един по един вариантите то ще се намери верния път, родителската интуиция ще го подскаже, но има и една подробност която мисля че се пропуска, дали детето е било достатъчно добре подготвено за 1-ви клас, което накратко означава: да познава буквите, да звукоотделя, да може да смята поне до 10, да се справя с елементарни логически задачи, да може да издържа 35мин. на чина. Това е минимума за може да преживее стреса от непознатата обстановка и новите изисквания, за да има някаква сигурност че може нещо и да не се чувства глупак. Детето може да е будно, но неподготвено и това му негово безсилие да прелее в агресия към другарчета , родител или госпожа. Много родители оставят детето до 7-мата си година в абсолютно "информационно затъмнение" с цел да си "изживее детството", и на практика първите проблеми са още в предучилищната. Все едно пускате детето в бурно море без спасителен пояс, и като няма как да се изяви агресията е най-близкото до него състояние. Ако има такива пропуски наваксването при едни става сравнително бързо, но при други ...не.