Как ще реагирате, ако разберете, че сестра от яслата на дете ви го е удряла

Сложно е,но не дай си Боже да съм на твое място веднага ще искам да се изясни ситуацията.Защото ако си е позволила тази "волност" с твоето дете,въпрос на време е да си го позволи с друго.Изясни нещата ,поговори  с директорката  и със старшата сестра,ако по принцип и е агресивно поведението със сигурност е било забелязано от колежките й
Успех и нагушкай детенце

Според мен направо и поискай обяснение на въпросната мед.сестра! Ясно е ,че може да отрече,но за напред ще си знае мястото!

Честно да ти кажа не можеш да си сто процента сигурна, че не преувеличава или не те лъже. Моята дъщеря дълго говореше, че едно от децата удря другите деца. Проверих - питах сестрите, питах децата - няма такова нещо. А дъщеря ми говори убедително и едно и също. Накрая разбрах, че и взимал играчките и тя явно си е измислила останалото. Иначе мога да твърдя със сигурност, че моето дете лъже - любимия ми пример е отговора на въпроса "кой се наака в памперса" - отговора е "тати". Абсолютно убедително, гледайки в очите и повтаряща едно и също.
Иначе можеш да провериш и да говориш с въпросната сестра, но аз лично не бих се притеснявала чак толкова.

Бих говорила със въпросната сестра директно. Имах подобен случай с дъщеря си, но тя беше по-голяма и можех да и вярвам напълно. Говорих с госпожата, в началото отрече, аз бях категорична, че вярвам напълно на дъщеря си и не допускам възможността да си измисля, опита се да ме убеди, че децата преувеличават, но накрая призна, след като заплаших, че няма да се поколебая да отида при директорката. След това редовно питах вечер детето си, как е минало в градината, нямаше повече проблеми.
Детето ти е малко, но никога не изключвай възможността да казва истината. Склонна съм да повярвам, че толкова малко дете би преувеличило, но когато се отнася за друго дете, там нещата са малко по-сложни, особено, когато се делят играчки. Но ако става въпрос за госпожа или сестра, бих допуснала, че казва истината.

Просто поговори с въпросната леличка. Не се настройвай на 100%, че тя го е направила, както и, че детето ти лъже.
Често обаче наистина децата преувеличават /казвам го от опит/.

На мен ми се случи веднъж да видя с очите си как една сестра в градината хвана някаква пръчка от земята и удари едно дете с нея по дупето. Тъкмо влизах в градината да си взема детето и виждам това. Не беше моето дете, но така се вбесих, че си отворих устата, преди да помисля, и й ги наприказвах едни красоти, не ти е работа. И оправданията й: "Ама то това цял ден реве за майка си, цял ден не знам си какво!" То като реве, нейна работа е да го успокои, а не да го удря!  Заплаших я, че ще кажа на директорката и на родителите на детето. Оттогава не съм я виждала в такива войнствени настроения, но все ме гледа накриво, като се засечем.

Аз също бих разговаряла с персонала...логично е да ти обяснят как децата си измислят и прочее...не мога да се съглася в тази възраст, да има подобен род "подход" и "методи" на възпитание от "квалифициран персонал"!
 Все пак, като родител, на теб самата няма да ти дава това мира ако премълчиш, а и е по-добре въпросната сестра да има едно наум...да не си мисли, че минава метър ..утре ще е друго дете:peace:

Въпроса е много деликатен-кой крив, кой прав...Моя като не може и да говори...Радва ме факта, че всеки път за довиждане целува леличките-ако бяха се държали лошо с него надали щеше да го прави...

Децата умеят да манипулират родителите си много успешно!
И винаги знаят как да напипат слабите им места! 
Но може  детето и да фантазира във въпросната ситуация, може и да не е така .... 
Провери, говори с въпросната медицинска сестра и тогава вземи и други мерки!
Не изчаквай - просто поговори с жената. 

Имахме и ние подобен случай. Малкото каза, че "йея м`адата " (леля младата, превеждам! ), го била докато спи, защото не спял и го боляло дупето,  много.   Отидохме настроени за скандал, а се оказа, че въпросната леля не е била на работа от една седмица, не само не го е удряла, ами и хабер си няма за това.    Въпросният ден е била на работа любимата му леличка, която е и наша съседка. И никой не го е удрял, не го е докосвал даже. 
Така че не се настройвай излишно, защото всичко може да се окаже фантазия и мислен балон на детето ти. 

И дъщеря ми много убедено разправяше как една от лелите в яслата я биела, че и по главата. Интересното е, че точно тази леля й беше любима и най се радваше, когато тя е на смяна.
С хиляди уговорки попитах сестрата дали е възможно нещо такова и тя през смях ми обясни, че въпросната леля имала навика да ги почуква с пръст по главичките, ако по време на хранене забравят за какво са седнали на масичките. По късно разиграхме ситуацията вкъщи и малката направи точно това, само че по главата на баща си.

Моят хубостник-ясленец точно днес взимайки го от ясла ми каза, че лелята била лоша, защото бие Кало
Ако бях послушала първосигналната си емоция лелята досега да беше с откъсната глава. Но се замислих, че е твърде възможно Кало да лъже или по-точно да си измисля, защото днес на смяна беше любимата леля.
Това, което знам от моята кума, която е психолог е, че при такива съмнения не е лошо да заведете детето именно при квалифициран психолог. Той има начини да познае дали едно дете лъже, измисля или казва истината. Все пак това са учили.

Допълвам се, че сега говорих с кумата. Значи нейното становище е, че деца на тази възраст - 2 години - не могат да лъжат умишлено. Могат да повтарят чуто или да си измислят допълнения, но не и да лъжат умишлено.

Моля Ви се,бъдете честни и кажете коя от вас не се е вбесявала и не е пошляпвала детенцето си поне веднъж,а умножени по 20-30 и всяко модел за себе си.Ако не е единичен случай,да съгласна съм.И все пак всеки доброволно си е закарал детето там,а понякога възпитането включва и по - строги мерки, но ако е системно няма как да оставиш нещата така

Аз! И след като аз не си позволявам да я пошляпвам, не бих разрешила и на никой друг. Има си и други начини за справяне с малки деца.

Така както вие си гледате детето никой никога няма да го гледа.Не я защитавам,но ако искаме децата ни да растат в идеални условия щяхме да си ги гледаме сами,а щом сме ги поверили на други хора трябва да преглътнем понякога даже и да не ни харесва.Това естествено е мое мнение.

Poiiy, явно си от късметлийките с кротки деца.Моят вече е на 4 но белите са ни постоянен спътник още от както проходихме,казвам ти бела след бела и няма как някоя да не е последвана от по шляпване.Може би защото е момче,не знам.

Моя син още първия ден като го прибирах от яслата ми каза, че лелята го е ударила по главичката отзад и ми показа къде го е ударила. На следващия ден говорих със старшата сестра, но разбира се тя отрича да се случват такива неща, щяла да предупреди да не го "пипали" по главичката.
Съгласна съм, когато е виновен да му се скарат - да аз му се карам, да го накажат - да аз го наказвам, но да го бият по главата е недопустимо, никога не съм си позволявала да го удрям по главата! След този злополучен първи ден в яслата, цяла седмица казваше, че не иска да ходи, защото лелята ще го бие по главичката!
Да ви кажа такива луди идеи ми идват в главата, но засега ще опитам с добро, пък ако недай боже се случи отново, тогава незнам как ще реагирам!

строги мерки за двегодишно дете!!!!!!!!!!Ало, има ли някой!Какво следва по твоята логика,че всеки, който си е дал детето на ясла може да "преглътне" еднократен пердах над детето му

Къде прочете в публикациите ми думата пердах,не можеш ли да четеш.

Извинявам се че съм малко извън темата ,но за първи път някой да пише ,да се говори с персонала и да се вземат мерки, та дори и да е преувеличен разказа на детето.

В досегашните теми по въпроса с "наказания" в ясли и детски градини,а те бяха две - три за няколко дни, всички казваха- трябва да се мълчи за да не стане по лошо.

за достоверност- http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=335460.0

тогава си уточни "строгите мерки"

Не искам да споря,може би моето дете е по-палаво.Не говоря за шамари,пердах и т.н.По строги мерки имам в предвид потупване по дупето,може би дърпане на ухо,това е.

Аз също по шляпвам моя рядко и то основателно но това е моето дете.Ужасно е когато си поверил грижите за детето си на "квалифициран"персонал с педагогическо образование т.е. смятам,че това са кадри прочели доста за детската психология и би трябвало да имат подход към децата и да ги предразполагат към обстановката в яслата или детската градина.Не мога да си представя такъв човек да удари чуждо дете и то със опита на педагог,както се предполага.Аз лично не съм имала такъв проблем със сина ми но бих говорила задължително с лелката а ако няма резултат ще говоря и с директорката.Не искам да ме разберете погрешно с "това е моето дете" то не е собственост то е личност.

Ако това се случи на моето дете, отивам в детската градина и жална им майка. Това естествено, след като се уверя, че детето не си измисля. Не че моят син не яде шамарчета по дупето, но това можем да го правим само ние с баща му. Друг да посяга на детето ми не позволявам. Разбера ли, че се случва, въпросната персона със сигурност ще съжалява, че може и да отнесе боя. Съвсем сериозно го пиша.

Ние имахме такъв случай в яслата. Таткото ни беше видял как сестрата  бие дете от яслената група на сина ми. Веднага подадохме жалба  към директорката. Оказа се, че  това и чест навик, децата имаха страх от нея. Малкият тогава не можеше да говори и така ние не знаехме за тези неща , освен , че плачеше и не искаше да ходи на ясла....По ред причини тогава не я уволниха, тъй като настоявахме за това...Тогава нас ни преместиха в 1ва група при по-големите...Не след дълго обаче я уволниха, явно след още няколко оплаквания.
 Във вашият случай, може и да си измисля, но може и да не си измисля. Децата в тази възраст(като по-малки), все още не познават лъжата и според мен има голяма възможност да има доза истина в думите.Проучи внимателно и ако съмненията ти се потвърдят подай оплакване.

Опитай се да разиграете ситуацията вкъщи.Дай му играчки-това е лелята , това си ти ,да ти покаже точно какво прави.Така може да разбереш истината.

Веднага бих говорила с главната сестра. При нас се случи друго- едната от лелките не знам коя, защото вратата беше затворена - случайно я чух как вика доста грубо по едно от децата. Казах на главната сестра- проблеми не е имало спрямо детето ми, а въпросната учителка напусна малко след това. Явно работата с деца не и е понасяла.
 

Не разбирам какво толкова й е "деликатно" на ситуацията?
Детето се е оплакало - говори се с персонала. Изрично се подчертава, че се иска обяснение на ситуацията, както и че ако се разбере, че това наистина се е случило ще се искат строги мерки по отношение на учителката.

На мен ми се е налагало да говоря два пъти с персонала. За първия съм почти убедена, че учителката наистина е бутнала детето ми, както и че след това вниманието от нейна страна както към моето, така и към другите се умножи десетократно.
За втория случай - дъщеря ми беше вече във фазата на 'приказките' и това беше просто нейна фантазия /не ставаше дума за удар, а за наказание/. Изясних нещата с директорката и накарах малката да се извини на учителката.

В БГ както и във всяка цивилизована, че и в някои не до толкова цивилизовани държави, насилието над деца, било то физическо или психическо е наказуемо. 

Много странно, моята дъщеря е на 2г и 9м и лъже доста умишлено и то неща които със сиг не е чула или видяла.

И моята на година и 9 м лъже та се къса.

 Отивам направо при директорката на разговор !

Категорично няма какво да чакаш! Тази особа няма място в детско заведение! Какво ще чакате - да осакати някое дете ли? Другия вариант е просто да я ошамарите пред децата - с възпитателна цел. Няма от от къде да разбере, че възрастните могат да удрят деца, ако не го е видяла някъде, нали, та едва ли е в състояние да изобрети подобна правдоподобна лъжа. 

Не мога да се съглася - персонала в яслите и градините трябва да е квалифициран и обучен как да се справя с децата без да ги пошляпва. Ако ли не - да си търсят друга работа. А според мен ако един човек е ударил веднъж, ще го направи и втори и трети път......

Аз съм я пошляпвала мн ясно ( и после съм съжалявала) , но от къде на къде други хора ще я удрят. Не съм съгласна. Дори и аз нямам право да я удрям, но се е случвало, това не означава, че всеки може да си позволява да ми удря детето. Те за това са учили - за да се справят без физическа саморазправа. Не смятам, че боят е възпитателен.

Добронамерен разговор на четири очи с въпросната сестра, пък оттам нататък според зависи от развоя на събитията, ще предприема последващи действия. Това ще бъде моята първоначална реакция, преди да тръгна анти - настроена към някой.

Момичета, благодаря ви за изразените мнения!   
Вчера, говорих с въпросната леличка и със старшата сестра и естествено отричат на 100% Божана да ми е казала истината.
Между другото по-скоро старшата говореше, а другата само мълчеше без нито да се оправдава, нито да се извинява. Като да беше мноого гузна . Както и да е обясних им, че сега няма да ходя при директорката, но при следващо оплакване/ ако изобщо има такова/, ще подам жалба. 
Това ни се случва за първи път и то откакто въпросната нова леличка е при нас. Божана винаги ми разказва колко" бичкала леличките", защото я "душкали, силно, силно" /гушкали/ и колко " добички" били. Когато отивам да я взема след работа съм ги заварвала как са седнали с децата на килима и си играят или събрали столчетата на влакче или рисуват и пеят, и тя даже ме моли да изчакам, че да си поиграела още малко. Преди да си тръгнем винаги отива и ги целува за чао и им обещава "утре пак додем/. По-принцип не ми се е случвало да ме излъже досега, говори много и всичко, запомня много неща и даже използва думи, които на мен ми се струват малко сложни за употреба от едно 2 годишно дете. Така например се беше научила да казва " маш тука", марш от тука и ми разказа, че не леличките им говорели така / аз естествено първосигнално  реших, че те са се карали на някое от децата/  , а едно от момченцата в групата. След като и обясних, че една малка дама не е хубаво да говори така, спря да го използва. Наскоро и купих анцунг за градината, а като го видя каза, че Ани имала същия. Оказа се, че детенце от групата и - Ани наистина има същия. Преди 2 седмици ми разказа, че момченце в групата им имало сополки и кашляло много и не можели да спинкат, но понеже леличките били добрички му ги бършели сополките. В действителност точно така и се и оказа.
Пиша всичките тези неща, не за да ви пълня главите с глупости от ежедневието на детето ми, а може би за да се убедя и аз че ми казва истината  . Благодаря nana77 , за това че си питала кумата си!!! Мисля за сега, да се доверя на инстинктите си на майка и да забравя за прагматизма.

ddaannii ,
успех и не се измъчвай,рано или късно истината излиза на яве!Нагушкай малката сладурана и й покажи,че трябва да се чувства сигурна и защитена от теб