Жени попадали ли сте в ситуация да издържате мъжете си????

Имах един познат, с когото излизах и на който няколко пъти платих цацата и картофките, докат слушах колко е умен и кадърен.
Когато го заведох на кино вместо да ми благодари, че не беше ходил на кино, откакто закриха кино Ив. Вазов, ми дръпна лекция какви сноби ходят на кино в днешно време. Поех в противоположна посока тутакси.
В настоящия момент съм омъжена и теоретично нямам нищо против да издържам съпруга си, ако дойде такъв момент.

Бях омъжена за такъв мъж и то почти 10 години ...нали любовта била сляпа.
Бягай от такъв мъж, ако искаш да си щастлива.
С времето нещата се изострят. В началото нямах против и приемах, че нещата са временни и всичко ще се оправи, но уви. Той просто си свикна да си живее като цар и реши, че няма смисъл да работи, защото и без това му плащат малко. Истинският проблем за мен беше, че той се комплексира от тази ситуация и вместо да се вземе в ръце, започна да ме мачка психически.
Избрах да си гледам децата сама. Все пак е по-лесно да се грижиш за още 2-ма, а не трима.

Пожелавам ти при вас ситуацията да не е подобна. все пак само 2 месеца е без работа, а моят си стоеше у нас за повече от година, дори когато аз бях по майчинство .

На отговорът на въпроса ти е: разреших я ситуацията като се разведох.

Не е приятна ситуация, но се случва в живота. Ако държиш на човека и знаеш, че можеш да разчиташ на него, просто изчакай. Щом търси работа - ще намери. А и както се казва, палачинката се обръща. Днес ти изкарваш повече, утре може да се окаже, че ти чакаш и разчиташ на него. Това, че се старае да компенсира с поемането на домакинството, говори добре за приятеля ти. Виж, ако няма амбиции въобще и това те дразни, търси друг.
Братчето е по-проблемно май. Със сигурност няма вина, че не му изплащат заплатата, но това, че не се съобразява и те използва... Не го жали чак толкова.
И им свий малко сърмите и разпредели така парите си, че да имаш за доктори

Какво значи мижава заплата? Да върви да работи сред хората, като мине време ще го оценят и ще му вдигнат заплатата. Ако не - напуска и търси друга работа. Само че търси от позицията на работещ, а не на дремещ в къщи. Като се стои в къщи човек затъпява и се отпуска.
Първо - бих му спряла издръжката - никакви цигари, алкохол и джобни.
След това - да излиза сутрин рано с мене и да тръгва да обикаля да си търси работа. От  дядо ми знам - като съмне мъжът няма работа в къщи.
Трето - брата и той ако е пълнолетен да поема да си търси по-добре и редовно платена работа.
Четвърто - като взема заплата и имам  нужда от доктор - отивам да се лекувам. Ако се тръшна болна - те няма с какво да ме издържат. Ако ми останат пари си плащам сметките и си купувам нещо за есента. Мъже са - да се оправят. Нали затова са мъже, иначе рискуваш цял живот заплатата да не отговаря на умствения му потенциал, да е неоценен и да дреме на дивана. След известно време ще започне да те дразни и ще ти опротивее. Да, но ще си инвестирала доста в него до тогава.

Да, за 16 години брак сме имали и такива моменти. Той без работа , в депресия, аз от едно на друго. Имали сме и много мизерни периоди, в които сме оставали без пукнат лев дори за хляб и съм месила с брашно подарено от баба ми!!! И това не е шега.
Миналата зима също изкарахме само на моята заплата. Но нещата се въртят и напролет заради честото боледуване на детето напуснах , същевременно мъжа ми започна да работи и сега сме със сменени роли.
   

 Не съм изпадала в такава ситуация, надявам се да не се случва.Според мен сама си си виновна, защото им позволяваш да те доят.
Не пренебрегвай собственото си здраве заради някакви търтеи, парите са си твои. Задоволявай първо личните си нужди.

Ммм, издържах мъжа си малко повече от година - първо беше на стипендия към една фирма, която беше по-скоро за стимул, от колкото да живее с нея. После започна работа, но  го дообучаваха и взимах горе-долу двойно на него . Скоро заплатата му придоби приятни размери и вече се чувства, че нещата в къщата са по-добре - не се дразня, че купува джаджи за колата, на мен ми остават пари за книги...Идилия.
Но тая година, докато лежахме основно на моите пари, доста се постискахме
Но...някакси аз си знаех, че ...малки се оженихме, без професии, в началото на кариера...Все в някакъв момент единият щеше да издържа другия и не съм го виждала като потенциален проблем. За това сме заедно - да се подкрепяме и да градим живота си

В твоята ситуация - и двамата бих ги скастрила да се вземат в ръце. Аз и на моя мъж много мрънках, въпреки че не беше чак толкова тежко. Дразнеше ме идеята да взима по-малко от мен  
Единият да си търси работа, на която плащат редовно, другият да си попромени малко приоритетите - да се хване някъде за "мижава заплата" (все ще ви е от полза!), но да продължава да търси нещо свястно!

Ми да, попадала съм в такава ситуация. Всичко се случва.
Беше за период около три, четири месеца някъде.
С тази разлика, че той работеше, но парите все още не бяха започнали да идват и карахме с моите.
Не е фатално, освен, ако не става въпрос за нЕкой търтей, който съвсем умишлено се прави на ухапан, щото му е по-лесно!

Айде стига бе

Това ли са ти критериите за мъж?

Ако няма в момента пари, не струва., баси жените

В нашата къща и аз взимам повече пари от мъжа ми. Не мисля, че това е проблем. Просто в държавната компания, в която работи такива са реалностите в момента. Но за сметка на това е на смени, гледа детето, помага вкъщи, няма проблем с взимането на болнични, а и с настоящето тръгване на сина ни на ясла ми е по-удобно той да стои там, където е сега на работа с оглед на безпроблемното отсъствие.
А и честно казано алтернатива на БДЖ в момента в България има само една и то щатовете са запълнени.

Не смятам, че по правило мъжът трябва да взима повече пари, нито разчитам на това "той да ме храни". Затова сме семейство и бюджетът е семеен. Кой колкото носи, носи. В живота много често палачинката се обръща.

Всеки има такива моменти. И все пак - ако ситуацията продължи твърде много и ти стане прекалено тежко, мисли за алтернативите пак.

Не съм попадала в тази ситуация.....,но не бих живяла с мъж който два месеца не може да си намери работа,защото работа има и пари се изкарват стига да не си мързелив.
Твоя приятел има възможност да си позволи това ,защото има на кого да разчита,но ако те нямаше теб щеше да започне на първо време каквато и да е работа-когато си притиснат и няма кой да ти помогне работиш каквото намериш.
Този мъж ,ако има желание ще ходи на Рубин ,където се събират общите работници и за деня под 30-40 лева няма да се прибере в къщи....!
Бих преглътнала тази ситуация ,ако е болен или претърпи някаква злополука,защото всичко се случва в живота и все пак ,нали за това сме партньори да си помагаме и разчитаме и в лошите моменти от живота,но при здрав и прав мъж и да не работи ,не бих се примирила!

Сетиш!

Имаше време, когато само жена ми работеше, никога не се е оплаквала. Не сме говорили дали и е било неприятно. Сега аз получавам повече, а нейната заплата стига за детската градина - дали не трябва да се чувствам прекаран?

Всичко се случва на този свят, не мисля че е срамно мъж да взима по-малко пари от жена.
Стига това време от 3-4месеца да не продължава 3-4години не е толкова страшно. Но ако види че така повече му харесва, има кой да му дава пари за цигари и кафета, шляе се и нищо не прави може и никога да не си намери работа. Натирваш ги и двамата с брат ти да се вземат в ръце и да потърсят малко повече.
А и какво означава - не ме оценяват достатъчно, плащат ми мизерни пари? Той да не иска да му дават милиони, защото е хубав?

Първо изритвам братчето - да си търси късмета и да се издържа.
Всичко се случва в живота, дори и жена да издържа мъжа. Важното е това да не продължи безкрай.
Според мен мъж, който за няколко месеца не може да си намери работа и да си поеме ангажиментите просто не е мъж.
Това мижави заплати, липса на късмет, депресии и т.н. са оправдания за мухльовци. Ако трябва и хамалин ще стане, но няма да лежи вкъщи и да чака някой да му предложи най-супер работата.

Ами от това, което прочетох съжалих приятеля ти. 2 месеца без заплата и вече го спрягат по форумите като издържан... Какво ли ще бъде ако някога се вречете в "добро и зло, болест и здраве" и т.н...

И аз съм на това мнение.  Издържала съм мъжа си 1 година напълно.  Той мен 3-4 години.  Сега от 2 години аз взимам двойна заплата на неговата и той се грижи 70% за детето, а аз 30%.  Страшно тъп ми се струва стереотипа, че мъж да издържа жена си е ок, а обратното не е.

Виж, ако приятелят ти е мързеливец, това е съвсем друг въпрос.  Но човекът ти чисти и готви.  Това е похвално.  Не го оставяй заради такава малоумна причина.  Виж, на брат ти му свий сърмите малко щом не оценява помощта ти.

Не съм съгласна с това.  Ако гладуват или имат деца, чиито нужди остават незадоволени--ок, да става хамалин, разбира се.  Но при положение, че се справят със заплатата на жена му, да почне каквато и да било работа само и само да не е "издържан" ми се вижда криворазбрана мъжественост.

Не съм.
Ако смяташ ,че мъжът ти би направил същото за теб го остави да си намери подходяща работа .По- добре известно време затягане на коланите отколкото да започне нещо ,което не му е присърце и е зле заплатено .

Знаеш ли, познавам няколко мъже, които вече с години са издържани от жените си. Все за тях няма подходяща работа, все някой друг им е виновен. Едно е да търсиш подходящата работа, съвсем друго да чакаш някой да те издържа. Няма и криворазбрана мъжественост според мен - или си мъж или си пухльо, дето все нещо му е виновно.

Това все пак са 2 месеца, не 2 години , какво ти пречи да изчакаш малко, има и такива моменти в живота. Все пак ти помага в къщи , търси си работа, значи скоро ще намери.
Ако не го обичаш просто е излишно да си търсиш оправдания да го разкараш.

Имало е моменти в които аз съм взимала доста по-голяма заплата от мъжът ми, но дори не ми е хрумвало да го разкарам за това.
Сега година по-късно нещата са коренно различни - той печели много повече, аз гледам детето в майчинство.
Той дали не трябва да ме разкара  или да ми постави някакъв ултиматум - например детето на ясла аз на работа за да не ни издържа  напълно??
Нещата се променят,  човек се развива.

За брат ти - питай го до кога ще стои на работа без да му плащат, да си търси друга по-добра.

Случвало се е. Бяхме студенти и малко след това. Аз имах хубава работа с добра заплата, а той не можеше да работи, защото имаше твърде много ангажименти в университета, а после защото чака 6 месеца за един стаж. Няма да си кривя душата, обвинявала съм го. Смятах, че спокойно може да започне в някой магазин или в някоя строителна фирма, колкото да изкарва по някой лев. Тогава толкова нямахме пари, че и сто лева заплата щяха да ни дойдат добре. Обаче той упорито си чакаше стажа. Добре че го дочака, че сега грънци щяхме да ядем

А ситуацията на авторката е доста сложна. Братчето верно много нахално

Да му даде шанс ,лошо няма,но два месеца не са никак малко за да не работи ,нека си търси подходяща работа,но и да си поработва нещо няма никак да е лошо.
Момичето има нужда да отиде на лекар,а не може да си го позволи,защото за нея нищо не остава,що за партньор е това?
Да хамалин ще отиде и пак ще и помогне за здравето,щом наистина я обича и го е грижа за нея....

Кали-мали, напълно съм съгласна с теб.
Нагледала съм се на мъже - търтеи, за които все няма подходяща работа, и все няма подходяща заплата, и все шефовете им са боклуци.


Спомням си студентските ми години, които съвпаднаха с Голямата криза. Учех и работен на половин ден. Точно с една мижава заплатка изхранвах себе си, и мъжа си, и неговият приятел /приятелят му определено го заслужаваше и после ни се отблагодари многократно/.
Неговият приятел се опитваше да работи и съответно носеше храна винаги, когато имаше възможност. А моят мъж само си седеше в стаята, правейки се че е много важно да учи. Като че ли за мен не беше важно учението.
Казвах си, че това са трудните ни години и после нещата ще се обърнат - аз ще си почивам, а мъжът ми ще ме издържа.

Хубавото е, че кризата и гладните периоди свършиха.
Лошото е, че мъжът ми така си и свикна да не харчи парите си за семейството. И до ден днешен, след 14 години брак, няма случай в който да е платил градината на децата, детегледачката, лекарствата, храната, отоплението или почивките.
Вече и той има прилични доходи, които харчи до последният лев само и единствено за собствените си нужди и желания - лов, джип, застраховка за джипа, бензин, книги, които никога няма да прочете и т.н. и т.н.
Дори вече не ходя с него по заведения, защото ми е неприятно да плащам сметките.

Сега си давам сметка, че и в бъдеще не мога да очаквам от него това което е изключително важно за една жена - финансова стабилност.

Много вярно 
Безработен е само този, който може да си го позволи 

Не ми се е случвало, но кой знае някой ден... Случвало се когато бяхме гаджета да му дам пари за нещо единични пъти - не бих го нарекла издържане.
Монетата се обръща както се казва. По настоящем съм далече от тази ситуация - наложи се да напусна работа малко преди да забременея . Издържа ни мъжа ми. Приоритет в момента ми е бебето, но веднага щом се мога ще тръгна пак на работа.
Ситуацията на авторката обаче е кофти - да се стягат тези мъже, братът тоже... и още нещо в никакъв случай не си занемарявай здравето

От разказа на авторката ми се стори, че мъжът й просто търси подходяща работа. Все пак само 2 месеца е търсил. 

Както и да е.  Това, което не одобрявам принципно е да се гледа на мъжете само като на машини за пари и да се наричат мухльовци мъже, които не умеят или не искат да изкарват много пари на всяка цена.  Ако съм мъж ще се обидя на такова използваческо отношение...

Но сега се замислям, че за авторката явно ще е по-добре да се раздели с този приятел.  Щом за нея е толкова важно да бъде издържана, да си търси някой по-перспективен и по-деен в трупането на богатство.  Иначе ще мъчи и себе си и приятеля си.

Е представям си какви са им отношенията, след като го оплю пред чужди хора на първата трудност. Заслужава ли си причина като временна парична стагнация да изтипосаш любимия ("любимия") си в най-четения форум в България? Аз разбирам да й е виснал дълго време на шията, ама става дума за 2 месеца все пак.

А пък за братът - не знам каква е причината да живее изобщо при сестра си...
 

Не съм издържала мъжът си, но бих го правила без да се вайкам много много ,ако ми се наложи.
Нали се взимаме в добро и зло. Айде ще се обичаме, докато работи и има пари, а ако не дай си боже нещо стане и загуби доходите си, айде чао.
Не става така. Хората са семейство (независимо дали са женени или не), за да делят всичко и доброто, и лошото. Времената са толкова несигурни, че никога не се знае какво може да стане утре. Не избрах човека до мен, по това дали има пари или не.   

Има и случаи, както сама виждаш в някои от постовете по-горе, да се случи жената да работи, а мъжът да е в работна криза и то повече от 2 месеца, а жената да приема това с търпение, разбиране, без да й тежи и без да иска се жалва за това на който и да е.
Това е любов.
При теб обаче, щом през ума ти минават мислите:


май не става дума за подобен случай.

Какво означава "мъжът й си търси подходяща работа" при положение, че тя не може да си позволи посещение при гинеколог и стоматолог? Момичето не е написало, че няма възможност да отиде на фризьор и маникюрист, а на гинеколог и стоматолог, нали така. Аз правя разлика. Щом се е стигнало до там, че за елементарни неща не стигат паричките, май е редно човекът да започне все някаква работа и да търси възможност за намиране на "подходящата". Освен това авторката пише, че въпросният ходи по интервюта, предлагат му работа, но той отказва, защото заплащането било малко. Само че разликата от 1000 до 1500 лева е несравнима с разликата от 0 до 500 лева (това съвсем примерно).
Какво би му пречило да работи на график: 2 дни работи: 2 дни почива и в това време да продължава с търсенето? Здрав е, прав е.
Миличка, виж сега, поговори с него съвсем сериозно, обясни му спокойно ситуацията и го помоли да се стегне и да започне да се държи като твой партньор, на който ти би могла се осланяш в случай на нужда. Това, да занемаряваш здравето си, за да търси той "подходящото" само ще доведе до по-страшни проблеми. Само си представи, че се наложи да излезеш в болнични, или имаш нужда от скъпо лечение (пази Боже) и не ходиш на работа известно време - тогава какво, ще мрете ли?
Същото и за брат ти - на моя брат аз намерих добре платена работа след 4 месеца упорито търсене, предшествани от около година мрънкане от негова страна как не му стигат парите + никакво усилие в посока да промени ситуацията. Сега получава повече мен, и слава Богу мога да разчитам на него при нужда - помага ми, не мога да си изкривя душата, както и аз на него, разбира се. Но моят брат и ден не е оставал без да работи. Малко пари, ама все пак нещо. И да доработва ходеше. Хубавите неща с щракване на пръсти не стават, ама не може просто да се седи и да се чака да падне нещо от горе.

Няма значение кой колко взима в едно партньорство, а кой какви усилия полага всички във връзката да се чувстват нормално и да разполагат с най-необходимите неща без особени проблеми. В случая на авторката в пълна сила важи максимата "на кривия ..й вуната му пречи" с извинение.

Еми значи авторката вместо да се чуди кой да изгни първо - да вземе да ги изгони наведъж, че да направи услуга и на тях,  и на себе си (най-вече).

Абсолютно е така! На мен не ми се е случвало да издържам мъжа ми, но дори и да ми се случи някога с радост бих го направила. Та този човек е неуморен, грижи се за нас толкова много, че заслужава когато има нужда да ме подам ръка. Нали сме заедно, за да се обичаме и да си помагаме!
Когато човек е свестен върви да му помогнеш, ама разни мързелаци и загубеняци, които не можели работа да си намерят да ги издържаш просто не върви. Ами предложи на любимия ти на борсата за зеленчуци има работа-един мой познат всяка сутрин ставаше в 5 за да стоварва камиони със зеленчуци като беше без работа. Какво значи 2 месеца не мога да си намеря работа?Аз това не го разбирам и за мен такива филми няма. Не си усложнявай живота и бягай от такъв мъж!А брат ти-ако е пълнолетен-вече е отделно семейство. Да се хване на работа и да си намери квартира!

Напълно подкрепям това мнение.
И искам да кажа още, че познавам жени, които вдигат толкова високо "летвата" пред партньорите си, че те категорично не могат да я прескочат - било поради недостатъчно образование и квалификация, било поради други обстоятелства... Дори и тук във форума имаше тема преди време как един мъж работеше на две места, включително събота и неделя,  а девойката се тръшкаше, че не може да излиза с по-богатите си приятелчета...
А това за гинеколога и стоматолога е малко попресилено според мен - не е никакъв проблем личния лекар да даде направление за гинеколог при оплакване, както и има минимален набор от действия, които човек може да си направи при зъболекаря по здравна каса... Все пак няма само частни доктори, нали?
Авторката, независимо дали ти си свръх-амбициозна, или приятелят ти - не достатъчно амбициозен, очевидно е че не сте един за друг. Остави младежа да си намери девойка, която няма да го "издържа", а ще успее да извади най-доброто от него и да изградят едно наистина пълноценно партньорство. А ти си намери някой, който ще издържа теб (и брат ти като бонус) 

Ами случвало ми се е, да.... В живота никога не знаеш какво ще се случи...
Ако утре остана аз без работа, нали на него ще разчитам. Защо да не може и обратното, ако той остане без работа, нейдай си Боже, за какво съм му спътник в живота, ако не може да разчита на мен???

Въобще не смятам, че това е чак толкова невероятна ситуация!

ОТ 3 години не може да си намери доходоносна работа???  /
Сложна ти е ситуацията - и аз бях в почти същата- моят мъж не само, че си сменяше работата на 3 месеца и не взимаше почти никави пари, а на всичко отгоре половината му заплата и повече отиваше на комар/ разделихме се- сега съм по- добре!
Моето мнение е да ги оставиш сами да се оправят- и брат ти и приятелят ти- те са мъже, ще намерят начин да си оправят живота. Нито имат деца доколкото разбрах да дондуркат- какво да не са им вързани ръцете. Ще работят на 2 места ако трябва. Когато бях малка имаше период в който моят баща работеше на 3 места.
Ако сега ги оставиш ще свикнат, че всичо е на твой гръб! А 3 години не е малко време- май са свикнали вече!

Аз пък имам позната, чийто предишен мъж почина/лека му пръст/  и тя остана сама с малко дете. Сега отново живее с мъж и е бременна в седмият месец от него.

За цялото време на съвместното им съжителство, този "мъж" не си е направил труда да започне сериозна работа или въобще да внесе някакви пари за семейният бюджет. Финансовата издръжка на семейството се крепи изцяло на бременната жена.
Вещи за бъдещото бебе просят от познати.
В добавка мога да кажа, че този мъж не се държи много добре със завареното дете на моята позната.
Най-странното в случая е, че тя е толкова заслепена от него, че приема тази ситуация за нормална.


Мога да разбера временната криза на мъж, който винаги се е грижил за семейството си. И тогава жената трябва да го подкрепи, ако наистина държи на него.
Не мога обаче да разбера мъж, който да  разчита на бременната си жена да го издържа.


ПП: за брата и приятеля - братът работи, но не носи пари, а приятелят поне се грижи за домакинството. Пък и секс с брата обикновено не се прави.

Това е и моето мнение!

Мисля, че достатъчно си им помогнала. Време е да се вземат в ръце и двамата. Но го направи постепенно, отиди на лекар, на зъболекар, недей да готвиш и да пазаруваш за ядене- свършила си парите и толкова. Да ги видиш дали ще имат реакция.

Такааа, зависи.
Ако става дума за перманентно състояние и никакво желание за промяна от негова страна, не ми се е случвало и не бих допуснала подобно нещо...
Ако е временно и поради форсмажорни обстоятелства, щом сме семейство - изобщо не бих седнала да смятам кой, какво, кога...
Като цяло, семейство сме от 6 г. и засега се е случвало всичко - принципно, работим и двамата по няколко неща. Но е имало периоди, когато той е изкарвал 3-4 пъти повече (в сравнение със сега), а аз съм била не само без доходи, но и с повече разходи (2 магистратури + куп лекарства покрай бременността). Имало е и периоди, когато аз съм изкарвала 3-4 пъти повече (пак от сега), а той е работил на минимална заплата, очаквайки смяна на местоработата. Става въпрос за кратки периоди - от по 2-3-4 месеца.
В момента (по стечение на обстоятелствата) аз "докарвам" вкъщи почти 2 пъти колкото него (въпреки, че неговите доходи и така не са изобщо ниски), но пък той отказа временно част от допълнителната работа, за да има време да поема повече грижи по децата (напоследък аз много пътувам) и да се занимава с разни неща по дома (преустройство на 2-та вила, външна изолация на апартамента и козметични ремонти, смяна на инсталации в другия апартамент и т.н., които искат много време). Но... всеки прави нещата за семейството и за това, което сме като цяло и никой не "лежи на плещите" на другия...
Брат и сестра, които са пълнолетни, здрави и нормални - сиреч, работоспособни - не бих издържала...

Не знам защо ама като чета за мъже дето жените ги издържат и ми се обръща стомаха. Егати- и това ми били мъже!

Обикновено  лесно разбирам кога един мъж просто го мързи и си търси оправдания да не работи и кога е просто лошо стечение на обстоятелства. В първия случай не бих чакала да минат години, прекарани в мързел от негова страна, за да си събера багажа. Във втория, естетствено че бих се жертвала-като виждам,че той активно търси работа,че не се отдава на униние, та да ми разваля и на мен настроението,че не отбива предложения за такава поради някакви си там съображения (  за такива съображения давам пример с един приятел, който навремето не искаше да почне работа в една фирма, за която специално му ходатайстваха, понеже офисът бил малко извън града и нямало как да ходи да взима пенсиите на баба си и дядо си, та после да ги харчи за пиене) ...

Ако пък мъжът случайно заболее или се инвалидизира - шут и през вратата!
Нали бяхме равни нещо, нали нямаше "мъжка" и "женска" работа, всеки трябваше да върши всичко, щом е за доброто на семейството? Пък сега изведнъж - жените могат да харчат парите на мъжете и да живеят на техен гръб, а мъжете - не?
Да ви имам ценностите и двойните стандарти, честно 

Не знам защо, аз пък като прочета такова мнение и си мисля, че мъжете имат право, че жените са меркантилни..... Не знам защо. 
Егати и това ми било жени. 

Това обощение по принцип ли е, конкретно за авторката или визираш някой друг?

Харесва ми мнението на Нана 77.То и ние сме в ситуация, при която аз вземам малко повече от мъжа ми, но сме с един заем и няколко кредитни карти, отделно този месец помогнах парично на майка ми и сега сме много, ама много на червено.Всеки има такива моменти, на моменти съм си мислила - колко хубаво би било заплатата да си е само моя, но не става.Не мисля, че една жена издържа мъжа си след като и двамата работят и вземат почти еднакви пари, издръжка би било мъжът да лентяйства в къщи безработен, а жената да е готвачка, перачка, банка.
Антония също го е казала добре, ако остане без работа, нали ще разчита на него.Никой не знае как ще се завърти колелото на живота, нали след пребиваването на високото, няма да падне на ниското.Нали затова са заедно двама души да се подкрепят именно в такива моменти....

Има огромна разлика между:

• Не работя, защото имам заболяване, загубена работоспособност, бременна съм, отглеждам малко дете

и

• Не работя, защото съм недооценен(а), не ми предлагат достатъчно заплащане, не ми се занимава с такава работа, но съм здрав(а) и нямам пречки да полагам труд

Пак казвам полът не е от значение.

Два или няколко месеца без работа не са много, но ако това е постоянно и не ви достигат парите, това говори за безотговорност и егоизъм. Постави на първо място здравето си и се лекувай, а ако остане нещо - то е за мъж/приятел/брат и т.н.
Честно казано не ми се е случвало /за 16 години брачен живот/ да издържам съпруга си. Познавам такъв мъж, който жена му бачка и печели добре, а той все си търси високо платена работа и все не си намира.
Естествено не говорим за случаите на болест, бременност, гледане на малки деца и др. подобни.

Само искам да ви дам един пример, който навремето много ме беше впечатлил.
Единственият успешен брак(любов) на леля ми, беше с един мъж, който мразеше да работи (лека му пръст). Просто където и да идеше, не ставаше. А тя цял живот блъска и много пари изкарваше. Та накрая се бяха примирили, той чистеше готвеше и гледаше детето и, и правеше всичко страхотно. А тя изкарваше парите в къщата.
Любов му се вика на това и разпределени задължения.

Не визирам тези хора (не зависимо дали са мъже и жени), които ги мързи. На всеки му се случва да остане без работа, колко хора фалираха и пак се дигнаха на крака, до човек е, и до това да го разбереш и подкрепиш в такъв момент.

Авторката, ама и ти си една добродушна, добродушна, чак малко малодушна.....Както ги  свикнеш хората, така и те ще свикнат с теб и няма да се мъчат за нищо хорицата.  

Значи недай си боже ако мъжът ти остане без работа биеш му шута и толкоЗ   И то що щото не можел да ражда .Ей, големи героини сме жените ,понеже Господ ни е дал дарба да износим децата си.
С такъв егоизъм по -добре не се омъжвай.
Я посочи моля ,къде видя някой съфорумка да издържа мъжът си

Защо изобщо се коментират случаи на болест, катаклизми и т.н.? За тях според мен е ясно, че само самовлюбен егоист не би поел тежестта и не би се борил.

Случвало ми се е, да, в рамките на малко повече от половин година живеехме де факто от моята заплата.
Но това беше временно, имаше си причина (учеше за финалните изпити и пишеше дипломна) и ми беше ясно, че нещата няма да останат така. До няколко месеца преди това бяхме почти изцяло пък на неговите пари - и аз работех, но за мижава заплата (правех стаж).
И какво - трябвало е да ме изрита през това време може би или какво? Съответно аз него после... Ми нали затова сме заедно, да се подкрепяме и да си помагаме. Никога не знаеш какво те чака утре или след месец, ако на партньора си не можеш да разчиташ да подаде едно рамо, то на кого?
Сега взима повече от мене, може би да ми ограничи разходите за храна, ток и водата за къпане, пропорционално на това, което внасям вкъщи?!

Аз по-скоро бих попитала, братчето на авторката, ако е пълнолетно и работи, чий го дири при тях, че и наглее? Няма лошо в това да помогнеш на брат (и аз имам по-малък), ама да ми виси на врата, че и да си мисли, че съм му длъжна, не мога да приема.

В заключение - ако просто си търсиш причина да разкараш приятеля си, недей да използваш това с парите като повод. Все пак човекът помага вкъщи поне, а и нали си търси работа. Ако имаш сериозни намерения за връзката ви, просто поговори с него. Кажи му, че имаш спешна нужда да отидеш на лекар и т.н. Ако парите наистина не стигат - да се хване временно някъде, колко да си покривате основните нужди поне. И свий юздите на брат ти.
И с двамата можеш да се оправиш със спокоен разговор мисля.

Не ми се е случвало , но ако така ни завърти живота, няма да пускам тема и/или да се развеждам.

Е такива жени не ги разбирам. Горката- само това мога да кажа и дано се съвземе, че май нещо любовта при нея е сляпа!

Не става въпрос ако се разболее и т.н/ а когато умишлено си клати краката или се прави на разсеян- еее аман от недоразбрали!
И никога няма да сме равни- когато един мъж роди дете тогава ще сме равни! И не- не може мъжът да живее на гърбът на жената-  и в друга тема го писах- Бог е казал- мъжът да изкарва прехраната, а жената да ражда и да се грижи за семейството. Но понеже мъжете станаха все по- лигави се налага и жените да работим за да се поддържа стандарта в семейството, а и така жената се чувста по- независима.  Аз пък да ти имам твоите ценности- ама мерси не ги искам! Аз ако можех да си позволя бих си стояла вкъщи и да си гледам децата (имам само едно, но мн искам още). НО за съжаление се оказа, че мъжът с когото бях не можеше да си позволи лукса да ме издържа и за това съм принудена да работя и да издържам себе си и детето. И докато не намеря мъж на когото мога да разчитам, не мога да си позволя  лукса да имам още деца. Работя по задължение, а не че така ми харесва. За това се води, че жените сме материалистки- или поне част от тях- тези които искат да имат деца и мъж, който да се грижи за материалните блага. Аз сама като жена не мога да си позволя да издържам повече от едно детете  пък на всичко отгоре и мъжът - струва ми се нахално, а пък това, че той когато  да си издържа семейството  означава, че  живея на негов гръб ми звучи адски странно!
Интересно ако моята роля е да съм майка, домакиня вскъщи и да изкарвам и прехраната, тогава каква е ролята на мъжът ми???

...

Няма да посочвам съфорумка, но срещнах подобни постове - "мъжът ми не дава пари за семейството, той е мн чувстителен на тази тема, сама се грижа за децата" или един от предните постове, за някаква бременна, дето си издържала мъжът!

Всъщност, ти си единствената в темата, която пише, че сама си издържа детето - в очакване на мъж, който да издържа нея...

Ми мн ясно, че ще ме издържа! Ако и той иска да имаме деца ще му се наложи!
И да сама си го идържам, не съм си го ибрала сама това положение. И за да не си кривя душата ще кажа, че от както се разделих със съпруга си стана доста загрижен и помага финансово- ама "след дъжд- качулка"!

 Разсмя ме рано сутринта 
Животът е пъстър, мили дами, а мъжете - различни! И ако някой попада само на един и същи тип мъже (дали "лигави" или друг вид - няма значение) означава само и единствено, че такива ТЪРСИ (съзнателно или не).

 
Да, има много вярно в това, което е написано по-горе. Много нещо ги разглезихме тези мъже. И криво разбрахме равноправието. Аз за себе си не искам да съм жената-мъж. Винаги съм работила и честно казано ми харесва и ми доставя удоволствие. Но искам и да мога да се наслаждавам на майчинство без финансови притеснения. Т.е - искам да чувствам сигурността, че мога да преподредя приоритетите си.

Ей ужас, тука малко работили мъжете, в съседната тема, хем да работят, хем да ни мият чиниите.
И който не го прави, не става.

Не знам как живеят хората така. Нали е семейство. Какво е това семейство, дето жената ще лежи по цял ден, защото видите е родила, преди н-години, а мъжа ще се къса от работа. И ако не дай си боже остане за два месеца безработен...край.
Не ме разбирайте погрешно, аз също мисля че мъжът трябва да работи, най-малкото заради неговото самочувствие. Ама колко мъже в днешно време изкарват милиони. Айде да си кажем истината, повечето хора се скъсват от работа за никакви пари. Особено в малките градове. И са несигурни, дали утре ще са на работа или не. И ако до този човек има едно мрънкащо създание, ревящо непрекъснато, че не е достатъчно задоволена, този човек, никога няма да се развие. Просто защото няма подкрепа.
Работата на жената не е само да ражда деца,  тя е човека който крепи семейството, и не да комплексира и без това достатъчно комплексирания в днешно време мъж, ами да му помага да върви нагоре.
Какво лошо има в това, че авторката изкарва повече пари днес, ами утре мъжът и може да изкарва 10 пъти повече от нея. От нея зависи, за съжаление мъжете имат нужда от подкрепа, от повдигане на самочувствието. Иначе се сриват по-бързо от нас.

И аз работя! Не съм седнала да си пия кафето и да си гледам сериалите! Когато съм вкъщи даже имам повече работа отколкото кагато съм на работа. Харесва микогато дойде време за заплата и си взема паричките- чувствам се самосстоятелна и силна, но ми се иска понякога да съм слаба и да има до мене един силен мъж, който да ме глези, искам да имам още две дечица (общо три) и да си ги гледам и да им се радвам без да се притеснявам, че няма да има пари. Но както пише по- горе- светът е шарен, но категорично отричам да съм търсила лигав мъж. Просто късмет. Сигурна съм, че има страхотни и истински мъже- пример за това е баща ми, мн се гордея с него защото никога не си е позволявал да стои без работа.
Но явно нещо погрешно ме разбраха някои!
И май изместихме темата! И да обобщя- не бих издържала мъж, освен ако нещо не се е разболял или съм сигурна, че има желание да си намери работа, но обстоятелствата са кофти и естествено това не продължава дълго време!

Дааа, за съжаление все по-малко жени си дават сметка, че мъжете са такива, каквито си ги направим. Както казва старата мъдрост - мъжът е главата на семейството, но жената е вратът - накъдето се завърти, натам... Времената са еднакво трудни и за двата пола, но "с рогата напред", с непрекъсната борба за надмощие и надцакване кой е по-по-най нищо не се получава. Две теми напълно "убиват" тази - "Бихте ли работили каквото и да е" в този подфорум, и "Харчите ли парите на мъжете си" в Клюкарника... Затова говорех за лицемерие и двойни стандарти. Затова и казах, че всеки намира това, което търси.

Не съм прочела всички мнения, за което се извинявам. Направи ми впечатление ето това:
и се учудих една мижава заплата не е ли повече от никаква?

Не става въпрос да си лежа по цял ден, и мн ясно, че ще мие чини, като и двамата работим, след работа трябва примерно аз да сготвя, той какво ще прави ще лежи ли??? И не мисля, че трябва да го уча на нещо- това е работа на майка му, аз ще уча моето си дете, а ако той не се е научил какво трябва да прави в семейсството да си се връща при мама да си го донаучи! И какво ще му повдигам аз самочувствието- той да не е малоумен! Щял да се срине- и после ми обяснявайте как не са лигави!

За целта има миялна машина, точно за да може малкото време когато сте заедно, не да миете чинии, а да си обръщате внимание, един на друг и на децата 
Дали са лигави или не, ги правим ние. А дали имат самочувствие, да зависи от нас.
Ако мъжа ти се прибира вечер и непрекъснато натяква, че нищо не е като хората.  Ами ти как ще се чувстваш. Ще имаш ли самочувствие? Същото е и с мъжете. Нормално е след цял ден работа, да иска някой да му каже мила дума, или ако след години къртовски труд остане без работа, не да скочиш срещу него, а да му кажеш, да ще намериш, не се притеснявай, ще се справим за няколко месеца и т.н. Не е въпроса да го търпиш години безработен защото го мързи, а да проявиш разбиране в критичен за семейството момент.
Навремето баща ми остана без работа, хващаше се на много места, каква ли не работа, и все така се случваше че или не му плащат или по-малко от колкото се е спазарил, през това време аз бях студентка, редовно, нямаше как да работя, пробвах се нощна ама не стана две дини под една мишница, а майка ми непрекъснато мърмореше, че нейната заплата не стига, просто не беше свикнала да дава пари, винаги мъжът се беше грижил за всичко. Както и да е, след няколко месеца нещата се наредиха много добре, но още помня колко подтиснат беше баща ми и как аз го успокоявах, а не майка ми. На мен това ми повлия, и затова никога не бих го допуснала в моето семейство. Подкрепата в такъв момент и поведението в тежки ситуации, показва какъв е човека до теб

ооо май не четете! по- нагоре съм писала за случаите  вкоито си търси работа, неми изкривявайте думите!

Ами при нас мама и тати са едно -родители.И като такива И ДВАМАТА  отглеждат и възпитават детето.И ДВАМАТА са част от добрите и лошите моменти на детето .
Не знам природата какви роли е разпределила ,но игнорирането на бащата от развитието на детето хич не ми се нрави.
Колкото до износването и раждане не го смятам за мъчение или нещо, за което трябва да бъда възнаградена.

 

Като стана въпрос за заплатата- И аз започнах с мижава заплата- преди 3г, но нямах друг избор- очаквах бебе и си правех сметките. Сега когато се върнах отново след майчинството съм с двойно по- голяма заплата. Никой неможе да очаква, че ще започне с шефската заплата нали. Мисля, че това е извинение и може да си намери нещо временно колкото да не стоите без пари и през това време да си търси нещо друго! От както съм завършила училище не съм стояла без работа, следвах и работех а докато следвах бях и бременна и след това и с дете. Така, че на мен не ми минават подобни извинения. Щом аз като жена съм се справила какво му пречи на един мъж да се справи!

Никой не е казал, че трябва да се игнорира! И никой не е казал, че жените трябва да се възнаграждават за това, че са родили- то бебето е достатъчна награда! Май всеки си чете и си го възприема както си иска! А и още нещо- всяка раждаща жена е с един крак в гроба! Така, че не може да сравняваме раждането с работата!

Не съм изпадала в такава ситуация. Но и да изпадна, не бих негодувала и мрънкала. В живота обратите са много и никой не знае какво ще се случи на следващия ден. Двамата души, от които се състои семейството, са равноправни. Което означава, че имат еднакви права, но и еднакви задължения. Щом единият в даден момент не е в състояние да внася средства в семейния бюджет, другият трябва да го подкрепи както може. Това за мен не означава "издържане", а просто адаптиране към временните обстоятелства, които са наложили промяната. Както една жена трябва да разчита на мъжа си, така и един мъж трябва да може да разчита на жена си. Не знам защо е всеобщо прието, че непременно мъжът трябва да издържа семейството финансово и ако някой път остане без работа или я загуби по някакви причини, трябва да му се натяква, че е неспособен, некадърен, не е мъж и т.н. А що се отнася за мързела, има и много жени, които от мързел не искат да работят, но тях никой не ги обвинява, че са в тежест на семейството и са некадърни.

Еми ако искаш да имаш деца ще трябва да той да издържа семейството! А ако не е способен преди да имате деца не мисля, че ще е по- способен след идването на децата. Но тогава вече жената е пред свършех факт и ако мъжът не издържа семейството жената се нагърбва и с тази задача! За това е всеобщоприето!
А на авторката мъжът от три години е с по- ниски доходи от нейните а от два месеца не може да си намери работа заради високите си изисквания! Ако е искл жена му дасе чувства добре е щчл да се хване нещо временно са да не лежи на неин гръб! Ама ходи обяснявай- заболяхаме пръстите едно и също да пиша а някои си рупат ли рупат!

  Толкова ли е трудно да разбереш, че има хора с мнение, различно от твоето? Всички разбрахме вече как се справяш и сама. Е, не си само ти, успокой се. Медал ли да ти дадем, що ли? Като са те заболели пръстите - пощади ги, че наистина става смешно вече...

Мария Н. що не оставиш пръстите ти да си починат малко ,тъй и тъй схванахме мисълта ти и не беше кой знай колко трудно.

Ами продължавам "да си рупам ли, рупам". Защото не съм длъжна да приема твоето мнение и защото жените като искаме да сме равни с мъжете, ще трябва да свикнем и с това понякога да ги "издържаме". Два пъти съм била в майчинство, което не ми е пречело да си вземам надомна работа.

Въртим, сучем и все се стига до това, как ако жената иска дете, трябва да си седи в къщи а мъжът и да носи пари.
Първо авторката няма дете, даже не е женена. Второ, колко държави в света имат майчинство колкото нашето.
Защо жената да не работи, ако е на зор, ще работи. За детето се грижат двама, най-обичам някоя майка в градинката, да ми се перчи колко добра майка е, защото си седи при детето, а след малко да ми заеква, че нямала пари за обувки на детенцето си, защото мъжът и взимал малка заплата. Ами саката ли е? Или е по лесно да си седиш в къщи, от колкото да работиш и да гледаш дете, и за всичко да е виновен мъжът ти. Много ни е криворазбрана "цивилизацията".
Колкото до това мъжът да работи за 300 лв, докато търси нещо по-добро, аз лично бих била против.
Защото се подценяваш като специалист, няма нищо по-постоянно от временното и защото много трудно се търси читава работа, като не можеш да излезеш да отидеш на интервю.
В такава ситуация, аз предпочитам няколко месеца да издържам мъжът си, от колкото да го бутам да работи за без пари.

Еми за медал съм, какво да се прави! Давайте ако ще давате!
Не, просто давам елементарен пример със себе си, за да не съм голословна! И още нещо завещано от дядо ми (лека му пръст)-
"Който иска намира начин, който не иска търси поправдания"
Не искам да променям ничие мнение, то е ясно, че сме различни хора с  различни мнения, но аз мързелът не го оправдавам, сори!
И все пак само мъдрият си променя мнението! Може пък аз да си го променя.....не, не мисля, защото съм била на вашето мнение преди и да ви кажа мн полза нямах- освен празните надежди! Но всеки си знае!

Мария Н. на кое наше мнение си била преди?

Явно ти е трудничко все пак да схванеш!

Задавам си този въпрос всеки ден. След безбройните пресмятания кога и колко плащания имам и кога ще имам приходи. След като съм прехвърлила и обмисла десетки идеи за начини, по които да имам повече приходи.

Докато единствената грижа на моя мъж е дали ще му останат пари да си купи някоя нова глезотийка за новия му джип или за увлечението му по лова.

Зная, че ако аз се разболея, той със сигурност няма да остане до мен, да ме издържа и да се грижи за мен.

Ако някой ме попита, какво правя още с него, ще кажа че и аз не зная. Може би защото е биологичният баща на децата ми.

Наистина е грозно жената да бъде консуматорка и щом изцеди мъжа докрай, да го захвърли и да си намери друг.
Но смятам, че в едно нормално семейство, мъжът трябва да се грижи за финансовото благополучие, а не да разчита на жена си за това.

Не мила, просто се чудя какво си схванала 


Ако си написала това сериозно , е ужасно .Виж поне илюзии да имаше щеше да е друго.

При днешния недостиг на работещи хора поне в големите градове, не мога да повярвам, че няма работа за мъж, ако ще и срещу надник да е. Не мога да уважавам здрав мъж, на който купувам храна с парите, с които би трябвало да си платя преглед при зъболекар и гинеколог.
От опит съм се убедила, че е добре да се стои далеч от стиснати и мързеливи хора, независимо от пола.
Добре е жената да е в състояние да си вади сама прехраната, че и тази на децата и да се оправя сама в живота. Още по-добре е, ако има мъж на място.
Авторката да зарязва и двамата си съвартиранти и да си гледа живота - наскоро четох приказката "Болен здрав носи" на дъщеря си.