Помните ли как се решихте на второ дете? Колко голямо беше първото? Споделете емоциите около решението и резултата, много ще ми бъде интересно 
- Публикувана: 10 окт. 2008, 18:20 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2008, 17:17 ч.
Второ дете
Още съм мн. развълнувана, защото от снощи сериозно се съмнявам, че чакаме още едно детенце. 
Помня отлично кога го реших: знаех, че искам две дечица, защото съм расла дълго самичка, а като се роди братчето ми, видях и другата страна - за детето е в пъти по-добре да има братче или сестриче, а категорично реших, че искам още едничко в момента, в който синчето ми изплака - още на магарето в родилна зала - тогава си казах "Ще имам още едничко!"
Е, наложи се да поизчакаме, даже повече, отколкото се надявах, но все пак се случи!
Много, много съм щастлива!
Помня отлично кога го реших: знаех, че искам две дечица, защото съм расла дълго самичка, а като се роди братчето ми, видях и другата страна - за детето е в пъти по-добре да има братче или сестриче, а категорично реших, че искам още едничко в момента, в който синчето ми изплака - още на магарето в родилна зала - тогава си казах "Ще имам още едничко!"
Е, наложи се да поизчакаме, даже повече, отколкото се надявах, но все пак се случи!
Много, много съм щастлива!
Родих сина си много рано,бях на 19 г.Дъго време не си и помислях за 2-о дете,бяхме много млади,а и годините бяха трудни.Детето порасна,ние бяхме увлечени в работа,градихме кариера..Решението за още едно дете дойде,когато сина ни замина на лагер в чужбина за 2 седмици.Къщата изведнъж опустя за тези 2 седмици.....момчето ни беше голямо,а ние все още млади,за да създадем още една рожба.Та,така взехме решение с мъжа ми да се върнем в "първи клас" след 15 години. 
Сега сме щастливи родители на едно голямо момче и едно малко момиченце
Сега сме щастливи родители на едно голямо момче и едно малко момиченце 
Трудно се реших на второ дете. Много трудно. Синът ми беше на четири и половина, когато решихме да опитаме. В началото ми беше странно, никак не си представях живото с две деца. После свикна с мисълта и сега се радвам на бебчето си. 
Чувствам се много по-осъзната и подготвена. И баткото прие учудващо добре сестричката си, което много ме улеснява. 
Чувствам се много по-осъзната и подготвена. И баткото прие учудващо добре сестричката си, което много ме улеснява. 
И аз съм така честно казано,макар че знам,че е по-добре 2 деца.
Зависи от гледната точка. Няма общовалидно правило и няма общовалидно "по-добре". За някои е по-добре, а за други по-зле.
Аз съм от тези, които второ дете няма да раждат.
Още като родих първото,бях убедена че трябва да имам още едно дете,за да изпитам всичката тая емоция и радост още веднъж.Едва изчаках две години и почнах да обработвам мъжа ми да си правим бебенце.И понеже съм с нередовен цикъл,което ще рече,че и овулацията ми е под въпрос,решихме да спираме да се пазим,пък каквото това.За моя радост забременях още първия месец 
Настина беше голяма радост,защото мислех че ще отнеме повече време.Така децата ми се оказаха с малка разлика,но съм благодарна че Господ ми ги даде 
Настина беше голяма радост,защото мислех че ще отнеме повече време.Така децата ми се оказаха с малка разлика,но съм благодарна че Господ ми ги даде
И аз бях от тези,които се заричаха второ дете ,че не искат или поне след 10 години,но осъзнах изведнъж,че ако сега не се реша ,после като ми стане още по лесно въобще няма да си и помисля 
Решихме да пробваме,стана от първият път,знаех че по трудно няма да стане 
,а и сега е времето докато съм млада да си ги изгледам,след това да се отдам на кариера.
Какви чувства-объркана бях в началото доста,но сега вече няма търпение
Решихме да пробваме,стана от първият път,знаех че по трудно няма да стане ,а и сега е времето докато съм млада да си ги изгледам,след това да се отдам на кариера.Какви чувства-объркана бях в началото доста,но сега вече няма търпение
И аз съм така честно казано,макар че знам,че е по-добре 2 деца.
Зависи от гледната точка. Няма общовалидно правило и няма общовалидно "по-добре". За някои е по-добре, а за други по-зле.
Аз съм от тези, които второ дете няма да раждат.
Дори и мъжът ми не може да разбере съображенията ми...
Отсега се заформят големи спорове на тази тема, защото той много иска второ дете и ме е подложил на голям психологически натиск. Постоянно ми повтаря, че другата година по това време ще съм отново бременна и ми докарва стрес
Трудно се реших на второ дете. Много трудно. Синът ми беше на четири и половина, когато решихме да опитаме.
И при нас е така.Само дето вече 15 мес. няма резултат. 
А толкова много искам второ дете!
Помните ли как се решихте на второ дете? Колко голямо беше първото? Споделете емоциите около решението и резултата, много ще ми бъде интересно
Живот и здраве и аз бих искала второ,но за сега мисля,че искам да са с по-голяма разлика,поне4-5 години 
Ами аз винаги съм искала деца с малка разлика. Аз и брат ми сме си много близки, споделяли сме едни и същи теми, едни и същи приятели именно благодарение на малката си разлика във възрастта. И много искам детето ми да не е само, независимо от всичко.
Когато родих, изпаднах в голям стрес - веднага се замислих за второто и за тове, че не искам да го раждам нито с цезарово сечение, нито нормално
Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава.
Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек. От друга страна си мисля, че искам и по-скоро да мина и през втория бебешки период и да приключим с безсънните нощи веднъж за винаги
Та това е. Още ни е много рано. Но чаааак пък толкова рано....?
Къде са майките с природени деца?
Когато родих, изпаднах в голям стрес - веднага се замислих за второто и за тове, че не искам да го раждам нито с цезарово сечение, нито нормално
Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава. Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек. От друга страна си мисля, че искам и по-скоро да мина и през втория бебешки период и да приключим с безсънните нощи веднъж за винаги
Та това е. Още ни е много рано. Но чаааак пък толкова рано....?
Къде са майките с природени деца?
Ние планирахме разлика 2 години. Е, получи се малко по-малка. На мен лично така ми харесва.
Много по-добре е да са две деца с малка разлика от гледна точка на това, че са почти на един акъл, играят с едни и същи играчки и голямото дете е най-голямото забавление за малкото. Мога да ги пусна на воля в хола и да си играят един с друг по половин-един час, без да се сетят за мен.
Но без помощ не става, аз имах баби първите 3 месеца, а сега съм с детегледачка на половин ден.
Много по-добре е да са две деца с малка разлика от гледна точка на това, че са почти на един акъл, играят с едни и същи играчки и голямото дете е най-голямото забавление за малкото. Мога да ги пусна на воля в хола и да си играят един с друг по половин-един час, без да се сетят за мен.
Но без помощ не става, аз имах баби първите 3 месеца, а сега съм с детегледачка на половин ден.
И аз съм така честно казано,макар че знам,че е по-добре 2 деца.
Зависи от гледната точка. Няма общовалидно правило и няма общовалидно "по-добре". За някои е по-добре, а за други по-зле.
Аз съм от тези, които второ дете няма да раждат.
Дори и мъжът ми не може да разбере съображенията ми...
Отсега се заформят големи спорове на тази тема, защото той много иска второ дете и ме е подложил на голям психологически натиск. Постоянно ми повтаря, че другата година по това време ще съм отново бременна и ми докарва стрес
Първо да се извиня за спама...
Моят мъж е предупреден, че при опит да ме забремени
без мое съгласие след аборт и развод. А и пия противозачатъчни, така че няма как да се получи забременяването. 
Винаги съм искала (поне) 2 деца и когато синът ми наближи 2г, вече усещах че пак ми се иска да стана мама. 
На втория месец резултата беше налице. Живот и здраве, като се роди бебето, баткото ще е на 2г и 6м. Предполагам че ще ми е трудно, но мисля че ще се оправим. Само се моля всичко да е наред!
Нана, уби ме!
На втория месец резултата беше налице. Живот и здраве, като се роди бебето, баткото ще е на 2г и 6м. Предполагам че ще ми е трудно, но мисля че ще се оправим. Само се моля всичко да е наред! Нана, уби ме!
лелеее, нана, защо такава крайност???????
Много ще оспамим темата, но ще ти отговоря.
Първо, защото деца не се раждат просто ей така, а когато имаш психическите, финансовите и жилищните условия подходящи за съответния брой деца.
Второ - едно дете трябва да бъде родено, когато е желано и от двамата си родители. Насилственото действие от страна на който и да било от двамата е в противоречие на това.
Трето - в момента имам сили, нерви, пари, квадратни метри и желание да отглеждам нормално и без притеснение само едно дете.
Четвърто - не вярвам в теорията за двете деца, привързаността, игрите и прочие.
Опс и пето и последно, защото видях, че си допълвала - защото щом си е позволил да действа подмолно и подло значи просто съм сгрешила в преценката си за качествата му на човек, личност, съпруг, приятел и любим.
Елфче и аз те обичам
За мене породените деца са изключително усилие, което не бих си причинила съзнателно. Исках 4-5 години разлика между децата си - засега се получи. За третия път ще видим
Не ми е трябвало да се решавам, знаехме си от преди първото кога ще искаме второ. За третото имаме разногласия. Аз го искам след 5-6 години, а мъж ми или по-скоро, или въобще не. Не иска деца в по-късна възраст. Но ще го разубедя
Не ми е трябвало да се решавам, знаехме си от преди първото кога ще искаме второ. За третото имаме разногласия. Аз го искам след 5-6 години, а мъж ми или по-скоро, или въобще не. Не иска деца в по-късна възраст. Но ще го разубедя
Аз съм много ЗА малката разлика в годините на децата...Искам да растат заедно и да имат общи игри и интереси
Още докато бяхме гаджета с мъжа ми си обещахме един ден да имаме три дечица (дано да е рекъл Господ, разбира се)
Вече е на път второто - също толкова желано, колкото и първото. Живот и здраве след време ще опитаме и за трето детенце
...Искам да растат заедно и да имат общи игри и интересиОще докато бяхме гаджета с мъжа ми си обещахме един ден да имаме три дечица (дано да е рекъл Господ, разбира се
)Вече е на път второто - също толкова желано, колкото и първото. Живот и здраве след време ще опитаме и за трето детенце
Докато минаваха бебешките месеци на дъщеря ми (според някои тя е все още бебе) усещах как копнежа ми за още едно бебче все повече расте!Явно и с мъжът ми е било така,защото той беше по-нетърпелив и от мен! Не го оставих дълго да чака и още през първия месец,когато започнахме бебеправенето имахме успех! Живот е здраве,децата ми ще имат 2г (+/- няколко дни разлика) и знам,че ще ми е трудно,но и знам,че ще се справя!
Та така на въпроса на авторката-нямам причини да не изпълня желанието си!
Не го оставих дълго да чака и още през първия месец,когато започнахме бебеправенето имахме успех! Живот е здраве,децата ми ще имат 2г (+/- няколко дни разлика) и знам,че ще ми е трудно,но и знам,че ще се справя! Та така на въпроса на авторката-нямам причини да не изпълня желанието си!
Винаги съм искала две деца аз съм едно дете и ми беше много скучно всичките ми приятели си имаха братя и сестри само аз не
от малка мечтая за две деца
И ето факт да са ми живи и здрави имат разлика 3 г и 8 месеца не съм планувала разликата тъка се получи и много се радвам
това за мен е добра разлика
от малка мечтая за две деца
И ето факт да са ми живи и здрави имат разлика 3 г и 8 месеца не съм планувала разликата тъка се получи и много се радвам
това за мен е добра разлика
Моите деца с разлика от 8г. Едно дете съм и знам колко е самотно, сега като гледам как се забавляват и гушат, въпреки разликата съм щастлива. Единствения проблем който имам е, че каката не иска да порасне все още. По скоро тя е бебето в къщи, но пък много се грижи и старае да помага. Какво да кажа голямата разлика е хубава и лоша, но никога не съм си и помислела да остана с едно дете.
Интересна тема.
Ние искахме да имаме две дечица с малка разлика още като се оженихме. Изчакахме няколко години за уж най-подходящия момент и забременях с първия си син. След раждането му едва изчакахме да минат 6 мес. и да работим за второто - то стана на втория месец от опитите. Сега си имаме две малки съкровища с разлика 1 год. и 4 мес. Това е най-доброто решение за нашето семейство. Но тъй като имаме двама юнака сериозно се замисляме да опитаме и за девойка, но след няколко години.
А що се отнася до емоциите - прекрасно е. Не е трудно с породени дечица, обаче трябва да си готов за грижите, които те очакват и да го искаш. След раждането на първото ми дете нещо сякаш ми липсваше, искахме още нещо за да се почувстваме наистина пълноценно семейство. След като забременях с втория си син всичко си дойде на мястото. Сега семейната енергия е разпределена по равно и съществува прекрасен баланс. Не знам как да го обясня добре, но вниманието, обичта, търпението - всичко се преразпредели между нас четиримата, вместо да се съсредоточава само върху първото ни дете, както беше в началото и всички сме по-спокойни и по-щастливи. Сами си гледаме децата, бабите са на хиляди километри в България и това също спомогна да си изградим рутина и модел на взаимоотношения, които да отговарят на вътрешното ни усещане за семейно щастие и уют.
Ние искахме да имаме две дечица с малка разлика още като се оженихме. Изчакахме няколко години за уж най-подходящия момент и забременях с първия си син. След раждането му едва изчакахме да минат 6 мес. и да работим за второто - то стана на втория месец от опитите. Сега си имаме две малки съкровища с разлика 1 год. и 4 мес.
Това е най-доброто решение за нашето семейство. Но тъй като имаме двама юнака сериозно се замисляме да опитаме и за девойка, но след няколко години.А що се отнася до емоциите - прекрасно е. Не е трудно с породени дечица, обаче трябва да си готов за грижите, които те очакват и да го искаш. След раждането на първото ми дете нещо сякаш ми липсваше, искахме още нещо за да се почувстваме наистина пълноценно семейство. След като забременях с втория си син всичко си дойде на мястото. Сега семейната енергия е разпределена по равно и съществува прекрасен баланс. Не знам как да го обясня добре, но вниманието, обичта, търпението - всичко се преразпредели между нас четиримата, вместо да се съсредоточава само върху първото ни дете, както беше в началото и всички сме по-спокойни и по-щастливи. Сами си гледаме децата, бабите са на хиляди километри в България и това също спомогна да си изградим рутина и модел на взаимоотношения, които да отговарят на вътрешното ни усещане за семейно щастие и уют.
Трудно се реших на второ дете. Много трудно. Синът ми беше на четири и половина, когато решихме да опитаме.
И при нас е така.Само дето вече 15 мес. няма резултат. А толкова много искам второ дете!
Трудно се реших на второ дете. Много трудно. Синът ми беше на четири и половина, когато решихме да опитаме.
И при нас е така.Само дето вече 15 мес. няма резултат. А толкова много искам второ дете!
Говорихме си за второ още когато каката беше на три. Аз все отлагах за по нататък, малка ми се струваше разликата. Чак на следващата година започнахме с опитите. Стана веднага. За мен тази им разлика е добра, каката ми помага колкото може, радва се на бебето, разбира, че тя в момента има по-голяма нужда от мен и не ревнува.
Аз винаги съм искала две деца с малка разлика. Мъжът ми също. Още от раждането на синът ми не се пазихме изобщо и един ден забременях. Ако не бях кърмила 14 месеца сигурно щеше да им е още по-малка разликата. Засега се очертава да е 1г. и 8 месеца, според мен идеална разлика.
Аз никога не съм си представяла, че ще имам само едно дете изобщо. Дори отпреди да имам едно, винаги съм си мислела: защо не повече от две?! Но поради битови и др. причини дълго не можехме да помислим за второ... някъде като стана момчето ми на 6 започнах да се угнетявам, като стана на 8 разговорите бяха налице, опитите също започнаха, накупих си нови 'бременни' книги, изядох ги с кориците и след няколко месеца ги хвърлих тъй като работата се закучи. Сега вече ще ставаме четирима и аз също сериозно се замислям И за друго детенце. Мисля да кърмя доста дълго, но ми се върти в главата малчо като стане на 1,5г. да пробваме... но и преди това смятам да не залагам на сериозни мерки, за да не дърпам дявола за опашката (за втори път) Нямам нищо против идеята за породени деца, но ми се иска да видя как ще тръгнат нещата в семейството... не ми се иска да ставаме дно твърде изнервено семейство, а моя мъж все още отсъства през по-голямата част от денонощието и това е постоянно. В съчетание и с това, че уча и че разчитаме само на нас си (защото така искаме)... просто искам да видя как ще тръгне.
Пожелавам на всички да осъществат желанията си, каквито и когато.
Пожелавам на всички да осъществат желанията си, каквито и когато.
Винаги сме искали две деца. Аз исках голяма разлика, моя не.
Е, аз победих!
Сега ми остана само да чакам деня в който ще го гушна
Мамче, изпращам ти всичките си бременни мисли към теб и дано те заразят
(ако ли пък не, ще те дам на мъжо. Много е опитен, от първия път ги прави)
Е, аз победих!
Сега ми остана само да чакам деня в който ще го гушна
Мамче, изпращам ти всичките си бременни мисли към теб и дано те заразят
(ако ли пък не, ще те дам на мъжо. Много е опитен, от първия път ги прави
)
Първото си дете родих само на 19 години,бях решила че ще имам едно дете,но колкото повече време минаваше толкова осъзнавах че ще бъде грешка от моя страна да оставя детето да си няма братче или сестриче....
като стана на 4 и половина решихме че е време вече и ииии се случи.
Сега съм най щастливата мама на света,(иде ми да се
колко глупава съм била)Ако имах възможност и нямах здравословни проблеми бих родила още две дечица.А и с второто дете е по различно-Имаш много по осъзнато родителско чувство,а бе нямам думи-много много е хубаво.
Пожелавам на всички да ви споходи това щастие,от все сърце ви го желая!
като стана на 4 и половина решихме че е време вече и ииии се случи.
Сега съм най щастливата мама на света,(иде ми да се
колко глупава съм била)Ако имах възможност и нямах здравословни проблеми бих родила още две дечица.А и с второто дете е по различно-Имаш много по осъзнато родителско чувство,а бе нямам думи-много много е хубаво.Пожелавам на всички да ви споходи това щастие,от все сърце ви го желая!
Още съм мн. развълнувана, защото от снощи сериозно се съмнявам, че чакаме още едно детенце.
Помня отлично кога го реших: знаех, че искам две дечица, защото съм расла дълго самичка, а като се роди братчето ми, видях и другата страна - за детето е в пъти по-добре да има братче или сестриче, а категорично реших, че искам още едничко в момента, в който синчето ми изплака - още на магарето в родилна зала - тогава си казах "Ще имам още едничко!"
Е, наложи се да поизчакаме, даже повече, отколкото се надявах, но все пак се случи!
Много, много съм щастлива!
Помня отлично кога го реших: знаех, че искам две дечица, защото съм расла дълго самичка, а като се роди братчето ми, видях и другата страна - за детето е в пъти по-добре да има братче или сестриче, а категорично реших, че искам още едничко в момента, в който синчето ми изплака - още на магарето в родилна зала - тогава си казах "Ще имам още едничко!"
Е, наложи се да поизчакаме, даже повече, отколкото се надявах, но все пак се случи!
Много, много съм щастлива!
Снощи имах перипетии с КАТ, твърде много ядове, нерви и...
Сори за спама!
Да се включа и аз по темата!
Винаги съм си мечатала за две дечица /Е може и три ако има достатъчно финанси/
Съдбата ме срешна със страхотен човек и сега е напът да ми се сбъдне мечтата!
Каката ще е на 1 год. и 8 месеца /както на Rylie /също смятам че разликата е хубава!
Надявам се всичко да е наред и се възхищавам на жените, които се решават на подобни крачки!Защото е много трудно и отговорно в днешно време за създадеш и възпиташ едно или повече дечица!Като ги гледам и слушам по телевизията каква агресия има,силно се надявам моите деца като пораснат да има по нормални човешки отношения!
Винаги съм си мечатала за две дечица /Е може и три ако има достатъчно финанси/
Съдбата ме срешна със страхотен човек и сега е напът да ми се сбъдне мечтата!
Каката ще е на 1 год. и 8 месеца /както на Rylie /също смятам че разликата е хубава!
Надявам се всичко да е наред и се възхищавам на жените, които се решават на подобни крачки!Защото е много трудно и отговорно в днешно време за създадеш и възпиташ едно или повече дечица!Като ги гледам и слушам по телевизията каква агресия има,силно се надявам моите деца като пораснат да има по нормални човешки отношения!
Както решихме за първото,така и за второто-почувствахме се готови .Преценихме че е хубаво разликата м/у двете деца да не е нито прекалено малка,нито прекалено голяма.Желанието ни се сбъдна скоро след като взехме решението и бяхме много щастливи когато разбрахме че ще имаме бебе .Живот и здраве разликата м/у децата ще е 2 години и 10 месеца .
.Преценихме че е хубаво разликата м/у двете деца да не е нито прекалено малка,нито прекалено голяма.Желанието ни се сбъдна скоро след като взехме решението и бяхме много щастливи когато разбрахме че ще имаме бебе .Живот и здраве разликата м/у децата ще е 2 години и 10 месеца . 
И ние никога не сме правили планове. Винаги съм знаела ,че ще имам две деца, но се надявах поне едното да е момиче... Та не искам да се заричам , че и трето няма да има, но знае ли човек... Когато разбрах , че съм бременна с второто мъжът ми не искаше . Не изобщо разбира се, но искаше да го отложим за по-нататък. Аз обаче бях вече на 32 и прецених , че нямам много време за чакане, затова и дума не давах да се издума за аборт. В края на втория месец обаче направих кръвоизлив и за малко щях да го изпусна, но за щастие всичко мина успешно. Мисля , че мъжът ми тогава се реши, въпреки ,че все си мрънкяше, но той винаги трудно взима решения. Е ...Дани се роди и сега е на тати слабостта. Вие просто не можете да си представите на какво прилича моя мъж, когато е близо до малкия - на някаква лига, на нещо меко и пихтиесто
Второ дете определено се гледа по-зряло, по-рутинно, с по-малко притеснения и спокойно можеш да се насладиш на майчинството.
Та не искам да се заричам , че и трето няма да има, но знае ли човек... Когато разбрах , че съм бременна с второто мъжът ми не искаше . Не изобщо разбира се, но искаше да го отложим за по-нататък. Аз обаче бях вече на 32 и прецених , че нямам много време за чакане, затова и дума не давах да се издума за аборт. В края на втория месец обаче направих кръвоизлив и за малко щях да го изпусна, но за щастие всичко мина успешно. Мисля , че мъжът ми тогава се реши, въпреки ,че все си мрънкяше, но той винаги трудно взима решения. Е ...Дани се роди и сега е на тати слабостта. Вие просто не можете да си представите на какво прилича моя мъж, когато е близо до малкия - на някаква лига, на нещо меко и пихтиесто Второ дете определено се гледа по-зряло, по-рутинно, с по-малко притеснения и спокойно можеш да се насладиш на майчинството.
Помните ли как се решихте на второ дете? Колко голямо беше първото? Споделете емоциите около решението и резултата, много ще ми бъде интересно
и на мен
Рещила съм че искам второ но не знам кога е най-подходящо 
Първата ни дъщеря стана на 6 години и каза, че най-голямата и мечта е да си има брат или сестра.
Това, желанието на съпруга ми и най-вече факта, че за 6 години напълно бях забравила колко трудно се гледа бебе - помнех само огромното щастие и приятните моменти ме накараха да поискам второ дете.
Резултатът е двегодишен звяр, на име Вероника, който е безкрайно любим и води до пълно изтощение.
Това, желанието на съпруга ми и най-вече факта, че за 6 години напълно бях забравила колко трудно се гледа бебе - помнех само огромното щастие и приятните моменти ме накараха да поискам второ дете.
Резултатът е двегодишен звяр, на име Вероника, който е безкрайно любим и води до пълно изтощение.
Ние искаме да имаме три деца - по план - през пет години. Та сега през лятото, като стана на 4 години и 4 месеца Симона, решихме да спрем с пазенето и да започнем с бебеправенето. Взе, че стана от първия път! Живот и здраве, разликата им ще е точно 5 години, мисля, че е добра разлика. Бъдещата кака е много щастлива, надявам се на нейната възраст да проявява болезнена ревност след раждането.
Живот и здраве, разликата им ще е точно 5 години, мисля, че е добра разлика. Бъдещата кака е много щастлива, надявам се на нейната възраст да проявява болезнена ревност след раждането. 
Как да не помня вземането на решение, че на мен ми трябваха повече от 10 години за това и сега съжалявам, че не се реших по- рано, но такива бяха времената, така се стекоха обстоятелствата, абе въобще - здраве да е .
Дъщерите ми са с 13 години разлика, малката е на почти 4 и половина и е в период, в който иска братче,
аз обяснявам, че вече си има кака, ама тя искала братче, че и по- голямо да е, за да си играела
и сега съжалявам, че не се реших по- рано, но такива бяха времената, така се стекоха обстоятелствата, абе въобще - здраве да е .Дъщерите ми са с 13 години разлика, малката е на почти 4 и половина и е в период, в който иска братче,
аз обяснявам, че вече си има кака, ама тя искала братче, че и по- голямо да е, за да си играела
винаги съм искала да имам две деца ,дъщеря ми е на 3 години и 4 месеца а аз съм бременна с второто ,което стана случайно .Отначалото ми дойде като удар резултата от тестта но пък решихме че съдбата е решила така ,а и нали искахме две деца .Така че живот и здраве февруари догодина вече ще съм мама на две дечица.Успех на всички бебеправещи
И ние отскоро решихме да имаме второ детенце. В началото ме беше страх да взема такова решение, първо че имах много трудна бременност и със сигурност евентуална втора, също ще бъде толкова трудна (заради вродената ми аномалия на матката). Второ, наистина ме е страх дали ще се справя с отглеждането на две дечица, знам че няма майка, която да не се е справила, но аз съм човек, дето се притеснява за всичко. Въпреки тези мои притеснения, ужасно много искам да си направим още едно детенце, аз загубих сестричката си още докато бях на три годинки и знам, колко е лошо да си единствено дете. Сега естествено ме притеснява друго - дали ще забременея лесно или ще трябва да чакам месеци или още по-лошо години. Но каквото е писано, дано само се случи!
Много сладка тема и всички мнения са ми интересни. Наистина е много индивидуално решение, някои са готови за второ веднага след първото, други искат да изчакат. Аз искам Кристиан да е навършил 3 години като родя второто, не ми се иска да са с много голяма граница и си мисля, че с такава разлика ще се чуствам най-добре, така че към средата на другата година ако е рекъл Господ ще се забременяваме
Родих сина си много рано,бях на 19 г.Дъго време не си и помислях за 2-о дете,бяхме много млади,а и годините бяха трудни.Детето порасна,ние бяхме увлечени в работа,градихме кариера..Решението за още едно дете дойде,когато сина ни замина на лагер в чужбина за 2 седмици.Къщата изведнъж опустя за тези 2 седмици.....момчето ни беше голямо,а ние все още млади,за да създадем още една рожба.Та,така взехме решение с мъжа ми да се върнем в "първи клас" след 15 години. Сега сме щастливи родители на едно голямо момче и едно малко момиченце
Сега сме щастливи родители на едно голямо момче и едно малко момиченце 
Не сме се решавали за второ дете, но така се получи. Винаги сме се присмивали на филмите, в които жените забременяват от един път. Е, при нас не се случи от един път, но не внимавахме много. Не сме го планирали. Виктория я очаквахме близо една година, а ето - малко невнимание и се появи Димана. Все си мисля, че е имало причина това да се случи. Приемам я като благословия.
Винаги съм zнаела, че не искам да остана с едно дете. Но все не можеше да ми дойде муzата , все си каzвах има време, млади сме ( първото рдих на почти 22г. ) Мъжът ми zамина zа Германия, после дойохме и ние. И времето си минаваше.. И около Нова година ми дойде като гръм от ясно небе. Не очаквах, някакси беше станала "грешка" .Но вече съвсем на време , искахме момиченце, даже и баткото. Имаме я. Да са ми живи и zдрави, както и всички дечица
, все си каzвах има време, млади сме ( първото рдих на почти 22г. ) Мъжът ми zамина zа Германия, после дойохме и ние. И времето си минаваше.. И около Нова година ми дойде като гръм от ясно небе. Не очаквах, някакси беше станала "грешка" .Но вече съвсем на време , искахме момиченце, даже и баткото. Имаме я. Да са ми живи и zдрави, както и всички дечица 
Мечтата ми винаги е била да бъда многодетна майка.Като родих първото си дете и като го гушнах изпитах огромно щастие и веднага си пожелах още едно бебче.Но годините си минаваха,а ние не се решавахме.И така в един момент си дадох сметка,че голямото дете вече е на 8,а аз на 32г. и няма за кога да отлагаме повече.Резултата е на лице.
... Когато родих, изпаднах в голям стрес - веднага се замислих за второто и за тове, че не искам да го раждам нито с цезарово сечение, нито нормално Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава.
Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек ...
Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава. Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек ...
Аз съм в същото положение, защото пропуснах точно този момент, за който пише Дея:
... осъзнах изведнъж,че ако сега не се реша ,после като ми стане още по лесно въобще няма да си и помисля ...
...Преди да стане на 2 г. имах планове за второ, но сега вече бременността и раждането ги виждам като най-големия си кошмар
не знам как другите забравят с времето, аз всичко виждам 100 пъти по-страшно, даже, отколкото беше 
Patishonka, понеже преди време четох една твоя тема за проблем със съпруга ти, надявам се, че бебето не го плануваш като начин за оправяне на отношения, защото то само ще усложни нещата.
Надявам се все пак, че всичко е зад гърба ви, успех с бебето!
Вече осъзнавам какво значи това, че колкото повече отлагаме, толкова повече ще отлагаме. Детето ми вече е почти самостоятелно, няма ги безсънните нощи, няма го рева без да знам за какво е, ходи на градина, обслужва се сам и т.н. Трябваше ми доста време да се настроя психически и все още ми се свива корема, като се сетя какво ми предстои, бременност, дебелеене, раждане, старата песен на нов глас. Доста ще ми е трудно, дано се справя
Вече осъзнавам какво значи това, че колкото повече отлагаме, толкова повече ще отлагаме. Детето ми вече е почти самостоятелно, няма ги безсънните нощи, няма го рева без да знам за какво е, ходи на градина, обслужва се сам и т.н. Трябваше ми доста време да се настроя психически и все още ми се свива корема, като се сетя какво ми предстои, бременност, дебелеене, раждане, старата песен на нов глас. Доста ще ми е трудно, дано се справя
Точно това ми е и на мен идеята. Бързо да приключим и със следващото бременеене и първи бебешки период, за да можем се радваме на две дечица. Да се залавяме и, както се казва, всичко на една хапка.
Бременност, дебелеене, раждане.... Това бяха моменти, които не бих нарекла точно щастливи или женствени... Да минават по-бързо, за да си гушкам двете момиченца (може и момиченцето и момченцето, но някак си имам предчувствие).
Девет месеца след като се роди Рада ( когато взе да спи по цяла нощ и в собствена стая) веднага си пожелах второ дете. Първо направих един Дюкан за 3 месеца, оправих кг-те и после хоп от първия път. Мисля, че забременях 1-2 дни около първия РД на Рада.
А къкъв рев му дръпнах докато карах диетата и цикъла ми беше нередовен, едно забавяне от 7 дни, три теста за бременност и След това спрях диетата и .... ще си имам момченце за Нова година. Може би след 5-7 години още едно за подмладяване
Р.S. С мъжа ми от както се познаваме искаме 3 деца.
А къкъв рев му дръпнах докато карах диетата и цикъла ми беше нередовен, едно забавяне от 7 дни, три теста за бременност и
След това спрях диетата и .... ще си имам момченце за Нова година. Може би след 5-7 години още едно за подмладяване Р.S. С мъжа ми от както се познаваме искаме 3 деца.
Ами аз винаги съм искала деца с малка разлика. Аз и брат ми сме си много близки, споделяли сме едни и същи теми, едни и същи приятели именно благодарение на малката си разлика във възрастта. И много искам детето ми да не е само, независимо от всичко.
Когато родих, изпаднах в голям стрес - веднага се замислих за второто и за тове, че не искам да го раждам нито с цезарово сечение, нито нормално Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава.
Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек. От друга страна си мисля, че искам и по-скоро да мина и през втория бебешки период и да приключим с безсънните нощи веднъж за винаги
Когато родих, изпаднах в голям стрес - веднага се замислих за второто и за тове, че не искам да го раждам нито с цезарово сечение, нито нормално
Но тези неща се позабравят и сега този въпрос вече не ме занимава. Честно казано никак не ми се бременее. За мен това беше неприятен период, в който съм се чувствала като нечовек. От друга страна си мисля, че искам и по-скоро да мина и през втория бебешки период и да приключим с безсънните нощи веднъж за винаги
все едно аз съм го писала
да се извиня на авторката, но понеже е по темата ми се иска да попитам майките с 2 деца: какво почувстваха като родиха второто дете?
Толкова много обичам моето ангелче, че ме е страх когато решим за второ, че няма да го обичам достатъчно... не мога да си представя просто какво е чувството...
Все пак второто бебе не е играчка на първото, заслужава също толкова обич и внимание, но незнам защо си мисля, че първото ще е по-обичано.
Толкова много обичам моето ангелче, че ме е страх когато решим за второ, че няма да го обичам достатъчно... не мога да си представя просто какво е чувството...
Все пак второто бебе не е играчка на първото, заслужава също толкова обич и внимание, но незнам защо си мисля, че първото ще е по-обичано.
да се извиня на авторката, но понеже е по темата ми се иска да попитам майките с 2 деца: какво почувстваха като родиха второто дете?
Толкова много обичам моето ангелче, че ме е страх когато решим за второ, че няма да го обичам достатъчно... не мога да си представя просто какво е чувството...
Все пак второто бебе не е играчка на първото, заслужава също толкова обич и внимание, но незнам защо си мисля, че първото ще е по-обичано.
Толкова много обичам моето ангелче, че ме е страх когато решим за второ, че няма да го обичам достатъчно... не мога да си представя просто какво е чувството...
Все пак второто бебе не е играчка на първото, заслужава също толкова обич и внимание, но незнам защо си мисля, че първото ще е по-обичано.
Възможно е и да стане обратното - след раждането на второто, да позабравиш за първото, по-точно да не ти остава време за него, от което пък се опасявам аз.
Второто стана случайно.Все отлагахме-я да ремонтираме къщата,да се устроим на работа и т.н.Но господ си знае работата.Без да е плануван имам син на 8м.Разликата с кака му е 9г.Отначало съпругът ми бе изненадан,но сега елате да ги видите- като дупе и гащи са тримата.Когато се роди бебокът много исках и трето,но финансово не мога да издържа.Ако имам възможност веднага раждам още един път,нищо че вече съм на 34г.Да имаш две деца е много голяма веселба.
Винаги сме искали с мъжа ми три деца. Още като се роди Евангелина си говорихме кога ще се появи второто.
Сега вече го очакваме - живот и здраве разликата им ще е 2,6 години. Никога в главата ми, още от малка, не е съществувал варианта да имам само 1 дете, някакси не ми звучи редно.
Сега вече го очакваме - живот и здраве разликата им ще е 2,6 години. Никога в главата ми, още от малка, не е съществувал варианта да имам само 1 дете, някакси не ми звучи редно.
Аз имам по-голям брат и се чувствам спокойна някакси, защото знам, че винаги мога да разчитам на него. А и от малка в представите ми за "нормално" се "въртеше" мисълта, че човек "трябва" да има 2 деца. Но с времето нещата се промениха. Тъй като много трудно си намерих сравнително добра работа, едва ли не съм се хванала за нея като удавник за сламка и поради тази причина не искам второ дете. Но чисто майчинското ми чувство ми "казва", че искам второ дете. Засега плановете ни не включват второ дете. Може би по-нататък... 
А и от малка в представите ми за "нормално" се "въртеше" мисълта, че човек "трябва" да има 2 деца. Но с времето нещата се промениха. Тъй като много трудно си намерих сравнително добра работа, едва ли не съм се хванала за нея като удавник за сламка и поради тази причина не искам второ дете. Но чисто майчинското ми чувство ми "казва", че искам второ дете. Засега плановете ни не включват второ дете. Може би по-нататък...
Това все едно аз съм го писала
И аз като повечето от вас си знаех, че ще имаме 2 деца само дето не бях сигурна точно кога да го планираме. Детето беше малко, имаше нужда изцяло от вниманието ми, нямаме наблизо баби и дядовци на които да разчитаме, бях започнала нова работа... изобщо все неща, които ни караха да отлагаме. Е, сега мисля че е настъпил момента и чакаме второто ни бебе през март, знам ли - сигурно ще си е трудно като се сетя с първото какво беше и колко безсънни нощи съм карала, но казват че второто по-лесно се гледало ... да видим ...
Голямата ми дъщеря е на 15,5г. С нейният татко сме разведени отдавна и от 7г. живеем заедно с моята половинка. Аз отдавна искам бебе, но докато на него му дойде музата, се изтъркулиха 7 лета. За последните две години имам две неуспешни бременности и сега- най- хубавото 3-месечно бебе на света.Много сме щастливи и двамата (всъщност и каката). За мен няма по-голямо богатство и щастие от децата, та въпроса как съм се решила не стои на дневен ред, въпреки че съм вече на 36г. Важното е да обичаш човека до себе си, а децата все някак ще бъдат отгледани, въпреки, че нямаме много средства и не сме в първа младост. Ако още днес ме попита искам ли още едно бебе без никакви колебания отговарям с ДА!
Толкова ми е трудно да гледам сама палавото си момче- понякога ми гърмят бушоните просто и все пак не съм спирала да искам второ дете ,откакто родих. Сама се чудя на себе си как е възможно да мечтая за един ужас ,който неизбежно ще настъпи и ще продължи минимум 2 години. Сигурно ,защото винаги съм искала близнаци ,т.е. идеята за две малки деца вкъщи винаги ми е стояла в главата като някакъв идеал.А ,може би е на хормонална почва.
Само ,че мъжът ми не ще да обели и дума по темата ,така че си оставам с мераците.
Сама се чудя на себе си как е възможно да мечтая за един ужас ,който неизбежно ще настъпи и ще продължи минимум 2 години. Сигурно ,защото винаги съм искала близнаци ,т.е. идеята за две малки деца вкъщи винаги ми е стояла в главата като някакъв идеал.А ,може би е на хормонална почва. Само ,че мъжът ми не ще да обели и дума по темата ,така че си оставам с мераците.
Постоянно съм в различно настроение и на различно мнение по този въпрос. Хем искам, хем сякаш не още.
Какво чакам не знам, просто още не е дошъл момента. Дали обаче ще дойде въобще.
Виждам се с две деца, мъжът ми много иска, а не мога да се реша..... Толкова ми е объркано.
Какво чакам не знам, просто още не е дошъл момента. Дали обаче ще дойде въобще
.Виждам се с две деца, мъжът ми много иска, а не мога да се реша..... Толкова ми е объркано.
...все едно аз съм го писала...
Привет,
бях едно дете дълги години, впоследствие се сдобих с доведена сестра и природен брат, но някак не усетих емоциите на голямото семейство, защото когато брат ми се роди, аз заминах да уча в друг град и така.... Тежало ми е че съм сама и винаги съм искала най-малко две деца - момче и момиче. Двата пъти, в които забременях стана от първия път - в момента в който взехме решение със съпруга ми да правим деца, направихме и двата пъти изчисления за ОВО-то, явно са били точни и се оказах и двата пъти още на следващия месец с две чертички на теста за бременност. Не се сбъдна желанието ми за момиченце, имам си двама момъка, но съм безкрайно щастлива мама. Момиченцата ще ги вземем готови отгледани след години, живот и здраве. Със съпруга ми бяхме заедно от 3 години и половина, когато решихме да ставаме родители. Просто дойде момент, в който предценихме, че е време отношенията ни да минат на следващ етап на развитие.
~~
бях едно дете дълги години, впоследствие се сдобих с доведена сестра и природен брат, но някак не усетих емоциите на голямото семейство, защото когато брат ми се роди, аз заминах да уча в друг град и така.... Тежало ми е че съм сама и винаги съм искала най-малко две деца - момче и момиче. Двата пъти, в които забременях стана от първия път - в момента в който взехме решение със съпруга ми да правим деца, направихме и двата пъти изчисления за ОВО-то, явно са били точни и се оказах и двата пъти още на следващия месец с две чертички на теста за бременност.
Не се сбъдна желанието ми за момиченце, имам си двама момъка, но съм безкрайно щастлива мама. Момиченцата ще ги вземем готови отгледани след години, живот и здраве. Със съпруга ми бяхме заедно от 3 години и половина, когато решихме да ставаме родители. Просто дойде момент, в който предценихме, че е време отношенията ни да минат на следващ етап на развитие.~~
...Помните ли как се решихте на второ дете? Колко голямо беше първото?...
Шоколадовото Майче, да не би и при Теб да се появило желанието за братче или сестриче на принцеската Ти, или търсиш идеалната разлика м/у децата?!
Стар, по- бързо с решаването, защото Райчето заслужава.
Материлното Момиче, давай го и Ти по- решително, Маленка ще Ти бъде благодарна!
След като забременях с първото си дете,ми откриха проблем в мен лекарите не гарантираха дали ще изкарам бременността си до край,или трябва да се прекъсне и аз да бъда оперирана.
Казах им че това никога не може да ми се случи на мен-родих момче 4,960.
Една година и 3 месеца по късно пак бях бременна,накрая едно момиченце.
И въпреки че и двете ми бременности са рискови искам 3 дете.
Казах им че това никога не може да ми се случи на мен-родих момче 4,960.
Една година и 3 месеца по късно пак бях бременна,накрая едно момиченце.
И въпреки че и двете ми бременности са рискови искам 3 дете.
Aми по линийките ми си ли4и ,4е ре6ението не бе взето от нас Аз съм от майките ,коитоще в мига нараждането са били убедени ,4е ще имат и 2ро,е не бе6е планирано да е толкова скоро,но божа работа.Според мен ,колкото пове4е време минава,по -трудно става да се ре6и6,съдя по себе си....Но проблеми и ?си има всяка разлика между 1во и 2ро,просто са разли4ни така 4е ,едни ре6ават да не бързат,други пък искат на един път да отгледат децата 
Моите 6те израстнат наведнъж и се притеснявам след около 10тина година да не вземат д ами липсват и да си направим 3то 
Аз съм от майките ,коитоще в мига нараждането са били убедени ,4е ще имат и 2ро,е не бе6е планирано да е толкова скоро,но божа работа.Според мен ,колкото пове4е време минава,по -трудно става да се ре6и6,съдя по себе си....Но проблеми и ?си има всяка разлика между 1во и 2ро,просто са разли4ни така 4е ,едни ре6ават да не бързат,други пък искат на един път да отгледат децата Моите 6те израстнат наведнъж и се притеснявам след около 10тина година да не вземат д ами липсват и да си направим 3то 
Винаги съм искала да има две деца. Все не му идваше времето, таткото искаше, но беше поуплашен, как ще се справим /финансово/. В началото на миналата година се решихме. В един момент си помислихме, че има проблем. Господ си знае работата...за което съм благодарна.
Сега когато имам две деца - искам трето. Това вече няма да ме огрее /по финансови причини/
По-смело момичета! Второто се гледа по-лесно, а е невероятно хубаво!
Сега когато имам две деца - искам трето. Това вече няма да ме огрее /по финансови причини/
По-смело момичета! Второто се гледа по-лесно, а е невероятно хубаво!
Никога не съм искала да имам две деца.
Плашех се от мисълта дори.
Първото ми дете беше планирано и чакано.
С второто забременях случайно, когато видях положителният тест осъзнах, че на всяка цена трябва да родя това дете. Разликата им живот и здраве ще е почти 5 години.
Плашех се от мисълта дори.
Първото ми дете беше планирано и чакано.
С второто забременях случайно, когато видях положителният тест осъзнах, че на всяка цена трябва да родя това дете. Разликата им живот и здраве ще е почти 5 години.
Честито за двете чертички!Онзи ден в една тема забелязах подписа ти и бях много приятно изненадана от новината.Чела съм доста теми , в които съм виждала и съм запомнила твоето мнение по въпроса за второ дете.И за това сега много ти се радвам
Сега сме решили,че е време за второ Дано се похваля скоро
Дано се похваля скоро УСПЕХ. Чакаме да видим лентичката
Единствено ме спира финансовия проблем.Иначе бих имала и три
Дано. Дано да имаш 3 дечица
Още като се роди дъщеря ни, мъжът ми взе да ми подмята и да ме навива да си имаме още едно. Аз се съгласих формално, за да си мисли, че ме е предумал, но не съм вярвала, че ще го направя. Е, като разбрах че съм бременна отново /6 месеца след първото раждане/, сякаш някой друг беше взел решението вместо мен и отпаднаха всичките ми колебания. Защото колкото повече време минаваше, толкова по-сигурна бях, че съм излъгала и изобщо не искам второ дете.
Обаче Съдбата се намеси и .... имам си момиченце и момченце!
Обаче Съдбата се намеси и .... имам си момиченце и момченце!
Май три жени му стигат.
Незнам как да ви го обесня, но много исках второ дете......Големият се беше вече родил, но ми бе празно и тихо в къщи.......Да, обичайните грижи около бебето, след това прохождането, ми се сториха в един момент много лесни. Вършех си ги, излизахме на разходки, но въпреки това ми бе пусто. Липсваше ми адреналин, емоция, липсваше ми някой да вика - Мамо, пък той/тя ми взе играчките!(напр.) и тъй като таткото искаше много момиченце, нито съм се чудила, нито съм си задавала въпроси, просто при мен въпроса бе - Кога ще стане?(заради гинекологичните ми проблеми) Разликата им е 3 години.
Децата за мен са важна тема, която не поставям за решаване от случайността- дали ще ги има или не, кога и колко. Този въпрос бе предварително обсъден и решен, още преди да се решим въобще да се женим и да създадем първото. Дори разликата във възрастта бе обсъдена /между 5-6 години/. Аз лично и полът си планирах - послушни излязоха хлапетата.
Само да са живи и здрави- другото вече не е от значение.
- послушни излязоха хлапетата. Само да са живи и здрави- другото вече не е от значение.
Аз съм от тези, които веднага след раждането мислеха за второ.
От тези, които не са си представяли, че ще останат с едно дете.
Когато синът ми стана на 10 месеца желанието ми се засили до толкова, че след първият му РД вече бях бременна отново.
Сега и дъщеря ми е на 10 месеца...
От тези, които не са си представяли, че ще останат с едно дете.
Когато синът ми стана на 10 месеца желанието ми се засили до толкова, че след първият му РД вече бях бременна отново.
Сега и дъщеря ми е на 10 месеца...
и двамата с мъжът ми планирахме 2 деца. и искахме да са с около 4 год. разлика. и искахме второто да се роди през пролетта. и имахме късмет.
докъм шестия месец бебето ми беше много спокойно и даже си мислех, че такова кротко бебе бих родила още едно. после започна епопеята на зъбите и безсънните истерични денонощия, тогава реших,че с огромно желание бих си вързала тръбите
докъм шестия месец бебето ми беше много спокойно и даже си мислех, че такова кротко бебе бих родила още едно. после започна епопеята на зъбите и безсънните истерични денонощия, тогава реших,че с огромно желание бих си вързала тръбите
Толкова много обичах и обичам сестра си ( с 3 и половина години по-голяма от мен), че бях сигурна, че трябва дъщеря ми да не е самичка.
Т.к. родих за първи път на 32 години, нямах много време да изчаквам. Изчаках 3-те години след секцио и хайде номер две
Благодарна съм на Господ, че нямах проблеми със забременяването при все, че още на 19 години докторите бяха обявили че няма да мога да имам деца.
Т.к. родих за първи път на 32 години, нямах много време да изчаквам. Изчаках 3-те години след секцио и хайде номер две
Благодарна съм на Господ, че нямах проблеми със забременяването при все, че още на 19 години докторите бяха обявили че няма да мога да имам деца.
Първото ни дете е момченце и е на 4 г. и 10 месеца и в момента очакваме второто си дете кам началото на януари, което също ще бъде момче . Ние с таткото искаме даже и още едно да имаме, живот и здраве. Може този път да е момиченце. Не че това е от голямо значение, важното е да са живи и здрави!!! Според мен наистина е добре да има поне две деца в едно семество, но това е абсолютно мое мнение и за всеки този въпрос стои по различен начин. Важното е да има повече дечица. Те са наистина голяма радост
. Ние с таткото искаме даже и още едно да имаме, живот и здраве. Може този път да е момиченце. Не че това е от голямо значение, важното е да са живи и здрави!!! Според мен наистина е добре да има поне две деца в едно семество, но това е абсолютно мое мнение и за всеки този въпрос стои по различен начин. Важното е да има повече дечица. Те са наистина голяма радост
Видя ли такава тема и се включвам! Моят син е вече на 2.Много искам второ дете, ама многоооо.Но още не съм убедила таткото, за сега напреднах до това,че да ще имаме.Остава втора база,кога ще имаме.Уф,дано скоро започнем работа по въпроса.Стискам палци на всички които вече опитват
Нека се включа и аз...
Аз съм на мнение че най-големия подарък в живота на един човек, който родителите му могат да му направят е да му дарят братче или сестриче...Особено когато са с по малка разлика(до 3-4г)...тогава те ти даряват близък човек за цял живот - другарче в игрите, компания за дискотека, помощ в училище, някой които да поеме напрежението от прекалено големите амбиции на родителите...
Може би ще скочат десетки майки, които да ме убеждават, че не е задължително децата да са приятели и да се разбират след време...знам и аз познавам такива хора, но знам също така, че ако я нямаше сестра ми (2.6м разлика) света щеше да е много по суров и студен, знам че по всяко време мога да и се обадя и знам че тя ще е насреща...Ето това ще се опитам да даря на дъщеря си, ще се опитам да ги възпитам във взаимна обич и доверие...Пък може и да се получи. Със сигурност на мен ще ми е два пъти по лесно, ако съм с едно дете, но пък и два пъти по малко обич и щастие бих изпитвала най-вероятно...
Чакаме след месец, живот и здраве, да се роди другарчето на малката ни принцеса (2г и 9м).
Аз съм на мнение че най-големия подарък в живота на един човек, който родителите му могат да му направят е да му дарят братче или сестриче...Особено когато са с по малка разлика(до 3-4г)...тогава те ти даряват близък човек за цял живот - другарче в игрите, компания за дискотека, помощ в училище, някой които да поеме напрежението от прекалено големите амбиции на родителите...
Може би ще скочат десетки майки, които да ме убеждават, че не е задължително децата да са приятели и да се разбират след време...знам и аз познавам такива хора, но знам също така, че ако я нямаше сестра ми (2.6м разлика) света щеше да е много по суров и студен, знам че по всяко време мога да и се обадя и знам че тя ще е насреща...Ето това ще се опитам да даря на дъщеря си, ще се опитам да ги възпитам във взаимна обич и доверие...Пък може и да се получи. Със сигурност на мен ще ми е два пъти по лесно, ако съм с едно дете, но пък и два пъти по малко обич и щастие бих изпитвала най-вероятно...
Чакаме след месец, живот и здраве, да се роди другарчето на малката ни принцеса (2г и 9м).
Лесно се реших на второ дете . Казвам реших , защото от личен опит знам , че колкото и хора да помагат всичко пада върху майката. Детето ни е планирано и сме много щастливи четиримата. А вече и дъщеричката ни си има другарче и няма да е самичка нито в игрите , нито в момента ,когато нас вече няма да ни има .
И на мен ми се искаше второ дете, но таткото отсече - няма да се справим, много ще ни е трудно.... . А както всички знаем за правенето на бебече трябват двама. Аз съм едно дете /а мъжът ми има сестра и са в прекрасни отношения/ и това винаги ми е тежало - от скуката в детските години, до ангажимента към майка ми сега / а тя вече има само мен на този свят/. Хубаво е дечицата да са с по-малка разлика - мисля, че израстват по-близки.
. А както всички знаем за правенето на бебече трябват двама. Аз съм едно дете /а мъжът ми има сестра и са в прекрасни отношения/ и това винаги ми е тежало - от скуката в детските години, до ангажимента към майка ми сега / а тя вече има само мен на този свят/. Хубаво е дечицата да са с по-малка разлика - мисля, че израстват по-близки. 
Препоръчани теми