Моля Ви за съвет!

Според мен трябва добре да помислиш, преди да направиш такава важна крачка. Любовта е сляпа, но сигурна ли си в човека , все пак се отделяш от роднини, приятели, оставаш сама в един непознат за тебе свят. Не пишеш с какво се занимаваш в бг, ако си студентка ще трябва да прекъснеш образованието си, а дали е разумно, това никой не може да каже. Трябва да прецениш много добре дали наистина това момче си заслужава такава жертва от твоя страна.

Ами според мен това е нормална реакция за една майка при такава новина. Все пак не се познавате достатъчно добре с това момче, не сте от доста време заедно и това със сигурност би притеснило всеки родител, а и като се знае какви мошенници има и с много хитри тактики привличат млади момичета....., сещате се за какво!

Така че изчакай още малко, ако са му истински чувствата ще те изчака и щом се виждате по два-три пъти в месеца не смятам, че ще е проблем. Тъкмо с времето и майка ти ще свикне и ще видиш, че после няма да има против връзката ви.

Според мен наистина изчакай още малко , за да разбереш искрени ли са чувствата му , или не .. Ако истински те обича , то той никога няма да се откаже да идва в БГ и ще копнее да те вижда  Не бързай да взимаш крайни решения , защото после евентуално ще ти бъде доста трудно в чужда страна  От сърце ти желая да бъдеш истински щастлива , но времето ще покаже 

А какви са доводите на майка ти,за да е против?

Вероятно иска да й е до полата. И доводите са, че е млада и зелена. И че не се познават достатъчно добре и подобни. Предполагам само.
Gergana87, не виждам как майка ти може да те спре да заминеш. Но все пак опитай да говориш с нея пак, и пак, и пак, докато стигнете до някакво разбиране от нейна страна. Ще ти тежи ако сте сърдити, но все пак мисля, че не бива да я оставяш да те манипулира, не си бебе.

Тя е на 21, не е завършила образованието си, като каква ще отиде в Холандия?
А той на 23, не пише работи ли, но най-вероятно и той учи, а и да работи, надали ще имат пари да живеят отделно от техните.
Има право да се притеснява майка й, само не го изразява по правилния начин..

Вариант 1-може да се запише тук да го завърши(щото така или иначе бг университет тук не се признава,пак ще трябва да кара някоя и друга година отгоре)и 2-може поне да дойде до тук,за известно време(което да не и попречи на образованието),за да види за какво става на въпрос.Едва ли е чак пък психопат(нали се познават от 2 год)


Ами тук "младите ",се отделят много рано от маичиното гнездо.Така че и да учи,на 100% на тези години сам се издържа,и на 95% живee също така сам(винаги се намира по някое мамино синче,като един колега на мъжът ми,на 32 и още живэ с майка си. .)

Друг е въпросът ,че тя е още малка ,чак да се жени ..но може поне пре спокойно да дойде  на гости.

Чак пък нормална реакция...
Все пак дъщеря й е пълнолетна, нормално е вече сама да планира живота си. И аз имам дъщеря и си умирам от страх, че един ден може да ми сервира нещо подобно, но в никакъв случай няма да й кажа "само през трупа ми".
Ето, имала е възможност лятото да се запознае с цялото семейство, за да види евентуално при какви хора ще отиде детето й, но е отказала. Защо? От дебелоглавие....

Гергана, аз бях на 23, а мъжът ми на 20, когато решихме да живеем заедно и дойдох в Германия. Изборът си беше мой, а майка ми изобщо не ми е правила театър, въпреки, че както всяка майка в тази ситуация много я болеше. Мъжът ми тогава беше в началото на следването си, но се справихме много добре. Междувременно минаха почти десет години, отдавна завършихме кой каквото имаше да учи, имаме почти 5 годишна дъщеря, а майка ми продължава да е доволна от зет си и с удоволствие ни идва на гости.

Казваш, че той идва по няколко пъти в месеца, а ти ходила ли си там? Моят съвет е ако не си, да отскочиш до там поне за месец, на гости, преди да вземеш такова важно решение. Любовта наистина заслепява и си е друго да видиш избранника си на негова територия, а не после да плачеш във форума "едно очаквах, друго излезе" (със съвсем добри чувства ти го казвам). И аз мисля, че ти е рано още да се жениш но пък сега има такава свобода за пътуване и пребиваване, че нищо не ти пречи да отидеш в Холандия и за по-дълго, без веднага да сключваш брак.
Майките уж искат да предпазят децата си, но понякога го правят толкова непохватно В чужбинския форум има една тема "как се държат родителите ви, когато ви гостуват", да видиш колко майки има, които все още се опитват да контролират живота на децата си, нищо че "дечицата" са вече на 30-40 и самите те имат 1-2-3 деца , което ме навежда на мисълта, че има майки, които цял живот не могат да проумеят, че децата им имат собствен живот. Не знам какво да те посъветвам за отношенията ти с майка ти, като самата аз съм нямала такива проблеми, но да ти кажа само, че живота си е твой и той тече сега, а не след като умре майка ти

Предполагам, че момчето просто е от друга раса, затова майката е толкова категорична. Да ви кажа, ако такъв е случая, и аз не бих се затърчала да се запозная веднага... ако ми дойде един ден до главата, трудно ще го приема и аз.

Според мен две години са много малко. А и както той е в Холандия а ти в България още по-малко бих казала че са...
Разбирам майка ти, може би и аз така щях да постъпя. Все пак се виждате по 2/3 пъти в месеца , не сте живели заедно и вече се хвърляте в брака...
Помисли си много добре, за да не се върнеш разочарована и разведена.

3 weekend-a на месец не е като да живеете заедно.
Ако си готова изцяло да поемеш отговорност за живота си, и ако нещата се скапят няма да търсиш помощ от мама - заминавай. Но чак брак - малко е раничко. Поживейте заедно, може да се окаже че нещата не са така розови както през гаджалуването. Да живееш с някой е доста по-различно от това да се срещате чат-пат.

Преди минутки открих нова тема във форума, и мисля,че е много подобна на тази и проблема,който споделя момичето. Само набързо ще вметна ,че моят проблем е почти същия - имаме проблем с майката на приятеля ми,която е против връзката ни /няма да разказвам повече, постарах се да опиша нещата в темата,която открих/ Значи... моята позиция по проблема на момичето - помисли добре преди да вземеш каквото и да е решения, емоциите ..... и накрая - ако си изпълнила всичко това - НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ НА НИКОЙ ДА ДИРИЖИРА СОБСТВЕНИЯ ТИ ЖИВОТ! Идва етап от живота на всеки човек,когато е време да взима сам решения и да поеме отговорността си за тях! Не може мама и тати да бъдат над главите ни цял живот и да казват кое,как и защо. Едиствено онези,които страдат от умствена изостаналост не са в състояние да взимат решения. След като нямаш такъв проблем, имаш глава на раменете си, и съответно - в нея има нещо, то си напълно способна да преценяваш нещата. Искам в заключение отново да кажа : преди всичко оцени всяка ситуация преди да направиш най-важната и голяма крачка в живота си, остави да те води разума , а не чувствата и моментните емоции! Желая ти успех, мило момиче и се надявам да бъдеш истински щастлива! 

Gergana87 струва ми се, че има и други важни подробности, които не споменаваш. Иначе не виждам защо майка ти ще бъде толкова против да заминеш за известно време при него. Не се женете веднага. Нека да види жената, че нещата потръгват, а и вие също, защото съвместното съжителство не е като да се виждате от уикенд на уикенд.

Защо да не дойде той при теб в БГ. за по- продължително  ако има възможност и да прескача от време на време до Холандия. Така ще можеш да го опознаеш  по- добре на своя територия, а и майка ти също. И после можеш да решиш. Честно казано, за да прави тези пътешествия Холандия- България  явно момчето наистина си има чувства към теб. Ако няма друг начин отиди ти. Винаги можеш да се върнеш ако не ти хареса. Това си е риск, но ако не го поемеш  цял живот ще се чудиш дали си постъпила правилно или си изпуснала нещо наистина хубаво. Аз бих рискувала. Но аз не съм Ти! Това е моето мнение с което не те ангажирам! За брака бих се въздържала все още.

Много детско изказване. Тук става въпрос за съвсем други неща.
Ако ти някой ден станеш или си вече майка на момиче бих те попитала, дали ще мислиш по този начин..

Категорично ти отговарям "да,бих мислила по същия начин", ако съм сигурна,че детето ми влага мисъл в това,което прави. Аз съм възпитана така - сама да търся начин да се справям с трудностите, сама да взема решението. Винаги родителите ми са били покрай мен обаче, за да не залитна в грешната посока. 
В крайна сметка обаче няма смисъл да спорим, защото темата е съвсем друга-говорим на за мен...

Всеки родител иска децата си близо до него. Да обаче понякога намесата на родителите обърква живота на детето завинаги .Според мен майката неиска дъщеря и  да отиде толкова далече. Незнам дали обаче майка и ще е щастлива да гледа как дъщеря и страда тук до нея. Децата трябва сами да поемат по пътя си .
Ще Ви дам пример. На близко сем. приеха големия син студент в Дания. Детето е очаровано от страната. Разказва колко е спокойно там и т. н .На майката и е мъчно,  дори вчера ми сподели, че се притеснява, че  може би няма да се върне в България, ще се устрои там, но тя каза важното е той да е щастлив.

Така е и в това спор няма. Но едно е детето ти да отиде да следва в чужбина, друго е дъщеря ти от днес за утре да ти каже, че заминава, за да се омъжва. И това след една връзка ако мога да я нарека такава изобщо, продължаваща две години и то я се видели тоя месец я не...
Проблемите са от съвсем друго естество поне според мен ...

Две години са достатъчно време,за да разбереш дали този човек е искрен с теб.Независимо от това,че се виждате 3 пъти в месеца.Мислите ли,че има много мъже,особено на неговите години,които са способни на такива пътешествия, заради една жена?Ми то момчето по всякакъв начин ти доказва чувствата си.Друг е въпросът с брака.Да,мисля,че е рано.Но нищо не ти пречи да си поговориш с него и да му обясниш колко много искаш да бъдете заедно и ще се радваш,ако той се премести в България за известно време,а след това ще решите как да продължите.Ако има обстоятелства, затрудняващи неговото пребиваване тук,тогава ти можеш да отидеш там за известно време.
С майка си можеш да поговориш нормално и да й обясниш,че така или иначе ти сама решаваш  кой път ще избереш,но ще се чувстваш по-добре, ако си останете приятелки.

А аз да попитам ти сугурна ли си,че е холандец? Щото има много  холандци,които всьщност са мароканци и разни островитяни. Да не като пристигнеш там да се окаже,че нещата са сьвсем различни и че човека свива ганджи в някой кофи шоп по цял ден.  Дай малко подробнсоти, ако и на майка си си казала толкова я разбирам защо така реагира.

Герганче,какво става,ще се включиш ли с повечко инфо?Последният пост отрезнява и моите спомени,когато и моят мъж летеше така заради мен.Но наистина ако е някой от по горе описаните .........................изпадам в дълго мълчание

МАцка ти си заеш най-добре. Искам да ти разкажа една случка. Доста време работих в едно заведение.Имах колежка-голямо брьмчило,както казва една приятелка-Неспокойна личност. Та това брьмчило се залюби с един чужденец-холандец,ама голямо лИбов ,голямо чудо. Идваше при нас да я види,носеше цветя,рози,бонбони и прочие. И колежката ми си я биваше. Та запознаха си родителите,спретнаха един здрав годеж и хайде кьм Холандия. Обаче... След пристигането там я е завел в един магазин,купил й е бельо и направо я е завел на витрините. Побоища ,скандали,майка й й прати пари да си дойде. Не можа да се сьвземе много време милата. Не искаше да говори за това,но си представям колко е била разочарована. Така,че много,ама много мисли преди това и внимавай.

Включвам се и аз 
Гери, подобна история има и у нас - със сестра ми. Поведението на моите родители е същото като на майка ти, а и аз ги подкрепям, защото не малко случаи има на "индиректно отвличане". Сестра ми се "залюби" с един както впоследствие стана ясно циганин, който от няколко години живее и работи в Англия. Как да не си помислиш,че целта му е точно тази (оставяме настрани етническата му принадлежност). Всеки здраво мислещ човек би допуснал и тази възможност , която не  е никак розова.Постави се на мястото на майка си първо, помъчи се разбереш как би се чувствала ти и какво би мислила ти,ако твоята дъщеря  има такива намерения. След това двамата заедно - ти и той направете всичко, за да убедите майка ти,че всъщност няма от какво да се притеснява и че той е напълно нормален и с напълно нормални намерения към теб. Желая ти успех, мило момиче .... и.... МИСЛИ !!!!


Преди няколко дни бях пуснала първия си постинг, в който ти казвах да не допускаш намеса на който и да е в решенията,които касаят личния ти живот, и съвсем не се отказвам от думите си! Сега се замислих за нещо друго, дадох ти и примера със сестра ми - направих го за да се замислиш и върху нещо такова - просто не го изключвай като възможност заслепена от любовта си в момента. От теб в тази ситуация се иска разум, а не емоции! Успех! 

Една приятелка замина преди 5-6 години да се ожени в Холандия. Тогава имаше безплатни курсове по холандски за чужденци. В момента се заплащат от курсистите. За да започнеш работа със сигурност трябва да говориш добре аезика, макар че има позиции ис само с английски.

Пълнолетна си и ти решаваш какво да правиш с живота си от тук нататък.
Подозренията на майка ти са донякъде основателни, постоянно се говори и по новини, а и сред хората за подобни случаи на отвличания (доброволно уж) и принуждаването на жените да проституират.

Гери спокойно прецени нещата и сложи всичко на кантар.
Е и при нас има подобна,но комична ситуация,само,че аз съм "холандеца" ,и разстоянието е около 500метра,но "маминка",не можа да се примири с ревността си и с това,че измъкнах синчето й,и от тогава не си говорим.Даже не се интересува как съм,при все,че съм бременна и ще има първо,а може би и единствено внуче!

не ми се вярва да я готви за проститутка , човек който води родителите си, за да ги запознае с майката. Защо майка ти е отказала срещата с тях. Това да се запознаят е много важна и голяма стъпка. Така се показва , че отношенията са сериозни 

 Колкото и  невероятна и уникална  да е авторката, никой не би чакал 2 години една жена, за да я направи проститутка.Та той идва толкова често в България!Ако имаше користни цели, вероятно щеше да заложи на сигурна плячка.

Нещото което съм разбрала е , че родителите не винаги са прави!!! Бях в подобна ситуация и тогава аз послушах моите родители за което страшно съжалявам!!! Това ми струваше 6 години. Каквото трябваше да стане- стана, но с 6 год. закъснение!!! Сега съм щастлива с човека, който уж щеше да почерни живота ми!!! Всъщност вече съм с него 8 год. и сме семейство и се разбираме. Не слушай никой - довери се на интуицията си. Ако сгрешиш поне ще знаеш, че сама си си виновна и по-малко ще те боли!!!

Аз вярвам в любовта, все пак това са две години, наистина щеше да си намери по-лесна плячка, ако имаше такива намерения.
Отидете заедно с майка ти в Холандия, на гости, за да се увери тя самата, че всичко е наред. Щом неговите родители искат да се запознаят, би трябвало да ви посрещнат.