Как преодолявате парализиращия страх...

Хубави мисли ...   
Страх, паника .... ако за това говориш : да смразяващо е .
И се случва .
Дишаш дълбоко, казваш си :
"Да, факт .... а сега мисли трезво ! " 

С капките на Бах! Действат безотказно!

Страховете ми не ми действат парализиращо! Разбира се, имам такива, но те са напълно нормални човешки страхове. Преодолявам ги с мисълта, че всичко се случва и никой не е застрахован, че такива са нещата от живота и че ще направя всичко, което зависи от мен, за да не станат реалност страховете ми. Друго не мога да направя. Понякога нещата просто се случват и никой нищо не може да промени. Моля се да не ми се случва разбира се, но... А когато един страх действа смразяващо и толкова силно, колкото описваш ester, това не ми прилича на обикновен, безобиден страх. Страхът от разни неща убива повече, отколкото убиват нещата, от които се страхуваме. Ужасният страх, повече от нормалното, когато измъчва човек, за мен е болест и трябва да се лекува.

Монда, би ли разказала малко повече за тези капки? Чувала съм, че хомеопатите ги изписват. И те ли са като хомеопатичните препарати (лекарството се изписва според човека, а не според болестта)?

Ето я темата
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=165501.0

Говоря точно за този парализиращ страх. В случая конкретно, че дадено нещо не е по силите ми, че няма да се справя, а това ще доведе до провал. Че ще се изложа. И въобще все в тази посока. Че не ставам за това, щом се плаша толкова и т.н....като почна да обощавам в най-лошия случай стигам до все по-страшни и страшни мисли...

Мислиш си кое е най-лошото, което може да се случи вследствие на неуспеха ти. После си преценяваш чак пък толкова ли е лошо. И виждаш, че няма смисъл да се кахъриш за глупости на цялостния фон житейски, тъй да се каже.

Монде, някой пробвал ли ги е тия капки?
...наистина ли има ефект, или всичко е на принципа на самовнушението?

...не знам защо, ама на мене това ми звучи малко
ала еликсирите на Хлебаров...

Самоконтрол, дълбоко дишане, изправяне пред самия страх. Откриването и осъзнаването на конкретната причина, мисля, е доста съществен момент.

съобщих на достатъчно на брой, хора че възнамерявам да "го" направя и след това сравнявайки "страха" и неизпълнението на обещанието, страха ми се видя много по-малко "зло" ...

Феварин
Ципралекс
Водка

Превърнала съм го в условен рефлекс, тъй като ме е страх от уличните кучета /хапаха ме една зима/, та те са навсякъде! И като усетя, че някое е тръгнало след мен или като минавам покрай глутница полегнала на припек на някоя полянка покрай пътя, започвам да си пея една песничка, даже на глас си я пея, даже силничко, така че поне аз да се чувам:
"Те-чееее, всичко течееееее
времето няма бряг
и ни влече - няма как!
И тъъъъй всяко момче
всъщност е бъдещ мъж
поет или моряяяяяк!

А морякът иска да е капитан
смел капитан,
капитанът иска да е Магелан!
Поне Магелан!
...
Приятел с теб съм днес
и утре и докрай
въпрос на мъжка чест,
не на игра
триририра!"

Това е моята рецепта.

Буба Мара, разбира се, че е много важно да се открие конкретната причина, в случая аз я знам. Страхувам се от провал на проект, с който съм ангажирана и отговорна персонално. Дали е ниска самооценка, дали е това, че не беше планирано да остана сама с тази задача, дали е защото за пръв път (в живота си) се сбълсквам с такава отговорна и трудна едновременно задача, дали защото съм се разклатила напоследък по ред причини...но вместо да се мобилизирам да работя, защото време няма, аз по-скоро се сковавам от страх и апокалиптични картини пред очите ми, които чертаят все някакви такива провали, как излагам себе си и цялата си фирма и т.н....абе всичко ми се вижда по-черно и страшно от дявола...

Едни от най-успешните методи са според мен да произнесеш бавно на глас всичко, което те плаши и наистина да видиш, че най-най страшното не е всъщност толкова страшно. Т.е. кое е най-лошото, което може да се случи - да си загубиш работата, примерно. Е, от това ли се свършва света? (явно за мен, да....) или пък другото, което сега се опитвам да направя е да кажа ок - трудно е, страшно е, но само защото не смея да се изправя очи в очи с него...готова съм на какво ли не да избягам от това, а после ... пак няма да се чувствам успяла и предоляла страха си. Докато бягаш при трудност и опасност, няма да знаеш, че можеш да ги преодоляваш и всяка следваща ще носи това парализиращо усещане....а когато се гмурнеш в дълбокото и все пак изплуваш, може би след няколко гмуркания, ще се научиш и да плуваш в по-дълбоки води. Викат му развитие. И това се чудя, наистина ли за да се научиш да плуваш трябва да се гмурнеш първо така и да се схванеш от страх първоначално или ако си открил правилните води от първия път се плува леко и по течението...

   Ей така правя и аз

Такъв силен парализиращ страх имам само от минаване по тясна летва на височина над 2 м. За сега нищо не е било в състояние да ме накара да застана лице в лице с този страх и да се  преборя.

А за страховете от провал , за които говориш Естер, твърде млада си и всичко за теб има огромно значение за живота ти. Както успеха и постигането на мечтите и целите, към които се стремиш така и евентуален провал ти се струват по значими за теб като цяло. Истината е, че от един неуспех или дори излагане и срам не се умира. А щом от нещо не се умира, значи винаги имаш шанс да промениш нещата и ако не сега, то другия път да успееш.
Замисляла ли си се, че в нещата, за които не ни пука чак толкова се справяме по лесно обикновено, отколкото в тези, на които най много държим. Точно заради страха в повечето случаи се проваляме. Така, че не надценявай ролята на успеха, който искаш и той ще се случи.

Когато се изправих да защитавам дипломната си работа пред около 50 човека колеги (+ че бях последна!) и комисията, ми идеше да се гътна най-буквално. Но... ме спаси следното: "Какво пък - каквото и да стане, това няма да ме убие. А и те няма да си спомнят за провала ми след само 2-3 дни!" Застанах права, облегната на палеца и показалеца на всяка ръка,  огледах комисията и залата сякаш съм Буш младши и започнах с едно твърдо: "Уважаема комисия, уважаеми колеги..." Избих рибата. Изкарах 6. Още се чудя как се случи... Но ти да знаеш, че става!

Ивонска, евала за шестицата,     ама...
"парализиращ страх" по- скоро ми звучи като фобия.
Фобия от нещо, което си преживял ....
Тя вече е в теб. Искаш, или не искаш.
Засилва се с течение на времето.
Нея просто я има и няма сила, която да я изгони...

Такъв вид страх не съм изпитвала.
Единственият ми в момента парализиращ страх е от тъмно в затворени пространства.  Откачам, ако стоя повече от 2-3 секунди.
А, да, и от пуснати кучета (все едно домни или без) ме е страх много.

И аз имам страх от кучета. Но той е от типа страхове, който се появяват в момента само ако видя куче и веднага намирам начин да избягам от тях. В повечето случаи страхът докато се появи даже, аз съм избегнала най-опасното. Та не ми носи чак такива поражения или пък да ме стресира постоянно.
В случая обаче е нещо, което ще продължи месеци например във времето, т.е. аз не мога да живея със страх толкова време, немислимо е. Или се преодолява или ще откачи човек.
А не е заложена фобия предварително си мисля, защото чак такъв провал не си спомням да съм преживяла. По-скоро е страх дали аз мога да се справям с такива неща. Като уплашено дете попаднало в сериозния, отговорен свят на големите. Но всъщност аз съм точно това. До вчера мама и татко поемаха отговорностите и аз дори не подозирах какво значи това. Днес е мой ред. А аз си мисля, че не съм готова за това и че ще разочаровам всички, които са ми вменили насилствено такива задължения. А никой насила не ме е карал да работя и да правя това, което правя.
Мисълта ми става по-скоро и въпрос, като сте започвали ново нещо, работа най-вече, имало ли е моменти, в които сте изпитвали такива страхове, искало ви се е да избягате и да се върнете назад и едва ли не сте се възхищавали на хора, но и недоумявали как са успели, които казват-  о, да, аз също съм преминал през това, но ето на - че те все пак са успели и са продължили напред. Искам да съм по-твърда и устойчива, не да се предавам и да избирам лесното, но и неучещето на справяне.

За конкретния случай - помисли, толкова ли е трудно изпълнението на това, което са ти възложили? Ако мислиш, че е пряко силите ти да се справиш сама, не е ли удачно да потърсиш помощ? В крайна сметка какво би се случило при несправяне, кои биха били неблагопирятните за теб последици ? Съизмери ги със страха си. Не прахосваш ли повече енергия в това да се терзаеш и страхуваш, отколкото да я вложиш в творене 
Принципно - като говорех за конкретната причина, имах предвид да откриеш за себе си причината, пораждаща страха ти от неуспех като цяло, за да няма следващ път. Или поне следващия път да не е така болезнен. Не казвам, че е лесно. Ето ти сама си даваш отговор:
Да, имала съм такива моменти, страхувала съм се и продължавам да се тревожа за всяко нещо, през което минавам за пръв път, но се опитвам да не позволявам страхът да ме води, защото знам, че ще дам всичко от себе си и ще направя всичко, което зависи от мен, без да бягам от отговорност.

Може и серопрам и ривотрил. Серопрам сутрин и вечер по 1 таблетка
а ривотрил сутрин и вечер по половин таблетка от 0.5 мг.
Ако не помогне се сменят лекарствата и психотерапията.
Няма страшно, стахът се лекува и то успешно. Просто трябва да
попаднете на добър психиатър и всичко ще е ОК. 

razbira се,че ги е пробвал. Аз лично ги правя от година за себе си , приятели и близки. В темата всички, които  пишат, имат опит с тях- при това положителен. А за самовнушението- действат и на животни и растения, така че ...няма да е само самовнушение.

Аз се научих от малка преди да ме изпитат в училище, или пък посл в университета, преди интервю за работа, или задача, възложена в работата да си казвам "Мечка страх, мене не" и напред с главата в най-дълбокото. В този момент не ти остава време да мислиш за страховете си, просто действаш, за да стигнеш до крайния удовлетворяващ те резултата. А когато всичко мине и анализираш ситуацията, виждаш че наистина нещата не са били толкова зле, колкото си мислел пърмоначално.
Пожелавам ти успех в начинанието и не се поддавай на паниката 

И аз с песнички 
Едната е "Пред нас са блеснали житата", само че в припева си пея "И няма страх, и няма страх нашир и длъж"; другата е на WASP - Soulsurvivor. Това са двете песни, които ме "вадят" от всякакви кофти ситуации.
Първата (понеже е на български), "предадох" и на сина ми, при него също "работи", а веднъж като трябваше да минем късно вечерта през една тъмна гориста местност, си я пяхме на два гласа 

Но от това което пишеш, май става въпрос за по-сериозна проява на паническа атака, така че може би най-добре е да се консултираш със специалист.

Опитвам се да се сблъскам отново с причинителя. Преди години попаднах в лавина, бях цялата в контузии. Дълго време изпитвах страх от зимната планина, от ходенето надолу по стълби, заради падането, въртенето. Реших, че трябва да се преборя като се срещна отново -започнах пак да ходя зимата по планините, научих се да  харесвам пак и снега. Почти изчистих пораженията.

Естер, в случай като твоя винаги си повтарям:
Ще направя каквото мога, да става каквото ще.
Важното е, че ще съм отделила максимум усилия, за да си свърша работата добре. Не винаги обаче нещата зависят изцяло от нас. А предварителната негативна нагласа и страх от провал, наистина могат да доведат до такъв накрая.
Ако можем да помогнем с нещо, сподели!

Хапчетата не са за страх - а за деперсивно-истеричните състояния, така присъщи за нежния пол. Ако те нападне куче - е за страх, но да си ходиш и да се оглеждаш за кучетата от съседната махала си е депресия граничеща с истерия! Стахът е по-ограничен като време, докато други неща които обсъждате са дълъг период. Една пословица гласи нещо в смисъл - най-добрия начин да победиш врага си е да се съюзиш с него!
За мен си преценям състоянията на страх в които съм изпадал досега на 3 или 4. Винаги правя обратното на това което се прави по инстинкт! Ефектът е неочаквано добър дори за самия мен!

Нотар, ако те нападнат четири големи кучета и си сам на поляната, която дели спирката от блока ти, не истерия, ами ще ти се иска да умреш, за да не се мъчиш.

Мен ме е страх от това дето е под леглото ми когато съм си легнал и затова гледам да не ставам по тъмно...
... иначе съм чувал какви ли не други страховите истории, но сега няма да ги разказвам за да не уплаша някой... 

 не съм изпитвала такъв страх не знам как бих реагирала

Парализиращият страх затова се нарича така - блокираш отвсякъде и не го преодоляваш, докато не мине сам или някой не те извади от него.

Изпитвала съм го... точно същия парализиращ страх, в който потъваш и така се сковаваш от ужас, че боли да дишаш и имаш мускулна треска на другия ден. Точно по същата причина - страх от провал
Винаги съм била, колкото и самоизтъкващо да звучи, първа сред равни, и момента, в който ангажиментите дойдоха твърде много и започнах да затъвам в тях, не можах да го преглътна... Въртях се в омагьосан кръг - не можех да се справя с всички задачи, не можех да приема поражението, не можех да кажа на тези, чието мнение беше важно за мен, че не мога повече така.
Ама се наложи - за да оцелея психически. Признах - първо пред себе си - че не мога да се справя с всичко на веднъж, че от някои неща ще се откажа, а другите ще ги правя едно по едно, и че това не ме прави по-лош човек или по-слаб, или по-малоценен.
И когато приех тази мисъл малко по малко, музиката, за която нямах време, а се оказа жизнено необходима за мен, пак навлезе в живота ми. И си намерих една стара любима песен (и нея я бях забравила), слушах я и плаках като дете... цял ден.
Още си я пазя, за специални случаи  ако се почувствам много слаба, да ми напомня коя съм.

Осъзнай, че стойността ти като личност не се измерва с успехите и провалите ти. И не е нужно винаги да си начело, да си победител на всяка цена. Цитат от друга любима песничка :
Just because you're winnin'
Don't mean you're the lucky one

абсолютно съм съгласен, Мишона, но никога няма да искам да умра - смятам че животът е джакпота ни на тази Земя и трябва да го изживеем пълноценно, доколкото можем. А кучетата надушват страха у хората - виждал съм най-кроткото куче как скача на човек като тебе /пак жена беше/. Така че... и песента е вариант.

Доста е нехигеинично да си кажа