Тази реплика често я чувам от устата на разни келеши...замислих се и ми хрумна, че аз постоянно съм в някой филм:
................................................
Сиво утро, дъхът ми излиза като пара, нося прилепнал ретро анцуг, бягам по пътеката през гората; в момента, когато излизам на голямата поляна слънцето се поддава иззад Лозенска планина. Продължавам да бягам на място, наслаждавайки се на изгрева и сребърната мараня, правейки въздушни боксови удари, звучи “Gonna fly now”, мисля си „Ти си, ти си, ти си шампионът, пич, ще ги разбиеш!”. Роки.
........................................................
Аксел Роуз пищи, като че го колят „You’re fucking crazyyyyyy”, аз стискам щангата, все едно ще я скърша и стискам зъби като бат’ Арни. След бягането кръвта е нахлула в мускулите... помпя бавно, тежко и методично, като машина. Аха да заредя пушката и да изляза да трепя изродите, плъзнали навсякъде. Терминатор.
.........................................................
След краткия душ отварям плъзгащата се врата на гардероба, заемащ цяла стена. Костюмите са подредени по различни степени на сивото...не, днес ще е кафяв. Ризите са в другото крило – от бледожълти, през розови, сини и бели. Критично ги оглеждам, присвивам чело и си мисля: „Трябваше да сложа сините до жълтите”. Майкъл Дъглас. Не се сещам за филма.
..........................................................
Вратата на гаража се затваря след мен и аз поемам към офиса. Край мен профучават разни малоумници с голфчета и астрички, очевидно са в „Бързи и яростни”...сори, моят филм тази сутрин е „Да возиш мис Дейзи”. Да бързаш за работа е проява на лош вкус!
..........................................................
Гледам разхвърляните документи по бюрото си, облегнал лакът в онази поза –няли я знаете – палец под брадичката, малък и безименен на горната устна, среден и показалец на слепоочието. Втренчен и безизразен поглед. Ал Пачино. Всички си мислят, че всеки момент ще сменя позата и ще кажа нещо умно, а аз си мисля „дали да не сменя ръката, на която се подпирам, та да се види скъпия ми часовник?”
............................................................
„На мен ли говориш?!”....честно, много добре я докарвам тази физиономия – заплашителна, но сякаш аха да се засмея, с изкривени настрани устни. Робърт Дениро. Скапанякът от другата страна на бюрото, вместо да се насере в гащите, контрира с „Ко ми се прайш на шефче, бе, я си ...”
...........................................................
Приспали сме детето, изпоркал съм бутилка шардоне, жена ми на пръсти излиза от детската, а аз излизам от банята гол и съм се ухилил многозначително...Роко Сифреди
................................................
Сиво утро, дъхът ми излиза като пара, нося прилепнал ретро анцуг, бягам по пътеката през гората; в момента, когато излизам на голямата поляна слънцето се поддава иззад Лозенска планина. Продължавам да бягам на място, наслаждавайки се на изгрева и сребърната мараня, правейки въздушни боксови удари, звучи “Gonna fly now”, мисля си „Ти си, ти си, ти си шампионът, пич, ще ги разбиеш!”. Роки.
........................................................
Аксел Роуз пищи, като че го колят „You’re fucking crazyyyyyy”, аз стискам щангата, все едно ще я скърша и стискам зъби като бат’ Арни. След бягането кръвта е нахлула в мускулите... помпя бавно, тежко и методично, като машина. Аха да заредя пушката и да изляза да трепя изродите, плъзнали навсякъде. Терминатор.
.........................................................
След краткия душ отварям плъзгащата се врата на гардероба, заемащ цяла стена. Костюмите са подредени по различни степени на сивото...не, днес ще е кафяв. Ризите са в другото крило – от бледожълти, през розови, сини и бели. Критично ги оглеждам, присвивам чело и си мисля: „Трябваше да сложа сините до жълтите”. Майкъл Дъглас. Не се сещам за филма.
..........................................................
Вратата на гаража се затваря след мен и аз поемам към офиса. Край мен профучават разни малоумници с голфчета и астрички, очевидно са в „Бързи и яростни”...сори, моят филм тази сутрин е „Да возиш мис Дейзи”. Да бързаш за работа е проява на лош вкус!
..........................................................
Гледам разхвърляните документи по бюрото си, облегнал лакът в онази поза –няли я знаете – палец под брадичката, малък и безименен на горната устна, среден и показалец на слепоочието. Втренчен и безизразен поглед. Ал Пачино. Всички си мислят, че всеки момент ще сменя позата и ще кажа нещо умно, а аз си мисля „дали да не сменя ръката, на която се подпирам, та да се види скъпия ми часовник?”
............................................................
„На мен ли говориш?!”....честно, много добре я докарвам тази физиономия – заплашителна, но сякаш аха да се засмея, с изкривени настрани устни. Робърт Дениро. Скапанякът от другата страна на бюрото, вместо да се насере в гащите, контрира с „Ко ми се прайш на шефче, бе, я си ...”
...........................................................
Приспали сме детето, изпоркал съм бутилка шардоне, жена ми на пръсти излиза от детската, а аз излизам от банята гол и съм се ухилил многозначително...Роко Сифреди
това с пръстите го пробвах, ех че съм гъвкаваа....
АЗ ДОКАТО ЧЕТЯХ , БЯХ В АБСОЛЮТНО СЪЩАТА СЪЩАТА ПОЗА.КОГАТО СТИГНАХ ДО ОПИСАНИЕТО НА ПРЪСТЧЕТА И Т.Н. ТЪКМО СИ БЯХ НАМИСЛИЛА ДА СМЕНЯМ РЪКАТА.ДОСТА СЕ ПОХИЛИХ САМА.ИНАЧЕ СЪМ В " ЧЕНГЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА" И "ОФИС ТРЕСКА" ИЛИ "ПИЧ КЪДЕ МИ Е ЧОРАПА"В РОЛЯТА НА ПИЧА -АЗ, В РОЛЯТА НА ДРУГИЯ ПИЧ-МЪЖОТО.А СЕГА КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ МОЖЕ И НЕЩО ПО-ТАКА-ЛАРА КРОФТ ИЛИ АФЕРАТА ТОМАС КРАУН-НЕЩО ПО-РАЗДВИЖЕНО 
