Колеги и приятели или само колеги?

  • 1 962
  • 39
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Sf
  • Мнения: 808
От приятели в чужбина слушам как се сприятеляват с колеги, нали прекарват целия си ден заедно, 5 дни в седмицата. Как се сближават и семейства, как разчитат един на друг, как дори и се чустват като семейство самите те по между си.

Слушала съм и за страхотни работни среди и у нас. Но в повечето случаи съм слушала как всеки в офиса/или друго работно място си пази гърба, как прави номера и подлива вода на другия/другите.

Чета и тук в подобни теми за злоупотребяващи с доверието на служителите си шефове, за интервюта и работни заплати и как идва на вълни срещу тази или онази фирма.

Това за задружността и семействеността само по филмите ли го има? Вярвам, че в наистина семейните  Grinning фирми няма начин да е другояче Simple Smile

Та, споделете как я карате в офиса, доверявате ли се и предоверявате ли се на колегите си. Наскоро чх наблизо: "Искате да станем най-добри приятели? Не, просто няма начин. Имам си своите приятели и най-вече своето семейство! От 9 до 18 съм ви просто колега, шегувам се и се смея с вас, но повече не искам."

Прав ли е един такъв един човек или другият, който предлазполага към споделяне и разкриване на подробности, после ги използва срещу колегата си и накрая се появява най-изненаданият от всички Simple Smile

Да не си вадите излишни пре-умозаключения, това са просто мои наблюдения и само размисли  Grinning

Споделете виждането си, опита си и преживяванията си.

# 1
  • Мнения: 2 401
От приятели в чужбина слушам как се сприятеляват с колеги, нали прекарват целия си ден заедно, 5 дни в седмицата. Как се сближават и семейства, как разчитат един на друг, как дори и се чустват като семейство самите те по между си.


Много те моля сподели за коя чужбина става въпрос. Щото това ми прилича на някаква новаторска форма за мотивиране на персонала, тиймбилдинг някакъв съвременен (а може и да не е новост, не съм в сферата).
Моя чужбински опит е откъм табу в  намесването на приятелски чувства в службата. В Бг го има, но не съм  убедена в чистотата на намеренията.

# 2
  • Мнения: 824
Накара ме да се замисля.Всичките ми най-близки приятели/ки са ми били колеги.Продължавам връзката с тях и са нещо много специално в моя живот.

# 3
  • Мнения: 2 212
Настоящата ми работа ми е първа в живота, вече 2 години работя, случих на много добри колеги, които ми станаха и приятели. Много добри приятели даже. В нашата фирма за съжаление отгоре не се организират така популярните тийм билдниги, в смисъл за целия персонал, за това ние си, нашият скромен тийм от 6 души сами си организираме такива извънработни мероприятия и това до голяма степен също допринесе за сплотяването. Ходим на картинг, боулинг, басейни, миналият уикенд и на Велинград с приспиване. Пием бира след работа понякога. Просто компанията и разговорите са ни приятни и затова така се получи. Това е моят опит дотук и това е една от най-големите причини да харесвам настоящата си работа. Колкото до виждането ми, може би точно, защото това познавам дотук като модел, мисля, че да, много по-добре е за работната атмосфера, ако освен колеги, хората са и приятели. По-приятно и леко се работи сред приятелско-неформална обстановка.

# 4
  • Мнения: 3 447
Всичките ми най-близки приятели/ки са ми били колеги.
Моите също. Но аз съм будала, не се пазя, не се презастраховам, не съм подозрителна, харесвам си се такава  Simple Smile

# 5
  • Мнения: 5 940
Приятелства на работното място се създават, ако всеки в тези отношения е наясно, че е възможно да се попадне в ситуация на неизбежна конкуренция. И няма сърдити.
Едни от най-близките ми приятели са ми колеги, но не това не означава, че не е имало подобни ситуации. Просто, ако наистина харесваш един човек, ако ти допада, ще му простиш абсолютно здравословния егоизъм да се бори за заслужена позиция и отношение.

# 6
  • София
  • Мнения: 23 098
Една от най-близките ми приятелки е моя колежка  Peace
Иначе колеги-приятели /мъжки род/ колкото щеш, там по-лесно става приятелството  Mr. Green

# 7
  • Мнения: 5 370
Нямам приятели на работа, по-точно, гледам ДА НЕ ИМАМ. За мене важи в пълна сила максимата дето си вадиш хляба, да не си вадиш.....кх кх, ясно е.
Което ,обаче, не значи, че ако някой иска да ми се довери или ме потърси за съвет, не му отговарям. След работа ходя понякога  на по биричка-да, повече-тц.

# 8
  • Мнения: 516
Получавала съм най- гадните удари в гърба точно от колеги, които съм допуснала по- близо до себе си. Имам симпатии на работа, но поддържам някаква дистанция. Приятелите ми са извън професионалния ми кръг.

# 9
  • Мнения: 3 622
Работя вече 8 години с едни и същи хора и въпреки това колегите на работа са ми само колеги. Разбирам се с всички, на обед хапваме и пием кафе или просто обикаляме по магазините но само до там. Всичките ми приятели са извън работа  Peace

# 10
  • Мнения: 2 212
Нямам приятели на работа, по-точно, гледам ДА НЕ ИМАМ. За мене важи в пълна сила максимата дето си вадиш хляба, да не си вадиш.....кх кх, ясно е.

Не разбрах какво общо има ваденето на ясно е с приятелството  Rolling Eyes

# 11
  • Мнения: 824
Пъзел, стига си кихала, а ни обясни защо правиш връзка между приятел-колега и вадененто на не знам кво си на работното място? ooooh!

# 12
  • Мнения: 6 993
В моята фирма всички са си приятели Crazy Излизат да пият, ходят заедно по дискотеки, някои се гаджосват, други само си лягат веднъж-дваж, тия, които имат гаджета, запознават колегите с гаджето, абе въобщееее, много гъста работа.
Обаче аз нали съм темерут - ц. Приятелка съм само с шефа Laughing, защото го познавах 2 години преди да ми стане шеф и още тогава ми беше близък приятел и сме си ревали на рамената и пред бутилките.
Близка съм може би с още 2-3 момичета от по-големите на възраст, с които имаме еднакви интереси. Все пак обаче не се виждаме извън работа, нито мъжете ни се познават.

# 13
  • Мнения: 2 401
Пъзела не киха, а си намества очилата.. И има доста общо между приятелството и ваденето..

# 14
  • Мнения: 698
Категорично - само колеги. Имам лош опит.

# 15
  • Мнения: 3 447
Приятелства на работното място се създават, ако всеки в тези отношения е наясно, че е възможно да се попадне в ситуация на неизбежна конкуренция. И няма сърдити.
Едни от най-близките ми приятели са ми колеги, но не това не означава, че не е имало подобни ситуации. Просто, ако наистина харесваш един човек, ако ти допада, ще му простиш абсолютно здравословния егоизъм да се бори за заслужена позиция и отношение.
И това е така, но пък може да има и отношения на взаимопомощ, на поемане на част от работата на другия, ако има някакъв проблем, на прикриване на гърба дори... Има нещо много важно - хората отразяват твоя подход към тях. Ако си отворен и добронамерен, трябва да са егати тъпанарите, за да не ти отвърнат със същото. Аз поне на такива не съм попадала. Нямам лоши спомени от колеги, дори от такива, които не са ми били чак приятели. Може пък просто да съм имала късмет, знам ли.
От друга страна, ако си наежена, мнителна, свръхамбициозна кучка, едва ли можеш да очакваш кой знае какви симпатии.

# 16
  • Мнения: 5 370
Пъзела не киха, а си намества очилата.. И има доста общо между приятелството и ваденето..
Благодаря, Минзи, знаех си, че винаги правилно ми четеш посланията.  bouquet

На 23 си мислех , че светът е розов и всички ти мислят само доброто.
Малко след 30 вече знаех, от горчив личен опит, че това не е така.
Сега си падам даже парче вълк-единак и хич не страдам от факта.

# 17
  • Мнения: 335
След като цяла епоха си знаехме "Че не всичко е пари" и по къщите си, и "по служба" бяхме саде приятели, много "европейска" пот се изля, за да ни светнат, че "то така само в България и в някоя славянска страна може..."
Навсякъде по света си било имало правила - на строг регламент за служебни отношения, за домашни посещения и прочие цивилизационен ред.

Тъкмо тия, дето все пак нещо работят, свикнаха с новия ред и бам! - пак не сме били като света.
Сега пък трябвало тиймкаквобеше, за да цивилизоваме на нова ръка задръстената си среда.

П.П. Пъзел има предвид предполагам култовата реплика: "Не сме се събрали да се харесваме, събрали сме се, за да работим"

Последна редакция: нд, 19 окт 2008, 20:54 от Холограма

# 18
  • Sf
  • Мнения: 808

П.П. Пъзел има предвид предполагам култовата реплика: "Не сме се събрали да се харесваме, събрали сме се, за да работим"

Мдаа...

И според вас кое е най-подходящото поведение на работа?

Последна редакция: нд, 19 окт 2008, 21:07 от Кроасания

# 19
  • Мнения: 4 300
Винаги съм имала приятели на работното си място, от дъното на душата си мразя тягостна работна атмосфера и гледам да го избягвам. Старая се да съм приятелски настроена, да избягвам определени теми, на които знам, че сме на различно мнение, не се пазя да не се "мина" като покрия колега или му помогна с нещо. Не помня да съм имала сериозен конфликт на работното място.
С доста от колегите си поддържам приятелски отношения, чуваме се по телефона, честитим си рожденни дни. Ходили сме да хапнем, да пийнем. А все пак достатъчно дълго време съм работила в пряка конкуренция с други и заплащането зависи от разпределението на клиенти помежду ни Wink
За сметка на мен Милото е точно обратната картинка- винаги е подозрителен за "заговор", забелязва всяка чужда грешка и не се колебае да я каже. И наистина се убеждавам, че нещата вървят на принципа "Каквото повикало, такова се обадило".

# 20
  • Мнения: 7 474
За сега сме само колеги, но работя само от месец Whistling

# 21
  • Мнения: 516
По- скоро е въпрос на общата атмосфера на работа, Рокси. Обикновено тя диктува и твоето отношение.

# 22
  • Мнения: 5 370


Мдаа...

И според вас кое е най-подходящото поведение на работа?
Toва към мене или Холо е?
Най-правилното поведение е много бач....и от време на време леко изкрейзване, 5-6 майтапа за разкош и пак. Разбира се, изкрейзването и пиенето на бира за мене не са ПРИЯТЕЛСТВО. ПРосто начин за разтоварване на нагнетения стрес.

# 23
  • Мнения: 4 300
Не бих го казала, Флор, ако с Милото не работехме на едно и също място Mr. Green

# 24
  • Мнения: X
Честно казано със сегашните си колеги и да искам, не можем да си станем кой знае какви приятели.Нямаме никакви общи интереси освен работата и каквото и да обсъждаме в даден момент си личи различния манталитет. Иначе се търпим и уважаваме ,ама съвсемд а си мешаме въшките не ми се ще. Преди беше друго, като бяхме по-младички хора всите колеги заедно, успяхме да се сприятели, излизали сме заедно,споделяли сме, и с някои от тях и досега се виждаме,ама и тогава си имаше разни интрижки. Освен това и фирмата си е малко от семеен тип, та буквално не знаеш кое откъде може да ти дойде, защото една колежка съвсем под секрет ми сподели, че шефа ходел да я разпитва за колегите как си вършели работата, колко време киснели в интернет и разни такива неща, което никак не е приятно нито за нея, нито пък за евентуално накльопаните.

# 25
  • Мнения: 5 940
Dona, отношенията на взаимопомощ и на доверие са нормална част от отношенията на работното място, защото това са си чисто човешки отношения. Има ги навсякъде, зависи от хората.
Както има и такива, които няма да ти помогнат и на улицата  да станеш, ако си припаднал, така има и такива, които биха ти помогнали да се издигнеш, ако вярват в теб, дори и на работата, дори и ако е в противоречие и със собствения им професионален комфорт.
Само, че на работното място не е невъзможно, да не кажа, че е изключено да не попаднеш в ситуация на сблъсък на двама  понякога близки като потенциал и възможности служителя. И  не е изключено те да са приятели, и  не е изключено и двамата да знаят колко са добре или колко са зле. Тогава не вярвам някой здравомислещ алтруистично да отстъпи собствената си възможност на другия, освен, ако тотално не му пука за работата му.
Иначе си права, че хората отразяват твоя подход. Но ми е трудно да повярвам, че винаги човек има  един и същ подход.

# 26
  • Мнения: 1 318
За съжаление след 4 години на едно място, където мислех, че човек може да създаде приятелски отношения, разбрах, че едно е да си в добри отношения с някого, а съвсем друго - да сте приятели. На работното място има конкуренция. Там не са се събрали хора с общи интереси - там е мястото, където се трудиш и ти плащат за това. Има хора, които са ми били много симпатични и съм им помагала с каквото мога (дори с риск да понеса наказания). Съответно не съм получила помощ, когато ми се е налагало.
Изводът ми е, че на работа трябва хората да са си само колеги в добри отношения, но да очакваш от някого приятелство и саможертва... е, няма как да стане.
Не изключвам и такива отношения, но са рядкост и понякога с цел облага...

# 27
  • Мнения: 2 448
На последната си работа работех с най добрия си приятел, по лошото е, че работих за него. Толкова години приятелство отиде по дяволите. Зарекла съм се да не правя повече такава грешка. Добри отношения  да, но приятелство не.
Разбира се различно е семейния бизнес, може да работиш с мъжа си заедно, но не като колеги за някой, а двамата за себе си.
Това е моето мнение, но всеки различно го чувства.

# 28
  • Мнения: 3 447
И наистина се убеждавам, че нещата вървят на принципа "Каквото повикало, такова се обадило".
Така е. Представи си хипотетична ситуация: имаш двама колеги, с които сте на една и съща позиция. Единият е усмихнат, дружелюбен, помага ти, покрива те, прави дребни жестове. Другият е подозрителен, мнителен, затворен, ревнив към работата си. Кого от двамата ще ти е по-лесно да прецакаш в името на кариерата?  Laughing
По- скоро е въпрос на общата атмосфера на работа, Рокси. Обикновено тя диктува и твоето отношение.
Ти си част от атмосферата, не го забравяй  Simple Smile

# 29
  • Мнения: 3 447
На последната си работа работех с най добрия си приятел, по лошото е, че работих за него. Толкова години приятелство отиде по дяволите. Зарекла съм се да не правя повече такава грешка. Добри отношения  да, но приятелство не.

Неее, това е друго. Ако първо е било приятелството, а след това - съвместната работа, много вероятно е нещата да се прецакат, особено ако единият е в подчинено положение. Аз говоря за обратния случай - работата полека-лека води до приятелство.

# 30
  • София
  • Мнения: 2 079
Работя на едно и също място вече повече от 15 години.
Колегите и колежките ми са ми най-добрите приятели и приятелки. Когато не сме заедно на празници се събираме някъде, когато сме в  отпуск - пак, когато някой има нужда от помощ - веднага всички сме на линия. Тиймбилдинг си правиме ежеседмично - я в някоя кръчма, я на ескурзия, я някъде в кафене ....
Отношенията ни са повече от приятелски и братски с всички. Е, с някои сме си по-близки, с други  - не, но всички се разбираме идеално. Начело с шефката ни. Тя е причината за тези топли, близки и приятелски отношения между нас.
Пу-пу-пу! Да не чуе дявола. fingerscrossed
Дай Боже всекиму такова спокойствие и разбиране на работното място. Heart Eyes

# 31
  • София
  • Мнения: 7 097
Имам приятелства в работата си - и с колеги и с колежки. Една от най-ценните си приятелки срещнах именно в работата си. От работата на мъжа ми имаме даже семейни приятели.

# 32
  • Мнения: 1 364
Да, с двете ми колежки сме много близки. Сутрин отиваме по рано на работа да пием заедно кафе, помага ми си, разчитаме една на друга. През обедната почивка понякога излизаме заедно, след работа обикаляме магазините.... Споделям доста нещо с тях, но имам и две по близки приятелки.
Мога да кажа, че не сме просто колежки. Grinning

# 33
  • Мнения: 4 300
Е, не изпадайте в крайности, не е речено, че във всяка стая в която сте работили трябва да започнете по едно вечно приятелство Rolling Eyes Но все пак....отвреме на време да отидете да хапнете заедно, да обиколите някой друг магазин, да организирате съботен пикник или просто да поговорите човешки по личен проблем е това, което имах предвид.

# 34
  • София
  • Мнения: 3 099
Всичко може, но със стил. И аз така. Важното е "да не ги бъркаш двата щата", да преценяваш, да реагираш адекватно и да не хленчиш.
Аз лично имам разнообразен опит там, където съм си вадила хляба и смятам, че е въпрос на добър личен мениджмънт всичко, както и последствията.

# 35
  • София
  • Мнения: 443
По-скоро ми остават приятели, след като станем бивши колеги. Докато сме там всеки има едно наум. А и зависи каква атмосфера е създадена от ръководството в колектива. Нормално е ако чуваш свои думи от хора, които не са присъствали на разговора, по-нататък да се съобразяваш какво говориш.

# 36
  • Мнения: 446
всичко зависи от хората .Но не виждам как може да се очаква че като работиш някъде трябва задължително да си приятел с някой или да ходиш на някакви "сбирки".Ами мерси ако не ме кефят хората няма да ходя.Аз не съм отишла там за да се веселя с тях а съм отишла за да изкарвам заплата с която да се издържам. Simple Smile

# 37
  • София
  • Мнения: 23 098
.. И има доста общо между приятелството и ваденето..
Спор няма! Ако го нямаше елементът на ваденето, с мъжът ми щяхме да си останем само на ниво "колеги"  Mr. Green
Хубаво е, че вече не работим заедно, но след близо 8 години продължаваме да си лягаме заедно  Blush Peace  Да живее дружбата между колегите!  Hug

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Едни от най-близките ми приятели са ми колеги. И нямаше как да не стане така - 12 часова смяна, че аз като съм на работа прекарвах повече време в будно състояние с тях отколкото с мъжа си. Знаем си семейните истории, познаваме си половинките .... абе и кътните зъби си знаем. Винаги сме се подкрепяли и покривали ако се наложи. По една или друга причина никой от нас вече не работи в тази фирма, но все още мога да разчитам на тях за всичко, както и те на мен.

# 39
  • Мнения: 4 892
Имам приятели-колеги, приятели за маса и приятели. Последните са 2-3, те са ми ценни, не се виждаме с месеци, не се чуваме пак по толкова, но ако се наложи и в огъня влизат за мен.
Приятели малко широчко ми идва като понятие. Понякога като срещна симпатично хлапе, се обръщам съм него с -"как си приятел", е,  същият този смисъл на приятел влагам и по отношение на колегите. Казано по иначе, поддържаме приятна атмосфера за работа, дето й викат понякога и приятелска. И нищо повече.
Бих помогнала на колега и в личния му живот, ако мога, с удоволствие, но това също не би означавало, че сме приятели в онзи другия смисъл, по-дълбокия.

Общи условия

Активация на акаунт