Как преодоляхте ревността към "новото" бе

В същата ситуация съм като теб,с тази разлика че детето ми е няколко месеца по-мъничко от твоето.Това с отделянето в друга стая ако ще го правите,нека не е непосредствено преди появата на бебето.Тогава наистина би било голям стрес за по-голямото дете.Поне така си мисля...Ние ще продължим да си спим всички в една стая,поръчали сме легло на два етажа-баткото ще е горе,бебето долу(там легълцето ще е с решетка) ,Засега сина ми е много ентусиазиран от идеята за бебе,разказава как ще го гушка,ще му пее,ще го учи да кара колело .Радва се на бебенцата на наши близки,все иска да ги милва,да ги бута...Мен също вече започна да ме ''пази''-не ме рита и не ме блъска (особено коремчето),както преди докато се боричкахме.Вечер преди да заспи иска да цунка бебето,гушва ми коремчето и го целува .
Знам че чувствата едва ли ще останат същите когато бебето вече е реално и ''краде'' от ласките,времето и вниманието на мама и татко,предназначени иначе само за него .Ще следя с интерес темата.

Опит нямам, но мисля, че е важно още от сега да говорите за бебето, задължително да му обяснявате непрекъснато, че няма да го обичате по-малко заради бебето. /това е генералния проблем май, батковците или каките смятат, че няма вече да ги обичат заради бебето/. Че бебето ще бъде малко и беззащитно и ще има нужда от повече грижи и мама ще е ангажирана доста с бебето поне докато то поотрасне. Можете да му обясните, че той вече ще е големия и да го накарате да се гордее с това. Да се почувства ангажиран с бебето и да го чака с нетърпение. Това е чиста теория, но дано помогне

Здравей.
 Разликата между моите двама юнаци е много малка - 16 мес., но и ние доста се притеснявахме за ревността. Честно казано изобщо нямаше такава, но все пак да ти кажа какво правехме и какво правим сега.
 Първо много говорихме за бебето на големия ми син, давахме му да ми гушка корема, да "целува" бебето, имахме си име за нероденото бебе и ги употребявяхме, ходихме всички на консултациите. Когато малкият се роди мъжът ми доведе големия в болницата да види бебето.
 Още преди раждането мъжът ми започна да върши много неща със сина ни, за да си изградят още по-близка връзка, за да може като се роди дребния той да бъде с голямото дете. Това свърши чудесна работа. Ние също спяхме заедно, след раждането аз започнах да спя с бебето в едната стая, а мъжът ми с големия в другата. Сега обаче свекърва ми са ни на гости за няколко седмици и спим всички заедно - нямаме проблеми, не се будят взаимно.
 Когато кърмя малкия, големия идва и сяда до мен, аз му държа ръчичката и си говорим нещо или си играем или просто лежи на възглавницата. Когато кърмя навън давам някакви солетки на големия ми син до мен да си похапва.
 Къпем ги едновременно, аз - бебето, мъжът ми големия, или обратно. Ако чистя ушите или нослето на бебето - чистя и на големия. Карам го да ми помага, умира си да изхвърля памперсите на бебето или да му носи биберон.
 Не е трудно - просто трябва същата доза внимание, което изразяваш към бебето да го изразяваш и към големия, макар и по различен начин или различна форма. Но това е нашия опит, с много малката разлика, когато големия все още не се беше осъзнал като напълно самостоятелна личност.
 И един съвет ако си уморена, защото си бременна, не се насилвай, но и не обяснявай, че си уморена, защото чакате бебе - просто кажи "мама е уморена, нека си починем малко, после пак ще играем". така голямото дете няма да "намрази" бебето, защото то не разбира, че си уморена заради бременността, а все пак и ти си човек и можеш да се измориш.

Не знам, но не ревнува. Поне засега.
Спим всички заедно - баткото в легло от страната на баща си, малкия в легло от моята страна. Всеки от двамата е добре дошъл да сподели спалнята с нас, та от време на време ставаме четирима и е малко тясно. Кърмя в тандем, като гледам да не отказвам на баткото, в рамките на установените много преди да се роди бебето правила. Бебето донесе много подаръци като се роди Всички близки и познати бяха помолени вместо за бебето да донесат нещо за Иван-Асен, не е нужно да е скъпо Ако носят подаръци за двамата, този за баткото трябваше да е видимо по-голям, няма още представа за цени и стойности, обемът е важен Докато бебето спи не се занимавам с домакинство, а обръщам внимание на Иван-Асен. Вечер баща му като се прибере от работа си играе сам с баткото по мъжки, после взима бебето да си имаме време само двамата с Иво, няма почивка, да е почивал навремето Много го хваля, обяснявам как е по-голям, може повече, знае повече. Гледам да не му отказвам достъп до бебето, докато не го тормози. Да го пипа и целува.
Горе-долу това.

Аз много се притеснявах сина ми да не започне да ревнува и не спирах да му говоря и да го подготввям за промяната, докато бях бременна. Той очакваше бебето с голямо нетърпение, постоянно ме питаше кога ще ходя в болницата да я "вадят". 
Резултата е, че сега много обича сестричката си и ужасно и се радва. Аз се старая да обръщам внимание и на двете си деца, според нуждите им. Дано да успявам.
Лошото е, че таткото ни го няма и ще го няма още доста време. Ако беше тук щеше да ми е много по-лесно, но какво да се прави. 

Нашата кака е голяма вече, много е грижовна към мен, говори на бебето( т.е. на корема ми) приготви заедно с мен дрешките за бебето, но въпреки всичко се усеща ревност. Станала е много чувствителна, плаче за най-малкото нещо, казва че не я обичам, че и се сърдя винаги, когато и направя забележка. Въпреки, че се опитваме да и покажем, че никой няма да спре да я обича след  раждането на бебето, мисля че(поне при нас) няма как да спрем този момент на ревност.

И аз ще следя темата, защото ни предстои

Вчера се замислих по-сериозно за тази ревност.Бяхме пред блока на пейката и едно малко детенце дойде до мен и се облегна на крака ми.Дени веднага дотърча, избута го лекичко и седна в мен
До сега не беше демонстрирал такава ревност.

При нас някаква ревност имаше само първите дни. Големият ни син обаче все пак си е още малък (разликата им е 1г и 10м) и вече сигурно е забравил, че е имало и период без бебе. Той спи от раждането си в отделна стая и сега бебето също е при него. На ясла също ходи отдавна. Първата вечер се натискаше край мивката докато къпем бебо и надаваше вой. След това се залепи край креватчето докато го обличахме. Също така първите няколко вечери се притискаше до мен като кърмех. Няколко вечери докато къпехме бебето, разглеждайки книжката си, викваше на висок глас какво вижда, а ние повтаряхме след него. И това беше адаптацията. Общо взето мина много по-леко отколкото очаквахме. За по-малко от седмица нещата се нормализираха. Първият път, когато баба му дойде на гости, и отиде до креватчето на бебето за да го види, Виктор се намуси и започна да я дърпа за ръката обратно. Това беше само веднъж обаче. Сега ходи често при бебето и му подава книжка или някоя кола. Обръща се по име към него, например: "Оге, иж Шарко". Като се замисля, за Виктор реално почти нищо не се е променило с идването на бебето. Така или иначе играем основно с него. Малкият все още не изисква кой знае какво внимание - лежи си в креватчето и спи или просто си зяпа. След няколко месеца когато и той започне да иска игра, може ситуацията да се промени. Дотогава обаче Виктор напълно ще е свикнал с него.

ще следя темата,защото ние имаме проблем от сега.Говоря,обяснявам,но резултата е  "Мими,не ще беби"  

Не сме, борим се още. Ревността започна да се изявява на един по- късен етап, когато малкото поотрасна/след 1-вата година/. Докога ще е тъй- не мога да кажа, не че е нещо нетърпимо, но се усеща все по- често.

GALL78, едно към едно съм в твоята ситуация.
Само дето от три дни съм вече в болничен, но го лъжа че ходя на работа, защото иначе ще иска и той да остане.
От много време се опитваме таткото да ме отменя, за всичко около юнака, но ефектът е нулев. Аз чета приказка вечер, аз помагам за миене на зъби, за обличане и т.н. Днес го попитах - аз като съм в болницата и са сами двамата - кой ще му помага? Рече: тогава тате, но ти като си тук - ти!
Така че след раждането не знам точно как ще се клонирам.
Мислим съвсем скоро да сложим леглото - че да свиква със самата мебел в стаята, защото е много ригиден и не дава на един стол мястото да се смени. Още не е преживял новия ни килим от миналата година 
Иначе сутрин първо на бебето казва добро утро, гали ми корема, въобще е една идилия...
но ще разказвам после 

Ами при нас още не е преодоляна ревността. Имаше период на спад, после един доста кризисен период,  сега се забелязва лееееееко подобрение и се надявам вече да му се вижда края.
Докато бях бременна не е проявявала ревност, хвалеше се навсякъде. Сега към бебето е много любвеобвилна, но ревността и избива в нервни изблици, викове, истерия...вече цяла година.

Благодаря ви за отговорите. Честно казано не живея с илюзията, че всичко ще е гладко, но някак ми е много мъчно да си помисля, че ще има ревност.
Лю, моят хлапак също ме тормози с обслужването и то доста тенденциозно. В градината се храни сам чудесно, а у дома иска само аз да го храня.
Ще де преборим някак, разбира се   

Същото положение е и при нас.Все още има ревност,а си мисля,че горе долу успяваме да разпределим по равно вниманието си и към двамата Но като цяло се обичат и се търсят

Стараех се да й отделям колкото може повече време - оцветявахме, гледахме филмчета, четяхме, приготвяхме храната на бебето, не пропусках случай да я гушна или целуна. Стараех се да я правя съпричастна с грижите за сестра й , за да чувства важна и значима -заедно избирахме например какво да облечем на бебето за разходка. Като цяло се оказа внимателна и грижовна кака, стана по - отговорна и самостоятелна. От всяка приготвена кашичка или пюренце имаше по лъжичка и за нея.
сещам се още нещо - Много ми помогна книжката "Как се ражда бебето" , в която е засегнат и този проблем - за ревността на голямото дете. Тони просто я попиля от четене

Не мисля, че може да има ситуация без ревност, та каката/баткото от център на света на мама и тате, неминуемо става по-малко център, дели вниманието на мама и е съвсем естествено да ревнува. Това, което аз успях да направя е ревността да е проявена към мен, не към бебето. Каката бе на 3г и 6м. като родих малкия. Обича го и го уважава и се старае да се грижи за него колкото може, но пък мен ме прави алтава - глези се повече, тръшка се за щяло и нещяло. Периодът бе около година, дори отказваше да ходи на градина като осъзна, че аз оставам в къщи с бебко. Преодоляхме го, сега се държи много по-зряло и грижовно дори и към мен - помага ми с желанието да не се "уморявам много". Много старание вложих - времето на сън на малкия й го посвещавах само на нея - рисувахме, оцветявахме, четях приказки, изрезвахме ..... Много говорех, непрекъсанто и от мое име и от името на бебко: нашата кака е най-добрата, Тони много я обича, кой има най-хубата кака? и т.н. дивотии, които обаче постигнаха ефекта, че каката ни е горда и вече спокойна. Наградата ми е като ги видя как се гушкат и целуват двамата. Успех на теб и дечицата ти!

Не сме я подготвяли нещо специално,тя беше и малка,така че едва ли щеше да разбере какво ни предстои.Говорехме,че чакаме бебе,но не се впечатляваше кой знае колко.Просто защото представа си нямаше какво ще се случи.Като родих нямаше ревност,но свекървата много се занимаваше с нея,баща й също и по моя преценка не го преживя кой знае колко драатично.Драмите почнаха отскоро,вече е голяма,разсъждава,конкурира се,вчера дори ми каза,че искала тя да е по-малкото дете,за да е като Крема(каквото и да означава това)Грижовност и отговорност няма,но тези качества не са й в характера по принцип.Дори и сега да бях родила второто дете мисля,че отношението щеше да е същото.

И ние не сме преодоляли ревността. В началото, когато бебето беше много малко на Дани му беше интресно какво е това  щшаващо нещо в креватчето и го приемаше като... играчка . Целуваше я, прегръщаше я разбира се само под контрола на някой от нас. Ние пък на бебето му обръщахме внимание, само когато то имаше нужда от нещо (суччене, смяна на памперс...) и цялото внимание беше насочено върху Дани.
Ревността обаче се прояви, когато бебето започна да търси и то внимание и колкото и да се стараехме да обръщаме еднакво внимание и на двамата, Дани разбира, че от сега нататък той трябва да го дели и с бебето и когато някой се занимава с Ани той идва и започва да се гушка, а не дай си Боже ако не му се обърне внимание (има и такива моменти), тогава започва да плаче , да се тръшка... Надявам се скоро да премине тази ревност, защото е гадно както за него така и за нас .

Марти, учудвам се на твоя разказ, все си мислех, че при породените дечица най-леко се разминава 

             И при нас е така.Не вярвам, че има дете което не ревнува.Сестра ми също ревнуваше.Много добре помня доста от нещата които правеше спрямо мен и виждам същото от към страната на голямото си дете.От сега не се притеснявай, времето ще покаже какво да правиш и как да реагираш според ситуацията.Колкото и да говориш от сега, характерчето си действа само

Каката е родена 2000г.,а малката се роди 2006г.,когато бях бремена питах я дали иска другарче да си играе ,че на мен неми се играе, че си имам работа която не може да не я свърша и др такива, тя каза че иска ,но да е момиче защото нямаме играчки за момчета и така...Когато се роди малката до годинката беше добре, но след това започна да ревнува за времето прекарано с бебето,започна да прави бели за да и се обърне внимание , един ден и се скарах и и казах че ще върна бебето в болницата и ооо чудо тя разбра че я обича .В днешно време как стоят нещата - карам се на каката ,малката се кара на мен,карам се на малката голямата на мен, двете се карат  аз  :в:търся виновната.

При нас разликата м/у двете е 4 год. В началото нямаше ревност, на каката й беше интересно, но когато малката вече поотрасна, започна да се интересува от играчки и т-н - тогава започна да се появява и ревността. Трудно е да балансираш, аз гледам да ги приобщавам, да играят заедно, а не да им деля играчките по равно примерно, но не винаги се получава. Карат се, плачат, но не ми се вярва това да го няма в сем. с повече от едно дете.
Гледам да ги прегръщам повече, заедно. И гледам да обръщам повече внимание на каката. Общо взето - според ситуацията и реакцията.

В началото много й се радваше, искаше само да я гали и гушка, защото може би я възприемаше като играчка. Сега, обаче, нещата са съвсем различни. Тя  му взима играчките,  иска да прави това което и той, и нещата обикновено опират до блъскане, удряне и рев...
А иначе в началото най-трудно ми беше, докато кърмех, само да я вземех и започваше: Мамо, пишка ми се;мамо, ака ми се.Започваше да ме хапе, да подскача върху мен, затова и не издържах да кърмя дълго. Искаше биберон, и да пие от шише , но беше за кратко, като видя че така не е удобно, бързо се отказа.
Сега, обаче, имаме проблем с градината- все още плаче сутрин и аз си го обяснявам с факта, че ме вижда да оставам вкъщи със сестра му, а него го пращаме някъде....гоним го да не е при нас един вид. Много говорим за това, уж разбира, но на следващата сутрин пак се повтарят нещата.
А за преместването в другата стая, ние го направихме 2-3 месеца преди да се роди бебето, така нямаше проблеми, сега си спят двамата в тяхната стая.

Нашето бебе вече порасна но нямах проблеми с ревност или др .Каката беше подготвена че ще има брат.Парвото което направих сложих ги да спят в една стая нямах много неудобства с карменето ,защото спалнята ни е до децката,винаги гигушках и двамата заедно а ако се скарах на каката после се правех че се карам и на бебето.Сега каката на5 г и малкия на 1г и 3м са неразделни вечер когато не са на градина и ясла