По принцип и де факто за ДГ

Записвам се за темата! Предстои ни родителска среща, на която не смятам да си мълча. Но наистина ме е страх, че това после ще рефлектира върху детето. Така че може би подходът трябва да е различен. Но какъв?

Ами пробвай с кимане и усмивка тогава, а оплакванията тиихичко в градинката. Айде сполай!

Кое да рефлектира върху детето? Нали като знаят, че ще имат проблеми, ще се замислят как да се държат. И аз се дразня от оплаквания на майки и баби по форумите и детските площадки, пък иначе ги е шубе да си отворят устата на живо, само знаят да приказват. Ми нали върху детето рефлектира и незаинтересоваността на персонала, и течението в стаята, и лошото отношение на учителките. Моят опит в детската градина е малък, но вече ми се е случвало да се разправям със служители, на които не им пука за това кое е добро за детето ми. И ако се наложи, пак ще го направя.

Мисля, че ако си дават сметка, че могат да имат неприятности занапред, ще се замислят сериозно дали да си отмъщават на детето заради забележките на родителите.

Колкото и да са им ниски заплатите, след определена възраст малко учителки имат смелостта да напуснат ако не им изнася, защото по-добре с ниска заплата, отколкото без никаква. Тама че аз първо бих процедирала точно по горния начин - първо разговор с учителката с обяснение какво би следвало ако нещата не се променят, а именно разговор с директорката, после разговор със служителите в инспектората.

Мартини,

Свиквай, защото същото става после и в училище. Ако сега можеш да си отпишеш детето от градина и да търсиш други начини, то в училище няма спасение, защото е задължително. И аз съм от устатите, но след третия път на овчедушие ми писна и ги оставих да пасат. Обърнах тактиката в "спасяване поединично". Не мога да мъкна на гърба си малодушните и да хабя нерви и време заради тях.

Никога оплакването на майка не е рефлектирало върху отношението ни
кам детето й. Просто няма как това да стане.
За проблемите трябва да се говори и да се търси разрешение.
Не мисля, че с мълчание и страх нещо ще се промени.

Това, което Мартини описва е ужасно.
Как може възпитател да посреща дете с подобни думи?
При нас напр.се държеше сутрешната раздяла да е спокойна -
родителите влизат в стаята, могат да поседят там, да пият нещо,
да поиграят с детето си дори и когато решат, че то е ок да си тръгнат.

Слава Богу, в нашата група нямаме проблеми с госпожите. Държат се винаги много добре с децата, дъщеря ми не се е оплаквала от лошо отношение и въобще на родителската среща не се е налагало да коментираме такива проблеми. Всъщност госпожите имаха забележки към някои от родителите, но за съжаление въпросните родители не присъстваха на родителската.
Ако имаше някакъв въпрос за разрешаване, не бих тръгнала да правя скандал още от първия път. По-скоро бих подходила по-тактично в началото и ако видя, че няма резултат - тогава вече с рогите напред.

Ей, супер! При нас вече децата се изпращат сами по стълбите до третия етаж (в трета група) и така са и взимат - звъним отдолу и те слизат сами по стълбите, забравили по нещо. Госпожата дори не ми казва дали е добре, какво е станало днес - нищо ... Защото са вече големи... А по повод оплакванията - аз и дъщеря ми си изпатихме миналата година още й го натякват и на детето хич не му се ходи на градина.

  А как точно си изпатихте???
А защо не натякваш и ти - на директорката?

Аз това го пробвах, не даде резултат За втора година е там и през първата пробвах"со кротце, со благо", но нещата само се влошиха и въпросната възпитателка доби усещането за недосегаемост. А на тази родителска си го казах, защото не само, че предишните деликатни забележки не са взети под внимание, ами и бях анонимно порицана от рода на" някои родители си мислят, че техните деца са най специалните и -дъра-бъра." Тогава вече не издържах.И след като каза че няма да допусне родителите да и нареждат какво да прави. Имало кой.Така че вече ще се отнасям до този"кой"-разбирай директорката.
А най-криво ми е, че моето дете е с алергична астма от това лято, и когато се опитвам да им подскажа какво отключва пристъпите и да ги подпомогна, тя го тълкува като "нареждане "какво да прави
Само едно констатирах-на светлинни години сме от цивилизованото общуване и тежко и горко на родителите на деца със специални нужди. Света свършва, простаците-не, казва майка ми, и за пореден път е мноого права

Е, така беше и на нашата родителска среща. Повечето кимаха и се усмихва, други- аз и още една майка се опитахме да поставим за обсъждане от родители и учители актуални проблеми.
Страшно съм доволна от ДГ на дъщеря ми, от учители, помощен персонал и директор, но мразя да си мълча, когато нещо ме притеснява и дразни.
Като например часът, в който ДГ затваря, какво ядат децата ни и пр.
Не съм и от тези майки, които причакват директорката, за да й задават всевъзможни въпроси, но гледам да си отстоявам правата.
Против скандалите съм.
Мнение заявено с твърд тон, тежи повече от викане и караници.
А иначе е така, тук във форума сме мнооого смели, караме се и правим скандали на учителите, но в реална ситуация гледаме да си мълчим да не би да започнат да се държат гадно с децата ни.

Майчета, има ли някоя запозната от вас със задълженията на детските учителки в градината, има ли и как се казва този нормативен документ уреждащ тези задължения? Нещо като длъжностна характеристика? И еднаква ли е за всяка ДГ или си ги пишат директорките?
Благодаря за всякаква информация, нужно ми е да знам докъде се простират моите изисквания в рамките на техните задължения и искам ли нещо извънредно, все пак?
Защото досега това което чувам при моя молба е че това не е тяхно задължение, а ако го направят то ще е по тяхно желание Та се питам-освен да присъстват физически на работното си място и да провеждат учебни занятия, има ли и още нещо включено в задълженията им изобщо

Виж тук:
http://www.rio-dobrich.dobrich.net/normativni_documenti/novi/dh_DG.doc

По принцип трябва да имат педагогическо образование, да не се водят на отчет в психодиспансера и да не са осъждани.

Много ти благодаря, чудесно четиво се оказа!
Сега отивам да се довъоръжа и с конвенцията за правата на детето и човека
и следващия път ще знам какви са ми правата в крайна сметка и

Не съм от тези, които си мълчат, но и не може от първата родителска среща да вдигам скандали. Ще поставя въпросите за обсъждане и се надявам, че ще се стигне до решение в полза на децата.
А  че неподходящият тон рефлектира после  върху децата, мога да ти дам няколко примера ( от нашата градина), но хайде да не разводнявам темата.

Пожелавам успех, дано при теб има ефект. Да, от първата родителска е неуместно да се тръгне с такъв старт.Пробвай с добро и дано срещнеш педагог, който обича работата си. При нас едната е просто перфектна, но другата

Според мен е трябвало да се съберете недоволните и да отидете при дирекорката.

Аз на родителската среща си мълчах, защото няма никакви оплаквания. Освен това госпожите са нови, току що постъпили и още не ги познавме.

Имах си само 2 изисквания и си ги казах - да се зарежда тоалетната с мокри кърпи, за да се трият децата след ходене по голяма нужда, но понеже ги вадели и хвърляли навсякъде, стигнахме до извода - който иска да слага в раницата и децата да си взимат, раниците им са на път за тоалетната.

Другото беше, че ще ходи от 9 ч., закусила.

Имаше майки, които се оплакаха от препарата, с който се чисти (НЕ Е белина, а одобрен като безопасен от ХЕИ) - децата им кихали, били със зачервени очи и имало избелели петна по дрехите. Не казвам, че не са прави, но как да кажа нещо, като нито миналата, нито тази година съм видяла подобно нещо при моето дете?

Не мина и без караници, но да не ви занимавам 

За три години при едни и същ учителки не съм имала съществени забележки. В началото още си поставях исканията и вижданията в директен разговор с тях, изградихме прями и добронамерени отношения, да не кажа дори приятелски 
Естествено, има и родители, които имат забележки - няма как, различни хора сме. На родителските срещи се забавлявам страхотно, защото най-мърморещите са по правило и най-мълчаливи, а пък тези, които все пак си изразяват гласно претенциите, го правят по такъв начин, че стават за смях на останалите. Например защо девойка отива на градина с прическа с дванайсет шнолки, а я взимат в края на деня рошава и половината шнолки са загубени; или защо събличат вълненото пуловерче на младеж докато играят гимнастика (а как да не го събличат на температура 25 градуса)  Но, както казах - хора разни 

При съществен проблем съм категорична, че човек не трябва да мълчи, а да си търси правата и да алармира нагоре по веригата всички възможни инстанции, докато проблема бъде разрешен. Никога не бих премълчала сериозни неща, не разбирам въобще и подбудите за едно такова мълчание.

Изпати си дъщеря ми - отношението към нея е по-специално, наричали са ме пред нея "ненормалница" - детето ми пита какво е това .... А на директорката се оплаках тогава при случая - ефектът бе разговор с госпожата пред нея, проблемът ми не бе разрешен. Няма да пиша нашироко - ставаше въпрос да направят изключение от правилата в ДГ - да й дават сироп за бронхиалната астма при нужда (пристъп) - не пожелаха.

[]

Изпати си дъщеря ми - отношението към нея е по-специално, наричали са ме пред нея "ненормалница" - детето ми пита какво е това .... А на директорката се оплаках тогава при случая - ефектът бе разговор с госпожата пред нея, проблемът ми не бе разрешен. Няма да пиша нашироко - ставаше въпрос да направят изключение от правилата в ДГ - да й дават сироп за бронхиалната астма при нужда (пристъп) - не пожелаха.
[/quote]


Олеле, ужас-и при нас стои проблем с астма, само че алергична. Знам какво е и ти съчувствам искрено. При мен поне този проблем засега не стои, реших си проблема индивидуално-ходи само до обяд на градина и след това е с детегледачка.Но пък на родителската ми се обясни от госпожата колко е полезно да тичат по поляните, е да, то лошо няма, но тя знае че моето дете прави пристъп точно от цъфтящи треви.Така че и нас това ни чака 

До и аз бях там
Радвам се и се надявам да са свестни.
Аз не се настройвам срещу нея, ама май тя се настройва срещу мен. Пък и малката ми я обича точно нея повече, тя определя симпатиите си по това, че според думите и" е много красива "
Айде като е така пиши ЛС и се разконспирирай, че ме яде любопитство

По принип - всички с които говорих бяха против да се дава флуорирано мляко на децата в ДГ и "ох, особено без да сме уведомени, много вредно, проблеми..."
Де факто - когато ни дадоха да подпишем декларация дали сме съгласни само аз бях против и "е, то е в допустимите норми, дават го от толкова години..."

Мда, ей за това говоря и аз. Чак се чудя доколко от мненията на темите "как бихте реагирали, ако"-с тоолкова много изобразени епични битки за правото и кривото-изобщо са верни.

Аз на майка ми не мълча, че ме е родила и отгледала, та детето си няма да защитя. Не съм от мълчаливите, нито пък ме е страх от отмъщения.

Мартини с директорката далеч не се изчерпва списъка на възможностите. Следва директора на отдел "Образование" в съответната община, където е ОДЗ-то или ЦДГ-то. Тази личност е пряк ръководител на директорите на всички ясли и градини в общината. Писмена жалба и директорката веднага ще е на килимчето за обяснения. Ако и това не подейства има достатъчно начини да се намери телефона на Йорданка Фандъкова в Столична община. Ако и това не стане - МОН е следващата институция. Накрая естествено влизат в обръщение и колегите от медиите и така.
За тази дума "ненормалница" тази госпожа ще си търка езика с лют пипер, ако бях на твое място.  Като види Мавриков на прага да я пита с микрофон в ръка какво значи тази дума и това нов педагогически похват ли е, бързо ще влезе в час.

Ох, това беше цитат в моя отговор, не ми е казвала ненормалница , ако беше сега нямаше само да пиша тук а щях да пиша обяснения в близкото РПУ. Просто нещо не ми се получи цитата, сори че съм те объркала

Мииии, да кажем, че са толкова верни, колкото и твърденията, че никой не дава на децата си зрънчо, вафли, бонбони и прочие, и всички се хранят свръх-здравословно с плодове, зеленчуци и пълнозърнест хляб, а децата по правило предпочитат каша от просо или елда пред шоколад 

Права си, вЕрвам им на 100%.

П.С.Много готин подпис имаш, BirdsFlu

И аз да се запиша.

Честно казано съм изключително тиха, кротка и търпелива, но всичко си има граници. Вече не мога да понасям спокойно некомпетентното, грубо и незаинтересовано отношение, независимо за коя сфера на живота става въпрос.

Мислех, че като дам детето в прехвалена частна градина и плащам скъпо и прескъпо, то всичко ще бъде наред.
Да, ама не. Вече втори месец детето е нещастно и загуби блясъка и веселостта си, защото там какичките много "крещят на децата". /Това е вярно, защото станах свиделка на крещене по много незначителен повод/.

В момента чакам директорката да се върне, за да я попитам това ли ще им е педагогическият подход и занапред.

Междувременно уча детето да не се предава и щом й крещят, спокойно да направи забележка, че на децата не бива да се крещи.

Вчера сподели, че пак са им крещели, моята принцеса казала, че така не бива да се прави, но тихо и какичката не е чула /или се е направила, че не чува/.

Опитвам се да науча детето си да бъде смело и уверено в себе си и да отстоява принципите си. Дали съм правя за пътя, само бъдещето ще покаже.

Мартини  Явно съм се объркала, но така или иначе това са стъпките.

BirdsFlu тук е пълно със ССФ все пак 

Nana, грешиш-тук е пълно със СССФ-Свети ССФ

Мартини напълно те разбирам как се чувстваш. Миналата година с мен се случи нещо подобно. Много родители недоволстваха, мърмореха и т.н., но никой не постави въпросите на госпожите. Аз няколко пъти дипломатично намекнах за проблемите, но никой не ми обърна внимание. Положението в градината вече беше много дразнещо и един ден написах тук в този форум един пост, споменах и градината и всичко, което ме притесняваше. След известно време всичко стига до ушите на госпожата.Преживяла го е тежко. Точно тогава пък дъщеря ми беше болна и нямам впечатление как е изглеждала госпожата, но една от майките, която най много я плюеше тогава беше много притеснена за госпожата. Когато заведох детето на градина бях с нагласата, че всичко ще рефлектира върху малката. Съответно отношението им към дъщеря ми се промени, това си го очаквах. Обаче май ги хвана страх от мен и станаха много любезни. Аз бях решила да занимавам инспектората с този въпрос ако нещата се бяха закучили. Това, което много внимавах е детето ми да не разбере, че съм ядосана на  госпожата и. Не са си позволили и да коментират нещо пред нея за мен. А за съществени промени от цялата тази ситуация не мога да говоря. Но поне сега като кажа нещо което не ми харесва се взима под внимание.

Ми ти сама си си дала най- добрия съвет - какво повече?

Де факто и по принцип тук добре си казвате.Ма казвайте и градината.Изтипосани.Много често се получава така, че една недоволна, пък друга-много доволна от същата г-ДЖа.
Сега по същество-имала съм мнение несъвпадащо със сестрата или педагога.Често се е оказвало, че аз греша.Това не ми е попречило да изразя мнение, но впоследствие започнах да се осланям доста на персонала.Проимах му доверие.

Ако темата беше искам да се оплача от една госпожа/градина, ок, но в контекста на тази тема може би е добре към името на градината и госпожата да добавя и майките , с които в личен разговор се убедих, че имат и те оплаквания към същата госпожа
както писах и назад, по-скоро изразих огорчение от нашето-на родителите, пасивно поведение в тези случаи. 
На нашия персонал в градината имах доста голямо доверие, после дейстията им го отнеха-на едни, и увеличиха-на други от тях.

Като цяло забележки към госпожите нямам към момента.
Каквото съм имала да им казвам, съм го казвала веднага и директно - подобно изчакване на родителска среща не знам доколко е удачно, особено ако проблемите са по - стари и разрешаването им не търпи отлагане.
А и винаги предпочитам първо разговор на 4 очи. До сега винаги е имало ефект и не е рефлектирало по никакъв начин върху детето ми.



Това по принцип е страхотно като идея, но де факто не се случва на много места 
Ние оставяме децата си на входа, в коридора си обуват пантофите и се качват по групите.
Измислихме си наш ритуал с дребната, за да е по - спокойна преди да влезе.

Още преди да видя подписа ти, знаех че не работиш  и не живееш в България.

  Чета и тъпея....
При нас е задължително, детето да се предаде и вземе от учител ! Свободно пристигнали в групата няма.
Веднъж се случи Рая да изтича и да влезе преди мен , докато и оправях нещата в шкафчето, учителката специално излезе , да види кой я води.
Забележки към учителките нямам, напротив, отчарована съм.
Реплики и дърпания в групата имат родители помежду си, относно пари които се събират, кой води болни деца и други подобни.
Никой не мълчи, напротив  !

От самото начало тръгнах с проблеми в ДГ, защото детето ми е такова, проблемно. Но след като на думите им "вземи си го и си го гледай в къщи," вдигнах скандал и казах, че на който не му отърва моето дете, той да си го отпише и ще се оплача където трябва, станаха много любезни с мен. И до сега е така, в родителския комитет съм и на родителска среща никога не мълча, ако имам запитване и проблем. Отношението към детето ми е добро, дори бих казала, че с течение на времето им стана от любимците. Знам, че има неща, които ги попарват, като например ресурсния ни учител, но нищо не могат да направят, защото си е мое право това. А те не се свикнали някой да им се меси в градината, т.е. да вижда колко се или не се стараят.
С една дума искам да кажа, че когато имам оплакване и предложение не си мълча.
Да не говоря, че повече оплакване имам към незаинтересоваността на доста от родителите, които на родителските срещи гласуват с две ръце за неща, за които после си правят оглушки.

Права си, но за съжаление системата е такава, че може да смачка всяко едно дете, ако бъде оставена да действа достатъчно дълго време. Ще му намерят 'цаката' - награди, наказания - възможности безброй

За Milla Elaine и аз веднага разбрах, че не е в Бг. Тук раздялата трябва да стане максимално бързо, ако има забавяне по веригата, буквално могат да ти изтръгнат детето от ръцете в повечето места. Много гадно - все едно го хвърляш и бягаш...

Да, и най-тъпото обяснение е, че вътре ще те забрави и ще спре да плаче.  Моите не са плакали сутрин, но виждах какво става с други деца. Веднъж чух реплика от лелката през открехнатата врата "ако плачеш мама няма да дойде да те вземе".

Да, правилно сте се досетили.
В Холандия съм. Не съм работила в българска дет.градина
и незнам как стоят нещата там. Но всичко, което описвате за раздялата
ми звучи...гадно. И за детето и за майката.

Не рядко дори сме подкрепяли чувствителни майки, които плачат във фоаето.
Веднъж даже плаках с една. Толкова беше разстроена!

А каква е точно причината да не се допускат родителите до стаите с деца?

Най-често се изтъкват причини, свързани с хигиената - родителите внасяли вътре бацили, мръсотия и т.н. Следвани от още по-великите доводи как самото дете се разстройва от дългата раздяла, и, ако и това не подейства, винаги идва неоспоримия аргумент как другите деца се разстройват, като гледат чуждите майки да влизат, пък тяхната я няма.

Ето тук е разказано много добре и сравнено с детските градини в Швеция: Новобранци в детската градина - УВО 2011! - ще придобиеш впечатления, ако темата ти е интересна.

Какво, не си ли съгласна с това?

Аз не съм съгласна с това. Какво значи, че другите деца ще плачат, щом видят чужда майка.
Просто това е поредното оправдание за бездушно отношение към нашите малки съкровища.
И доста по-лесно се избягват разговорите с родителите, защото винаги задават неудобни въпроси.

Какво точно разбираш под "неудобен въпрос"? Чак ми стана интересно.

Аз също определено не съм съгласна с този аргумент.
И то го казвам от опит.

При нас децата се приемат от 7.45 до 9.15.
Родителите влизат в стаята с децата, събличат ги,поиграват си с тях(ако имат време),
пият кафе или чай, говорят си помежду си и споделят с нас важни (а и не дотам ) неща.

Атмосферата е излючително relaxed. До сега не ми се е случвало да видя разстроено дете от
появата на друга майка. Даже точно обратното. Много родители се заиграват и с другите деца,
имат малко време да почувстват климата в групата, опознават се помежду си, коментираме важни неща...

Това сигурно се дължи на факта, че са свикнали да виждат чужди родители наоколо. И че техните собствени също присъстват понякога. Когато това не е изградено като практика, децата биха се чувствали неравностойно.

Dama, какво като е практика? Какво пречи и тук да се изгради като практика?

Да не говорим, че не е само въпрос на практика. Месеци наред вечер, когато си взимах децата, престоявах 2-3 часа, докато се наиграе сина ми. Бях единственият родител, който го правеше, повечето се завъртаха за макс. 5-10 минути (и това е много даже). Та имам лични наблюдения по въпроса и те са, че присъствието ми не е попречило на нито едно детенце. Някои дечица си играят, други седят самотни и самички, независимо там ли съм или не. Ако някое от моите предпочита да стои при мене и да играем на нещо, около нас се присламчват и други деца (и има голям шанс това да е именно някое от по-самотните към момента), така че реално е от полза и за учителките, и за децата. Да не говорим за мнението, което детецата придобиват, че ДГ не е място, където те просто са захвърлени. Както и за впечатленията, които аз придобивам от това как детето ми е приобщено към останалите деца, играе ли си и как се чувства (нещо, от което много учителки въобще не се вълнуват.

Не може някъде да действа, някъде - не. Дори да е въпрос на практика - какви са пречките да има такава практика тук. Мисля, че доста родители с удоволствие биха се възползвали от нея.

Дори да приемем, че ти, Dama, си права, и че някои дечица ще страдат от чуждото родителско присъствие - не разбирам защо моето дете трябва да страда, че е захвърлено и изоставено, защото някой друг не е пожелал или не е могъл да си уреди така нещата, че също да може да присъства. Тоест практиките поощряват минималната грижа за децата от страна на родителите, вместо максималната.

Намирам подобна практика за ... меко казано неприемлива. От 5 до 10 минути (при условие, че няма никакъв проблем и се обменя обичайната информация за това как е протекъл деня) е НАПЪЛНО достатъчно. Правила съм забележка на една баба, която всяка вечер се пльосваше до едната ни госпожа да си говори с нея, а тя милата от криворазбрана деликатност не можеше да я отпрати, и само се въртеше като пумпал - хем да си поговори с въпросната госпожа без работа, хем да следи още 20 деца на площадката... И съм против влизането на родители в групата. От хигиенни съображения. И не само.

Чак пък да влизат родителите в стаята за игра? 
Доста по трудно ще свикне детето да бъде оставяно, отколкото ако бързо научи , че мама го облича и тръгва на работа.
И моето е ревало и сега понякога не е на кеф да влиза, но стоя десетина мин в съблекалните и си говорим и това е. Един единствен път съм влизала с него в стаята за игра, защото беше много разстроен, но нямаше кой знае какъв ефект. Не мисля, че някоя майка , която има възможност да седи до 9 в градината ще го заведе час или два по рано , че да си играе там с него. безсмислено ми се струва.
Пък и тук приемът на децата приключва в 8.15 защото 8.30 е закуската.
И аз съм против грубите думи на някои госпожи, ако нещо много ме притесни разговарям с тях, но знам, че идеално няма как да стане. Никой не може да гледа дете , както родителите му, но пък в градината свикват на общуване с други деца и по добре се подготвят за това какво ги чака в училище, отколкото ако се гледат от майките или бабите им до 6 годишна възраст.

Че къде прочете да казвам, че съм против да се изгради такава практика?
Просто такава в момента няма и нито от мен, нито от теб зависи това да се случи.
Така че родителите трябва да мислят за други начини да помогнат на децата си да се адаптират по-лесно. Никой не казва, че твоето дете трябва да се чувства захвърлено и изоставено. По-скоро имам чувството, че ти усещаш така нещата. Ако нямаш доверие на хората, на които оставяш детето си всеки ден или имаш някакви по-специални изисквания, които не могат да бъдат изпълнени, по-добре се откажи от услугите на въпросната градина.

Нямам намерение да споря. Аз описах по-горе как преминават при мене тези 2-3 часа, за действията на някоя си баба не мога да отговарям, нито пък на някоя госпожа, която и е трудно да се заиграе с децата, за да се разкара бабата. Ако на някой му е достатъчно учителката да му каже "яло, спало, слушало" - чудесно - за мене не е. Предпочитам сама да погледам и да видя какво и как се случва. А не после след една година да ми казва детето "Ти знаеш ли, че аз по цял ден плачех" за същия този период, за който аз съм знаела, че е яло, спало и слушало.

Pasinet, защо да не си заведе детето час или два по-рано, ако знае, че това ще помогне на адаптацията му? Ако знае, че няма да се налага да го оставя ревяща, разстроено? Защо не погледнем малко по-далеч от това, което сме свикнали да чуваме "Ще пореве и ще свикне"? То и на бой се свиква...

Dame, напротив - именно от тебе и от мене зависи да се въведе такава практика. Ако никой не я търси, ако всички я смятат за ненужна и излишна - няма как да дойде - сегашната ситуация е явно угодна и на двете страни. Децата да му мислят. Ще свикнат.

И грешиш - не става въпрос за мене и моите 'специални' изисквания. Наясно съм каква част от тях мога да получа и каква не, за останалите търся начини да помогна на детето си. В случая говоря чисто теоретично, въз основа на наблюденията ми от не една градина и не едно дете.

Maria.St-напълно съм съгласна с теб
Само да имаше повечко така мислещи майки
Но съм те чела и в други теми и ми отвори очите за доста неща(конфликтите и болести и т.н-ти си знаеш) 

Защото за моето дете знам, че това няма да помогне на адаптацията му. Само ще иска още и още да стоя. Ако на някое друго помага, нямам против , ако майката иска да стои и 2 часа.

По отношение на "яло, спало, слушало" и за мен не е достатъчно, но съм пробвала следобедите да се крия да гледам понякога, защото ако той ме види изобщо няма шанс да стои все едно мен ме няма. А мен не ме топли неговото поведение в мое присъствие, а в мое отсъствие. Това няма как да разбера. Приемам на доверие.

Също съм съгласна.

Аз самата имам желание сутрин като заведа детето в градината да остана малко с него, да го успокоя, да му покажа, че няма нищо страшно и мама знае къде го оставя. Да му покажа, че общувам с другите майки и деца и това е правилно - нали ние сме тези които учем децата си да общуват.

Винаги съм мразела сутрешното изтръгване на детето от ръцете ми и продължителният му рев. И обяснението вечер, че е било много добре, защото "всичко си е изяло".  Това ли е най-важното нещо на света, или просто нямат какво друго да кажат на родителите?

И понеже някой попита за доверието в градината - аз специално нямам никакво доверие на лелките в държавната ясла. Самата дума ясла определя начина по който се отнасят към децата ни. За тези, които не знаят яслата е място, където слагат храна за животните, обикновено овце и кози, докато ги държат затворени в кошарата.

Това е нещото, което биха искали да кажат. А могат да кажат и направят много други по-удачни неща. Само че, за да ги направят, трябва първо ние-родителите, да предприемем правилните стъпки.
Нищо хубаво даром не идва.

И стига вече с това "Щом не ви харесва, сменете градината". Това да не е стока някаква, щом не ни харесва един производител, да си купуваме от друг.

Не мога да се съглася, че щом на детето не му харесва на едно място, то аз трябва да измислям комбинации и да му търся друго място. Смятам, че всеки трябва да си върши работата както трябва. Ако от мен изискват много на работното ми място, то и аз изисквам много от другите, които са се нагърбили да работят.

Мартини, много ти благодаря за думите       Наистина. Не мога да ти опиша какви чувства ме обземат след часовете, които съм откраднала от децата, съпруга или работодателя си, и съм висяла пред пс-то, за да прочета как някой ми се отяжда или ми обяснява, че съм ненормална...

Извинявам се на авторката за лиричното отклонение. И за да не съм съвсем извън темата, май пропуснах да кажа, че и аз не съм от мълчащите родители. В общи линии действам в следната последователност - разговор с учителка / директорка, ако няма ефект, казвам на родителската (с нужната доза деликатност, разбира се), ако усетя, че другите са на друга вълна или темата просто не ги вълнува, следва спасяване поединично (обикновено пак чрез разговор с учител/директор за намиране на компромис, приемлив и за двете страни).

Това с изтръгването от ръцете на ревящите деца, ми е доста пресилено. Аз поне съм виждала по скоро обратното, натикване на детето в групата от изнервена и бързаща за работа майка. На не си пришпорват толкова много да бързаме като си оставяме децата. Както казах, дори веднъж влязох в групата с цел успокояване. Събух си обувките и влязох, кой може да ми забрани, какво ще ме изгонят ли? Все пак да не забравяме, че в 8.30 им слагат закуската и ако и тогава започнат да остават майки и да си хранят едва ли не децата там, ами то няма да има свикване. Много ясно, че първите една две седмици за всяко дете са критични, но това да седят по цял ден и да реват, мисля че е преувеличено. Най много до половин час и са забравили.
Имам доста забележки и аз към нашата градина, но са в съвсем друг аспект. Най вече за воденето на болни деца с извинението "ами няма кой да го гледа".

                     С интерес чета темата,но....аз съм от другата страна или по-точно от двете страни /Имаме и деца в ДГ и ясла/. По повод на "активното участие" на родителите в съзнанието ми изниква мъчителния момент  наречен родителска среща.Първо се чака най-малко 30 мин за да се съберат поне 15 родители от тези на близо 30 деца.Второ - след като се изслуша информацията дадена от директор,мед.сестра и учителки - настъпва едно загадъчно мълчание и въпреки отправените апели от страна на персонала да се кажат проблемите и да се решат съвместно ....никакъв отзвук.Всички онемяват или си приказват помежду си.А когато трябва да се избира родителския актив изведнъж всички се оказват много ангажирани и в невъзможност дори да си кажат името.Общо взето добре,че се намират поне 1-2 майки та криво ляво се свършва работата.Това за родителските срещи.
                     За Шведския опит - специално с него не съм запозната,но от това което видях установих,че помещението което се посещава от родители и деца в така наречената "свободна" градина НЕ е помещението на конкретната група и явно е предназначено точно за адаптация и първоначален прием на децата.Такива помещения за жалост не съществуват в претъпканите ни градини,а да се влезе в единственото помещевие в което се хранят,играят ,учат и с една дума прекарват целия си ден децата аз лично не го приемам.Има изисквания на ХЕИ - здравни книжки,изследвания,поддържане на съответна хигиена и още какво ли не....не си представям как ще стане с мръсните обувки през зимата например.За жалост помощния персонал не достига и в София това са 300 жени.Просто няма кандидати и ако влязат 10 родителя не ми е ясно как точно и най-важно КОЙ ще почиства след всеки от тях.А има и тема тук във форума "влизате ли с обувки у дома" или нещо такова.Не претендирам за точен цитат. И се оказва,че в къщи -не,как така детето ще лази по пода или ще играе с играчките,ама в ДГ - можееее.
                     Другото което се сещам е ,че има ОТКРИТИ дни в ДГ и всеки родител може да влезе и присъства ако пожелае дори целия ден или само на отделни моменти,когато е свободен.И познайте колко родители са проявили интерес към заниманията на децата си,за друго да не говорим.Поканата освен това е "КОГАТО ПОЖЕЛАЕТЕ" и сте свободни.Дори не в точно определен ден.Пресен ми е примера от вчера   Подготвителна група след обяд има 2 ситуации.Пристига майка на едно от децата ,потропва нервно в коридора и се чува "До кога ще я чакам тая " Ами , мили момичета , ТАЯ просто си върши работата.
                      Така,че много е лесно писането из форумите,но когато се опре до дела.....цък - чиста 0.Звучи почти така както и несполучливия цитат на авторката на темата.Хем цитат   , хем бол заплахи и закани "как ще им разкажем играта"  
                       Въпроса не е дали сте мълчащи или крещящи , а по скоро кажете точно и ясно това , което искате и не винаги е необходим висок тон и истерия.И при това го кажете на точния човек,а не в градинката или кафето.  

На мен за хигиената винаги ми е било странно и съм питала, но отговор никакъв. Веднъж вземам детето и влизам с него в тоалетната, защото не искаше да отиде да пишка сам, естествено не се събух и госпожата ми направи забележка, а отвън децата на двора по пантофи.      Питам , ами как така, вие по пантофи ли ги пускате на двора? "Ами то е преметено, госпожо." 

Хм, не съм си представяла, че ще влеза с обувки в залата където пълзят и се хранят. По-скоро си го представях в нещо като предверие, като в детски клуб - има видимост към залата за занимания, но детето може спокойно да се сбогува с майка си, преди да отиде там. Не виждам защо майките да не се събуват като влизат, или пък просто да си обуят калцуни.

А за този ден на отворените врати, мога да кажа че уж го има, но всеки път като проявя желание да се възползвам, се оказва че не е много удобно, или че ще има, или че е минал.
Аз искам да прекарам един ден с детето си, за да видя какво прави през деня, а не да имам чувството, че влиза в черна дупка. Обаче за пет години така и не успях да се сдобия с въпросния ден на отворените врати, въпреки всички обещания.

                 luda,ами уточни си удобен за тях ден  Не се отказвай и настоявай.Аз споделям личен опит и.......никой никога не е идвал освен една баба и един дядо дето тях гледах да не умрат от притеснение за внука  Детето си се справяше и само. А двамата бяха над 70 годишни и трепереха от притеснение.

Мдаа, отново въпроса с търсенето и предлагането... Обаче това с деня на отворените врати ми хареса, и ще взема да питам при нас няма ли да има наскоро такъв.

За хигиената - и аз не съм представяла, че ще вляза с обувки. Винаги може например да си нося пантофи или да се сложат калцуни пред вратата, тогава дори и по чорапи няма да ми се налага да щрапам. И здравна книжка съм готова да си извадя и да си направя всички изследвания, които се правят на детето, макар че според стандартните теории е малко вероятно аз да имам нещо, което детето ми няма (или няма да проима утре-вдруги ден). Така че всякакви препратки към хигиената за мене са просто оправдание.

Pasinet, на мене лично са правили опит да ми изтръгнат ревящо дете от ръцете. Един - два пъти даже успешен. Също така съм го виждала и с други родители. Лично. Виждала съм и това, което ти казваш. За мене и двете са неприемливи и трябва да има правила, които да не позволяват това да се случва.

На мен не са се опитвали, ама то е защото ги гледам лошо. 

С обувки в ДГ не влизам, събувам се пред вратата на групата и по чорапи.
Относно деня на отворените врати, много е добра идеята, но пак е по принцип.В нашата градина дори има и програма за обучение с участието на родители. Миналата година бях все още без работа и им предложих помощта си, в удобно за тях време. Е, това време не дойде-щели децата да се разстроят и т.н.
И факт от сутринта-групата пак беше с 5 деца без учителка. Наложи се да вляза и да ги позанимавам докато дойде госпожата-след 10 мин.от моето идване, но преди това колко са стоели тези деца сами никой не може да каже. И кой носи отговорност, ако междувременно от отворената врата някое реши да излезе навън
Ами това е, такива са реалностите тук. Жалко.

Това в колко часа сутринта?
Не е дошла още моля другарката или е извън стаята?

Ами в 7.50 сутринта беше и не знам дали е била дошла или тъкмо дойде-беше облечена с връхната си дреха и миришеше на цигара, така че дали е излязла навън за цигара или тъкмо пристигаше никой не знае.

Понеже някой тук се засегна, ща кажа, че и на мен ми се е случвало да заведа детето в яслата около 7.30 и да няма никой в стаята. Ама аз не се сърдя, защото тогава на спокойствие влизам /без обувки/, оглеждам стаята и давам възможност на детето да ми покаже любимите си играчки. Нещо като "минути на отворените врати".  На детето много му харесва и не плаче, когато го оставя след това. Обича и да обикаля из коридорите с мен, за да търсим госпожите. А госпожите обикновено са там някъде, из сградата на яслата.

Мартини, сигурно е пушила някъде моля другарката, защото доста по -рано трябва да е на работа.
Не че това я оправдава, но ако идва в градината в осем без нещо, това вече е безумно 
В нашата градина госпожите идват в 7.00, а поне една от лелите е там още от 6.30 часа. Веднъж ми се наложи да остава дребната в 6.15 сутринта и нямах проблеми. Ако някой госпожа липсва по някакви причини - при децата стои леличка, учителката по музика или дори директорката.

Смея да подложа на съмнение присъствието и, тъй като на моля-другарката и преди и се е случвало да закъснее-трафика и т.н. и децата да са сами, а и Директорката е от 8, та се наложи ( вярно-веднъж, но ми стига) да чакам все пак някой да дойде.Това миналата година. Затова-парен каша духа-чаках си чинно да се появи все пак някакво длъжностно лице.

Не ви ли се струва, че издребнявате малко.

Издребнявам сигурно-какво пък, че пускам само дете в отключена стая без нито един преподавател и какво ми пречи да съм спокойна цял ден, след като го оставям на никого и няма гаранция дали докато дойде някой то няма да реши да излезе след като съм го оставила? И от кого ли ще търся отговорност тогава?
Дребна работа, няма две мнения.

Няма издребняване. Учителките не са на работа по цял ден от 6 до 6, а са на смени. После, в правилника няма как да не пише, че детето се предава на учителката или някой от обслужващия персонал, а не се пуска в празната стая.

Не Мартини, издребняваш, че правиш проблем за две закъснения на учителката. През една година. Или нещо не съм разбрала? Тя не е ли човек? Или може би ти никога за никъде не закъсняваш? Ти си винаги перфектна и изрядна във всичко, което правиш и никога не грешиш и следователно имаш пълното морално право да мяташ камъни по другите.

Не казвам, че човек не трябва да си знае и гони правата. Или че трябва да се подминава нехайното поведение от страна на персонала в градините (ако има такова). В случая имам чувството обаче, че правиш от мухата слон. Човек трябва да е и толерантен към другите и да проявява разбиране понякога, а не само да тропа с крак.

В случая не ми е интересно тази точно учителка дали ще закъснее или няма да дойде, ако по етапен ред осигури информация и присъствие на друг от това ДЗ. Или поне да не отключва групата и да събират децата в друга група до пристигането и.
Аз съвсем не съм перфектна, но се старая да не закъснявам, и ако не подам информация навреме на колежката за да ме замести при мое закъснение, има санкции. Така че не си го позволявам.
Относно правата-да, мисля че имам право сутрин да приемат детето ми, а не да го пускам просто ей така и да не виждам очите на този, който го приема(ако изобщо го има).

В правилника за вътрешния ред в повечето градини е записано, че детето задължително се предава сутрин на лице от персонала! Същото важи и за взимането вечер. Ако госпожата отсъства по някакви причини /разбира се, че се случва, абсолютно нормално е/, от градината са длъжни да осигурят лице, което макар и временно да я замести. Приемане на децата в другата група също е вариант.


Може би и аз щях да задам подобен въпрос преди време Но откакто преди година и половина видях какви ги вършат 40-50 деца оставени без надзор, докато госпожите пушат в директорската стая в 15.50 часа следобед  , изобщо не бих нарекла поставянето на подобен въпрос издребняване.

Да се похваля и тук. Първата родителска среща мина много добре. Учителките   знаеха къде куцат нещата и сами поставиха въпросите за дискусия. Не се наложи нито аз, нито друг родител да повдига тема за каквото и да било. Бяха направили максимално изчерпателен списък с проблемите и се надявам че с общи усилия всичко ще е почти идеално.

Супер! Много се радвам, че сте случили на учителки
Дай, Боже, всекиму да се похвали с това