Със свеки се разбираме добре, но с мъжа ми нямаме капка време насаме, все гледаме ТВ, ядем и пием ракия заедно; аз издивявам, а на него не му пука, опитах да му намекна да излезем на квартира, но на него пари на вятъра не му се давали. Свеки не е лош човек, но много мълчи, нямаме теми за разговор и вкъщи е тегаво и изнервено, а мъжа ми ме заставя да свикна. Често изпадам в кризи, плача и искам да се махна, но нямаме къде да идем с малкото ни дете, а и не искам да го лишавам от баща... Той обвинява мен за всичко, че съм луда и капризна и че всичко ми е наред... просто не виждам изход, вече минаха 2 години и нещата не са се променили. Нямаме си собствен дом, нямаме семеен уют, нито време да бъдем истинско семейство, а виновната съм аз!
- Публикувана: 30 окт. 2008, 21:51 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2008, 11:13 ч.
Самостоятелност
Не свъкърва, със собствените ми родители, с които сме в перфектни отношения не бих се съгласила да живеем заедно. Признавам, случвало ми се е в миналото, по принуда, временно, още нямахме деца, но само това, че беше временно ме крепеше. Направи всичко възможна да сте самостоятелни.
Живях със свекър и свекърва близо 2 год. и слава богу се разбирахме много добре, а и продължаваме.Но нито на тях им беше хубаво, нито на нас - ми то вечер по гащи не можеш да отидеш до тоалетната, че някой може да те види.
Но явно на твоята свекърва така й е по-добре, особено ако се грижиш за домакинството
Говори с мъжа си директно и в прав текст.Ако искате да си запазите семейството и отношенията със свеки.С времето нещата ще стават все по-зле.
Но явно на твоята свекърва така й е по-добре, особено ако се грижиш за домакинството
Говори с мъжа си директно и в прав текст.Ако искате да си запазите семейството и отношенията със свеки.С времето нещата ще стават все по-зле.
Но явно на твоята свекърва така й е по-добре, особено ако се грижиш за домакинството
Не знам, на мен това също ми е болна тема. По същият начин - разбираме се, много ми помагат с детето, мога да разчитам на тях, през вечер излизаме и те приспиват малкия, като се прибера, винаги има сготвено ядене, дрехите от пералнята са ми простряни... Но си имаме нужда от собствен дом. Аз искам неща, които те не искат и няма как да променям тяхният дом, за да го почувствам, като мой. Не ги обвинявам, защото това си е тяхната къща. При нас хубавото е, че и двамата с мъжа ми искаме да се отделим и скоро започваме строежа на нашата собствена къща.
Мисля, че авторката трябва да направи всичко възможно да убеди съпругът си, че те са отделно семейство и като такова, трябва да имат отделен дом.
Проблемът е в съпруга ти.Поговори с него и дано се разберете.И парите за квартира не са хвърлени на вятъра 
.Ние предпочетохме този вариант пред съвместно съжителство със свекитата.Повярвай, заслужава си.Не вярвам и на него да му е много приятно да се съобразява цял живот с мама и тати.
.Ние предпочетохме този вариант пред съвместно съжителство със свекитата.Повярвай, заслужава си.Не вярвам и на него да му е много приятно да се съобразява цял живот с мама и тати. Да, имаме финансова възможност, той просто дава пари за щяло и нещяло, но за това не му се дават, защото "имало къде да живеем"...
Е, ако имате възможност, защо не ипотека, вместо наем? Так поне ще има смисъл.
Какво да ти кажа ... при нас е обратното - много сме самостоятелни 
, толкова много , че взех да виждам зор вече и ми писна от всичко .
Ако живеех със свекърва / която предварително съм опознала и преценила , че ще мога да търпя / , с голямо удоволствие щях да и отстъпвам доста неща - грижи за детето докато излизаме , гладене , чистене
Колкото до това , че повечето мъже са здраво свързани с мама - така е , няма как да се промени . Винаги ще им е добре тя да е наблизо .
И все пак , ако той не се съгласи да живеете отделно , не виждам какво можеш да направиш , освен да извлечеш дивиденти от ситуацията
, толкова много , че взех да виждам зор вече и ми писна от всичко .Ако живеех със свекърва / която предварително съм опознала и преценила , че ще мога да търпя / , с голямо удоволствие щях да и отстъпвам доста неща - грижи за детето докато излизаме , гладене , чистене
Колкото до това , че повечето мъже са здраво свързани с мама - така е , няма как да се промени . Винаги ще им е добре тя да е наблизо .
И все пак , ако той не се съгласи да живеете отделно , не виждам какво можеш да направиш , освен да извлечеш дивиденти от ситуацията
Много е хубаво да си самостоятелен, но и много трудно. Поговори си с мъжа си, ама без излишни драми, слъзи и емоции и решете какво искате.
Ние живеем самостоятелно откак сме се събрали и понякога наистина за елементарни неща няма на кого да разчиташ. Има ситуации , в които се налага някой за 15 минути да гледа детето, да сложи една тенджера с вода на котлона или каквато там дреболия ти потрябва и няма кой освен теб, а все пак ти имаш само две ръце и едно тяло, не можеш да се разтрояваш.
Но пък не заменям за нищо свободата си въпреи трудностите.
Ние живеем самостоятелно откак сме се събрали и понякога наистина за елементарни неща няма на кого да разчиташ. Има ситуации , в които се налага някой за 15 минути да гледа детето, да сложи една тенджера с вода на котлона или каквато там дреболия ти потрябва и няма кой освен теб, а все пак ти имаш само две ръце и едно тяло, не можеш да се разтрояваш.
Но пък не заменям за нищо свободата си въпреи трудностите.
Щом се разбирате със свеки,значи нямаш кой-знае какъв проблем.Ако се отделите всичко ще лежи на твой гръб и ще се изнервиш повече.А ако започнат да не ви стигат и парите покрай наема и сметките и нещата съвсем ще отидат на зле.Започни да гледаш от добрата страна на нещата.А мъжът ти пак ще си дава парите за щяло и нещяло/невярвам това да се промени/.
Но явно на твоята свекърва така й е по-добре, особено ако се грижиш за домакинството
Естествено, че няма да ги изгони!Имах предвид съвсем друго.Авторката казва, че съпруга й е обещал съжителството им да е временно, но след това завърта на 360 градуса и не ще да чуе за отделяне.Може би за майка му е добре да са там и да му влия по някакъв начин да останат.
