Публикувана: 31 окт. 2008, 00:15 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2008, 17:03 ч.

Семейните отношения..., когато се появи детето?!

3 515
40
1

1
2
3
Всички

31 окт. 2008, 00:15 ч.

Мнения: 6

Сигурна съм, че при много млади семейства, след появата на детето безспорно живота им се променя, а с това и техните взаимоотношения.
Нашето дете е вече на 2 год. и 5 мес. , аз ходя на работа, таткото също, а малкият е на ясла. Напоследък се чуствам ужасно потисната и притеснена от факта, че аз и съпругът ми нямаме никакво време един за друг - аз се пребирам в къщи към 19.30 - 20.00 ч. , занимавам се с малкия,правим инхалаций( той е с астма), преспиваме се и вече станало към 22:30, през това време и татакото вече се е поунесъл. Погълнати сме от напрегнатото ежедневие в което живеем и сякаш всеки си има собствен свят. Опитвали сме да излизаме заедно с малкия през уикендите, но непрекъснато или той или аз тичаме по него / много ни е палав , да ни е жив и здарв/ и пак не успяваме да си поговорим, нямаме възможност за уединение. Усещам криза в отношенията ни и не знам как да се справя с този проблем, имам нужда от неговата близост, а в същото време се отдалечаваме - ние почти не общуваме. Cry

Ако и други майки са били в подобно положение моля да ми пишат и да споделят опит и идеи.
Благодаря Ви предварително!!! newsm78

# 1 31 окт. 2008, 03:08 ч.

Мнения: 256

Ами като цяло всичко си зависи от вас, и най-вече от организацията ви.
Ако нищо не променяте, след година детето ще е по-самостоятелно и ще имате време един за друг.
Желая късмет.

# 2 31 окт. 2008, 07:56 ч.

Мнения: 3 731

Ами промени нещата, доколкото можеш...
Важно е, поне за мен, когато се роди детето, да не измества таткото от първото място в сърцето и живота ти! bouquet

# 3 31 окт. 2008, 08:46 ч.

Мнения: 1 897

Няма ли на кого да оставите детето поне за няколко часа през седмицата, за да отделите повече време един за друг?

# 4 31 окт. 2008, 08:56 ч.

София
Мнения: 4 052

Хехе, а като има още едно става още по-сложно. Grinning

Важна е нагласата ви.Ако и той осъзнава,че е просто период докато детето е малко, ако помага и те разбира, всичко ще си е наред. Ако започне като някакво глезено дете да мрънка,че го пренебрегваш, тогава ще имате проблем.

# 5 31 окт. 2008, 09:04 ч.

Мнения: 38

Няма как детето да не заеме първо място в сърцето ти (поне за мен). Това, обаче, не означава, че трябва да се пренебрегвате с таткото. Аз имам 2 деца. С таткото си говорим, и едновременно заедно се занимаваме с тях. Друг е въпроса, че преобладаваща част от темите е свързана с децата. Не знам какъв съвет мога да дам. Докато са толкова малки, неминуемо ще се въртим около тях. Нали не мислиш, че живота ще бъде един и същ преди и след появата им? А и 22:30 ч. не е толкова късно, че да не може да се видите. Въпрос на желание, според мен.

# 6 31 окт. 2008, 09:30 ч.

Мнения: 2 448

Нашия живот се промени много, но ние бяхме живели 10 години заедно преди да се появи детето, така че за мен е абсолютно нормално то да заеме първото място в сърцата и на двама ни и да измести центъра на емоциите.
Говорим си дори повече от колкото ми се иска понякога. Laughing

# 7 31 окт. 2008, 10:02 ч.

Мнения: X

Нещата определено си зависят от вас.И ние си гледахме сами децата ,но винаги може 1-2 пъти в седмицата да го приспите не в 22.30, а в 9.30 да си спретнете една късна вечеря,да си поговорите и ...т.н....
Въпрос на желание и организация.GeoNadin го е казала-не пренебрегвай таткото.

# 8 31 окт. 2008, 10:09 ч.

Мнения: 2 556

Ами не знам, никога не съм имала такива притеснения, и двамата с мъжа ми много се въртим около децата, но никога не ми е липсвало, че "нямаме уединение". Какво по-хубаво от това, че имаме деца и се занимаваме с тях. Даже ако трябва специално да се видя с някой, предпочитам да изляза с приятелки и да се разнообразя, с мъжа ми все пак винаги можем да бъдем заедно след като децата заспят примерно. Никога не ми се е струвало, че децата изместват бащата или обратното...

# 9 31 окт. 2008, 10:27 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Организация му е майката Wink

При нас е пренаселено Sunglasses

но това не ни пречи да да общуваме, да безчинстваме в кревата и т.н. Нали спи това детенце, все 30 минути може да си отделите дали за разговори ,дали за друго. Въпрос на желание от двете страни, това е моето мнение.

# 10 31 окт. 2008, 10:29 ч.

Мнения: 289

Цитат на: Tess в пт, 31 окт 2008, 10:09

Абсолютно същото мисля и аз - с разликата, че засега детето е едно Grinning

Направо се възхищавам на майки, които наред с работата, грижите за децата, дома и всичко останало, намират време и желание да се тревожат, че таткото може да се чувства пренебрегнат newsm78

ако му е скучно, винаги може да се включи - нали децата не са само на майката Peace

# 11 31 окт. 2008, 10:38 ч.

Linz
Мнения: 11 619

На нас пък без децата ни е скучно и еднообразно. Напълно достатъчно ни е, че вечер си лягаме един до друг.

# 12 31 окт. 2008, 10:47 ч.

Мнения: 473

Бабите не може ли да се включат поне събота и неделя? Ние с мъжа ми по същия начин я караме през седмицата, но поне събота и неделя има на кой да го оставим.

# 13 31 окт. 2008, 10:56 ч.

София
Мнения: 4 052

Без да се заяждам с никого, много ми е забавно, когато прочета: " Ние сами си гледаме детето, бабите най-много за 1-2 часа на ден и през уикендите." Тя ако имаше баби под ръка нямаше да пуска тема. Peace

# 14 31 окт. 2008, 11:14 ч.

Мнения: 3 146

Разбирам те. Знаеш ли, сега детето отнаме повече време, отколкото след няколко месеца. Ще се саиграва само, понякога няма да иска да се въртите около него, ще се поуспокои, ще стане психически по неотстъпчиво, защото ще си иска лично пространство. полека-лека нещата ще се уравновесят. Hug

# 15 31 окт. 2008, 11:32 ч.

Мнения: 3 092

Ох ..променят се да , но не е страшно .Колкото повече пораства детето , толкова повече време ще имате за себе си Grinning

# 16 31 окт. 2008, 13:11 ч.

Мнения: 473

aunt Oqq, предполагам, че визираш моето мнение, но колкото и да ти е смешно децата имат нужда да общуват с бабите и дядовците си, и това да ги виждат 1 път седмично съвсем не е гледане. Едно е да видиш детето за 2 часа, коренно различно е да го гледаш. Сами гледат детето си хора, които през седмицата се грижат изцяло за него, а един от двата дни през уикенда детето отива да види баба си и дядо си. Така смятам аз!

# 17 31 окт. 2008, 13:50 ч.

София
Мнения: 3 123

Цитат на: GeoNadin в пт, 31 окт 2008, 07:56

е това няма как да стане при мен.Детето винаги ще е на първо място за мен.
Ами при нас се промениха,но към много по-добро и дано и занапред да е така.
Имахме няколко много трудни години в опитите ни за дете,загубата на първата бременност,после на близнаци в 5-ти месец...И двамата изгубихме живеца в нас,станахме мрачни и подтиснати,не ни радваше нищо.
Сега сме щастливи,усмихнати,отдадени един на друг и на детето.

# 18 31 окт. 2008, 14:04 ч.

София
Мнения: 4 052

Tristan77, не визирах само теб, авсички в твоето положение. Както казах, не се заяждам, но такива съвети звучат смешно. Не съм против детето да комуникира с бабите, напротив, но да обясниш,че и ти си в същото положение и сама си гледаш детето, при положение,че бабите са ти на разположение по всяко време е малко неадекватно. Хайде опитай следващите 3 пъти , като решите да отидете на заведение, на купон или просто на фризьор, да не оставиш детето на бабите и тогава обясни как е едно и също.

# 19 31 окт. 2008, 14:24 ч.

Мнения: 236

И ние сме така и нямаме баби и дядовци да помагат Sad

.Малкият е винаги с нас в почивните дни и винаги някой трбява да тича след него , защото е много палав. След като заспи (а и това се случва много късно ) сме толкова уморени , че нямаме сили да си обърнем внимание ! Никак не е розово положението и не виждам оправия в тази ситуация ! Rolling Eyes

# 20 31 окт. 2008, 14:59 ч.

Мнения: 473

Нашите баби не са на разположение по всяко време, защото работят и имат свой личен живот и не мога да разчитам на тях нито когато ходя на фризьор, нито по магазини и т.н. Детето го виждат когато те могат, а не когато аз искам. Това е много различно от помощ. На купони ходим поотделно и то много рядко. Явно разбираме нещата по различен начин, което не е повод да спорим! Hug

Но едно е ясно - на авторката й е супер трудно и това го разбираме всички. Но така ще е докато станат по-големи децата. Факт!

# 21 31 окт. 2008, 15:29 ч.

Мнения: 2 448

Който казва, че вземането през уикендите на децата от бабите не е гледане и помощ, моля да взима моето за събота и неделя. И аз ще му кажа, че нищо не прави за мен.
Щото аз баби нямам, разбирайте буквално и завинаги.

# 22 31 окт. 2008, 15:33 ч.

Мнения: 2 556

Така е, бабите са много важни. При нас едната категорично не присъства, но пък другата обожава да гледа внуците си, за мен помощта й е безценна, това е истината.

# 23 31 окт. 2008, 23:42 ч.

Мнения: 6

Сигурно сте прави, но понякога нещата се объркват и ако се оставим на течението , то ни отнася. Ще се постарая да въведа ред в живота си и по - точно в семейният ни живот за да се радвам на спокойствието и хармонията, която напоследък доста ми липсва!!! Наистина ми е много трудно и не мога да разчитам на помоща на бабите - едната е болна, а другата много заета, ходим на гости при тях заедно с малкият. Оставяла съм го за тези 2 год. само 2 пъти да нощува при баба си. Може би наистина нещата зависят от самите нас и моментът за генерална промяна е достатъчно назрял - само дето нямам идея как да я въведа - все от някъде трябва да започна..нали Grinning

. Немога да продължавам да се вайкам и самосъжалявам, трябва да се действа. Може да се откажа от едната си работа, но пък всъщото време имаме нужда от пари.... и двамата доработваме след работа, за да успеем да се справим финансово. Сега нямам още ясна идея как, но наистина ще се постараем да направим нещо...надявам се Thinking

Благодаря на Всички ВИ, че взехте отношение по темата, помогнахте ми да разбреа, че все пак има и други хора в моето положение, но не бива да се предаваме Hug

Последна редакция: сб, 01 ное 2008, 00:05 от elina1

# 24 31 окт. 2008, 23:57 ч.

София
Мнения: 3 123

вие пък с тия баби направо ме разбивате.
При нас пък бабите са много желаещи да гледат детето,даже ако може целодневно.Но ние пък се дърпаме и не го даваме.За тея 8 месеца ,сме го оставяли 2-3 пъти за по 2 часа и 1 път за цял ден .Навсякъде сме с детето - по заведения,боулинг,гости,други държави и т.н.

# 25 1 ноем. 2008, 00:38 ч.

Мнения: 49

Elina, аз нямам детенце, но се включвам в темата ти, за да ти кажа нещичко. Преди няколко години бях на сватба на близки на родителите ми. Момичето се омъжи за норвежец. За ужас на бг родата свекървата не носеше голям подарък (това да се приеме с чувство за хумор) Laughing

Младоженката получи сантиментални подаръци - например първите обувчици, с които е проходил съпруга й. Другите неща не помня, но накрая майката връчи и на двамата една прекрасна...свещ. С думите всяка вечер, преди да заспят, да запалват тази свещичка и да споделят. За да не губят пътя и светлината един към друг! Никога толкова не ме е трогвало пожелание. Та пробвай го, но не само една вечер, а всяка. Знам, че сигурно ти е ужасно трудно, но с желание (каквото виждам, че имаш), а и с любов всичко се постига.
Сега пак с хумор за бабите. Та другата снаха в семейството (на брата на съпруга ми) също сама си гледа детето. Нищо, че всъщност свекърва ми го гледа четири дни в седмицата по 12 часа, готви, глади и пере. Другата снаха само работи. За да си гледа детето. Смешно, смешно, ама всички във фамилията така знаят. И дори я съжаляват. Как се скапва от работа.
А иначе аз съм на мнението на angels_z. Детето е там, където са родителите му. Но си мълча, защото аз нямам все още, та...

# 26 1 ноем. 2008, 08:07 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: angels_zg в пт, 31 окт 2008, 23:57

За осем месечно бебе, кво да го оставяш. Изкарай 4 - 5 години без да го даваш на баби и ще видиш за какво ти говоря. Wink

Цитат

и двамата доработваме след работа, за да успеем да се справим финансово

Извинявай, но кой взема детето от ясла, след като се прибирате и двамата късно? Или е на седмична такава. Thinking

# 27 1 ноем. 2008, 09:16 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Хубаво е като има баби ,които да помагат, като няма се оправяш сам, както можеш, аз работя и си взех гледачка почасово, ако моите родители не са заети през събота и неделя им оставям дребната, на сестра ми също. Не са ми отказвали досега. Simple Smile

Цитат на: angels_zg в пт, 31 окт 2008, 23:57

Колкото до това Shocked

направо ви се чудя, няма да го счупят я Crazy

Медал затова ,че го мъкнете навсякъде с вас няма да ви дадат Wink

# 28 1 ноем. 2008, 10:00 ч.

Мнения: 1 763

Май и при нас има такова нещо. Осъзнали сме го, говорили сме за това и единодушно сме решили, че ще чакаме периодът да отмине, детето да стане самостоятелно, дотогава колкото време отделим за себе си, толкова. Имаме баба на близо, тя ходи на работа, но има желание и винаги може да намери време да погледа детето. Но ние не искаме да го оставяме, хубаво ни е да е с нас.

Мисълта ми беше да поговориш с мъжа си. Когато разбереш той как се чувства, дали има някакви предложения за промяна на ситуацията, ще се почувстваш по-добре, дори нищо да не промените.

# 29 1 ноем. 2008, 10:28 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: angels_zg в пт, 31 окт 2008, 23:57

Голямо геройство е да разкарваш едно пеленаче насам-натам, евала! Сакън, да не се порадват и бабите на внучето си ooooh!

# 30 1 ноем. 2008, 13:37 ч.

София
Мнения: 3 123

е някой да е искал медал.
Просто всеки си има различно мнение.На мен ми е хубаво да съм 24 часа с детето ми и съм,нито съм съдила тези дето ги оставят на баби,нито нищо.Никой няма да ми го счупи - и майка ми и свекърва ми са страхотни ,просто за сега така чувствам нещата.Може би е продиктувано от трудностите при забременяването,може би от загубите на бебетата ,но нещата са такива и не съм карала никой да прави като като мен.

pasinet ,може би си права и постепенно нещата ще се променят.
Аз не казвам,че няма да го оставям никога,просто за момента имам егоистичната необходимост да е с мен постоянно.Ще гледам скоро да я преодолея,че не искам да направя от синът си мамино синче - това е ужасно за един мъж.

# 31 1 ноем. 2008, 15:26 ч.

Мнения: 215

Да, знам за какво говорите...И ние сме в някаква криза на път да се првърне в перманентна. Все нямаме време и сме уморени един за друг. Сега обвинявам себе си (не живеем сами), че не се чувствам спокойна, но времето си лети и се отчудаваме все повече.
Жалко наистина Weary

# 32 1 ноем. 2008, 16:24 ч.

Мнения: 423

Определено се променят отношенията на партноьорите след появата на дете, но при нас специално в положителна насока. Нямаме това свободно и безгрижно време, което го имахме и преди, но сега имаме вече други потребности свързани с детето.
Не сме се отдалечили в никакъв случай, но аз оставям дъщеря ми от време на време при бабите за по ден два и не се чувствам виновна от тоя факт. Имам ги, свестни са, вярвам им, спокойна съм когато е при тях защо да не я оставям и да не си обърна внимание на себе си и на мъжа ми?
Лошо е тогава, когато нямаш на кой имам такива приятелки и никак не им е лесно, но при тях последна грижа им е учуждението със съпруга им, на първо място мислят за това кой ще гледа хлапето като е болно а те трябва да работят и немогат да отсъстват, как да се комбинират да го вземат от градина и т.н. все такива неща.
така че трудно се получават нещата във всяко отношение при липса на помощ и напълно ги разбирам.

# 33 1 ноем. 2008, 17:04 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 393

Ние с мъжът ми си походихме солидно преди да родя. Обиколихме доста места, пътувахме много.
Сега сме домошари, и специално него трудно мога да изкарам на вън дори за вечеря.
Почти винаги сме четиримата, но когато децата легнат в тяхната стая, настъпва нашето време.

# 34 1 ноем. 2008, 22:06 ч.

Мнения: 6

Цитат на: pasinet в сб, 01 ное 2008, 08:07

Цитат на: angels_zg в пт, 31 окт 2008, 23:57

Цитат

и двамата доработваме след работа, за да успеем да се справим финансово

Извинявай, но кой взема детето от ясла, след като се прибирате и двамата късно? Или е на седмична такава. Thinking

pasinet - Детето ми е на целодневна детска ясла, до преди месец го вземаше свекърва ми , но сега е оперирана и трябва да се щади.Помагаше ми жената с каквото и както може, достатъчно ми беше , че като се приберем винаги имаше прясно сготвена храна, за това и аз можех да си позволя да работя допълнително , защото тя ми гледаше детето от 17.00 - 19/20.00 ч. Майка ми е много заета - държи барче и почти винаги е там до късно вечрта, включително и Събота.Сега обаче обстоятелствата са различни, в момента съм в отпуска за да се грижа за нея, малкият също е със бронхиален спазъм, татко си оперира коляното / имаше скъсан минискус/.... и като добавим и цялата домашна работа, непрекъснатото звънене на телефона по служебни въпроси......идилията е пълна. Доста ми е трудничко в момента, но не губя вяра и кураж, че с общи усиля ще превъзмогнем този труден за мен и семейството ми период.
nista - идеята за свещичката " на споделянето" ми допада и и ще я опитам още тази вечер, Благодаря ти и ти пожелавм скоро да се радваш на рожба и да нямаш подобни проблеми Hug

# 35 2 ноем. 2008, 11:59 ч.

Мнения: 4 784

При нас се промениха в положителна насока. Успяваме да намерим достатъчно време един за друг. Най-малкото вечер, като заспи детето, настъпват нашите съвместни часове. Лягаме си късничко, но пък ни е приятно.
На обяд също се виждаме. Мъжът ми се прибира всеки ден да обядва.

# 36 2 ноем. 2008, 12:09 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: elina1 в сб, 01 ное 2008, 22:06

... Доста ми е трудничко в момента, но не губя вяра и кураж, че с общи усиля ще превъзмогнем този труден за мен и семейството ми период.

Както сама си разбрала, това е само кратък период, който ще отмине. Разбирам, че не сте съвсем без подкрепа от баби и дядовци, така, че нищо обезпокоително не намирам , освен, че напрежението за момента ти идва в повече. Ако обаче знаеш, че като тенденция, няма на кого да разчиташ е доста по неприятно ( повярвай говоря ти от личен опит ) и се личаваш от много неща (най вече хубава работа). Така, че горе главата.

# 37 2 ноем. 2008, 17:37 ч.

Мнения: 1 536

Цитат на: pasinet в пт, 31 окт 2008, 15:29

Ха-ха,това много ми хареса,имаш пълно право.
Факт е,че някои наистина НЕ разбират,какво е да си гледаш сам детето,буквално.До този момент нашето дете не сме го оставили и половин час на някой,къде ти цял ден....

# 38 2 ноем. 2008, 17:43 ч.

Мнения: 1 536

Да добавя за една моя позната,която ми обясняваше онзи ден как си била гледала сама двете деца.....
Laughing

Нали виждате,това че живеела в една къща с майка и и баща и не означавало ,че й гледали децата....само по 1-2 часа следобяд и вечер ,понеже с мъжа и доста често излизали Laughing

Та така.....кой как го разбира....

# 39 2 ноем. 2008, 19:59 ч.

Мнения: 2 577

Определено такъв проблем имат родители на по-палави деца. Защото от тичане по детето няма време нито за разговори, нито за уединеие, особено и ако няма на кой за пет минути да го оставиш. Нещата са много сложни наистина. От дете до дете разлика има голяма. Всяко дете изисква грижи, но някои деца изискват повече.

Нашето дете ни превзе цялото лично пространство и време. Ние си решихме донякъде проблема като вечеряме след като заспи малкия. Той ляга рано - така го научихме то(но заради този проблем. Към 21.30 вече е в леглото и тогава настъпва нашето време - вечеря, разговори или просто почивка. Това ни спасява. Освен това винаги поне в месеца веднъж го водим при моите родители на гости, които живеят в близък град до нашия. И ние отиваме някъде сами за ден два. Това е спасението, иначе тотално можеш да се изхабиш.

Мисля, че много ни помогна и това, че преди детето ние живяхме 10 години заедно и сме преживели много емоции, сега просто почиваме и сме се оставили времето да мине и детето да поизрасте.

# 40 7 ноем. 2008, 17:03 ч.

Мнения: 316

Благодаря ви, че ви има! Значи не съм единствената "зациклила" в отношенията след раждането на детето...

Препоръчани теми

Преносване

Първите 2 часа след раждането

134
Бъдещи майки

Как се промениха мъжете ви след появата на детето?

Отношенията след появата на детето

Причина:

Причина: