Как да подготвим таткото за раждането

Като се замисля, нашия бъдещ татко не го подготвяме много Аз му разказвам разни неща, но той в повечето случаи ме гледа с недоумение... Цитирам "Каква е тая фАтална морфология?!" В никакъв случай не мога да кажа ,че е незаинтересуван, просто материята за раждането му идва в повече.
Иначе и ние отсега си говорим на бебо, представяме си заедно какво ще е като се роди живот и здраве...

П.П. От къде е това филмче за раждането, аз отдавна се опитвам да намеря да изгледам едно такова, но без резултат.Ще съм ти благодарна ако споделиш! 

Никак не съм го подготвяла. Просто не съм мислила, че има нужда от специална подготовка.

И аз не съм подготвяла никак мъжа ми, излезе в някои отношения обаче по-подготвен и от мен ... Не за самото раждане като процес, там си се бях настроила аз, но за това какво е да си с новородено бебе в къщи ... Добре ,че беше край мен и беше свободен първите 2 месеца, че имам чувството че не спяхме въобще...Взимахме бебчо на смени за да дремне другия...Добре ,че този период мина вече ...

И аз така 

Че какво да го подотвяш, да не ражда той?

Аз споделях с него всичко ново, което съм научила за майчинството и раждането (четях доста), обсъждахме какво би се променило, след като дойде бебето и какво бихме искали да си запазим същото. Опитвах се да разбера той какви очаквания има, след като се появи бебето и как да отговоря на тях. Опасявах се, че ще се дразни, че бебето ще заеме голяяяяма част от времето и вниманието ми, но за щастие, не е така.
Общо взето, всички решения и за раждане, и за покупки, и за гледане на бебето ги съгласувам с него и ги обсъждаме, дори да знам, че накрая пак ще стане, както аз съм си решила. За мен беше важно той да е въвлечен и да си поделяме радостите и отговорностите около бременеенето и отглеждането

Не съм го подготвяла за раждането на децата ни. Себе си подготвях, то остава и него да бях тръгнала да успокоявам...

Засега говоря по темата много подмолно и нарядко- колкото да го сугестирам какво да очаква. Това правят фокусниците- менталисти- вкарват ти мисъл в главата, а после феноменално четат мисли.

Не знам какво ще е раждането, ще пробвам нормално, че имам граничен таз. То ще си покаже дали таткото е готов психически да присъства.

Иначе се кефи на ехографските прегледи, но то си е забавно. Е, позагрижил се е. Даже днес ми каза, абе ти трябва да се научиш с какво се храни бебе   Не бе, ше го държа гладно...

Филмчета за раждане има колкото искаш в Ю Тюб, само трябва регистрация.

Точно в тези ми периоди хич не ми е било до това,
дали таткото ще получи, или не психично разстройство
...после пък да се чудя как и него да успокоявам...

...или да му лея куршум

Е той ли ще ражда, че да го подготвям

За самото раждане не виждам смисъл таткото да се подготвя, освен ако не присъства.
По- важно е как да го подготвим за това,че вече е баща.
Защото при доста от мъжете раждането като физиологичен процес не е събитието на живота им.
Тяхното най-важно събитие е първото докосване до собственото им дете.

Нищо конкретно не сме правили. Просто той трябваше да свикне (трябваше му малко време), че ще става тати. 

Много добре казано 

Моят мъж до снощи си мислеше, че в болницата се отива няколко дни преди раждането например  И беше много учуден, като му казах, че няма такова нещо  Иначе и той е по "практичната" част, така да се каже. Като му показах резултата от теста и разбрахме, че ще имаме бебе, той помълча, помълча и после каза - добре, значи трябва да си купим къща. Много ми е романтичен 
Та мисля, че има смисъл да се подготви и за самото раждане, най-малкото да знае какво се случва, за да не се притеснява, че е страшно например или че може да ти се случи нещо и така нататък...

А той колко е годишен?
...не е ли ходил на училище?
...да не би да вярва още в щъркелите?

Я стига сте ги глезили тез мъже!
Вас кой ви подготви за бремеността, раждането, отглеждането на детето??
Какво толкова има да му се подготвя на един баща? Той ако няма глава на раменете, вари го печи го пак на кухо ще дрънчи.

Аз моя не съм го подготвяла, като изключим че посещаваше курса за бременни с мен. Там ги учеха мъжете как да ни масажират и да ни помагат да се справим с болките. Казаха им да правят това което ние искаме и да не задават излишни въпроси. Просто да са до нас и на разположение.
Е, моят се справи перфектно. Беше през цялото време до мен и ми даваше сила. Тези мигове никога няма да забравя. Дори пъпната връв преряза. Беше много горд.

мда, и моят мъж го подготвяха на курса за бремнни/млади родители. аз бях заета да подготвям себе си. и въпреки, че мъжът ми присъства на раждането, не намирам логика да го подготвям. достатъчно възрастен е да има реалистични представи. справи се прекрасно, едвам успяха сестрите да докопат бебето, та да го премерят. той го награби преди и аз да го взема 

И аз смятам на курс за бременни акушерката да го подготвя. Аз щото съм много в час, та него ли да подготвям Иначе емоционално, и той е зрял човек, че и подхода му към децата е по-добър от моя:roll:

Честно казано и аз се чудя какво да го правя нашия бъдещ тати 
Не за раждането, там той няма какво да направи като цяло, а за след това... От него се очакват разни неща, напр. къпане, мазане с масла и прочие красоти, а той не се е заинтересувал грам до момента.... Може би по-късно... Или пък ще очаква бебето да дойде с ръководство за употреба  Чета тук-там разни истории, дето бащите дават разни неща на децата (напр. за ядене или пиене) и направо настръхвам...

Абсолютно!

И нашият тати го подготвиха на курса за подготовка за раждането.
Беше ми от голяма помощ по време на раждането и след това в болницата. 

Преди всичко, нагласата трябва да е само положителна, да няма страхове и притеснения. Така всичко си идва естествено, без много стрес и паника

Нашият бъдещ татко е мноооого страхлив и отказва да влезе с мен да "раждаме" Делегирал си е правата върху приятелката ми. Добре че в болницата нямат нищо против!

Въпреки всичко аз гледам да го информирам ако не за всички, то за повечето подробности по процеса, най-малкото защото искам да е съпричастен и да знае през какво ще минавам. В началото искаше да раждам със секцио, че да не ме боляло толкова, но като го информирах за плюсовете и минусите за мен и бебчо, сега ме подкрепя за естествено раждане.

Иначе идва на всяка консултация и преглед с мен, интересува се, после коментираме казаното от док.

А за осъзнаването, наистина на мъжете им трябва доста повече време, отколкото на нас мамите.

 

Не съм подготвяла съпруга си.

 

Не съм го подготвяла. Попитах го ще дойде ли да ражда с мен и той се съгласи. Мога да го похваля  - справи се блестящо 

 

е само това ми остава и него да го мисля

Той се справи блестящо???  Ама ти роди нали??
Хич и не го искам наоколо като дойде време за раждането, а не съм си и помисляла да го подготвям. Психически може би?? Или физически??? Прекалено ми се струва такова вглеждане в бащата, не е ной най- важният, а бебето и майката до възстановяването `и.

Той май си е подготвен повече от мен  пък и да не е няма да мисля и за това сега 

нашият татко никога не се е страхувал от раждането.Беше с мен неотлъчно през цялото време до главата ми.Дори да се храни и на тоалетна не е ходил.Остана с мен 3 дни в болницата и спинкахме тримата в стаята ми(аз, бебка и тати )

Именно

Мъжът ми присъства на второто раждане - без подготовка, но вече беше баща със стаж - 6 години, а тук вече има разлика - дали е за пръв път или не.
Съжали, че не е бил и на първото.

Чак пък да го подготвям?!   Аз се подготвях, той участваше активно в последната консултация, настаняването в родилното, не се отдели за миг, докато не родих, е, не в родилна зала, а отвън. Дори го пуснаха да види бебо преди мен .

Общо взето при нас беше обратно, таткото ме подготвяше мен
Той има друго дете от предишен брак, та се явяваше като "старото куче". По време на консултациите разбираше всичко по-добре от мен и след това ми обясняваше всичко което не ми е било ясно. Съветите които ми даде за самото раждане се припокриваха напълно с тези на акушерката, абе... слънчице си имам в къщи

Не съм го подготвяла, в някои отношения той си беше по подготвен, аз бях по шашната.

Сега пък само това остава,да подготвям таткото?!
Нали аз ще раждам,какво да му подготвям на него,може би чрез съвети как да не умре от препиване  или да му обясня как да си сготви сам шкембе чорба за сутринта,че да се освести за визитата при мен?! 
Няма какво да го подготвям с друго 

Няма какво да го подготвям, самата аз незнам доколко съм подготвена какво остава за него

Директно на въпроса от темата:
При нас желанието беше таткото да "хване" бебето и така и стана 
Подготовката: посещавахме заедно курс за бъдещи родители, четяхме много - аз повече, той избирателно; гледахме много филми с раждания; обсъждахме подробно и по няколко пъти всяко нещо което ни притеснява около раждането; направихме заедно една консултация с акушерка, която обясняваше както на мен какво да правя, така и на него той какво да прави в неговата си роля.

Изобщо не съм го подготвяла.Всяко бебе си е различно и приказките които слушаше
"Ти ще видиш сега като дойде бебето няма да спиш по цяла нощ" изобщо не важаха при нас!

Ми да айде сега и тях да започнем да подготвяме да не стресират нещо Ами че то на тях се пада така или иначе само купона

Не съм го подготвяла специално. Редовно споделях какво става на консултациите, неща които съм прочела и са ме впечатлили. А в края на бременеенето ми беше и най-големият ни семеем срив, та въобще не ми беше да се занимавам с него. След раждането обаче.... Той пое бебето изцяло от първият му ден вкъщи. Аз само го кърмех. Тъй, че и с подготовка и без, ако му идва от вътре да бъде баща - ще бъде.

Това е най-правилното изказване което прочетох тук!!! 

Аз смятам, че таткото също трябва да бъде подготвен за раждането. И дори да присъства/но това всяка двойка си го решава/. Всички искаме таткото да се съобразява с нас, докато сме бременни, а също и да помага с бебчето, но затова е необходима и информация и подготовка. Аз самата научих много нови неща за себе си и за тялото си, докато бях бременна. Признавам, че преди да забременея не съм се замисляла много-много през какво минава една бременна жена, на какви физически и емоционални промени е подложена. По някакъв начин дори съм подценявала бременността и майчинството-е, какво пък толкова, всяка жена може да бъде майка. Я, да дойде на работното ми място и да видим дали ще се справи. Незнанието ми ме е правило самонадеяна и едва сега виждам, че да станеш и да бъдеш майка не е лесно. Поне за мен. Затова не трябва да се подценява и подготовката на таткото. Моят партньор идваше с ме н на почти всяка консултация. Не е присъствал само при неотложен служебен ангажимент. В началото ме чакаше в колата или в чакалнята, но веднъж ме попита:"Сама ли ще влезеш?" и аз разбрах, че той също иска да присъства на прегледа. Съгласих се без особена охота, защото не виждах нужда да присъства, но когато видях лицето му, докато наблюдаваше монитора, разбрах, че нямам право да го лишавам от тези емоции. И сега очите ми се насълзяват, като си спомня. Имам чувството, че той се вълнуваше повече и от мен и затова никога повече не му попречих да влиза с мен. Дори главно заради него се съгласих да присъства на раждането-за да споделим този вълнуващ момент. И не съжалявам. Понякога самите ние не допускаме мъжете си до някои неща, а след това се чудим защо не са съпричастни. Наша грижа е деликатно, с так да позволим на нашите половинки да се докоснат до вълшебството на раждането. Това може да стане по различни начини-не е нужно да принуждаваме половинката да чете специализирана литература, но може да споделяме какво смепрочели и научили. Хубаво е таткото да присъства ако не на всички, то поне на някои от ехографските прегледи, и най-вече на триизмерния ехограф. За себе си мога да кажа, че истински се осъзнах като бъдеща майка едва след триизмерния ехограф, когато видях "снимката" на бъдещото си бебе. И това при положение, че вече имах коремче. А какво да кажем за бъдещия татко. За него появата на бебето е още по-абстрактна. Май се поувлякох, затова спирам.

Ходихме заедно на всички консултации. Четохме заедно статии. Той знаеше как се развива плода. Все пак това е и неговото бъдещо дете, не само моето.

Хихихи. Това с фАталната морфология и моят мъж го обясняваше скоро на сестра си. Иначе е наясно какво ме чака и това май не го притеснява. С голямо хладнокръвие обяснява, че ако би могъл би родил той, но понеже не може ще трябва да търпя.  Кто че ли и на мен не ми е ясно. 

Специална подготовка на таткото не сме правили. Подготвяхме се заедно, за това какво ни предстои. Събирахме информация за отглеждането на бебето и за всички необходими неща, свързани с появата на новия живот. Но то си беше съвместна подготовка. Дори майките в много отношения имат повече нужда да са предварително подготвени, отколкото бащите.
Може би бащите трябва да са по - запознати по въпросите за следродилната депресия на майката, за да знаят как да се справят и кака да я облекчават.

Хайде сега ще го подготвяме и таткото!  При нас не имало специална подготовка, не присъства на раждането /по мое желание/ и това с което беше подготвен за раждането беше : прочита на няколко книги за бебета и техните нужди, потребности и начини на отглеждане и възпитание. Активно участие в покупките за бебо и да ме закара до болницата, "хиляди" пъти докато преносвах и ми записваха тоновете.

Как успявате да ги накарате тактковците да четат тези книги , браво. Аз се опитвам да му пробутам книжката поне в частта за татковци, ама не ще Генчо пушка 

Моя сам чете в книгата какво пише , в нета следи какво има за всяка седмица ама дотам.Даже ми обяснява как ще го е страх да е пипне , че е много малка.Иначе присъства на всички прегледи , ама няма сила,която  да го накара да дойде на раждането

Защо трябва до го подготвяме.той да не е малко дете.нас кой ни подготвя-сами.Не трябва да ги глезим маи много мъжете,те станаха по нежни и от нас май.като изреве бебчето първия ден така хубаво ще се подготви че ще му стане ясно какво го чака.ако трябва да съм честна и аз не сам подготвена,не съм на ясно дори какво предстои, но го очаквам с нетърпение както и мъжът до мен.бебето, според мен, ще ни научи само как да се грижим за него.

и аз така мисля

Никак не съм го подготвяла моя мъж! През цялата ми бременност си фантазирахме и майтапехме - това беше нашата подготовка!

Не съм го подготвяла, то ако не идва от вътре - нищо не можеш да направиш. Дадоха му малката първо на него след раждането и 4 часа не я пусна. - това без подготовка  Любов от пръв поглед.

Едва ли някога ще бъде истински подготвен, когато моментът настъпи. Мъжете по - различно усещат нещата, природата си знае работата.
Може би ще изявява желание да е съпричастен във всеки момент, ако от самото начало не се държи настрани от случващото се с любимата му жена, от всеки момент от развитието на неговото бебче.
И въпреки, че някои мъже са грижовни, внимателни и съчувстват, както моят, все пак така и не проявяват желание да присъстват на самото раждане. Въпрос на психика и на избор. Който аз уважавам.

и аз това се чудех?