Какво да правя???

Заминете. Късмета веднъж каца на рамото.

Надявам се, да не вземете решение, съобразно отговорите в темата...

п.п. И няма сняг във Флорида, нали знаеш, сноу куин 

Успех с решението.

Аз няма да ти кажа дали да приемеш или да откажеш. Просто ще ти разкажа как беше при нас. На моя мъж му предложиха възможност да замине, да работи за чужда фирма. Е, заплатата не беше както при твоя мъж, тройна, плюс останалите бонуси, но беше възможност за него да се развива и да организира по-добре бъдещето ни, дори и ако реши да се върне.
Той ме попита веднага какво мисля. Аз му казах само едно - не искам да ме мразиш после, за това, че не съм ти помогнала да се развиваш професионално. Ако работата те влече, имаш желание, ще израстнеш, то тогава аз нямам нищо против да заминеш.
Живяхме разделени първата година, на втората се събрахме. И аз имах същите проблеми като теб, с това условие, че не говорех немски изобщо. Сега ако някой ме пита, смятам, че съм направила най-добрия избор в живота си. Аз също като теб бях националист, но в крайна сметка Родината си мога и от тук да я обичам, а съм дала най-добрия шанс на детето си да израстне с перфектни условия и да има равен старт да си избере най-доброто от двата свята.
Аз винаги ще съм щастлива от това, че не съм опорочила или развалила отношенията със съпруга си и съм му дала шанс да се реализира в живота. Помисли ти как можеш евентуално да се справиш с този проблем.
С езика, с новата страна, с новите изисквания се свиква. С евентуалната омраза на нереализирал се човек не знам дали може.
Късмет, каквото и да решиш!

Съгласна съм с Гея  Когато на мъжът ми му предложиха проект в Корея (беz тройна zаплата  ), аz дори zаряzах работата си zа да бъда с него. Бяхме наясно, 4е той Ще е тоzи в семейството, който Ще направи кариера, първо zаЩото той няма да отсъства поради бременност  и второ zаЩо той обожава работата си (неЩо, zа което мога само да му zавиждам). Той искаШе да zамине но нямаШе да го направи беz мен, а аz не исках да съм му пре4ка.

Успех 

Еми седнете и си поговорете - кой какво иска от живота.

Ти с какво се занимаваш? Ако работиш би ли могла да работиш нещо приемливо за теб и там?
Теб какво те плаши точно? "Национализмът не звучи сериозно.

Аз виждам ситуацията като голяма възможност, но няма и да е лесно разбира се.
Успех

Мисля, че трябва да опиташ.  Национализмът не е достатъчно основание да не дадеш поне шанс на мъжа ти да се развива професионално.  Но на ваше място бих решила някакъв срок предварително: да кажем, отивате за 1 или 2 години и ако в края на този срок ти се чустваш ужасно във Флорида и искаш да се върнеш в България, се връщате като семейство, без мрън-мрън от негова страна.  Компромисите и подкрепата за партньора са много важни в едно семейство, но трябва да са двустранни.  Ти правиш компромис сега.  Той ще трябва да е готов да направи компромис след 2 години, ако ти наистина си нещастна извън България.

Любопитно ми е дали ще ти хареса във Флорида.  Аз лично знам за себе си, че бих се чуствала ужасно там.  Но има много българи, на които страшно много им харесва.  Докато не видиш какъв е живота там няма как да разбереш как ще е при теб.

Успех!

Ако беше му скимнало просто така нямаше да се колебая и отговора ми веднага би бил Не но много го обичам и затова в момента съм в  тази дилема.
В момента съм в майчинство иначе съм ветеринарен лекар

Ами какво по-хубаво от това, да създадеш за себе си практика и да се занимаваш с това, което обичаш? Това също е вариант.

Аз бих проверила първо дали тази заплата може да издържа семейството ви там, където отивате. Не знам колко е "тройна на българската" като число, но ще е хубаво да си намерите информация за харчовете на семейство, подобно на вашето и да видите дали ще можете удобно да се наместите в седната класа с това число.

И аз това си мислех още първия път като прочетох темата.
Може би американските мами могат да помогнат.

Бих приела предизвикателството и бих се изненадала каква метаморфоза претърпява националиста в мен.

Задаваш много сложен въпрос и едва ли някой тук може да ти помогне с каквото и да било. Това са нещата, които всеки трябва сам за себе си да решава. На мен национализмът не ми звуЧи несериозно, защото не го приемам буквално. Познавам хора които са имали много възможности да живеят в Чужбина, но не могат да си представят да живеят извън България. Там се Чувстват щастливи и с по-малко от това което Чужда страна би могла да им предостави. Познавам и такива които мизерстват в Чужбина, но не искат за нищо на света да се върнат в БГ, те пък се Чувстват добре в Чужбина. Щастието е много относително и всеки го постига по разлиЧен наЧин. И със сигурност материалната страна на въпроса съвсем не е единствената. Пожелавам ти да вземете най-доброто решение за вас.



На мен този наЧин на мислене ми е абсолютно Чужд. Първо, ако ме намрази защото не съм направила всиЧко възможно ТОЙ да се развива професионално, знаЧи не ме уважава достатъЧно. Второ, аз не съм и не искам да бъда придатък към него и професионалното му развитие и не бих жертвала всиЧко в името на неговата кариера. А къде остава моето професионално развитие тогава? Дали неговата кариера е единственото нещо което ме кара да се Чувствам добре? Ако всеки път когато той има шанс за развитие аз се подЧинявам за да е щастлив той, знаЧи Че трябва да плюя на собственото си развитие. И тоЧно по тези приЧини не се Чувствам зле от факта Че отказах поредното местене и го помолих за известно време да укроти кариерестиЧните си амбиции.

В интерес на истината аз не съм загърбила себе си и не съм се чувствала като придатък на неговата кариера. Направих всичко възможно и двамата да се чувстваме добре. В крайна сметка една жена, ако иска да има семейство, деца, рядко остава дълго на работа и не гони толкова много кариерата си. Аз исках деца, много повече от собствена кариера и затова направих компромис. Моят мъж никога не ме е спирал да се развивам професионално. Да не говорим, че идването ни тук, му дава възможност да ми помогне да осъществя моите мечти за кариера. А от това, по-хубаво, здраве му кажи. И не смятам, че съм плюла на собственото си развитие след като съм се съгласила да дойда с него. Моите "кариеристични" амбиции просто се забавиха с няколко години. Бракът е един низ от взаимни компромиси, просто трябва да се реши дали си заслужават или не компромисите. И до колко обичаш един човек, че да му дадеш свободата да се развива...

Vjara, съгласна съм с теб, по принцип.  Особено с това, че е напълно възможно и нормално някой да не иска да живее извън родината си.  Но мисля, че човек няма как да е сигурен дали наистина "не може" да живее извън България, ако не е опитал поне временно.  И мисля, че затова авторката е хубаво да се съгласи на някакъв пробен срок.  Същото е и с подкрепата и за кариерата на мъжа й-- хубаво е да е правят компромиси, но, разбира се, не с цената на щастието на единия партньор.

Да, тоЧно това исках да кажа, компромисът е двустранна стъпка и не може да е за сметка само на едната страна. Сигурно има хора които се Чувстват щастливи само като наблюдават щастието и удовлетворението на партньора си, но аз не съм от тях, на мен ми трябва и нещо извън партньора за което да мога да се хвана.

ОбаЧе мисля Че Човек може да знае дали иска да живее на определено място дори и да не е опитвал. Например аз също не бих искала да живея във Флорида и на много други места, не искам и да опитвам. 

Извън всиЧко това се намесват и страшно много други фактори. Например колко деца имаш, на каква възраст са, до колко една такава голяма промяна е добра за тях тоЧно в този момент... Много са сложни тия неща.

Мисля, че това можете да си го решите само вие двамата в открит разговор помеждуси.
Нека национализма ти да не е пречка да се развивате професионално, да осигурите на децата си добро образование, добра среда за развитие и много възможности.
Лично за мен САЩ не е най-подходящото място за това, но ако доходите ви ще са добри за американските стандарти и двамата сте на едно мнение - аз не бих се поколебала.
И както някой каза в темата - с вината, че си бил пречка за реализирането на любимия човек трудно ще се свикне.
Ако той наистина иска да замине, но не би заминал без теб и децата, тогава топката е в твоето поле.
Каквото и да решите, успех!

Виждам, че Hear Again ме е изпреварила, с едно от нещата, които исках да напиша; а именно - дали наистина 3 х повече от доход в България, доход в ЮС, ще ви е достатъчен. Ако грубо сметна 3 х 2000 долара, което дава 6000 долара на месец, които няма да се вземат чисти...Това не е кой знае колко добра заплата за едно 4-ри членно семейство. (само давам пример)
От друга страна има семейства, които живеят и с много по-малко, но въпросът е заслужава ли си това? Само вие може да си отговорите на този въпрос.

Друго, което ми направи впечатление е, че фирмата е казала, че ще поеме таксата за частни училища на децата за 1-вата година. А после?
Как ще се отрази прехода на децата, при една евентуална смяна от частно на пъблик училище, след една година? (Това, разбира се при условие, че вие не може да поемете таксата, но при една заплата като горната, например и един работещ в семейството, не виждам как ще стане това)

Ти ще можеш ли да работиш там? Ако ще си депендант на Н-1В, няма да можеш. Страната е в криза, работа се намира трудно в момента.

Мисля, че ей на такива въпроси трябва да се концентрирате повече, отколкото на чисто емоционални, от типа на национализъм и други.

Аз по принцип, повече съм се изказвала негативно за САЩ в този форум (повече про-Европейски съм настроена), но специално за горните няколко изредени неща, изобщо не съм съгласна, че страната не е подходящо място за това !!! Напротив.

Ако решим да заминам най-вероятно ще си взема виза с която да мога да работя иначе ще се побъркам  да седя по цял ден във вкъщи особено ако бебка тръгне на ясла

И двамата с мъж ми бяхме националисти 
Иначе във Флорида си е хубаво    А дали на теб ще ти допадне и би живяла там, е много трудно да се каже, всеки е различен. Аз, докато лично не съм пробвала нещо, не мога да кажа дали ще ми хареса или не 
В Щатите с една кола няма да се оправите, трябва и ти да имаш и да караш, защото иначе си като затворник в къщи, особенно с такова малко бебче

Визата не можеш да си я избираш. В случая, най-вероятно мъжът ти ще е с Н1, а ти и децата с придружителни визи, без право на работа.

А може и да е с Л виза и тя да има право на работа, нали от фирмата го местят.

За повече инфо тук:
http://www.uscis.gov/portal/site/uscis/menuitem.5af9bb95919f35e6 … 0000045f3d6a1RCRD

Всъщност, авторката надали ще е с Н1-В. (и аз вчера се заблудих, че може би ще е с такава).

Най-вероятно ще е с L-2, придружител на intra-company transfer L-1. А от есента на 2001 или 2002 беше, не помня точно, излезе нов закон, с който L-2 притежателите могат да работят.
Мисля, даже че важи и за децата, които са в подходяща възраст.

Визата е много хубава!

Аз много ви се чудя... предлагат ви работа, кола, къща, че и помощ за децата за 1 година. Т.е. всичко осигурено, само се качвате на самолета...А и детето ти е още много малко - така или иначе си стоиш  у дома по майчинство. Приемете го като приключение - опитайте, ако ви хареса всичко тип-топ. Ако не ви хареса никой неможе да ви спре да се върнете и на първата седмица...въобще не го разбирам това чудене дали да занима или не...

Това малко като тези които подават за зелена карта, печелят, минават всички интервюта и плащат всички такси и после като си вземат зелените карти се отказват да заминат....

Аз също мисля, че в такава ситуация трудно някой ще може да ти даде подходящ съвет. А пък и дали ще направиш това, което другите те съветват?
Лично аз веднага бих тръгнала, ако условията са  наистина 3 пъти по-добри от тези, които имам в момента. И никога не бих тръгнала, ако тук имам високо квалифицирана работа, а на другото място ще ми се налага да мия чинии, само и само да живея в "чужбина".

А дали ще може да продължи като ветеринар?

Доколкото виждам жената има 4 деца. Не мисля че съвети от сорта иди виж и се върни ако не ти харесва са много уместни, това са 3 големи деца (всяко със свойте си интереси и приятели) и едно бебе.........
Много е трудно местенето със толкова големи деца, особено ако не знаят езика на задоволително ниво.

 Мдам, синдромът на "простата продавачка". А в същност последните 10 години доста доктори на науката решиха, че предпочитат да не работят за чест и слава на академичния дух и заминаха да мият чинии, носят пици или сменят подлоги. Никой не е по-голям от хляба.
 Към авторката - опитайте. Английският език не е чак толкова труден, а условията, които ви предлагат са много примамливи. Как би се почувствала, ако след 10 години детето/цата ти се обърне и те попита "А за мен не помисли ли?". При всички случаи тяхната адаптация ще бъде по-лека от вашата, а за възможностите ...е нека времето да покаже .

КОгато децата са в пубертета (какъвто е слуЧая), мисля Че доста може да се поспори Чия адаптация ще е по-лесна...

Не мисля - те са голямо семейство. По-трудната адаптация е при сами деца.

Хмм, с тийнейджъри и аз май не бих тръгнала.  Адаптацията за тях е трудна и рискована.  Освен ако те самите не са много ентусиазирани да заминат.  Ако обаче децата искат да останат в БГ, не бих ги откъснала насила от средата им заради една авантюра...

Извинявам се, не е по темата, ама много ме досърбяха пръстите като проЧетох това за докторите на науката, пиците, Чиниите, подлогите...   surfline, ти колко такива доктори познаваш лиЧно? Според мен това са приказки от 1001 нощ. Тъй като познавам много, ама наистина много доктори на науката, които живеят в Чужбина, мога да ти кажа Че никой от тях не се прехранва по описания от тебе наЧин. ВсиЧките до един са намерили професионална реализация, дори и тя да не е в академиЧни заведения. Все пак индустрията също има нужда от хора с титли, плаща по-добре от университетите, изобщо приЧини колкото искаш да напуснеш науката. Но Човек може да работи квалифицирана работа и в индустрията, така Че това къде работят тези хора няма знаЧение. Важното е Че една науЧна степен, придобита дори и в БГ ти отваря такива врати и то навсякъде по света, Че не ти се налага да караш такси за да се препитаваш. А ако някой наистина го прави, то той или е абсолютно некадърен, или е защитил докторат по БГ филология. За всиЧко останало има пазар. 

Децата ми знаят перфектно английски те са много ентусиазирани за разлика от мен.

Сноу, ако децата и мъжа ти са много ентусиазирани, зарази се от техния ентусиазъм и се хвърли в дълбокото (след като направите някои сметки, разбира се).
Ако не ви хареса, винаги можете да се върнете 

the_snow_queen_  нямам намерение да ти давам сьвет какво да правиш, но като спомена че си ветеренарен лекар, веднага ми се включи червената лампа. Не ми стана ясно дали работата на сьпруга ти е само за една година или по-дьлго, защото това променя нещата. Би ли искала да работиш като ветеринарен лекар в Америка или би работила какво и да е. Поне в Канада ( предполагам че в щатите е подобно) е доста строго и не е много лесно за някой който е лекар по професия, но се е изучил и практикувал извьн страната, да работи като такьв тук. Горе доло, трябва да отидеш пак на училище или да взимаш различни прерьвнителни изпити, които може да ти отнемат години и струват доста пари. За мен лекарската професия е по скоро призвание, от колкото работа, за това човек трябва да си даде ясна сметка какво иска. За това ако решението ти ще се повлияе от това дали ще можеш да си практикуваш професията, най-добре е да потьрсиш сайтове на  професионални организации  и да се ориентираш за изискванията.

Собщавам ви че моето семейство ме обеди да опитаме ако не стане не стане. Надявам се да успеем ако не ще се върнем и ще продължим по старо му.
                                                                                                                                                                                                                                   Деница

Щом децата са ентусиазирани-- отлично!  Заминавайте спокойно и дано да ви хареса на всички!

Деница, ако не ви хареса и решите, че не можете да живеете там, винаги можете да се върнете. Дано ви потръгне, ти да се почувстваш добре, мъжа ти да се развива и да сте щастливи!
Късмет и много много щастие!

  На добьр пьт 

Деница, лек път и бърза адаптация.


Ами приятно ми е да се запознаем - накадърна строителна инженерка с докторат по земетръс .

Ами, нищо друго не ми остава, освен да ви пожелая КЪСМЕТ!

Щом си толкова голяма националистка,
седи си дома, дишай си прахта и чакай
да ти паднат пломбите от друсането по
пътищата ни. Така и така се умира някога.