Детската агресия в училище

Имах такъв проблем, ще ти пиша по-късно какво направих. Много ми се ще да чуя как е минала родителската ви. Що се отнася до това да предложиш психолог - не само го предложи, но настоявай! В училището трябва да имат такъв.

И в класа на сина ми имаше подобни случки миналата година, когато бяха първи клас. Госпожата не ги оставяше сами в класната стая през междучасията, защото ще се сбият. Но каза, че не само момчетата са агресивни, но и момичетата.
На родителската среща говорихме за това и се разбрахме вкъщи всичи да говорим с децата си постоянно за това - за да премахнем агресията в тях.

абсолютно си права,незнам на къде вървиме????? аз имам момиче,на което предстои да е в първи клас и изтръпвам при мисълта за агресията в у-щата.като я знам каква е добричка и едва ли не чака аз да й кажа какво да прави в дадена ситуация.ооооооох  много е трудно,но искам да ти кажа,че едно време пак имаше агр.,но се обръщаше особено внимание,а сега всички вдигат ръце.според мен всичко идва от сем.А относно психолога-задължително

според мен голям % от агр.се заражда подсъзнателно,/отношенията м/у родителите,отношенията на родителите към околните и т.н.за да не им се травмира психиката.незнам това е мое мнение. мисля че трябва да сме заобиколени от мн.приятели.трябва да се обяснява на дечицата че има и по-свити деца на които трябва да се помага а не да ги бият.

Имам същия проблем, но в предучилищен клас в училище. Синът ми си дойде с 2 разклатени горни зъба. Опитах се да поговоря с майката на другото момче, но тя ми каза, че такива били момчетата, тя добре го знае от големия си син ( и започнаха едни разкази с примери от "битките" на този син). Скоро моят син си дойде от училище с ударено oко. Този път от момиче. Каза ми, че момичета не бие и затова не отвърнал (то ние така сме го научили, нали все пак и сеста си има). Говорих с учителката, помолих и псохоложката да се намеси, но съм много разочарована. Вместо да говорят по въпроса, общо взето получих следния отговор: "Ами той стои като уплашен, нерешителен, не отвръща на ударите, както е нормално за другите момчета, учителката каза че бил перфекционост, т.е ако кажела: Този час няма да ползваме гумички, той наитина не ползвал гумички, без дори да му хрумне да оспорва, което пак било нормално за децата..., всичко това направо ми обърка представите. И двамата с мъжа ми сме много разоровани, но не искаме да фиксираме вниманието на детето върху това. Само му казахме, следващия път ако някой му посегне, да отвърне подобаващо ( е, без момичетата). Дано тогава го помислят за "нормален".  А всъщност детето си е с напълно добре оформена ценностна система, не е уплашен, а озадачен. Ние едно му говорим в къщи, възпитаваме го да е добър, а то съвсем различно било в училище. Е, в живота винаги ще има различни хора, такива които не са добри, агресивни...той трябва да е наясно с това... той Е наясно с това. По-лесно ще е всичко, ако родители и учители заедно говорим по тези въпроси с децата и категорично отричаме такива постъпки. Споделих това с псохоложката, а тя ме попита: "Често ли говорите така на детето си? Не мислите ли, че затова е така уплашено!!!"...

Благодаря ви , че се отзовахте на молбата ми. Ние със сина ми вече се приготвяме за родителската среща .Ще ви пиша как е минала и как е протекла. Честно да ви призная не очаквам разбиране, защото децата не се раждат научени и отдавам тяхното поведение на възпитанието, което явно в някои семейства липсва. Единственото което ме топли за сега е, че не съм единствената която има оплаквания. А за детския психолог -ТРЯБВА ДА ГО ИМА ВЪВ ВСЯКО УЧИЛИЩЕ , защото побоищата не са единствения проблем с който да се занимава този специалист. До скоро 

Нещо такова направих и аз, но самостоятелно, родителите на другите са "безпарични" и "заети".  
Хванах най-проблемното дете и се сприятелих с него..  

А вие нямате ли? В нашето у-ще има такъв.

Моят син сега е трети клас. В първи клас се започна по същия начин-ритници, "мечки"-един ляга на земята, а другите се хвърлят отгоре му...и други подобни ужасии. Тогава говорих с госпожата, с намерение да го прехвърля в съседен клас. Тя ме успокои, че нещата щели да се изгладят. Обаче не само, че не се изгладиха, но и вече се хвърлят чанти от прозореца, разбиват се глави... В съседните класове децата седят мирно и тихо, а в междучасията са спокойни и не дивеят. На нашия клас им излезе име-"хуните". Така че сега ще се пробвам да го изместя. Дори писах тема по този въпрос...
п.с. Моят син не бе научен да се бие и му беше много-много трудно да свикне....в крайна сметка вече почти се е приобщил и се държи по същия начин. Много сгреших, че не го преместих още в първи клас.

Много агресивни, невъзпитани  и..."хитри" деца има. Аз направо се смаях какви ги разправя моя син, който е 1-ви клас.
Записвам се да следя. Да съм подготвена
Той моя като агънце е, чак ме е яд.
Учителката в ПГ ми беше казала: " Ауу , много ви е добричък и мил, грам агресия няма, нито физическа, нито психическа....Да знаете ще си има проблеми по-нататък "
Какви времена настанаха

Ето за това става въпрос и при нас, трябвало да бъде по-агресивен, а аз го възпитавам в обратното 

Здравейте майчета. Обещах да ви разкажа за родителската среща и сядам да ви пиша. Всъщност няма много за разказване, защото родителите на двамата най-големи побойници от които има най-много оплаквания не дойдоха разбира се. Ние майките на потърпевшите деца си споделихме болките.....помежду си и това е. Имаше 2-3 дечица които се извиняваха на своите другарчета, че си бутнали тетрадките....и такива разни. Класната апелираше към това да се водят децата на време за първия час както и да им поговорим вкъщи, че трябва да пазят тишина в час, защото много бърборят.
  Колкото до детския психолог - имало в училището такъв   - Педагогически съветник, чийто кабинет е през една стая от класната стая на моя син и се оказа, че честичко идвал в нашия клас. Оказа се още, че децата от нашия клас са с най-високи резултати на тестовете по "интелигенстност", които им е правили в началото на годината и че такива резултати не е имало от 10г насам в това училище. Ще излезе вярно, че по-буйните и палави деца са и по-будни и по-умни. Срещата приключи с предупреждение от класната, че ако не започнат да кротуват и да се държат като ученици, а не като побойници, на следващият съвет ще предложи някои за наказание: мъмрене от директора, предупреждение за изключване и изключване. Сега са 4 дни ваканция, надявам се от понеделник нещата да вървят по-кротко. Дано всичко да се размине само с разговори, но точно тези деца, чийто родители трябваше научат какво правят децата им в клас-ги нямаше. Може би в такъв случей, следващото ми оплакване от някое от тях  да е направо пред директора......(дано няма такова)

То и аз да се включа с моя първолак. Подобни побоища имаше в предучилищната му група в 34  СОУ. Когато се опитах да поговоря с госпожата, тя мило ме погледна и каза: "Ами те така си играят..."

Сега сме в друго у-ще, частно. Там класът е 15 души, с лек превес на девойките. Обаче госпожата, нищо че е млада, е с желязна ръка в мека ръкавица. Има само едно момченце с по-буйни прояви, но и то полека-лека влиза във форма. Методите са различни по видове и степени наказания или заплахи за наказания. (най ми хареса следното наказание за провинили се момчета - под строй да пеят момичешки песни от сорта "два калинки с пъстри пелеринки"  Сори, ако има някоя мама феминистка!

На род.среща се разбрахме да сме единни и се наговорихме, как да действаме с децата - от количеството на дневните пари, които им даваме - до дисциплината и т.н. Много е хубаво, ако има такова единодушие между родители и учител - то е залог, че малките диваци няма да ни се качат на главите или поне засега не ... 

От наблюденията на сина ми и връстниците му приятели оставам с впечатление, че много телевизия гледат нашите деца и много насилие. Не говоря за филми за големи, а за филми, които считаме за детски - Трансформърс, Звездни рейджъри, та даже и Том и Джери. Децата на тази възраст не могат още да отделят фантазията и приказката от действителността. Те просто имитират, това което виждат, в техните игри.

Затова ние се опитваме да му огранчим телевизията на нашия и ако филмчето е с много насилие, сменяме канала - е, не минава без оплаквания, но засега род.авторитет се крепи.

А това е сериозен проблем, особено в някои училища. Усилията полагани само от едно семейство не са достатъчни. Ако учителят е слаб - нищо не става, ако у-щето няма традиции, как да се справя с побойниците - също.

И за мен ще е интересно да се поуча от някой успешен чужд опит.

Записвам се, за съжаление освен домашното възпитание, трябва и малко контрол в училище, поне в началото! За съжаление ние май не случихме н аучителка, падна ни се голямо мрънкало...за разлика от тази в занималнята, която със същите деца прави чудеса...ние нямаме и родителска среща даже, щото на нашата убавица не й идва на акъла да направи такава....

Съмнявам се да има зависимост между палавостта и резултатите. Поведението в училище е повече въпрос на възпитание, а не на интелигентност.  А и това не са били тестове за интелигентност (зная за какви тестове става въпрос, но така и не разбрах какво точно измерват).

А онази учителка от частното училище изобщо няма право да прилага наказания на принципа на полоата принадлежност и свързаните с нея модели на поведение. Още малко и полички ще ги накара да облекат! Да беше имала късмет някоя учителка да направи подобно нещо със сина ми щях да й стъжня живота. ТОва не е наказание, което да има поправителен елемент, а си е живо унижение. Момчетата са много чувствителни на тема мъжественост и никой няма право да им подронва мъжкото самочувствие (това важи и за момичетата и тяхното женско самочувствие).

Така е, Радостина, не е модерно и сексуално коректно. Но пък действа, защото се използва само като заплаха   за наказание и хлапетата се съобразяват.

Да не влизаме в спор за превантивния ефект на обещаните наказания, ако има провинение. Нали за възрастните е написан цял НПК !

Има един начин, който май работи доста добре. Учителката кани родителите на трабълмейкърите да присъстват в някои часове. Така хем могат да си видят отрочетата, хем децата няма да посмеят да се държат лошо. Наскоро учителката на съседния клас наказала някои момчета (които се сбили) да вземат парцала и метлата от лелките и да изметат и измият пода на стаята. Чух, че е подействало.

БРАВО! ТОВА СЕ НАРИЧА НАКАЗАНИЕ! Така нареченото :"полагане на обществено-полезен труд". Ще предложа и на нашата класна

упс....грешна имотикона съм чекнала

абсолютно те подкрепям spartae.За съжеление е така.

Личния пример е решаващ

настръхнах като гледах това, вижте го и вие: http://www.youtube.com/watch?v=ZHCuA0KnITY&eurl=http://gradinata.net/?p=318

А не са ли затова тези училищни психолози - да помогнат на проблемните деца накъде да насочат енергията си, която иначе се превръща в агресия? Някой от всички вас, които имате конкретни жертви в семействата си - говорил ли е с психолога в училището на детето ви? Потърсил ли му/й е сметка, ако не се справя с тези агресивни деца и какви трябва да бъдат следващите стъпки спрямо такива деца щом не се поддават на въздействие на психолога? Въпросите ми не са риторични.

Venera и аз настръхнах като го гледах това клипче. Ама вярно си е -така е - децата копират родителите си. 
 Тъй като аз отворих тази тема, ще ви кажа как стоят нещата сега в нашия клас. След като мина ротителската среща и всеки е говорил с детето си -има ефект -вече не се бият помежду си и всяко срещу всяко. Сега са се настроили против едно момченце което беше най-големия побойник и от което има най-много оплаквания. От началото на учебната година е насинило очичките на 4 деца, а всяко голямо междучасие се бие с пръчки. Попитах го , защо посяга да се бият, а то ми вика :"Тати каза да ги бия наред"-еми какво повече..... С моя син не се закача, защото аз едно междучасие му изкърцах със зъби, че  само ако го видя дори да говори с  моя син, ще го водя при директора (вече три пъти класната го е водила там, заради бягство от училище) или в  полицията, пък ако го удари, аз ще го напердаша после. То ми се изсмя и вика: -"тати ще те набие теб". Значи "тати" бие и то е виждало ...отново примера вкъщи.
 Но в крайна сметка не се закача със сина ми.

Мисля, че не трябва да приемаш толкова буквално думите му - децата като не знаят какво да кажат, отговарят точно по този начин. То е все едно, някой отстрани ако те е чул да му казваш, че ще го набиеш - да реши, че ти биеш детето си или въобще си побойница. Но признавам си, не знам как трябва да се въздейства на подобно дете.

Моята дъщеря е в 6 клас.Те са много буен клас.Вчера си дойде от училище много изплашена.Аз я попитах какво става и тя започна да ми разказава как едно дете си стояло на чина и тяхън съученик го блъснал.Въпросното дете паднало на земята  и взело да се търкаля по земята и изпаднало в силен рев.Всички много се изплашили и не знаели какво да правят.Извикали класната  и тя пристигнала.Не могла доста време да вдигне детето от земята ,но след като станало цялото било облято в кръв и по пода имало.Децата взели да тичат по фелшерката за помощ и се установило,че на детето е спукана главата.Веднага го завели в болницата ,но целия клас са много изплашени от този случай.Незнам какво наказание сега трябва да се постави на това дете дето е предизвикало това нещастие,защото му е оставало много малко място и до слепоочието и това е коствало живота му.Днес всички деца са много травмирани

ЗАписвам се и аз да следя темата. И в класа на сина ми има едно дете което тормози всички, но за съжаление се има за голямо нещо и не го интересува нищо. Скоро моят обаче не се е оплаквал, но на последната родителска среща госпожата беше споменала, че въпросното дете е първо в списъка за изключване. Хубавото поне е че в училището има железни мерки за дисциплината! Наистина възпитанието и отношението на родителите към децата и самото семейство са много важни!

Имам първокласник и почти всеки ден се прибира ревящ, защото едно момченце все го блъскало, удряло, наричало го с обидни епитети.  Нашичкият е по-малък и на възраст, и на ръст и не може физически да му противостои, не че и този е начина.  Учителката наказвала честичко споменатия, обаче резултат няма. Не познавам родителите му, и се чудя дали ще има полза от опит за контакт с тях?

Скоро отново имахме родителска среща , но този път от редовните, а не заради дисциплината както беше предната. Класната говори за материала и за всяко дете по отделно - знаете как е. И - стигайки до най-големия побойник тя каза, че : когато си иска влиза в час, когато си иска не, отказва да пише, става разхожда се, дразни се с другите деца по време на час, изобщо не знае учебния материал и т.н , а баща му отговори: "Ми какво да направя Госпожо- и двамата с майка му все му говорим , наказваме го , ама оправия няма-това е. Нищо не може да се направи " . А класната от своя страна заяви, че повече няма да се занимава с него, защото вече няколко пъти оставя по 30 деца сами, за да обикаля из квартала да търси него. Направи забележка, че детето много цветущо псува, а бащата се засмя"Не ги е научил от мен" . Ами и от класната не е със сигурност. Но тя беше много права като каза, че всички деца ги знаят тия думи, но нито едно от останалите не ги употребява. Сега  наблюдавам, че това дете взе да ходи при другите класове и да се бие и заяжда с тях.  Чукам на глава и си казвам " Е, поне не е децата от класа и в частност с мойто".
   Само да напомня , че говоря за първолаци.

Олеее ми това дете още от сега как може до толкова да са го изтървали и контрол никакъв да няма.Е,щом не могът родителите да му влезнат на глава то други ще го направят ,а и не после да се оплакват и реват.Всичко си е за тяхна сметка.

Обадих се на учителката и споделих проблема. Каза, че се държал по същия начин и с други деца, наказвала го е, но няма особена полза. Щяла да говори с него и да го заплаши, че ще вика баща му в училище. Само не знам дали това е заплаха за него.

Не знам дали с нещо бих ви помогнала...Ще ви разкажа как е при нас...Моите са 3 и 4 клас,и до сега не сме имали проблеми с агресията в класовете...Да случвало се е да се скарат,и дори блъснат,но по скоро по детски,не агресивно...И четейки предишни постове,започвам да се замислям дали причината до някъде не е в това че живеем в квартал-бивше село,и повечето родители се познаваме,да не кажа че половината са израснали заедно...Аз много се бях ядосала когато пред очите ми по големи момчета,започнаха да чупят прозорците на у-щето,и ги спрях,исках да ме заведът при родителите си,и накрая им поговорих...Но това е най-голямата агресия проявена в нашият малък квартал...Пиша това защото може би наистина е хубаво родителите да са по-близки,една общност както се казва...И да инициират дори общи някакви занимания помежду си,и помежду децата...Това ще ги сплоти и самите деца...

Отделно много пъти съм писала,че за мен основата на агресията не се корени само в семейството,а по скоро с липсата на възможности за изява на нашите деца,със себедоказване,и себеотстояване,но в градивна форма...Примерно чрез допълнителни извънкласни програми и мероприятия,клубове с общи интереси,училищен форум и тн...Но вътреучилищни,които да сплотяват децата,и ангажират излишната им енергия в нещо градивно...

Аз май вчера наобед избързах с писанията си или уручасах работата. 30 мин след като написах предния си пост отивам да звема малкия от училище и той плаче- оня побойник му взел покимона от раницата и нашия си го иска. Преди да разкажа какво се случи, ще поясня че покимони моя син не носи в училище за да не се карат, но този преди седмица или две ми беше казал, че му е подарен от някакъв батко в училище и съм забравила да му го извадя от раницата. И така-виждам сина си разплакан и се казчвам в стаята им където другото дете се приготвя за занималнята. Събирам ги двамата и питам-на кой беше покимона -естествено и двамата врякнаха"мой". Опитах да накарам детето да го върне-не става, после започнах да убеждавам моя син, че ще му купя други да не спорят повече , а да се прибираме- и моя не отстъпва иска си го. Започвам да им говоря че не бива да си взимат вещите каквито и да са те, защото родителите дават парички за тях , че не трябва да се карат, а трябва да бъдат приятелчета....и т.н. И докато аз си нареждам малкия удари с юмрук сина ми в корема, така че не можеше да си поеме въздух 10-ина секунди. При което аз се разтреперих, казах че ще се оплача на техните, хванах си детето и се прибрах. Моя син ми беше цял следобед сърдит, защо съм му говорила кротко, а не съм му се карала. Обяснявах, че с бой и каране нещата не се оправят и т.н. Настъпи смут и спор с мъжа ми. Единия вика -остави ги да се оправят, днес пък нашия ще го набие да му вземе страха и ще се реши проблема, малкия вика "не искам да го удрям , защото ще го нараня и после мен ще водят при директора, а аз не знам какво да кажа: Нито да кажа-Стой да те бият , ти няма да се биеш, нито да кажа иди го набий , за да се защитиш. Не съм спала цяла нощ-мисля че не трябваше така майчински да говоря на онова дете , а трябваше да го хвана за ухото и да го водя в учителската стая или при директора.не знам кое щеше да е по-правилно. Реших, че просто ще предупредя учителката, че има спор м/у тях и ще оставя да се разберат ако трябва с бой,. Но влизайки в училище видях бащата на малкия говори с класната и с още едно момиченце, при което и аз казах, че имамме оплакване и разказах какво се случи вчера. Бащата му плесна шамар и се опкала, че не може да се оправи с него. Той и на много по-голямата си сестричка налитал на бой. И това беше-извини ми се човека, поговорих ме малко -дано има ефект.

Какъв спор, момиче! Какъв спор с юмрук в корема! Това си е чист бой! Нищо не си урочасала, а нещата са се развили така, както са щели да се развият в един момент. Обърни се към училищния психолог. Бащата явно е нормален, но не знае какво да прави. Поискай тристранна среща с психолога и бащата. Може би ще си помогнете взаимно.

Ох,има и много трудни деца,но трябва да има начин...Като писах по-горният си пост включвах само училището на синовете ми,но имам една много близка приятелка за която и тема съм пускала,тя има двама синове,с които преди много играехме...Но малкият е толкова ужасен че моите деца не желаят въобще да го виждат,и дори на рожденият си ден на Калоян не го канихме,и още не съм казала на приятелката ми че е минал...сигурно ще и стане неприятно...Но пък не искам да си тормозя децата...Той абсолютно винаги ще направи скандал и бой,ще счупи новите играчки на синовете ми,ще мрънка и пищи...И 20 деца да играят на улицата,как се появи той и стават раздори...Затова лятото се криеха всички от него,и ходеше сам из квартала...Мъчно ми ставаше като го видя,но...И лошото е че когато е с моите,провокира агресия у тях...Веднъж Калоян така го беше ритнал в лицето с коляно,че му беше разбил цялата уста,и зъбите,но преди това той му взел 20лв,и ги накъсал на парченца,през това време ние бяхме се събрали в двара ни,с неговите родители на кафе,а те бяха пред нас на улицата...Пиша го това за да покажа че това дете се дсържи така и пред родителите си...Майка му и баща му са много свестни хора...Правят всичко по силите си да отгледат децата си правилно...Но явно бъркат някъде...Аз съм говорила с майката,но пък и тя е склонна все да го защитава...

 Искам да ви кажа ,че агресията в училище наистина се провокира от отношението на родителите.Ще използвам темата да соделя и нашите патила.
 Синът ми е 5 клас, и до м.г. беше подтискан от учителката си.Имаше няколко лигави и подмазнащи се деца,които г-жата гледаше като квачка. Сега нещата се промениха.Учителите,които ги поеха са честни и справедливи хора,отлични преподаватели и уважаващи знаещите деца. Да, обаче въпросните любимци на бившата/които между другото са на дъното в класа/, така и не могат да се помирят, че детето ми най-сетне е получило уважение от учителите.От началото на годината, започнаха обиди,бойкотиране на часовете, в които изпитват моето дете и др. такива. Вчера вече злобата е достегнала своя пик, и едно от момчетата ,избесняло е тръгнало да рита моя в корема.От там - бой. Посегналият е свален на земята ,отнесъл е няколко шамара и се е разревал. Учителките са разбрали от децата ,че той е започнал пръв , а и завистта му към детето ми е известна на всички. Не одобрявам боя,но не мога да кажа на детето си "стой да те нарита". Последва разговор с майката,която ми заяви"Аз нищо не знам,за мен проблем няма.Какво искаша да ми кажеш? Аз ще говоря с детето ми ,но ..." Ами аз и казах, че ако нещата загрубеят и се наложи при директорката да се счита уведомена , а тя отговори "Аз при директорката няма да ходя!"
 Аз просто исках, да се вземат мерки на време ,за да не стигаме до сериозни последствия,но за нея явно това поведение е съвсем нормално!
 и знаете ли какво най-много ме притеснява - повода на завистта.Не е нормално едно дете да завижда с такава злоба,сам защото другото чете и знае. Да е за нещо материално ,за обида,за ревност дори, разбирам, но за това...Просто нямам думи. А детето /те са 3-4/ няма никакво желание за изява.Пролемът е ,че моят син не трябва да си показва знанията.
 Стана много дълго ,но наистина имам проблем, и много се ядосвам.А другата майка - не и пука!А на нея наистина не и пука.Интересува я да има пари за екскурзии, за кецове и такива неща, а внимание на детето и - не е нужно. Така е било и предишните 4 год., аз си го знам, но все очаквах поне малко да се впечатли.
Е,кажете как няма да има агресия?

В разговора с бащата, той сподели, че гледал по-рядко да го бие, но майката го пердашела постоянно и пак ефект нямало. При което аз се опитах деликатно да му кажа, че може би именно това е проблема-че го бият и той трупа агресия , която си изкарва на децата в училище. А и щом го правят постоянно, детето свиква и едва ли не не му прави впечатление. Аз моя съм също съм го шамарила, но само когато си е заслужавал шамар, а когато провинението е по-леко го наказвам. Наказанията към него са лишаване от негово любимо занимание, като игра на компютъра например , или пък да си изчисти и подреди сам стаята, макар че това последното спрях да прилагам, като наказание, защото му е време сам да започне да го върши и да се превърне в негово задължение, което постепенно започвам да постигам.
   Не знам-това детенце в нашия клас много ме притеснява. След като преди месец то насини окото на сина ми му изкърцах със зъби да го сплаша и видях че ефект няма , този път опитах с доброто-то пък го удари в корема. Не знам кой би бил правилния подход към него, но знам, че със само с добрина може да се предизвика и събуди добрината у някой.

jenybon, в класа ана малката ми племенница имаше точно такъм момък. Само че там - бащата беше биещият. Детето ходи по психолози ,при директорката ,1000 родителски срещи, нещата не се оправиха. Бити деца,счупен училищен инвеннтар и т.н. Е, от тази година детето е изключено от у-щето. За протокола - децата са 3 клас.
 Иначе основата на агресията е недостатъчно внимание от страна на родителите. Аз също съм пляскала децата си ,когато са го заслужили. Но през другото време им обръщам много внимание, разговарме на всякакви теми и коментираме проблемите. И когато плясна някой от двамата ,знаят много добре ,че са си го заслужили!
 Снощи говорихме на дълго и широко , детето ми навиза в трудна възраст, даже по едно време се разплака.След 2 часа ,вече се смееше и заключи,че е много хубаво да има с кой да сподели, да му олекне и да го посъветва.

Права си Али сън и аз мога да се похваля с това че обгрижвам детето си с много любов и внимание, и  въпреки, че е все още първолак разговаря с мен за всичко което го вълнува или което се е случило около него. Не ме лъже -  белите си признава на момента колкото и големи да са те и  радостите споделя. Аз много се радвам че е така, макар и мъжа ми да ме критикува за прекалената близост помежду ни-щял да стане майчичко и все щял да ми бъде вързан за полата. Смее ми се и ме пита: "Като стане голям, ти ли ще му слагаш предпазните средства ) ?"  Е, дано разбира се успея да усетя границата и не прекаля, но съм изплашена от този престъпен, жесток свят и искам да бъда приятел на сина си -всичко да споделя с мен и да търси съвета ми, а не да се крие от страх и да ме лъже. Моите родители и до ден днешен са много критични към мен и този респект , който имам от тях ме е карал да премълчавам много неща, за да не ме корят.  Аз не искам това да се повтори със сина ми.

Синът ми е втори клас и като във всеки клас има по-буйни деца,по - свенливи, по - кротки и т.н.
За сега не ми се е оплаквал да има дете което да го тормози или бие.Като чета вашите постове направо настръхвам и се сещам за по - ранната му възраст,когато беше в детската градина.Имаха едно момиченце (красиво като ангелче),но много агресивно.Като диваче-хапеше до кръв,риташе, скубеше биеше и т.н.Няколко деца имаха стрес от нея и започнаха да заекват.Моето дете също беше травматизиран от нея.Майката беше в градината леличка в другата група.Една сутрин поредната майка се оплака на госпожата от въпросното момиче.Майката беше в коридора и слушаше.На момента се обърна,замахна с всичка сила и удари детето по гърба.Тя падна на пода и майката я почна с ритници и шамари.Ние всички  на входа се развикахме и дърпахме детето да я спасим от собствената и майка.
Тази картинка няма да забравя никога.
Искам да питам по какъв критерий се назначават такива хора да работят при деца?Те дали са минали през психолог който да определи дали са за тази работа?

За всички, прочели нашите патила ,искам да споделя развръзката. На следващият ден, синът ми и другото дете си говорят, и то казва на детето ми ,че ме е видял да разговарям с майката. След което отива при нея,пита я какво става , а тя оговаря - НИЩО!
 Е повярвайте ми как се почувствах! Не може да има такова безхаберие.И после - как няма да има агресия?!

Хм..да поискам и аз малко съвет, може ли?

Ние май сме от категорията на "побойниците"..

И идея си нямам как и откъде се стигна до там..
В градината беше най-милия и обичан..а сега е побойник Н 1?
В къщи също е спокоен, много дисциплиниран и изключително любвеобилен..Не го бия, отдавна не ползвам тези методи, свидетел на насилие в къщи никога не е бил..
Живеем сами с него - много ми помага, послушен и прилежен е.

Не мога да си обясня -тогава защо всички все от него се оплакват?
Госпожите също ме объркват - едната го хвали, а другата все е недоволна от него..
Обаче -всяка сутрин ме пресреща някое хлапе и ми се оплаква, че моят го е ударил..
А мойто отрича и вика, че друг го е нападнал..
Отделно много се оплаква от четвъртокласниците, че го бият и тормозят следобед в занималнята..Да не би оттам да идва тази агресия?
Как да постъпя?

Постарай се да оправиш нещата с четвъртокласниците. Мисля, че той просто продължава веригата. Ако това не помогне, спри го известно време от занималня и виж дали ще продължат да ти се оплакват от него.

Да..ама като няма кой да ми го гледа..

Лошото е, че ако веднъж му излезе име на трабълмейкър, това ще го преследва през всичките му години в това училище. Имаше едно такова дете в класа на едното ми дете. Момчето беше просто по-емоционално и в началото имаше проблеми с другите момчета и се е случвало да се сбие. Но му излезе име и доста дълго време го набеждаваха за всичко, което се случи, а детето вече беше променило поведенето си и беше станало доста по-спокойно.

Уви, и аз от това се притеснявам..
После иди и разправяй, че няма сестра..Моят е адски емоционален и въобще..трудно стои на едно място..
И имам чувството, че вече са го нарочили.
Онзи ден една майка ми се скара, че моят е посегнал да удари синът й в лицето с  молив..а синът ми твърди,че нейното дете му е приятел и че други са го били нападнали..
Да не би да имам 2 деца? Щото това, което аз познавам няма нищо общо с това, което ми казват че е в училище?
Верно е, че му е трудно да се сприятели с другите -самият той много пъти ми е плакал от мъка по другарчетата от детската градина и защото сега нямал приятели..

Запиши го някакъв спорт да го изморява ,да изразходва повече енергия и да освобождава напрежението.Определено някакво хоби би му се отразило добре

Записала съм го..
Ходи на футбол, шах, алианс и плуване..
Почти няма време да се "обърне"..а до ТВ и компютър не припарва..
В останалото време - чете книжки, рисува или прави химически опити..))

Какво повече да направя???

Знаеш ли какво се сещам.
Моят син е много нетърпелив и бързо се отказва,нервира се хвърля това с което се занимава и накрая си го изкарва на сестра си(дразни я).Разбирам ,че там му избива.
Купих една книжка за оригами и започнахме заедно да се учим да правим оригами.Постепенно започнахме да правим и сложни фигури.Малко или много това го научи на търпение.Сега прави нещата доста по-спокойно.Не се занимавам толкова много с него както в началото,но му купувам списание Шрек.Там има най-различни задачки от нищо да направиш нещо.Сам си ги прави и определено има напредък.Не знам дали ще помогне ,но ако ти се види логично може да пробваш

Да, сетих се за това..
Карам да го да оцветява картини - като гоблени, доста мудно и пипкаво е..и всеки уикенд го довършва по малко. Взех му и животинче, за се учи на търпение и да го дресира..постоянно му купувам нещо за сглобяване, изрязване или редене..
Обаче..тц

magarence,а говорте ли с него? Ама всеки ден, и подробно да разказва всичко,което му се е случило.Може ли децата да го тормозят за нещо , и той да реагира  .
 При нас има едно момче,което живее само с майка си , и напоследък се забелязва промяна в отношението му към сина ми / в отрицателна насока/.Да не би да му липсва нещо?Просто поговорете, надълго и широко. Има причина за неговото поведение ,и е необходима да разбереш каква е .

Ако не се лъжа ти спомена ,че живеете сами......Да го разбирам без татко ли?.
Ако е така може да ли да му липсва?
Трябва да разбереш точно защо го прави.
Ако се сетя нещо пак ще пиша.А може да е просто по-буйно и темпераментно в което лошо няма.Има такива деца.Да не му лепнем насила сега етикет.
Успех!!!

Да, говорим си постоянно..
Мисля, че си споделя всичко..засега..)

Да, живеем сами.
С баща му се разделихме през лятото..
И понеже е много емоционален и холеричен го заведох и на  детски психолог  - и той каза, че е много сърдит на баща си...
Макар аз да го напуснах, а не той..
Малкият е наясно с това, обяснила съм му всичко и проявява голяма зрялост спрямо отношението си към мен, а и към баща му. Но той почти не се сеща за него, виждат се 1-2 пъти в месеца и толкова по телефона..

Снощи гледах естонския филм "Клас" - брутално, ненапудрено, истинско, грозно за злото, пуснало дълбоки корени, за уродливата форма на агресията и за един от начините да превърнеш някой, който иска да учи компютърна графика в масов убиец с нечовешки поглед.

Честно казано си легнах сякаш лишена от каквото и било чувство. Някак си попарена. А смея да твърдя, че  професията ми изисква да познавам човешката душа. Филмът не беше продукция на Холивуд, приличаше сякаш сме надникнали в роман на Дикенс, нямаше хепи енд, нямаше нито един човек, който да прозре какво се случва всъщност и някак си незабелязано защитникът на слабия заедно с него се превърнаха в мъстители.
Нямаше кой да възстанови справедливостта, защото един от корените на агресията е системно преживяване на усещане за несправедливост. Правен е по-действителен случай - за съжаление.

Здравейте,за пръв път се включвам,но вече незнам какво да правим с агресията в нашия клас.Имаме 3-4момчета 2-3 момичета,който се бият по всяко време,включително и в час.Имахме извънредна родителска среща за дисциплината,на която просто се изумих,защото госпожата ни призоваваше да и помогнем,но в следващия момент каза,че няма да говори с конкретни имена...Само за изминалата седмица имахме 2 деца с разбити устни,1с искаран въздух,1счупени очила и куп по-дребно неща и то само за седмица.Днес отидох в едно от междучасията и като влезнах в класната стая се хванах за главата,4момчета се биеха,едното падно на земята а дрегите две започнаха да го ритат,а третия го удряше с юмруци в главата...учителката викаше,но никй не и обърна внимание.Аз не издържах и започнах да викам да престанат,явно защото съм непозната спряха,но точно след 2мин.боя започна отново.Това е всеки божи ден,просто ме е страх,че някой ден може да се случи и най-лошото като ги видях с каква умраза се ритат в корема и главата.Незнам какво да правим,това са едни и същи деца,но като госпожата не иска да говори на срещите с конкретни имена...предложихме вариант да се говори с училищния психолог,но тя отказа защото другите деца щели да започнат да се подиграват....Моля ви кажете как да постъпим ние които не сме безразлични.

Разговор с директорката, с психолога, има начини, но някой трябва да започне пръв, а не да се чака.............

lussi17, ама как така
Учителката да говори с родителите на побойниците. Каква е тази учителка, която не може да се справи с такава ситуация. А защо децата нямат респект?
Ако не се поправят ...при директора и съответно наказания.  Направо съм  Страшна картина си описала....

lussi17 , и ние в 3 клас имахме подобни проблеми /макар и не толкова страшни ,като при вас/. Нашата г-жа също на родителските не говореше с имена ,но периодично привикваше родителите. Ние специално имахме проблеми, но на моето дете не обръщаше внимание.Е, аз започнах да си говоря с родителите по телефона. Най-интересното беше,че те и идея си нямаха, какво става с отрочетата им в у-ще.Мерки бяха взети, проблемите - решени.Остана сръднята от учителката,че съм говорила с родители през главата и ,но това въобще не ме развълнува.Моето дете имаше проблеми, и щом тя не може да ги реши - се оправяме сами.
 Съвета за психоложката също е добър.Ако се стигне до по-сериозен разгавар в присъствието на директор - тя е длъжна да каже как стоят нещата.
 Успех!

Аз също мисля,че една учителка трябва да може да реагира във всяка една ситуация.Това са деца - всичко се случва.Ако няма авторитет да ги спре как ще ги контролира.Представяте ли си да отидат някъде на екскурзия.Как да и имам доверие и да и поверя детето си?

Здравейте отново на всички.Днес след като видях какво се случва в класната стая бях меко казано потресена и уплашена.Просто не ме свърташе в къщи и на обяд отидох до у-щето пак.Мойта дъщеря ми каза,че преди края на часовете две от въпросните момчета са се сбили за пореден път днес и края е скъсана блуза,и синина по врътлето на едното момче защото са се душили а учителката викала но никой не и обръщал внимание.....просто  не се сдържах и отидох при госпожата,защото на 23.12 ще ходят на тържество извън у-ще и незнам как ще се справи при положение,че и в у-щето не успява.Помолих я да направим една  извънредна родителска среща,преди да е станало нещо страшно,а тя каза че сега нямало смисъл пък и децата вече са преуморени и превъзбудени и т.н и ако след ваканцията нещата стоят така тогава.Обясни ми, че всяка сутрин говори с родителите на тези момчета но те просто не я слушат....Незнам но с този неин подход че тя няма да говори на срещата с конкретни имена просто няма да стигнем до никъде.Аз вече говорих с 4майки твърдо съм решила,че като  има родителсака среща аз ще започна да говоря конкретно с имена,без да съм груба или да засягам някого,дано само да се получи диалог а не скандал....

Тонни - Имам поглед относно това, което се случва в училище понеже имам двама ученици - 5 и 3 клас. Относно причините за агресията темата е необятна, изписани са толкова книги и предполагам с доста теории сте се запознали. Разбира се, че постоянното преживяване на неуспех, неразбиране и липсата на област, в която детето да има своите победи може да бъде фактор, който да засили агресията в нейната жестока форма - желанието да нараниш някого. В българското училище все още се цени не процеса на работа, а резултата и то още от най-ранна възраст. Вместо да се насърчава удоволствието от ученето - се пишат домашни, учи се наизуст, тича се из материала............Но това повдига и други въпроси.............

Изходът - в думите е спасението.. Да говорим с децата си, в семействата си, да изричаме това, което се случва и да търсим отговори..........

Здравейте, за пръв път пиша в тази тема и пиша със свит стомах. Детето ми е в пети клас, момиче. В момента е на лагер. Днес сутринта се чухме и тя ми разказа какво й се е случило снощи. Едно момче, седмокласник, отишъл в тяхната стая защото момчетата от неговата стая го изгонили. Момчето се е държало арогантно и започнал да се съблича. моята щерка, понеже малко по-импулсивна, го ударила с едно пластмасово шише и му казала да си ходи в стаята. Той я хванал за гушата да я души и я ударил в зъбите. Тя избягала в тоалетната, а другите деца извикали госпожата. Момчето било прибрано в стаята на господина по физическо, който уверил децата, че няма да ги притеснява повече.
Аз обаче изпитвам страх. Страх от това, което може да се случи на детето ми.
Какво мога да направя в случая. Да говоря с родителите на това момче ли? Да пусна жалба в полицията? Незнам какво се прави в такива случаи. моля, посъветвайте ме. Искам да предотвратя по някакъв начин бъдещи такива действия.

Макаренко,

И как така да си кратува? За да се възприеме като съгласие и че всичко е наред ли? Я ти си кротувай като ти наскочи някой по-голям от теб! ДОбре, че е ударила наглеца с шише и така го е изненадала. Иначе като нищо щеше да си го отнесе. Я остави хората да правят каквото са решили! Още малко ще посъветваш момичето следващия път направо да го покани в кревата, че да не стане по-лошо! Ама, че си и ти един съветник!

Не можеш да обвиняваш организаторите. ТОва не е първият или последният лагер, който е бил организиран някога. И аз съм ходила на зимни лагери, спали сме в хотел (че и по-лошо - в бараки, които не се заключват лятно време), били сме точно на възрастта на дъщерята на авторката. Обаче не си спомням някое момче да е влизало в някоя чужда стая (особено на момичата) и да е започвало да се съблича. Така че нещо в главата на момчето не е съвсем наред. За него няма никакво оправдание. На момичето или на организаторите нищо им няма. Точно защото ги разбирам тези неща, момичето е реагирало точно така, както се очаква - почувствало се е застрашено и е опитало да се защити. Ти разсъждаваш като мъж, който още малко ще каже, че изнасилените момичета и жени са си го търсели, защото са опитали да се защитят.

Между другото, жена съм. Точно затова зная, че постъпката на момичето е била адекватна на ситуацията.

За мен е виновно момчето. То няма работа в момичешката стая, още повече да се разсъблича. Съмнявам се да не знае как да се справи с половия си нагон. По-скоро е решил да се прави на голяма работа и сигурно си мисли, че момичетата си умират да го гледат гол. Същото това момче трябва да се радва, че това не се е случило в някоя по-цивилизована държава, където щяха веднага да го погнат за сексуален тормоз или ексхибиционизъм.

ТОва, което може да направи майката със сигурност е да застане на страната на дъщеря си. За съжаление откривам в поста й едва ли не извинение за реакцията на момичето "защото било по-импулсивно...". А какво да прави, да си трае и да започне да се съблича с  с момчето ли? Още малко и ще започне да се извинява за поведението на дъщеря си. Затова да обясни на момичето, че е на нейна страна, че не е виновна за нищо и няма от какво да се срамува или да й е неудобно.

Ясно ми е, че почти нищо не може да направи, пък дори и за отмъщение, защото наказание за момчето едва ли ще има. Да, консултирането със специалист по въпроса с агресията и защитата от агресия е възможен вариант. За чужбина зная, че има такива програми, дори за малките деца в училище, но за нашенско нямам никаква представа как стоят нещата. Но както за всичко друго семейството ще трябва да се справя както намери за добре.

А иначе, не предполагах, че вече се случват и такива неща. Във всеки случай засега лагерите се зачеркват вкъщи като начин на прекарване на ваканцията. "Детските дискотеки" също. Докъде стигнахме - вместо момичетата да откриват любовта да се налага първо да се научат да се справят с насилници!

Andariel и Макаренко, извинете ме, че предизвиках такъв разгорещен спор между вас. И ви благодаря за съветите. Разговарях с педагогическия съветник в училището, която госпожа всъщност е била на лагера. Това момче всъщност май има някакви психични проблеми, от време на време се държало неадекватно. Причината, поради която то е отишло в стаята на момичетата е, че другите момчета от неговата стая са го изгонили защото не могат да го търпят. И той решил, че ще се забавлява при по-малките момичета. До края на лагера всъщност е бил при господина, да го пази той.
Andariel , правилно си ме усетила, че едва ли не се извинявам за реакцията на дъщеря ми. Аз говорих надълго и нашироко с нея по този въпрос. Редовно всъщност говорим с нея по въпроса за побоищата и вземането на отношение в училище. Защото ме е страх за нея, страх ме е като гледам като излъчват по телевизията кадри, снимани с телефон, показващи побой между деца. Плача дори и се страхувам, че това може да се случи и на нея. Тя ми е разказвала как едно момиче от нейния клас заплашва друго момиче: "Ще ти разбия мутрата", "Ще си събираш зъбите от земята" и други такива, които иззобщо не искам да си ги спомням. И винаги й говоря да не се меси в такива неща. Да бяга надалеч. Но ... за мое съжаление, тя е доста импулсивна и не търпи несправедливост. Тази черта от характера й принципно ми харесва, защото не харесвам хора - хамелеони, но тя още е малка и не умее да се защитава сама. В този случай май наистина е по-добре да я научим на това. Направо не мога да повярвам, че го пиша това, но не виждам друг изход. За мен това също е насилие, но в един момент се чувстваш принуден да го направиш - за сигурността на детето си.

Незнам .... за мен на първо място семейството е виновно. После учителите. Като си знаеш детето, че върши зулуми - не го пускай. Или е по-лесно така, да не ти е на главата, други да му мислят. Така мисля аз.
Не казвам, че дъщеря ми е цвете, но смятам, че на никой нищо лошо не е сторила. Реагира ако я предизвикат, не мисля, че тя е провокатор. Като се замисля, то изобщо няма гаранция за нищо. Човек може да пострада и съвсем невинен. Просто се намира в неподходящо време и на неподходящо място.
Моля се това да е последната такава случка с нея.

През живота си съм се убедила в едно нещо - който веднъж създаде впечатлението на страхлив сякаш започва да привлича проблемите върху себе си. В клас е същото - винаги има един, който е жертва на всички, дори на деца, които по принцип са кротки и незлобливи. (малко като в кокошарника, където винаги има няколко кокошки, които всички други кълват). Има йерархия в отношенията. Затова има разлика между това едно дете да се свие и да не отвръща и да си създаде приятелски връзки и да си извоюва авторитет. В случая проблемът е бил с момче, което е от съвсем друг клас и е било чиста случайност, че се е озовало в тяхната стая. Най-вероятно и някое друго момиче щеше да реагира по подобен начин, напросто това момиче е било най-бързо. Оставам с впечатление, че в своя си клас момичето няма проблеми, което е много хубаво. ТОва показва, че явно има авторитет. Но като цяло с времето ще се научи да прикрива импусивността и да не неагира на всичко веднага.
Пак казвам - момичето не е виновно за нищо. Просто е било кофти случайност. Същото момче е можело да влезе във всяка да е стая на по-малки момичета, че и на по-големи.

От вас си зависи дали да подадете жалба при директора или в полицията. Преценете си силите. Ако училището е основно въпросното момче догодина вече да не е там.

Макаренко, детето се възпитава още от раждането. Учителите се намесват от седмата му година натам. Дотогава то е с някакъв изграден характер, или поне основите са положени.

Andariel, да, дъщеря ми няма проблеми в класа - разбира се много добре и с момчетата, и с момичетата. Надявам се с времето наистина да се научи да не реагира толкова импулсивно и прибързано, защото колкото по-голяма става, толкова по-сериозни са случките.

И с професионалистите нещата не са много розови. Не забравяй, че учителите се обучават да обучават деца по определени предмети в училищна среда. Тяхната работа е да работят за системата, а не за децата и да ги възпитават. Въпреки че косвено го правят. И тъй като все по-малко учители са подготвени или имат капацитета да разберат и увлекат децата, пък дори и да разрешават конфликти, предпочитам моите деца да са в училище през минимално необходимото време, т.е. през задължителните часове. Ясно ми е, че събирането на деца по административен принцип не е много сплотяващо и много често разликите между децата от всякакъв вид са големи, за разлика от извънкласните занимания, където децата са събрани по интереси и са сравнително на едно и също ниво интелектуално и всякак (дори и материално, защото всичко се плаща доста скъпо).

Родителите може да не са професионалисти, но за учителите трудно може да се каже, че кипят от професионализъм, особено тези от новото поколение (доколкото млади хора стават учители). И като стана въпрос за пари, за тези мижави заплати са останали тук-там ентусиасти и останалото са хора, които не са способни да си намерят друга работа или за тях са важни други параметри на работата и работното време (особено след миналогодишната стачка).

Макаренко, може би разсъждавам така защото винаги търся вината първо в себе си и винаги разчитам само на себе си. Не чакам някой друг да свърши моите задължения на родител, това включва и възпитанието на детето 

Искам да споделя с вас, че имаме напредък..)
Смених му занималнята..и поведението му коренно се промени..
Сега по цял ден е с госпожата, която им води класа, а после и частната занималня в у-ще ( междудругото - тя им е по заместване, но веднага ги строи и спазват желязна дисциплина)..
Постоянно го хвали и твърди, че винаги е пръв във всичко..
А аз все викам, да почакаме и ще видим..
Но е факт - започна да пише красиво, взима си книжки от библиотеката, правим упражнения в къщи..и тн..
С мен е малко опърничав още, но и з се старая повече..

Много се радвам за вас. Сега е редно и ти да започнеш да го хвалиш повечко. Знаеш ли как зарибява!

Хехе, мерси..
То, мойто има нужда повечко от сваляне на земята, отколкото от хвалби..И без това е със свръх самочувствие..

Явно си е от учителката - поне аз виждам огромна разлика..
При едната децата се избиват - и съответно моя, като да е най-отгоре, вечно е в екшъна..
А при тази - цари тишина, кротки игри и тн..

Към инспектората.

 За съжаление, агресията се заражда в ранна детска възраст!Малкият ми син е в на 5г., и в групата си имат МОМИЧЕ/умишлено с главни букви/, което бие всички деца.Бие ги за всичко,което не е както тя иска.Следва-оплакване на г-жата,разговор с родителите/от нейна страна/, и отговорът на бащата:"Нищо не мога да направя,моите деца са такива!Оправяйте се както можете!"
Септември 2010 г.,това дете ще отиде в училище!Всички можете да си представи какво ще бъде там!

Темата ме вълнува много. Ще я следя.

Днес отново сме в "издънка"..

Таман започнах да вярвам, че нещата се пооправят и пак..
Госпожата от занималнята явно от време на време отсъства и я замества друга, която не познавам..Днес незнам какво е станало точно, но синът ми се е държал адски грубо и невъзпитано с нея  , та тя заявила, че ако утре той дойде на занималня, тя нямало да влезе..
Малкият е в истерия и  твърди, че тя е "зла" и не му вярвала и затова той се държал така с нея.. ..
И сега незнам как да постъпя..казвам, че утре трябва да намери начин да се помири с нея и да остане, атой креши и вика, че няма защото тя не го искала..