- Публикувана: 7 ноем. 2008, 15:28 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2008, 08:42 ч.
<<Според Вас каква да бъде разликата във възрастта между 1вото и 2рото дете? >>
Едва ли някой, може да каже, каква трябва да бъде разликата, между първото и второто дете. Всичко е според зависи... 
Ето как ти отговарям аз:
- разликата между моите деца, е точно 3 години. Със съпруга ми смятаме, че тази разлика не е нито голяма, нито малка, и все пак достатъчна, за да бъдат приятели във бъдеще, и да могат да си помагат.
Ето как ти отговарям аз:
- разликата между моите деца, е точно 3 години. Със съпруга ми смятаме, че тази разлика не е нито голяма, нито малка, и все пак достатъчна, за да бъдат приятели във бъдеще, и да могат да си помагат.
Мисля че 2 год. е хубава разлика. Децата биха имали по-сходни интереси може би.
При нас за съжаление не можа да се получи. Сега моята 4-годишна дъщеря е много ентусиазирана че ще си има сестричка, но подозирам че ще е разочарована като разбере колко късно бебето ще е подходящо за игра...
При нас за съжаление не можа да се получи. Сега моята 4-годишна дъщеря е много ентусиазирана че ще си има сестричка, но подозирам че ще е разочарована като разбере колко късно бебето ще е подходящо за игра...
Както дойде. Няма рецепти. При по-малка разлика растат заедно и си имат другарче за игра /а често и враг за разгръщане на бойни действия/. При по-голяма разлика пък за родителите е по-лесно, а и закъснелите втори деца подмладяват майките и татковците си.
Това е и моето мнение. А на анкетата отговорих 4-5 год., както е при мен.
Както дойде. Няма рецепти.
Съгласна съм.И ние планувахме да е около 5г. и работим по въпроса,но....не се е получило...Божа работа! 
Нямам конкретно мнение, и малката и голямата разлика между децата си има плюсове и минуси.
Май предпочитам разлика около 3 години. Хем няма да е съвсем малко и да има нужда от постоянно внимание /вероятно ще ходи на градина/, хем няма да е много голямо и е вероятно да имат сходни интереси и приятели.
И все пак:
Второ дете
Разликата
Колко е разликата в годините на децата ви?
Май предпочитам разлика около 3 години. Хем няма да е съвсем малко и да има нужда от постоянно внимание /вероятно ще ходи на градина/, хем няма да е много голямо и е вероятно да имат сходни интереси и приятели.
И все пак:
Второ дете
Разликата
Колко е разликата в годините на децата ви?
Както дойде. Няма рецепти. При по-малка разлика растат заедно и си имат другарче за игра /а често и враг за разгръщане на бойни действия/. При по-голяма разлика пък за родителите е по-лесно, а и закъснелите втори деца подмладяват майките и татковците си.
Какво значи "трябва"?Кой колкото иска.
За мен е добре да е над 3 год. за мое улеснение.Иначе много се радвам и възхищавам на майките на породени дечица.
За мен е добре да е над 3 год. за мое улеснение.Иначе много се радвам и възхищавам на майките на породени дечица.
А къде пише "трябва"??
Според мен около 2год. за да си растат заедно и да са на един акъл.Пък и да родителите да си ги отгледат на веднъж,а не 6-7 год. да стоят затворени в къщи с малко дете и да не могат никъде да мръднат.Ние със сестра ми имаме 2год и 10мес и се разбираме идеално.Обаче първата ми реакция като съм я видяла е била "За какво ми е такава сестричка,кйоято не може да си играе!?"Пък и ако голямото е още "неосъзнато" много скоро ще приеме бебето за даденост,няма да помни,че преди го е нямало,следователно по-малко ще ревнува и няма да се чувства изместено...
.От сега спорим за това 
Разликата трябва да е толкова, колкото ти е необходимо на теб да се решиш да имаш второ детенце. 
Аз съм за 2г.
Не може да се каже каква да бъде разликата между 1-то и 2-то дете.
Зависи от твърде много фактори, а пък и разбирането за разликата в години е строго индивидуално.
Зависи от твърде много фактори, а пък и разбирането за разликата в години е строго индивидуално.
Разликата между моите деца е 6 г и 7 мес., така исках аз и за щастие се получи
За мен е добре да е над 3 годишна разликата,за мъжа ми-над 5 годишна.Zа детето-не знам,но така или иначе тя е от осъзнаването си като човече кошмарно ревнива,затова не смятам,че сега е момента за второ и като я гледам май ще обори доводите на някои тук,изказали се,че колкото е по-малко детето,толкова по-не разбира и не ревнува-аз лично смятам,че е напротив-колкото е по-малко детето повече иска внимание за себе си и ревнува,а почти всички 5-6 годишни вече искат братчета и сестричета.Затова по-малките се бият повече,а по-големите помагат повече.
Според мен най-много 3 год. е добра разлика,със сестра ми имаме 1 год. и 11 мес. разлика и сме много близки.Аз мисля,че когато малката е на 2 е идеалния момент да започнем с опитите за второ,защото като се роди тя ще е на детска градина и няма да има такава нужда от мен.Разбира се не правя никакви планове това е Божа работа,просто си размишлявам
Когато мислехме за второ си представях разлика не по-голяма от 2г. Започняхме да работим над въпроса, когато почувствахме, че сме готови да се радваме на още едно детенце без да чувстваме, че пренебрегваме каката поради бременност или самото дете. Така разликата се оказа, че ще е 2г.10мес.
Не виждам смисъл да гониш някаква "оптимална" разлика. Според мен ще почувстваш момента, когато си готова и искаш второ дете. И точно това е важното.
Не виждам смисъл да гониш някаква "оптимална" разлика. Според мен ще почувстваш момента, когато си готова и искаш второ дете. И точно това е важното.
Ясно е, че родителите решават кога са готови за второ детенце, но все пак нещата не стават по поръчка! Аз предпочитах по-малка разлика, но обстоятелства наложиха да поизчакаме с второто и сега, когато /дано / се случи, разликата ще е поне три години! Иначе гласувах с 1ва и 2ра опция!
/ се случи, разликата ще е поне три години! Иначе гласувах с 1ва и 2ра опция! Според мен и за мен най-добре е разлика от над 5 години
1 година е идеалната разлика. Казвам го от "опит".
С брат ми разликата е 1 година и все едно сме близнаци. Винаги сме имали еднакви вкусове, заедно минахме през всичко, многo се обичаме и НИКОГА не сме се били или карали ( за разлика от братовчеда и братовчедката при които разликата е по-голяма). И до ден днешен когато единия има някакъв проблем другият го "усеща", макар че сме на хиляди километри един от друг. Дори като малки си мислехме, че сме били заедно в корема на майка ми.
Имам и сестра, която е с 10 години по-малка от мен и горката сама си отрасна - всички бягахме от нея, нали беше най-малката. 
Докато ние тримата (брат ми, аз и братовчед ми) бяхме с по 1 година разлика и голяма игра падаше. Е, не мога да си представя какво и е било на майка ми. Още по-малко си представям какво и е било на баба ми. 
Ама беше весело.
Здравейте, нека и аз се включа в тази тема.Моето мнение е че ако има второ разликата с първото трябва да е такава че голямото съзнателно да може да помага в отглеждането на бебето.
Здравейте, нека и аз се включа в тази тема.Моето мнение е че ако има второ разликата с първото трябва да е такава че голямото съзнателно да може да помага в отглеждането на бебето.
от къде на къде пък да помага???
3 години според мен е много добра разлика. Иначе и майките с породени деца много ме радват. Аз исках близнаци (нулева разлика ) за да си ги родя на веднъж и дет се вика "да съм спокойна, че съм си свършила работата". Вярно - щях да се бъхтя двойно, но така и така се оказа, че си чакам едно бебенце.
) за да си ги родя на веднъж и дет се вика "да съм спокойна, че съм си свършила работата". Вярно - щях да се бъхтя двойно, но така и така се оказа, че си чакам едно бебенце. 
Всеки сам решава за себе си, коя е най-добрата разлика. Аз гласувах за над 3 години. Много зависи и от обстоятелствата. Моите дъщери са с разлика от 3 години и половина. За мен това е идеално. Каката беше достатъчно голяма, за да разбира и да не съм толкова ангажирана с нея. Като пораснат интересите им ще бъдат горе-долу сходни и се надявам да са си дружки.
Имам брат и сестра - той е с 1 год. и 4 месеца по-малък, а сестра ми със 7 години. С брат сме изключително близки, заедно израснахме и се разбираме и с поглед. Със сестра ми наскоро започнахме да намираме общ език. Разликата е голяма, в един и същи момент двете минавахме през коренно различни етапи. Аз бях тинейджър, когато тя стана първолаче; когато аз станах студентка тя беше в пубертета, сега аз имам бебче, а тя купонясва...
В къщата ни на първо етаж живееха двете ми братовчедки с разлика две години. Един ден малкото ми сестриче попитала мама, кога и тя ще си има сестричка или братче; не било честно братовчедката да има, а тя не В онази възраст дори не е осъзнавала, че макар и големи с брат ми сме нейни сестра и брат!
Та аз съм за малката разлика. Щом бебка навърши годинка започваме да правим братче или сестричка
В къщата ни на първо етаж живееха двете ми братовчедки с разлика две години. Един ден малкото ми сестриче попитала мама, кога и тя ще си има сестричка или братче; не било честно братовчедката да има, а тя не
В онази възраст дори не е осъзнавала, че макар и големи с брат ми сме нейни сестра и брат! Та аз съм за малката разлика. Щом бебка навърши годинка започваме да правим братче или сестричка
"по принцип" е добре разликата да е по малка-така родителите отглеждат децата си наведнъж.Обаче-много зависи кога родителите са подготвени за второ дете,кога съдбата е отредила то да се появи,кога..кога...-при всеки е различно.
При моите деца разликата е 9 години -за нас е идеалната ,просто защото се е получила така!!!
При моите деца разликата е 9 години -за нас е идеалната ,просто защото се е получила така!!!
За мен малката разлика е най-добра. ... имат повече общи игри и теми като пораснат.
Подкрепям казаното!
По принцип е много повече гърбене и е много по-трудно да имаш породени деца, но пък за тях това е страхотно-порастват заедно, минават заедно през всичките етапи на съзряване, това, че ги вълнуват еднакви неща ги прави мноооооого по-задружни и обикновено остават много близки за цял живот.Когато детето е малко не се чувства "детронирано" с появата на братчето или сестричето и го приема много по-лесно.
Разликата между децата ми е точно година и половина и съм много щастлива от този факт!
Най-добрата разлика е 2години според мен Второто и третото ми дете имат такава разлика и съм щастлива от този факт!
По-малката разлика би била много трудна за майки като мен, които сами гледат децата си (аз бях с болезнени контракции през 6,7,8месец от бременността и не знам какво би станало, ако малкият прохождаше по същото време).
Второто и третото ми дете имат такава разлика и съм щастлива от този факт!По-малката разлика би била много трудна за майки като мен, които сами гледат децата си (аз бях с болезнени контракции през 6,7,8месец от бременността и не знам какво би станало, ако малкият прохождаше по същото време).
Гласувах с опция 4-5 г. толкова е разликата между двете ми деца. Мисля, че това е нито много малка, нито много голяма разлика. Баткото е достатъчно голям, за да разбира какво може и какво не може да прави на бебето. В същото време мисля, че ще могат да се заиграват заедно. Племенникът ми е с 5 год. по-голям от Деян и си играят и се разбират чудесно.
За мен 4-5г. е добре. 7-8 също не е зле, съдейки по себе си,
естествено. Брат ми е 8г. по-малък от мен, но пък винаги съм
помагала на майка ми, сега се разбираме прекрасно, въпреки,
че си избождахме очите. Между мъжа ми и неговата сестра
разликата е само 2г. Не знам дали заради това, но не са и на
половина близки така, както аз и моя брат.
естествено. Брат ми е 8г. по-малък от мен, но пък винаги съм
помагала на майка ми, сега се разбираме прекрасно, въпреки,
че си избождахме очите. Между мъжа ми и неговата сестра
разликата е само 2г. Не знам дали заради това, но не са и на
половина близки така, както аз и моя брат.
Според специалисти най добре е голямото дете да е поне на 3 годинки като се роди второто. Добре е и за майката и за децата този вариант по ред причини. Аз също мисля така. От личен опит знам, че малка разлика не е хубаво. Много е трудно за майката, а и голямото дете го преживява тежко.
Според мен 2-3 години. Но сега новото бебче малко ни изненада и децата, живот и здраве ще са с 1 г. и 10 мес. разлика. Това е малко според мен, но наистина като са по-близки по-възраст ще имат повече общи игри, а и после за училище ще си помагат повече.
И аз мислех, че с малка разлика ще си играят и няма да ме занимават да ги дундуркам по цял ден. За сега обаче резултатът е плачевен, защото не знаят как да си играят, само се бият и си пречат и само пищят и искат пак да ги дундуркам при това едновременно. Освен това правят мнооого бели. Абе... зле е положението...
Между две и три години.
Според мен между 5 и 6 години. Против съм малката разлика, поради причината че отнемаш вниманието си от едното дете за сметка на другото. Няма да го изоставиш разбира се , но когато се появи едно бебе с необходимост от много грижи, винаги първото дете остава макар и за определен период от време на заден план. Ако нещата се случват във възраст в която детето може да осъзнае и да не се чувства предадено е възможно най-добрият вариант според мен.
При нас разликата е малка 1 година и 9 месеца.Забременях когато Кирил стана на годинка.Решихме ,че ще почваме с опитите,но то взе че стана от първият път.Помня и датата 25,12,2006.Не мога да кажа ,че ми е лесно,но пък те се обичат толкова много,и двете са си бебета.Играят си постоянно и нямат конфликт на интереси
Човека предполага, ГОСПОД разполага!
Аз докато се престраша да имаме друго дете (поради кошмарно първо раждане)...и си минаха години.
Като се решихме пък...се оказа че се налага да лекувам вторичен стерилитет в следствие на многогодишното пазене с противозачатъчни - и така още две дълги години...
И сега когато голямото ми дете е на 11г....ние чакаме втора рожба
Има си и своите положителни неща - каката от сега прави пазарлъци бебока да спи спри нея, да го хранела, гладела и т.н.
Така, че това с плановете - никога не става както го планираме
Аз докато се престраша да имаме друго дете (поради кошмарно първо раждане)...и си минаха години.
Като се решихме пък...се оказа че се налага да лекувам вторичен стерилитет в следствие на многогодишното пазене с противозачатъчни - и така още две дълги години...
И сега когато голямото ми дете е на 11г....ние чакаме втора рожба
Има си и своите положителни неща - каката от сега прави пазарлъци бебока да спи спри нея, да го хранела, гладела и т.н.
Така, че това с плановете - никога не става както го планираме
Според мен за децата е добре да са с по малка разлика,а за родителите с по голяма-5-6 години.
И аз така мисля.
Гласувах с опцията "Около 4-5 години". Това за мен е добрият вариант. Така по-голямото детенце ще бъде поне в известна степен по-самостоятелно. Хипотетично ми харесва и по-голяма разлика 7-8 та дори и 10 години, но при мен това не е удачно, предвид на годинките.
Но в крайна сметка всичко си е Божа работа. Понякога нещата не се случват точно както сме ги планирали и искали.
Но в крайна сметка всичко си е Божа работа. Понякога нещата не се случват точно както сме ги планирали и искали.
Гладувах с над 3 години. Имам едно дете, но си правя горе-долу такива планове Това е моята гледна точка. А дали ще са приятели децата, според мен изобщо няма връзка с разликата в годините, а от характера на децата и т.н.
Това е моята гледна точка. А дали ще са приятели децата, според мен изобщо няма връзка с разликата в годините, а от характера на децата и т.н.И аз така смятам.
Моите дечица са с разлика 3 год. и 2 мес. Мислех, че това е най-добрия вариант. Честно казано, като се роди малката, баткото стана много по-палав и непослушен. Иначе страшно си обича сестричката, но на моменти е по-бебе и от нея. А като зареват и двамата просто се побърквам....
Трудничко е, но вярвам, че като поотраснат двете деца ще са много задружни и щастливи заедно.
Трудничко е, но вярвам, че като поотраснат двете деца ще са много задружни и щастливи заедно.
Дали ще са близки не зависи от разликата в годините.
Мъжът ми е с 1г и 3м по-голям от сестра си и в отношенията им се усеща голяма ревност и съревноваване. Имам 2 приятелки сестри с година и половина разлика - и между тях е така до ден днешен.
Брат ми е със 7г по-малък от мен и се разбираме чудесно. Споделяме си много, особено той на мен, и често ми иска съвети.
Според мен, разликата е добре да е поне 3г.
Мъжът ми е с 1г и 3м по-голям от сестра си и в отношенията им се усеща голяма ревност и съревноваване. Имам 2 приятелки сестри с година и половина разлика - и между тях е така до ден днешен.
Брат ми е със 7г по-малък от мен и се разбираме чудесно. Споделяме си много, особено той на мен, и често ми иска съвети.
Според мен, разликата е добре да е поне 3г.
Разликата трябва да е толкова, колкото ти е необходимо на теб да се решиш да имаш второ детенце.
около 5 най-добре
4- 5 години смятам че е добре.
По трудно се гледат с малка разлика помежду им,особено ако няма кои да ти помага