ОТЧАЯХ СЕ

  • 2 677
  • 22
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 8
Здравейте всички. Колкото и да е клиширано - отдавна ви чета, но досега не се осмелявах да пиша, а може би просто не съм имала причина...

Честно казано и сега не знам защо пиша, но имам нужда от съвет... С приятеля ми сме заедно (или може би трябва да кажа "бяхме" заедно) от 2 години. В началото всичко беше прекрасно, разбира се. Обичахме се, не се карахме, не спорехме. И постепенно неата се промениха. Бавно, но осезателно. Сега се караме ужасно често, спорим и си се сърдим за глупости. Вчера се случи поредната такава и аз си тръгнах.  Cry

Истината е, че сме ужасно различни - той е по-търпелив, по-бавно се ядосва, но и по-бавно му минава; а аз съм като динамит - мога да избухна от една дума, но ми минава за минути. Осъзнавам го, но въпреки всичко вярвам, че можем да сме заедно, ако просто се опитаме да правим малко повече компромиси. Но и това е проблем - упорити сме и двамата и трудно отстъпваме... Има и още нещо - той е с 8 години по-голем от мен и се е настрадал от лъжливи жени, а той е първият мъж, в когото се влюбвам, така че, в някакъв смисъл, и двамата имаме неща, трудни за преодоляване.

Все още се обичаме и не искам да се разделяме, мисля, че и той. Но вече се уморих от проби и грешки, уморих се от това да се боря със себе си и с него. Просто искам да се прегърнем и да заживеем нормален живот...

Моля ви, ако някой от вас е преживявал такова нещо - какво да направя, как да се справя с тази ситуация - обичам го прекалено много, за да си  тръгна, но и не знам как ще продължи това...

# 1
  • Мнения: 3 675
То и аз съм с по-бурен темперамент и лесно избухвам, но мъжът ми е по-търпелив.Виждам, че ти си същата като мен, защото не се срещнеш с него и не поговорите, все пак може вината да е в теб, лично при нас аз съм тази, което будне на главата и след няколко минути скандалът е налице, за глупости от рода на защо е хвърлил чорапите на пода или не е измил чиниите......ние все за такива неща се дърлим, битови.....
Щом не искаш да се разделяте трябва да направите компрос и двамата още веднъж. WinkИ точно защото го обичаш, не трябва да си тръгваш, защото може би после ще съжаляваш.

# 2
  • Мнения: 3 675
уф,пак съм яла букви или съм ги сменяла, сори, но след тежък работен ден е така. Mr. Green

# 3
  • Мнения: 1 187
Само откровените разговори  и компромисите ще ви помогнат.

# 4
Здравей!

Благодаря ти за отговора. Проблемът е, както казах, че ние вече сме се карали и събирали доста пъти. Не мога да разбера защо правим компромиса СЛЕД, а не ПРЕДИ да се случи. Как го правите вие със съпруга ти - кой отстъпва повече, кой прави компромисите?

# 5
  • София
  • Мнения: 174
Не знам какъв съвет да ти дам.Аз съм в същата ситуация , само , че при мен мъжът ми си тръгна.Никой не ще да отстъпи и всеки път едно и също.Според мен аз правя компромисите , според него - той и така.Разговорите помагаха до един момент.Вече даже не иска да говорим и решихме , че просто трябва да се разделим.Не се отчайвай !Каквото е тръгнало да става - ще стане.Не винаги сме в състояние да променим нещата.Може би за момент всеки има нужда да остане насаме със себе си и да си изясни какво точно иска.
Успех ти желая и сила!

# 6
  • София
  • Мнения: 71
Безкрайно съжалявам да го кажа, но някои хора просто са несъвместими......

# 7
  • Мнения: 1 731
То и ние сме така .Той търпеливият ,аз по-буйната.Но живеем вече 13г заедно.Явно при вас има и нещо друго,освен това. newsm78

# 8
  • Мнения: 8
Здрасти, Rehab.

Съжалявам да чуя за това, което се е случило. Ти как се справяш? Какво е решението, за да не си тръгва...

Tonny, може би не съм се изразила правилно - той не е толкова търпелив, колкото мълчалив - вместо да се скара, просто се обръща на другата страна, вместо да си излее яда - става и си тръгва, вместо да каже какъв е проблема - млъква...

# 9
  • София
  • Мнения: 174
Ако искаш ми пиши на лични,че иначе ще го обърнем на Чат сесия , а това тук не се толерира.Иначе на въпроса - не знам какво е решението , за да не си тръгва.И като гледам как го описваш - да не става въпрос за един и същи мъж?  Това в кръга на шегата , де , но си описала моя 1:1

# 10
  • Мнения: 473
Всички искаме да живеем спокойно без скандали и противоречия, но за жалост не става толкова лесно. Ние с мъжа ми чак на третата година от брака постигнахме някакво трайно разбирателство. От време на време се караме, но той отстъпва повече, защото все съм права. Mr. Green Понякога не е толкова лесно да се постигне хармония в отношенията, малко са двойките, които се разбират с поглед.

# 11
  • София
  • Мнения: 6 182
Е нормално е когато двама души живеят заедно да се карат и спорят понякога, освен да са прегърнати и да водят нормален живот (както ти казваш). В началото не сте се отпускали толкова. Сега всеки показва истинската си същност.
Компромиси е решението. Ако наистина го обичаш, ако го обичаш и такъв каъвто е сега (хвърля си чорапите, цитира майка си, отговаря съвсем наивно на обажданията на бившата си или цял куп други глупости, които много мъже са склонни да правят) трябва любовта ти да е по-силна от гордостта. Направи първата крчака, обади му се!
А защо компромисите ви са преди, а не след...въпрос на темперамент. Има си и такива по италиански тип семейства, карат се, тряскат врати, чупят чинии, тръгват си, прибират се после - няма лошо  Whistling

# 12
  • Мнения: 8
 Joy
Хубавичко си ги описала, МИА Simple Smile Проблемът е, че май сме от различни семейства - аз съм от италианското, ама той май е от мафията - мълчалив тормоз ooooh!

# 13
  • София
  • Мнения: 443
Струва ми се, че очакваш ТОЙ да прави компромисите, тъй като ти си по-бързата от двамата. По-добре недей да лежиш на тази кълка и поработи върху себе си. Защото в един момент търпението на всеки се изчерпва.
Както си описала приятеля си, оставам с впечатлението, че ако правиш драми нямаш шанс да те допусне до себе си, а ще се затвори още повече. Нататък нещата не изглеждат добре. Прибери малко рогите и го давай по-кротко.   bouquet

# 14
  • Мнения: 1 629
Сега, аз съм забелязала, че след две години връзката стига в една точка -  на скандалите. При всичките ми приятели, приятелки, включае и аз съм я наблюдавала. Решението в крайна сметка е, че трябва да се правят повече компромиси и то от жената. Това си е лично мое мнение и наблюдение. Аз чак тогава успях да уравновеся нещата във връзката си.

# 15
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако отсега така се карате и срещате и разделяте не ми се мисли как ще сте, ако се ожените и народите деца. Явно и двамата не сте готови на компромиси или просто не сте един за друг. Две години са си сериозен период да се разбере кой какъв е.

# 16
  • София
  • Мнения: 6 182
Много често, жените след скандала виждат нещата едностранно и пишейки тук проблема изглежда по-голяма от колкото е (защото е такъв  в техните очи, в момента на скандала), а мъжете по-виновни от колкото са.

Не знам колко сериозни и грандиозни са вашите спречквания. Но смятам най-важното е да знаеш, че повечето (да не кажа всички) семейни се поскарват.
Защото аз бях тотално заблудена, че едва ли не като се омъжа за голямата си любов, ще се разбираме само с поглед, а като се роди детето - двамата ще се гушкаме над люлката му като по филмите.
Сега поне съм наясно, че е малко вероятно да остарея като бабите по рекламите (с усмивка на уста и карайки колело)

Във всяко съвместно съжителство има върхове и спадове, радости и разочарования. Но само когато си наясно, че това е нормално се научаваш да правиш компромиси и да не си хващаш шапката за най-малката глупост, мислейки че сте несъвместими.
Разбира се, трябва да се знае къде е границата, но нея човек я усеща сам и никой който е страничен и не е запознат добре със всеки детайл на връзката ви не може да каже "той е за теб" или "той не е за теб".

Премислете си добре и помнете, че е тъжно човек да не срещне половинката си, но е още по тъжно да я срещне и да не я познае.

Последна редакция: сб, 08 ное 2008, 13:48 от M_I_A

# 17
  • Мнения: 3 216
Тьрпение му е майката,но не с цената на всевьможни компросмиси.

Моя мьж сьщо е много труден характер,рядко избухва,трудно споделя,много мьлчалив. Аз сьм точно обратното-избухвам за секудни,бьрзо ми минава,много споделям-така ми олеква,имам много прители. И сме много различни. Обаче с времето нещата се напсват. Свикваш с особеностите на другия,нагаждате сьм един кьм дуг. Но за да се случи всичко това наистина е нужна любов,защото само тя ще ти даде  тьрпение . И се научи да гледаш по-отгоре на нещата. На мен ми трябваше бая време да се науча,но наистина е от полза.Не издребнявай.

# 18
  • Мнения: 1 289
mimipeters, ти го обичаш, сигурна си, че и той тебе - щом те обича, то е, заради това, което си. Представи си каква късметлийка си. Само мааалко повече самоконтрол от твоя страна и всичко ще е ок.  Simple Smile

# 19
mimipeters ,все едно ,в първият си пост описа мен и бившия в началото.....
Когато аз усетих рутината-си казах ,ще мине...ще мине...и започнах да чакам...
Но рутината не минаваше,тя ставаше все по-дълбока...връзката все по-мъчителна..комплексите ми все по-големи..
И накрая съжалих,че не съм се доверила на интуицията си.Така или иначе скъсахме.Но знаеш ли колко усложнения се появиха...
Най-чудесното от тази връзка е моят син.Началото на неговият живот сложи край на връзката ми с въпросния бивш...Момъкът чак тогава реши ,че аз и той не сме един за друг..и офейка  оставяйки мен и детето....
  Съветът ми е-слушай сърцето си.Ако от вътре нещо ти казва,че този мъж не е човекът ,с който чувстваш че може да остарееш го остави...Няма смисъл да се измъчвате и двамата...
Аз сега имам втора връзка-ми и с него сме като огън и лед-само че кавгите -ни вдигат адреналина и ни сближават...Изпускаме парата и после сме доволни и щастливи...Правим компромиси..нагаждаме характерите си...но нещата са двустранни
Никой няма да ти даде правилната рецепта-ти трябва да почувстваш със сърцето си какво да направиш.

Последна редакция: сб, 08 ное 2008, 15:27 от ЛОЛО

# 20
  • София
  • Мнения: 397
mimipeters, ти го обичаш, сигурна си, че и той тебе - щом те обича, то е, заради това, което си. Представи си каква късметлийка си. Само мааалко повече самоконтрол от твоя страна и всичко ще е ок.  Simple Smile
Съмнявам се, че е късметлийка, те такива "напатили се от лъжливи жени" мъже, винаги са много влюбени. Ама как пък на тях все не им върви с жените! Лошото е, че на момичето му е първа любов и е лапнало въдичката.

# 21
  • Мнения: 8
Санела,
какво имаш предвид? newsm78

# 22
  • София
  • Мнения: 397
 Нищо, просто споделям впечатления. Мисля, че ако някога се разделите и ти ще минеш в графа "лъжливи". Ако е попаднал на кофти жена- случва се, но ако са все такива, трябва да ти светне лампичката, че повредата може би е в неговия телевизор.

Общи условия

Активация на акаунт