Трудно се порастявали 
Много е дива някак си, все в бели се вкарва и не знае и 2 минути кака се седи на едно място, заспива права и прочие неща. Две мои познати с момчета на същата възраст си седят по кафетата съвсем спокойно, дечицата са паркирани на столчето до тях с едно камионче примерно и си трайкат. Май не е до пола това. Някои казват ,че ако си била нервна по време на бременнст и бебето ще такова,моята не беше от най -спокойните и сега беборана ми го връща,май 
Смо се питам до кага ще е този кошмар?????Май винаги 
, но има и няколко девойчета, които "разказаха играта" на родителите си и пред тях нашите момченца са като ангелчета ... Наблюденията ми са, че наистина зависи от индивидуалните особености на децата и няма много общо с пола. Дори моите двама сина са напълно различни. По-големият от бебе си е много кротък и тихичък (,като само коликите правят изключение, но то пък не може съвсем "без хич" ) и винаги е бил "лесен" за гледане, ако може така да се каже 
. А малкият е, меко казано, темпераментен и в едно с другите типично бебешки проблеми, си е доста "труден"
.
Звучи ми като от филм 
За яденето ..да не говорим. Това не е само мое мнение, а е и мнение на майките на въпросните момченца. Явно всичко си е до дете. Най-важното е да са живи и здрави, а ние да си ги гледаме с любов, независимо дали са кротки или палави. 
, но имам много доказателства, че не е съвсем вярно. Всичко си зависи от детето. 
Моят син беше много кротко бебе,но пък трудно се научи да дъвчи,трудно отучихме памперсите,...такиви ми ти неща. 
Прави ни диви и щастливи, не сяда,пипа вади всичко,не иска сам за заспива,малко яде вече и куп работи още.Смятам че няма връзка с пола на детето,по-точно до характер. 
Моя хубавец е много бесен,не чува като му говоря,реве без конкретна причина,нощем изпада в истерии и по цял ден не спира на едно място. Седнал мирно на стола го виждам само,когато е болен.И за това е 12 кг на 2 г и 8 месеца. Все се успокоявам ,че е период,ама тоя период все не минава 
Големият беше бебе, от което изнемогваш, и до днес е неконтролируем. На бебето гласът му не се чува. Спи, яде, от коликите нищо не разбрахме...По цял ден си играе на активната гимнастика и се смее Братовчед ми има момиче - огън и жупел 
Няма такъв бяс! Изгриза кабелите, изчупи всички чаши, майка й е пред нервна криза всеки божи ден... Сит на гладен не врява...На такива понякога ми се ще Господ да им прати едно такова като Никола, да не спят две години, да видят кон боб яде ли 
С малкият-никакви проблеми и времето ми минава неусетно.Аз и брат ми сме една зодия/не, че много вярвам/,но сме коренно различни по характер.На майка ми и е било по-трудно с мен/на пример/ и "пей сьрце" с брат ми. всяко дете си е индивидуално,дали е по буйно и палаво детето не зависи от пола
Сит на гладен не врява...На такива понякога ми се ще Господ да им прати едно такова като Никола, да не спят две години, да видят кон боб яде ли 
Хареса ми ! 
(За разлика от него, аз съм ревяла денонощно, по думите на майка ми. ) 
...и то защо.Ами защото им треперим в пъти повече.Докато ако имаш вече едно по разглезено дете,просто нямаш толкова много време за мънинкото бебе(поне при мен така се получава),и беба си спинка сама,лежи си кротко в креватчето ако е будна 
.Ако не съм се впрягала толкоз много с каката,а като ревне ,да е оставям малко да си пореве..а не хоп,веднага на ръце да се люлeeм,щеше да е къде къде по различно положението.Ама на ..проблема на първескините бе и аз така мисля ... ама като нямам база за сравнение 
).....и щури момИчета колкото 10 момчета.....Всичко зависи от детето. 
а иначе останалото са"бабани приказки и раздумки"-тези пуйчета ,онези маймунчета.
Такова нещо не ми се е случвало с момичето - винаги съм успявала да я укротя. със синът ми още се виждам в чудо, голямо диване е това, че постоянно тича, пипа навсякъде и не иска да се вози в количката съм приела за нормално, но удрянето, хвърлянето на играчки, биенето на главата в стената, дрането до посиняване, когато не получи това, което иска (а той в повечето случаи не го получава най-вече от съображения за сигурност)... ей заради тия неща бих казала, че не е много лесен за гледане. А като е в добро настроение е много сладък, чаровен и гальовен, все едно е друго дете Даже бабите, дето умират за него, често се вайкат как съм го пръкнала такова зверче То няма денонощие, което ние с мъжа ми да сме изкарали спокойно. Лапа всичко, пипа навсякъде, тича навсякъде, тръшка се ако не му дадем нищо (а това както е казала Rylie е от съображение за сигурност), чупи всичко, блъска, целия е в синини, крещи като за световно, бърка в очите на децата и еееей такива неща. 
гледах я гледах я.... Като цяло се радвам, че имам момче, не ми пука реве ли, вика ли. Верно са по диви ама сега какво 
те са дечица! .Ако не го взема почва да се тръшка в нея,да се гърчи и се откопчава и изправя.За спането да не говорим,откак се е родил ни веднъж сам не е заспал или пък да спи по цяла нощ без да се е събудил с рев по 5 пъти и да ме подлуди от неспане.Отскоро ако не получи това,което си е намислил,че иска изпада в истреии и почва да тропа с крачета и да крещи с все сила... Всичко друго понасям ама с това неспане ни убива с баща му,все сме като бити парцали...Но сигурно е и до гени и темперамент и колко е чувствително детето,ние сме адски чувствителни.. 
Сит на гладен не врява...На такива понякога ми се ще Господ да им прати едно такова като Никола, да не спят две години, да видят кон боб яде ли Хареса ми ! 
нищо.Кротка е и може с една играчка да си игра е сама с часове.Е понякога се лигави но да лудее като хуна няма такова нещо.Това дете не е взело нищо като бели от нас дъщеря ми беше много по-ревливо и трудно бебе от сина ми 
,а и по думите на майка ми и мои спомоени и аз не съм била цвете за мирисане....Но......само мога да кажа,че благородно завиждам на мами с кротки деца,не зависимо от пола.Големия е бесен за трима ,имах надежди за малкия,но за сега и малкия върви уверено по стъпките на брат си-ревящ денонощно и изобщо не спящ Добре,че минах вече веднъж през железната школа 
