Здравейте, момичета!
Напоследък ме е обзеб силен страх от раждането, което ми се струва абсолютно нелогично, особено при положение, че това не ми е първо раждане. Освен това раждането на дъщеря ми беше изключително бързо и лесно, без усложнения, така че не мога да кажа, че имам лоши спомени.
Сега, обаче, непрекъснато си мисля какво и как ще стане, дали ще боли много, дали с детенце ще сме добре и т.н.
Направо започвам да се срамувам от себе си, защото се държа като ученичка.
Има ли някоя друга бъдеща майка с второ раждане, която да изпитва такъв страх?
Напоследък ме е обзеб силен страх от раждането, което ми се струва абсолютно нелогично, особено при положение, че това не ми е първо раждане. Освен това раждането на дъщеря ми беше изключително бързо и лесно, без усложнения, така че не мога да кажа, че имам лоши спомени.
Сега, обаче, непрекъснато си мисля какво и как ще стане, дали ще боли много, дали с детенце ще сме добре и т.н.
Направо започвам да се срамувам от себе си, защото се държа като ученичка.
Има ли някоя друга бъдеща майка с второ раждане, която да изпитва такъв страх?
и здрав бебок. 
Въпреки,че родих сравнително бързо (4 часа) болеше адски заради системата и епизиотомията накрая.Момента в който родих си казах,"Повече НИКОГА,ама НИКОГА 
!" Обаче сега пак ме чака раждане и незнам какво ще правя 
От сега правя уговорки с док за лидокаин местно и единственото ми успокоение е,че щом е второ раждане трябва да е по-лесно и бързо 
И аз умирам от страх, макар че и моето първо раждане беше супер бързо и лесно и успокоението сега, че второто винаги е по-лесно. Страх си ме е и това е. Успокоявам се, че първото съм го раждала без епидурална, а сега смятам да се възползвам от облекчението. Хем ме е шубе, хем вече започна да ми писва от големия корем и се моля да идва по-скоро момента. И аз ако знам какво искам 
Казват,че втория път е по-страшно,защото именно знаеш какво те очаква.
