Здравейте. Имам следния проблем. От началото на тази година едното ми дете много си развали успеха в училище. Чудех се дали ще помогне да му давам някаква парична награда за по-високи оценки. Прочетох в една статия, че не се препоръчва, но просто не ми идва наум как да реша този проблем. Моля, споделете опит.
- Публикувана: 11 ноем. 2008, 09:51 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2008, 11:06 ч.
Плащате ли допълнително за висок успех в училище? Има ли ефект?
Не, не плащам 
! За мен това няма ссмисъл. Детето ми учи, отличник е ,но никога не е получавал облаги за това. Знае много добре,че учи за себе си,за да влезе в хубаво училище, да има добро образование, и съответно -хубава работа. Ако не учи - за негова сметка си е. Ще ходи да бъхти хамал, общ работник или ...чистач!Мен никой не ме е карал да уча насила , а до 12 клас съвестно съм си писала домашните. Всичко е въпрос на принципи и навик!
Честно казано не мисля,че ако детето ми учи за пари или др.материални неща, ще учи качествено.Просто ще зубри,ще го изпитват по желание/за да има 6-тици/, но това не значи ,че ще е научил нещо. Това го казвам от разказите на сина ми за съучениците му!
Трябва ви сериозен разговор/ няколко пъти/, и ако не е много малко детето да се надяваш, че главата му ще "уври". Успех!
! За мен това няма ссмисъл. Детето ми учи, отличник е ,но никога не е получавал облаги за това. Знае много добре,че учи за себе си,за да влезе в хубаво училище, да има добро образование, и съответно -хубава работа. Ако не учи - за негова сметка си е. Ще ходи да бъхти хамал, общ работник или ...чистач!Мен никой не ме е карал да уча насила , а до 12 клас съвестно съм си писала домашните. Всичко е въпрос на принципи и навик!Честно казано не мисля,че ако детето ми учи за пари или др.материални неща, ще учи качествено.Просто ще зубри,ще го изпитват по желание/за да има 6-тици/, но това не значи ,че ще е научил нещо. Това го казвам от разказите на сина ми за съучениците му!
Трябва ви сериозен разговор/ няколко пъти/, и ако не е много малко детето да се надяваш, че главата му ще "уври". Успех!
Не и не смятам да го правя!
Обяснила съм и продължавам да обяснявам, че неговото задължение е да учи, а нашето да ходим на работа. За това, че учи не му се полагат нито пари, нито някакви други материални облаги. И аз като Али му казвам, че ако не учи си е за негова сметка. Примери има много и то нагледни. Казаните са до блока и по пътя за училище също има, така че е наясно какво го очаква ако остане без качествено образование.
Като стимул според мен би могла да използваш други неща: това, че после би могъл да бъде приет в добро училище, университет, да работи това, което мечтае.
Обяснила съм и продължавам да обяснявам, че неговото задължение е да учи, а нашето да ходим на работа. За това, че учи не му се полагат нито пари, нито някакви други материални облаги. И аз като Али му казвам, че ако не учи си е за негова сметка. Примери има много и то нагледни. Казаните са до блока и по пътя за училище също има, така че е наясно какво го очаква ако остане без качествено образование.
Като стимул според мен би могла да използваш други неща: това, че после би могъл да бъде приет в добро училище, университет, да работи това, което мечтае.
Budna, намери друг стимул, но не и финансов! Децата трябва да са наясно, че училището не е "концерт по желание", то е "задължение". Трябва да си твърда и безкомпромисна по въпроса за ученето. Аз бих забранила компютъра или нещо друго любимо, докато не видя поправени ниските оценки.
Успех!
Успех!
Не, пари за високи оценки не давам. Но много я хваля на шестица - пред роднините ни в нейно присъствие също. Правя го, защото миналата година беше споделила с едната си баба, че за шестица не сме казвали нищо с баща й, а за петица и по-слаба оценка сме мъмрели и натяквали.
Защо не опиташ да му правиш дребни подаръчета за добра оценка - да му покажеш, че цениш труда му.
Защо не опиташ да му правиш дребни подаръчета за добра оценка - да му покажеш, че цениш труда му.
Здравейте. Имам следния проблем. От началото на тази година едното ми дете много си развали успеха в училище. Чудех се дали ще помогне да му давам някаква парична награда за по-високи оценки. Прочетох в една статия, че не се препоръчва, но просто не ми идва наум как да реша този проблем. Моля, споделете опит.
Ееее, ти пък.
Наистина ли мислиш, че в този форум има такива еретици
Сега сериозно:
Аз не плащам, но защото си зная чедото .... мотивират го други нещица.
Но моя близка позната плащаше за 6-ца и отнемаше средства за различно от 6-ца. Майка и син, заедно си бяха изработили бонусната система. Но младежът беше по-възрастен - 9-10 клас беше момчето, доказано умен, но мързелив и меркантилен.
Учеше в елитна гимназия и ефект определено имаше!
Благодаря ви много за съветите и споделеното за вашите деца.
@ Ali_sun
И аз така си мисля - че разговорите помагат, но вече доста време говоря, говоря, а резултатът не идва. Единственото, което помага, е да му проверявам всеки божи ден програмата за следващия ден, да го изпитвам и да го карам да си пише домашните пред мен, но понякога се връщам много късно от работа и откарваме в учене до 12-1 през нощта, а на другия ден не можем да се събудим. А и не остава време за вечеря, за разговори, за почивка...
Все пак успехът му се подобрява при този режим, но вече направо не издържам. Не знам какво му стана на това дете - от пубертета ли, от какво. Преди беше много съвестен и отличен ученик, а сега изведнъж страшно се разхайти и напълно загуби интерес към ученето. Ако не му седна до главата, просто не отваря учебник...
@ Ali_sun
И аз така си мисля - че разговорите помагат, но вече доста време говоря, говоря, а резултатът не идва. Единственото, което помага, е да му проверявам всеки божи ден програмата за следващия ден, да го изпитвам и да го карам да си пише домашните пред мен, но понякога се връщам много късно от работа и откарваме в учене до 12-1 през нощта, а на другия ден не можем да се събудим. А и не остава време за вечеря, за разговори, за почивка...
Все пак успехът му се подобрява при този режим, но вече направо не издържам. Не знам какво му стана на това дете - от пубертета ли, от какво. Преди беше много съвестен и отличен ученик, а сега изведнъж страшно се разхайти и напълно загуби интерес към ученето. Ако не му седна до главата, просто не отваря учебник...
Ще им плащам, ама друг път! Ако искат и с двойките да ходят - това си е техен проблем. Казала съм им, че ходенето на училище си е тяхна работа, а на бележниците им са написани техните имена - каквото си изкарат, това ще си гледат в бележника. МОга да им дам възможности да се развиват и образоват, но няма да им ги бутам насила в ръцете.
Ха,само това остана-да им плащам за единственото задължение,което имат .По-скоро налагам санкции при незадоволителни оценки.Неща от сорта на "никакво излизане в петък и събота вечер,ако през седмицата оценките не ми харесват".Недай боже да има пък някоя скрита тройка или двойка,защото нали ви е ясно,че оценките от контролни и тестове,че и от някой изпитвания се нанасят само преди родителска среща.Никакви гости с преспивания по аверки и тем подобни.У дома това действа безотказно поне за сега 
.По-скоро налагам санкции при незадоволителни оценки.Неща от сорта на "никакво излизане в петък и събота вечер,ако през седмицата оценките не ми харесват".Недай боже да има пък някоя скрита тройка или двойка,защото нали ви е ясно,че оценките от контролни и тестове,че и от някой изпитвания се нанасят само преди родителска среща.Никакви гости с преспивания по аверки и тем подобни.У дома това действа безотказно поне за сега
Добре де, всички деца на майките в този форум ли са такива отличници? Няма ли някой родител, на когото в пубертета детето му да си е развалило успеха, а после да е успял по някакъв начин да го върне в пътя? Моля, споделете, как успяхте, какво му говорихте, какви усилия положихте, дори да се отклонява от темата за финансовото поощрение. Просто съвет на някой, минал по същия път и успял да се справи...
Не зная. Моите са почти с единия крак в пубертета. Но не мисля, че въпросът с успеха е свързан с пубертета. Ако всички си понижаваха успеха по това време нямаше да останат отличници. Зависи и за родителите какво означава понижаване - от 6 на 5 или от 5 на 3 или... А работата опре ли до поощряване или санкции заради успеха в училище, пищи я затънала вече.
Сигурна съм, че би имало ефект, но аз на това хоро не се хващам Сега ще иска пари за 6-ца, утре да измие чиниите, да разтреби масата...
Не й се учи много на моята. Вече втори уикенд седим вкъщи и взаимно се тормозим. Няма мърдане докато не научи това, което трябва - нито излизане, нита ядене, нито телевизия... Че и един шемар по дупето отнесе
Не ми е приятно, но явно трябва веднъж завинаги да й се покаже, че не може без да се учи качествено. А определено с предлагане на пари ще ми е по-лесно.. че и нервите си ще пощадя... но не е това начина.
Сега ще иска пари за 6-ца, утре да измие чиниите, да разтреби масата...Не й се учи много на моята. Вече втори уикенд седим вкъщи и взаимно се тормозим. Няма мърдане докато не научи това, което трябва - нито излизане, нита ядене, нито телевизия... Че и един шемар по дупето отнесе
Не ми е приятно, но явно трябва веднъж завинаги да й се покаже, че не може без да се учи качествено. А определено с предлагане на пари ще ми е по-лесно.. че и нервите си ще пощадя... но не е това начина.
А защо не я оставиш веднъж да се издъни и да я зацафарят или да й напишат забележка и да бере срама, че е ненаучила или без домашно? Не е толкова страшно да отиде с ненаучен урок по история, но е по-страшно да свикне да бъде бутана и на 18 да се издъни в най-неподходящия момент. Детето има усещане за собствено достойнство и ще си направи изводите. 
Има една книга, където можеш да намериш отговори от специалисти по този въпрос - казва се "Позитивно възпитание"на Нелсън, Лот и Глен. Там пише, че за стимулиране в училище не се дават пари, но можеш да даваш за вършене на домакинска работа. Авторите смятат, че ученето въобще не е проблем на родителя, а само на детето и на учителя. Това обаче е американска гледна точка и този принцип може да работи в една добра образователна система, не и в нашата. В нашата, ако детето няма достатъчно мотивация, начинът според мен е този, който Будна е възприела - съвместно учене, проверки, изпитване в къщи и така. Докато окончателно детето не го запере пубертетът или пък не получи внезапно просветление за целите си в живота и пътя към тях.
Добре де, всички деца на майките в този форум ли са такива отличници? Няма ли някой родител, на когото в пубертета детето му да си е развалило успеха, а после да е успял по някакъв начин да го върне в пътя? Моля, споделете, как успяхте, какво му говорихте, какви усилия положихте, дори да се отклонява от темата за финансовото поощрение. Просто съвет на някой, минал по същия път и успял да се справи...
моята голямата беше го закъсала дори преди пубертета, в шести и началото на седми клас (сега е в осми). от чист мързел и липса на организация. и през ум не ми е минавало да и плащам. справихме се с проверки, дебнене, напомняне да си предава домашните, лишаване от игра преди да си е написала домашните, идеи как да си организира нещата по-добре, за да и е по-лесно. отмина периода, сега дори не знам кога и какво учи.
А защо не я оставиш веднъж да се издъни и да я зацафарят или да й напишат забележка и да бере срама, че е ненаучила или без домашно? Не е толкова страшно да отиде с ненаучен урок по история, но е по-страшно да свикне да бъде бутана и на 18 да се издъни в най-неподходящия момент. Детето има усещане за собствено достойнство и ще си направи изводите.
Но не мисля, че въпросът с успеха е свързан с пубертета.
О, свързан е.
Аз и в тетама за четвъртокласниците бях споделила, че дъщеря ми си развали успеха, при това с гордост. Беше ми заявила, че й било омръзнало да бъде отличничка. 
Сякаш го направи нарочно. Но ние решихме за оценки да не й се караме. Казах, че държа да учи по основните предмети, а за второстепенните не ме интересува. Непрекъснато й пиля на главата, че искам да разбира какво учи, а не да възпроизвежда сляпо. Казах, че прощавам слаби оценки от неразбиране, но не и от мързел и забравяне, че е трябвало да учи.А на авторката не мога да дам съвет, защото първо дъщеря ми е по-малка и второ не съм си решила напълно проблема. От началото на учебната година уикендите ни са пълен кошмар - не излизаме никъде и чакаме тя да свърши с домашните, а тя пък се мотае до побъркване. (Лекси, какво съвпадение
) Иначе това с оставянето да се издъни има ефект - чак да се е засрамила не видях, но си взе някаква поука.
Не, не плащам ! За мен това няма ссмисъл. Детето ми учи, отличник е ,но никога не е получавал облаги за това. Знае много добре,че учи за себе си,за да влезе в хубаво училище, да има добро образование, и съответно -хубава работа. Ако не учи - за негова сметка си е. Ще ходи да бъхти хамал, общ работник или ...чистач!Мен никой не ме е карал да уча насила , а до 12 клас съвестно съм си писала домашните. Всичко е въпрос на принципи и навик!
Честно казано не мисля,че ако детето ми учи за пари или др.материални неща, ще учи качествено.Просто ще зубри,ще го изпитват по желание/за да има 6-тици/, но това не значи ,че ще е научил нещо. Това го казвам от разказите на сина ми за съучениците му!
Трябва ви сериозен разговор/ няколко пъти/, и ако не е много малко детето да се надяваш, че главата му ще "уври". Успех!
! За мен това няма ссмисъл. Детето ми учи, отличник е ,но никога не е получавал облаги за това. Знае много добре,че учи за себе си,за да влезе в хубаво училище, да има добро образование, и съответно -хубава работа. Ако не учи - за негова сметка си е. Ще ходи да бъхти хамал, общ работник или ...чистач!Мен никой не ме е карал да уча насила , а до 12 клас съвестно съм си писала домашните. Всичко е въпрос на принципи и навик!Честно казано не мисля,че ако детето ми учи за пари или др.материални неща, ще учи качествено.Просто ще зубри,ще го изпитват по желание/за да има 6-тици/, но това не значи ,че ще е научил нещо. Това го казвам от разказите на сина ми за съучениците му!
Трябва ви сериозен разговор/ няколко пъти/, и ако не е много малко детето да се надяваш, че главата му ще "уври". Успех!
Съвсем точно съвпада и с моето мнение за финансовия стимул!Училището е задължително,а не концерт по желание.
Намери друг начи да стимулираш,не чрез финанси,би било голяма грешка според мен.
Вкъщи действаме на обратния принцип - ученето е привилегия. Знаят, че държавата ме задължава да ги пращам на училище и могат да завършат и с тройки или да повтарят, но ако искат да постигнат повече трябва и да се трудят за себе си, а не за оценките или заради задължителността. Знаят и това, че всичко над базовата училищна програма като курсове, уроци и т.н. са екстри и привилегии, защото ги плащаме от семейния бюджет и организацията също струва много. (с две думи, знаят, че не сме длъжни да им ги осигуряваме). Затова имат избор дали да им се наслаждават или да ги прекратят. Капитализъм в действие, така да се каже. 
RadostinaHZ , извинявай, но не съм съгласна. Повечето семейства в България не могат да осигурят на децата си прекрасно и безоблачно бъдеще. Това, което можем да направим за тях е да им дадем добро образование, (което включва и екстрите - уроци и курсове) и да се надяваме, че те ще успеят повече от нас!
Точно такива са ни мотивите, каквито ги описваш с изключение на даването на образование. С баща им двамата сме завършили училище с медали сами. Родителите ни не са ни пъхали насила в ръцете уроци, курсове и не са ни висяли на главите с домашните, а ние сами сме отивали и сме си искали да се запишем в този или онзи кръжок. Като бяха по цял ден на работа нито ни знаеха кога учим, нито как учим, а виждаха бележника и контролните.
Според мен образованието не се дава, а се придобива от този, който учи. Точно, защото не можем да им осигурим безоблачно бъдеще ги учим, че трябва да разчитат предимно на себе си като способности и труд, а ние само можем да направим всичко по силите си да им дадем възможност да учат и да се развиват и да им помагаме, но само ако имат желание. Против съм детето да е калпазанин, да го мързи отвсякъде, да не иска да ходи на училище, да трябва едва ли не с подкупи да пише домашни и всичко да му се поднася на тепсия. Така не се възпитава самостоятелен и уверен човек, а паразит, който просто, защото си е наш ще го търпим цял живот и ще получава всичко. Децата ми прекрасно виждат по част от съучениците си, че родителите не могат да си пратят децата на нищо извън училище, защото или нямат достатъчно средства, или няма кой да ги води. И оценяват това, което имат вкъщи, защото знаят, че го правим на добра воля и защото се трудят, а не по задължение.
Според мен образованието не се дава, а се придобива от този, който учи. Точно, защото не можем да им осигурим безоблачно бъдеще ги учим, че трябва да разчитат предимно на себе си като способности и труд, а ние само можем да направим всичко по силите си да им дадем възможност да учат и да се развиват и да им помагаме, но само ако имат желание. Против съм детето да е калпазанин, да го мързи отвсякъде, да не иска да ходи на училище, да трябва едва ли не с подкупи да пише домашни и всичко да му се поднася на тепсия. Така не се възпитава самостоятелен и уверен човек, а паразит, който просто, защото си е наш ще го търпим цял живот и ще получава всичко. Децата ми прекрасно виждат по част от съучениците си, че родителите не могат да си пратят децата на нищо извън училище, защото или нямат достатъчно средства, или няма кой да ги води. И оценяват това, което имат вкъщи, защото знаят, че го правим на добра воля и защото се трудят, а не по задължение.
Точно, защото не можем да им осигурим безоблачно бъдеще ги учим, че трябва да разчитат предимно на себе си като способности и труд, а ние само можем да направим всичко по силите си да им дадем възможност да учат и да се развиват и да им помагаме, но само ако имат желание..............
Децата ми прекрасно виждат по част от съучениците си, че родителите не могат да си пратят децата на нищо извън училище, защото или нямат достатъчно средства, или няма кой да ги води. И оценяват това, което имат вкъщи, защото знаят, че го правим на добра воля и защото се трудят, а не по задължение.
Децата ми прекрасно виждат по част от съучениците си, че родителите не могат да си пратят децата на нищо извън училище, защото или нямат достатъчно средства, или няма кой да ги води. И оценяват това, което имат вкъщи, защото знаят, че го правим на добра воля и защото се трудят, а не по задължение.
!Ние сме на същият принцип .
А ако нямат желание? Не вярвам да има родител, който ще си остави детето да не учи, само защото "не му се учи". В такива случаи не може да се разчита на "желанията" на децата. Трябва родителска намеса.
Децата не са еднакви. Някои сядат да учат безпроблемно, без родителите да настояват, да изпитват, да преглеждат домашни. Други имат нужда от постоянно "подбутване". Точно за последните става дума тук, как да им помогнем - на тях и на родителите им.
Децата не са еднакви. Някои сядат да учат безпроблемно, без родителите да настояват, да изпитват, да преглеждат домашни. Други имат нужда от постоянно "подбутване". Точно за последните става дума тук, как да им помогнем - на тях и на родителите им.
Ако ще да учи! Така или иначе с тройка може да изкара основно образование, защото е задължително. Казала съм им, че няма да умрат от глад, но ще си останат с това, което са направили в училище. На 16 години вече имат право да работят. Разбрала съм едно нещо - подбутването е цял живот - първо за писане на ченгелчета, после уроците по математика, писането от майката на темите по литература, после насила завършване на гимназия и в университета вече става голямата издънка. С материалните неща е същото - първо хубави дрешки, после телефонче, екскурзии и моренце с приятели всяко лято, апартаментчето от родителите... и после защо децата не уважавали родителите си и не били самостоятелни дори на 50. Ами, как ще са самостоятелни, ако все някой ги бута и им дава! Никой не е луд да се юрка, ако всичко му се поднася на тепсия. Имам доста примери около себе си за такова злополучно бутане.
Бе и на мен това ми е проблем. Като ги започнат с огромните домашни и децата губят желание за всичко. Пробвала съм с бонусни системи - една година се напъна яко за телефон, но щом го получи до следващата година всичко си беше по старо му. Универсален подход няма. По-честички разговори, опити да му се помогне в трудните неща, най-вече да се види реално ползата от ученето. Всеки се радва на 6ца, просто не бива да се оставят да се затормозят дотолкова, че да се отчаят прекалено много.
С пари обаче не съм пробвала. С играта на компютъра също не е добър подход, защото колкото повече играе, толкова по-малко му се учи. Същото е и с другите форми на забавление (
не е като да не съм опитвала). Все едно си пазила диета 1 месец и накрая се възнаграждаваш с торта. По-добър вариант са новите дрешки, заради които ще продължаваш да се ограничаваш с пастичките. Нещо в този смисъл си струва да се замислиш. Но вероятно е уникално за твоето дете, а и не само наградите, трябва да има разбиране и помощ, подкрепа и малко ръчкане. Всичко това накуп може и да има ефект...
С пари обаче не съм пробвала. С играта на компютъра също не е добър подход, защото колкото повече играе, толкова по-малко му се учи. Същото е и с другите форми на забавление (
не е като да не съм опитвала). Все едно си пазила диета 1 месец и накрая се възнаграждаваш с торта. По-добър вариант са новите дрешки, заради които ще продължаваш да се ограничаваш с пастичките. Нещо в този смисъл си струва да се замислиш. Но вероятно е уникално за твоето дете, а и не само наградите, трябва да има разбиране и помощ, подкрепа и малко ръчкане. Всичко това накуп може и да има ефект...
И аз съм на мнение, че няма универсална рецепта. Всяко дете е различно и трябва да се пробват различни методи. Както се вижда от написаното до тук някои си учат без никакви стимули, други просто си ги мързи. Според мен най-много помага засиления контрол. Друг е въпросът, че не всеки родител има необходимото време и нерви. Поради честите ни пътувания в чужбина, а и не само, дъщеря ми никога не е била от отличните ученици. Пробвала съм какво ли не. Струва ми се, че най-голям ефект имат похвалите. Примерно сега се налага да учи немски през украински. Бъкел не знаеше нито от единия, нито от другия език, но учителката много я насърчава и тя учи с удоволствие, има само отлични оценки.
Лошото е, че никой не знае кой подход е най-правилен за неговото дете. Моя приятелка залагаше големи надежди на сина си, до към 5-6 клас беше отличник. Тази година завършва училище, но едвам избута последните класове - ниски оценки, поправителни. Друга моя приятелка беше неотклонно до детето си години на ред. Казваше ми, че не може да си позволи да пропусне един урок, защото после й е трудно да навакса, губи нишката, което ми беше ужасно странно и си казвах, че аз никога няма да уча с детето си. Това е един от случаите, който ми изясни поговорката "На каквото се чудиш, това ти идва до главата". Детето й е пълен отличник. Вече не учи с него, защото е в НГДК и просто няма необходимия потенциал да го прави. Може би синът й щеше да си е добър ученик и без нейните усилия, но кой знае.
Друга моя позната не се е занимавала нито с едната, нито с другата си дъщеря. Първата добра ученичка, много добра художничка, а втората едвам избутва училище. След като завършва обаче решава, че не й се работи и сега е студентка.
Примери много. Трудното е всеки да намери верния път и да не съжалява после за пропуснатото време.
Лошото е, че никой не знае кой подход е най-правилен за неговото дете. Моя приятелка залагаше големи надежди на сина си, до към 5-6 клас беше отличник. Тази година завършва училище, но едвам избута последните класове - ниски оценки, поправителни. Друга моя приятелка беше неотклонно до детето си години на ред. Казваше ми, че не може да си позволи да пропусне един урок, защото после й е трудно да навакса, губи нишката, което ми беше ужасно странно и си казвах, че аз никога няма да уча с детето си. Това е един от случаите, който ми изясни поговорката "На каквото се чудиш, това ти идва до главата". Детето й е пълен отличник. Вече не учи с него, защото е в НГДК и просто няма необходимия потенциал да го прави. Може би синът й щеше да си е добър ученик и без нейните усилия, но кой знае.
Друга моя позната не се е занимавала нито с едната, нито с другата си дъщеря. Първата добра ученичка, много добра художничка, а втората едвам избутва училище. След като завършва обаче решава, че не й се работи и сега е студентка.
Примери много. Трудното е всеки да намери верния път и да не съжалява после за пропуснатото време.
Определено не смятам, че има един отговор за различните деца - както при повечето проблеми, засягащи възпитанието, всъщност. (М/у другото, извинявам се, че се намесвам в тема, засягаща по-големи от моето дете, но все пак всички имаме изградени представи от свой и чужд опит, така че ще споделя какво мисля.)
Що се отнася до това, че у-щето е задължение и за него не се плаща - ами то и на възрастните работата им е задължение, но ентусиазмът, с който я вършат, зависи от това, дали им плащат 300 или 1000 лв.
Аз лично, ако когато детето ми порасне достатъчно, за да му е ясно все пак поне на теория каква е целта на образованието, просто го мързи да полага усилия, може и да се замисля да включа и финансов стимул. Ама не за оценки, а за да виждам реални знания. Точно за да не отиде в онази много неприятна категория от ученици, които искат да ги изпитват по желание. Все пак ще искам да поощрявам детето си да учи, а не учителите да мързелуват.
Лично аз не одобрявам ученето заедно с детето. Мисля, пак от свой и чужд опит, че е полезно родителят да осигури интерес и мотивация на детето си, но оттам нататък то само да си полага нормалните за неговата възраст усилия. А какво имам предвид с интерес и мотивация: например, да го водя по екскурзии по исторически и природни забележителности, за да учи история и география, в университетски лаборатории, за да вижда на практика това, което учи по физика и химия, да му намирам интересни книги и материали по темите в у-ще (различни от безумните в много случаи учебници) и т.п. Ако на някого му звучи нереалистично, виждала съм как работи на практика, вкл. при мен самата.
Та това е моето сегашно мнение по въпроса за стимулите и мотивацията, ще видим на какъв акъл ще съм след 5 или 10 години
Що се отнася до това, че у-щето е задължение и за него не се плаща - ами то и на възрастните работата им е задължение, но ентусиазмът, с който я вършат, зависи от това, дали им плащат 300 или 1000 лв.
Аз лично, ако когато детето ми порасне достатъчно, за да му е ясно все пак поне на теория каква е целта на образованието, просто го мързи да полага усилия, може и да се замисля да включа и финансов стимул. Ама не за оценки, а за да виждам реални знания. Точно за да не отиде в онази много неприятна категория от ученици, които искат да ги изпитват по желание. Все пак ще искам да поощрявам детето си да учи, а не учителите да мързелуват.
Лично аз не одобрявам ученето заедно с детето. Мисля, пак от свой и чужд опит, че е полезно родителят да осигури интерес и мотивация на детето си, но оттам нататък то само да си полага нормалните за неговата възраст усилия. А какво имам предвид с интерес и мотивация: например, да го водя по екскурзии по исторически и природни забележителности, за да учи история и география, в университетски лаборатории, за да вижда на практика това, което учи по физика и химия, да му намирам интересни книги и материали по темите в у-ще (различни от безумните в много случаи учебници) и т.п. Ако на някого му звучи нереалистично, виждала съм как работи на практика, вкл. при мен самата.
Та това е моето сегашно мнение по въпроса за стимулите и мотивацията, ще видим на какъв акъл ще съм след 5 или 10 години
В такъв случай се получава противоречие - на възрастните им се плаща допълнително заради ентусиазма, а на децата - за мързела. Така излиза, че децата, които са ученолюбиви са прецакани, защото те и така си учат за чест и слава, а колкото повече едно дете го мързи, толкова повече е на далавера, защото ще му дават всичко само и само да те мързи по-малко.
Първо на първо, както, мисля, става ясно от цялата ми позиция, идеята е да се поддържа ентусиазмът и мотивацията на децата. Това, как ще бъде поставен въпросът и дали детето ще реши, че е на далавера да се прави на мързеливо, зависи от родителя. Т.е. и да се стигне до вариант финансов стимул, детето пак трябва да бъде с убеждението, че учи И заради тази още една полза, а не че тя му се полага, защото е показало, че не ще да учи. Второ, нали уточнихме, че при различните деца (и родители) е различно, не виждам основания за спор
Мисля, че малко надценяваш родителския автоиритет. Децата в ученическа възраст са доста по-различни от децата в градинска възраст. В училище те се сблъскват челно със социалните, материалните, че и моралните различия. По друг начин казано - средата в училище е в голяма конкуренция с родителския авторитет и децата за много неща се влияят повече от съучениците си, отколкото от родителите. Пубертет, ясно ти става. Затова, при положение, че другарчето Х е очевидно мързеливо, но се хвали, че за тройка му плащат по 30 лева, а за шестица по 60, как би изглеждало за другите деца? Те много бързо ще си направят изводите за това кое се възнаграждава и защо. Много лесно децата стават меркантилни и ако гледат на ходенето на училище като на задължение, а не заради знанията (както е при мнооого деца), то те ще искат някаква компенсация за неудобството.
Няма будали, колежке. Лошите практики и навици са по-прилепчиви от добрите.
Няма будали, колежке. Лошите практики и навици са по-прилепчиви от добрите.
Плащам не допълнително, а основна заплата- ядене, консумативи, други благини, които са си в реда на нещата. Толкоз по основната му работа. А, ползван и духовни стимули- потупване по рамото.
Иначе коледната 13-та е от Дядо ти Коледа, ДМС-то е в края на годината за общ цялостен принос към науката.
По допълнителните трудови договори /резултати от състезания и извънкласни прояви/, невключени в задължителната програма на основния работен ден по основния договор- плащам допълнително от натрупания награден фонд, но то си е и законно.
Иначе коледната 13-та е от Дядо ти Коледа, ДМС-то е в края на годината за общ цялостен принос към науката.
По допълнителните трудови договори /резултати от състезания и извънкласни прояви/, невключени в задължителната програма на основния работен ден по основния договор- плащам допълнително от натрупания награден фонд, но то си е и законно.
....
Дрехи, обувки, учебници, подслон и храна им се полагат по право, защото са наши деца.
Дрехи, обувки, учебници, подслон и храна им се полагат по право, защото са наши деца.
Е, така е, но и стипендията за успех също е нещо напълно законно и предлагано от държавата и учебните заведения
Както и да е, аз не защитавам даването на пари, просто казвам, че и финансовият стимул може да бъде вариант в определени случаи и представен по определен начин. Иначе съм убедена, че има далеч по-ефективни и качествени стимули и начини детето или младежът да се мотивира, част от които споменах по-горе, а другите - за осигуряването на бъдеще и пр. не повторих, тъй като са обсъдени достатъчно в темата и ми се стори излишно да ги предъвквам и аз.
Както и да е, аз не защитавам даването на пари, просто казвам, че и финансовият стимул може да бъде вариант в определени случаи и представен по определен начин. Иначе съм убедена, че има далеч по-ефективни и качествени стимули и начини детето или младежът да се мотивира, част от които споменах по-горе, а другите - за осигуряването на бъдеще и пр. не повторих, тъй като са обсъдени достатъчно в темата и ми се стори излишно да ги предъвквам и аз.
здравейте, мами 
аз все още нямам деца и затова ще мога малко по-необвързващо да ви поуспокоя. Искам да ви кажа, че това, че децата в един момент губят интерес от ученето, е нещо нормално, породено от всичко нормално в нормалното ни обучение. От момента, в който вашите деца почват да се интересуват от семеен бюджет и от това как се изкарват пари, те губят всякаква мотивация - какво като някой е умен, след като тъпият му приятел изкарва повече от него 
момента, в който започват да се интересуват от тези работи съпада с пубертета им (нормално, понеже тогава им трябват повече парички за глезотийки и тогава родителите почват да обясняват всъщност, че парите не падат от небето). Когато бях в 9 клас, аз също изгубих интерес да уча (и да ви кажа в тази връзка, парите няма да помогнат, а напротив. В интерес на истината едва ли има нещо, което е изпитано и със сигурност ще подейства точно при вашето дете) и така не учех до 12 клас - учела съм в междучасията, колкото ако ме изпитат да кажа поне 2 думи. В 12 клас се сетих, че искам да кандидатствам, та започнах да уча и да се готвя сама. Тази година ми е последна в Университета (тук за пръв път получих стипендия за успех и като дойде време за изпит, колегите ме молят да им помагам и да им обяснявам - има прогрес, хепиенд 
) и имаме практика по училищата - децата като преди 4 години... може би мъъъничко по-нахални, но когато вярваш в един млад човек, той ще се старае да се доказва. Не се срамувам от тройките и четворките си в периода 9-11 клас, не изисквайте от децата си да имат отлични оценки по всички предмети - разговаряйте с тях какво им е интересно, с какво искат да се занимават и им дайте възможност да блеснат в тези часове, а не да се отплесват по ненужни неща. Но за целта трябва вие да им давате това от другите предмети, което ще им е нужно в живота. А за присъствието в училище, смятам, че трябва да продължава да бъде задължително по всички предмети Прощавайте, че "ви давам акъл", имате право да ми се изсмеете и да подминете мнението ми, но си помислих, че поне на никой няма да навредя. Успех на тийновете и късмет на вас. Най-важното е да сме здрави и да знаем достатъчно без да бъдем бележкари
аз все още нямам деца и затова ще мога малко по-необвързващо да ви поуспокоя. Искам да ви кажа, че това, че децата в един момент губят интерес от ученето, е нещо нормално, породено от всичко нормално в нормалното ни обучение. От момента, в който вашите деца почват да се интересуват от семеен бюджет и от това как се изкарват пари, те губят всякаква мотивация - какво като някой е умен, след като тъпият му приятел изкарва повече от него момента, в който започват да се интересуват от тези работи съпада с пубертета им (нормално, понеже тогава им трябват повече парички за глезотийки и тогава родителите почват да обясняват всъщност, че парите не падат от небето). Когато бях в 9 клас, аз също изгубих интерес да уча (и да ви кажа в тази връзка, парите няма да помогнат, а напротив. В интерес на истината едва ли има нещо, което е изпитано и със сигурност ще подейства точно при вашето дете) и така не учех до 12 клас - учела съм в междучасията, колкото ако ме изпитат да кажа поне 2 думи. В 12 клас се сетих, че искам да кандидатствам, та започнах да уча и да се готвя сама. Тази година ми е последна в Университета (тук за пръв път получих стипендия за успех и като дойде време за изпит, колегите ме молят да им помагам и да им обяснявам - има прогрес, хепиенд ) и имаме практика по училищата - децата като преди 4 години... може би мъъъничко по-нахални, но когато вярваш в един млад човек, той ще се старае да се доказва. Не се срамувам от тройките и четворките си в периода 9-11 клас, не изисквайте от децата си да имат отлични оценки по всички предмети - разговаряйте с тях какво им е интересно, с какво искат да се занимават и им дайте възможност да блеснат в тези часове, а не да се отплесват по ненужни неща. Но за целта трябва вие да им давате това от другите предмети, което ще им е нужно в живота. А за присъствието в училище, смятам, че трябва да продължава да бъде задължително по всички предмети Прощавайте, че "ви давам акъл", имате право да ми се изсмеете и да подминете мнението ми, но си помислих, че поне на никой няма да навредя. Успех на тийновете и късмет на вас. Най-важното е да сме здрави и да знаем достатъчно без да бъдем бележкари 
От момента, в който вашите деца почват да се интересуват от семеен бюджет и от това как се изкарват пари, те губят всякаква мотивация - какво като някой е умен, след като тъпият му приятел изкарва повече от него
. Големият знае много добре,че има деца ,които нямат нищо 
.Второ: Казала съм, че всеки в този живот ,трябва да си развие потенциала. Умен си?!- чудесно ,тогава трябва да учиш повече, да успееш в живота , и да можеш да си позволиш всичко ,което би искал!
Никой никога не ме е поощрявал финасово за училищни успехи.Дори в пубертета не съм изоставяла учението. Е, смятам, че мога да постигна същото и с децата си!Ако не - си е за тяхна сметка!
/.../тогава трябва да учиш повече, да успееш в живота /.../
Да, България е пълна с учили повече и успели в живота, а децата все едно са слепи и не виждат.
Кой говори за мошеници и далавери? Масово хора с висше образование едва свързват двата края. Връзката между образованието и успеха в живота е твърде бледа, да не кажа никаква. Между другото, създателят на Епъл и Пиксар не е завършил колеж и няма висше образование. Не високият успех е критерий.
Не е вярно, че масово хората с висше образование едва свързват двата края. Има също толкова, че и повече хора със средно образование, които са бедни. А за тези с основното образование изобщо не коментирам. Дипломата сама по себе си не е гаранция за добра работа и заплата, но създава добри предпоставки за по-добро място в социалната йерархия и финансовото състояние.
И да попитам, ако наистина мислиш, че образованието няма значение защо не кажеш на децата си, че няма смисъл да учат и да имат диплома?! Но дълбоко се сомнявам, че ще ги лишиш от образование. Ти самата би ли захвърлила дипломата си (ако имаш такава)?
И като пишеш за създателите на въпросните компании може да добавиш и Бил Гейтс. Но тези хора са изключения. Последният е имал достатъчно заможен, да не кажа богат баща, който да го прати в Харвард. Не превръщай изключенията в правило. Срещу теми 3 имена може да се направи много дъъъъълъг списък със собственици и шефове на компании, които са с възможно най-доброто образование.
И да попитам, ако наистина мислиш, че образованието няма значение защо не кажеш на децата си, че няма смисъл да учат и да имат диплома?! Но дълбоко се сомнявам, че ще ги лишиш от образование. Ти самата би ли захвърлила дипломата си (ако имаш такава)?
И като пишеш за създателите на въпросните компании може да добавиш и Бил Гейтс. Но тези хора са изключения. Последният е имал достатъчно заможен, да не кажа богат баща, който да го прати в Харвард. Не превръщай изключенията в правило. Срещу теми 3 имена може да се направи много дъъъъълъг списък със собственици и шефове на компании, които са с възможно най-доброто образование.
Моля те, посочи ми общото между високия успех в училище и лишаването от образование.
Твърдя, че връзката между високия успех в училище и успеха в живота е бледа - предостатъчно примери има всеки от нас.
Моите дипломи не ми вършат никаква работа, дори не знам и къде са. А твоите? Работиш ли изобщо и с какво точно ти помагат твоите дипломи?
Твърдя, че връзката между високия успех в училище и успеха в живота е бледа - предостатъчно примери има всеки от нас.
Моите дипломи не ми вършат никаква работа, дори не знам и къде са. А твоите? Работиш ли изобщо и с какво точно ти помагат твоите дипломи?
Нужно ли е да си редактираш мнението няколко пъти?
Създателят на Пиксар и Епъл се казва Стив Джобс и е един човек. Осиновен, родителите му са бедни и без висше образование - нямал е връзки, пари и др. подобни съставляващи на положението в обществото. С Бил Гейтс стават двама, а не трима.
Да не разискваме, колко от добре образованите дължат състоянието си на богатите и влиятелни родители, а не на самото образование.
Още по-малко би трябвало да се запитваме, колко от тези образовани имат висок успех в дипломите си, защото ще се учудиш колко малко от тях са с такъв.
Създателят на Пиксар и Епъл се казва Стив Джобс и е един човек. Осиновен, родителите му са бедни и без висше образование - нямал е връзки, пари и др. подобни съставляващи на положението в обществото. С Бил Гейтс стават двама, а не трима.
Да не разискваме, колко от добре образованите дължат състоянието си на богатите и влиятелни родители, а не на самото образование.
Още по-малко би трябвало да се запитваме, колко от тези образовани имат висок успех в дипломите си, защото ще се учудиш колко малко от тях са с такъв.
Всяка една от моите дипломи са ми вършили и ми вършат работа. Първо, знанията, които съм добила. Второ, със средата, в която съм живяла през това време. Трето, добре ми стоят СV-то и образно казано са част от моята визитна картичка. Четвърто, дипломите си са пряко свързани с работата, защото те са изискване за нея. Например, не бих могла да работя нормално и без проблеми като счетоводител, ако нямах диплома за тази професия. Да, счетоводител може да бъде и някой без специално образование, но при всички случаи подходящата диплома е за предпочитане от работодателите, а в Закона за счетоводството е описано изрично какъв трудов стаж и каква диплома са необходими, за да се придвижва един счетоводител по йерархията.
И да, навсякъде съм завършила с отличен успех и много се гордея с това, защото е доказателство за способностите и труда ми.
Ти при какъв лекар би предпочела да отидеш на преглед - този, който едва е избутал с тройка, или при другия, за когото знаеш, че е от отличниците. Защото ще ти кажа, че обикновено кадърните са с висок успех.
И да, навсякъде съм завършила с отличен успех и много се гордея с това, защото е доказателство за способностите и труда ми.
Ти при какъв лекар би предпочела да отидеш на преглед - този, който едва е избутал с тройка, или при другия, за когото знаеш, че е от отличниците. Защото ще ти кажа, че обикновено кадърните са с висок успех.
Не е нужно да ти се отчитам, но не стоя със скъстени ръце. В момента част от работата ми е да уча - време е за промяна. Така да се каже, досега "старите" си дипломи съм ги използвала по предназначение. Не е нужно някой да е наемен работник на 8-часов работен ден, за да се води работещ. Възползвам се от възможностите за гъвкавост.
В живота си съм се убедила в едно нещо - който има и цени било диплома, било професия или умение, не го подритва. Досега не съм видяла някой с диплома да я пренебрегва, нито някой с висок успех да обяснява как успехът не бил важен. Обикноено хората, които отричат дипломите и високия успех или не са доволни от образованието си, или са учили неподходящата специалност, или са били посредствени студенти или ученици, или са искали да учат, но не са успяли по някаква причина, или се чувстват прецакани. Точно се получава като приказката за лисицата и гроздето.
В живота си съм се убедила в едно нещо - който има и цени било диплома, било професия или умение, не го подритва. Досега не съм видяла някой с диплома да я пренебрегва, нито някой с висок успех да обяснява как успехът не бил важен. Обикноено хората, които отричат дипломите и високия успех или не са доволни от образованието си, или са учили неподходящата специалност, или са били посредствени студенти или ученици, или са искали да учат, но не са успяли по някаква причина, или се чувстват прецакани. Точно се получава като приказката за лисицата и гроздето.
Радостина, била съм първенец на класа, винаги съм имала само отлични оценки, имам магистърска степен от СУ. Това, което смятам за най-ценно от всичко изброено дотук, е факта, че просто уча бързо, имам добра зрителна памет и способност да правя връзка между нещата. Нито отличните оценки в училище, нито дипломата ми са ми донесли някаква реална полза иначе Разбира се, при децата може да бъдат другояче нещата, дано имат късмет с тяхното образование, ще държа да завършат.
Разбира се, при децата може да бъдат другояче нещата, дано имат късмет с тяхното образование, ще държа да завършат.
Мила Радостина, толкова си в грешка, че чак ми става смешно. Ще трябва да те разочаровам, бях патологичен отличник през цялото ми учене и следвания, имам добро образование, не се чувствам прецакана, нито пък съм недоволна от живота си.
Съжалявам, че трябва да повторя, но високият успех в училище не е критерий за успех в живота. Той всъщност не е критерий за нищо, освен за някаква способност към обучение. Шимпанзетата също имат висок праг на обучаемост, и какво от това?
Съжалявам, че трябва да повторя, но високият успех в училище не е критерий за успех в живота. Той всъщност не е критерий за нищо, освен за някаква способност към обучение. Шимпанзетата също имат висок праг на обучаемост, и какво от това?
/.../тогава трябва да учиш повече, да успееш в живота /.../
Да, България е пълна с учили повече и успели в живота, а децата все едно са слепи и не виждат.
И защо нещата се приемат само оценки
. За мен, оценките са израз на знанията,които има едно дете/ лично следя това!/. Да не говорим,че в повечето случаи оценките са супер необективни. Знанията ,+ /някой по-горе беше казал/ подходящата среда ,дават основа за някакъв старт.От там нататък - кой както си го направи!
Макар че за пореден "тъп" се връзваме на безсмислен спор, ще се запиша и аз в групата на тези, които от първи клас до пети курс в университета са били отличници, но не мислят, че бележките са показател за нещо смислено. При мен са били страничен ефект от любознателност + късмет с учители, които са имали що годе разумни критерии. Повечето отличници обаче бяха подлизурковци, които се мазнеха на учителите или все искаха да ги изпитват по желание, да си "поправят" оценките и т.п. Но се считаше за много 'cool' да се подиграват на истински знаещите - щото е "яко" да метнеш учителя да ти пише шестица, когато нищо не знаеш (явно не им беше ясно, че всъщност полагат значително повече труд за целта си от мен, например ). В университета обаче си пролича добре - няколкото студента, които можеха да мислят с главите си, изкарваха отлични оценки, без почти никакви усилия, за разлика от един куп, които си скъсваха ... и през семестрите, и по време на сесиите, и пак на много от тях не им се получаваше.
В това отношение образователната ни система в у-ще е толкова сбъркана, че няма накъде. И ако детето няма късмет с талантлив, мотивиращ учител още от първи клас, наистина се оказва жизненоважно родителите му да свършат тази работа. Да внушат на детето си любов към познанието (сори за изтърканото клише) и само известна доза умения за оцеляване в училище и изкарване на горе-долу прилични оценки, за да си няма излишни проблеми.
П.П. Извинявам се на авторката на темата за отклонението, което се получи на последната страница.
). В университета обаче си пролича добре - няколкото студента, които можеха да мислят с главите си, изкарваха отлични оценки, без почти никакви усилия, за разлика от един куп, които си скъсваха ... и през семестрите, и по време на сесиите, и пак на много от тях не им се получаваше. В това отношение образователната ни система в у-ще е толкова сбъркана, че няма накъде. И ако детето няма късмет с талантлив, мотивиращ учител още от първи клас, наистина се оказва жизненоважно родителите му да свършат тази работа. Да внушат на детето си любов към познанието (сори за изтърканото клише) и само известна доза умения за оцеляване в училище и изкарване на горе-долу прилични оценки, за да си няма излишни проблеми.
П.П. Извинявам се на авторката на темата за отклонението, което се получи на последната страница.
Точно за това става въпрос -. оценката като отражение на постиженията като резултат от качествата и труда на индивида. За мен е нормално , ако един човек (дете или възрастен) знае, ученолюбив е, умее да прилага наученото или дори помни много бързо, умее да се изразява добре и не се страхува да излезе пред хора, да има отличен успех. Това е все един комплект от качества, с които не всеки е благословен, но до голяма степен могат да се култивират.
Между другото, децата много добре се ориентират в качествата на другите като във всеки клас има деца, качествата и знанията на които никой не подлага на съмнение, и други деца, които формално са отличници, но им казват зубрачи. Ето, тук е разликата - има отличници и зубрачи.
Не мога да разбера защо винаги трябва да се водите по отрицателните страни на ученето. Не всички отличници, не всички оценки, не всички дипломи са фалшиви. И това си проличава много добре накрая. Но ако родителят живее с мисълта, че оценката няма значение, то защо тогава го има масово натискане на децата да ходят по уроци и да драпат за висок успех за кандидатстване? Всички тук много добре знаем, че става въпрос за мислене от типа "ти ме слушай какво ти говоря, а не ме гледай какво правя+. КОето означава, че не вярвам на родител, който казва, че за него оценките са нереални, а отличниците фалшиви. Защото същият този родител после дава четирицифрени суми за уроци за кандидатстване. А някои родители се правят на излишно скромни, но всъщност не се отказват от постиженията и дипломите си, пък дори и да са на най-посредственото учебно заведение.
Всеки човек си е различан. И аз не зная какво ще им хрумне на моите. Кой знае, може в един момент да кажат, че не искат да учат. ТОгава, ако ще на челна стойка да застана, насила не мога да ги накарам. Ученето не е като копането, а се иска И акъл, И мотивация.
Mrs. Lovett ,
Не ме наричай "мила", защото не си ми любовница, нито си ми близка приятелка или роднина. Щом сама се наричаш патологичен отличник, вече е ясно защо демострираш външно определен начин на мислене.
Между другото, децата много добре се ориентират в качествата на другите като във всеки клас има деца, качествата и знанията на които никой не подлага на съмнение, и други деца, които формално са отличници, но им казват зубрачи. Ето, тук е разликата - има отличници и зубрачи.
Не мога да разбера защо винаги трябва да се водите по отрицателните страни на ученето. Не всички отличници, не всички оценки, не всички дипломи са фалшиви. И това си проличава много добре накрая. Но ако родителят живее с мисълта, че оценката няма значение, то защо тогава го има масово натискане на децата да ходят по уроци и да драпат за висок успех за кандидатстване? Всички тук много добре знаем, че става въпрос за мислене от типа "ти ме слушай какво ти говоря, а не ме гледай какво правя+. КОето означава, че не вярвам на родител, който казва, че за него оценките са нереални, а отличниците фалшиви. Защото същият този родител после дава четирицифрени суми за уроци за кандидатстване. А някои родители се правят на излишно скромни, но всъщност не се отказват от постиженията и дипломите си, пък дори и да са на най-посредственото учебно заведение.
Всеки човек си е различан. И аз не зная какво ще им хрумне на моите. Кой знае, може в един момент да кажат, че не искат да учат. ТОгава, ако ще на челна стойка да застана, насила не мога да ги накарам. Ученето не е като копането, а се иска И акъл, И мотивация.
Mrs. Lovett ,
Не ме наричай "мила", защото не си ми любовница, нито си ми близка приятелка или роднина. Щом сама се наричаш патологичен отличник, вече е ясно защо демострираш външно определен начин на мислене.
Нещо много се отплесна, уважаема Радостина, в дървени философии. Допреди малко лекарят трябвало да е с шестици в дипломата, сега вече да били и истински... Какво искаш да кажеш? Истинските отличници успяват, а фалшивите - не? А кой определя истинските? Вероятно ти, според това как ти изнася.
Смешно е, когато хората цял живот учат, за да съзерцават самодоволно шестиците в дипломите си, а наученото да използват само за да пишат грамотно по форумите.
Смешно е, когато хората цял живот учат, за да съзерцават самодоволно шестиците в дипломите си, а наученото да използват само за да пишат грамотно по форумите.
Това, което казвам накратко е следното - който каквото си изкара, за него си е. И още нещо, което е било установено от изследователи от Макс Планк Институт, които са правили наблюдения и тестване на цяло поколение деца - от ранна възраст до 30-40 годишна възраст, ако не беше и до 50-тата им години - който е отличник отрано си остава отлични до края, което включва не само академичните постижения, а и изобщо реализацията в професията и т.н. Например, дете, което се е справяло отлично в училище след това се справя отлично в университета и придобива престижна, добре платена професия. Което за мен накратко означава - колкото повече, толкова повече.
Ако едно дете демонстрира способности и постижения над средните още от първи клас, а често и извън училище, то при равни други условия така ще си върви до края. ОСтаналото за мен са изключения. И голяма доза късмет.
Ако едно дете демонстрира способности и постижения над средните още от първи клас, а често и извън училище, то при равни други условия така ще си върви до края. ОСтаналото за мен са изключения. И голяма доза късмет.
Не, не плащам ! За мен това няма ссмисъл. Детето ми учи, отличник е ,но никога не е получавал облаги за това. Знае много добре,че учи за себе си,за да влезе в хубаво училище, да има добро образование, и съответно -хубава работа. Ако не учи - за негова сметка си е.
! За мен това няма ссмисъл. Детето ми учи, отличник е ,но никога не е получавал облаги за това. Знае много добре,че учи за себе си,за да влезе в хубаво училище, да има добро образование, и съответно -хубава работа. Ако не учи - за негова сметка си е. Току-що проведохме поредния подобен разговор, през месец- два се случва и има ефект. Не плащам за успех и нямам намерение да го правя. Ако не му се учи - да не го прави, но ще си носи последствията и той го знае много добре....това му стига да се стегне. Не учи по моя прищявка, за да се налага да му плащам за това(респ. ти или който и да е родител). Всичко което правят сега е инвестиция в тяхното бъдеще, а не наша случайна хрумка, и те трябва да го знаят, ако ли не - нищо не става ....
Когато бях малка е имало периоди, съвсем в реда на нещата, когато някой ден не ми се ходеше на училище. Под нашия блок имаше текстилна фабрика. В такива моменти майка ми ми я показваше и ми припомняше, че нямало лошо и да не ходя на училище, тогава ще ходя хем по- наблизко, ей там, долу. Имаше ефект, да ви кажа, никой не ми е предлагал пари или други съблазни за да си свърша моите лични ангажименти.
Радостина, видях, че леко си се афектирала от моя пост След него си написала, че не си губила успеха си дори през пубертета аз като съм го губила да не би да не съм човек?! Нали за това ставаше дума - как да върнеш любовта към ученето на един пубер и дали изобщо ще му се доучи някога. Не се чувствам нещо саката или тъпа като съм имала оценки от сорта на 3-4. А ти казваш, че който е бил отличник някога, е отличник през целия си живот едно е да си чаткаш нещата, друго е да си отличник. Само искам да вметна, че по БЕЛ всички си преписваха домашните от мен, а по Математика на контролни и класни съм решавала задачите и на двете групи Освен това съм се явявала на олимпиади и по География - цели два броя, в които съм се представяла най-добре от училище. И това не ми пречи да съм имала тройки по География Просто не съм бележкар. И дипломата ми от средното няма 5.50. Но не ми и трябва, тъй като на държавните изпити съм показала какво мога и съм си изкарала средно-специално от техникума (във връзка с думите ти, че можеш да работиш като счетоводител - и аз мога ) Та мисълта ми беше, че това, че детето е във възраст, в която по дефиниция е бунтарска и не вижда смисъл да изкарва хубави оценки, не означава, че е тъпо. Пък това, че ще вземат на работа някой с отлична диплома, не го прави автоматично кадърен и не означава, че няма да изхвърчи скорострелно от местоработата
След него си написала, че не си губила успеха си дори през пубертета аз като съм го губила да не би да не съм човек?! Нали за това ставаше дума - как да върнеш любовта към ученето на един пубер и дали изобщо ще му се доучи някога. Не се чувствам нещо саката или тъпа като съм имала оценки от сорта на 3-4. А ти казваш, че който е бил отличник някога, е отличник през целия си живот едно е да си чаткаш нещата, друго е да си отличник. Само искам да вметна, че по БЕЛ всички си преписваха домашните от мен, а по Математика на контролни и класни съм решавала задачите и на двете групи Освен това съм се явявала на олимпиади и по География - цели два броя, в които съм се представяла най-добре от училище. И това не ми пречи да съм имала тройки по География Просто не съм бележкар. И дипломата ми от средното няма 5.50. Но не ми и трябва, тъй като на държавните изпити съм показала какво мога и съм си изкарала средно-специално от техникума (във връзка с думите ти, че можеш да работиш като счетоводител - и аз мога ) Та мисълта ми беше, че това, че детето е във възраст, в която по дефиниция е бунтарска и не вижда смисъл да изкарва хубави оценки, не означава, че е тъпо. Пък това, че ще вземат на работа някой с отлична диплома, не го прави автоматично кадърен и не означава, че няма да изхвърчи скорострелно от местоработата
Е, хайде сега, преписвали били от теб домашните, ходене на олимпиади по география, пък тройки и четворки! Посмали малко. Белешкарството няма нищо общо, защото който си знае рядко бива с оценка по-ниска от петица.
Бунтарството също няма нищо общо с успеха в училище, освен ако ученикът не е глупак да си подритва дипломата. Бунтарството си е бунтарство, дипломата си е диплома.
Дипломата не е гаранция за кадърност, но е някакъв критерий за способностите и постиженията. Такива приказки за неуките гении и суперкадърни хич не ги вярвам. Доколкото съществуват такива хора, те са изключения. Учението е начин за показване на способности, а не просто напъни за една хартийка.
И ако внимателно си чела, посочила съм изводите от изследване на специалисти. Аз приемам техните резултати. Така че спориш не с мен, а с изводите от тяхното изследване.
Любовта към ученето може да се върне, ако я е имало някога в главата на детето. И определено не се връща с подкупи и пари. Както се изразяват HR-ите, нефинансовите стимули вършат повече работа, защото финансовите действат кратко време. Според мен насила хубост (учене) не става, пък и да става - не бива. Иначе детето се превръща в един пораснал тиранин, който много добре знае слабото място на родителите си, които "правят всичко за негово добро".
Бунтарството също няма нищо общо с успеха в училище, освен ако ученикът не е глупак да си подритва дипломата. Бунтарството си е бунтарство, дипломата си е диплома.
Дипломата не е гаранция за кадърност, но е някакъв критерий за способностите и постиженията. Такива приказки за неуките гении и суперкадърни хич не ги вярвам. Доколкото съществуват такива хора, те са изключения. Учението е начин за показване на способности, а не просто напъни за една хартийка.
И ако внимателно си чела, посочила съм изводите от изследване на специалисти. Аз приемам техните резултати. Така че спориш не с мен, а с изводите от тяхното изследване.
Любовта към ученето може да се върне, ако я е имало някога в главата на детето. И определено не се връща с подкупи и пари. Както се изразяват HR-ите, нефинансовите стимули вършат повече работа, защото финансовите действат кратко време. Според мен насила хубост (учене) не става, пък и да става - не бива. Иначе детето се превръща в един пораснал тиранин, който много добре знае слабото място на родителите си, които "правят всичко за негово добро".
RadostinaHZ, по принцип не харесвам начина, по който етикираш всичко според собствените си непоклатими критерии в тази (, а и не само) тема, както и личните заяждания с кого ли не, отвяващи темите в "девета глуха" (едва ли ти пука, но все едно ). Но с последния ти пост тук, с изключение на първите 4 реда в него засягащи бунтарството, съм съгласна. Когато си права - си права!
). Но с последния ти пост тук, с изключение на първите 4 реда в него засягащи бунтарството, съм съгласна. Когато си права - си права!
Е, според чии критерии да етикетирам, според чуждите ли? Етикетирането, или както се казва, категоризирането, е съвсем нормална човешка дейност, заложено е у всеки от нас by design и то се извършва според собствените критерии, които са на всичкото отгоре и непоклатими за самите нас. Иначе нямаше да сме нормални човешки индивиди, а депресирани, неуверени същества, които не са способни да оцеляват. Вярно, изисква се известна гъвкавост. В живота обикновено сблъсъкът е на позиции и собствени критерии, а не на нещо друго. Разликата е в това кой как го възприема.
Като стана въпрос за бунтарството - и аз съм се бунтувала също като всички, особено към края на соца и зората на демокрацията, студентските стачки и т.н. Но това не е засягало ученето ми по никакъв начин в гимназията, защото знаех много добре, че за кандидатстване ми трябва диплома с висок бал. Бунтът заради неясни цели и последствия е безразсъдство, нещо като бунтовете на Лудитите в Манчестър, а ако е заради идеята "аз съм пубер и заради това целият свят ми е крив, особено ако мама и тати не ме оставят гладен" е глупост.
Етикетирането, или както се казва, категоризирането, е съвсем нормална човешка дейност, заложено е у всеки от нас by design и то се извършва според собствените критерии, които са на всичкото отгоре и непоклатими за самите нас. Иначе нямаше да сме нормални човешки индивиди, а депресирани, неуверени същества, които не са способни да оцеляват. Вярно, изисква се известна гъвкавост. В живота обикновено сблъсъкът е на позиции и собствени критерии, а не на нещо друго. Разликата е в това кой как го възприема. Като стана въпрос за бунтарството - и аз съм се бунтувала също като всички, особено към края на соца и зората на демокрацията, студентските стачки и т.н. Но това не е засягало ученето ми по никакъв начин в гимназията, защото знаех много добре, че за кандидатстване ми трябва диплома с висок бал. Бунтът заради неясни цели и последствия е безразсъдство, нещо като бунтовете на Лудитите в Манчестър, а ако е заради идеята "аз съм пубер и заради това целият свят ми е крив, особено ако мама и тати не ме оставят гладен" е глупост.
Присъединявам се към мнението на Кристал 
Предполагам, че под етикиране тя имаше предвид не категоризирането, а това, че от конкретен случай си правиш общовалидни изводи, т.е. обичаш да поставяш под общ знаменател Относно първите ти четири реда - няма защо да ми вярваш, не мога да те убедя в това, а и не искам - нали знаеш онази приказка за оправданието
Другото, което никога не съм харесвала на форумите, е възможността да си редактираш поста. Не знам каква е причината, поради която постоянно си редактираш постовете - не се срамувай от това, което си. Човек трябва да може да изложи мнението си без да се притеснява от първосигналните си реакции (или от правописните си грешки в постове, в които се обяснява, че е бил отличник, а не белеШкар ). Съгласи се, че няма безгрешни хора, не искам да влизам в безсмислени спорове, темата беше съвсем друга.
Все още смятам, че децата, които учат 3 урока в началото на годината, за да изкарат шестици и да не ги изпитват по-късно, не знаят повече от тези, които са учили през цялата година малко или много и поне минимума от по-голям кръг от уроци. Вчера след часа една ученичка дойде при мен и ми каза: Сега няма ли да ни пишете по една шестица за участие?? И какво ако й бях написала - родителите щяха да са доволни, а на матурата след 2 години като се провали, щеше да ме псуват... Такъв е живота - бележкарите се комплексират в реалния живот, защото виждат как тези с по-слабите оценки, се справят доста по-добре от тях. Продължавам да мисля, че обучението трябва доста по-рано да се профилира и всеки да учи това, което смята за най-важно за самия него, а паралелно с това да покрива някакви нормативи за най-важното от останалите предмети.
ПС: RadostinaHZ сигурна съм, че можеш да направиш контра на поста ми, нека не продължаваме да спамим хубавата тема. Ако нещо те дразни, с удоволствие бих си писала с теб на лични.
Предполагам, че под етикиране тя имаше предвид не категоризирането, а това, че от конкретен случай си правиш общовалидни изводи, т.е. обичаш да поставяш под общ знаменател
Относно първите ти четири реда - няма защо да ми вярваш, не мога да те убедя в това, а и не искам - нали знаеш онази приказка за оправданието Другото, което никога не съм харесвала на форумите, е възможността да си редактираш поста. Не знам каква е причината, поради която постоянно си редактираш постовете - не се срамувай от това, което си. Човек трябва да може да изложи мнението си без да се притеснява от първосигналните си реакции (или от правописните си грешки в постове, в които се обяснява, че е бил отличник, а не белеШкар
). Съгласи се, че няма безгрешни хора, не искам да влизам в безсмислени спорове, темата беше съвсем друга. Все още смятам, че децата, които учат 3 урока в началото на годината, за да изкарат шестици и да не ги изпитват по-късно, не знаят повече от тези, които са учили през цялата година малко или много и поне минимума от по-голям кръг от уроци. Вчера след часа една ученичка дойде при мен и ми каза: Сега няма ли да ни пишете по една шестица за участие?? И какво ако й бях написала - родителите щяха да са доволни, а на матурата след 2 години като се провали, щеше да ме псуват... Такъв е живота - бележкарите се комплексират в реалния живот, защото виждат как тези с по-слабите оценки, се справят доста по-добре от тях. Продължавам да мисля, че обучението трябва доста по-рано да се профилира и всеки да учи това, което смята за най-важно за самия него, а паралелно с това да покрива някакви нормативи за най-важното от останалите предмети.
ПС: RadostinaHZ сигурна съм, че можеш да направиш контра на поста ми, нека не продължаваме да спамим хубавата тема. Ако нещо те дразни, с удоволствие бих си писала с теб на лични.
Е, голяма работа, и аз да допусна правописна грешка. Не ме е срам да си я призная.
Редактирането е измислено точно, за да може човек да допълни или отстрани някакви греШки в постовете си. Това е особеност на писаното слово - подлежи на корекция.
И аз не съм привърженик на ударното учене за оценка. Дори съм абсолютно против да се учи предварително, защото детето не печели нищо от това, освен да го обявят за зубрач (защото в един момент става ясно кой си го може и кой се напъва). Ученето е непрекъснат процес и няма никакъв смисъл да се превръща в състезание. Винаги е имало ярки личности, които се чувстват добре и учат с удоволствие и други, които се напъват. А най-добре са третия вид - знаят си възможностите и не се опитват да се натягат.
А съвсем по темата - това с парите се получава, когато очакванията на родителите тотално се разминават с очакванията на децата в учебния процес. Ако на детето толкова са му възможностите или толкова показва и това не му създава дискомфорт, но родителите му са решили, че непременно трябва да имат отличник вкъщи, тогава гледай какво става! Хвърчат не само пари, а в един момент започват да стават и скандали и отношения родител-дете се разбиват. Затова и си викам, на когото каквото му е писано - ако има способности в един момент ще ги покаже, ако ли го мързи, само работата го оправя.
Редактирането е измислено точно, за да може човек да допълни или отстрани някакви греШки
в постовете си. Това е особеност на писаното слово - подлежи на корекция.И аз не съм привърженик на ударното учене за оценка. Дори съм абсолютно против да се учи предварително, защото детето не печели нищо от това, освен да го обявят за зубрач (защото в един момент става ясно кой си го може и кой се напъва). Ученето е непрекъснат процес и няма никакъв смисъл да се превръща в състезание. Винаги е имало ярки личности, които се чувстват добре и учат с удоволствие и други, които се напъват. А най-добре са третия вид - знаят си възможностите и не се опитват да се натягат.
А съвсем по темата - това с парите се получава, когато очакванията на родителите тотално се разминават с очакванията на децата в учебния процес. Ако на детето толкова са му възможностите или толкова показва и това не му създава дискомфорт, но родителите му са решили, че непременно трябва да имат отличник вкъщи, тогава гледай какво става! Хвърчат не само пари, а в един момент започват да стават и скандали и отношения родител-дете се разбиват. Затова и си викам, на когото каквото му е писано - ако има способности в един момент ще ги покаже, ако ли го мързи, само работата го оправя.