Възстановихте ли се бързо след секциото?

Ами зависи какво ти е определението за "бързо" и "възстановяване". Станах около 8 часа след операцията. Около месец чувствах доста силна болка при ставане от леглото и други движения, изискващи напрягане на коремните мускули. После вече бях по-добре, но... Още не съм същата. Боли ме макар и слабо мястото, където беше разреза, имам и проблеми с кръста, което също било свързано със секциото отчасти. Та така...

Наистина зависи изглежда от организма.След операцията 1 нощ бях в реанимация.На сутринта като седнах да се изправям и беше неописуема болка за мен...на 3тич ден ми махнаха лепенката и се изкъпах,на 6тич ден конците и нищо ми нямаше...Абе общо взето доста бързо се възстанових...На 2рата седмица бях забравила ве4е за разреза...

ТОест с една дума- бързо се оправих да! Успех желая

Да!На осмия ден си измих терасите и бебето съм го гледала и обслужвала напълно сама,но всичко е до организъм и професионализъм на този,който е правил секциото

Всичко е индивидуално и зависи от организма.За себе си мога да кажа,че бързичко се възстанових.Родих предиобед,на другата сутрин ме накараха да стана,след като ми махнаха системите.Същия ден станах още два или три пъти /между другото колкото повече се движиш след секциото,толкова по-добре/.Като ми махнаха шевовете се почувствах мноооого по-добре.И аз може би три седмици или месец имах болка при напрягане на коремните мускули,но тя ставаше все по-слаба с всеки изминал ден.С много малка помощ първите дни /малка по мое желание/ сама съм си гледала детето.

Мен ме вдигнаха от леглото на 2рият час след операцията. В началото шевовете яко опъват, беше ми трудно да ставам първите 2-3дни. След 5тият ден вече си обикалях града, вършех си елементарна работа и т.н. Не съм имала проблеми.

Аз също се възстанових за около месец, но сега си мисля, че качените килограми играят важна роля при възстановяването. Колкото повече си напълняла- толкова по-трудно става...Затова сега ще внимавам повече... 

Въпрос на организъм. 10 часа след операцията ме раздвижиха, болката беше поносима, на 5 ден като ни изписваха нищичко не усещах. Цаката  в движението, колкото повече, толкова по бързо и безболезнено   вече от 2 седмици сме си в къщи и все едно са ме рязали преди 100 години   Пожелавам на всички мами толкова бързо възстановяване и един съвет, не търсете помощ при ставане вярно боли, ма първите 5 пъти.

7-8 дни след операцията бях забравила какво бе6е усещането  

Ами то килограмите май пре4ат не само при операция..е в рамките на допустимото си е нормално да ка4им като сме бременилки...Забравих да спомена да се движите ,колкото се може пове4е,колкото и да боли. (ПОДКРЕПЯМ ПРЕДНИЯ ПОСТ на стели76 )- ще избегнете сраствания и ще ускорите възстановяването си..УСпех и вси4ко ще е наред...няма страшно!!!

Малко ще е трудно да ме убедиш,че първия път си станала сама
На мен първият път ми помогнаха,но от там нататък аз си намерих най-удобния за мен начин да ставам Смъквах краката и си подпирах ръцете на нощното шкафче и се набирах на ръце

Може и от килограмите да е... Аз качих 15 и съм успяла да сваля само 3-4 досега Иначе аз се движех много. Само че се изморявах по-лесно. И като се будех нощем да храня бебка често треперех от студ - може би е от загубата на кръв при операцията.

Бързо се възстанових

Възстанових се още на другия ден ,а на изписването даже тичах

 След 2,5 месеца

 При нормалното раждане нямах такива проблеми.

Да- след първото.
По-бързо след второто.
Още по-бързо след третото.

На третия ден си взех детето при мен, и без проблем се грижих за него!

Да, възстанових се бързо и безпроблемно за около седмица. След операцията, която беше сутринта, до късния следобед не си чувствах краката, но на следващият ден почнах бавно раздвижване. За болката ми даваха болкоуспокояващо. Шевовете опъват седмици, но болката е само първите няколко дни.  Местото на операцията е изтръпнало, но и това усещане преминава след известно време. Както след всяка операция и при тази  се препоръчва пациента да не вдига тежко, да не се натоварва със спорт например или с тежка физическа работа.

Да сравнително бързо 2 седмици и вече нямах онези контракции при кърмене и всичко беше наред. А след 30 дни вече бях сама с бебчо и се справихме. Ако имам щастието да имам още деца пак ще родя по същият начин.
Но иначе мисля, че всичко си е строго индивидуално, един организъм по бързо ,друг по бавно се въстановява.

Много бързо се възстановх, при положение, че бях и с кръвозагуба.
След 3-ти не ме болеше, като ставах и съответно нямах усещането, че съм оперирана.

На 10-я ден вече бях супер.Нямам никакви оплаквания.Само от време на време ме насърбява разреза , но е абсолютно нормално.

Да. На 8-мия ден не чувствах нищо.
М/у 3-тия и 8-мия само дискомфорт, нямаше болка.

Докато бях в болницата много ме болеше,не исках да ставам,освен до банята и ставането беше по полвин час
Само охках,пъшках и мрънках,че ме боли,а бебчо беше най-послушният,не можехме да го събудим да яде.И...щом ни изписаха и се прибрахме и т'ва бебе като ревна с пълно гърло.....не мога да ставам,ли?Боли ли ме?оооооо,възтанових се точно за 2 дни....

До двете седмици ме болеше. Ако майка ми не беше дошла да ми помага , нямаше да мога да се оправя, не можех да стана от леглото.

Седмица след това вече не ме болеше.
Поприбрах се малко на 2-рия месец.
Емоционално се постабилизирах след 4-тия!!!
 

Възстанових се изключително бързо и след двете операции.Още на първият ден след операцията вече можех да слизам по етажите,боли разбира се,но колкото повече ходиш,толкова болката намалява.Иначе най-голям зор видях при първото ставане.

И при мен така

Много бързо 

Възстанових се изключително бързо

Да,бързо се възстанових.Наистина боли първите пъти като ставаш от леглото,но не е нещо непоносимо.На третия ден ме изписаха,а на 4-ия вече бях навън.Много скоро спрях да усещам операцията.

Аз се възсанових много бързо. На 6тия ден си бях удома и се оправях сама с всичко , с излючение на къпънето на беба 

Да, много бързо.

  И кое му е толкова невероятното ? 
  И аз станах сама първия път, а втория изминах целия коридор на Тина Киркова пак сама- без да се държа за операцията, напълно изправена. Чак са ме коментирали после докторите, разбрах.
 От мен съвет - не чакайте да ви раздвижат - още в леглото провайте да се обръщате от една страна на друга, така после ще е по-лесно. 

Да, и двата пъти 

Да,и двата пъти се възстанових много бързо.А мога да кажа даже,че втория път всичко стана неусетно,може би защото бях подготвена вече какво ме очаква!Помощ не съм имала нито първия път,нито сега-всичко в кщи и около децата  си върша сама.
Аз също сама си станах,без помощ,само чаках да ми свалят системата и катетъра и тръгвах.Не ме свърташе на едно място.
Успех,леко раждане и здраво бебче!

И аз така.

Болката се търпеше и още като се прибрах на 5тия ден вкъщи можех всичко да си върша.  Проблемът не е в болката.  Но до 40тия ден ходех по-бавничко.  На 50тия ден някъде се опитах да играя тенис-- нъцки.  Имах чувството, че органите ми се удрят един в друг.  Много неприятно усещане.  Имах го и като се въртях нощем.  Чак след 2-3 месеца се почувствах както преди да забременея.  От горе на всичко, явно ми е прекъснат нерв, защото коремът ми е напълно безчувствен между белега и пъпа.  Ако не се погледна, не мога да си вдигна ципа на панталона защото често захващам кожата на корема.  Сега ще раждам пак и ще пробвам нормално, но заради първото секцио раждането ми се води по-рисково и вероятността да се наложи второ секцио е по-голяма.

Изобщо ме е яд, че ми се наложи да родя секцио и в никакъв случай не бих се подложила на секцио по желание.

Моето възстановяване беше супер бързо. След 24 часа ме раздвижиха и ми оставиха бебето да си се оправям с него. На третия ден имаше само леко опъване, а на 5-тия тичах по коридорите. В момента, в който ми махнаха лепенката и конците (на 6-тия ден), имах чувството, че никога не са ме оперирали. Движа се спокойно, тичам, никакви проблеми 

Раздвижването също е от значение. Мен ме раздвижиха около 10 часа след раждането. Възстанових се бързо. Още в болницата се оказа,че схванатия ми гръб ми е по-голям проблем от болката от операцията.

Смея да твърдя, че бързо се възстанових - до 2 седмици след операцията бях забравила всичко. Около 12ч след операция ме раздвижиха, първите 3-4 ставания баха с помощ, а от там насетне ставах сама. На 3-ти ден си махнах лепенката и се изкъпах, ана четвъртият ми махнаха конците. Бебетата бяха при мен от 4-тия ден и без проблем се грижех за тях!

Бързо, да, особено втория път.
Болеше при ставане и лягане първите няколко пъти, но чак "адска" болката не е била. Въпрос на усещане и организъм, всеки възприема болката по различен начин.

и аз бях така

след 8ч станах, а на следващият ден сама си ставах и се изкъпах. въпрос на търпение на болката, болка има но не нетърпима. след 10 дена обикаляхме центъра. след месец на басейн и на почивка.

Единственият ми проблемен ден, беше следващия след операцията - първото изправяне и раздвижването. Боли доста, но като стиснеш зъби и си наложиш да се изправяш, става по-добре. А на третия ден не можех да повярвам, че така рязко може да намалее болката. Пак си боли, но в сравнение с предния е нищо. А на петия ден /на изписването/ вече кляках, ставах, навеждах се... Гледала съм си детето без никаква помощ от баби, и не съм имала проблем. 

и аз,на 10 ден вече бяхме на разходки в морската

Колкото повече се движих,толкова по-бързо се възстановяваш,но е вярно и че си е до организъм и професионализъм на лекаря

Само първите крачки и движения са трудни. Малко усилия и стискане на зъби (болката наистина не е кой знае какво пък) и с всеки ден става все по-добре и по-добре. На втората седмица вече бях "пушка" 

Аз се възстанових изключително бързо.Станах след 10 часа, ходех си без проблем, обслужвах се.Болки и дърпания не съм имала.

Мами може ли да ме светнете по някой неща?
Колко дни преди термина се направи секциото?Вие ли решихте кой да бъде деня или ви препоръчиха?
Операцията с каква упойка беше и ако е била местна упойка веднага ли ви показаха бебенцето?

Не особено бързо.Наистина ранното раздвижване е много важно.

Да аз се възстанових много бързо.От първия ден в който се прибрахме от болницата всичко сама си правех,само я къпехме двамата с мъжа ми 

Моето беше 15 дни преди термин,местна упойка не се използва при секциото,аз бях с пълна-в момента в който си отворих очите видях дъщеря си.

Аз започнах да се движа още на другия ден. Много ме болеше, просто ми се ревеше.... ама до 1 месец забравих

При мен бяха 18 дни преди термин. Докторите бързаха, защото бебетата са две и да не стане изненада 


Заедно го решихме, даже доктора искаше по- рано, но аз настоявах за датата 02.06


Анестезиолога предпочете пълната упойка, защото имах доста оттоци за спинална. Бебатата ми ги показаха почти веднага, когато излезнах от упойка 

Направиха ми секциото 8 дена преди термина, бях с епидурална упойка и нищо не усетих.Бебето ми го показаха веднага.Възстанових се много бързо, една седмица след операцията все едно нищо не е било.

Да, бързичко се възстанових. След седмица вече ми нямаше почти нищо и даже ми се струваше, че не ми се е случило. На седмия ден си направих и хубава разходка, ходейки да ми махнат конците.

Седмица преди термина ми беше секциото. Когато влезеш в деветия месец, ще ходиш по-често на прегледи, да слушат тоновете на бебето... и лекарят ще прецени кога е готово. Бях със спинална упойка. Видях бебето веднага след като го извадиха.

Бързо се възстанових, да ! На другата сутрин след операцията си станах. След седмица почти не чувствах дискомфорт.
Абе важно е и кой ще ти направи операцията, защото и други отзиви съм чувала.

не е ли малко късно седмица преди термина?

Аз съм чувала, че възтановяването е 3 месеца и че се губи много кръв, а също и че има риск кръвта на майката да се смеси с тази на бебето при секцио.

Извинявайте милички но не видях че има точно тема която отговаря на моите въпроси.
Сега съм на ясно

Секциото ми беше 2 седмици преди термина.Двамата с мъжа ми избрахме датата.
Бях с пълна упойка,доволна съм,не мисля че щях да издържа със спинална.
Бебчо го видях малко след като излязох от упойката.

Най-трудно ми беше първото ставане.А то се затрудни още повече,тъй като се бях обезводнила,а имах и ниско кръвно.ТЕЧНОСТИТЕ са много важни след операцията-жалко,че го установих доста по-късно.След първите няколко ставания се чувствах по-добре.На 6 ден ми свалиха конците и започнах да се движа доста по-изправена.

Пожелавам ти успех

Ами не беше късно, нямах никакви признаци за наближаващо раждане. Синът ми се роди и не много голям - 2900 гр. Аз затова казах, че последните седмици се ходи по-често на прегледи, следи се състоянието на бебето и се подбира подходящия момент.
Има тема точно по този въпрос, и при доста мами датата е около 5 - 10 дни преди термин.
За възстановяването - нормално е няколко месеца да имаш дискомфорт, намалена чувствителност на мястото на разреза и т.н. Но в никакъв случай не съм имала болки, и нужда от помощ, за да си гледам детето. При нормално протекла операция, без някакви усложнения не би трябвало да има големи кръвозагуби. Имам доста познати родили по този начин - на никой не са преливали кръв. А това за смесването сега го чувам.

И двата пъти родих със секцио. Предпочитах да родя нормално, но така се наложи. Мисля, че възстановяването е по-бавно.

Мисля че бързо се възстанових. На 7мия ден вече не чувствах нищо, вършех си всичко сама (без свалянето на 13кг количка по стълбите де   )
 Pininka , моето секцио беше 2 дни преди термина. Знам са случаи, в които са го правили на самия ден, не по спешност - планирано. Но в повечето случаи наистина е около 2 седмици по-рано.   когато д-ра ви даде зелена светлина, и като спрат лохиите 

Аз на втората седмица вече чувствах само лек дискомфорт и дори не мога да си спомня колко време ме държа, защото беше поносимо. Иначе на третия месец бях забравила за операцията и се опитвах да правя коремни преси (неуспешно  )

А някой може ли да ми каже как бих могла да различа спиналната от епидуралната упойка  Дори не съм питала каква беше моята. Знам, че ми я биха в кръста и ме обездвижиха от кръста надолу за около 2 часа.  Сега ми се иска да съм по-подготвена, тъй като по всичко личи, че пак ще ме режат 

Да след първото и по-бавно след второто.

И при мен беше така! Количката обаче не е смеех да я вдигам поне до 6-я месец.



Колко бързо те хвана упойката? Веднага след поставянето или след около 15-20 мин.?

Възстанових се много бързо-на другия ден след секциото ,станах и се раздвижих ,за три дена започнах да си ходя напълно спокойно и само леко ме придърпваше.На седмия ден вече се чувствах напълно в кондиция ,на десетия ден излязох с малкия на нормална разходка в Морската.В сравнение с първото ми раждане/вагинално/това беше песен,погледнато от всякъде

когато си свършат  лохиите ,отиваш на доки ,преглежда те и ти казва дали си  готова да се впуснеш в това начинание

Много бързо
Колкото и да болше в началото не спирах да се движа,това е много важно!  На следващия ден след изписването(8 ми) хукнах да купурам разни неща из града,а познати  ми викаха,че нямам акъл,да ама благодарение на това,че се движих много се и възстанових!!! Почти 2 седмици ме болеше и дърпаше  при лягане и ставане.Към половия живот се върнахме на 22 ден
Сега минавам по10 км на ден с количката,вдигам я и нямам никакъв проблем 

Много бързо се възстанових благодарение на многото течности и на многото движение!На 3-я ден се разходих около болницата щот ми беше писнало вътре-нищо че беше през февруари

Изключително бързо се възстанових. Станах на 12-тия час да се разходя, на 5-тия ден вече се случваше да не подвивам крак с часове. На седмия ден бяхме на разходка в квартала с бебето, аз го носих в слинг.
Коремни преси започнах да правя след месец. Откакто ме изписаха от болницата, не съм имала никакви болки никъде.

Аз пък много трудно се възстанових. Може би при мен влияние оказа възрастта и кг. Каката родих нормално и станах веднага.

Много бързо се възстанових , макар че имах други здравословни проблеми и усложнения по време на секциото 

Боля ме само в деня на операцията. На петия ден бях пушка  След седмия-осмия ден не съм изпитвала дискомфорт  Сама си се грижех за бебето 
Индивидуално е за всеки 

На 5 ден на изписването бяx пушка и не се спираx .Сама си гледаx детето и не ми тежеше нито ме болеше макар да е второ секцио

Почти веднага 

Да, на 7 ден като ходих да ми махат конците, бягах по стълбите!

За една седмица 

И при мен беше така!

Не, не се възстанових бързо, Какво значи след седмица да забравя разреза.  Ставах, ходих, вършех си нормалната работа за гледането на детето, но дърпането , неприятното усещане на мястото на операцията продължи поне 2 месеца, че и на горе, ако не се лъжа.

Секциото ми беше преди 10 дни. Възстанових се за една седмица. Болки нямам откакто излязох от болницата. Върша си всичко в къщи, къпя бебето, готвя, излизах да пазарувам два пъти. Изобщо нямам придърпвания и усещане на разреза, само ме сърби много. За разлика от първото ми секцио на 21 години, сега на 35 се възстанових много по-бързо. Сигурно зависи и от хирурга, моето го прави д-р Чорбова от Шейново. Изключително съм доволна. Даже след операцията им казах, че бих родила и трети път така.

да, супер бързо. аз не очаквах, защото нямам други операции и си представях страшни перспективи, но нямаше такова нещо. боля ме много, когато ме раздвижиха - 8 часа след операцията. на следващия ден беше в пъти по-добре, а не третия ме болеше по-малко от редовния ми цикъл.
убедена съм, обаче, че има голямо значение професионализма на лекаря. аз почти нямам и белег вече - сестрата ми каза, че така ще стане, но аз не вярвах. нито е изтръпнало вече - изчезна това още към петия месец. дърпане имах първите две седмици, но за болка след петия ден просто не мога да говоря изобщо.
и да вметна, че тук бебето си го гледа майката и в болницата - тоест, аз съм си го гледала и ден, и нощ от първия му ден. помощ вкъщи никаква не сме имали - всичко сама съм си вършила около бебето и нямах проблеми да се грижа пълноценно за него.
за килограмите не знам какво влияние оказват, но мускулния тонус и общото състояние на организма - със сигурност. аз свалих всичко още към четвъртия месец след секциото, но болките бяха изчезнали много преди това.


9 дни преди термин - те решават, ако има няколко възможни дати питат, но при мен нямаше.
спинална  -тук с пълна се прави само секцио по спешност. плановите са винаги със спинална (освен ако няма медицински показания за пълна). да, бебето ми го сложиха на гърдите веднага след като го извадиха и избърсаха малко. тоест, подадоха го на таткото и той на мен.

Мисля че бързо се възстанових
На следващия ден сутринта станах за първи път и според мен страха беше по силен от болката следобед вее можех сама да ставам и си спомням че потах лекарката да не би да имам някакво обезболяващо че не ме боли Бях се запасила с над 20 ппахчета Аулин за всеки случай и нито едно не изпих Повече ме боли когато съм неразположена
Иначе самата операция ми зарастна трудно т.к. имах усложнения при раждането

Най - вероятно е била спинална анестезията.

Абсолютно е така.
Аз не разбрах,че родих.Това съвсем сериозно.Единствено кръста ме болеше около 10-15 дни и леееко дърпане в областта на белега.Това е.Моля се и втория път да е така.

Да.Около 20 часа след операцията станах и 7 дена след това като се прибрах в къщи почи не ме болеше.

Не. Болеше ме зверски, ставах и припадах. Едва на 3я ден направих няколко крачки. Ужасно преживяване за мен.

Да, много бързо....за разлика от следродилната депресия.

Да, бързо се възстанових.
Известно време ме придърпваше операцията, но отмина.

Доста ме болеше особено първите 1-2 дни.Иначе родих по обяд, а вечерта се раздвижих.Болеше най-вече при изправяне от легнало положение.На който му предстои-хубаво е да си изкате обезболяващи първите 2-3 дни.Иначе и аз се учудих колко бързо се възстанових.Много е важно скоро да се раздвижиш и да е постепенно-първо правихме упражнения в леглото и после станахме; факта, че бебетата бяха при нас през повечето време също помогна-че все за нещо се налага да ставаш 

Изключително бързо се възтанових - раздвижих се на следващия ден, с помощта на рехабилитатор, трудно ми беше да ставам сама, но стисках зъби и станах около 5-6 пъти. На 3-я ден вече бях по-стабилна и уверена, движех се без особени болки. Е, то придърпва, особено като се напрегнеш да ставаш, да кихнеш или да се смееш, но чак пък толкова да боли, че да го запомня като лошо изживяване, не е било. На 6-я ден след раждането отидохме с мъжа ми да занеса болничния лист на секретарката на работата ми и почерпих колегите, които бяха смаяни от бързото ми възстановяване. Сама се грижех за бебето от първия ден след изписването, на 21 ден след раждането вече бях сама с количката по улиците и парковете. Живея на 2-я етаж, нямам асансьор и качването на количката малко ме поизмори първия път, съжалих, че съм избързала с натоварването, но в интерес на истината съвсем леко придърпване почувствах, нищо сериозно. Все пак държа да отбележа, че по време на цялата си бременност не съм се спирала изобщо - до последно ходех на работа, до 45-те дни болнични имам впредвид. Освен това бях в 8 месец бременна, когато се катерих по стълбата да боядисвам прозорци и мъкнех тежки торби с багаж, защото сменяхме жилището. Най-вероятно за възстановяването има голямо значение и режима на който е свикнал да работи организма, както и качените кг.
Успех!

Родих секцио по съвет на лекарката ми. На другия ден след операцията с помощта на сестрите ставах.  4 дена след като ме изписаха,  бях напълно самостоятелна. В болницата свалих половината от кг, които бях качила по време на бременността. А кърмата ми слезна на втория ден след операцията.
Всичко си е индивидуално според мен.
Успех на всички!

Всеки организъм е различен и при всяка жена е индивидуално.Писах току що и в друга тема.След първото секцио се възстанових сравнително бързо и лесно.След второто-изключително трудно,много време имах болки и едва ставах от леглото.

На следващия ден дойде доктора при мен и ми помогна да седна, да стана и да се по раздвижа. Болеше ме ужасно и операцията опъваше доста. На седмия ден ми махнаха конците и малко по малко болката отмина . Успех