Моля помогнете!!! Съвет

Има нужда от една голяма ПОЧИВКА!!! Старай се да и помагаш повече,ако има на кой да отавите детето за 2-3 часа(ако може повече по-добре) излезте някъде,дори само на кафе или на разходка,мисля че ще и се отрази добре! Напълно я разбирам ,горкичката,много майки са в това положение, с времето ще отмине! Предложи и да гледаш детенцето,а тя да излезе с приятелки,да отиде на фризьор,на маникюр .....
Просто има нужда от малко разнообразие и от много помощ!
УСПЕХ!

както вече са ти написали има нужда от огромна почивка. искам да ти дам съвет от мой личен опит - помагай и, старай се да участваш дейно в грижите за детенцето ви, и и показвай че я обичаш, че и ти имаш нужда от нея и че си готов на компромиси. изслушвай я, дори и да ти говори неща, които са много далеч от теб и от твоите грижи, прави малки жестове, които носят радост. стискам ти палци и успех

Hisi е дала добър съвет. Аз пък ще добавя, че след като сте имали такива проблеми (които неминуемо са довели до състоянието и) не е лошо да се консултирате с психотерапевт двамата като двойка.

Благодаря ви много за съветите!!!

Да наистина почивката е много важна, но моментът е такъв, че почти няма как. Просто изпитите са скоро и тежки, а аз съм по цял ден на работа. КОгато съм в къщи максимално гледам да съм с детето, но не мисля, че е достатъчно а и аз правя глупости доста често и я нервирам.

Ще опитвам да помогна до дукпа. Просто дано намеря начина!

щом по цял ден си на работа, старай се когато се прибереш поне да не я нервираш - дори и да ти се струва че тя се ядосва за глупости - бъди съпричастен и с нейната умора и грижи. ако още нещо те вълнува и притеснява пиши - мисля че доста майки тук биха те посъветвали как да постъпиш. още веднъж - стискам ти палци и дано всичко скоро се оправи

Почивката и вниманието, като всички са ти писали са много важни.
Спести й поне  
След като те няма по цял ден, освен максимално да я отменяш, се опитай да я зарадваш с нещо, когато се върнеш - ти си знаеш какво обича: дали ще й поднесеш цвете без повод или ще й запазиш час за масаж, където да се отпусне... 

Много внимание, ухажване, малки подаръчета, които да я зарадват. При всеки удобен случай, когато имате време, излизайте двамата, а ако имате и възможност можа да си направите една хубава почивка някъде двамата, например да отидете на ски....

Лозето не ще молитва, иска мотика са казали едни по-умни хора.
Запряташ ръкави и поемаш колкото можеш като се прибереш.
Детето става твоя грижа вечер - това гледане, хранене, къпане, приспиване и т.н. Нея я занимаваш само при супер спешна нужда, която не вярвам да се появи изобщо.
Същото и с домакинството или поне с нещата свързани с теб.
Извеждай я колкото може.
Подаръците и приятните изненади не са лоши, но според мен не са основното.
Ще се справиш ако имаш желание. И не я ядосвай - щади я.
Важното е жена ти да почувства, че си до нея, че не е сама.

трябва да си почине малко

Поздравления, че търсиш начин да помогнеш. А колкото до това, че нервираш жена си,мисля, че това е основния проблем. Според мен грижите за детето са тежки, но причините за подобни ситуации, са по-скоро в отношенията между родителите му.
Също така не подкрепям идеята, че бащата трябва да ходи на работа, и като се прибере да започва да се грижи за детето, той да не би да не е човек.
На мен специално, най-много ми е от полза, когато бащата на детето остане да се грижи за час, два за него и аз да отида да напазарувам, на фризьор или нещо подобно. А не да се бутаме вечер и двамата да се грижим за него. Помощта е ценна, когато е намясто, другото изнервя още повече. Аз лично си се справям сама /детето ми е на четири месеца/. И естествено подкрепям, че ходенето на почивка някъде, без детето, би оказала добро влияние.
И все пак моя съвет е да поговориш с нея и да се опиташ да разбереш истинските причини да се чувства така. По често на жените им тежи нещо друго в отношенията, а злоупотребяват с преумората около детето, като я изтъкват постоянно.  Една удовлетворена от живота си жена е способна да се мобилизира и да се справи сама, дори и с грижите, за себе си, съпруга си и с повече от едно дете.

Явно семейните ви проблеми, грижите по бебето, доколкото разбирам и по баба й са довели половиката ти до страхотна преумора. Почивката наистина ще бъде най-доброто лекарство, но и това да знае, че има твоята подкрепа ще й помогне много.
Доста мъже ходят на работа по цял, не си само ти. За това можеш вечерно време да поемеш грижите по детето, да го извеждаш през уикенда за да може съпругата ти да учи на спокойствие... Елементарните неща понякога вършат чудеса.

Опитай да и осигуриш някакво развлечение. Покажи и, че я оценяваш. Но не на думи, тя трябва да го усети.

Евала. Това, че търсиш начини да и помогнеш вече е крачка напред. Щом учи за изпити, това надали ще е още дълго и аз съм на мнение, че вечер трябва да се стараеш да я отменяш максимално, да помагап не само с детето, но и с домакинството. Разпределяйте нещата, така че да помагаш и същевременно и тя да се чувства пълноценна. Ако с успокои нещата ще се подредят. Старай се да не я ядосваш това май е най-трудното. Ти я познаваш най-добре и съм сигурна, че ще усетип от какво има нужда. Аз не се радвам на подаръц, предпочитам масаж, прегръдка, такива неща. Успех и се надявам всичко при вас да се оправи

Много благодаря на всички ви!!! Наистина знаех, че ще намеря помощ тук.

Относно помощта в къщи, мисля че помагам, но ще опитам и още. Винаги може повече.

Благодаря ви! Захващам се за работа, остава ми да измисля как да си почива повече. От изброените предложения: гледам да съм нон стоп с детето събота и неделя, когато времето позволява го извеждам сам, вечер с много мъки  се преспиваме, но гледам аз да го правя, искам да й помагам максимално и се опитвам. Но горкичката има нужда от почивка. Нека минат изпитите и ще се опитам да й я дам.

Благодаря ви 

Не мога да не те попитам ,а ти като си я обичаш толкова ,защо сега се сети за това .
Много им се нервирам на зрели мъже със семейство и дете дето се държат като деца.
Как чак сега забеляза че си я изтормозил тая жена ?Година и 4м е МНОООГО време.
Може и малко злобно да ти прозвучи ,ама ти сега ли се събуждаш?

До преди известно време не усещах за тези неща, а и може би просто не си давах сметка. Вината за това е изцяло моя.

А и по-скоро узрях по-късно  просто се надявам да не е късно.

Благодаря за всички мнения!

Здравей !
Лично аз искам да те поздравя за това, че търсиш начин да помогнеш на жена си . 
Може да си виновен ти, но по-важноот е че го осъзнаваш, разкайваш се и искаш да се погрижиш жа нея.Нещо, което моят съпруг не направи.Аз не веднъж съм писала тук за моята депресия.Много тежка форма която в едни момент можеше да ми коства дори живота....Слава Богу че с огромни усилия успях да се спася.Усилията обаче бяха само мои, съпругът ми не помогна с нищо.Напротив - бягаше от мен като от прокажена......По повод следродилната депрсия са ми писали стотици майки, повярвай - наистина стотици.При всички се наблюдаваше едно и също - страх или срам да признаят пред съпруга си.А кой, ако не бащата на детето може да помогне на страдащата ? Усещайки подкрепа от човека до себе си , жената се възстановява по-лесно.Съветът ми е прост - просто бъди до нея ! Покажи и , че не е сама ! Лично аз не вярвам на хапчета (лекувам се изцяло с хомеопатия) Пих антидепресанти от които състоянието ми рязко се влоши.Идеята да посещавате психотерапевт е много добра.Психосеансите са нещо много полезно и облекчават видимо състоянието на страдащата жена.И повярвай - с порастването на детенцето пораства и силата и самочувствието на жената и скоро тя почва да се чувства все по-добре.Ще го преодолеете, сигурна съм.Ти вече си направил първата и най-важна стъпка.
Ако искаш , можеш да ми пишеш и на лични.С радост ще помогна, най-малкото като споделя своя опит.
 

Напълно подкрепям това мнение,успех!!!

И аз

Самият ти казваш, че жена ти има грижи и покрай теб - защо не ги сведеш до мининум тогава?
За съжаление зимата е депресивен сезон... Опитай се да прекарвате повече време заедно, излизайте с детето - нека тя почувства, че сте семейство и може да разчитате един на друг. Много лесно се губи доверие, а страшно трудно се печели отново, казвам си го от личен опит, била съм в подобна ситуация. Не е зле от време на време да й правиш малки подаръчета и да я изненадваш приятно, а най-вече да се включваш колкото и да е неприятно в домакинската работа, мисля че тя би го оценила. Малко са жените, на които им е приятно да се изживяват в ролята на слугини 

Свалям ти шапка за това че си признаваш грешките,дано успееш да си наложиш
да не ги повтаряш.
Успех!!!

Браво, че искаш да намериш начин да помогнеш на съпругата си.
Не е лесно, ще трябва търпение и постоянство.
Но резултат ще има, минахме и ние по този път с мъжа ми.
Освен идеите, които вече са ти казали,
да си почине според мен означава, освен сън, например,  да иде на масаж, на фризьор, на маникюр, на кафе с приятелка, на пазар за обувки например, на фитнес. Въобще да има време за себе си, да се почуства желана и хубава, каквато безспорно е, но не го осъзнава. Защото част от депресията е постоянното усещане за малоценност и маловажност. С една нова прическа и нова дрешка ще се почувства нов човек.
Може да намериш човек, който да гледа детето по 2 4аса на ден 1 път в седмицата, за да може тя да има свое време или време в което двамата да идете на кафе или на кино.

Дано да съм ти била полезна
Успех.

Грешиш. За да "помагаш", трябва работата да е на нечий друг, а ти само да даваш по едно рамо. Обаче детето си е твое, не само на жена ти. Така че, ако искаш действително да "помогнеш", си поеми личната отговорност.

Което значи следното - не закъсняваш след работа.
По пътя за вкъщи пазариш.
Прибираш се, измиваш се и вземаш детето.
Гледаш детето през цялото време, на жена си казваш да легне с книга, пред телевизора, да спи или да се види с някого.
Когато детето заспи за един час пускаш пералня, простираш, измиваш набързо пода, бършеш прах. Може и да пъхнеш няколко пържоли във фурната, не е голяма философия.
Сутринта преди да тръгнеш за работа вземаш боклука, за да го изхвърлиш, казваш и колко страхотно се справя и че само след няколко часа отново ще си в къщи да я отмениш.

Гарантирам ти, че с това ежедневие на жена ти скорострелно ще и мине депресията. Но може пък теб да те хване  

Все пак, когато помагаш вечер и се почувстваш изморен, се сети, че жена ти това нещо го прави по цял ден, докато те няма. Сигурно в такива моменти ще ти стане най-разбираемо как се чувства.

Незнам дали е следродилна депресия - според мен майката на детето ти не може да преглътне проблемите ви от предишния период...Доста време ти е трябвало да си отвориш очите, за съжаление тя е намала избор, непростимо е това че си я оставил сама първата година от живота на детето ви...Аз не бих била сигурна че няма да си вземеш пак шапката някой ден, като ти дойде в повече напрежението...Просто постъпките ти говорят за характера ти, а не за временното ти състояние...Както и да е - вие си знаете най-добре. Искам да те питам ти как си мислиш че помагаш като се върнеш от работа...Например, хващаш ли веднага тенджерите да сготвиш, прахосмукачката да изчистиш, пускаш ли пералня, гладиш ли дрехите....за да може жена ти през това време да си почине или да учи за изпитите...Какво означава ще се опитам повече....трябва изцяло да поемаш домакинството+детето в секундата в която прекрачиш прага на дома ви...Освен това трябва да си романтичен по късно вечерта, да и правиш масажи за отпускане преди сън, да си нежен...в същото време трябва да си чист и спретнат, нямаш право на компютър и мачове...трябва да си безупечен...Женати цяла година се е справяла сама, сега в твой ред да покажеш що за представител на "силния пол" си!

Като чета съветите ви,ако моя мъж го направи това,бих се депресирала още повече! Бих си казала-явно съм некадърна да сготвя,не съм почистила,не съм измила съдовете,аз съм лоша домакиня!
Споделям какво на мен би ми било от полза и бих оценила,би ме направило щастлива... :
-да сготвим (почистим) заедно;
-да си играем с детето заедно,тримата (това и на малката й е любимо  );
-да получа малък,символичен подарък,но от сърце  ;
......
Абе все неща ,които да вършим заедно,двамата или тримата!
Ако не можете да отидете сами на почивка или да излезете,направете го тримата!Ние сме все така,но детето не ни пречи!
Ние тука даваме съвети и споделяме какво на нас би ни харесало да правят мъжете ни,но ти знаеш най-добре какво би се харесало на твоята жена!Води се по нея!Успех!  

100% 

Напълно подкрепям.. Не ми тежи домакинската работа или грижите за детето.. понякога ми тежат грижите за голямоте дете (мъжът ми), който се прибира изморен от работа и трябва и него да обикалям..
Това, което бих посъветвала аз е да внимаваш с помощта си да не я депресираш повече и да се почувства ненужна.. като помагаш не прави всичко сам.. правете го заедно.. така хем ще си й от помощ, хем ще се чувства полезна..  Когато искаш нещо за себе си направи си го сам, а не я товари нея... Избягвай да я товариш с проблеми от работата си при положение, че тя има достатъчно.. и най-важното.. като приспите детенце бъди до нея.. гледайте някой филм, играйте карти.. или просто направете нещо приятно заедно.. За мен най-ценните часове са след като заспи детенце. Това е времето за почивка на жената и ти се старай да я поддържаш спокойна в това време

Здравейте!

Благодаря на всички ви за мненията!!!

ПО думи на жена ми, мисля че й помагам с повечето от изброените неща. Казва ми, че помагам за детето достатъчно, за домакинството също. Точно там е въпросът. На мен не ми пречи да й помагам за готвене, чистене, детето и вс останало в къщи.

Въпросът е какво друго трябва да направя за да се почувства по-добре. Наистина й трябва много почивка и живот и здраве като й минат изпитите, смятам да й я дам.

Ще се захвана с всичко, което тя прави сега, поне съботите и неделите и времето преди и след работа.

Още веднъж благодаря на всички  

Ау, добре, че моят мъж не чете такива форуми, иначе може да реши да ме остави да си бъхтя сама, за да не ме депресира..

Не знам как успявате вие, момичета, да се справяте, без да ви тежи. Аз лично вечер съм парцал, едва стоя на краката си, докато къпем детето.

Неслучайно цитирам горния постинг 

SivArt,
Водейки се от моя скромен личен опит - малко са мъжете като теб, за съжаление! Виновен или не, грешен или не - ти вече си осъзнал случилото и случващото се, стараеш се да се промениш и да помогнеш на жена си да се почувства отново добре! Приеми и моите искрени поздравления, и желая успех и късмет в начинанието ти      
И аз съм отворена за теб на лични бележки, стига да желаеш!  Мисля, че имам какво да споделя с теб...   
Тук само ще споделя, че и аз, подобно на близначе, съм преживяла жестока следродилна депресия, която едва не ме уби и едва не застраши бебето ми, и едва не провали брака ми, и едва не ме провали в собствените ми очи... но... това, което не ни убива, ни прави по-силни 
На мен антидепресантът не само ми помогна, той буквално ме спаси от ада, в който бях потопена тогава     Така че при различните хора е различно! Айнщайн: всичко е относително 
близначенце, искам и аз ХОМЕОПАТИЯ, моля те пиши ми на лични какво да пия аз, с кого да се посъветвам по въпроса, но аз си имам своя диагноза, няма да я пиша тук естествено, дано има нещо подходящо и за мен 
Както е писала близначе - и мен ме беше страх, и мен ме беше срам, и аз се чувствах безкрайно виновна, бях обзета от паника, че ще ми отнемат родителските права, че приятелите и близките ми до един ще ме изоставят, презирайки ме...     
Слава Богу, не стана така!!! 
Слава Богу, СЕГА и отдавна се чувствам истински щастлива и обичана Жена, прекрасна и добра Майка, уважавана Личност и Човек, търсена Приятелка...     
Тогава... тогава ... бях в черна яма...
Близките ми /майка, сестра, съпруг/ бяха неотлъчно до мен, вярваха, че ще се оправя, че ще стана и бъда отново себе си... Те ми помогнаха страшно много! Без тях... без тях можеше и да не съм между живите отдааавна...     
Има депресии и депресии!!!
Някои преминават от само себе си, другите се нуждаят от навременно лечение, защото иначе става страшно, направо страшно... това си е психично разстройство, предизвикващо доста често самоубийство или минимум суицидни мисли у страдащия...
Дано с писанията си съм била полезна някому     
Така че съветвам автора на темата:
1. Да бъдеш опора, морална подкрепа и сила на жена си! Да й покажеш, че искаш нейното щастие! Че е скъпа за теб!!!
2. Да й помагаш повече във всичко, да не я дразниш, критикуваш, отричаш нейните чувства и мисли... подари й време за нея си...
3. Ако нищо не помогне, потърси специалист по психичноздравните проблеми /невролог, хомеопат, психолог, семеен психотерапевт, психиатър, свещеник, все тая, стига да е професионалист!/, с когото да се посъветваш или с когото заедно да се посъветвате двамата 
Това е засега от мен. Стискам палци за успешно преборване с проблема! Пиши пак!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! 

Моят съвет е да поемеш голяма част от задължнията и. Детето и ученето са и предостатъчни. Осигурявай и време да излиза сама с приятелки примерно. Може да пробва хомеопатия, поне няма да и навреди като химията. Добре е, че осъзнаваш, че проблем има и се опитваш да и помогнеш  .

Не много мъже си признават грешките,дори след като ги осъзнаят.

Гледам,че принцесата ти е едва на 4 месеца! Още нищо не си видяла! Аз тогава си я гледах (сама,както и сега) и си пеех!
По въпроса-в предишния ми пост нарочно наблегнах на това,че пиша нещата както са през моите очи,както аз ги мисля.Не съм казала,че твоя мъж трябва да те остави да се бъхтеш сама,за да не те депресира!
сигурна бях,че ще има коментари от тоя тип

Пебс, не плаши момичето! 
Моят личен опит с моето дете сочи, че колкото повече пораства бебето, толкова по-лесно става за гледане! 

Просто всичко е индивидуално, както винаги 

Здравейте!
Аз съм жената на автора на темата , извинявайте ,че пиша от неговата регистрация, но не успях да се регистрирам.
Предполагам,че във форума има доста теми относно следродилната депресия , но за съжаление нямахме време да ги търсим и четем.
Благодаря ви много за съветите   Мъжът ми се старае по всички параграфи да помага (домакинство, гледане на дете, отдаване на внимание към мен), просто няма от какво да се оплача , наистина   Проблемът е обаче, че това тежко състояние, в което съм сега, започна да се натрупва от преди 2 години и моля ви да ми дадете някаква надежда,че ще успея да се спася от него  
Всичко лошо започна с моето забременяване -до 4тия месец всичко беше наред, след това проблемите с мъжа ми започнаха, аз останах сама и кошмарът започна. Тежка, самотна бременност, 13 изпита в университета в рамките на 2 месеца, лежане за задържане, отвратително раждане и това всичкото в условията на постоянни скандали с мъжа ми (не живеехме заедно).
След раждането на детето бях напълно мобилизирана и готова да мина през всичко само и само да вървим напред с детето и то да е добре. Стресът обаче беше огромен - косата ми започна да капе, кърма така и не успях да имам, свалих освен килограмите от бременността, и още 10 от преди това , загубих апетит. И въпреки това , въпреки все още прдължаващите препирни с мъжа ми , временни краткотрайни събирания и раздели, все още се държах и имах сили да се справям сама с детето, с университета и със 76 годишната ми баба.
Когато детето стана вече на 10 месеца, усетих как се сривам. Въпреки че с мъжа ми най-накрая изгладихме проблемите, продължили почти 2 години към днешна дата, аз точно тогава се сринах. Започнах да се ядосвам за най-малкото нещо, да викам и да обиждам детето  за което безкрайно се срамувам и съжалявам, но не мога да се контролирам  
често изпадам в нервни кризи, блъскам, хвърлям- и се срамувам от себе си... чувствам се напълно нищожна и изобщо не ми се живее.
Вече не се грижа за външността си,не ме интересува как изглеждам.
Абсолютно нищо не е в състояние да ме зарадва-дори и детето   Всичко ми тежи и ме потиска.
Ставам с тягостното усещане ,че още един ужасен ден, същият като вчера- започва  
Не съм имала 1 спокоен ден откакто забременях и не мога да я преглътна тая горчилка и да се усмихвам пак, просто не мога.
Преди си отпочивах докато изтичам до магазина докато бебето спинка, а сега развих страх да излизам навън- едва ходя до детската кухня за храната на детето  Не мога да излизам сама както преди-затова и диагнозата ми е депресия  с паническо разстройство. Пих някакви антидепресанти за точно това състояние, но още по-зле се почувствах, ако има накъде по-зле  
Останах съвсем сама-загубих социалните си контакти...
Убедена съм,че е имало и има жени в моето положение, които са се спасили, но аз незнам как.
Моля ви, помогнете ми!
Не мога да си почивам- няма кой да гледа детето.
Искам пак да бъда щастлив човек   и да бъда полезна за семейството си. Моля ви, помогнете ми  

vihrogonche,не искам да я плаша,но хората са казали :Малки деца,малки грижи.Големи деца,големи грижи!Факта при мен е,че от 11 месец до 1г. и 2 месеца до като проходи бебка ми бяха най-кошмарните до сега!Но това е при мен!Дано при нея да не е.

SivArt,според мен наистина се обърни към специалист! Иначе аз не знам какво да те посъветвам....

пебс, така са казали хората, да, но... както казах, синът ми вече е на 4 години и половина, а най-най-най-трудно ми беше с него, докато навърши годинката... сега мога да говоря с него, той ме разбира и си приказваме, абе супер е!!! 

миличка съпруго на автора на темата, ще ти помогнем и ти самата също ще си помогнеш!!!  не губи вяра, но всъщност това е най-трудното нещо, докато си в депресия, зная го от опит 

засега: отворена съм за теб на лични бележки, има какво да си кажем една на друга... но най-важното, което трябва да запомниш, е, че ДЕПРЕСИЯТА Е ВРЕМЕННО И ЛЕЧИМО СЪСТОЯНИЕ!!!      С теб съм!!! Ще се справиш!!! Отново ще бъдеш себе си!!! Пак ще се радваш на света и живота!!! И пак ще обичаш, и пак ще си полезна!!! Знам го!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! 

Миличка, ако имаш нужда от добра дума или просто да напишеш нещо пиши и на мен на лични. Аз дори и да не съм била в такава тежка депресия също загубих социалните си контакти, поне с хората, които бяха около мен преди. Тук във форма намерих страхотни приятели, на които съм убедена, че винаги мога да разчитам и котио направиха ежедневието ми приятно и прекрасно. Депресията е ужасно нещо и преодоляването и изиксва много време. Ако имап възможност посещавай психиатър, за да можеш да споделяш поне. Съпругът ти явно е решил да ти помогне максимално и съм убедена, че заедно ще се справите.
А за детенцето - ми аз нямам твоите проблеми и пак си изпускам нервите и крещя. Не се самообвинявай за това. Ежедневието ни изнервя и колкото и да не ни се иска го отнасят най-близките ни. Няма идеални хора все пак. И пиши, ще получиш подрепа от нас

Мила,за съжаление не мога да ти бъда полезна със съвет,но съм сигурна,че ще излезеш от депресията и ще бъдеш щастлива,не си сама,както виждам мъжа ти е до теб и те подкрепя макар и в по-късен етап,заедно ще се справите.Аз също изпаднах в следродилна депресия,но отмина бързо,срамувах се от себе си,но знаех,че това е моментно състояние и ще отмине.
 

Виждаме, че ти имаш желание да й помагаш, което е похвално. Другото важно нещо обаче е, жена ти да приема помощта ти. Казвам го, защото има много случаи, когато жените имат способността, при "уж" минал вече проблем, предлагайки им се помощ под някаква форма, да не пропускат да сумтят и напомнят "да, ама ти тогава така направи и това каза" и следователно да прецакват работата.
Надявам се да се справите успешно със ситуацията. Момичетата преди мен са ти дали достатъчно съвети.