Здравейте,
Имам нужда да споделя с някого това,което ми се случи.С моя приятел сме заедно повече от 5 години.Аз сам на 24,той на 25.Живеем и учим в чужбина.Никога нищо не сме делили - нито разходи,нито материални неща.Не сме се карали,като изключим някои дребни щуротии,когато някой не е бил на кеф,но винаги ни е минавало след 10 минути.
Преди около месец му се наложи да се прибере по работа до България за 1 седмица.След като се върна беше изцяло променен,което е напълно разбираемо - България,семейство,приятели много ни липсват и първите дни винаги е много кофти,като се върнеш в чужбина.Имах чувството,че вече не може да разговаря с мен.Каза ми,че вече незнае какво изпитва към мен-дали ме обича или е останало само приятелство.Много неща сме били преживяли заедно,много бил привързан към мен,не можел да си представи живота без мен,но вече не ме виждал като жена.Запознал се с някакво момиче на 18 години и бил останал много впечатлен от нея.Не са имали нищо.Виждали са се само 1-2 пъти и то в компания,но му била привлякла вниманието и не знаел какво изпитва към нея.Аз останах като втрещена.Не мога да ви опиша как се почувствах.През цялото време с нищо не си е проличало,че нещо между нас не е както трябва.Говорихме много.Предложих му ако иска да бъде с нея,нека опита.Все пак човек не може да отговаря за чувствата си и ако е влюбен това е положението.Не го обвинявам в нищо,нека бъде щастлив,ако смята,че с нея ще му е по-добре.Той ми каза,че не може да се влюби за два пъти виждане, а и много добре осъзнавал,че дори и да са заедно това няма да продължи повече от 1-2 седмици.Не искал да е с нея,не искал секс,не искал нищо,просто му било приятно да си говори с нея и да бъде с нея.От друга страна искал да е свободен без приятелка и то не за да ходи по жени,а с приятели по кръчми и дискотеки.Не знам какво му се върти из главата,но постоянно си противоречи.Да си имаш приятелка не означава да си само с нея.Връзката ни никога не е била няква задушаваща-всеки когато си е поискал е излизал без другия, без да си се обяснаваме къде си,кога ще се върнеш.Каза ми,че не мове да си представи да е с друга.За него съм била перфектната жена и че друга като мен няма да намери.Просто бил объркан,това според него било моментно,но не искал и да ме лъже,че всичко е наред.Искал време и разстояние от мен,без целувки,прегръдки,секс и т.н.Всичко,което каза беше честно и най-разумното,което можехме да направим.Не мога да си представя да ми каже,че не ме обича и аз да продължа да го целувам и притеснявам.За това и се разделихме.По-скоро вече не живеем като мъж и жена,а като съквартиранти.Мислехме вариант да живеем по отделно,което би било най-добре,но няма как да стане.Тук жилищата се напускат с 3 месеца предизвестие.Мога да отида да живея и при приятелка за малко,но ние работим заедно по 10 часа на ден и пак няма да има смисъл.Не става също и да се прибера в България,защото уча и няма как да пропусна.Доста е трудно да живеем така.Вече мина месец.Сега с нея си пишат постоянно е-мейли,скайпове и т.н.Уж приятелски, но кой знае.Не мога да кажа,че не ми е гадно,но не мога и да го спра,а някакси и не искам,не защото не го обичам,а защото нямам право да му държа сметка.Нали вече не сме заедно.Много е объркано всичко просто.Все ми се струва,че изпитва нещо повече,но го е страх да си признае и пред него и пред мен.Спряхме и да говорим за това,защото все буксуваме на едно място и няма смисъл.Явно така няма да си изясни какво чувства.Никой не знае и колко ще трае и аз колко търпение ще имам да го чакам.Не го притискам с нищо,защото не това е начина и знам,че и той се мъчи от всичко това.Не искам да остава с мен от съжаление и само заради това,че сме били 5 години заедно.Искам да е свободен и да изживее всичко,което иска,без да мисли за мен.Знам,че ще ме боли и после едва ли ще сме заедно,но може пък да е по-щастлив с нея,макар сега да не вижда бъдеще с нея.Никой не е казал,че ще сме вечно заедно.Сега не мога да си представя друг мъж до мен.Обичам го с цялото си сърце,но сме все още много млади,за да го спирам да обича и да бъде щастлив с друга.Сега ще си ходим за Коледа в България-той при неговото,аз при моето семейство.Тогава ще се видят и с нея.Мисля си,че ще се върне още по-увлечен отколкото е сега.Може би му се струва някаква далечна,невъзможна любов,интернет,ала-бала...За това не ми е ясно изобщо кога това ще има край-независимо дали положителен или отрицателен.Само месец е минал,а вече не издържам така.Май много мисля ми се струва.Знам,че само времето ще покаже,но ми е много трудно в момента и имах нужда да споделя.Както са казали хората: "Ще поживеем и ще видим..."
Имам нужда да споделя с някого това,което ми се случи.С моя приятел сме заедно повече от 5 години.Аз сам на 24,той на 25.Живеем и учим в чужбина.Никога нищо не сме делили - нито разходи,нито материални неща.Не сме се карали,като изключим някои дребни щуротии,когато някой не е бил на кеф,но винаги ни е минавало след 10 минути.
Преди около месец му се наложи да се прибере по работа до България за 1 седмица.След като се върна беше изцяло променен,което е напълно разбираемо - България,семейство,приятели много ни липсват и първите дни винаги е много кофти,като се върнеш в чужбина.Имах чувството,че вече не може да разговаря с мен.Каза ми,че вече незнае какво изпитва към мен-дали ме обича или е останало само приятелство.Много неща сме били преживяли заедно,много бил привързан към мен,не можел да си представи живота без мен,но вече не ме виждал като жена.Запознал се с някакво момиче на 18 години и бил останал много впечатлен от нея.Не са имали нищо.Виждали са се само 1-2 пъти и то в компания,но му била привлякла вниманието и не знаел какво изпитва към нея.Аз останах като втрещена.Не мога да ви опиша как се почувствах.През цялото време с нищо не си е проличало,че нещо между нас не е както трябва.Говорихме много.Предложих му ако иска да бъде с нея,нека опита.Все пак човек не може да отговаря за чувствата си и ако е влюбен това е положението.Не го обвинявам в нищо,нека бъде щастлив,ако смята,че с нея ще му е по-добре.Той ми каза,че не може да се влюби за два пъти виждане, а и много добре осъзнавал,че дори и да са заедно това няма да продължи повече от 1-2 седмици.Не искал да е с нея,не искал секс,не искал нищо,просто му било приятно да си говори с нея и да бъде с нея.От друга страна искал да е свободен без приятелка и то не за да ходи по жени,а с приятели по кръчми и дискотеки.Не знам какво му се върти из главата,но постоянно си противоречи.Да си имаш приятелка не означава да си само с нея.Връзката ни никога не е била няква задушаваща-всеки когато си е поискал е излизал без другия, без да си се обяснаваме къде си,кога ще се върнеш.Каза ми,че не мове да си представи да е с друга.За него съм била перфектната жена и че друга като мен няма да намери.Просто бил объркан,това според него било моментно,но не искал и да ме лъже,че всичко е наред.Искал време и разстояние от мен,без целувки,прегръдки,секс и т.н.Всичко,което каза беше честно и най-разумното,което можехме да направим.Не мога да си представя да ми каже,че не ме обича и аз да продължа да го целувам и притеснявам.За това и се разделихме.По-скоро вече не живеем като мъж и жена,а като съквартиранти.Мислехме вариант да живеем по отделно,което би било най-добре,но няма как да стане.Тук жилищата се напускат с 3 месеца предизвестие.Мога да отида да живея и при приятелка за малко,но ние работим заедно по 10 часа на ден и пак няма да има смисъл.Не става също и да се прибера в България,защото уча и няма как да пропусна.Доста е трудно да живеем така.Вече мина месец.Сега с нея си пишат постоянно е-мейли,скайпове и т.н.Уж приятелски, но кой знае.Не мога да кажа,че не ми е гадно,но не мога и да го спра,а някакси и не искам,не защото не го обичам,а защото нямам право да му държа сметка.Нали вече не сме заедно.Много е объркано всичко просто.Все ми се струва,че изпитва нещо повече,но го е страх да си признае и пред него и пред мен.Спряхме и да говорим за това,защото все буксуваме на едно място и няма смисъл.Явно така няма да си изясни какво чувства.Никой не знае и колко ще трае и аз колко търпение ще имам да го чакам.Не го притискам с нищо,защото не това е начина и знам,че и той се мъчи от всичко това.Не искам да остава с мен от съжаление и само заради това,че сме били 5 години заедно.Искам да е свободен и да изживее всичко,което иска,без да мисли за мен.Знам,че ще ме боли и после едва ли ще сме заедно,но може пък да е по-щастлив с нея,макар сега да не вижда бъдеще с нея.Никой не е казал,че ще сме вечно заедно.Сега не мога да си представя друг мъж до мен.Обичам го с цялото си сърце,но сме все още много млади,за да го спирам да обича и да бъде щастлив с друга.Сега ще си ходим за Коледа в България-той при неговото,аз при моето семейство.Тогава ще се видят и с нея.Мисля си,че ще се върне още по-увлечен отколкото е сега.Може би му се струва някаква далечна,невъзможна любов,интернет,ала-бала...За това не ми е ясно изобщо кога това ще има край-независимо дали положителен или отрицателен.Само месец е минал,а вече не издържам така.Май много мисля ми се струва.Знам,че само времето ще покаже,но ми е много трудно в момента и имах нужда да споделя.Както са казали хората: "Ще поживеем и ще видим..."
няма какво повече да добавя 
но .... постепенно ще ти стане базразличен всичко с времето си ...... 
Просто няма да стане, колкото и да го обичам 
Да хваща пътя и толкова. 
не е абсолютно точно
